Atom

На въпроса "какъв си", в 1025г. хората в шоплука най-вероятно ще кажат, че са християни. Може да се получи и отговор - овчар, ковач, човек на еди-кой си и т.н. Ще поназнайват някоя дума на славянски (български) и сигурно ще се оправят на него, но най-вероятно домашният им език все още ще е или някакъв романски (влашки) или полуромански (праалбански) Съвременни интерпретации има много, но положението с моравците е по-лошо и от това на Берзитите - няма ги въобще в източниците. Измислени са за да се запълни празнотата между източните балкански славяни и западните (сърби и хървати).

Тимочаните нямат работа в Поморавието. Моравците в кой източник са фиксирани и в какъв контекст?

Пенсионните фондове нанасят повече вреда на световната икономика отколкото ползи. На практика те изкривяват пазара и унищожават капитализма. Благодарение на тях собствениците са на изчезване и се заменят от инвеститори, а в управлението на фирмите на мястото на капиталистите се появиха интегратори.

Точно. Проблемите обаче са: 1. Никой никога не се е поставял подобна цел - задържане на най-ценните хора. 2. Дори и целта да бъде поставена, не виждам механизмите по които може да се изпълни.

Не може да имаш глобална, свободна икономика и едновременно парцелиран пазар на труда и ограничения за свободното движение на хора. Система в която пазарът на стоки, капитали и услуги е либерализиран в световен мащаб, а в същото време пазарът на труда остава затворен в рамките на националната (съюзната) икономика, няма как да е балансирана. Това е системен проблем. В случая не става въпрос за временна криза, а за "нормално" състояние. При така зададени параметри това е резултата - разбалансиран двигател в който работят три от четирите цилиндъра.

Комунизмът като практика (не като идеология) има за цел да модернизира и индустриализира бившата Руска империя. Тази практика е съобразена с тамошните условия и култура. Системата не е универсална и има редица пороци, но някак пасва на Русия. За страните от източна и югоизточна Европа системата по начало е противоестествена и натрапена. Ако комунизмът си беше останал в рамките на границите на СССР (отпреди втората световна война), най-вероятно щеше все още да съществува, заедно със самата СССР. При този сценарий дори и да имаше някакви сътресения, нещата щяха да си останат до "перестройка", но не и до смяна на цялата система. Износът на революция, създаването на източния блок и подпомагането на най-различни режими в целия свят източват маса ресурси и подкопават и без това немного конкурентната икономика. Т.е. системата е обречена в момента в който СССР се оказва победител във ВСВ и в резултат комунизмът се разширява извън границите на съюза. Войната в Афганистан е последната капка, която прелива чашата и резултатът е налице. Западът и да има някакво отношение по въпроса, то е второстепенно. Със или без запада, рано или късно, системата щеше да рухне.

Невски, спор няма - хората са най-важни. Качествени хора обаче за сега не можем да внесем. Може да се направи опит съществуващия човешки материал да се промени. Не подкрепям твърдението, че тъй като културите са сравнително устойчиви, почти нищо не може да се направи в това отношение. Затова и пуснах снимката с показателите на Сингапур и Норвегия. Коренно противоположни култури, но и в двата случая има минимално равнище на корупция - т.е. може. Някой ще каже сингапурците са богати, затова няма корупция. Ето една друга снимка: По четири от общо шест показателя, България и Чили имат сходни параметри и се отличават от UK, по петия си приличат България и Великобритания, а по шестия Чили и Великобритания. Кои са тези културни различия, които правят невъзможно ограничаването на корупцията в България. Защо в Чили може, а в България не. Явно нещата не опират само до култура, а и до шибаните институции. Румънците са същите като нас, но за няколко години предприеха такива мерки, че в момента е почти невъзможно да подкупиш румънски полицай. Преди Румъния се преминаваше транзит с минимум 100 долара за пътна полиция. Сега ако опиташ да дадеш рушвет, рискуваш да ти сложат белезници.

