Atom

Доколкото знам модият е различен (като обем) за всяка област и е трудно да се стандартизира. От друга страна житото в различните области също се различава (по сортове), а и тежестта му зависи от климата. Един модий земя е земята която се засява с модий зърно. При добиви 1:5(6), 48*5 е точно 240 модия. Ето какво казват за размера на земята - модий / кв.м. "Under this system, a hypothetical square with a true area of 45,369 m2 would be reckoned as 50 modioi if it were fertile land, 40.5 modioi if it were in the Balkans, or 35 modioi if it were in the East." Това обаче е без значение. Едно е ясно - данъците в България са нищо в сравнение с тези в Империята. Просто няма база за сравнение. Явно е, че за стопанските и властови взаимоотношения в ПБД трябва да се търси друг модел - византийският не пасва.

Да направим една съпоставка с положението в Европа и да видим къде се намира ПБД. В западна Европа няма централни данъци (с изключение на църковния десятък). Доходите да кралете се формират: - от доходите на личните им владения - от глоби, мита, съдебни такси, конфискации и др. подобни - от феодални права - от извънредни данъци свързани с конкретно събитие Изключение прави Англия, където освен всичко друго, кралят може да разчита и на някаква форма на национален поземлен данък, но размерът му не е значителна величина. На другия полюс е Византия, където системата е централизирана и държавата облага с данъци почти всичко. Най-високи постъпления генерира поземления данък. На всеки 48 модия земя със средно качество се дължи 1 номизма. Например, ако един селянин притежава 96 модия, от които обработва половината, а половината оставя на угар ще получи добив около 240 модия зърно, а ще дължи 2 номизми или около 24 модия ще отидат за данък. Ако земята е първо качество данъкът е два пъти по-висок - т.е. 1 номизма на всеки 24 модия. Освен това се дължат маса други данъци. Положението в България не е като в континентална Европа - съвсем без централни данъци и практически с отсъствие на централна власт, но и изобщо не се доближава до това в империята. Системата би трябвало да е нещо подобно на тази в Англия. Т.е. държавата все пак е централизирана, но със силни местни магнати, почти равни по икономическа мощ на царя.

Така е. Въобще въпросът с икономиката на ПБД е тъмна Индия. Имаме един куп клишета, но обща картина няма.

Вярно е, че е далеч от представите ни за класическия западен феодализъм, но към този момент и Европа не е достигнала все още до него. От друга страна Графа е прав, че по това време България е далеч от възможностите на Византия за налагане на силна централна власт. Според мен, след Крум се върви от икономика на грабежа към система с условни вледения, където основната част от излишъците остават в ръцете на местните величия. Подобна система е централизирана, но неустойчива. Стремежът е владенията от условни да станат безусловни (наследствени) и рано или късно системата се разпада. След разпада е необходимо ново преформулиране на стопанските и властови отношения, но до този етап въобще не се стига. Имаме прекалено мощен съсед, който прекъсва процеса.

Далеч съм от мисълта, че българската държава има организационния капацитет на Византия. От друга страна тук нещо не се вързва с представите изградени от историографията ни и няма как едно такова сведение да се приеме за чиста монета, без резерви. Подобен размер на данъка е напълно възможен, но той предполага една съвсем различна структура на държавата. При това положение спрямо останалите благородници царят/князът би бил пръв сред равни по чест, но някъде далеч, далеч назад по богатство. С една дума положението би трябвало да е нещо подобно на това в западна Европа. Силно децентрализирана държава с мощни барони и слаб финансово монарх, чиято власт се опира по-скоро на морални категории като чест, вярност, традиция и т.н., но не и върху реални властови механизми.

Много ме съмнява това да е размера на данъка. Във Византия, освен държавните данъци, бирниците събират и т.н. такса κανίσκιον. Тя осигурява издръжката на служителя за времето когато събира данъците и е нещо подобно на описаното в текста. Всеки собственик на "зевгари" е длъжен да осигури на бирника един хляб, едно пиле, стомна вино и един модий ечемик. Тези продукти са изцяло за лична консумация на бирниците и нямат нищо общо с данъците.

