Atom

Това за газта са пълни глупости. За Саудитска Арабия обаче Бжежински е прав. Всички простотии в региона се финансират и подклаждат от тях.

Мътна работа. R1a1a1b2a2 е R1a Z93 Z94 Z2124. По принцип Z93/94 е рядка в Европа, а аланите са щъкали доста наоколо. Все някакви следи щеше да има. Отделно при осетинците (предполагаеми наследници) R1A като цяло не е кой знае колко популярна Аз лично се съмнявам хората от пробите да са били точно Z2124, а по-скоро от някоя от дъщерните и групи Z2122 или Z2123. Чак толкова дълбоко изследване на стари кости обаче не вярвам да направят. R1a Z93 Z94 Z2124 / Z2123 е разпространена в региона при съвременните тюркоезични народи и не изключва вероятността "аланът" да е бил всъщност някой тюркоезичен, още повече, че единствената дама от изследването е с източноазиатска група (D). Другата подгрупа R1a Z93 Z94 Z2124 / Z2122 е характерна за съвременните иранци, кюрди и ашкенази. Не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че някой от застъпниците на хазарската теза за произхода на евреите ще изсипе пари за допълнителни и по-подробни изследвания.

Ново проучване. ДНК на сармати, алани и салтово-маяци: Хазарские конфедераты в бассейне Дона

Или просто на балканите са били малцинство - нещо което официалната историография винаги е твърдяла и досега никъде не е оборвано в сериозен научен труд. При този случай въпросите които поставя генетиката или лингвистиката - със смяната на езика и "нищожните" тюркски, ирански, антски и всякакви там други следи също отпадат или поне намират лесно обяснение.

Може би грешно се изразих. Става въпрос не толкова за титлата като дума, а за статута на "жупана-сатрап" Авторът е отлично запознат със събитията и много прецизен в изказа си. По принцип рядко използва местни титли, а се стреми да ги замени с еквивалентните на латински. Унгарският крал (Király на унгарски) в текста е рекс, сръбския жупан е комес, великия жупан e комес магнус, василевса -император, иконийския султан - "принцепс на турките" и т.н. Бунтовниците са "някой си" или "някакъв". Така например в началото Петър е "някой си Калопетър" който "тиранизира власите" (а не управлява) . По-късно, когато Фридрих влиза във взаимоотношения с братята, титлата става "господарят (domnus) Калопетър, който се нарича император". Изразът е прецизно подбран. Не се използват комес, дукс и т.н, които биха принизили титлата на Петър, но в същото време не се използва директно и император. В случая не става ясно какъв е статута на жупана-сатрап. Авторът не намира еквивалентна латинска дума и за това прибягва до определение с две чужди думи - жупан и сатрап. Това няма как да е някой от сръбските жупани - в текста те са комеси. Няма как да е и византийския управител на област България - изразът в случая би трябвало да е "Дукс на България". Не е бунтовник или самозванец - би трябвало да се използва "някакъв еди какъв си" или "някой еди кой си". Примерът с Добромир Хриз е точно какъв човек трябва да търсим. От една страна получил сам, независимо от империята властта си (жупан), властта му е призната (не е някой си) и най-вероятно изпълнява формално неопределена (за автора) имперска длъжност.

Силно ме съмнява това за бързината. Да вземем за пример проучванията за хазари, авари и хуни. Те би трябвало да са безпристрастни, но единно мнение по въпроса за езика им няма. Аз не знам дори коя е алтернативната теза. Единственото което може да се каже сравнително бързо е, че нищо не знаем по въпроса или най-малкото не сме сигурни и има няколко алтернативни тези, всяка със своите слаби страни.

От къде сме сигурни, че всичките власи са си запазили езика. Преливане от романски към славянски (български или сръбски) и обратно от славянски към романски има през цялото време с променлив успех къде на единия къде на другия език. От друга страна власите са чобани. В колибите не им трябва друг език освен влашкия. Преместване в града или усядане обаче е съвсем друго нещо. Българите от своя страна са управляващ народ. Боритаркан с хората си тук, комита там - трябва да изпълняват функции по една огромна територия, надхвърляща в пъти първоначалното им землище в Лудогорието и Добруджа. При всички положения за да се оправят с местните се е наложило да станат двуезични доста преди въвеждането на славянската литургия. Кой си е запазил езика - бургунди, лангобарди, франки, готи, нормани, руси - все войнствени пичове с успехи не по-малки от тези на българите?

