Atom

На пръв поглед е логично (поне за 19-ти век), но не мисля, че е това. Нацията е обща идентичност. Като такава, появата и най-лесно маже да се обясни с криза или еволюция на предходната идентичност. Съвсем естествено е при разпад или криза на едно общество и неговата идентичност да се появят заместители. Разбира се, може да става въпрос и за социално инженерство, но това не е толкова лесно за постигане - за да има ефект, при всички случаи трябва да има предходна криза. Различните "арабски нации" например са подобни инженерингови проекти, но се крепят на диктатури и се видя, че реално са едно голямо нищо.

Много добър анализ ++++ Тезата на Везенков има своите основания и доводи. Съгласен съм и с вашето мнение. То обаче съществено се различава с мнението ви от статията: Да оставим настрана термина "възраждане". Имаме два процеса - просвещение и зараждане на нациите (проява на национализма). Ако може да приемем, че стремежът към просвещение е всеобщ, то национализмът в различните страни има различен произход. В Полша например двигателят е шляхтата - т.е. феодалната класа, в Русия е имперската канцелария, а в Османската империя - армията. Обратно - силно комерсиализирани и "капиталистически" елементи като арменците, евреите, балканските власи и т.н. въобще не се интересуват от "национални освобождения" и прочие процеси. Т.е. абсурд е процесите около различните "национализми" да се обясняват с някаква класова борба и противодействие срещу феодализма. Няма смисъл да чистим едни идеологеми и да ги заменяме с нови.

Добре дошли отново. Приемете моите извинения. По същество. Мисля, че бъркате за генезиса на българското възраждане, а от там и за причините за възникването на българския национализъм и последствията от него. През 18-ти и първата половина на 19-ти век новата капиталистическа класа на Рум миллета, заедно с тази на евреите и арменците се вписва чудесно в Османската империя. Нещо повече - тези хора заемат позиции и играят ролята на средна класа (заедно а ашкенази) в значителна част от Източна Европа и имат солидно представителство в Западна. Османската власт не само, че в повечето случаи не им оказва съпротива, но и ги подкрепя. С една дума имаме наднационална капиталистическа класа, която няма нужда от локални територии. Не е случайно, че през целия период останалите две групи - арменците и евреите не правят опити за "национално освобождение", а Рум миллета така и изчезва, без да се реализира в нация. Появата на гръцкия национализъм, който сам по себе си е интересно явление (но това е друга тема), разцепва Рум милета. Българският национализъм е продукт на това разцепление и се ражда като опозиция на гръцкия. Т.е. "основният враг" не е османската власт, а гръцката национална идея. И двете движения са специфични и са в опозиция както едно на друго така и към концепцията за Рум миллета и към османската власт. Капиталистическата класа обаче до края на Османската власт си остава Румска и наднационална. Т.е. двигателят на балканснките национализми са хайдуци и поети, разбойници и интелигенция, но не и "капиталистическата класа". В резултат се оформя състезание между гърци и европейци, българи и гърци и т.н. което е специфично балканско явление. Ето една тема, където сме разисквали нещо подобно - Османската средна класа

Авторът пусна темата и се скри. Както и да е. В статията има три основни момента: 1. Твърдението, че историята ни е написана от национална гледна точка и вътре има много митологеми и пропаганда. Това мисля, че не е спорно - такива са всички национални истории. Спорен е само мащаба на митологемите в една или друга национална история и то доколкото е в конфликт с останалите. Като решение, авторът предлага историята ни да се изчисти от пропагандата: - ОК, в името на науката и истината това е приемливо. 2. Предлага тезата, че нациите отмират и идва времето на "цивилизациите": ОК, това е спорно, но също приемливо. Може да е така, но маже и да не е така. Бъдещето ще покаже. Към момента обаче това е само предположение, на ниво хипотеза, без каквито и да е данни в подкрепа на твърдението. 3. Опитал се е да съчетае 1 с 2. Опа, .......нагазихме в калта. Вместо истини получаваме нови пропагандни клишета. И ако клишетата на националната ни история преувеличават влиянието или изкривяват този или онзи реален факт, то някои от новите са буквално измислени - т.е. пропаганда в най-чист вид. Затова и в горния си пост написах, че статията е успешен опит за първи стъпки в заменянето на една пропаганда с друга такава. За да не е само опит, а наистина стъпка, пропагандата трябва да е малко по-достоверна. Мога да изложа аргументите си по ред "нови клишета" засегнати в статията, но няма смисъл. Сигурен съм, че авторът няма да се появи. Ако го направи, би означавало, че искрено вярва в това което е написал и ще му се извиня. Намирисва ми обаче, че случаят не е такъв.