Ето малко данни за цените: For the second half of the 10th and the first half of the 11th century non-crisis prices given by Morrisson and Cheynet (2002, p. 823) range between 1/15N and 1/8N. Lefort (2002, p. 301) uses 1/12N per modios as the average price. Morrisson and Cheynet (2002, p. 858) cite BasilI’s policy of maintenance of “normal” wheat prices at 1/12N. Kaplanis (2003) gives the wheat price as 1/12N. Harvey (1989, p. 203) believes that during the “normal times” the price was between 1/8N and 1/10N per modios. Therefore, the range of “normal” prices is from 1/15 N to 1/8N; we use the mean of this range (1/12N). И една таблица: Данните са от тук: http://www.clds.rs/newsite/ekonomska_istorija/saradnici_CLDS/WP%20Byzantium%201000.pdf Като гледам, виното е направо без пари.

Наистина по темите за точните науки е трудно да се пише, но има какво да се направи например със социалните науки. Ако се направи една статистика не по подфоруми, а какви теми с отварят в най-масовия форум "история" може и да излезе нещо и да се създадат условия за привличане на нови, активни потребители. Във форума например няма раздел за науката икономика (Economics). Има "икономика" в подфорум "Съвремие, политика и геополитика" от форум "История". Там поставена по-скоро се приема за "economy" и се пише за бизнес, а не по теми свързани със самата наука. Например темата "Икономическият потенциал на Първото българско царство" поставена във форум история ще се разгледа по един начин, а във форум "economics" по съвсем различен. Просто инструментариума на икономистите които се занимават с икономическа история е съвсем различен от инструментариума на историците с класическо образование. Липсва раздел "социална и културна антропология", а хора които да пишат по темата, при това качествено има. Сега темите на Южняка, Ник, Алвата и още куп други потребители са разпилени и са набутани пак в "История" "Генетика" също няма, а теми има доста - естествено пак в "история" Това показва, че не толкова всички искат да пишат в раздел "история", а по-скоро пишат там поради липса на специализиран раздел на науката в която имат интерес. Не е лошо да се направи опит за привличане на математици и физици, но при положение, че така и така например има антрополози, защо да не им се създадат условия за още по-голяма изява, а и за привличане на нови членове на форума.

Професоре, темата не е за тежкия плуг, темата е "Икономическият потенциал на Първото българско царство" Каква е тезата ви - че тежкият плуг е изобретен от българите на Волга и след това е въведен в експлоатация в ПБД? Ако е така, мотивирайте се как и по какви пътища от Волга е попаднал тук - на Балканите. Какви са доказателствата ви, че се е използвал в ПБЦ и защо след това е изчезнал и заменен с по-старото и примитивно рало? Ако изобретението (каквото и да е то) на волжките българи няма отношение към ПБД, то за мен този факт няма отношение към българската история. Българите на Волга са правили много неща - например приели са исляма. И това ли има отношение към историята ни?

Според мен напълно възможно. Арменците даже отиват отвъд теократичната автономия и имат национална конституция и народно събрание (светски). За подобно развитие при българите обаче няма време.

Кой точно е открил тежкия плуг е дискусионно. Дори и да са българите на Волга, не виждам какво общо има това с нашата история. Нашите прадеди, а и останалите балканци са орали земята до 19-ти век (а някои и до средата на 20-ти) с дървено рало. Описание на видовете рала използвани в българското земеделие може да намерите тук

