Atom

В средата на 9-ти век империята няма опция да наложи гръцки език, а още по-малко да задържи българите към патриаршията. Единственият начин да открадне българите от Рим без да оплеска всичко е независима българска църква (подобно на архиепископията в Кипър) и славянско богослужение като допълнителна застраховка. Естествено никой не е планирал, че Симеон ще има мераци за цар и патриаршия, но това е друга тема, а и рискът си струва.

100% антивизантизъм би било приемането на език, близък до езика на другите "цигани" - тези неуседналите, "катунарите-номади". При Формоза шансовете за това са огромни - щял е да клекне и да изпълни всички български искания. Да не се окаже накрая, че законният български владетел е детрониран точно заради антивизантизъм и набързо заменен с византийско протеже (поне така се е смятало към момента)

Църковните регистри на запад не са случайни. На практика през средновековието на запад няма централни данъци. За сметка на това има задължителен църковен десятък, който се събира локално. Т.е., енорията е натоварена с редица задължения - събиране на десятъка, разходване на част от него, благотворителност, задължения за поддържане на пътища, мостове, др. съоръжения и т.н. Тъй като парите се събират локално, то и регистрите са локални. За да се поддържа системата е необходимо да се знае кой точно членува в общността, в какви отношения е с останалите и т.н. Във Византия и на балканите положението е точно обратно на това на запад. Няма задължителен църковен десятък, но за сметка на това има задължителен държавен поземлен данък. Т.е. няма пряка нужда от локални регистри, а от централен. Предполага се, че османските регистри са наследници на по-ранни византийски.

И какво става с тези варвари по времето на Аспарух - там ли са или не? Заварват ли Аспарух и хората му някаква друга, обособена група от българи в Мизия и къде е отбелязано това? Има ли някакви остатъци от готи, гепиди, херули и т.н. Епохата е динамична. Всеки граби, а в следващия момент е жертва. Днешните грабители утре се оказват ограбвани, а в други ден на свой ред се спасяват в града или планината. Сигурно в полята за определено време е имало някакви остатъци от хора, различни от славофоните. Съмнявам се обаче да са били някакъв значим фактор. Що се отнася до хората на Кубер, то най-вероятно общия (разбираем от всички разнородни групи) език също е бил славянски.

Не виждам защо е цялата препирня. Да се опитаме да си представим разпределението на населението на балканите през 650г. Къде точно са тези три милиона? - около 1/3 от хората са концентрирани в градовете и близката им околност - Константинопол, Солун и малкото оцелели градове по крайбрежията. - около 1/3 са хванали чукарите, станали са партизани и на практика са незабележими за който и да е наблюдател - няма ги, не съществуват - останалата 1/3 са славяни и всякаква друга паплач, които са се настанили по освободените територии. Именно те се набиват в очите на пътника, тръгнал от или за Константинопол. Излезеш от града и след около 50км. се натъкваш на група славяни - 2-3 села с по 10-15 землянки, след още 50 км. друга група и т.н. Т.е. на 90% от полята, видимата част от балканите, живеят само и единствено славяни. Ето ти го морето. Ако се върнем обаче на оценката от 3 милиона и формулата 30-30-30-10, то броят на славяните би трябвало да е около 900000 - число, близко да оценките на Димитров, но без да са нужни епидемии, плесени и т.н.. Не виждам къде е драмата. Дори и да приемем Димитров за прав, то морето пак си е море. Останалите, тези които са неславяни, са концентрирани в градовете или са хванали гората. Както и да го погледнеш това са само отделни острови.

Според мен целият проблем с "моретата" е, че мерим неща и процеси от преди 1000-1500 години, а ги сравняваме с числеността на съвременните популации. Хубаво, но скалата в мозъците ни е такава, че население от 1 милион е незначителна величина. В същото време в ранното средновековие това е огромно множество от хора. Ето една оценка на населението на Европа към 650г.: Балкани - 3 милиона Италия - 2,5 милиона Германия+Скандинавия - 2 милиона Унгарска низина - 0,5 милиона. Още - тук Славяните при всички положения са били значителен фактор. От друга страна съотношението славяни/местни на балканите в никакъв случай не е по-голямо от съотношението германци/местни в бившите части от империята - Италия или Галия.

