Atom

От саксонския аналист. Вярно, късен източник, но се твърди, че авторът не е преработвал изворите, а дословно ги е преписвал. Една титла, заета в 5-ти век без да се използва се забравя. Рига например изчезва от славянските езици. Ако не е използвана по отношение на аварския биг-бос за какво изобщо им е била тази дума на славяните? Първите руски князе са късно, а преди тях и Борис "славянски князе" няма - нито на юг нито на запад. За да вкарат в употреба думата "княз" Кирил и Методий все от някъде трябва да я вземат. Виж в папските писма латинския запис на "княжеските" титли. В българския превод имаме българския княз Михаил, княз Светопулк, сръбския княз и т.н. В латинския текст всеки княз е различен - единия комес, дрегия дук, а българския рекс. Ако всички носеха една и съща титла - "княз" за какво му е на папския чиновник да се обръща към тях по N на брой различни начина.

Все пак има някакви данни за джамия в Константинопол, а май има и някаква друга на територията на Гърция (преди османците). Византийските евреи също оцеляват. Нямам идея как стоят нещата с териториите които преминават от едни ръце в други в Анатолия, но не вярвам всеки път да има гонения или масово покръстване на мюсюлмани.

Бях питал в някаква тема, но май никой не ми отговори. Това Канас се появява след Крум. Преди това думата я няма. Нова политика, нова титла. Не е случайно, че от Крум нататък всички български "ханове" в латинските хроники са рексове, а през този период "рекс" освен франките имат само българите - другите народи имат вождове, комеси, дуксове и т.н. Т.е. има голяма вероятност Канас да е нова титла с цел издигане статута на владетеля еквивалентно на Рекс и да е "открадната" от аварите след разгрома им. Какво пречи аварите да я заимстват от гепиди или лангобарди, а титлата да има същата етимология като княз, но с аварска фонетика. Имаме източник където се говори за Canizave Princeps Avarorum et Thudun (преведено - аварския княз Канизаве и Тудун). Очевидно е, че нито Канизаве нито Тодун са имена. Та възможно ли е трите титли - Канизаве, Канас и Княз да имат една и съща германска етимология. Унгарците с идването си точно това правят. Не си мъкнат титлата от Урал, а я заемат от местните - от славяните. Исторически няма пречка аварите да са направили същото, но от германците. Въпросът е има ли пречки от гледна точка на фонетиката? Основният мотив за тази хипотеза е, че нямаме никакви доказателства за "славянски князе" преди появата на славянската книжнина. Риги, вождове, старци, жупани, панове и т.н. - тови са титлите които носят славянските лидери. Явно князе са били не собствените им главатари, а чуждите владетели - на гепиди и лангобарди, а след тях аварските.

Прави впечатление, че авторът се колебае каква е точната титла "Iuppanum vel satrapam Bulgarie". Т.е. не е наясно това дали е жупан ИЛИ сатрап. От тук може да се направи извод, че самия носител на титлата не е използвал нито една от двете титли, а авторът най-вероятно е търсил подходяща дума за да опише друга - трета титла. Ансберт би трябвало да е наясно със значението на титлите "жупан" и "велик жупан", но не ги използва в текста си по отношение на сръбските господари. Великият жупан на Сърбия в текста е "magno comiti de Servia". Наясно е и със званията и титлите във Византия. За мен най-вероятно човекът се е представил като "Господ". Преводачите при кръстоносците са направили връзка между "Господ" и гръцката "Деспот" (често приравнявана в латинските автори на Сатрап) и индиректна връзка със сръбската Жупан. Т.е. не става въпрос за византийски чиновник, а за независим "Господ" (господар), чиято власт произлиза от самия него и войските му. Дали е Добромир Хриз е друга тема.

