Atom

Така е. От друга страна обаче ниските заплати не са кой знае какъв стимул за извършване на технологични нововъведения или за оптимизиране на процесите във фирмите. Получава се омагьосан кръг - не можем да увеличим заплатите защото не сме конкурентоспособни, а не ставаме конкурентоспособни защото не виждаме смисъл да променяме нещо докато заплатите са ниски. Общо взето сме попаднали в капана на средните доходи. Въпросът е как се излиза от този капан.

Концепцията за разлика в отговорността - ограничена, неограничена и солидарна, не е нито нова, нито е изобретение на британците. По-скоро при тях тази идея идва с доста голямо закъснение в сравнение с континентална Европа Най-вероятно, идеята за подобно нещо е подсказана на европейците още през 10-ти век от арабите. От къде са я взаимствали последните е божа работа. Нормалните (не създадени с акт на парламента) и масови бизнес субекти до 19 век са едноличните търговци и партньорствата. Еднолични търговци и партньорства има навсякъде по света. За да се отдели личното имущество на партньорите от това на компанията е достатъчен статута на събирателното дружество. За да се ограничи отговорността е достатъчен статута на нещо подобно на нашето ООД. Това биха били еволюционните стъпки за разрешаването на двата проблема. Актовете, които си цитирал се занимават със съвсем различно нещо. Не става въпрос да се регистрират лесно каквито и да е компании, а точни копия на старите корпорации - като структура (акционерни дружества) и като начин на управление (акционерни събрания, борд на директори и т.н.).

Тези специално са прозрачни. Dnes.bg е собственост на Инвестор.БГ АД, което е собственост на „България он ер” ООД, а последните се финансират от ТИМ.

ОК, след като терминът е кофти, да го заменим с някой друг - например "западно европейски кооперативизъм". Това обаче не променя факта, че и при двата типа , модерната и средновековната корпорация, идеята е една - обединение и коопериране на усилията на различни индивиди за постигане на общи цели. Ако въпросът опираше само до ограничаване на отговорността е достатъчен статута на нещо подобно на нашето ЕООД, а не да се създават публични компании с "N на брой" акционери.

Ето една статия, която хвърля повече светлина по въпроса: Family Structure, Institutions, and Growth:The Origin and Implications of Western Corporatism Тук се разглежда само едната страна на въпроса и е пропусната ролята на църковния десятък, като икономическа база за изграждането на корпоративните селски общини/енории (искрата от която тръгва всичко). Изводите обаче са ясни: Last and not least, centuries of сorporations and nuclear families embody and reinforce a culture of self-governance, cooperation among non-kin, the legitimacy of majority rule, respect for minority rights, the accountability of leaders, and individualism. The finding in cross-country regressions that history matters to the stability of the democratic-corporative-form of government and growth (Persson and Tabellini 2005), may well reflect the cultural heritage of the late medieval corporations. Т.е. връзката - средновековен корпоратизъм (като предпоставка) - модерност е в прав текст. Не виждам обаче защо като кажем "корпоратизъм" трябва да се ограничаваме само до това което познаваме като "корпорациите в модерния им вид" (т.е. юридически лица - бизнес субекти) или средновековните корпорации. Всичко което наричаме прояви на гражданско общество се корени пак там: Western European Corporatism(s): Models for Eastern Europe?

Няма такова нещо. Корпоративизмът не е еквивалентен на "общественият институционален колективизъм", не е еквивалентен на "родовия колективизъм" на Хофстеде, нито се покрива от който и да е от културните му измерители. Корпоративният дух по-скоро може да се дефинира като "склонност/способност на индивидите да се самоорганизират и кооперират за постигане на определени цели". Това коопериране е възможно да се институционализира (ражда се корпорация), но може и да не се стигне до там. [Corporatism]’s central claim [is] that behavior – economic, social or political – cannot be understood exclusively in terms of either the choices and preferences of private individuals or the habits and impositions of public agencies. Somewhere between markets and states [exist] a large number of ‘self-organized’ and ‘semi-public’ collectivities that individuals and firms [rely] upon more-or-less regularly to structure their expectations about each others’ behavior and to provide ready-made solutions for their recurrent conflicts (Schmitter and Grote 1997: 1)

Нещо ги обърка нещата. Как от една страна "корпоративният дух" съществува в източноазиатските култури, а от друга за него е необходимо да има "високи нива на равновластие в културата (ниско властово разстояние)"? В коя точно източноазиатска култура има високи нива на равновластие?

