Atom

Точно това са аргументите на Хънтингтън - чувство за общност и цялост, идентификация и самоопределение и т.н. Все субективни фактори. Хайде да избягаме за миг от думата цивилизация. Хънгтингтън смята, че точно горните неща, плюс религия, споделени ценности и масови нагласи, културни традиции и т.н СА в основата на цивилизациите и точно заради тях ще има сблъсък.

Въобще не съм привърженик на която и да е "теория на цивилизациите". Всички до една са несъстоятелни и могат да се приемат само като интелектуално упражнение и гимнастика на мозъка - нищо повече. От друга страна унифицирането и поставянето на всички страни в един кюп също е непродуктивно. Например, понятието църква (като институция) е типично за християнството. Трудно може да се говори за "църкви" където и да е другаде с изключение може би на Турция (под влияние на византийските традиции има нещо подобно). Друг пример - в Азия има някои "странности", които трудно биха се преглътнали от западния човек, че дори и от балканците. Индивидуализмът се отхвърля съвсем официално за сметка на груповите интереси, а демокрацията се кастри от където може и дори прелива в в т.н. мек авторитаризъм (Сингапур и отчасти Корея) Ако се върнем на Хънтингтън, то според него Турция е "раздвоена страна". Азиатците обаче се разглеждат като нещо съвсем различно от запада - просто привнесени някоя друга институция и практики, но успешно адаптирани и вписани в местната култура и особености.

Всички теории за цивилизациите са философски концепции. Не става въпрос за удобни или неудобни определения, а за това, че всяка философия си има набор от термини и постановки. Т.е. няма абсолютна истина, а всяко едно съждение трябва да се разглежда в контекста на конкретната философска теория. Например, според David Wilkinson, ислямска цивилизация не съществува в момента и не е съществувала никога (виж - Central Civilization). Просто за него културните различия и религиите нямат никакво значение. За Хънтингтън е точно обратно - в основите на неговото разделение са културите и културната идентичност: "..... Цивилизациите са най-голямото „ние“, в пределите на което чувстваме културен уют за разлика от всички други „те“ там някъде извън нас." Т.е. ако се интересуваме дали Турция принадлежи към ислямската цивилизация (а ла Хънтингтън) би трябвало да проучим доколко това най-широко "ние" за турците включва и останалите мюсюлмани, които не са турци. Лично мен силно ме съмнява (колкото и да му се иска на Ердоган)

Ето тук има опит за изясняване на въпроса "що е то цивилизация" Тъй като теорията за сблъсъка на цивилизациите се свързва основно с Хънтингтън, то за изясняването на това има или няма сблъсък (по Хънтингтън) би трябвало да се приеме неговото определение. Т.е. въпроса трябва да се сведе до това какво мотивира днешните събития и проблеми в близкия изток: А - Културни, религиозни и т.н. особености и несъвместимост (или най-малкото противоречие) на ислямските морални и правни норми със западните ценности. Б - Мотивацията е породена от социални, икономически или други подобни обстоятелства, които нямат нищо общо с културни, философски и религиозни различия. Ако отговорът е А, имаме класически сблъсък на цивилизации (по Хънтингтън).

Този спор е абсолютно безсмислен ако няма общоприета дефиниция на понятието "цивилизация/и". Доколкото в света няма единно мнение по въпроса, всеки е свободен да интерпретира темата както си иска и ще е прав. Естествено, опонентите му също ще са прави.

Ето една карта:

Във връзка с темата, как да тълкуваме сведението от пространното житие на Климент? Климент и сподвижниците му тръгват от някъде, пресичат река и се озовават в Белград. Ако погледнем картата имаме две опции: А) Реката е Дунав. Учениците би трябвало да са преминат една камара километри по територии отбелязани в днешните карти като български, без да срещнат кьорав представител на централната власт. Обяснението би могло да е, че земите на север от Дунав не са под пряко управление на българите, а евентуално обвързани с някаква хлабава васална зависимост или въобще липсват каквито и да е връзки. Б) Реката е Сава. Учениците тръгват някъде от околностите на Сирмиум, пресичат Сава и са в Белград. В този случай обаче изниква въпросът с българското присъствие в земите между Драва и Сава (няма такова), за местоположението на архиепископията на Методий, докъде се простира Великоморавия и т.н.

Малко за особеностите на исляма: Ислямът: приятел или враг? И за т.н. "Сблъсък на цивилизациите": Can Civilizations Clash?

