Atom

И къде в български текст от първото или второто БЦ се употребяват заедно (в един и същ документ) Цар и Цясар с различен смисъл? Имаме или едното или другото, но натоварени с еднакво значение. Старобългарските текстове са изследвани от доста хора. Не мислиш ли, че ако имаше подобно нещо все някой щеше да го забележи и да го публикува. Алтернативната теза би имала смисъл ако съдържаше поне три неща: - предполагаема етимология на Цар - предполагаема етимология на Цязар - цитиране на документи където се използват в различен смисъл. При наличие на тези нещица би било (хипо)теза, ако ги няма не е нищо. Цар и Цесар едновременно се срещат единствено в късни руски документи, но това си има своето обяснение. Просто едната дума идва от старобългарски, а другата от полски. Какво влагат руснаците в тях и дали ги различават си е тяхна работа. Ако имат желание могат да си проучват документите и да стигнат до някакъв извод. Това просто не е вярно. Цясар (Цар) за балканците е този който стои в Цариград (независимо дали се нарича сам Василевс или Султан), българските и двамата сръбски царе. Думата може да се употребява още и в библейски смисъл. За кого от всички останали владетели (съвременни на епохата) се използва тази титла? Славяногласните са разбирали много добре какво е Цар и не са използвали думата за унгарския владетел, а са го наричали - Крал и тъкмо тази дума е заета (от славянски) от самите унгарци за владетелска титла. Пак унгарците са заели от славяните и Цясар, но не я употребяват наляво и надясно, а я запазват само за императорите - точно както го правят и славяногласните. Царе в приказките може да има много (има и змейове и вещици), но в действителност само ограничен кръг от хора са наричани Цар (Цясар)

Става въпрос за съвсем различно време. Според Графа, титлата е съкратена в Русия и се връща през 18-ти век на балканите. Идеята ми е, че към 15-16 век, при южните славяни имаме Цари(град), което е чуто и записано от словаци, чехи и поляци (покрай посолствата при високата порта), като Carihrad, Carogrod. Към същия период - 15-ти век, за московците това е ЦарьГРАД. Очевидно е, че няма как руснаците да съкратят Цясар до Цар, думата да се върне на балканите и да се популяризира до 16 век от Констатинопол до Триест. Дори и през 18 и 19-ти век руснаците нямат тази възможност, а за 16-ти е абсурд. От цялата дандания, аз така и не разбрах коя всъщност е алтернативната теза.

Това е невъзможно. Още с първите посещения на западните посланици към високата порта, хората от запада забелязват как местните славяни наричат Константинопол, по простата причина, че всички южни славяни използват едно единствено име - Цариград / Carigrad. Името се възприема от западните славяни като "име-град", където са разбрали много добре какво означава втората част - "град" и са си я превели на собствените езици, но най-вероятно са нямали никаква представа от къде идва първата и са я предали така както са я чули - ЦАР. Така за чехите това е Cařihrad, за словаците Carihrad, а за поляците Carogród. Съвсем различен е случая при румънци и руси. Освен, че думата се възприема по слух те са подложени и на влиянието на старобългарската книжнина и богослужение. Така името е възприето 1:1 без да се превежда каквото и да е - Ţarigrad и съответно ЦарьГРАД. Изконната източнославянска форма - ЦарьГОРОД се появява доста по-късно и в Украйна - там където половината население се откъсва от православието и стават униати или католици. Московците обаче си карат така както повеляват традициите - по южнославянски (старобългарски). Освен това хипотетичното руско влияние по никакъв начин не може да обясни Цар при хърватите, където думата означава само и единствено император. За хърватите библейските царе са "крале" - - т.е. Соломон е крал, но пък Август, собствените им владетели във Виена и Наполеон са царе. И сърби и хървати, когато са в границите на Дунавската империя използват за господаря си само една дума - ЦАР. Хайде българите са забравили как се е наричал владетелят им, но хърватите, след като през по-голямата част от времето си имат Кайзер, Император и т.н. защо го наричат ЦАР?

Сигурно никакъв. Случаят обаче не е такъв. Навсякъде където има споменаване едновременно на български и ромейски владетел(и) в един извор, титлата и на единия и на другия се изписва по един и същ начин. Логично е да се приеме, че става въпрос за една и съща дума и въобще не знам на какво основание може да се допусне, че например ц҃рь отнесено към българския владетел е нещо различно от ц҃рь отнесено към ромейския.

