Atom

Вероятно си мислиш, че народите произхождат от дълбока древност (образно казано от Адам и Ева или поне от Ной) и един път създадени, те са неизменни. Не са толкова древни колкото си мислиш. Например за нашите деди, концепцията за 'Народ' (така както я разбираме днес) по времето на Пресиян просто не съществува. Такъв феномен по това време НЯМА. Има други категории. Има например 'Род' - хора които са свързани с реално кръвно родство. Има 'Език' - хора които говорят на взаимно разбираеми диалекти. Има 'Страна' - хора които са политически обвързани и заемат определена територия. Има "Племе"..... "Народ" по времето на Пресиян е тълпата или хората без власт. По това време смисълът на тази дума е по-близо до османския термин "рая", отколкото до съвременното значение на думата "народ". В тази връзка Пресиян не е представител на никакъв народ, а стои НАД народа. Не знам какво означава термина българи, нито каква е етимологията на тази дума. Ако приемем, че българите представляват родово-кланов съюз на конкретни родове, то "народът на българите" са хората над които властват тези родове. Т.е. имаме "българи по род" или тези които са във властта и имат право на глас и "българи по страна" или народа на българите - тези които са извън властта и нямат право на глас.

Е, хайде сега - незначителен принос. Какви са ти критериите за незначителен принос, значителен принос, по-значителен и най-значителен? В официалния ни разказ българската народност се формира тук, на балканите в рамките на ПБД. ПБД от своя страна е основана от първобългарите и е организирана именно от тях. Т.е. самият етногенезис на българите става под ръководството на първобългарите и в рамките на държавата им. Без тях няма ПБД, няма процес по формиране и съответно няма българи.

Много си се загрижил за другите. Ако толкова те е страх от диктатора, защо все още се размотаваш в същите тези "недружественных государств" или както ти ги наричаш "миши дупки". Светът е голям и дружбата дебне отвсякъде. Кеф ти в Иран, кеф ти в Северна Корея, кеф ти някъде в Африка, кеф ти и в самата Русия. Стягай куфарите и смело напред.

За мен това мнение е ТВОЕ ЛИЧНО мнение. Цитираш мнението уж на някой "Друг", но без да цитираш името на другия. Това е типичен прийом ЕЖК (Една Жена Каза). Някой се позовава на нещо "според някои източници"; "според някои автори"; "твърди се, че"; "има мнение, че" и други подобни, но никога не става ясно кои точно са източниците, кои точно са авторите, кой точно твърди или чие точно мнение е това. Елементарен и наистина левашки номер.

Това дали различните думи обозначават различни неща или са синоними (означават едно и също нещо) зависи от тези които ги употребяват и от това какъв смисъл влагат в тези думи. Ако ти влагаш в думите "склави" и "славяни" нещо твърде различно, явно за теб двете думи не са равнозначни. Някой друг обаче може да влага в тези две думи не толкова различни значения и за нещо ще са равнозначни. Да се говори за някакви доказателства, преди да се уточни какво значение има едната и другата думи и безсмислено.

Защо да нямат нищо общо? Всеки човек има родители, а родителите му също си имат свои родители. Както хората имат родители, баби и дядовци, така и етносите или народите си имат своите си "родители", "дядовци" и "баби". Човекът е отделна личност и тази личност е различна от личността на баща му или майка му. Това обаче по никакъв начин не означава, че човекът няма нищо общо с родителите си. С народите е същото.

Промени се разбира се. Писах за това някъде по-напред.

А в твоите лични възприятия промени ли се нещо след интервюто на Путин? Или всичко си остава така, както си беше преди това интервю.

Промяна има. През годините Путин си изгради образ на рационален играч, решен да запази властта си на всяка цена. В това интервю обаче се представи като изпаткал фанатик, който е изгубил връзка с реалността. В представянето му нямаше и следа от предишната негова рационалност. Според мен, ако интервюто все пак повлияе на широката публика, то ефектът ще е точно обратен на планирания.

