Atom

Според мен, това което не търпи повече отлагане е: - институционална реформа гарантираща върховенство на закона - образователна реформа - административна реформа (електронно правителство, намаляване на бюрокрацията и т.н.) На този етап съм скептик по отношение на ролята на държавата като инвеститор и на способностите на правителството или държавни структури (подобно на Българската Банка за развитие) да определят кой проект е иновативен и кой не и съответно къде да има държавна или финансова подкрепа.

ОК Ник, след като искаш, предлагам да забравим малко за бедността и да се концентрираме на земеделието Комасацията е необходима и аз също съм застъпник за нея, но ползите са от съвсем различен характер - намаляване на разходите по управление и администриране на земите, улеснение на търговията със земеделска земя, намаляване на разходите по транзакции на арендаторите, отпушване на дългосрочните аренди и т.н. Това са все положителни промени, които биха направили българското земеделие по ефективно. Българското земеделие е едро - над 80% от земята се стопанисва в стопанства с над 1000 дка. Това за което апелираш - "осредняване" на земеделието е стъпка назад и никога няма да се случи. Условията за подобно нещо са били налични (в световен мащаб, а не само за България) през втората половина на 20-ти век. Пропуснали сме го, минало е, а сега тенденциите са съвсем различни. Ако смяташ, че е необходимо, отвори нова тема. Въпросът е интересен и може би си заслужава дискусията. Тук обаче дискутираме бедността, а това как комасацията ще ограничи бедността е нищо повече от лозунг.

Ник, честно казано не те разбирам какво искаш да кажеш. Темата е как да се реши въпроса с бедността, а не "как да направим земеделието ефективно" Работещият беден си и работещ беден. Ако утре му дадеш 100 дка първокласна, поливна земя, освен да се снима пред нивата няма какво друго да прави. Ако пък има какво да я прави, то той не е беден - най-малкото ще притежава някаква техника и оборотен капитал и е в съвсем различна категория. Да, ще улесниш живота на втория, но какво общо има това с решаването на проблема с бедността?

Това е илюзия - мисия невъзможна. Раздробените парцели са проблем, но решаването му няма да постигне това което искаш. Било каквото било, който станал среден селски стопанин - станал, нови при тези политики няма да има. Темата е за бедността. Горе писах, че има две групи бедни - 1. - работещи бедни и 2.- социално изключени, които нямат нито образование, нито работа. Първата група, ако ще и перфектна комасация да направиш няма как да забогатее и да стане средна класа. Втората група обаче има шанс. При друг начин на субсидиране е възможно едрите земеделци да преминат на част от земите си на култури и дейности, които изискват повече човешки труд и на последните да се отвори парашута да станат наемни работници с някакво заплащане. Т.е. от социално изключени да преминат в по-горната категория - работещи бедни. Цялата пушилка за комасацията се вдига от едрите зърнопроизводители, чийто бизнес модел е изграден около субсидиите. В новия програмен период обаче се очаква субсидиите им да се орежат. Един данък върху пустеещи земи ще натисне рентата надолу и донякъде ще компенсира загубите от субсидирането. Това е положението, а разказите за осредняване и забогатяване на дребните стопани са приказки за мали деца

Ник, спри се малко. 100-300 декара с полски зеленчуци е съвсем прилично число, 10-15 декара оранжерии също е прилично число, а 50 дка оранжерии е направо мега-предприятие. ВСИЧКИ едри земеделци имат по толкова, че и много повече собствени земи, имат и парите, но НЕ ОТГЛЕЖДАТ зеленчуци - няма да го направят никога докато получават субсидии на декар. И не става въпрос изобщо за подпомагане на този или онзи. Просто субсидиите изкривяват пазара и налагат нови правила.