Кесар си е кесар, tzaisar си е tzaisar. През 10-ти век славяногласните нямат проблем да изговарят кесар и съответно не им е необходимо да изкривяват думата. Съмнително е изобщо дали са съзнавали общото между двете думи. Така или иначе популярната гръцка дума за "биг боса" не е кесар, а василевс и тя е еквивалентна на славянската Цѣсарь. От друга страна в текста си Скилица не предава гръцка дума, а думите на българските войници. За датирането. Славянското богослужение и книжнина нямат никакво отношение към възникването на Цѣсарь. Ако имат, това е по-скоро до разпространението на думата, но не и до нейния произход. Просто през 10-ти век и по-късно, колкото и да си кълчат езика, славяногласните няма как от Кесар да произведат Цѣсарь. В същото време това Цѣсарь няма как да се е съкратило твърде рано до Цар по ред причини: - имаме гръцки извор, който директно ни казва как се е изговаряла титлата на римския император от българите в началото на 11-ти век - имаме старобългарски записи на същата тази титла без съкращения - Цѣсарь - имаме унгарската титла császár, която едно към едно се извежда от Цѣсарь и няма никаква връзка нито с Кесар, нито с Кайзер. - и нито една причина да мислим, че съкращаването е станало поне до края на ПБЦ.

То всичко е хипотетично. Тук обаче не виждам къде е проблема. Нещата са навързани, обяснени и логични. Имаме записи с пълната форма Цѣсарь В битолския надпис титлите на Самуил и Василий са изписани еднакво и съкратено. - сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго - грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа Нямаме два вида изписване и очевидно става въпрос за една и съща дума (титла) - т.е. Самуил и Василий имат титлата ц҃рь, а как е звучало това ц҃рь става ясно от Скилица - τζαΐσαρ и напълно отговаря на Цѣсарь. По някое време изговорът на думата е съкратен. Дали това съкращаване е необичайно - ами не, всъщност подобни титли, обръщения и т.н. се съкращават масово: Государь ( в народните говори е още по кратко - сударь) - от господар, кир - от кириос, мистър - от магистър, и т.н. и т.н. Дори днес една камара хора изговарят Г'усин (господин). Съкращаването става тук на балканите и руснаците нямат никакво отношение. Съкратената форма не е нова дума и продължава да се натоварва със същото значение. До 19-ти век думата за император, самодържец и т.н. за балканските славяни е една - Цар. Показателно е, че след края на ВБЦ, за балканците царе има във Виена, Цариград и по-късно Москва, но за всички останали владетели се използват други думи - господар, крал.... Ако това е хипотетично, то всяка друга, алтернативна теза би била фантастична. п.п. сега видях, че Перкунас ме е изпреварил и е обяснил много по-добре технологията на съкращаването

По-скоро трябва да си зададем въпроса, къде ранните славяни срещат хора говорещи гръцки. Самото име "гърци" е възприето от "не-гърци". Маса имена на юг от Стара планина - Хебър (Ибър), Боруй, Несебър, Пловдив, Бер (в Македония) също са научени от хора на които майчиният език не е бил гръцки. Дори имена като Солун и Одрин или думи като "кораб" и "събота" (за които се приема, че са 100% заемки от гръцки), най-вероятно са чути от хора на които гръцкият език е бил втори или трети, но не и първи - роден.

Не съвсем. Цѣсарь е заета директно от народен латински или готски на много ранен етап. Кесар навлиза доста по-късно от гръцки. Съкращаването на думата става на балканите. При западните славяни и унгарците (заемат думата от славянски) има дълги форми. Полската дума е Cesar(z) и най-вероятно в руския език точно от там навлизат формите Цесарь, Цесаревич и и т.н., докато Царь, Царьградъ и останалите кратки производни идват от старобългарски.

И къде е драмата? Какво са разбирали руснаците под царь и цезарь си е тяхна работа. Едната дума идва от старобългарски, другата най-вероятно през полски - т.е. и двете са внос, но изтърпяват различен път преди да навлязат в руския език. Успоредната употреба в случая е напълно нормална.

Най-вероятно нищо - просто авторът е демонстрирал висок стил. Има вероятност да е искал да подчертае, че властта на Олег не е ограничена от друг човек, но чак толкова дълбок замисъл ми се вижда пресилен. Ето едно изследване върху официалните титли на московските князе - Титул правителя московского государства (1474-1533 гг.). Показателно е, че предшествениците на Иван Грозни много внимателно използват Цар. Титлата се използва за вътрешна употреба и при вземане-даване с чужденци, но с относително ниско социално ниво. При отношенията с "равни" Цар старателно се избягва. Очевидно е, че в канцеларията на князете много добре са съзнавали значението на думата. Не виждам обаче с какво нещата които са се случвали в Русия през късното средновековие имат отношение към историята на балканите през ранното.