Става въпрос за случката описана от Ансберт в "История на похода на император Фридрих I" - ЛИБИ т.3. Накратко хронологията е следната: - На 7 декември императорът изпраща във Филипопол (от Адрианопол) далматийския херцог Перхтолд, графа на Холандия и адвоката Фридрих от Берг с отряд от 1200 човека. - Пристигат във Филипопол. Отправят се към Бакон (локализирано като Баткун, Пазарджишко) където влизат в сражение с гърците - Отрядът навлиза в областта Градиц където кръстоносците "ограбиха и опустошиха и цялата тази земя" - Адвокатът се отделя с част от отряда, пресича някаква планина където води сражение - Навлиза в "богата област наречена Влахия и отстояща недалеч от Солун" където убива някакви бунтовници - в същата област пристигат херцогът на Далмация и патавийския епископ които "завземат страната" Когато кръстоносците решават да се оттеглят с плячката са пресрещнати от "един жупан или сатрап на България", който издейства мир са себе си и за страната си от херцога и адвоката. На 21 януари херцогът е в Адрианопол при императора. Т.е. хронологично нещата се вместват между 7 декември и 21 януари. Това е накратко историята. Сред историците ни няма единно мнение какво точно е описано, къде се намира тази Влахия и кой е "жупана или сатрап на България". Според Златарски, отделянето на адвоката и херцога от основната част на похода става още на 14 август при Средец. През Перник, Земен и Велбъжд те навлизат в Македония, а Влахия на Ансберт е Голяма Влахия в Тесалия. Сатрапът е катепана на тема България Спорез П. Мутафчиев става дума за Мелнишкото или Серското поле. Що се отнася до сатрапа, то според него е напълно възможно това да е бил Добромир Хриз. Според П. Петров "кръстоносците не са могли да се отдалечат от Пловдив на разстояние повече от една седмица път” или те са успели да стигнат най-много до Разложката котловина. Под термина “Влахия” у Ансберт следва да се разбира “областта на север от Солун, по поречията на Места и Струма” т.е. “военноадминистративната област (клисура) Стримон”. “Жупанът или сатрапът на България” е местния управител на областта Стримон, принадлежаща към тема България. Има още доста предположения - Пернишко, северна Македония и т.н. Та кой е жупана - сатрап на България и за коя Влахия става въпрос?

Възможно ли е езикът на сребърния кодекс да не е готски, а някакъв друг - например бургундски. Доколкото схванах термина за "църква" в текста е "aikklesjo". Франките използват същия термин - еклисия. Проблемът е, че в в германския свят масово термините за църква са други -производни на гръцката "kyriakon", а за посредници за разпространението на тази дума се приемат точно готите. Има ли и други подобни несъответствия?

Германия и Стоб най-вероятно са запазени антични имена. Теример напротив - по-вероятно е да ново с романска етимология. Неясни са двете Сътески. На гръцки името е записано като Σουντίασкος и според някои отговаря на Сѫтѣска (клисура, теснина). Според други има възможност Σουντίασкος да се чете като Съдескос. Някои свързват името с рум. Săt, Sătești, Sătească. Като се има предвид останалите неславянски имена съм по-склонен да приема романския произход. В този случай Сътеска би трябвало да се преведе като "Село" "Селско" или нещо подобно. Някъде тук е и "Влахия", където кръстоносците се срещат с жупана-сатрап.

Това e резултат на активна държавна политика. Ето например официалната брошура на Българската агенция за инвестиции за сектор машиностроене. Вътре гордо седи числото 407 евро - country average gross wage comparison - Most competitive cost of labor in Central / Eastern Europe Колко да даде инвеститора на един конструктор, като според агенцията средните заплати на мениджмънта в сектора са в размер на 600, максимум 800 евро. За сравнение, числата на същата агенция в брошурата за сектор "Аутсорсинг на бизнес процеси": Average annual salaries in Shared Services Centers (F&A), (€), Experience 0 years - 6 564 - 11 928 1,5 – 2 years - 8 100 - 15 996 3 years 18 264 - 21 600 5 years - 21 600 - 25 596

Да се върнем към темата. Нека за малко забравим Добруджа и Лудогорието. Какво население имаме между българите от Лудогорието и хърватите и между Родопа и сърбите? Източниците фиксират славяни покрай Дунав и в гръцката част на Македония. Какво е положението със средната част на балканите - днешните западна България, Сърбия и р.Македония? Ето част от имената на селищата отбелязани в грамотата на Василий. Браница, Моровиск, Смедерево, Грота, Висиск, Истриаланга, Бродариск, Ниш, Мокро, Компъл, Топлица, Свелигово, Триадица, Перник, Суково, Свеняп, Велбъжд, Сатеска, Германия, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог Общо 23 селища, в земи усвоени още при Крум. От тях сигурна славянска етимология имат Браница, Мокро, Топлица, Велбъжд и Разлог. А останалите?