Тезата е допустима, но има слаби страни. Чуждите нашествия по принцип провокират размествания смесвания и т.н. (на оцелялото население), а нашествия след тези събития има колкото искаш - печенеги, узи, маджари, кумани, татари. Освен това през периода няма кой знае какви религиозни различия, които да затруднят смесването. По-скоро сегашните румънци са генетичен факт от времената след като татарите си сядат на задниците и районът се поуспокоява. Това съвпада с период на ясно разграничаване на католици и православни, което да затрудни смесването на популации с различни вероизповедания.

Ако разгледаме положението на българите, то тезата за специфичния предславянски субстрат при нас се потвърждава. Ние сме там където сме - заобиколени от албанци, гърци, сърби и румънци - народите които географски ни заобикалят. Изключението е както отбелязах словени-хървати. Украинците които са генетично близки до тях нямат никаква географска близост. Другото изключение са румънците. Ако дакийската теория за произхода им е валидна, прадедите им щяха да са част от източноевропейския субстрат и неминуемо географската близост със словаци и украинци да се прояви като генетична. Да, ама не - румънците генетично са южнобалканци, а резултатите говорят по-скоро за сравнително късна миграция в сегашните им територии.

Графе, в момента българската наука приема, че към края на 7 век, славяните на балканите имат два макродиалекта - сръбско-хърватски и диалекта на т.н. славяни от българската група. Изначален славянски на прабългарите, при това близък да този на антите (предполагаемо славянски) означава автоматично, че на балканите би трябвало още от самото начало да има поне три макродиалекта - източен (условно български), среден (усл. македонски) и западен (сърбохърватски). Това би трябвало да може да се докаже лесно. Вярно е, че езикът на преславската школа показва известни разлики от този в Македония. Достатъчни ли са тези разлики обаче за да може преславския да се обяви за съвсем различен от македонския? Между другото в изследването от темата на makebulgar - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17815 се опитват да кажат точно това. Според картинката, южните славяни се разделят на три диалекта горе-долу по времето когато пристигат Българите.

Като изключим встъпителната част, която има отчасти приказен характер, останалото е достоверно. Българските проучвания показват същите резултати. Естествено заключенията са други, но и фокусът на изследването е различен. Показателно е, че и тук ние сме по-близо до албанци и гърци отколкото до най-близките ни източни славяни - украинците. Словенците и част от хърватите обаче са направо в източно-западния славянски клъстер, набутани до словаци и украинци. Направо сме си разменили местата. Живеем в източната част на балканите, но генетично сме западнобалканци, докато част от хърватите и всички словенци живеят в западната част на балканите, но генетично са аха-аха украинци. Накрая прабългарите да не излязат албанци? Покрай тюрки, иранци, славяни и т.н., май само това не са били (все още).

Дай да го видим това изследване. Аз знам за едни алани, но те са Y-dna G2. Тук трябва да са обобщени всички древни кости от средновековието. Прабългарите и аланите ги виждам, но не и сармати.

Ето изследването - https://app.box.com/shared/16h8i3vv27kn6hkpf4le H2 въобще не присъства в резултатите, а в заключението са маркирани само траки, славяни и някакви други прабългари. Други, защото предполагаемият им произход е от ... Близкия изток. Това, че персите са европеиди не означава, че са славяни или прабългари и обратно. R1a е масова и в Индия. Ето изследването по Y-DNA. Българите са там където са - в Европа. Някаква по-специална връзка с иранците обаче няма. Генетично сме по-близки с берберите от северна Африка, отколкото с иранци или други народи от централна Азия. Ето извода от изследването: On the whole, Bulgarians are distant from Altaic populations and populations residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent. И картинката: Обърни внимание, че сме по-близо до южните иранци, отколкото до северните (тези до Кавказ) Засега е това. В бъдеще може старите кости да покажат друго, но към момента от гледна точка на генетиката иранската връзка е точно толкова валидна (или невалидна) колкото тюркската.

Е, точно руският е заличен напълно. Я виж в ГИБИ колко хубаво са описани праговете на Днепър: така е на руски - така е на славянски. Де го сега този руски описан в източниците? Да оставим езиците и да се върнем към генетиката. Сравнението на прабългарите е с модерните народи. Приличат си много с модерните българи и са много далеч от повечето тюрки. Също толкова обаче са отдалечени и от всякакви ирански народи. Абсурд е да се приема генетичната отдалеченост от една група (тюрките) като доказателство, че българите принадлежат към друга група - ираноезични, също толкова отдалечени. Южняка си го е писал още в заглавието на темата - "в крайна сметка антично ДНК". Няма иранци, тюрки, китайци и т.н. Т.е. ако ще спорим за езици да забравим за генетиката и директно да отваряме поредната тема за произхода. Опасявам се обаче, че и още сто теми да отворим полза няма да има. Като развален грамофон ще се върти едно и също. Ако ще дискутираме генетиката забравяме всички постулати, гледаме резултатите от проучванията и се опитваме върху тях да градим някакви тези.