Че всички тези неща имат значение - имат. Въпросът е каква е връзката между тях и как да сработи механизма в България, така че нещата да се оттласнат от дъното и да се тръгне към подобрение. Пример: Govt. expend. % GDP: 1. - Turkmenistan- 15,2, Singapore- 17,1 2. - Iraq- 44,6, Norway- 43,9 Туркменистан и Сингапур преразпределят малко, но едната страна е свръх корумпирана, а при другата корупцията е минимална. Ирак и Норвегия разпределят много, но поляризацията е същата. Норвегия и Сингапур имат еднакъв индекс на корупция и са едни от страните където тя е най-малка. Културите им обаче са диаметрално противоположни. Т.е. фактори като съзнание, формиране на гражданско общество и т.н. би трябвало да имат съвсем различна мотивация, а много вероятно и съдържание:

Гражданското общество обикновено се разбира като противотежест и коректив на институциите. Проблемът идва, когато чрез неговата легитимация се отива отвъд тази функция и институциите направо се заменят, а решенията започват да се вземат някъде другаде. От Wikipedia, Civil society: "...Latest analyses suggest that civil society is a neoliberal ideology legitimizing antidemocratic attack of economic elites on institutions of the welfare state through development of third sector as its substitute." Пример: - Ако правителството и парламентът решат да увеличат минималната заплата, данъците или осигуровките, то това решение ще се извърши след задълбочено обсъждане. Обществото ще бъде запознато с мотивите за и против и ако решението не е в интерес на големи групи от хора, на следващите избори те ще санкционират управляващите. Ето защо подобни промени се правят сравнително рядко, след анализ на всички "за" и "против" - Минималните осигурителни прагове се определят всяка година след договаряне между работодателски организации и синдикати (граждански организации), а държавата само узаконява тази уговорка. Проблем нямаше да има ако праговете са валидни само за страните които са се договорили, но те са задължителни за цялото общество. Тук всяка година се правят промени, абсолютно на тъмно, без никаква публичност и никой няма възможност за реакция или възможност за санкции ако не е доволен. По този начин елитът няма нужда да взема непопулярни решение за каквато и да е промяна в размера на осигуровките (като %). Вместо това се променя базата върху която се начисляват ставкитe,а ефектът е същия. Това е типичен пример за изместване на институциите и за прехвърляне на функциите им към структури, маскирани като представители на гражданското общество.

Да, но лице на гражданското общество може да бъде и т.н. трети сектор - съвкупността от различни НПО-та, групи по интереси, групи за лобизъм, натиск и т.н. Специално в България има голяма вероятност в повечето случаи този трети сектор да защитава интересите на елита, а не на средната класа. Причината е проста - основното финансиране на различните НПО-та идва от дарения, а при слаба и неразвита средна класа е ясно, че даренията няма как да идват от нея.

За работеща добре правосъдна система - ОК, но "гражданското общество" е достатъчно мъгливо понятие за да може да се определи еднозначно дали внася стабилност или това което сега наричаме задкулисие.

Да се обвинява професор от Харвард в либертарианство е най-малкото странно. Харвард в очите на либертарианците е гнездо на социалисти и колективисти.