Добре би било да има някакъв встъпителен текст с основните идеи на статията - прекалено дълга е и трудно ще предизвика дискусия (все пак това е основната цел на форума). По същество. В статията има много истини, някои полуистини и малко пропаганда с основната идея да се отхвърли друга пропаганда. Съгласен съм, че е необходим нов прочит на историята ни, но не съм убеден, че той ще доведе до "истинската история". Навсякъде по света историята се преподава в училищата не заради истината, а заради големите възможности които дава за оформяне на масите според желанията на елитите. В тази връзка рано или късно ще има нов прочит на историята ни, но той ще замени една пропаганда с друга пропаганда. Мисля, че статията е успешен опит за първи стъпки в тази посока. А истината? Истината е някъде там .... между редовете, в премълчаното, в преиначеното, в преувеличеното......

Защо негласно? Съвсем явно е и е постигнато на т.н. "Хелзинкски споразумения".

Хайде малко факти вместо пропаганда. 18,10,1921г. - образувана е Автономна Кримска ССР в състава на РСФСР 25,06,1946г. - автономията е премахната, образувана е Кримска област. 19,02,1954г. Кримска област (а не АССР) е предадена на Украйна (УССР) Автономията е възстановена през 1991г - образувана е Кримска АССР (Кримска република). През 1994г. републиката е преименувана на Автономна република Крим. Т.е. от името са премахнати Съветска и Социалистическа. Кога Украйна лиши Крим от автономията?

И каква е връзката между обобщения giving-индекс и особеността "безродовост"? Съществуват (или съответно не) една камара причини човек да дарява или не. Общо състояние на икономиката в дадена държана (дали момента се чувства като подем, застой или криза), данъчна система и стимули, традиции и т.н. Не е едно и също да имаш плосък данък и почти никаква възможност да приспадаш разходи или пропорционална система с хиляди възможности за приспадане, вкл. дарения. Има голяма разлика в това да ти удържат автоматично от заплатата нещо като църковен данък и да се отчита като дарение (Германия) или като ревностен католик периодично си внасящ лептата към църквата - сам и колкото решиш (Полша). Т.е. ако искаме да видим има ли връзка, трябва да се ограничим в малък район с горе-долу сходни икономики, сходни проблеми и данъчно облагане. В нашия случай е най-добре да се ограничим до източна Европа. Ако приемем, че страните с индекс по-малък от 50 са родови, съответно другите безродови, то в обобщения Giving Index най-добре са се представили Словения и Хърватска, съответно 37 и 62 място (и двете с твърдо родови култури), а най-зле Чехия и Литва - 130 и 142 място (и двете страни са по-скоро безродови). Можем ли спекулираме и да направим от това извод, че имаме обратна зависимост между GI и "безродовост"? Ами не, истината е, че не можем тъй като между двата края на класацията е истинска бъркотия. За обратното обаче, че колкото едно общество е по-безродово, толкова е по-щедро и дума не може да става. п.п. По-напред от нас са "родовите" Словения, Хърватска, Босна, Украйна и Румъния и три безродови - Полша, Естония и Латвия. Зад нас са - родови Сърбия и Русия и безродовите Словакия, Унгария, Чехия и Литва.