Тази връзка къде е доказана? Гърците са много по-религиозни от нас, но това не им попречи да излапат бъдещето на децата си - тук и сега. Кавказците също са много по-религиозни, но без да им мигне окото ще ти потрошат кокалите само ако им кажеш една дума накриво. А как скачат на всичко живо с пола не е за вярване. Американците са най-религиозни от всички западни общества. В това отношение май само ирландците ги доближават. И какво, да не би да да са големи спестовници? Потребяват като луди тук и сега и хич не им пука за бъдещите поколения. Това с религията, ценностите които уж възпитава и училището е наливане от пусто в празно.

Генетиката не може да каже нищо по въпроса. Съвременните българи са еталон за балканци - генетично, езиково (българският език е част от БЕС) и географски. Нямаме никакви отклонения - нито към Кавказ, нито към Украйна (черняховци и пенковци), нито към които и да е тюрки или някакви иранци.

Проблемът на тези генетични изследвания е, че ако отхвърлят тюркската теза, то те би трябвало да отхвърлят и иранската. Обратното също е вярно - ако се допуска иранската, няма проблем да се допусне и тюркската. Иранските "доказателства" в прабългарското изследване са исторически и лингвистични, а не базирани на самото изследване и на науката генетика. Хубаво, но исторически и лингвистични доказателства имат и привържениците на тюрската теза. С една дума, самото изследване не казва нищо ново за дилемата тюрки / иранци.

КГ, часовете по литература и история в гимназията се използват предимно за това - утвърждаване на културни традиции, възпитание на патриотизъм и т.н. Естествено всичко така, както го разбира някой си. В българските училища тези предмети рядко се използват за изграждане на умения за четене с разбиране, критично мислене, анализ на различни източници на информация, сравнителен анализ и други преносими умения, които биха били полезни на подрастващите във всяка една сфера от бъдещия им живот, отвъд това коя е баба Илийца или на колко морета е била България - едно, две или три. Културата и традициите са хубаво нещо, но не може всичко в образованието да се върти само около тях. Специално в случая, религията няма място сред ЗИП-овете нито в първи, нито в който и да е клас. СИП който иска да изучава, но едва в гимназията.

Темата е точно за дворцов етикет и за това дали има или няма дипломатическа игра. Не може когато точно през епохата текат подобни препирни и то тук на балканите, а не 400 години преди събитията да не им се обръща внимание. Ако погледнеш мотивите на Калоян те са почти същите като мотивите на Фридрих - връзката император първосвещеник, позоваване на възможно най-древните носители на титлата и т.н. Може, стига да знаем за какво точно сърбите са използвали думата "крал", а българите "цар". Този в Константинопол за сърбите винаги е бил "Цар", а градът му Цариград. Дори и днес (за разлика от нас) пак е така - Списак византијских царева Небесният владетел неизменно е "Цар" - Царе небески, Молитва Господња и т.н. Думата няма как да дойде по религиозен път - облъчването от православната църква не прави разлика между българи и сърби. От латинския обряд също не може да дойде, а там където има католически славянски, небесният господар е цязар / цезар. Крал става едва след времената на реформацията. Към края на 12 век сръбските владетели са жупани, хърватски отдавна няма, а съвсем не вярвам с титлата "крал" сърбите да са маркирали български владетел. Остава единствено унгарския крал да е крал - други суверенни владетели в околностите няма.

Нормално е да липсва в религиозната литература. За какво точно да я използват тази дума? От друга страна до 12 век сърбите са изложени на същите литературни влияния като българите. Т.е. за тях важи абсолютно същото. Отделно до периода нямат фиксиран нито един крал или княз. Виж например и хърватската версия на отче наш. В съвременния вариант е "kraljevstvo Tvoje", но в старите версии "cesarastvo Tvoje". Т.е. и от там няма как да дойде по литературен или религиозен път. Дори и да приемем обаче, че за българите по това време всички владетели са царе и не ги различават кой какъв е (нещо твърде съмнително), то пак остава заявката на Петър за "императорската корона на гръцкото царство". Виж например препирните за римската имперска титла - LIBI-3 /271-273 - http://www.promacedonia.org/libi/3/gal/3_271.html Това става буквално пред очите на българите - тук на балканите и по времето на Асен и Петър.

Малко извън темата, но някой знае ли каква роля са играли евреите в Дунавските княжества? Румънското влияние например в еврейската популярна музика е огромно. Няма еврейски купон без изпълнение на Klezmer. Това само мода ли е или е имало значително еврейско присъствие в румънските земи което в последствие да повлияе на културата на всички евреи в източна Европа?