България е класически пример за попадане в т.н. капан на средните доходи от който не виждам как ще се измъкнем. Заплатите ни са никакви - безкрайно високи за да се конкурираме с евтиния ръчен труд на Индия и Бангладеш и безкрайно ниски за да се развиват индустрии с висока добавена стойност. При това ниво на средни заплати не виждам каква индустриализация ще правим. Няма как де се върне например обема на текстилната промишленост и производството на облекло - заплатите ни са високи. Няма и как да създадем индустрия с висока добавена стойност - заплатите ни са ниски. Каква е приликата и разликата при тези три професионални направления - медици, шивачки и технически кадри (с изключение на ΙΤ). Приликата е, че липсват кадри и на пазара има недостиг. Другата прилика е, че работната сила е застаряваща. Разликата е, че достатъчно млади шивачки ще има ако средната заплата в страната се върне на нива от 90-те години (но трябва да излезем от ЕС, да се върнат визите и да са останали все пак хора в България), а достатъчно млади медици и технически кадри ако заплатите стигнат поне нивата на Полша.

Това са възможностите при това ниво на средното образование. Образованието може да се раздели на две категории - подготовка на хора с достатъчно добра основа, които много бързо могат да се ориентират при промяна на средата, технологиите и да възприемат новостите. По принцип това се опитват да правят СУ и ТУ. Доколко са успешни това е друга тема. - подготовка на занаятчии - хора, които веднага могат да заемат определено работно място - това се опитва да направи Наков. За първата категория резерви няма. Младежите които излизат от средното образование и имат аналитично мислене и отношение към точните науки не са чак толкова много, намаляват непрекъснато, а и една голяма част от тях заминават за чужбина. Резерви има за втората категория. Тя изобщо не е разработена, а потенциал има. Пример: В направление Информатика и компютърни науки на СУ през 2013г. се обучават 1628 човека, докато през 2012 са били 1962. За сметка на това в същото направление на УниБИТ има ръст. През 2012 са били 848, а една година по-късно 1017. Вместо да ходят по разни измислени унита като библиотекарския, за младежите е много по-добре да учат занаят при Наков. Не знам дали образованието в СУ и ТУ е рудиментално, но с една най-обикновена задача - да се напише софтуер за изчисляване на ГПР (годишен процент на разходите) не можаха да се справят една камара програмисти с много добри умения по един куп технологии. Тогава нямах познати учили в КСТ на ТУ или в компютърните специалности на на СУ. Може би поради тази причина, проблемът ми не беше решен от програмист (подготвен незнайно къде), а от възпитаник на ТУ, който е учил в съвсем различна специалност. Човекът ми направи модел на Ексел, а занаятчиите след това го преведоха на нужния език. Това е просто илюстрация, че има нужда и от двата типа специалисти.

Фасмер Греко-славянские этюды. I. Известия Отделения русского языка и словесности имп. Академии наук. 1906. XI. 2; II. Греческие заимствования в старославянском языке // Известия Отделения русского языка и словесности. 1907. XII; III. Греческие заимствования в русском языке // Сборник Отделения русского языка и словесности. 1909. Т. 86. Това което ни интересува е втора част. Не знам дали може да се намери онлайн.