Ето една статия от днес: Работодателите намират подходящи служители все по-трудно Според статията най-търсени са инженерите. Цитат: "От години в България има постоянен недостиг на електро- и машинни инженери." Дали наистина е така? Простите икономически принципи казват, че ако има недостиг и високо търсене на една стока / услуга, то цената и се покачва. Какво показват числата? В най-добрия технически университет - ТУ София се обучават 3051 студента в направление «Електротехника, електроника и автоматика» и 1725 в направление «Машинно инженерство». Или общо 4776 бъдещи инженери. Средният осигурителен доход на завършилите първата специалност е 1090 лева, а на машинните инженери - 933 лева. За сравнение в УНСС, в направление икономика са обучават 16743 студента, а средния осигурителен доход на завършилите е 1124 лева. С една дума няма реално търсене на инженери. Има "лов на маймуни с трици". Числата ясно показват, че икономистите от УНСС са по-платени. Този факт + факта, че икономика се учи много по-лесно от инженерство автоматично предопределя избора на кандидат-студентите. Не е обаче само УНСС. В самия ТУ е по-добре да се учи администрация и управление (по-плетено е), отколкото машинно инженерство. Да не говорим за СУ, където завършилите администрация и управление имат осигурителен доход от 1294 лева, а тези с политически науки - 1251 лева. Това е положението - интереса клати феса.

Чист автохтонизъм си е с тези траки. Не са се повлияли от един куп "гости" по земите си само и само да дочакат славяните за да бъдат веднага асимилирани. При това за има няма 70 +/- години - нали приемаме, че при идването на Аспарух траките вече са асимилирани. Националната ни история (както всички останали "национални истории" ) е по-скоро "национална приказка". Приказният характер обаче и празнотите в историографията ни създават предпоставка за всякакви алтернативни теории и нови приказки.

Защо пък да се затваря темата. Ашкенази например са типичен пример как разноезични индивиди, възприемат чужд език и се германизират (езиково) за много кратко време.

Писах и в другата тема - хората непрекъснато сменят езици, етноними, ареал на обитаване и т.н. Връзките на хора от една епоха с тези от следващата в повечето случаи са сложни и резултат на редица допълнителни влияния. Представата, че някакво племе тръгва от фиксирана прародина, живее в стерилна среда без да се смесва с други хора и запазва неизменно езика и етнонима си е привлекателна, но почти винаги грешна. Да вземем например евреите - ашкенази. Може ли изобщо де се говори при тях за племе което се е разселило, за прародина и т.н.? Дали прадедите на почти цялото население на америките, където днес се говори на английски, испански или португалски са дошли само от Англия, Испания и Португалия?

Какво търсене? От кандидат-студентите (родителите им) или от някой друг. Ако при предлагането на тези "специалности" се наблегне на уменията които се придобиват чрез тях (или покрай тях), то интерес би могло да има както от младежите, така и от бизнеса. Естествено самите програми ще трябва малко да се променят.

Това добре, но е излишно значението на терминологията от един век да се прехвърля в друг. Да вземем например заглавието на темата - ромеите...... Такъв термин в старобългарския няма или ако има се използва рядко. Още с идването си на балканите славяните имат два термина. Тези от юга са гърци, а другите (романоезичните) са власи - обединяващ термин няма. Да, обаче това "власи" в по-късния период става и соционим = овчари. И се почва, ама това не е народ а социална група, власите са българи и т.н. Ето един текст от 1544г. Книжката е Vocables esclavoniques. Цитатът е от диалог представен в разговорник: Od koiessi zemlie kazuimi. Od Vlaske zemliessam od Benetak..... Човекът от диалога е от Benetak - Венеция. Срещу "Vlaske zemliessam", стои "Ex Italorum regione sum". Т.е. Италия дори и в 16-ти век за балканците е "Vlaske zemlie".

Ами такива са или поне между 6 и 9-ти век. Не знам какво те учудва. Съдържанието на тези термини непрекъснато се променя във времето и пространството. Българин в България е едно, извън България е с една идея по-различно, а около Волга съвсем. Македонец преди един век е означавало едно, сега друго и т.н. Само за последните 20-30 години изникнаха босненци, косовари, а след някоя и друга година може да се сдобием с дардани и кое знае какво още.

Крайно време е да се откажем от думата "специалност" и от мита, че е задължително да се работи "по специалността". Сами се вкарваме в някакъв мисловен капан и си налагаме изкуствени ограничения, а после се чудим защо така, а не иначе.

