Atom

Не само българите, но и разни славяни, а може би и албанци. Данни за византийска власт няма, но има епископи. Точно това ме кара да мисля, че има уговорка. От къде ще се вземат иначе? Ние си затваряме очите, правете там каквото правите, но оставете поповете.

Мътна работа, но не виждам друг начин. Пресиян уж завзема Македония от ромеите, но няма и ред за това. Епископите си остават по места - присъстват в списъците и не са изгонени. Това няма как да не е координирано

Според мен още Пресиян и Теодора имат уговорка - българите усвояват запада без пречки от Византия, но допускат християнски епископи на новите територии. Натискът към Сърбия е в тази връзка.

Корпорацията не е капиталист. Аз между другото не знам днес кой или какво може да се дефинира като "капиталист"

Къде забутахте дискусията? Дайте за решението на Маркс!!!!!

Чели сме го, но и ние сме от неразбралите и пропусналите. И още един път до го прочетем пак ще пропуснем, така че по-добре сподели.

Кажи го, не ни мъчи

Всъщност се замислят, обаче няма решение. Маркс се вторачва във фирмата и отношенията капиталист - работници. Голямото преразпределение обаче е между самите капиталисти. Хубаво, ще дадеш предприятието на работниците, а после? И тук идват плановете, които регулират взаимоотношенията между различните стопански субекти.

Преразпределението вътре в един стопански субект е по-малкия проблем. Основното преразпределение е между различните стопански субекти. Например, даден феодал може да се отнася много справедливо към селяните си, но самия той да е изтеглил късата клечка и земите му да не стават. В случая късата клечка моментално попада и при селяните. Същото е и с фирмите. Лукойл например прибира солидна надценка от цялата нация, докато хлебарницата на бай Пешо работи в малък град и се конкурира с още 20 производители. Колкото и справедливо да преразпределя между работниците си, те ще са много по-ниско платени от "ощетените" работници на Лукойл.

Преразпределение винаги е имало. Има три механизма по които се извършва: - принудително - доброволно - с помощта на ценовия механизъм Принудителното и доброволното най-вероятно са съществували винаги, а ценовия механизъм се появява с организираните общества. Нормално е след като държавата получава монопол върху насилието, именно ценовия механизъм да стане масова форма за преразпределение. В традиционните до-капиталистически общества такъв монопол няма и преразпределението се извършва предимно принудително. Нямам идея дали е имало общество основано на доброволното преразпределение. Възможно е в някои ранни, теократични общества основната част от преразпределението да е била базирана на дарения.

Ако ще го правят и за PhD е голяма глупост. Останал съм с убеждението, че досега "квотите" засягат само колежите. За икономистите как го правят номера? Там доколкото знам, за да се класираш в елитна PhD програма, трябва като бакалавър да си взел с отлична оценка една камара курсове по математика и на практика местата са достъпни само за хора завършили математика, статистика, физика и чат-пат инженерство. Става и с икономика, но + минор математика и то за средните университети, за елита няма шанс. Сега какво, с музика ли ще ги приемат?

Е, то приемът в елитните американските университети на колежанско ниво винаги е бил квотен. Нарочно търсят разнообразие - толкова спортисти, толкова медалисти от международни олимпиади по математика, толкова артистични натури и т.н. Проблемът е, че никога не го обявяват явно. Друг е въпросът, че ако приемът е по успех, "азиатската квота" в Ivy League може да бъде преизпълнена в пъти и пак да няма достатъчно места за хетеросексуални бели. По статистика американо-азиатците показват едни от най-високите резултати по тестовете, но са прецакани, особено в елитните университети. Asian Quotas in the Ivy League? "We See Nothing! Nothing!"