Вярно е, че националният ни разказ (такъв какъвто е в момента) e оформен през комунизма. Той обаче не идва на празно място и не е написан на чисто бял лист. По въпроса за т.н. прабългари, комунистите не са подходили кой знае колко творчески. По същия начин, комунистите не въвеждат някакви революционни изменения и по въпроса за формирането на българската народност. В историята на Иречек например, по отношение на първобългарите се използват най-различни термини: 'коренни българи', ΄уралски българи΄, 'езически българи', 'фински българи' и други подобни. Според Иречек "за смесването на владетелния народ с подчинения достатъчен бил един период от 250 години. Владетелният народ, финските българи, като съединил всички славянски племена в една мощна държава, макар и да възприел техния език и нрави, но предал своето название на подчинените славянски области." При Златарски терминът е хуно-българи. Според Златарски "първоначалната история на българите несъмнено трябва да търсим в историята на ония средно-азиатски турски народи, които са известни под общо име хун-ну" Петър Мутафчиев в неговата 'История на българския народ' използва като синоними турански българи, хуно-българи и термина прабългари. Не е от липса на желание. Моето мнение по въпроса за разните му "народи" отнесени към ранното средновековие съм го отбелязвал тук поне няколко пъти. Ще го напиша обаче още веднъж. Според мен понятието "народ", така както го разбираме днес, може да се употреби безпроблемно само по отношение на общностите от по-новите времена. За ранното средновековие ако ще се използва това понятие, преди това би трябвало да се уточни какво се разбира под народ, отнесено към общностите от съответната епоха. За мен например в ранното средновековие няма такива народи като германци, славяни, иранци и т.н. Що се отнася до ранните българи или т.н. прабългари, то наистина не мога да предложа каквато и да е дефиниция за "българска народност" отнесено към реалиите например за 6-ти век. Просто нямаме достатъчно информация и няма върху какво да се стъпи.

ОК. Приемам, че може и да не съм прав. Дай твое собствено определение. Може пък то да е по-добро.

Тъй де. Пък после се сърдиш когато те сравняват със Спараток. "Методологията" ви е абсолютно идентична и не се различавате по нищо. Само не ми е ясно, защо от време на време отваряш разни теми и пускаш статии за "псевдонауката". Според мен има две възможни опции. Първата е, че изобщо не може да правиш разлика между наука и псевдонаука. Вероятно четеш, но изобщо не разбираш съдържанието на статиите които цитираш (например цитираните от самия теб в темата Псевдонаучно езиково сравнение). Това е сравнително безобидния вариант. Втората опция обаче е да разбираш много добре за какво става въпрос, но въпреки това съзнателно и напълно умишлено да разпространяваш псевдонаучни теории.

Чакай сега. Защо аз или някой друг трябва да ти доказва нещо. Лингвистичните основания трябва да си ги търсиш и намериш ти самия. Ти искаш да докажеш, че нещо съществува и е твоя ангажимент да намериш доказателства. Аз не съм ти казал, че е "невъзможно да съществува", че да търся някакви доказателства за подобно твърдение. Напротив, само един пост по-горе изрично писах, че всичко е възможно (всичко може) и съм ти посочил как става номера.

Не виждам какво отношение може да имат балтските или славянските езици по проблема с изчезването на езиците на скити и сармати. 1. Езиците на скитите се разпространяват предимно в степната зона, а там нямаме лингвистични основания да търсим ранно присъствие на балтски или славянски езици. Най-ранните сигурни данни за разпространение на славяноезичието в степите е покрай казаците. 2. Не е сигурно дали общностите известни ни като скити или сармати са говорели на един или няколко езика. Със сигурност е имало някакви ираноезични скити или сармати, но изобщо не е сигурно, че всички скити и сармати отбелязани в хрониките са били ираноезични. Има например едни гръцки вази с нарисувани върху тях "скити" и някакви надписи (предполагаемо написани на скитски език с гръцки букви), които не могат да се разчетат нито през гръцки, нито през някакви ирански диалекти. За сметка на това обаче някои учени ги разчитат през черкезки и някои други кавказки езици. Друг пример са унгарците, които за древните също са "скити" или "сармати", но езикът им също не е ирански. Ако в степите не е имало ирански езиков монопол и разните му скити и сармати всъщност за говорели на различни езици, то изчезването на тези езици се обяснява с налагането на тюркските езици и диалекти. Наличието на ирански езиков монопол, последвано от неговото изчезване и налагането на тюркски езиков монопол наистина е трудно обяснимо. Ако обаче първоначално не е имало никакъв монопол, а мозайка от различни езици, нещата стават коренно различни. Балтските и славянските езици обаче нямат отношение към "изчезването". Дори и да приемем, че имат някакво отношение, то това е по-скоро в новите времена и се изразява в стесняване на ареала на езиците на коренното население и налагането на руския език.