Ник, коефициентите на Минков и Хофстеде на могат до обяснят всичко в реалния живот и авторите никъде не твърдят подобно нещо. Кои характеристики описват арабските издевателства над жени в Кьолн - родовост, мъжественост, нещо друго ....? Кои характеристики описват масовите случаи на отнемане на родителски права в Норвегия - индивидуализъм, равновластие, нещо друго ..... . Може ли съд да отнеме права с мотива "отглеждането и възпитанието на децата от майката представлява заплаха за норвежкото им самосъзнание" или още по-лошо - социалните служби да ти вземат детето без никакво обяснение. При това, това не е единичен случай, а масова практика. Ето чети - Чехия и Норвегия в крайно изострени отношения. Подобни случаи има с българи, поляци руснаци - всякакви.

Ето един цитат от Минков: "За да бъдем справедливи, трябва да отбележим, че когато непознат човек изпадне в беда пред очите ни, готовността да му се помогне не може да бъде пряко свързана с един или друг тип общество. Може да паднете на улицата в малък български град и около вас мигом да се скупчи тълпа от хора, желаещи да ви помогнат, а на четвъртата минута да пристигне и линейка, и полиция (случай на който съм бил свидетел). Може също да лежите безжизнен на Нюйоркска улица и всички да ви прескачат (също видян случай). Притичването на помощ в случаи на беда, наблюдавано със собствени очи, е интересно явление, но то не е свързано със степента на родовост на една култура". Минков, "Защо сме различни"(2007), стр.26

Ник, пресичане на улицата е едно (нулев риск за помагащия), а човек наистина в беда съвсем друго. Аби според мен точно го е казала - страх. Т.е. отчита се, че има някакъв риск (действителен или въображаем) - да те набият, да те натопят, да те мъкнат по съдилища .......... (един господ знае какво е в главите на хората).

Не мисля, че инцидентът може да се обясни с културни особености. Според Минков ("Защо сме различни?"), няма пряка връзка между тип култура и дали имаш или нямаш готовност да помогнеш на непознат човек изпаднал в беда. Между другото, същото поведение се наблюдаваше и в Кьолн. Ако се вярва на медиите (което не е толкова лесно), само един хърватин се е намесил да защити някакви нападнати германки. Останалите, тези които проблемът не ги е засегнал лично, въобще не са обърнали внимание на това какво става на площада. Въобще културните особености и индекси са измислени за някаква груба ориентация и подпомагане на фирменото управление - нищо повече.

Ключов момент е кога става спирането на османците. При варианта Черномен, инфраструктурата, икономиката и демографския фактор на балканите са запазени. При този вариант може да разсъждаваме горе-долу с реалностите които имаме днес. При твоя вариант аз не виждам кой ще попречи на Мирчо да заеме освен Добруджа и цяла Мизия. Виж картата на Aspandiat. Земите между Карпатите и Стара планина представляват единно икономическо пространство. Т.е. ще имаме единно политическо, културно, религиозно и икономическо пространство, но с два етноса. Кой ще надделее до 19 век и какви етнически промени ще протекат един господ знае. В Македония нещата са още по-сложни. Албанците и без това много бързо заемат опразнените от сърбите властови позиции. Няма да са мюсюлмани, добре организирани са и практически също няма кой да ги спре в експанзията им. Т.е. в Македония, Косово и Албания ще имаш друг политически, икономически и културен кръг, пак с няколко основни етноса. Унгарците също няма кой да ги спре. Моравска Сърбия и Босна със сигурност ще станат интегрирани части от тяхното пространство. Византия е съсипана. Това което е останало от нея - Константинопол плюс Тракия няма бъдеще без коопериране с италианците и уния с Рим. Т.е. италианците също ще останат трайно в Черно море, на егейските острови и по континенталното крайбрежие на Егейско море. С една дума при алтернативата не трябва да разглеждаш само съдбата на българи, сърби и гърци, но и да отделиш много по-сериозно внимание на албанците, италианското присъствие по морето и т.н. Въобще при това положение "балканската цивилизация" няма да изглежда никак. Т.е. нямаше да има специфична балканска цивилизация, а интегрирани в европейската цивилизация зони, всяка със своята специфика.