Двете неща вървят ръка за ръка. Как ще стане "реиндустриализацията" и дали изобщо ще стане един господ знае. Във всеки случай проблем номер едно, който всички посочват е връзката между образованието, пазара на труда и предпочитанията на бизнеса. Един пример. През последните години значително се разви автоиндустрията - производството на части и компоненти за автомобили. Редица икономисти сочат българския автомобилен клъстер като пример за другите индустрии. Всяко по-голямо предприятие изгражда около себе си кръг от десетки малки под-под-изпълнители заради които всъщност се извършват инвестициите в България и където са повечето работни места. Тези малки фирми произвеждат детайли в малки серии и ръчният труд при тях е определящ. За момента обаче тази индустрия е достигнала своя таван. Какво се получава? Когато бизнесът казва, че липсва работна ръка в този сектор се има предвид стругари, фрезисти и др., които могат да работят на обикновени машини (а не на такива с ЦПУ). В момента по-голямата част от хората, които имат тези умения са в порядъка 40-60 години, а заплатите са около 800 лева. Въпреки, че има липси, за младите тези професии да без перспектива. 1 - бъдещето е на машините с ЦПУ 2 - дори и да са добре обучени и да могат да вършат тази работа, те са по-мобилни и бързо се преквалифицират. За един младеж с технически умения и известна сръчност, който е обучен да рабати по чертежи и т.н. е по-добре да монтира кухни например (ще получава около 2000 лева) отколкото да работи на струг или на фреза за 800. За инженерните кадри проблемът е още по-голям. Средният осигурителен доход на завършилите в ТУ машинно инженерство е 913 лева, а на позиции за висшисти работят едва 36,10%. Т.е. тук също мотивацията на младежите да учат точно това е минимална (освен ако нямат намерение да заминават за чужбина). Защо му е на един младеж, ако има математически ,(и/или) технически, "креативистични" (дизайнерски, проектантски) заложби да се насочва към някаква специалност различна от свързаните с ΙΤ? Ако не иска да работи пред монитора му е по-изгодно да избере по-скоро икономика в УНСС отколкото някаква друга "техническа специалност". Дето се вика хем по-чисто, хем по-лесно, че и по-платено. Средният осигурителен доход на завършилите в направление "администрация и управление" в УНСС е 1178 лева, а на тези "икономика" 1131 лева. Да не говорим, че и в двете направления на позиции за висшисти работят над 50% от завършилите УНСС (а не 36,10%) България е с размерите на един град (като население) в икономиката на ЕС. При това ниво на заплати да се говори за някакво бъдеще на индустриалното производство е наивно. Китайският квалифициран работник малко трудно може да се премести на по-платена работа в друга държава. Българският младеж обаче няма тези проблеми. Българската индустрия се крепи на застаряваща работна сила, където заплащането на квалифицираните работници е от порядъка на 800 лева. Младежите може и да нямат необходимата квалификация, но имат алтернатива. В края на краищата интересът клати феса.

Точно обратно. Тези специално (има естествено и други представители на IT бизнеса) искат фундамент и не държат толкова на актуални знания (които имат къс живот според тях). Ето цялата статия: IT секторът пак настоя за реформа в образованието Естествено по-малките фирми ги вълнува това което казваш. Интересите на двете групи са обаче диаметрално противоположни. Хубаво, но каква е алтернативата за младежите. ΙΤ и медицина - ОК, там наистина има търсене, но могат ли всички да станат добри програмисти и имат ли изобщо данни за да им е успешна реализацията в тези професии? И една статия в пряка връзка с темата: Петте български индустрии с голям потенциал за развитие

Не знам дали може да съществува система на "държавен капитализъм" или икономика тип ИИ без пари (или поне еквивалент на пари). Нали по някакъв начин натуралните постъпления трябва да се измерват и контролират. Това е доста сложна система, изисква стабилен бюрократичен апарат, някакво дори и примитивно счетоводство и т.н. В Европа през 10-ти век надали има някой който да има капацитет да постигне византийската централизация. В края на краищата това е една от причините за възникване на феодализма - липса на пари и капацитет.

