Atom

Да, това е една възможност. Двама аристократи от български произход сред учениците на Методий обаче е твърде съмнително и предполага нов прочит на историята. Другата опция е Климент да е получавал част от някакви данъчни постъпления: "Климент се изпращал за учител в Кутмичевица и се издало нареждане до всички жители на „тази страна да приемат светеца с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове и чрез видимите неща да разгласят между всички съкровището на любовта, което е вложено в душата" Освен това учениците на Климент, които очевидно са състоятелни хора (имат помощници, слуги) са освободени от данъци: "Във всяка област той си служел с триста ученици без техните помощници и те не плащали нищо на княза, но служели на бога и били опре­делени нему да плащат или по-скоро да му се отплащат" Плащането на бога би могло да се тълкува не само като "служене на бога(църквата)", но и като директен ангажимент за плащане към църквата(бога) и по точно за издръжката на Климент и неговото дело. Т.е. данъците които по принцип се полагат на Княза от тези "300 човека във всяка област" се преотстъпват на Климент. Това би облякло с някаква конкретика, мъглявото разпореждане "да му предоставят преизобилно и щедро всичко"

ОК. Какво имаме: - натурална икономика - липса на пари - ниски данъци - предполагаема силна централизация (поне така се приема от историографията) При това положение трябва да да се опитаме да видим как е организирана държавата, на какво се крепи силната централна власт и какви са средствата за издръжка на армия, църква и т.н. Да започнем с един конкретен епизод. Климент Охридски пристига в България с една риза на гърба си. Получава от Борис три къщи в Девол и "места за почивка" около Охрид и Главиница (най-вероятно крайградски имения). Докато още е жив Борис, Климент построява със собствени средства манастир в Охрид. Как според вас е постигнато това. Построяването на манастир е супер скъпо начинание е по възможностите само на най-богатите. От къде идва богатството на Климент?

Интересно четиво, при което веднага възниква един въпрос - има ли такова нещо като православна цивилизация (култура)? Напоследък все повече се убеждавам, че Русия няма как да се обясни нито с православието нито с някакъв имагинерен "византийски модел". Русия си е Русия, а приликите с този или онзи са по-скоро външни или породени от съвсем други причини, а не резултат на някакви православни, общославянски и т.н. особености. Зубов е прав да търси вътрешни причини и обяснения на процесите, но доколко ще бъде разбран в Русия е отделен въпрос. По това поне си приличаме. По лесно е да потърсим вината и причините някъде навън, отколкото да се вгледаме в себе си. За тази културна особеност обаче православието е виновно точно толкова, колкото и всяко друго външно явление - например слънчевите изригвания.

Имаме ли данни за големи стопанства в ПБЦ и кой работи в тях - роби, надничари, самите монаси (ако е манастирско), ратаи....? Няма как да са парици, тъй като при тях болярите или манастирът просто прибират рента, а стопанствата си остават дребни. Да инкасираш пасивен доход от много на брой малки стопанства не е равнозначно на експлоатацията на едно по-голямо.

Сухопътната търговия в Европа е много проблемна през ранното средновековие и е рентабилна най-вече на къси разстояния. От друга страна овладяването на пристанищата е безсмислено ако нямаш търговски флот. Симеон е могъл без проблем да заеме Солун след 904г., но не го е направил. Що се отнася до черноморските пристанища, то търговската война ясно показва, че сделките не се финализират там, а в Константинопол. Т.е. българите са активната страна, наемат кораб (или място в кораб) за своя сметка и пласират стоката си там където се извършва консумацията - в Цариград. При тази ситуация е нормално черноморските пристанища да са транспортни, но не и търговски центрове. Съвсем друго е положението през ВБЦ, когато българите стават пасивна страна в търговията и чакат някой друг да дойде и да им изкупи стоката. Именно тогава черноморските пристанища стават център на търговията. Солун е друга приказка, тъй като освен пристанище, самият град е достатъчно голям консуматорски център и има собствена пазарна среда.