А запитал ли си се, защо има големи ферми за зърно, но няма за зеленчуци. Какво пречи на тези с хилядите декари (зърно) да отделят 200-300 декара за полски зеленчуци и 20-30 декара за оранжерии (естествено, ако районът го позволява). Повечето от тях имат достатъчно собствена земя, но не го правят. Проблемът не е в комасацията, а в субсидиите. Големите преследват максимална възвращаемост на капитал, а малките и средните - максимален доход от декар. Двете неща обаче не са равнозначни Докато има субсидии на площ, ще се произвежда зърно, слънчоглед и т.н.

От данните които публикува е видно, че около 80% от земята е концентрирана във фирми с над 1000 дка., а общо във ферми с площ над 100 дка се обработва повече от 90% от земеделската земя.

От данните излиза, че пречките пред производството на зеленчуци и плодове не са толкова в липсата на комасиране, а в политиките (на субсидиране) и достъпа до паричен ресурс.

Земеделието няма как да направи нацията богата, но според редица икономисти може да реши проблема на част от "изключеното" население. Бедността и мизерията е най-голяма именно при тази група. Ако се огледаме наоколо - Сърбия, Гърция, Румъния, Турция, Македония и т.н. ще видим, че най-малко (като относителен дял) заети в селското стопанство има именно в България, без обаче страната ни да е по-богата от околните. Разликата е в пъти. С някои политики (пренасочване на субсидиите, програми за мелиорация и т.н.) е възможно отново да се развие зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство, а заетите в селското стопанство да се удвоят и утроят. Това обаче не изключва мерките които отбеляза Ник. Просто двата вида политики решават два различни проблема.

Хайде и аз да се запиша. Едно парче в чест на Майкъл Джексън https://www.youtube.com/watch?v=Mx0xCI1jaUM&hd=1

Че това е по-скъпо от средната стойност на масовия лек автомобил. За какво по-точно се дават толкова много пари?

Има един куп малки сделки, които силно ме съмнява да са отчитат където и да е. Например рушветите на КАТ или т.н. "адет парасъ" (5-10 евро) по границите. Последното е по-скоро рекет, а не подкуп. Шофьорът който забрави за "адета" рискува да бъде отбит за щателна проверка на камиона и губи няколко часа, плюс 150-200 лева за товаро-разтоварни дейности. В България има маса подобни практики.

То си пише в статията, че измерването ще е косвено. Мен ме интересува по-скоро там където тези дейности са забранени, но има измерване, дали методологията успява да даде данни, които най-малкото не се оспорват и се приемат за достоверни. От друга страна, според мен, относителния дял на корупционните сделки в общия обем на "скритата икономика" е много по-голям от всяка една друга скрита дейност в България. Ако няма да измерваме и отчитаме корупцията, то цялото упражнение ми се вижда полу-работа.

НСИ ще използва в оценките си и данни за проституцията и наркопазара Някой има ли представа, доколко са достоверни данните за т.н. "скрити дейности"? Естествено, става въпрос за страните които вече извършват подобни измервания. Как ли ще се отрази тази промяна на БВП на България? Да не се окаже, че не сме чак толкова бедни.

Предният ми пост трябваше да е в другата тема, но нещо се обърка. Както и да е. Въпросът беше, че докато първата група (работещите бедни) имат някакъв шанс за подобрение - при подобряване на средата, институциите и т.н., то при втората почти няма полезен ход. Един път задейства ли се социалното изключване, след това е много трудно връщането в нормални условия. При второ и трето поколение хора израснали в гета или в мизерия, вероятността да се измъкнат спада в пъти.

Бедността в България има няколко лица. Единият проблем е с т.н. "работещи бедни" или "бедни пенсионери". Причината за него е общото състояние на страната - икономическо, политическо институционално и т.н. Това е "относителна бедност" - спрямо по-заможните слоеве на населението или спрямо някакви обективни критерии. Например, според тази статия, всеки втори българин живее в тежки материални лишения. Това са хора, които не са в състояние да покрият поне четири от следните девет точки: - плащане на ипотека или наем, битови сметки, лизинг или други заеми; - една седмица ваканция извън дома; - да ядат червено месо, пилешко, риба или вегетарианския им еквивалент през ден; - да посрещат неочаквани финансови разходи; - телефон (включително мобилен); - цветен телевизор; - пералня - автомобил; - отопление за поддържане на достатъчна топлина в жилището. Много по-сериозен проблем обаче е бедността при хората без постоянни доходи. В по-голямата си част те са напълно изключени от обществения живот и разчитат само на помощи. Нямат образование, квалификация, трудови навици, обезверени са, не търсят активно работа и нямат никаква перспектива. Техният дял непрекъснато нараства, като към тази група освен малцинствата се присъединяват и все повече етнически българи. Според ИПИ, заетостта сред хората с основно образование е по-малка от 30%, а с навлизането в активна възраст на второ, а вече и трето поколение хора които никога не са били постоянно заети проблемът става още по-голям.