Проблемът е, че или нямат умения, знания и компетенции или ако ги имат, не умеят да намерят начин как да ги приложат. За това обаче не са виновни самите младежи, а обществото и образователната ни система. Ние дори не можем да дефинираме какво искаме от образованието и какви цели трябва да постига то. Или пак опираме до спецификите на нашето мислене и нагласи. Например тази дума "специалност" аз изобщо не мога да я схвана. Да, има разни регулирани професии - медицина, право, архитектура и т.н. където думата има някакво съдържание, но какво означава някой да учи в "специалност" математика, философия, история или минало и съвремие на Югоизточна Европа например. Какво се очаква от младежите "завършили" тези специалности? Кога те са реализирани и "работят по специалността си". По света хората получават "степен" по нещо си. По времето на обучението те придобиват различни умения и по-задълбочени знания в една или повече области на науката - нищо повече. Самата дума "степен" означава, че това е само един етап от живота им и възможностите пред тях са неограничени. Ние обаче завършваме специалност и се изживяваме като "завършени специалисти". Ето цитат от страницата After Graduation на департамента по икономика в Харвард, един прост съвет който дават на възпитаниците си: As you browse this page, remember that (1) your concentration does not determine your career and (2) where you land after graduation does not determine your career. Ето каква кариера препоръчват Warwick на бакалаврите си по философия: Philosophical training is valuable for a very wide variety of careers. Our students have had success in jobs that require rigorous and imaginative thinking in response to complex problems, including accountancy, banking, consultancy, IT, journalism, law, marketing, media, management, recruitment, as well as teaching and research in Philosophy and related areas. В България не знаем какво искаме, оплели сме се като в пате в кълчища и нямаме представа накъде да поемем. Ето какво препоръчват например от БСК: "Критерият за предоставяне на субсидия от държавния бюджет за висшите училища трябва да бъде само един - нуждите на страната, както за общественото, така и за икономическото й развитие в настоящия момент и в близкото бъдеще от кадри с точно определени професии и специалности, съгласно изготвената държавна заявка" А ето какво искат от консултативния съвет на IT сектора, който е под шапката на същата БСК: "....актуализация на учебните програми във висшите учебни заведения. Изучават се излишни неща и се придобиват знания, които имат къс живот. Трябват ни фундаментални знания, комбинирани със социални умения" Ха сега де, кой е приоритета -точно определени специалности и професии или фундаментални знания? Как да намерят младежите "работа по специалността" си при тази ситуация? И още един пример. Цели 6,19% от бакалаврите по икономика в АУБ работят като "специалисти по информационни и комуникационни технологии". Просто никой не им е казал, че трябва да работят по специалността си, а и най-вероятно нямат представа, че с излизането от университета имат "специалност". Изкарали са някакъв курс, имат обща представа за материята, но рядко някой става добър програмист - нямат нужните умения. За сметка на това повечето изкласяват до ръководители на екипи, управляват проекти и т.н. - т.е. позиции за които наистина са им помогнали уменията придобити в университета.

Не е само в соца проблема. По начало манталитетът ни е такъв. Ние сме работливи, но нетрудолюбиви (това Ник го разясняваше някъде, ако трябва да ме поправи). Блъскаме се, но не знаем защо. Разни поговорки от рода на "Залудо работи, залудо не стой", "Луд умора няма, само се поти" и т.н. показват сбърканото ни отношение към труда и дълбока ирационалност. Просто не можем адекватно да преценим защо, какво и как. Няколко примера от края на 19 век: - Земледелието във Видинския санджак, както и в цяла България, се намирало в първобитно състояние....Българите продължавали да обработват земята по същия начин, както това са вършили дедите им в XIII и XIV в., даже в някои отношения са отишли много назад. По-голямата част от земята останала в треви и бурени - Открай време македонците обработват земята с най-голямо старание и получават най-добри добиви....Наистина – и това важи за всички земеделски народи на Балканите – все още земята не се стопанисва рационално..... Както са работили бащи и деди, така искат да работят и синовете, и упорито се придържат към старите похвати. Невежеството и леността, които тук наричат навик, спъват прогреса в селското стопанство и са по-силни откъдето и да било. -В Добруджа, особено в северната ѝ част, обработването на земята е още твърде екстензивно. В цяла Добруджа торът е неизвестен, угари също оставят твърде малко. И досега има мнозина селяни в тая област, които смятат, че добруджанската почва не търпи тор! Младежите инстинктивно усещат тази ирационалност и искат да се променят, да станат рационални, а не "будали" и да "работят залудо". Естествено няма как да се получи. Резултатът е, че от неефективно блъскане се преминава към ефективно седене, но рационалният момент продължава да липсва.