Фружине, в алтернативата която очертаваш българите пак са най-прецакани. До началото на 15 век османците са заели изцяло българските територии, докато тези на сърби, власи, албанци, босненци и т.н. все още са изцяло или частично запазени. Отделно османо-монголските войни на балканите пак щяха да са на българска територия. Т.е. към момента на оттеглянето на монголците, българите ще са понесли най-значителни икономически и демографски загуби. При това положение Мизия ще се заеме от власите (нещо което Мирчо е на път да направи в реалната история), а Македония от албанците. Тракия при всички положения е византийска. Ако искаш някакво по-силно българско политическо присъствие, турците би трябвало да се спрат още при Черномен и след това да се изтикат изцяло от Европа. След Черномен е много късно.

През следващите 20-30-50 години основният проблем на човечеството ще е изхранването, чистата питейна вода и поддържането на надеждна бариера (физическа, идеологическа и ментална) между богатия свят и всички останали. Прогнозите на ООН са към 2050 година в Азия да живият 5,2 милиарда, а в Африка 2,4. За сравнение прогнозите за двете америки са 1,2 милиарда (общо), а за Европа - 709 милиона. Т.е. очакванията са само в Африка да живеят повече хора отколкото общото население на Европа, северна и южна Америка. Азия е отделно. За богатия свят в частност проблемът е с какво да се запълва времето на по-голямата част от хората за да не мислят глупости. Към момента "технологиите" за това са повече време за образование, по-късно пенсиониране, изкуствена или субсидирана заетост, нови виртуални забавления и т.н.

Съгласен съм напълно с Aspandiat. Имам обаче няколко въпроса. 1. Какво става с църквата? Рим при всички положения ще продължи да натиска за уния и рано или късно Константинопол ще я сключи. За Охрид и Сръбската патриаршия обаче не съм толкова сигурен. Възстановяването на Търновската патриаршия е под въпрос. Доколкото знам след смъртта на Евтимий администрирането на териториите и е поверено на влашката митрополия, а и след оттеглянето на османците е по-вероятно териториите на Търновското царство и Добруджа да се заемат от влашките войводи, а не от наследници на българските царе. 2. Какво става със социалните отношения и икономиката след 15 век? Цяла източна Европа, без значение дали става въпрос за католици, православни или протестанти, преминава към т.н. второ крепостничество, което е много по-свирепо от класическия феодализъм и селяните са почти роби. Средиземноморието обаче върви по съвсем различен път. Интересно е дали във вътрешността на балканите ще имаме средиземноморска икономика, източноевропейска или нещо по-специфично като власите с тяхното пълно робство при циганите, но по-свободен режим на селяните в сравнение с тези в Полша, Прусия или Русия. 3. Сегашните нации с днешните граници е почти невъзможно да се възпроизведат. Какви са възможностите при тази алтернатива?

В МОН ползват поне четири класификатора. Този, Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, Класификацията на специалностите на научните работници в България и Списък на професиите за професионално образование и обучение. Проблемът е, че класификаторите въобще не се синхронизирани. Отделно НСИ отчита Области на образование и обучение по своя собствена методика. В резултат се получава голяма каша. Например, според Класификацията на специалностите на научните работници в България "Антропология" е с шифър 01,06,01 и спада към група 01,06,00 - Биология, в научна област 01,00,00 - Естествени науки. Според класификатора а областите за висше образование обаче, антропология е към направление "Социология, антропология и науки за културата", което е класифицирано към област за висше образование "Социални, стопански и правни науки" Подобни примери има колкото искаш.

Добре де Фружине, това: как се вързва с това: Автократията изисква законодателство, регистри, бюрокрация, някакво разделение на провинциалните власти и т.н.