След провала на потребителското кредитиране като мотор на икономиката, като че ли махалото се обръща в другата посока. От едно залитане към друго - средно положение няма. Британски икономист: Време е да преосмислим идеята за труда като източник на доходи Професор Амос Вицтум от London School of Economics пред Economy.bg за идеята за гарантирания базов доход Новите прозрения на МВФ Новото прозрение гласи: преразпределението не вреди!

А как са третирани двете титли - автократор и василевс през средновековието и какви са нюансите между тях. В съвременния гръцки език има отчетлива разлика. Римската империя е Ρωμαϊκή Αυτοκρατορία, но гръцкото кралство - Βασίλειο της Ελλάδας. И сега и през средновековието съдържанието на термините император, автократор и самодържец се припокрива напълно. Как стои въпросът с василевс? В античния гръцки тя се отнася до много и най-различни владетели, общо взето е еквивалент на "монарх". Същото е положението и в съвременния гръцки. С какъв смисъл е натоварена думата през средновековието?

А допустимо ли е това "василевс" в изворите да отразява реалната политическа обстановка, без задължително да има официално признаване? След разгрома на Аварския хаганат и победата над Никофор, Крум и всички след него в западните източници са "рекс" - титла, еднаква с титлата на немския крал, докато владетелите на моравци, хървати и т.н. са дуксове, комеси и подобни. Т.е. на запад има ясно разграничаване между пълновластните господари и "князете".

Де да беше така. Всъщност, тези със специалните стипендии са най-доброто на УНСС. Отличници, възпитаници на елитните гимназии или топ ученици от провинцията. За АУБГ си прав - прекалено малко са.