Така е, масовото навлизане е от запад и там е много по-популярна, благодарение на собствените сръбски крале. Въпросът обаче е за реалностите в края на 12 век. За средния сърбин по това време думата няма как да е по-популярна отколкото за средния българин, а начетените са я употребявала най-вероятно за унгарския владетел. Вече от къде са е взели тази дума самите унгарци е без значение. Въобще ако говорим за езиков рефлекс през 12-ти век относно Цар или Крал, то не виждам причина той да е един при българите и съвсем по-различен при сърбите.

За нашенци, още в в десети век "княз" губи смисъла си като "всеки суверенен владетел" и е заменена от крал. Факт е, че унгарският владетел е наричан точно така от славяните и думата "Király" е навлязла в унгарския от славянски, а не от някакъв друг език. Т.е. в 12 век думата крал означава точно това, което означава и сега и е широко застъпена в езиците на балканските славяни. Факт е обаче, че на Петър, Асен и Калоян въобще не им идва на ума да използват тази титла за себе си (за разлика по-късно от сърбите), а директно скачат на "Цар". Това не е езиков рефлекс, а осъзнат избор. Виж например Ансберт - там Калопетър изисква от кръстоносците да му възложат "императорската корона на гръцкото кралство". Заявката и амбициите са очевидни. Пак там може да видиш за "игрите" относно титлите. Гърците изполват първоначално крал на Алемания, после император на Алемания и едва накрая "римски император и крал на Алемания". За кръстоносците пък "римския император" е само техния, докато този в Константинопол е "император на гръцкото кралство" Т.е. ако разгледаме нещата от гледна точка на епохата и политическите амбиции, "дипломатическата игра" въобще не може да си изключи. Тезата ти би била издържана, ако докажеш, че към 12 век Цар се използва и за други владетели, освен този в Константинопол - т.е. думата е синоним на владетел изобщо, а не някаква специфична титла. Само тогава може да се говори за езиков рефлекс. Вярно е, че думата се използва за библейски и исторически личности, но за епохата "съвременните царе" се броят на пръсти и никога думата не е използвана случайно за унгарски, кумански, сръбски или някакъв друг владетел.

"Грешката на превода" е напълно възможна. Като гледам това е и официалното становище в ЛИБИ. В същото време и "играта" си има своите основания. Мотивите: 1. По времето на първите Асеневци, българите познаван (знаят за) най-малко две короновани особи - унгарския "крал", който за гърците е ρήγας ( 'ρεξ или 'ρηξ ) и гръцкия "цар" (βασιλιάς). Следователно имат минимум две думи за суверенен владетел - цар и крал. Ясно е, че Калоян е искал титлата "цар" а не "крал". При втората титла въобще не може да се получи объркване в превода. Т.е. още в българския текст е направено ясно и категорично заявление - иска се статут равен на "гръцкия", а не корона изобщо. 2. За вътрешна употреба за българите царе са Борис и всички след него (напр. в Бориловия синодик). В писмото обаче, случайно или не са посочени само двама - Петър и Самуил. Преди Петър титлата не е официално призната, а след Самуил формално наследниците му не са царе дори в собствените си надписи (напр. битолския надпис). Т.е. реално погледнато други царе в ПБД няма. Фактът, че само Петър и Самуил са посочени като царе може и да е случаен, но може и да е плод на наистина добре обмислена теза.

За смяната на титлата в ПБД мисля, че спор няма - т.е. и смяна няма. В случая е интересно кой за славяните е княз. Собствени князе в ранния етап те нямат. Вождовете им са старци, жупани, рексове, но фиксиран "княз" няма нито един. Появяват се за пръв път покрай житията на Кирил и Методий. Има голяма вероятност първоначално с думата да са отбелязвани чужди, суверенни владетели, вкл. и владетелите на авари и българи, но не и собствените вождове. С една дума, българският владетел за околните славяни винаги е бил княз и нищо друго, по същия начин по който този в Константинопол е бил цязар. Те самите са нямали нито едното, нито другото. Относно България / българите. През ранното средновековие територията е пряко обвързана с по-ниските звена - разните светски и църковни феодали. Една от причините е може би, че владетелят няма пряка власт над земите - не са негова собственост, а само над хората и то чрез договорни отношения. Доколкото знам първият европейски владетел на който му идва хрумката да се обяви за крал на територията, а не на народа е френския Филип втори. Темата е интересна и според мен би трябвало да се разгледа през средновековните концепции за власт, собственост, лични зависимости и т.н. и промяната на тези концепции в течение на времето.