При ранните възрожденци няма смисъл от автохтонство. То е реакция на гръцката национална пропаганда, а тя ще се появи по-късно, след като модерната гръцка държава си оправи отношенията с патриаршията. Като примери могат да се посочат П. Берон, според който "нашият народ води началото си от древните жители на Балканския полуостров, от трако-илирите" или Д. Миладинов, който нарича езика "славяно-пелазгически", а народа "предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род". Това обаче не е историография, а по-скоро пропаганда, в отговор на друга пропаганда. Т.е. част от "митологията".

Трако-илирите във възрожденската национална митология имат за цел разграничаване от гърците. Пелазгите са вкарани със същата цел, но подчертават още по-древен произход (по-стар от гръцкия) и са предци на трако-илирите. Тези древни народи в никакъв случай не разграничават българите от останалите славяни на балканите. Т.е. не става въпрос за българско автохтонство в частност, а за славянско. Не е случайно, че термина е общ за всички южни славяни - "трако-илири" или дори само илири, но не и само траки. Или са трако-пелазги, или илиро-траки и т.н. Доколкото съм запознат едва Раковски се опитва да даде някакво разграничаване в тази концепция между сърби / българи. Националният разказ и митология, които разграничават българи и сърби са в съвсем друга плоскост - средновековието. Кой е по-велик - Душан или Симеон, св. Сава или св. Иван Рилски, кой първи приема християнството и т.н. Наблягането след 70-те, вече само на траките си е чисто българско явление. Това обаче не са корените на автохтонството, а негов следващ етап. Вече няма общи формулировки - трако-илири, трако-пелазги, трако-даки и т.н., които описват доримското балканско население като цяло, а точно определен народ - траките, с точно определена територия (покриваща се със съвременна България) и паметници, преписвани на този народ и културата му. Т.е. имаме античен разказ (а не средновековен), който дефинира разграничаване не само от гърците, но и от сърби, хървати, румънци и албанци. Страничен ефект (или може би търсен) на този разказ е, че дефинира разлики не само със съседите, но и с тези които възприемаме като българи, но живеят извън пределите на Тракия (или модерна България) - жителите на Поморавието, славяните в Косово, Македония, Албания и Гърция.

Стинката е прав. В случая с гърците имаме редица действия, които говорят за скъсване с римското начало и търсене на корени в античността. На първо място това е отказа от самоопределението ромей (рум) и заместването му с елинас. Езикът става "елиника", обявена е афтокефална гръцка църква (действие което причинява схизма с патриаршията в продължение на 17 години) и т.н. Относно изолацията на античното минало от историографията ни - няма как да бъде нещо друго. Македонизмът е изобретение на Атина (не на патриаршията или сърбите) и активно се пропагандира сред българите в Македония. Те са пославянчени македонци, които трябва да се върнат към гръцките си корени. Или от славо-македонци да станат елино-македонци. В случая няма как на Филип, Аце и македонската империя да се противопостави Севт и одриското царство - нещата са несравними. От друга страна ако идеалът ти е обединение на българите, то траките са излишни. Пак ще кажа - няма как да обясниш на един българин от Македония или Албания, че е наследник на траки. Траките се явяват на сцената когато им идва времето - при Людмила. По това време окончателно сме се отказали от сънародниците ни в чужбина, а вътре в България няма проблем с това кой е наследник на траките и кой не. Колкото до сърбите и славянството е достатъчно да си припомним Ботев и неговата Югославия.