През средновековието подобни светски произведения не се пишат току-така, от чист интерес към науката. Обикновено това става когато властта на някой е оспорвана и се търси вътрешна или външна легитимация и укрепване на авторитета му. През ПБЦ, от Крум нататък, авторитетът на българските владетели е безспорен и няма причина да се пишат съчинения от този сорт. Единственият който може да оспори правата на българските владетели е Константинопол, но там писания от този род изобщо не вървят и не могат да впечатлят никой. Положението през ВБЦ е коренно различно. Данните които имаме показват, че са правени сериозни проучвания върху българската история и е много вероятно точно тогава да е съставено нещо подобно. При възстановяването на БД е търсена легитимност в две насоки: 1. утвърждаване на правата на династията пред вътрешни и външни фактори 2. вътрешно легитимиране на необходимостта от завой към Рим и туширане на възможна православна опозиция. Т.е. освен разказ за величието на българските царе, това би трябвало да е и разказ за преданите христови чеда, верни на Рим и папството. Като се има предвид последващото развитие на събитията и яростното противопоставяне по оста православие-католицизъм, то вероятността подобно съчинение да оцелее и нищожна.

А имало ли е изобщо Срем (град) по това време, който да се владее от някой? . В кой документ Методий е отбелязан като Сремски епископ? Колкото дарданския епископ е бил Скопски или моравския - Нишки, толкова и Панонския е Сремски. Най-вероятно по това време Срем е няколко колиби в развалините на древния град, които не представляват интерес за никой. Същото е положението и със Скопие или Ниш - освен местните катунари които обитават развалините, надали някой друг се е интересувал от тези "градове".

По принцип би трябвало да е така, но въпросът не трябва да се разглежда "по принцип", а в духа на епохата. По това време православието тържествува, в следствие на което и на запад и на изток трескаво се изграждат нови епископии, без наличието на градове - на чисто териториален принцип. Самите градове ще се появят много по-късно, някои около същите тези нови епископски центрове. Официално Методий е "Панонски архиепископ", което подсказва, че по-скоро катедрата му не е свързана с определен град. По същото време малко по на юг имаме драговитийски , дардански и моравски епископии, които също не са свързани с определен град (най-вероятно защото на територията им такъв няма). "Престола на свети Андроник" не трябва да разглежда като нещо повече от идеологическа обосновка и мотивация на папата за решението му да отдели панонската епархия като обособена структура директно подчинена на Рим, а не на някой от германските епископи. Същата обосновка я намираме и при руснаците със св. Андрей или на архиепископията в Охрид с Юстиниана прима. Що се отнася до връзките на Методий с Моравия, то те са документирани в 879г.. Едва тогава той става "Моравски архиепископ". Най-вероятно причината за тази промяна на титлата е, че в резултат на разширението на Моравия, по-голямата част от епархията на Методий се оказва в държавата на Светополк. Т.е. Моравия е отишла при Методий, а не Методий в Моравия.

Вероятността Ростислав или някой друг да е стигнал сам до подобен извод е нищожна и по никакъв начин не се вписва с епохата. Това между другото проличава и от житието на Кирил, където външното влияние е подчертано: "Моравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет ......". Мотивите в молбата, които са вкарани в устата на княза, също са показателни. Това не са думи на някакъв провинциален княз, а повече подхождат на висш имперски чиновник с глобално мислене и са в пълно съзвучие с имперските амбиции на Константинопол. - ".... който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни."