Всички. Идеята е, че пазарите се разширяват по-бързо от развитието на технологиите и за да се задоволи търсенето там където има възможност се прибягва до принудителен труд. Създават се нови продукти и още по голямо търсене, което засилва принудата и така се създава спирала. Успоредно с това се търсят технологични и социални решения които да увеличат производството. Едва след сериозен пробив в технологиите палачинката се обръща. Най-тежко е положението на робите и крепостните в началото на индустриалната революция. Според някои икономисти без робството нямаше да се стигне до нея. Просто няма да има условия за количествени натрупвания на капитали и технологии.

Добро попадение. Има логика - Англия и Холандия компенсират с търговия и колониална експанзия, докато Скандинавия е много на север и няма смисъл от закрепостяване, с него и без него ефектът ще е нулев. В Чехия и Полша, въпреки студовете, все пак може за се развива земеделие и процесът тръгва от там. Остава въпроса за робството в другата периферия - колониите. Ако ледената теза е валидна, то двете явления - робството и второто крепостничество се развиват независимо едно от друго, а не са проявление на един и същ феномен.

Добра тема - поздравления на Alvassareiro. За да се разбере разликата между католицизма и православието трябва да се види същността на църквата - какво представлява тя и какво разбират католиците и православните под "църква". Необходимо е да се тръгне от самото начало на християнството. Гръцката дума еклисия (църква) означава събрание, общност. Еклисия се е наричал съборът на хора, които са имали да кажат нещо по даден въпрос. За ранните християни, християнската еклисия е събранието (общността), а не мястото където се провежда или пък някаква организация от рода на ООД. Събитията около покръстването на българите например няма как де се разберат, ако не се разбере горното. Императорът е вътре в църквата, но не и над решенията на вселенските събори, Патриархът председателства синода, но не е над синодалните решения, митрополитът не може да е над решенията на митрополитския синод и т.н. Причината е проста - вселенския събор, а и всички събрания надолу са същността на църквата. Т.е. за православните те са самата църква. На запад, поради разпада на империята и липса на централна власт се налага църквата да изпълнява много от светските функции, които по-рано е изпълнявала централната власт. Това налага друг тип организация и църквата постепенно се превръща в корпорация. В една корпоративна структура обаче е необходимо да има ясна йерархия и да е ясно кой е шефа и кой носи отговорност. Първоначално това са епископите по места, но това води до феодализация на църквата. Единството и се олицетворява не със събранията, а с авторитета на римския епископ. Постепенно от пръв сред равни и обикновен арбитър той става пръв по функции. Т.е. за католиците църквата е корпорация с корпоративно ръководство. На изток никой няма власт над събранието (църквата), дори и императора, на запад властта се съсредоточава в ръцете на папата. С времето източните църкви също се превръщат в корпорации. Причините със същите като на запад. Османската власт например не е "в църквата". На източните църкви се налага да решават и други проблеми и лека полека се корпоратизират. Съборното начало обаче остава като водещо и определящо. Днес догматичните разлики не са съществени. Рим позволява всякакъв обред и съществуват една камара гръко-католически, армено-католически и т.н. църкви. По въпроса за върховенство на Светия престол по власт обаче не виждам как ще се разберат. Този принцип противоречи на разбиранията на православните за църквата като същност, а именно "събрание". С една дума възможно е православните някога да приемат папата за почетен председател на събранието (църквата), но никога като директор на корпорацията (църквата).

Има си специален термин който описва подобни произведения - "философия на историята" и по-точно спекулативна философия на историята. Тойнби е може би един от ярките представители: http://www.britannica.com/topic/philosophy-of-history Философията за мен е велика дисциплина, а философското образование в качествен университет, може би една от най-добрите инвестиции. Идеята обаче е философските виждания на различните автори да помогнат на потребителя да изгражда собствена представа за нещата и да го научат "как да мисли", а не да дават готова рецепта от рода "истина" или "лъжа". Това засега все още е запазена територия за науката. Има някъде във форума тема, където Ник доста добре беше описал кое е наука и кое не. Както и да е, да не се отплескваме повече. Ако имаш някакви по-различни виждания за характера на "Изследване на историята" от общоприетите, по-добре отвори нова тема. Тази да я оставим за Русия и руснаците.