Плюс някои по-обикновени стоки като тъкани, вино, различни плодове (Повесть временных лет), църковна утвар, обков за книги, може би пергамент. От краткото сведение в Повесть временных лет, може да се съди, че търговският баланс с Византия и северозапада (Унгария, Чехия в източника) е положителен - повече изнасяме от колкото внасяме (в замяна получаваме злато и съответно сребро). Аз друго не мога да си обясня - каква е мотивацията на селяните да произвеждат повече? Човек е устроен така, че се напъва толкова колкото е нужно. В Западна Европа, производството на значително количество селскостопански излишъци, които да позволят появата на градовете се обяснява с два фактора: - технологичните промени в земеделието - въвеждането на тежкия плуг, триполната система и конския впряг - пълно закрепостяване и обезправяване на селяните. Т.е. от една страна новите технологии позволяват със същите усилия да се произвежда повече, а от друга принудата (обезправяването, закрепостяването) кара селяните да се напънат значително повече, отколкото ако произвеждаха само за тях. В резултат на комбинирането на двата фактора се получават излишъци достатъчни за възникването на градовете. Естествено това е първоначалния импулс. С разрастването на градовете и налагането на стоково-паричните отношения самия пазар вече мотивира селяните да произвеждат още повече. Очевидно е, че тези обяснения нямат нищо общо с положението в България и тук трябва да се търсят съвсем различни механизми. В България по това време няма промяна в земеделската технология. Няма и пълно закрепостяване и размер на принудата в мащабите на западна Европа (прието е, че повечето селяни по това време са собственици на земята си и са свободни). Няма и развити стоково-парични отношения (за разлика от Византия), а търговията поне за селяните е натурална. Въпреки липсата на тези фактори нещо в организацията се е променило и е накарало селяните да се напънат значително повече в сравнение с това което е необходимо за изхранването им, без някакви видими допълнителни ползи тях. С наличните технологии селянинът може без проблем да изоре, засее и ожъне вместо 30-40 декара за себе си още 30, но кой и защо може да го мотивира да направи това?

Aspandiat, добивите в Струмикшото поле винаги са били с една идея по-високи от Петричкото, а за Петрич вече ти писах -140-150 кг./дка към 1887г. За Скопие Кънчов дава следните данни: "Плодородието на Скопското поле може да се разбере от следующите числа: на 1 турски дюлум земя се хвърля обикновено 2 шиника семе за житата, а се получава пшеница от 10 до 15 шиника (1 ш. = 10 оки), ечемик 20 до 30 шиника (1 ш. = 8 оки), овес до 30 ш. (1 ш. = 6 оки), ръж, колкото пшеницата." "Главният износ на тая страна (скопския вилает) се състои в жита, кожи и вълна.....Всичкото събрано жито се изкарва за Европа и през Солунското пристанище. Търговията с кожи става тоже чрез солунски големи търговци" Хайде малко и за София: "Според сведенията на австро-унгарския дипломатически агент Толи от есента на 1876 г. в София са били закупени и транспортирани по река Дунав и през Солун над 9 млн. оки зърнени храни, предназначени за износ във Франция и Австро-Унгария........Само в София през ноември 1876 г. били закупени около 3-4 милиона оки пшеница, а в цялото Софийско поле - три пъти повече." Преди 1000г. земеделските технологиите са почти същите. Разликата е, че местното градско население е в пъти по-малко в сравнение с това от края на 19 век. Няма кой да консумира излишъците и искат или не искат местните баровци ще изпращат излишъците там, където други ще ги изпращат и след 1000г. - към Солун.