Българският произход е мит. Братята са си 100% ромеи - другото е без значение. Разказът по житията обаче също въвежда няколко мита: 1. Методий от самото начало е Моравски архиепископ - това не се вързва дори и със самите жития. Напротив, от всичко което имаме можем да направим извода, че Методий се подвизава някъде между Драва и Сава, между Драва и Дунав, но не и на север от Дунав. Едва в последните си години и след усвояването на тези територии от моравците той става "моравски архиепископ" 2. Следващият мит се опира на първия - че архиопископията е едва ли не "национална" моравска църква и няма нищо общо с други територии. Подобен извод не се опира на никакви източници. Напротив - писмата до разни сръбски и хърватски князе не изключват архиопископията на Методий да се разпростира и на юг от Сава. Ако се абстрахираме от двата мита и на това, че по това време национални църкви на практика няма, то нищо не пречи част от територията на България също да е включена в диоцеза на Методий - нещо за което загатва писмото което цитирах. Според мен, някъде към 880г. досегът с архиепископията на Методий е съвсем реален - българският северозапад е под юрисдикцията на Методий. По същото време югозападът е на директно подчинение на Патриарха, а за българския архиепископ остава североизточна България.

Данни има - Аспандиат ги цитира. Въпросът е съвсем различен - на кои данни се доверяваме и на кои не. Ти сам го каза - в кирилометодиевистиката се предпочитат най-ранните жития. Т.е. разказът е сведен до житията - те се приемат за първокласен източник, а всичко останало е помощно. Ако останалите източници се синхронизират с житията и се вписват в техния разказ са ОК, ако не - не се приемат. Този разказ обаче е изключение. В общия случай на първо място би трябвало да се поставят официалните документи - писма, договори, були, различни актове и т.н.. На второ хрониките и накрая житията. Причината е проста - по принцип житията са натоварени с тежки идеологеми и е много трудно да се отдели историческата истина от идеологическите писания. Да направим следното упражнение. Да разгледаме: 1. - официалните документи, 2. - хрониките които се вписват е не са в противоречие с 1 и накрая житията - дотолкова, доколкото не са в противоречие с 1 и 2 Ако се съобразим с духа на епохата и навържем източниците по горната схема, ще се получи доста различен разказ. Почти съм сигурен, че при него няма да има такава категоричност, че между българите и Кирил и Методий липсва досег.

Ето част от писмо на един съвременник - папа Йоан VIII до княз Борис: "Впрочем нека знае Ваша преславност, че евнухът Сергий... съгласно постановлението на нашето решение е свален." Ако се анализират останалите писма на папата до Борис (относно епископите изпращани в България от патриарха), ще се види огромна разлика. В първите го удря на молби и увещания (князът да не ги допуска до българска територия), а тук просто уведомява Борис за свършен факт. Т.е. папата има реална власт в Белград, която му позволява да свали Сергий. По това време, ако епархията в Белград има някакво вземане-даване с Рим, това може да е само посредством Панонската Архиепископия на Методий. Друг начин за римско влияние в тези територии няма.

Културата създава културата Според теорията на ориза културните различия между Изтока и Запада се дължат на различните видове земеделски култури, които обществата отглеждат

Не знам какви отговори търсиш. Имам чувството, че се опитваш да сведеш човешките взаимоотношения до прости логически оператори и математически модел който да ти даде отговор на въпросите. Идеята е привлекателна, но предварително ти казвам - няма да се получи. Славянската литургия и книжнина (заедно с религията е ред други особености) ни е оформила такива каквито сме. Това няма как да се тълкува през категориите по-добре и по-зле, по-богати и по-бедни, по-независими и по-зависими и т.н. Просто това сме си ние. При друго стечения на обстоятелствата щеше да се получи нещо съвсем различно. То пак не е задължително да е по-добре или по-зле - достатъчно е, че нямаше да е същото. Честит Празник!

Кирил и Методий, заедно с техните ученици (т.н. седмочисленици) са едни от първите светци канонизирани от българската църква. Култът към тях е широко разпространен още през средновековието и е останал в българската родова памет. Ако подобно нещо се беше случило с Джордж Вашингтон или Томас Едисън не виждам причина да няма ордени и на тяхно име. Пример - Бориловия синодик: 88. [На] Кирил Философ, който преведе божественото пи­сание от гръцки език на български и просвети българския род, новия втори апостол, през царуването на Михаил и пра­вославната царица Теодора, неговата майка, които украсиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна памет. 89. [На] неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска. тъй като и той много се е потрудил за славянската книга, вечна памет.