Корпоративният дух на европейците е типично средновековно явление и сам по себе си не е еквивалентен на модерността. Корпорации са църквата, отделните енории, инквизицията, манастирите, ордените и ред други средновековни институции. Новото се заражда когато се унищожат старите корпорации и се освободи индивидуализма. Затова и Англия е страната където се извършва индустриализацията, а не някоя друга. Няма свободни градове, църквата е "национализирана", гилдиите са унищожени или ограничени, манастирите са ликвидирани, а енориите губят своята автономия. Всичко което вчера е било модерно е унищожено - отваря се пространство за нова модерност. Коя страна от далечния изток визираш? Да не би да бъркаш европейската корпоративност с други форми на колективизма?

Това по-скоро не. Програмите са структурирани така, че се учи нещо като нищо. Нито бизнес - нито икономика, нито количествено - нито качествено. Невски ти писа - АУБ или СУ. Ако държиш на УНСС - Финансово-счетоводния факултет. Там са събрани най-амбициозните и талантливи студенти на УНСС. Ако обаче не ти върви математиката, това на което си се спрял е наистина добра алтернатива. В АУБ, СУ и ФСФ на УНСС за да извлечеш максималното от програмите е необходимо да си на ти с тази наука.

Е, там културните влияния са многопластови и проявленията му не са толкова видими, но да се каже, че корпоративния дух отсъства е крайно. Сравни ги пак с арабите, а не с Италия или Холандия. От друга страна освен църквата, роля за формирането на културата оказват и останалите институции. Например в ИРИ поземления данък се отнася до индивида и неговото семейство. Отношенията са индивид - държава. В Англия мерките за данъчно облагане са такива, че много често данъците се изискват солидарно от няколко семейства, което пак предполага известно коопериране на усилията. Виж например това - Tithing. Подобен институт е абсолютно немислим за арабите, а в ИРИ ще се чудят какви са му предимствата.

Корпорациите не са европейско изобретение, но само в западна Европа обхващат почти цялото население и проникват във всеки аспект от живота. Връзката с църквата е пряка, а причината е църковния десятък. Всяка енория трябва колективно да реши как да го събере, а още по-важно, как колективно да изразходва една част от данъчните постъпления, които остават на разположение в самата енория, а не отиват нагоре по стълбата. Това е причината за създаването на корпоративния дух на европееца, а кооперативно-корпоративните отношения от селската енория се прехвърлят в града, университета, гилдията и т.н., където значението им нараства още повече. В ИРИ подобно нещо няма (задължителен църковен десятък), а при арабите концепцията за корпоративност е тотално чужда.

Какви са целите ти? Каква езикова подготовка имаш? Как си с математиката?

Вярно е, но Англия не става първо световна супер сила и едва тогава да се модернизира, а по скоро е обратното - световната хегемония е следствие от индустриализацията. Да не говорим, че в САЩ вървят успоредни процеси към модерност, във време когато страната не е нито световен хегемон нито морска сила. Темата много се разводни, а тя е "Християнската средновековна цивилизация". Въпросът който се постави по едно време беше защо точно от нея се пръква модерността, а не от друга цивилизация (арабите, Китай, източното православие и т.н.). Засегнаха се няколко тези: - варварския дух и стремеж към новото - има го при всички култури - териториално разширение - също не е нещо което да не се е случвало другаде и преди - териториално разширение на цивилизацията, но морско - арабите са го извършили много преди европейците. - склонност към технологични иновации - араби и китайци не са по-назад в това отношение. Моята теза - Европа успява заради комбинацията между корпоративния дух (който е типичен феномен на християнската средновековна цивилизация) и стремежът към новото на индивидуалистите. - Индивидите-авантюристи са тези които прокарват новото - корпорациите и корпоративния дух са тези които го подпомагат и затвърждават. Корпорациите обаче с времето са склонни да се консервират. Именно Англия е първата държава която унищожава или ограничава старите средновековни корпорации и сама се превръща в най-голямата корпорация. На свой ред тя подпомага новаторите и дава път на индивидите да модернизират системата. Резултатът е индустриализация, най-силния военен флот и модерност. Световната експанзия на западната цивилизация на свой ред създаде нови корпорации които да затвърдят системата. Т.е. следва ново консервиране.