Тези имена започват да изчезват още в края на 18 и особено през 19-ти век. Тогава стават модерни и масово навлизат календарните (в по-голямата част гръцки) имена на светии - Димитър, Атанас, Георги, Тодор, Васил и т.н.

Според Айнхард, франките владеят земи и на изток от Дунав: ".....по-нататък и двете части на Панония, и разположената на единия бряг на Дунава Дакия,......" Силно ме съмнява обаче, реалната власт да се е простирала много далеч от брега на реката. На изток започва Пустата, а колонисти няма какво да правят там, освен ако не са овчари - номади.

Малко допълнително инфо : Energy Triangle Israel lobby in the United States - Coordination with Greek lobby A new joint action committee for the Greek-Israeli alliance has been created in the U.S. Congress in early 2013. The creation and goals of the Greek-Israeli Caucus under the name Congressional Hellenic-Israel Alliance were announced at a special event held in the Congress.[71] It is co-chaired by Congress members Gus Bilirakis the Republican representative from Florida and Ted Deutch the Democrat from Florida, and the Greek-Israeli Caucus consists of powerful members of both Republican and Democratic party. It is estimated that it may become the most important pressure group in Congress by 2014

Идеята за тръба до гръцката граница през Турция не е чак толкова лоша. Ако се реализира проекта Израел-Кипър-Гърция на руснаците няма как да бъде отказано да транзитират през новите съоръжения. Сметките на евреите бяха да използват в определени участъци ЮП, вместо да инвестират в ново съоръжение до средна и западна Европа. Сега руснаците ги заплашват със същото - т.е. "ако построите газопровод, ние ще сме на границата и искате или не, трябва да ни включите". България, а вече и Украйна нямат нищо общо. Надцакването е между Русия от една страна и евентуалните и конкуренти от друга.

Т.е. имаме най-малкото турски, саудитски, израелски и ирански интереси, плюс кюрдски въпрос /интереси, плюс въпросите какво да се прави с останалите елементи в Сирия и Ирак. Отделно е американската политика, където не се знае кое действие чие лоби обслужва, а цялостна американска политика въобще няма. И всички тези интереси експлоатират социалната безпътица на младите араби, които не виждат оправия в държавите си и лична перспектива за бъдещето си.

Та нали и ИДИЛ са сунити? Къде е сблъсъка с шиитите освен вътре в Ирак.

Ето една статия: The Dönmeh: The Middle East’s Most Whispered Secret Това е явна пропаганда обслужваща политиката на Ердоган и е насочена както срещу кемалистите вътре в Турция така и навън срещу режима на Саудитска Арабия. Т.е. в региона няма двуполюсен сблъсък между този и онзи , а многополюсна бъркотия, където всеки гони собствени интереси.

В тази времева линия е интересно и как биха се развили отношенията между Рим и Константинопол. Отказ на алтернативния владетел от намеса в отношенията между Рим и лангобардите би имал съвсем различни последици за връзките на папството с ИРИ.

Реислямизацията в близкия изток е факт, но причините най-вероятно са комплексни и не могат да се обяснят само с противопоставянето сунити-шиити. Според мен проблемите са по-скоро социални. През последните десетилетия населението на тези страни рязко нарасна, но по-голямата част от младото поколение в личен план не вижда никаква перспектива. В тази ситуация връщането към традиционализма (исляма) е някаква реакция и отдушник. Има и външен катализатор - американската политика. Аз лично не мога да се ориентирам какво точно целят американците и имат ли въобще някаква визия за региона. Имам чувството, че действията им са хаотични, под влиянието на една или друга лобистка група. Интересно е да се проследят например действията на еврейското, гръцкото и саудитското лоби - доколко са антагонистични и доколко интересите им по ключови въпроси съвпадат или се доближават.

След като разгледах една камара списъци с имена (и български и чужди) се чудя какво остава от османския бизнес и финансов елит, който е основно от малцинствата (православни, евреи, арменци). Сами по себе си това са забележителни хора, които се конкурират без проблем със своите западни съвременници, а някои от тях спокойно могат да се причислят към световния елит. Къде изчезват тези хора? Да приемем, че за нас е ясно - наследници сме на селяни. Защо след като столетия най-будните, предприемчиви и находчиви православни християни стават ромеи, днес гърците са същите като нас (наследници на цървули). Както и да се разглеждат балканците, днес ние сме културно хомогенни (и по Хофстеде и без него). Излиза, че няма никакъв ефект от този "социален капитал" - т.е. или наследниците на османския бизнес и финансов елит са деградирали или светът на дребните национални държавици останал след разпада на Османската империя им се е видял малък и са драснали по света.