Абсолютно вярно. Точно това става с латинизираните и полулатинизирани местни. Според доста експерти броят на това население към 7-8 век е поне равен, ако не и по-голям от броя на славяните на балканите. Те обаче не създават нито култура, нито политически обединения, а съществуването им е сведено до биологично оцеляване. Причината е, че няма земеделие, а само едно куцо животновъдство (без собствена земя). Но дори и да имаш своя земя, с основен поминък животновъдство пак си до никъде. Можеш да поддържаш някакво племенно обединение или квази-държавно образувание ако комбинираш животновъдството с икономиката на грабежа, но си до там. Градове, култура, литература, империя - всичко това може да се постигне върху основите на икономика базирана на развито земеделие или на търговия и развити стоково-парични отношения (или и на двете заедно). За ПБД се приема, че няма развити стоково-парични отношения и търговията се базира на натурална размяна. До тук добре, но приемем ли, че няма и развито земеделие, а основният отрасъл на икономиката е скотовъдството ще трябва да се направят супер гимнастики за да се обясни появата на империята, разпространението на славянското богослужение, градовете и въобще това което наричаме златен век. Не мисля, че когато са дошли се различават коренно от предходните племена. Спокойно може да се види еволюцията в поведението и стратегията им, особено преди и след Крум.

Иначе Добри е прав, че всичко трябва да се разглежда към конкретния момент. Например части от Горнотракийската низина и въобще земите по цялото протежение на Марица до делтата и, могат да бъдат както изключително плодородни ниви, така и гъсти непроходими гори. Ако по някакви причини земята не се обработва (войни, епидемии и т.н.), благодарение на разливите на Марица и особеностите на терена, само за няколко години израства гъста джунгла. Доколкото по времето на ПБД в района не се случва почти нищо, най-вероятно положението по това време е точно такова - гъста гора. На изток в областта Загоре има един куп градове и всички войни се водят за нея. В западната част на Тракия е е само един Филипопол, а и той се споменава много рядко. Между другото, Горнотракийската низина многократно променя облика си. Заселват се някакви хора, култивират земята, следват войни или епидемии, земята спира да се обработва и гората си завзема територията. После се заселват други хора и цикълът се повтаря. Това може да се види и сега при различните акции за почистване на коритото на реката. В даден участък между дигите се изсича цялата растителност и се изкоренява всичко. Само след 4-5 години не личи изобщо, че е извършена някаква работа - на терена е същата джунгла, каквато е била и преди.

Стоманените плугове правят възможна обработката, но дори и с тях добивите не са кой знае какви. Ето кратко описание за живота в Гурково (община Балчик) до 1940г.: "До 1940 година в селото няма трактор. Преминаването на някой трактор от околните чифлици представлявало невероятна атракция за хората от селото. През посочения период в земеделието съществува угарната система, като една трета или една втора от нивите се оставят за паша на добитъка, като през май и юни се извършва оранта за сеитба през следващата година. В селото е силно развито говедовъдството и овцевъдството – има 1500 говеда, които през пасищния период се събират на селския мегдан – кайряка, който в момента представлява парка около читалищната сграда. От там животните се отправят на паша, съпровождани от двама-трима селски ратаи, на които хората заплащат в натура с пшеница. Добивите от пшеницата на угарната система са ниски. От един хектар се получават 10 - 12 чувала пшеница, а най-добрите земеделски стопани са достигали до 18 – 20 чувала от хектар. По това време това са мерните единици. Превърнато в съвременни мерни единици добивите са 70 – 80 кг, максимум 100 кг от декар." Ето и малко официална статистика: За периода 1907-11 средният добив на пшеница на територията на България е 95-96 кг. от декар, а за периода 1930-34 115-116 кг. от декар. Източник: Статистически годишник на Царство България - 1941г.

Трудно ако трябва да сме прецизни. Общата картина обаче е видна почти до вчера. Това е от тук: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. За 1912, и 1913 положението е още по-трагично за Северна Добруджа (под 100 кг/декар), но тогава има войни, мобилизации и данните няма да са много показателни. 25 години по-рано, според Кънчов добивите в петричкото поле са 140-150кг. от декар, а в Серско и Демир хисарско (Валовища) над 200-225. Към 1887г. 3/4 от операциите се извършват по технологии, които почти не се различават от средновековните.