Още един уточняващ въпрос и спирам. Имаме следния пример: - В България на висшето образование се гледа на нещо което трябва да даде професия и да подготви младежите за работа в бъдещ колектив. Ние учим в "специалности" и се очаква от завършилите да работят по специалността си. Обществото не гледа с добро око на образователната система когато много младежи след завършването не работят по специалността си - това е проблем. Работодателите не гледат с добро око на образователната система когато младежите не са подготвени за конкретното работно място което предлагат и нямат нужните умения- това също е проблем. - В САЩ на колежите се гледа като на нещо което дава на индивидите знания и умения, които ще им помогнат да се реализират в бъдеще. Студентите избират major в който задълбават, но от тях не се очаква, че точно тази област от науката ще е свързана с кариерата им. Те не "завършват специалност", а получават "степен по.....". Не се изживяват като завършени специалисти, а като хора получили определени знания и умения които ще им помогнат в бъдеще - пътят пред тях е открит. Т.е. от тях се очаква да не се ограничават в кариерата си до майора и това е ценност. Ето какво препоръчват от Харвард на студентите по икономика като кариерна ориентация: "remember that (1) your concentration does not determine your career and (2) where you land after graduation does not determine your career." Очевидно е, че обществото (културата) в България и САЩ се отнася по съвсем различен начин към едно и също нещо - т.е. има културни различия. Да видим как се отнасят към същото нещо индивидите. Процентът на студентите които работят по "специалността си" в България е почти еднакъв на процента на студентите в САЩ, които работят на позиция свързана с техния "major". Процентът на тези които изобщо работят на позиция която изисква висше образование (каквото и да е) в двете страни също е почти един и същ. Въпреки че културата в България ти втълпява, че не е добре да не се работи по специалността, 90% от социалните антрополози ще започнат в IT сферата или на различни позиции в бизнеса, които не са свързани директно с антропологията защото заплатите и условията са по-добри. Въпреки че културата в САЩ ти втълпява, че не е хубаво да се ограничаваш от майора, все ще се намерят 10% които ще се занимават в професионалната си кариера точно с това. Т.е. културите са различни и обществото гледа по съвсем различен начин на нещо, но ефект от това няма. Резултатът е 90:10 (числата и специалността/майора са примерни) и тук и там, а индивидите реагират по един и същ начин - гонят си интереса и изобщо не им пука какво им пее радиото (културата). Различни култури - еднакви резултати, точно както в горните изследвания на които ти пуснах линкове. Каква е ползата за една американска компания която идва в България ако знае за това културно различие? Какво ще направи различно от това което прави другаде за да привлече кадърни служители?

КНСБ: Заплатите два пъти по-ниски от реалното Много ми е интересно на какви данни стъпват. От друга страна винаги ми е било чудно, как в западните балкани си позволяват по-високи заплати и кой е сбъркания - ние или те. Малко данни за размисъл: Средна нетна заплата - номинал в долари, по данни на световната банка. Албания - 436 България - 442 Македония - 463 Босна - 567 Сърбия - 585 Черна Гора - 661 При положение, че на всички тези страни БВП на глава от населението е значителна по-нисък от този на България, би трябвало да имат много по-малко заети (в пъти) в сравнение с нас и съответно значително по-висока производителност на труда. Или пък е някаква врътка.

Ник, нямам хипотеза. Просто не мога да разбера някои неща и се опитвам да си дам някакво обяснение, но очевидно не успявам. Не разбирам каква е връзката между индивидуализъм/колективизъм в дадена култура и индивидуализмът/колективизмът на отделния индивид принадлежащ към тази култура. Възможно ли е носителите на една култура (отделните индивиди) да са предимно индивидуалисти и в същото време културата но цялото общество да е колективистична и обратно. Ето ти едно изследване - вътре няма никаква връзка между култура и сбор от характеристиките на отделни индивиди. Подредбата индивидуалисти->колективисти е израелци, индийци, българи, американци, ирландци и няма нищо общо с подредбата на културите на които принадлежат тези индивиди. Каква е практическата полза от изследвания, когато едното ти казва, че дадена култура е индивидуалистична, а в същото време друго отбелязва, че по-голямата част от хората принадлежащи към тази култура са колективисти. Ето още една работа която показва почти същото: Два модела за емпирично изследване на индивидуализма и колективизма Ето ти и още едно изследване, което разглежда същия въпрос, но в по-общ план - Individualism: A Valid and Important Dimension of Cultural Differences Between Nations

Виж тази статия на Южняка от неговия блог. Там той по-добре е обяснил същността на средновековната корпорация: Раждането и краят на капитализма- поглед от дясно Хвърли едно око и на Адам Смит. Когато говори за частен капитал и частна собственост, възприема тези две понятия като опозиция на корпоративната собственост. Индивидът от своя страна е в опозиция на корпорацията, а не на рода или семейството. Виж и колониалната история на Англия и Холандия. За разлика от Испания, където движеща сила, наред с държавата са авантюристите индивидуалисти, то тук на преден план са корпорациите, въпреки че и тук не липсват авантюристи. Не, работата му е била да систематизира и отбележи културните различия и го е направил чудесно. Те са факт. Обяснението за произхода на тези различия обаче не е достатъчно задълбочено. Определено има различие по оста родовост/безродовост, но безродовост все още не е индивидуализъм. Над половината от характеристиките които е залепил за това понятие са продукт не на модерността, а на определен тип колективизъм от късното средновековие.