Невски, излез малко от евроцентризма. Това за което пишеш е вътрешен европейски въпрос и касае отношенията между Англия, Испания, Португалия и Холандия, а не между Европа и останалия свят. Западната култура извършва териториална експанзия много преди наличието на "силен военен флот" на която и да е от тези държави. Наличието на подобен флот е следствие от териториалната експанзия и конкуренцията между отделните европейски играчи, а не причина за разширението. Първо са индивидите, след тях корпоративните структури, а накрая идват правителствата. Без корпоративните структури нишката се прекъсва и разширението на западната култура нямаше да е по различно от разширението на исляма по бреговете на индийския океан и островите на Индонезия - хаотично и извършено от индивиди, а не от институции и държави.

Какво означава империя? Самата дума предполага, че имаш предвид някаква институционалност, а не става въпрос само за култура или за цивилизационна особеност. Почти цялата колониална история на практика е история на корпорациите. Именно чрез тях се управляват колониите и за един дълъг период от време те са институциите за налагане на контрол и влияние. Да вземем за противовес арабите. За няколко века Индийския океан е почти вътрешно езеро за търговците им. Няма обаче корпорации, няма и търговска арабска империя. Има отделни търговци - предприемачи индивиди, които действат всеки сам за себе си. Може ли индивид или група от индивиди да се конкурира с Източно-индийската компания? Това, че ние (сега) възприемаме корпорацията за някаква даденост изобщо не означава, че тя е нещо без което не може. Например, през средновековието арабите дори нямат концепция за юридическо лице. Трупа Синбад пари, а при смъртта му цялото имущество се разпределя между наследниците - рестарт и се започва отначало. Самата идея, че може да има компания или фирма, която ще надживее основателите си, за средновековните араби е неразбираема. Друг пример - в Южна Америка основната институция която има роля за налагане на контрол е друга корпорация - църквата. Има ли ислямска църква? Коя е думата с която да обозначим подобна институция, не само на български, а на който и да е език? Няма такава, защото пак липсва подобна концепция. Ние не можем да си представим как е съществувало това вероизповедание без структура която да стои зад него, но очевидно е, че може.

Ако се разглеждат нещата само от евроцентрична гледна гледна точка - да. Корпоративният дух е присъщ за цяла западна и средна Европа и причините трябва да се търсят в специфичните разлики между отделните страни. Ако се разглеждат нещата от глобален мащаб, то корпоративния дух веднага се набива на очи като отличителен белег на европейците спрямо останалия свят. Глобализация и мащаб в достатъчни размери за да се извърши индустриалната революция има и при монголи, араби, в Римската империя, Китай и Русия - всички те обаче си остават само с мащаба.

Не мисля, че мащабът е основната причина за успеха на Европа в модернизацията. Ислямът завзема културно и търговски огромна територия - от Анлантика до Индонезия и от Волжка България до Мадагаскар. Технологичните иновации и наука при арабите също не липсват. Модерност обаче няма - индустриалната революция не се случва там, а в Европа. Според мен основната причина не е външна - мащаб или технически нововъведения, а вътрешна. Предприемачи, авантюристи и изобретатели има навсякъде. Това което отсъства при другите е корпоративния дух - една типична западноевропейска черта, без която нямаше да има модерност. Отделният човек е самодостатъчен само в тоалетната. За индустриализацията са необходими колективни усилия, а корпорацията се оказва най-добрата форма за коопериране на усилията на отделните индивиди.