Няма съмнение, че 19-ти век разбърква тотално (физически и социално) обществото в османската империя. Това не означава обаче, че преди това имаме нулева мобилност. Убеден съм, че социалната мобилност в Османската империя през 16, 17 и 18-ти век е в пъти по-висока от аналогичните процеси по същото време в централна и източна Европа. Проблемът е, че в образа на православния търговец или еснаф много трудно можем да различим кой е "оригинален" грък, православен албанец, българин или влах. Все пак всички общуват на гръцки, женят се помежду си, конкурират се, сдружават се и т.н. без разлика кой какъв е и от къде идва. Ето например едни такива православни търговци: Павел фон хаджи Михаил, Христо фон Нако, Константин фон Моско, Стефан Константин, Димитър Никола фон Нико, Димитри Михали Димо, Маникати Сафрано от Мелник, Йордан хаджи Гено, Анастас хаджи Вълко. Това са хора направили доброволни военни парични вноски в имперската хазна във Виена между 1793 и 1797г. (източник - тук). Само можем да гадаем кой какъв е.

По принцип, всички сме "цървули". 99,99% от българите могат (ако изобщо могат) да проследят потеклото си максимум 200 години назад - до смутните времена и рано или късно стигат до някой цървул. Нямаме аристокрация, а всеки издигнал се "буржоа" преди кърджалиите, само за 2-3 поколения е ставал рум (урум, ромей). Днес наследниците на тази ранна буржоазия са пръснати по света и имат смътен спомен, че дедите им идват някъде от балканите и толкова.

Явно е така. Тук е правено проучване на имената в телефонния указател. Резултатите са ясни - топ фамилиите са Иванов/а, Георгиев/а, Димитров/а, Петров/а, Николов/а, Христов/а, Стоянов/а, Тодоров/а..... Това е списъка на академичния състав на ЮФ на СУ. От 109 имена има 1 Иванов, 1 - Георгиева и т.н. Общият брой на хората които носят 8-те най-популярни фамилии (тези горе) са само 11. Единадесет от 109.

Добра тема. Един от проблемите който виждам са "загубените фамилии". През по-голямата част от времето българите имат само по две имена. Например - Христо Ботев, син на Ботьо Петков, син на Петко Христов. Почти всички имат и лични прозвища (прякори), но само единици (наистина забележителни хора) стават основатели на "фамилии", т.е. прякорите им се унаследяват и стават общо фамилно име (прякор, прозвище) на наследниците. По някое време се въвежда система с три имена - лично, бащино и дядово име (а не фамилия). В личните документи присъства и поле за "прякор" - но не всички са го попълвали. Нишката е прекъсната и сега потомците на фамилии които от поколения са имали специфични названия имат съвсем стандартни фамилни имена. Една от причините е, че повечето от тези специфични фамилии имат турски произход и хората явно са смятали, че не е престижно да имат турски имена. Някои ги превеждат - така Измирлиев става Смирненски, а Балакчиев - Рибаров, но повечето не си правят труда. По тази причина трудно могат да се проследят "занаятчийските" имена от възраждането (и от преди това), тъй като в огромната си част са били точно с турски произход и много малко хора са ги запазили. п.п. Гледам сега главните прокурори на България след 9.9.44. Няма нито един със "стандартна" фамилия. Все са едни такива "популярни" като Запрянов, Чобанов, Вачков, Лютов, Мръчков, Гунев, Татарчев, Цацаров

Има хляб в тази идея. Хвърлих бегъл поглед на академиците от БАН. От 62-ма, пет са с фамилии свързани с "поп" - един Попиванов, трима Попов и един Попчев. Т.е., 8% от академиците са с произход от "попски фамилии". Това въобще не е малко. Имам усещането, че ако се направи подобно изследване в България ще се окаже, че над 50% от хората заемащи някакви позиции или с известно положение в обществото са от фамилии които могат да проследят "градския" си произход поне от възраждането. Ако прибавим към тях и хората от селски произход (пак за периода на възраждането), но наследници на свещеници, даскали, занаятчии или чорбаджии, сигурно процентът ще скочи доста.

Много интересно Южняк. Примерът с Швеция донякъде може да обясни и големите различия между Словакия / Унгария, Словения / Австрия - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6859&p=317010 Ако в Швеция при това социално движение нагоре-надолу се сменят само имена, явно в централна Европа са се сменяли и езици и етнически самоопределения.

Приносът на викинги, маджари и т.н. за феодализма се състои по-скоро в обедняване и разоряване на селяните, последваща "приватизация" на земята от аристократите и като резултат крепостничеството.