„Изследването на историята“ на Тойнби е философско произведение. Като такова, по дефиниция няма как да се разглежда като "чиста истина" или "лъжа" (от научна гледна точка). Или го приемаш и вярваш в него или не. Критиките нямат значение. Аз лично не му приемам философията, но всеки има право на избор.

Южняка много добре е описал външния аспект на проблема. Съществува обаче и вътрешен, който е не по-малък, ако не и определящ. По времето на СССР политиката бе ориентирана към поощряване на развитието на "националностите", а в много случаи и на фабрикуването им. Националното чувство на много хора се поддържаше изкуствено, а и самото разделение на субектите на руската федерация бе на етнически принцип. Там където съществуваше някакъв етнос, пък бил и той малцинство, веднага се сформира съответната "етническа република". След разпада на СССР Русия наследи това административно делене. Къде е проблема? В много от конституциите на тези републики например е записано, че "държавнотворния народ" има някакъв по-специален статут. В конституцията на Татарастан четем: "Настоящая Конституция, выражая волю многонационального народа Республики Татарстан и татарского народа". В конституцията на Башкортостан четем: "Глава Республики Башкортостан обязан владеть государственными языками Республики Башкортостан." Държавните езици обаче са два - "Государственными языками Республики Башкортостан являются башкирский и русский языки", а в конституцията е записано, че главата на Башкортостан трябва да владее и двата едновременно. Това практически изключва етническите руснаци, граждани на републиката от надпревара за президентския пост. Цялата тази конструкция легитимира претенциите на малцинствата да търсят права, само заради това, че са малцинства, а не граждански права изобщо. От друга страна етническите руснаци нямат "своя република". От една страна цялата страна е "руска", но от друга това не е съвсем така. Примери могат да се видят тук - Выдавливание русских из национальных республик РФ В резултат се появява руски национализъм с натъртване на "славянство, православеие и т.н.", който пък от своя страна предизвиква сепаратизъм. Сепаратизмът в Русия има една камара измерения. Той е етнически или регионален, но в повече случаи от някакъв хибриден трети тип. Повече по темата тук - Сепаратизм в России Целият този проблем засега не намира решение. Сепаратизмът може да се удържи, но ако се приеме разбирането, че Русия е страна на всички граждани, а не на някакви "националности". Това обаче автоматично означава, че и "най-голямата националност" - руснаците, ще трябва да се откажат от натъртването върху символите си - славянство, православие и т.н. Подобно нещо трудно ще се приеме от руските националисти, а и от по-голямата част от обикновените руснаци. Това е темата на темите и не случайно Путин непрекъснато засяга националния въпрос. Крим, войната в Сирия, търсенето на външни врагове и самоизолацията са средство за печелене на време до намиране на решение каква държава иска да бъде Русия - на Россияне (всички руски граждани) или Русские (етническите руснаци) Лично аз не мисля, че конфронтацията е еднопосочна от запада към Русия. До голяма степен тя е търсена от руските управляващи, защото при липса на друго, външната заплаха винаги е обединявала руските граждани.

Нещата не са толкова прости. Не мисля, че в случая Византия има нещо общо с въпроса или ако го има то не е с такова значение каквото му се приписва. Средна класа няма и не се култивира в цяла централна и източна Европа, независимо от религията - протестанти, католици или православни. В случая Русия не е нещо по-различно от Прусия или Австрийската империя. Отворих нарочна тема за феномена, но за сега няма интерес - Второто крепостничество.

Ето още няколко статии по руските национални дилеми: Размывание границ между гражданским и этническим Гражданская нация в России: нужна ли и возможна ли? Кто, зачем и как противопоставляет русское российскому Стать новым народом Това е положението. Единствената европейска империя, оцеляла до 21 век търси своята национална идентичност. Докато не я намери ще се опитва да оцелее - със самоизолация, търсене на външни врагове и други подобни способи.