Като гледам дискусията върви по три направления. 1. Наличие/отсъствие на християни до 864г. Доказателствата за наличието - извори, лингвистика и т.н. са една камара. От друга страна варварите са толерантни към религията на поданиците си и няма варварска държава която да подлага на геноцид или да прогонва население само поради религиозни причини. Не разбирам защо дунавските българи се третират като някакво абсолютно изключение и се приема аксиоматично, че християни в ранната българска държава няма или ако има те са задължително някакво незначително малцинство. При положение, че официалната историография приема наличието на заварено население и интегрирането му в българската народност, то подходът би трябвало да е точно противоположния и да се мотивира и докаже твърдението за отсъствието на християните или за това, че са малцинство, а не обратното. 2. Наличието на арианска църква. Това, че в пределите на българската държава има християни, пък дори и част от тях да изповядват вяра близка до арианството, не означава автоматично наличието на някаква арианска или каквато и да е друга Църква. По света има милиони сунити и шиити, но няма нито шиитска нито сунитска църква. Т.е. твърдението, че съществува някаква арианска църква също задължително трябва да е мотивирано и съпроводено с доказателства. 3. Годината на покръстването на Борис Оригиналният замисъл на темата, по която дискусията върви съвсем в реда на нещата.

Тази дума се среща и у нас, най-вероятно през сръбски. В югозападна България (Сандански) ако си недоволен от нещо и потърсиш "газдата" за да му се оплачеш, никой няма да се учуди. Същото нещо е и в хасковско, ако потърсиш "патрона" (латински произход). Неведоми са понякога пътищата божи (господни) и унгаризми се намират в крайния югозапад, а романизми в югоизтока. Иначе "господаря" е изместил "господина" от говора ни най-вероятно заради римуването на цар и господар. Така двете думи се свързват една с друга във фолклора и господар става нещо много повече от господин. Докато "(стопа)Нине, Господине, Нине - Домакине" остава за един най-обикновен по-заможен селски човек. Интересно е, че думата "господин" май и в Русия (или по-точно в Московията) не е била популярна (извън духовенството) и е наложена отгоре надолу някъде по времето на Петър I. Народната дума за обръщение към състоятелен човек е сударь/судариня (от государь).

За триполната система - силно ме съмнява тя да е разпространена кой знае колко и във ВБЦ. За някакво нейно значение за земеделието можем да говорим едва в османския период, когато масово навлизат пролетни култури от рода на царевица, слънчоглед, памук и т.н. На практика до появата на тези култури земеделието е едно и също. За Преслав - натуралната размяна (търговия) при предоставяне на стоки или услуги в град с повече от 3, 4, максимум 5000 население е невъзможна. Т.е. имаме две опции - да приемем, че животът в Преслав е бил досущ като този в големите провинциални градове в Империята - Солун, Одрин и т.н. - да погледнем на него не като на град, а като на изкуствено творение. Решава Симеон, че иска да има град като Константинопол и си го построява, като задължава всеки аристократ, собственик на земя да поддържа къща в Преслав, а тези в радиус Варна, Русе, Търново и да живеят в него. В този случай няма пазар, а всеки си мъкне провизиите от своите си земи, обслужва се от собствени хранени хора и т.н. В случая нямаме град, а механично сборище на княжески двор, казарма, някой друг манастир и "централи" на провинциалните феодални стопанства, струпани на едно място. Всеки се снабдява и спасява както може, а взаимодействието между различните "градски" субекти е минимално. Дори и в този случай обаче не мисля, че в такава изкуствена формация може да има повече повече от 10000 човека (постоянно население). Подобно начинание е много скъпо и повечето от къщите биха били през по-голямата част от годината празни, а техните собственици да си намират хиляди оправдания защо не са в Преслав.

Да включим малко и религията. Ето един текст с известни разлики (от гледна точка на православието и католицизма) на български, чешки и хърватски: Господи Царю небесни, Боже Отче Вседържителю, Господи Сине единородни Иисусе Христе, и Светий Душе! Pane a Bože, nebeský Králi, Bože, Otče všemohoucí. Pane, jednorozený Synu, Ježíši Kriste. Gospodine Bože, Kralju nebeski, Bože Oče Svemogući. Gospodine Sine jedinorođeni, Isuse Kriste

Общо взето съм съгласен с мнението. Западът обаче извършва напредък благодарение на технологичната революция в земеделието след която върви създаването на градовете, разрастването им и всичко което се свързва с тях. В Българското земеделие не се случва нищо подобно. В тази връзка няма как да приемем обясненията за развитието на запада по отношение на случващото се в България. В конвенционалната икономика от европейски тип към 900г., единственото което няма обяснение е Преслав. Т.е. ако приемем, че икономиката на ПБЦ е синхронна с тази на Германия място за Преслав няма. Или ако има, то това не е град, а нещо като двора на Карл Велики плюс една по-голяма казарма. Другият вариант е да приемем, че още тогава нещо в организацията на икономиката в ПБЦ е било по-различно и тя се доближава повече до тази на Византия, отколкото до германската.