Слаба е да. Ако беше силна нямаше да има нужда от реформа. Освен зубренето (упс, учене), при добро желание и без много зор, родният студент може да усвои качества и умения като преписване, плагиатстване, тарикатлък, незачитане на авторски и всякакви права изобщо, егоизъм, подмазване, техники за корумпиране, за брутално погазване на правила и норми и т.н. Колкото и странно да ти звучи (постулатът - култура не се променя), но са възможни и други резултати. Напълно постижимо е покрай науките да се усвоят умения като отговорност, зачитане на правила и норми, екипност, уважение към чуждия труд и собственост, уважение и зачитане мнението на другия и т.н. Примера и данните: Първо малко пояснения. При т.н. "европейски стипендии", студентите имат възможност да получат "специална стипендия". Тя е еднократна - 200 лева. За да я получи, студентът трябва да има постижения извън нормалните изисквания на учебния план - участие в научни конференции, олимпиади, изследователска работа, проекти с конкретно практическо приложение и т.н. За да се разпределят стипендиите равномерно във всички учебни заведения, всеки университет има квота за максимален брой стипендии които могат да се отпуснат. Колкото и да е талантлив даден студент и да участва в десетки извънкласни занимания и форми, той можа да кандидатства максимум за 5 стипендии. Числата: За летния семестър на 2013/14, квотата на АУБ е 79 стипендии. Има подадени 13 заявления, одобрени също 13. Всяко заявление е подадено от различен факултетен номер. Т.е. 13 човека са работили нещо извън преките им задължения, преценили са, че отговарят на изискванията и заслужават стипендията и всички те са одобрени. По голямата част от квотата "остава неусвоена" За същия семестър, квотата на УНСС е 936. Подадените заявления са 2180, а одобрените - 1123. "Усвоените средства" значително надхвърлят първоначално планираната "квота". При по-обстойно проучване ще видиш, че един и същ факултетен номер в УНСС получава по 5 стипендии (5х200=1000 лева). При това явлението е масово, почти няма студент с една единствена стипендия. При още по-обстойно проучване (на терен) ще разбереш, че в масовия случай разработки няма. Студентите просто влизат в комбина с някой преподавател и получават "бележка", че са свършили нещо. И едните и другите (тези в УНСС и АУБ) са продукт на родната ни образователна система и са се обучавали в едни и същи средни училища. Изводите: Предлагам ти три възможности 1. Може да приемем, че в УНСС прелива от супер таланти, АУБ за нищо не стават, а системата си е ОК 2. Може да погледнем на това не като "стипендии за заслуги", а просто като на "средства за усвояване". В случая УНСС подготвя отлични кадри - бъдещи супер специалисти по усвояване на европейски пари, а АУБ се дъни в тази задача. 3. Може да приемем, че въпреки "културата ни", надежда все пак има и АУБ е доказателство за това. Студентите им са отговорни, умеят да преценяват трезво способностите си и да зачитат правилата и нормите. Ако реформираме и останалите университети (или поне част от тях) по примера на АУБ, нещата значително ще се подобрят. Сега ще ми скочиш и ще донесеш от девет кладенеца вода за да обявиш, че това всъщност не е така или няма значение, или на кой му пука - култура не се променя (постулат). В същото време обаче искаш да правиш озападняване (промяна на културата). Как хем не може , хем може. Много ми е интересно, на кой ще се опрат визионерите за да подобрят средата и институциите - на кадрите подготвени по сегашната система в УНСС ли? Та те ще възпроизведат всичко научено и усвоено от университета в практиката на много по-високо ниво. И повярвай, няма да се задоволят с 5х200 лева.

Ник, голямата идея ми е кристално ясна. Смятам обаче, че озападняване отгоре-надолу е невъзможно без трасмисията, заместителя на средната класа, образования елит, интелигенцията или както искаш ги наречи - тази група от хора, които да доведат новите идеи до масите. Няма как да искаш озападняване отгоре-надолу и в същото време да чакаш носителите на западни ценности да се размножават по естествен път (отдолу-нагоре). Опцията е една - ускоряване на процеса и култивиране на хора с ново мислене. Връзката между "университети" и процеса на "култивиране и създаване" е пряка и непосредствена. Питаш "кой трябва да започне и катализира промените и реформите в образованието" - хората с прозападно мислене. Ако има консенсус по този въпрос и той е абсолютен приоритет, то няма как да не се случи. При подобен консенсус и за около 20 години се случва в Корея, Япония, Сингапур, Китай, Турция и т.н.. Дори в България, между 44 и 1965г. т.н. интелигенция е изцяло култивирана по нов образ и подобие. Прочети още веднъж поста на Алвата, но без емоции.

Ако се започне промяна в университетите сега, до 10 години ще се видят първите плодове, а до 20 ще е факт. Правено е многократно по света и само това е начина. Тук е обяснено по-подробно от Алвата

Не става въпрос за много пари и нищо не пречи да се пробва. Сега дори там където няма съпротива (АУБ например) няма преподаватели завършили елитни университети. А и начини винаги се намират. Ето един пример - Center for Economic Strategy and Competitiveness. В университет, но не точно, малко в страни и по тъч линията, но работят и правят нещо.

Това да аварите, славяните и прародина в средния Дунав ми се вижда малко вероятно. Това е особена област. Половината от територията е буквално пустош - "пуста". Ако трябва да търсим някакво място където се сблъскват тюркски (хунски), ирански, латински и готски влияния, които да създадат предпоставки за езикови иновации и откъсване на славянския от някакъв диалектен континуум, то територията на изток от Карпатите - от влашката низина, през Молдова, западна Украйна и Южна Полша е много по-подходяща.