Това от къде следва. За всички балканските славяни, от идването им по тези земи до 19-ти век, думата е била винаги една, а нейният политически смисъл един и същ (за сърбите и хърватите това е така и до днес). Ето няколко описания на съвременен български, сръбски и хърватски от Уикипедия: бг: Август.... е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години — от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е. ср. Октавијан Август ....оснивач је Римског царства и био је први римски цар. hr: August.......bio je trijumvir u drugom trijumviratu, a kasnije i prvi rimski car. бг: Вилхелм II.... е последният германски кайзер и крал на Прусия, управлявал Германската империя от 15 юни 1888 до 9 ноември 1918 г. ср: Вилхелм II ... је био последњи цар (нем. Kaiser) Немачке и последњи краљ (нем. König) Пруске. hr:. Vilim II .... posljednji njemački car i pruski kralj. Без руското влияние върху езика ни, днес и за нас Август и Вилхелм II щяха да са царе, а не единия император, другия кайзер, а тази тема нямаше да съществува.

Нещата за царя са горе-долу ясни. При южните славяни думата е дълбоко вкоренена като символ на върховната, неограничена власт. Не могат да я заменят и да добият популярност (колкото и силно желание да имат самите владетели) нито гръцката "василевс", нито самодържец (от гр. автократор). В българския език едва през 19 век думата "император" под влияние на руския език измества цар и само по тази причина днес се чудим дали цар е повече, по-малко или равно на император. При сърбите и хърватите в това отношение руското влияние е по-слабо и няма никакви чуденки. За сърбите Османската империя е "Османско царство", а Юстиниан е "последњи римски и први византијски цар". За хърватите, последният император на Свещената Римска империя е "Franjo II, posljednji car Svetog Rimskog Carstva", а Наполеон е "francuski vojskovođa, državnik i car". Ясно е, че за славяните първоначално Цар е само и единствено римския владетел и едва по-късно се появяват и други царе (императори). На мен лично ми е по-интересно за кого се отнася титлата "княз". Славяните на балканите в ранното средновековие нямат собствени "князе" (или най-малкото няма данни за това). В източниците се говори, че славянските главатари се самоопределят като рексове (с производни), жупани, воеводи и т.н., но князе няма. Няма князе и по средния Дунав. От това което е останало като данни можем да съдим, че зависимите господари са се определяли като жупани, банове, панове, комити (комеси) и т.н., а независимите като крале. Князе пак няма. Показателно е , че уж всички са князе, но унгарците кой знае защо за заимствали славянската дума "крал", но княз и при тях няма. Ако направим аналогия с "Цар" е възможна следната хипотеза: - Първоначално "Князе" (германски произход) за славяните са владетелите на германци - например гепиди и лангобарди. - с идването на аварите, германските княжества изчезват, но славяните прехвърлят думата върху аварския владетел (както по-късно ще възприемат турския като цар). - още с идването на българите или най-късно при унищожаването на аварската държава, със същата титла славяните започват да назовават и българския владетел (все пак в очите на славяните между българи и авари има много сходства). Разбира се това е много сурова теза и е възможно да е чиста спекулация. Най-вероятно съществува някакво друго обяснение, но засега поне в нета не съм намерил нищо по този въпрос.

Според мен, думата Цѣсарь е придобила гражданственост много преди основаването на ПБД. Нямаме заемка на гръцка дума, а на латинска - Саеsаr. Има вариант славяните да са чули за пръв път тази дума от германци (чрез Káisar), но в никакъв случай не и от гърци. Защо не гръцка дума, а латинска - ами в началото контактите им с гръкоезични ромеи са ограничени. Има маса лингвистичен материал който показва, че славяните са контактували много повече с ромеи на които майчиният език не е бил гръцки. Освен това титлата "Василевс" все още не е наложена в самия Константинопол, като единствен отличителен белег на този когото наричат Август, Автократор, Император и т.н. Т.е. за ранните славяни владетелят на ромеите е Цѣсарь, а вождовете на гепиди и лангобарди са кънѩѕь.

Не сме сигурни, че Симеон и Петър са имали специални предпочитания към титлата Цар. По-скоро е обратното - предпочитаната титла е "Василевс". Най-вероятно така са се възприемали те самите, обкръжението им и ромеите. На простите славяни обаче е трудно да обясниш що е то "Василевс" и има ли почва у нас. Много по-лесно е да ги светнеш, че в Преслав босът вече е "Цѣсарь" и е най-малкото равен (а защо не и нещо повече) на другия (оригиналния) Цѣсарь в Цѣсарьградъ. По същия начин днес ние кръщаваме владетелите на Великобритания, Саудитска Арабия, Белгия и т.н. "крале", без да ги питаме какви са техните предпочитания и дали харесват или не думата "крал".