Според мен с "господаря", нещата са се развили горе долу така. 1. Възникване на думите господ, господин, господа (кръчма): - някъде по нашенско (на балканите), общуването между славяни, романоезични и гърци създало думата господ (със значение владика, стопанин, собственик, големец, чорбаджия и т.н.) и госпожда. - сбирките на тези господовци, където се решавали важните господски дела (най-вече селски) получили името господа. Понеже се случвали по обществени места (кръчми), а и обикновено завършвали с хапка и пийка, самите кръчми добили още един синоним, а именно "господа" - лека полека думата "господ" се разпространила извън тесния ареал на възникването си, но понеже на останалите славяни им се е видяла малко странна (или чужда), са я "пославянчили" като лепнали накрая едно "ин". Така се създала формата "господин", която имала абсолютно същото значение като господ (подобно на боляр/болярин, стопан/стопанин и т.н.). 2. Разпространение: - Светите братя вкарали в обръщение господ и нейните деривати и така думите се разпространили на запад. Поради стеклите се обстоятелства по тези земи думите не могли да добият кой знае каква институционалност, но за сметка на това на западните славяни много им харесала концепцията за кръчма и така думата "господа" получила изключителна популярност, като освен кръчма започнала да се употребява и като синоним на собственост изобщо. Естествено с популяризирането на думата "господа" се популяризирала и думата с която се обозначава управителя на тези господи - господарят. Това е ставало на принципа, колкото повече "господи" - толкова повече ГосподАРи (колкото повече кръчми - повече кръчмАРи, каруци - каруцАРи и т.н.) 3. Придобиване на съвременното значение на думата "господар" - някъде през 14 век, "господите" и "господарите" са били изключително актуални в Полша. При разширяването на властта на полските крале на изток и на юг, на тях им се е сторило модерно да се обявят за "господари" на новите земи. Така освен крал на това или онова, княз на не знам какво си и т.н те стават и господари на всичко останало което са завладели. Това се е копирало от местните и когато някой от тях е извоювал временна или постоянна независимост или автономия той също се е обявявал за господар, а думата лека полека започнала да се осмисля по тези земи със съвременното си значение. Думата (с новото значение) се разпространява на балканите в края на 14 век и началото на 15, покрай опитите за създаване на християнските коалиции или през Молдова.

σίγουρος < средновековен σιγούρος < σεγούρος < венец. seguro < лат. securus μακάρι - From Byzantine Greek μακάριον, from Ancient Greek μακάριος (makários)

Нямам идея дали е вярно. Това ми се вижда най-вероятно като се тръгне по най-малкото съпротивление. Според Фасмер, "gōspanddār "владелец овец" (Корш, Bull. Ас. Sc. Pbourg 1907, 758) крайне сомнительно в фонетическом отношении". 1. Поради липса на знания (не знам какви са тези проблемни фонетични отношения), а и на факта, че почти всички лингвисти отхвърлят иранската връзка, приемам горното на сляпо доверие. 2. Също като теб отхвърлям "кръчмарската теза", като възможна на един ранен етап. 3. Думата не е фиксирана в ранни източници, а само в сравнително късни. 1+2+3 -> Думата въобще не е праславянска, а сравнително късна.

Ник, според лингвистите тези думи (поп, кръст, църква, олтар, понеделник.........неделя, "велик ден/нощ", коледа и т.н.) СА налични в праславянския и в Urheimat-та. Пак според тях "господар" произлиза от "господа" и няма никаква връзка с каквито и да е други езици, различни от славянския. Това не е моята логика, а тяхната (на Трубачов и сие). Изобщо нямам цел да внушавам, че "всички общи думи не са съществували в периода Urheimat", а се опитвам да кажа, че е възможно лингвистите да грешат и някои думи да са станали общи на по-късен етап. За мен вероятността дивите славяни да са имали кръчми е нулева, но по същия начин е нулева и да са имали нужда от думи като поп, олтар, църква и т.н.

За кой период става въпрос? Думата господар отсъства от старобългарския език. Баровците са "господ", "господин" и владеят "господство". За сметка на това кръчмата (господа) е налична и в най-ранните славянски ръкописи. Господар, господин и т.н. не са изключение. Има една камара думи, които също нямат никакъв шанс да се появят в Urheimat-a, но това не им пречи да са общославянски: крал, поп, кръст, църква, олтар, понеделник.........неделя, "велик ден/нощ", коледа и т.н.