Именно - ЗАПОЧВАТ(само), но дори и в такива колективи трудно се постига работа в екип, вътрешно-фирменото предприемачество и ефективно разпределение на задачите - т.е. не умеем за работим в колектив (дори и съставен от добри познати). Тази работа в колектив и групи е присъща на западния свят много преди модернизацията и индустриализацията. Средновековния град, гилдията, енорията - това са все корпорации които са изисквали работа в екип, разпределение на задачите и поемане на отговорности. Това обаче си е пак вид колективизъм. Какво общо има тук индивидуализма? Индивидуализмът като идеология и ценности не възниква като опозиция на родовостта, а на корпоративизма. Сега обаче на индивидуализма се приписват същите ценности, които са присъщи точно на корпоративизма.

Знам ли? По принцип си прав, че има културни различия, но да вземем ето това например: Вътрешно-фирменото предприемачество, при което колеги, работници и партньори заедно се стремят да постигат целите на организацията, да повишават качеството и да намаляват разходите, да печелят за себе си чрез организацията, у нас е твърде трудно постижимо. Изграждането на ефективно партньорство се оказва мъчителен процес, чийто единствен резултат често пъти са драматичният сблъсък на интереси и оформилите се “вражески лагери”. Тези характеристики според мен изобщо не се дължат на индивидуализма, а на корпоративизма. Присъщи са на обществата с развит корпоративизъм далеч преди да се появи културата на индивидуализма. Ако трябва да се търси някаква корелация, това е родовост/корпоративизъм, но и двете характеристики спадат към колективизма, а индивидуализмът е в опозиция както на корпоративизма така и на родовостта. Силно ме смущава факта, че Хофстеде изобщо не обръща внимание на корпоративизма. 2/3 от характеристиките на това което нарича "индивидуализъм" са присъщи на англичаните и холандците още от средновековието, когато за никаква култура на индивидуализма не може да се говори.

Ето и един по-различен поглед: Muslim individualism, Christian corporatism

От доста време се чудя, дали измерението индивидуализъм/колективизъм е в състояние да опише и обясни българската действителност. Да, в много отношения обществото и културата ни са подчинени на колективизма. От друга страна има неща които изобщо не могат да се впишат в представата за колективизъм. Мисля, че Хофстеде е пропуснал много от измеренията и формите на индивидуализма и колективизма. Преводът на Минков - родовост-безродовост е много по-точен и описва значително по-добре това което е изследвал Хофстеде, но това е само частен случай от проявите на индивидуализма и колективизма. Българинът има поговорки от рода на: - На вълка му е дебел врата, защото си върши работата сам. - Орташката работа и кучетата не я ядат. - Помогни си сам и Господ ще ти помогне. - На каквото си постелиш, на това ще легнеш ... и още маса други, които говорят по-скоро за някакъв свиреп индивидуализъм, отколкото за колективизъм. В същото време обаче по ред особености е типичен колективист. Т.е. получава се някаква шизофрения. Цялата работа според мен е, че Хофстеде свежда колективизма единствено до родовост и пропуска такива форми като кооперативност, корпоративизъм и др., които силно присъстват в западната култура, но изобщо не е задължително да ги има в останалия свят. Не им обръща внимание защото са част от културата му, докато Минков много точно е фиксирал проблема. С една дума много от особеностите които Хофстеде приписва на индивидуализма са всъщност проява на корпоративизъм, кооперативност и др. подобни и въобще не се дължат на индивидуализъм, а на колективизъм, но не родов, а от съвсем друг характер.