Кирилицата си е кирилица - това и името и така е известна. Да я наричаме гръцка или финикийска не е коректно, а и никой няма да разбере за какво точно става въпрос. Звуците при различните хора (народи) са различни. Отделно има разлики във времето - еволюция. Едно е положението в праславянски, друго в старославянски, трето в съвремието. Например, ние не можем да изговаряме звука, за който гърците използват буквата Θ. Затова гръцкото име Θεόδωρος, при нас е Теодор или Тодор, а при руснаците Феодор. Звукът който гърците предават с буквата Θ, не е нито нашия Т, нито Ф, а нещо съвсем различно. За сметка на това гърците посмъртно не могат да изговорят Б. Или ще е МП (МБ) или директно го опростяват до В. В определени позиции не могат да изговарят и Д - чува се нещо като НД (НТ). Например Благоевград е нещо като Мб(п)лагоевгранд(т) - така си го и пишат - Μπλαγκόεβγκραντ. Гъркът ще те попита "Засто така?" (Защо така?), но как може да стигне до "Звиленгрант" (Свиленград) Това е положението сега, какво е било през 9-ти век - божа работа. Темата е дълга и широка. Ако Перкунас има време и желание може да разясни повече.

Да не би парите да се дават само за камъни и строителни работници? Покрай един подобен обект намазват маса "наши хора". Заинтересовани има колкото искаш. Ето съпътстващите дейности покрай Мезек: - Рисунки по шосето и информационни табла - 190 000 лв - Рекламно-информационни материали 60 400 лв - Авторски надзор на реставрацията и консервацията - 10 187,47 лв. - Юридически услуги - 14 800 лв - Холографски изображения - 100 000 лв.. - Театрални възстановки за откриването на атракциона (2 бр.) - 75 000 лв. А тук са споменати поименно фирмите които са прибрали парите: Атрактивни пари погълнал атракционът в Мезек

Пак не виждам нищо фатално. Какво имаме - евродепутат предлага за нуждите на бюрокрацията в Брюксел "кирилицата" да се нарича "българска азбука". На мен лично това ми прилича повече на предизборен кьорфишек или в най-добрия случай (при условие, че човекът е искрен), заявка за регистриране на търговска марка. Нещо като претенциите и споровете за това чия е "шопската салата", "мастиката", "ракията" или "сливовицата" - който се сети първи и е най-убедителен, той регистрира марката. Като гледам конюнктурата, нищо чудно номерът и да мине. Бюрокрацията живее свой собствен живот и се подчинява на свои правила - няма кой знае колко значение кой е крив и кой прав.

Цялата работа по тези обекти е ясна - крадене, упс - "усвояване" на пари. Ето още малко за Мезек: Атрактивни пари погълнал атракционът в Мезек И един от коментарите под статията: "голямото крадене ...... кви приходи кви пет лева.....безумни пари за рисунки и за пет сламени колиби на крепостта, манекени от петък пазара в Одрин и три талиги.... и то само за няколко милиона. Още може давайте...."