Ще се върна към един мой пост, който се подмина без коментар - Давам и един линк - Владимир Путин. Россия: национальный вопрос Общо взето в статията е залегнало цялото противоречие пред днешна Русия: "Историческая Россия – не этническое государство и не американский «плавильный котел", От една страна управляващите в Русия не искат и не могат да я преформатират на национална държава с нация от етнически тип: От друга обаче не се отказват от православието, славянството, руския етнос и т.н. - не искат да формират национална държава с нация от граждански тип: Превославието например има специален статут: Не знам как ще се опитат да решат проблема, но според мен в една модерна държава е невъзможно. Не си представям например САЩ като единно цяло в което да се натъртва, че британскитият етнос е държавообразувателен. Подобни творения могат да съществуват само ако се обединяват от нещо друго - ЦАР или външен враг са подходящи.

Алва, стига глупости. По отношение на бизнеса Портата е неутрална и не са занимава със забрани или поощрения на това или онова вероизповедание. Има достатъчно литература по въпроса. Къщите действително не се дължат на съборното начало, а на това, че в ОИ се дава възможност за развитие на средната класа. Тези условия обаче са валидни за всички.

Озападняването на балканците е в синхрон с "озападняването" (ако изобщо може да се говори за подобно нещо) в централна и източна Европа. Условията в ОИ са си условия и важат за цялата империя, но нито турците, нито кюрдите или арабите се озападняват сами като общество отдолу нагоре. Процесът засяга само християни и евреи. Т.е. причините трябва да се търсят в особеностите на християните и евреите, а не в условията на ОИ. Империята е създала каквито условия е създала (имаш предизвикателство), но само отделни групи са откликнали по определен начин. А за озападняванe т.е. модернизация в 10, 13 или дори 15 век няма как да се говори никъде, вкл. и на запад. Модернизацията има ясен времеви период. Въобще философията на Тойнби (това не е нито теория нито наука) е силно фрагментирана и не може да обясни една камара процеси. Универсализмът който си приписва е горе-долу еквивалентен на универсализма във философията на Маркс. Дали ще се опиташ да обясниш всичко през Тойнби или през Маркс е все тая. И в двата случая ще си много далеч от истината. Да, има полезни неща и при двамата , но толкова. Като цялостна философия работите им не ни казват нищо.

Не знам дали променя или не, но е в основата на балканската демокрация и самоуправление. Кои са приликите и разликите между руското и балканското православие тогава ? Това, че Петър I въвежда цезаропапизма, но преписвайки грешно от англичаните. То май няма и как да е цезаропапизъм, защото папа (патриарх) просто няма чак до октомврийската революция. Виж например учредителния устав на българската Екзархия: - на всеки четири години се свиква църковно-народен събор със законодателни (промяна на устава) и контролни функции! - на всеки 4 години събора избира нов Екзарх! - никой, от екзарха, епископите, свещениците, различните съвети - централен, окръжни, общински, училищни настоятелства, даскали и дори църковните чиновници не се назначава, а всеки се избира! И го сравни с руския синод, където всички членове се назначават, патриарх няма, а синода се председателства от обер-прокурор (ама титла) Обикновените хора не ходят на събори, но прилагат съборното начало в управлението на местните си дела. От там нагоре и така до върха.

Не знам. Ти си привърженик на тази теория. Не е ли епохата на Църквата тогава, каква цивилизация? Каквото и да са развалили Исавърската династия съборното начало си остава във Византия до края. Българските дела около покръстването например се решават на събори, въпросите с ересите се решават от събори, униите се решават на събори, Търновската патриаршия е призната на събор и т.н. Между другото една от причините за реформацията е точно искане за възстановяване на съборното начало в католическата църква.