Не става въпрос за църквата като институция, а за културата на християнска Европа и по точно тази на западната и част. Варварски дух, склонност към риск и нови неща имат и монголи, тюрки и казаци. Географската експанзия на монголите, османците и руснаците се дължи до голяма степен на тези хора. Нито една от тези групи обаче не се доближава до модерността. Преди тях арабите освен географски се разширяват културно и търговски на територия която обхваща почти целия познат свят. На пръв поглед арабите са много близо, но и те не правят крачката: Early Islam and the Birth of Capitalism Capitalist Traditions in Early Arab-Islamic Civilization Capitalism and Islam Очевидно е, че има още нещо в западната култура което спомага точно тук да се случи прехода, а тези културни разлики идват от недрата на средновековието.

ОК, но защо модерността се заражда тъкмо в недрата на християнската средновековна цивилизация, а не в Индия или Иран например? Кои са отликите на западната християнска култура в сравнение с останалите средновековни общества, които правят възможен този преход? Ислямът например има всички предпоставки да направи прехода преди Европа. Осъществил е търговска експанзия от Атлантика до Тихия океан, науката запазва всичко от античността, а в някои области има и надграждане. Цивилизацията има достъп до технологиите на целия познат свят, а икономическите отношения са почти капиталистически. Въпреки всички тези предимства ислямът не прави решителната крачка и постепенно цивилизацията запада.

Като се вземе под внимание факта, че в последните 30 години средната класа намалява като относителен дял и като влияние даже и в развития свят е ясно, че глобалните тенденции никак не са добри. В тази връзка, а и като се знаем какви сме и що сме, перспективите пред България са меко казано лоши. Невски забравя третата голяма група - тази на маргиналите. Това са хората които нямат мнение по нито един въпрос, не учат, не работят и не получават пенсии, а разчитат на социални помощи. Гласът им обаче тежи точно толкова колкото и на останалите (тези които пълнят социалните фондове). Колкото и да е парадоксално, интересите на маргиналите съвпадат с тези на висшата прослойка. Средната класа и да се напъва не може да се пребори едновременно с двете крайности, още повече когато те действат в комбина.

Икономическа мощ. Каролингите узаконяват десятъка в полза на църквата и тя получава икономическа независимост. Благодарение на тези промени се ражда западния корпоративен свят. Пак благодарение на тях църквата постепенно добива огромна икономическа мощ и мераци да управлява светските дела. На изток в ИРИ и в ислямския свят няма подобно централизирано облагане в полза на религиозните институции.

Освен положителни моменти, тази особеност е и слабост. Тя не се отнася само до религията, но и до ислямската култура изобщо. В исляма всичко се върти около индивида, а институциите са на заден план. Продукт на тази култура е Синбад - предприемач и откривател, авантюрист и самотник. Muslim individualism, Christian corporatism

Със сигурност част от доклада (липсата на ечемик) потвърждава факта, че в България по това време няма интензивно, оборно животновъдство. Стадата се гледат предимно екстензивно, като се местят от паша на паша - факт който също е потвърден от ромейските източници. Това не е новина, а преобладаването на екстензивното животновъдство пред интензивното се запазва почти до наше време. Колкото до основното сведение - "земята на българите, където има недостиг на всякакви храни", то може да означава всичко: - Ниска производителност и недоразвити технологии (по принцип има недостиг) - Производство има, но липсват складове където да се съхранява резерв в случай на нужда (по-лесно е да се плячкосват те, отколкото да се обикаля от стопанство на стопанство) - Производителността е добра, но експлоатацията е висока. По-голямата част от продукцията се изземва от аристокрацията и се продава. На място остават малко излишъци. - и още поне 2-3 възможности.

Славяни е преди всичко термин обозначаващ езика на хората, а не произхода. Ако тръгнем да търсим етимологията на имената на различните племена и по това да съдим кои са славяни и кои не, трябва да разкараме не само берзити и сагудати, но и сърби, хървати и още един куп други. Очевидно е, че този подход не води на никъде и е непродуктивен.

Това, което е цитирал Юхас е свързано с моравци между Драва и Сава и между Дунав и Тиса. Няма никакви преки данни за "моравци в Поморавието" Юхас предполага (но не го доказва), че тези "моравци" са дошли от юг, по аналогия с тимочаните или, че "моравци" е сборно наименование на избягалите от българската власт славяни (тези за които спорят българи и франки). В тази теза има логика, но все още е предположение - преки доказателства няма.