Честно казано не виждам къде е проблема. Някъде, някой написал някаква статия, но каква е и що е - така и не стана ясно. Ето българската статия в Укипедия - Кирилица. Това спокойно може да се смята за "официално" българско становище. Авторите в Укипедия са много и статиите обикновено са резултат от консенсус. Трудно може да пробие нещо което не е общоприето. Ето и малко извадки от нея: - Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, типографски произлизащи от руския граждански шрифт ..... - Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името ѝ — в чест на Константин-Кирил Философ. Подобно на латиницата, за основа на новата азбука е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската. Като гледам няма нищо скрито покрито. Относно "българската следа" също няма изненади. Още малко цитати от различните версии на Уикипедия: Английски: - which was developed in the First Bulgarian Empire during the 9th century AD at the Preslav Literary School. Немски: - Als erwiesen gilt, dass das Alphabet seine erste Verbreitung durch Konstantin von Preslaw[5] fand, Schüler von Kyrills Bruder Method und einer der bedeutendsten Vertreter der sogenannten Literarischen Schule von Preslaw Руски: - Появление кириллицы, основывающейся на греческом уставном (торжественном) письме — унциале[2]:45, связывают с деятельностью болгарской школы книжников (после Кирилла и Мефодия). Сръбски: - За највероватније састављаче žирилице узимају се Климент Охридски или Константин Преславски, али то питање до данас није коначно решено Чешки: - ..... zatímco cyrilice vznikla až koncem 9. století v Bulharsku Полски: Za twórcę cyrylicy uznaje się któregoś z uczniów Cyryla i Metodego, przy czym najczęściej przywołuje się tu imiona Klimenta Ochrydzkiego bądź Konstantyna Presławskiego. Pierwsze ślady użycia cyrylicy pochodzą z terenów wschodniej Bułgarii. Дори братята македонци, колкото и да им се иска, няма как да заобиколят българската следа. Македонски: .....Современата кирилица е составена од нивните ученици Свети Климент Охридски и Свети Наум Охридски, од Охрид, тогаш во Царство Бугарија

А какво може да направи Патриаршията? Де юре, тя се отказва от претенциите си още на фотиевия събор. Формално българската църква от тук нататък по никакъв начин не зависи от Патриаршията. За уреждането на нейния статут има три възможности. 1. Да бъде призната за независима от 5-те старши епископа и да получи статут подобен на Кипърската църква. 2. Да премине под лоното на Рим 3. Да остане канонично непризната, подобно на дългогодишния статут на църквата в Аквилея. Вариант 2 е неприемлив, а 3 рисков - винаги по някакъв начин папата може да влезе в общение с главата на българската църква и последната да бъде привлечена под шапката на Рим. Вариант да оставане под юрисдикцията на Константинопол няма. Патриаршията няма полезен ход, а за светската власт най-благоприятен е вариант 1. Ако Патриаршията е с отвързани ръце, какво и пречи например да основе сръбска, босненска или някаква друга митрополия, разположена в западната част на балканите? Активизиране в този посока обаче има едва след превземането на Константинопол от кръстоносците и окончателния разрив с Рим. До тогава -нищо.

Табов, изложи си тезата в няколко реда, но без цитати. Така, с подхвърляния оттук-оттам, човек не може да се ориентира какво точно искаш да кажеш.

Най-вероятно едни са ходили на църква, други на еклисия, трети в базиликата, четвърти ... и т.н.

През 9-ти век, понятията "Империя на ромеите" и "Патриаршията в Константинопол" не са еквивалентни. Доктрината все още е същата, както тази от времето на Юстиниан - империята е една, но епископи има много, като епископът на Рим е първи по чест и достойнство. След приключването на иконоборството стремежът на всички е да се върнат към положението предшестващо периода. Императорите искат да си нормализират отношенията с папата, а Рим да си върне енориите на балканите. Патриаршията към този момент играе второстепенна роля и има "съвещателен глас". Помирението изключва енориите да останат в пределите на патриаршията, а от друга страна императорите не искат влияние на Рим в задния си двор. Независимостта на българската църква въобще не е лош вариант за имперската канцелария, но не е чак толкова лесно да се стигне до него. За да бъде една църква независима не е достатъчно патриаршията да се откаже от претенциите си или императорът да се разпореди. Необходимо е съгласие на всичките пет старши епископа. Именно в това се състои единността на църквата и принципът за нейната неделимост. Независимата българска църква означава само едно - окончателен отказ на Рим от претенции към тези територии. Патриаршията може и да не е гледала добре на подобно развитие, но за империята (светската власт) това е едно напълно приемливо решение.