Според Industry Watch, през последната година се наблюдава една интересна тенденция. Заплатите на базовите позиции (нискоквалифициран труд, но с изградени трудови навици и етика) отбелязват по-висок ръст в провинцията отколкото в София. Ако през 2011 в провинцията (големите градове) може да се наеме човек на базова позиция срещу 50% от заплатата в София (за същата работа), то сега вече заплатите стигат до около 75%. Обратно, за средните позиции (изискват определени качества и умения, но не и специализирано знание у служителите) през 2011 съотношението големи провинциални градове/София е било 75:100. Сега съотношението е 60:100, но не защото заплатите в провинцията са намалели, а защото в София се отчита значителен ръст. Ето и данните които дават Industry Watch за София и Пловдив (заплатите са нето, след осигуровки и данъци) Базови позиции: София - 640 Пловдив - 505 Средни позиции София - 880 Пловдив - 575 Индъстри уоч: Работодателите предпочитат опита пред дипломата Повече информация може да се намери в редовния им доклад - Biggest Cities Review

Така е - данни няма. Въпреки това мисля, че относно технологиите проблеми няма. Средновековната земеделска революция подминава балканите. Общо взето методите за обработка и оръдията на труда остават едни и същи през цялото средновековие и османския период. Като изключим новите култури дошли от Америка, всичко друго си остава същото. Щом може с подобни технологии Византия да е номер едно през първото хилядолетие, а Османска Турция за един дълъг период от време да е страшилище за Европа, няма проблеми и ПБД да е това което е. Проблемът е по-скоро да разберем по какъв начин става организацията и "експлоатацията" на селяните. Нямаме данни за някаква по-сериозна система за събиране на данъци - било от държавата (по модела на Византия) било от църквата (по модела на западна Европа). В същото време Aspandiat е прав - между 805 и 969г. България демонстрира големи икономически, военни и културни възможности. Явно аристокрацията е намерила начин да мотивира селяните и да ги накара да се гърбят повече от това което им е нужно на тях самите за да може тези постижения да станат факт. Въпросът е как.

Не съм категоричен. Просто повечето автори използват това съотношение. Например тук - Nicolas Oikonomides: The Role of the Byzantine State in the Economy и тук - Jacques Lefort:The Rural Economy Пак според тях "брана" и брануване във Византия е имало винаги. Използва се просто примитивно оръдие, съставено от греда с вързани (закачени) за нея клони. Туй чудо се използва в средновековието, в османския период и в наше време, а сигурно идва от зората на земеделието.

Това е вярно за северна Европа, където преди тези нововъведения добивите са 1:3 На балканите триполната система, целенасоченото торене, конският впряг и тежкият плуг са непознати до началото на 19-ти век, а масовото им въвеждане става в края на века и в началото на 20-ти. Почти през целия период на османското владичество, методите и технологиите в земеделието по нищо не се различават от средновековните - дървено рало, двузонова угарна система и липса на целенасочено торене. Добивите обаче са същите 1:5(6) Ето сведение от Кнежа: "Земеделието и след Освобождението продължава да е примитивно и ралото и мотиката са основни средства за обработка на земята, която тогава още не се тори. Едва към 1898г. за цялото Врачанско окръжие са доставени 11 железни плуга, а през 1909г. на 1 рало се падат вече по 8 плуга." Това е от Добруджа: "В цяла Добруджа торът е неизвестен, угари също оставят твърде малко. И досега има мнозина селяни в тая област, които смятат, че добруджанската почва не търпи тор! А това от Македония: "Вместо да се тори почвата с оборски или изкуствен тор, нивите се оставят на угар. Дребните стопани почти не съблюдават принципа на редуване на посевите. А едрите едва сега започват да въвеждат, и то съвсем предпазливо, "франкските" новости. Както са работили бащи и деди, така искат да работят и синовете, и упорито се придържат към старите похвати."

Забрави фанариотите които въвеждат славянската книжнина и панславистите от Дунавската империя. Въобще световен руско-гръко-австрийско-руско-османски заговор и конспирация, но не е ясно срещу кого.