Тук също става въпрос за превод. За славяните, владетелят на римляните поначало си е Цар, а градът му Цариград. Т.е. титлата не се осмисля като втора по значение, а като върховна (това което за римляните е август, а по-късно василевс). Защо точно Цар (Цезар), а не Август или нещо друго е божа работа - германците например също възприемат като върховна титлата Кайзер, а не Август. Ето една картинка. Вижда се, че султанът също е цар

Патроните и техниката ли са важни или хората? Венгерское восстание 1956 года По данным статистики, в связи с восстанием и боевыми действиями с обеих сторон, в период с 23 октября по 31 декабря 1956 года погибло 2652 венгерских гражданина и было ранено 19226. Потери Советской Армии, по официальным данным, составили 669 человек убитыми, 51 пропавшими без вести, 1540 — ранеными. Общее количество потерянной боевой техники неизвестно.

Съгласен съм напълно. Напъните на Самая Могучая в различните точки по света не доведоха до нищо и се оказаха доста ялови. Ако пък визираш някакви усилия по съставянето на "списъка", мога да те уверя, че такива не са нужни. Списъкът е копи-пейст от съвсем официален документ - Федеральный закон "О ветеранах". Съмнявам се обаче, доколко е пълен и прецизен - Чехословакия например липсва. Не е честно ветераните от "боевые действия в Венгрии: 1956 год" да получават привилегии, а тези от "събитията" в Чехословакия да са прецакани. Кой знае още колко участници в различни "събития" по света са лишени от привилегии по същия начин.

И каква е разликата? Американската армия воюва в името на демокрацията, а руската в името на мира. Боевые действия в Китае: с августа 1924 года по июль 1927 года; октябрь - ноябрь 1929 года; с июля 1937 года по сентябрь 1944 года; июль - сентябрь 1945 года; с марта 1946 года по апрель 1949 года; март - май 1950 года (для личного состава группы войск ПВО); с июня 1950 года по июль 1953 года (для личного состава воинских подразделений, принимавших участие в боевых действиях в Северной Корее с территории Китая) Боевые действия в Алжире: 1962 - 1964 годы Боевые действия в Египте (Объединенная Арабская Республика): с октября 1962 года по март 1963 года; июнь 1967 года; 1968 год; с марта 1969 года по июль 1972 года; с октября 1973 года по март 1974 года; с июня 1974 года по февраль 1975 года (для личного состава тральщиков Черноморского и Тихоокеанского флотов, участвовавших в разминировании зоны Суэцкого канала) Боевые действия в Йеменской Арабской Республике: с октября 1962 года по март 1963 года; с ноября 1967 года по декабрь 1969 года Боевые действия во Вьетнаме: с января 1961 года по декабрь 1974 года, в том числе для личного состава разведывательных кораблей Тихоокеанского флота, решавших задачи боевой службы в Южно-Китайском море Боевые действия в Сирии: июнь 1967 года; март - июль 1970 года; сентябрь - ноябрь 1972 года; октябрь 1973 года Боевые действия в Анголе: с ноября 1975 года по ноябрь 1992 года Боевые действия в Мозамбике: 1967 - 1969 годы; с ноября 1975 года по ноябрь 1979 года; с марта 1984 года по август 1988 года Боевые действия в Эфиопии: с декабря 1977 года по ноябрь 1990 года; с мая 2000 года по декабрь 2000 года Боевые действия в Афганистане: с апреля 1978 года по 15 февраля 1989 года Боевые действия в Камбодже: апрель - декабрь 1970 года Боевые действия в Бангладеш: 1972 - 1973 годы (для личного состава кораблей и вспомогательных судов Военно-Морского Флота СССР) Боевые действия в Лаосе: с января 1960 года по декабрь 1963 года; с августа 1964 года по ноябрь 1968 года; с ноября 1969 года по декабрь 1970 года Боевые действия в Сирии и Ливане: июнь 1982 года Боевые действия в Республике Таджикистан: сентябрь - ноябрь 1992 года; с февраля 1993 года по декабрь 1997 года Выполнение задач в условиях вооруженного конфликта в Чеченской Республике и на прилегающих к ней территориях Российской Федерации, отнесенных к зоне вооруженного конфликта: с декабря 1994 года по декабрь 1996 года Выполнение задач в ходе контртеррористических операций на территории Северо-Кавказского региона: с августа 1999 года Выполнение задач по обеспечению безопасности и защите граждан Российской Федерации, проживающих на территориях Республики Южная Осетия и Республики Абхазия: с 8 по 22 августа 2008 года