Тя латинската връзка си я има. Това е от ЭССЯ: Връзката обаче е отразена като "родство", а не "влияние" (заимстване):

Сперед ЭССЯ от "господ" произлиза "господа" - съб., със значение гостилница, кръчма, двор. От думата "господа" с наставката "ар" произлиза господар (като кръчмар, гостилничар). Според Фасмер, думата "господар" има връзка с "господ", но не дава подробности за естеството на връзката. И на двете места се отхвърлят всякакви ирански влияния.

Съвсем се обърках с тези госпо(жи)/(жди)/(джи). Това сега сръбска редакция ли е или българска? Душанов законник: „Да нест вољан господин цар, ни краљ, ни госпожда царица никому узети баштине по силе, ни купити, ни заменити, разве ако си кто сам пољуби" (чл. 43) „Књига царства ми да се не преслуша где приходи, или ка госпожди царици, или ка краљу, или ка властелом, великим и малим, и всакому чловеку". (чл. 136) Гораждански псалтир: ".... А госпожда Ѥлена бывьша деспотица и неволею ѡстави славни градь кѹпїнникь и дадѣ се бѣгьствѹ прѣко рѣке дѹнава ѹ вьнѹтрьнѹ ѹгрїю, а славнѹ и дивнѹ землю деспѡтовѹ тѹрци попленише, а лепи градь кѹпїнникь разорише"

Много на изток се среща това господжа и няма как да се обясни само със сръбския. Не е ли по-вероятно ДЖ-то да се е появило под влияние на турския. При него има една камара думи с ДЖ навлезли в българския - Тунджа, Странджа, Ходжа, Караджа, Бузлуджа, всякакви ...джии и т.н и т.н. Това е от Варна, 1890г. (все още градът не се е напълнил с македонци): И това: Варненски общински вестник от 15,09,1890г.

Няма никакво съмнение, че като обръщение и част от някакъв етикет думите господин и госпожа са наложени под влияние на руския език. Това обаче не означава, че в тези думи са липсвали от разговорния език в оригиналния им смисъл (естествено с ограничено приложение). Формата госпоЖДа се запазва до 19-ти век, но със силно стеснен ареал. Най-вероятно под влияние на турския и донякъде на сръбския език се изменя още в османския период в госпоДЖа и тази форма добива много по-широко разпространение в сравнение с оригиналната българска дума. В този си вид думата е актуална дори и в момента и на много места се изговаря, а понякога и пише (по разни форуми) с ДЖ. Във влашките грамоти се използва госпожда или господжа, а не госпожа. Т.е. това няма как да е руско или русинско влияние.

Колкото и да е постна, може да се обрисува една обща представа, стига да не се пренебрегва малкото което е останало: "В средата на това поле (солунското) има някои размесени селища; едни от тях плащали данък на града Солун - това са така наречените драговити и сагудати, други селища плащат данък на съседния скитски народ, който се намира наблизо. Освен това селищата са разположени в съседство помежду си. Те общуват чрез търговски връзки със скитите. Това покрай другите обстоятелства е от голяма полза за солунчани.........Те си разменят взаимно необходимите неща при съвместния начин на живот, като запазват помежду си чуден и дълбок мир. Големи реки излизат от страната на скитите и като разделят помежду си споменатото поле, донасят голямо изобилие за града с приходите от риболова, с изкачването на корабите от морето нагоре по реките. С тези кораби се урежда един разнообразен приток на стоки, които се стичат по тези води." Докато Симеон воюва в Тракия, по периферията цари "чуден и дълбок мир", а търговията кипи не само в пограничните райони, но и дълбоко във вътрешността, благодарение на "корабите които се изкачват нагоре по реките".

Всъщност през средновековието, при равни други условия, най-производителни са селата с 10-20 домакинства. Броят на домакинствата е достатъчно голям за взаимопомощ и достатъчно малък за да имат всички достъп до подходяща обработваема земя и да са в нормална "технологична близост" до нивите си. Оптималната структура е 5-6 такива малки села с едно по-голямо, където освен земеделци има някой друг основен занаятчия, църква, поп .... На всеки 5-6 подобни формации има малко градче, крепост или манастир - т.е. по-голям център, където освен земеделци има търговци, основната маса от занаятчии (за района) , някой друг войник, нещо като администрация и т.н. Големите собственици на земя имат много села със зависимо население. Аз поне не знам да има данни (за епохата) за големи стопанства от "капиталистически тип", нещо подобно на римските вили или османските чифлици.