За българската народност, така както е формирана според официалния ни разказ (или условно "българите от 11-ти век"), може да се даде следната дефиниция: Общност от хора населяващи определени територии на балканския полуостров, чийто членове се самоидентифицират като българи, изповядват християнска религия и говорят на език, класифициран от науката като принадлежащ към славянската езикова група. Какви са "народностните характеристики" на българите от 6-ти век? Очевидно е, че горното определение не може да се "прехвърли" по автоматизъм към тях. Най-малкото защото територията която населяват не е същата. Освен това те все още не са християни и нямаме никакви сигурни сведения за това какъв е техния език. Дори не знаем дали са имали само един общ език или са използвали няколко различни езика. Та какво определение може да се даде за българския народ (българската народност), ако формирането на народа е изтеглено значително по-рано. Например към 5-ти или 6-ти век?

Всичко може. За да създадеш обаче някаква теория или дори само хипотеза за "славянския като креолски език някакъв", трябва да стъпиш на нещо. На първо място, защо изобщо е необходима теория за славянския като креолски език и какви проблеми би решила една такава теория. На второ, кои са езиците които участват в тази смес. Какви са техните особености и характеристики към момента на хипотетичното смесване: фонетика, лексика, граматика и т.н. На трето, какви са силните и слаби моменти на една подобна теория. И всичко това, издържано перфектно от гледна точка на лингвистиката: методи, доказателства и т.н.

Добре. Значи имаме следната картина: - българите се формират като народ някъде на север от сегашните ни територии, незнайно кога, но при всички положения преди идването си тук. - славяни няма и никога не е имало. - българите се заселват в Лудогорието и Добруджа, след което се плодят страшно много и през следващите векове заемат териториите от Черно море до Епир и от Будапеща до Тесалия и Цариград. Това ли е според теб правдивата и аргументирана теза?

Пита ме, аз ти отговорих. Аз не разбирам с какво тезата, че българите се формират като народ след покръстването те дразни. Защо възприемаш тази теза като "национално предателство".

Българите от 7 и 8 век не са християни. Тези от 11-ти са християни. През 7-ми, 8-ми, 9-ти и дори 10-ти, освен българи, по тукашните територии се размотават и някакви славяни или хайде нека са склавени. През 11-ти има само българи.

Е, хайде сега. Доколкото си спомням Златарски не употребява думата прабългари. При него терминът е хуно-българи. Иречек не употребява нито прабългари, нито хуно-българи. Той използва разни термини като "стари българи", "коренни българи" и т.н., но ясно разграничава тези хора от съвременните българи. Ако мислиш, че като се махне терминd прабългари, то автоматично ще се махне и т.н. тюркска теория, то си в дълбоко заблуждение.

Ето официалните данни на НСИ за коефициента на плодовитост според етническия произход на майките: www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2021-Fertility.pdf

И да ги сравняваме, надали ще получим някакви значими резултати, които могат да ни подскажат "как да се реши проблема". И в селото и в града коефициентът на плодовитост е нисък и е под необходимото, което е нужно за "решаването на проблема". Ето една графика за изменението на коефициента на плодовитост в Австрия (като цяло) и конкретно за най-големия град Виена:

Селяните може и да са раждали и отглеждали повече деца в миналото. Сега и да има някакви разлики те не са съществени или поне не са съществени за развитите страни. По-скоро имат значение други фактори: общото икономическо развитие на дадената страна и влиянието на религията. Например според световната банка, градското население на Австрия е 59%, а в Израел 93%. В същото време коефициентът на плодовитост в Австрия е 1.5, а в Израел -3. Т.е. два пъти по-висок от Австрия. Относителният дял на селското население в Австрия е 41%, а в Израел само 7%. Това е огромна разлика и ако твърдението ти беше вярно, Австрия трябваше да има много по-висока раждаемост от тази в Израел. Да, ама не. В Израел на една жена се падат два пъти повече раждания, отколкото на една жена в Австрия.

Честно казано нищо не разбирам. Какви села, какви пет лева. Темата е за демографията. Противопоставянето село VS град изобщо няма място в тази тема. Каква е корелацията между селско население и демография или между градско и демография, че да се противопоставят града и селото?

Ако селячеството е горивото за града, то кой или кое е горивото за селото?