Цитатът не описва нищо ново - икономика обвързана над 80% с един затворен и ограничен пазар (това, за което писа и Perkūnas). Цитатът е от "Нови времена, Нова България, Нова БСП" - програма, приета от 41 конгрес на БСП (1994г). Ако някои от пишещите тук, които във всичко виждат чужд заговор, хвърлят едно око на програмата ще разберат защо падна правителството на Виденов. Да, западът предлага невероятни възможности 1 - някой трябва да ги види 2 - трябва да знае как да се възползва 3 - да има задник да се пробва и да може да го направи

Грешно или безгрешно е точно толкова, колкото и изискването за перките и слънчевите панели (% eнергия от възобновяеми източници). И двете "изисквания" произлизат от един и същ документ - стратегията Европа 2020, която стартира през 2010.

Учудвам се как се интерпретират някои факти, които се случиха едва "вчера". - законът за БНБ си е наше, вътрешно изобретение. Ограниченията на валутния борд си ги приехме сами и по тях имаше консенсус в цялото общество. ЕС няма отношение по въпроса или доколкото има изискването им е точно обратното - ако искаме да влезем в еврозоната БНБ трябва да стане "нормална" централна банка. - ЕС не само не ни забранява да извършваме научноизследователска и развойна дейност, а напротив - имаме задължение за това. При това, ако целта средно за ЕС е да се инвестират 3% от БВП в подобни дейности, ние сами искахме преференциално отношение и успяхме да "извоюваме" едно по-приемливо (за нашите управляващи, не за ЕС) число - 1,5% Колкото до това, каква процъфтяваща икономика има България до 1989г. и как лошият запад е унищожил всичко ето един цитат от 94-та, който илюстрира безизходицата пред българската икономика: "Националното производство в по-голямата си част е с ниска конкурентоспособност и може да реализира своята продукция само в условията на силно защитен вътрешен и външен пазар. С разпадането на международната стопанска система, в която беше изградена и функционираше нашата икономика, страната загуби пазари за над 80 на сто от произвежданата продукция. Едностранчивата и недостатъчно гъвкава външноикономическа политика не предлага приемлива алтернатива на изгубените пазари."

Много удобно. Все някой друг ни е крив - ЕС, МВФ, Световната банка, ционистите, комунистите, Путин, турците ....... целия цвят. България трябва да е много специална щом всички правят пъклени планове само и единствено заради нея.

Точно тези въпроси имах предвид като дадох примера с Климент. Смятам, че са от изключителна важност за уточняване на икономическия потенциал на ПБЦ. Технологиите в аграрния сектор и животновъдството остават непроменени до навлизането на американските култури. Нямаме средновековна аграрна революция каквато има на запад. Единствената въпросителна е какви са "организационните отношения" и качеството на "мениджмънта" във "фирмата ПБЦ". Ако се знае какви са били те, с помощта на ранните османски данъчни регистри и малко иконометрия бихме създали съвсем прилична представа за икономиката на ПБЦ. Все пак земята си е същата, а технологиите в земеделието и животновъдството (за разлика от занаятите) през 10-ти и 15 век не се различават кой знае колко. Не знам обаче има ли програми по икономическа история в българските университети на ниво PhD и доколко се използват математически и иконометрични модели в тях. На запад са широко разпространени, но освен някой българин който по случайност учи в подобна програма, не виждам кой ще тръгне да се занимава с икономиката на първото или второто българско царство.

И да е събирала, манастирът е построен от Климент преди да стане епископ, а църковният данък (дали е десятък е друг въпрос) се концентрира в ръцете на епископа. При това манастирът е построен от Климент в Охрид (където той никога не е заемал официална църковна длъжност), не от името на някаква институция, а в качеството на частно лице. Показателно е, че в завещанието си Климент разделя личното си имущество на две - едната част за епископията (неговата, а не охридската), а другата за манастира (който пък се намира в Охрид). Т.е. имаме ясно разграничаване на лично имущество, имущество на епископията и манастирско имущество.

Проблемът не е само в разкола. От 1700г. до февруарската революция църквата формално, неформално и юридически губи своята самостоятелност и е превърната в едно от имперските учреждения. Патриаршия без патриарх, която изцяло се подчинява на имперските политики, а указите се издават от името на "Ведомство православного исповедания" Церковная реформа Петра I Синодальный период