От време на време на народа се пускат партенки от рода на "православна солидарност", "славянско единство", "православно-християнски славянски идеи и ценности" и т.н. Това са мисловни конструкции без съдържание. Всъщност няма православна солидарност. На никой не му пука за проблемите на патриаршията в Истанбул, отношенията между църквите в Сърбия и Македония или съдбата на православните в Сирия или Египет. Солидарността се изчерпва единствено и само с "баш православието" - Русия. Със славянското единство е същата работа. Единство и братство, но някак си не със сърби, поляци или чехи (в момента единство с украинците е абсурд), а само с баш славяните от Русия. Когато тези конструкции не вършат работа (украинците са хем славяни, хем православни) се прибягва до "дълбоката, мистична връзка между българския и руския народ" - русофилията. На пръв поглед това понятие също е без съдържание (то затова има и "мистика"). За да си русофил не е достатъчно да си фен на руската култура, кухня, жени или водка. На мен може много да ми харесват сръбската музика, сръбската скара, сливовицата, Партизан Белград и сръбкините, но това съвсем не ме прави сърбофил. В какво се състои тогава русофилията? Просто е и няма никаква мистика - русофилията е безрезервна и сляпа подкрепа на имперските политики на Москва, без значение какви са точно, каква им е целта и какви ще са последствията от тях.

Рано или късно "неучастието" на руските войски ще цъфне в този документ: Федеральный закон "О ветеранах" ПЕРЕЧЕНЬ ГОСУДАРСТВ, ГОРОДОВ, ТЕРРИТОРИЙ И ПЕРИОДОВ ВЕДЕНИЯ БОЕВЫХ ДЕЙСТВИЙ С УЧАСТИЕМ ГРАЖДАН РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ

Така е. Местните работодателите са също част от обществото и имат същото мислене и култура като всички нас (в по-голямата си част). Проблемът е, че те не са в състояние да дефинират ясно какви са нуждите и изискванията им към образователната система и изпращат противоречиви сигнали, често взаимно изключващи се, невъзможни за осъществяване или откровени глупости. Например прословутата "липса на практичност" - никой не може да каже какво точно разбира под това и какво иска от образователната система. Дали е липса на меки умения, на твърди или на умение за работа с конкретни методи, машини или технологии. Още по-големият проблем е, че лицата на работодателите (представителите на разните камари, работодателски организации и др. подобни), т.е. тези които участват в изготвянето на разни стратегии и влияят върху оформянето на различни политики са извън всяка реалност. В общия случай това са хора с подарен или държавно субсидиран бизнес или парашутисти попаднали незнайно как на местата си. Много често с действията си или с мъдрите си съвети те нанасят повече вреди отколкото ползи. Ето примери, които илюстрират мисленето на един такъв гений - Божидар Данев: "......За голямо съжаление в България започнаха да се създават и редица чуждестранните инвеститори, тъй наречените кол центрове, в които се засмукват кадри, които са подготвени, например, за една цифрова икономика. И по този начин засмукването на тези кадри обезкривява българската икономика, която не би могла да се включи в общо изграждане, в отделните сектори на икономиката в една цифровизация, която ни е необходима." ".....Висшистите, които емигрират в чужбина, да връщат парите си за обучение. Това са предложили от Българската стопанска камара на правителството, съобщи вчера в Боровец председателят й Божидар Данев. Целта е да се спре изтичането на квалифицирана работна ръка към западните държави. Парите ще връщат тези, които са били приети държавна поръчка или са теглили студентски кредити при облекчени условия." ".....Най -бързата мярка, която може да се вземе съответно, определяна на основата на внимателен анализ и прогноза, квоти, за които държавата ще финансира, за това образование, в областта на висшето образование. Примерно толкова инженери трябват, толкова хора с медицинско образование, толкова хора с правно образование и само това да се финансира" Т.е. за да се чувстват комфортно родните работодатели трябва да затворим границите, да не допускаме чужди инвеститори и да върнем плановата икономика. Ето и друго виждане, на хора които наистина се занимават с бизнес, при това в силно конкурентна среда: "За повече дипломанти с фундаментални знания и мисловни умения апелираха представителите на българските ИТ асоциации на среща, инициирана от ръководството на Факултета по математика и информатика (ФМИ) към СУ „Св. Климент Охридски“.........Посланието на софтуерната индустрия към представителите на учебното звено обаче бе: „Произвеждайте повече ИТ специалисти, ние можем да ги поемем. Фокусирайте се върху основата, вместо да обучавате студентите на конкретни езици и конкретни технологии. Има ли фундамент, компаниите сами ще обучат кадрите на детайлите.“ Ха сега де, фундамент или практичност (каквото и да означава това).