Какво трябва да се случи? Като за начало би трябвало да се появи стройна теория какво СА прабългарите (а не какво не са). Естествено, тя няма да се наложи изведнъж, но поне ще може да се каже, че въпросът с произхода на прабългарите е спорен и има такава, онакава и друга теория. Лорде, тюрките са обединени преди всичко езиково, а не генетично. Няма "типично тюркски" гени. Ето една картинка: Източник: The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads Across Eurasia Видно е, че различните тюркски народи не се различават кой знае колко със съседите си нетюрки. Като цяло те се смес между западни и източни евразийци. Има тюрко говорещи без типичните източноазиатски компоненти (в картинката К6 и К8) и това са гагаузите. Няма обаче тюрки, без западноевразийски компонент. Дори и при якутите, западноевразийският е ясно изразен (долу - синьото и зеленото) и е повече отколкото източноазиатската съставка при турци, чуваши или азери. С една дума тюрките по дефиниция би трябвало да са смесени. Махнеш ли западния елемент няма тюрки - има монголци, китайци, евенки и т.н.

Чак пък стройна? Вероятността траките, като обособена група да са част от населението на новата българска държава е горе-долу еднаква с вероятността да имаме все още обособени прабългари и славяни .... в периода на падането на България под турска власт. Не е случайно, че историята на траките в училище свършва с образуването на римските провинции Тракия и Мизия, а след това имаме 7 века мъгла - то няма и какво друго да има де. Т.е. под "траки" ние разбираме не самите траки в частност, а завареното население на балканите в цялост. Е, румънците, македонците, албанците и т.н. правят същото, но за завареното население там са се използват други "синоними" - даки, македони и т.н. Къде е разликата? От една страна казваме, че българската народност е образувана на териториите на Мизия, Тракия и Македония и всички славофони в Гърция, Македония и Албания са българи, а от друга, че сме наследници само на траките. Хубаво, но на сънародниците ни в Гърция, Македония и Албания е малко трудно да се обясни защо точно траките са техни прадеди, а не македоните или илирите примерно.

Не е луд този който яде баницата. Не знам в какво е "специализиран" този университет, но има такива специалности, че човек само може да цъка с език и да се чуди коя какво е, за какво е измислена, с какво се различава от другите "специалности" и какви са ползите от изучаването и. Ето някои: „Творчески индустрии и бизнес“; „Икономика на отбраната и сигурността“; „Медия икономика“; „Индустриален бизнес“; „Интелектуална собственост и бизнес“; „Бизнес икономика“; „Екоикономика“ и още и още. Никъде в сайта на университета няма учебни планове да се види какво точно се изучава в тези т.н. специалности - пълна мъгла. Парадоксалното в случая е, че университет, чийто международни научни публикации клонят към нула и не е ясно на какво точно обучава студентите си има една от най-високите акредитационни оценки, а при акредитацията на направленията е лидер. Двете направления на УНСС - "Икономика"(9.88) и "Администрация и управление" (9.83) са съответно на 2-ро и 3-то място от 376 акредитирани направления в българските ВУЗ. Нито едно от направленията на СУ, ТУ, АУБ или МУ-София няма по-висока оценка от тези 2 на УНСС. Например направление "Математика" в СУ има 1158 статии в научни списания (Scopus) и Индекс на цитируемост по научна област - 48. Оценката на НАОА за направлението е висока - 9,64, но явно математиците в СУ не се справят толкова добре, колкото в направление икономика на УНСС с оценка - 9,88, което има 10 статии и индекс на цитируемост -1 (едно). п.п. Върхът - цитат от доклад на НАОА: "В професионалното направление има университети лидери. Заслужава внимание и следва да бъде изучаван, осмислян и използван опитът на УНСС в обучението по професионалното направление. УНСС разполага с професорски състав, способен да прави наука и осъществява елитно обучение на студенти и докторанти, да бъде конкурентен на европейското образователно и изследователско пространство."

Според методологията, това не е средна работна заплата за определена професия, а средна заплата изобщо - за всички работещи в определената административна област. Т.е. ако вземем за пример най-масовото направление "икономика", то икономистите от СУ имат 1,58 спрямо средната заплата в София град, а тези от Тракийския университет 0,82 спрямо средната заплата в област Стара Загора. В случая със Ст. Загора не знам какъв е смисъла да учиш нещо, за да получаваш после под средния доход (в който участват и заплатите на продавачки, чистачки и т.н.)