Етнонимите се променят непрекъснато. Променя се съдържанието им, географията, езика на носителите и кой знае какво още друго. Келти, готи, римляни, българи, руси ........ в един момент означава едно - в друг друго, в единия момент и на определено място имаме един език, другаде друг и т.н. Всяко използване на определен термин има смисъл към определена дата и определен ареал. Изобщо не разбирам каква е ползата от упражненията на последните 2-3 страници от темата.

Ако сте чели стратегията за развитие на висшето образование ще видите, че цел номер едно е увеличаване на дипломираните висшисти. Т.е. двете цели - по-високо качество на образованието и повече дипломирани висшисти трябва по някакъв начин да се постигнат така, че да не са в противоречие. Идеята ми се струва е точно това - качеството да се концентрира в изследователските, а количеството да дойте от образователните институции

Упреците на византийците май имат някакво основание. Не е ясно от къде минава маршрута на унгарците за нападенията им в Тракия, но най-вероятно е по-долината на Морава - Ниш, София и т.н. Това обаче е гъста гора, крайно неподходяща за конни отряди - тук нямат никакво предимство и всеки който има желание може да ги спре. Другият вариант е директно през днешна северна България, но това означава явно съучастие на българите. Имам предвид малки, до средни формирования с цел грабеж. Голяма армия трудно се спира където и да е.

И защо точно от Тесалия, а не от някъде другаде? И как избра 12 век - това за Влашката низина ли е или за Трансилвания?

Няма съмнение, че политиката на Юстиниан е И религиозно мотивирана. Арианството въобще не трябва да се подценява и със сигурност влиянието му е осезаемо и през следващите векове. Не мисля обаче, че елита на ПБД има отношение по въпроса.

Според мен разглеждаме нещата статично, без динамиката. Още с идването на готите започват да изчезват вилите. След набезите на хуните започват да изчезват и селата. По времето на Юстиниан в равнините има само оградени селища, а в следващия период изчезват и те. През всеки един етап пейзажът се променя, а съвременниците виждат катастрофа. През всеки един етап има преселения. Проблемът е, че ако по-заможните могат да отидат в оцелелите градове, то простолюдието няма къде да отиде и всеки път ще не ще подхранва "класата" на планинските чобани и разбойници. Накрая, империята не контролира нищо освен Константинопол и околностите. Оцелелите градове са автономни единици оставени да се оправят сами и с изключение на крайбрежните са жалка картинка, която няма нищо общо с някогашния античен град. Остатъкът от античното население в планините в резултат на няколко века миграции се е смесило до такава степен, че да се говори за траки, македонци, гети, готи, мизи, илири или беси е наивно. Каквито и етнически разлики да е имало, след многобройните размествания и смесвания те са заличени. Формират се два нови макродиалекта - балкано-романски и протоалбански.

Aspandiat, нарочно отворих темата в раздела за обща история със заглавие "Османската средна класа", а не в българска история. Опасявах се точно от спорове гърци vs българи. Идеята на темата е да се видят възможностите пред османския индивид, без значение от народност и т.н. Т.е. сравнението би трябвало да е спрямо възможностите пред поданиците на останалите европейски монархии. Иначе за българи, гърци, власи и арванити няма смисъл да говорим за смяна на чипа . Той е един и е заложен от "Рум миллета", а гръцкият език е неотменна част от него или поне за горния слой на обществото. Между другото гръцкият е задължителен и за арменци и евреи ако искат да са част от средната класа.

Румънците нямат нищо общо нито с даките, нито с Дакия. Прадедите им са на на 100% християни още от римско време, а тази масова християнизация няма как и кога да се случи в Дакия. В речника им има базов пласт християнска лексика от античния период. Думи като botez - кръщене, comineca или comuniune - причастие, cruce - кръст и др. подобни нямат смисъл за езичник, а и няма как да останат в речника на който и да е, ако не е практикуващ християнин. Ат друга страна в речника им няма гръцки християнски термини или ако има са дошли чрез посредничеството на българския. Следващият пласт от терминология е славянски - molitvă (бълг. молитва), spovedanie (изповедание), feştanie (свѧщение), blagoveştenie (благовещение), cădelniţa (кадилница) и пр. Подобна устойчива комбинация от термини няма как да се получи нито в Дакия, нито в Тесалия, а само в пределите на юг от Дунав и на север от гръкофоните.