Atom

Това с бързото усядане и на мен ми се вижда съмнително. Моделът на степняците, а и на северняците които се препитават основно с животновъдство или риболов/лов е един и същ. Идват в близост до империята и в следващите 100-тина години се занимават основно с грабежи. Не че много им се иска, но иначе ще умрат от глад - трудно се приспособяват към земеделие. Така е с хуни, авари, маджари, разните северняци и т.н. Българите поне в началото, по времето на Тервел също гледат да изкарат нещо не с рало, а с меч. Разликата е, че предпочитат да си предоставят услугите на империята срещу заплащане, а не разчитат толкова на директното присвояване.

Напълно е възможно. Климатът се променя, а и човешката намеса изобщо не е за подценяване. Възможно е и в украинските степи да е имало "острови" подходящи за земеделие. Идеята на поста ми беше, че не бива да се подценяват природните условия. Например едно от обясненията за "поунгарчването" на панонските славяни и изчезването им е, че просто на една огромна част от карпатския басейн - "пустата", никога не е имало трайни поселения на славяни.

Напротив, всякакви народни етимологии зачеркват труда на лингвистите. Лингвистиката си е казала думата, а тя е че съвременните имена на тези градове се извеждат от древните. Виж в речниците - това е труда на лингвистите. Останалото е фолклор. Напротив, прадедите на всички латиноезични от които по късно ще се пръкнат разните власи както и полулатинизираното население, което по-късно ще стане основа за албанците са били в границите на империята на юг от Дунав. Бъсеску го знае това много добре, но не го устройва. Румънците бягат като дявол от тамян от идеята, че са преселници на сегашните си земи от юг. Искат да са "романизирани даки", а не някакви чобани, наследници на избягали колони и роби.

Римляни с перфектен латински сред обикновеното население няма и то не само на балканите, а по цялата територия на бившата римска империя. Авторите дори не разпознават езика на населението като "латински", а обикновено го наричат "местен език", "туземен език" и дори "варварски език". При положение, че има фиксирани стари имена на градове като Дръстър, Средец, Пловдив, Видин, Ниш, Одрин, Скопие, Раса, Срем, Солун и т.н. да се търси някаква друга, собствено-славянска или българска етимология е безсмислено и непродуктивно упражнение. Тези имена изобщо не е задължително да имат някакво значение на латински, различно от самото име на града. Днес думи като София, Пловдив, Варна и Бургас за нас нямат никакъв друг смисъл освен като имена на градове (освен София, което е и женско име). Защо задължително Доросторум трябва да означава нещо на латински, да не би имена като Пулпудева или Сердика да са имали някакъв смисъл за римляните? То по тая логика дай да изведем Срем от името на войводата Сермон, Видин от виждам (сигурно от там са наблюдавали аварите), Скопие от "скопен", а Пловдив от плодовит+див и т.н.. Сигурен съм, че за всяко едно име може да се измисли нещо. И какво общо има Аспарух с цялата работа? Различни групи от българи и славяни се мотаят около Дунав и на балканите поне 200 години преди Аспарух и са постоянно присъствие на терена. Цялата строителна програма на Юстиниан е мотивирана от техните набези и грабежи, а не защото просто е имал излишни пари и е решил да ги похарчи.

Много малко са оцелелите градове на балканите към средата на VII век. В северна България и в бивша Югославия май няма нито един. Все пак във и около тези на които са се запазили имената някакъв живот е имало. Например сърбите са изкопали около Ниш т.н. влашки поселби, около Сирмиум също има следи от непрекъснато поселение. Това обаче не е вече градско население, а аграрно, занимаващо се най-вече с градинско земеделие и животновъдство. Би трябвало да има подобни следи и около Видин, София, Силистра и другите градове със запазени имена.

Приск предприема похода си точно от Dorostorum и се бие с Мусокий, който според някакъв пленен гепид е "наречен Рига на езика на варварите". Каква е според теб тази титла "Рига" и от кого я възприема Мусокий? За Dorostorum поне имаш сведения. За Видин, Ниш, Раса, Средец, Скопие и т.н. нямаш нищо. И те са били напуснати по времето на Аспарух и там няма епископи. И за тях ли имаш прабългарско обяснение за имената?

Доколкото си спомням заслугата на БГ политиците беше за буквата "В". Според ЕЦБ трябваше да променим правописа, а може би и правоговора на еУро.

Градът със сигурност съществува по времето на Юстиниан, когато е възстановен дунавския лимес. Според Прокопий това е една от крепостите където са извършени ремонтни и възстановителни работи. Според Теофилакт Симоката градът е превзет от аварите във връзка с аферата с аварския жрец (Бооколабра). Явно аварите не са го задържали, защото по-късно точно тук се подвизава и Приск. Има съществена разликата между това: "Трябва да имаме предвид, че крепостта Dorostorum поне от 4 век е изоставена. Няма град, няма име. Едва ли славяните са ползвали някакви оцеляли градски архиви, за да разберат името на крепостта." И това: "Той твърди, че градът е напълно унищожен и запустял поне 100 г. преди появата на Аспарух" Славяните живеят документирано поне век, точно на отсрещния бряг срещу Dorostorum и имат предостатъчно време да научат името.

Гагаузкият език (или османо-турския) има ли собствена християнска терминология? Срещал съм описани доста случаи по време на възраждането, когато гръцки свещеници след като си "изпеят" литургията на гръцки са продължавали с беседа на турски език. Обикновено това става когато свещениците са нови и още не са научили български или са гости от епархийския център. Например някакъв наместник на одринския владика за три години така и не научил български и през цялото време разяснявал христовото учение на турски. Интересно е с каква терминология е ставало това. В Тракия е било често явление (все пак турския е общ език за всички), а около Варна предполагам, че е била постоянна и най-обикновена практика.

При изграждането на дунавския лимес Юстиниан "поправил грижливо разрушените части" на Dorostorum за разлика от други укрепления които са били разрушени напълно от варварите и изградени отново. Т.е. градът си е съществувал през цялото време. Името се споменава многократно в източниците покрай отношенията на империята със славяни и авари.

Клишетата си ги създаваме ние, като всеки интерпретира фактите както му е угодно, в предварително създадена от него самия мисловна рамка. Естествено, каквито и да е било контрааргументи няма как да се приемат ако ни карат да излезем от рамката или да я разчупим. В случая по темата има точно такава мисловна рамка - "щом са участвали българи при покръстването на русите няма начин и българската държава да не е участвала, а щом тя е участвала няма начин владетелят който е управлявал държавата по това време да не е намесен лично." Кой е управлявал България при покръстването на русите - Самуил и хоп - имаме темата Цар Самуил - кръстителят на Русия

А коя е религияТА на конните народи? В периода който визирате (първи век до късното средновековие) при различните групи е имало всякакви религии - юдаизъм, ислям, християнство, а преди тях вероятно тангризъм, някакви идндоевропейски митологии и бог знае какво още.

Всъщност през средновековието степите са невъзможни за земеделие. Не е случайно, че украинските са "целина", Добруджа е "скитска пустиня", а в Унгария - "пуста". Това е почва в която не влиза нито рало, нито мотика. Подходящи за някакво земеделие са единствено наносните почви покрай реките. Дали е имало или не земеделие покрай реките и през кои периоди да кажат археолозите. Това обаче няма нищо общо с Тангра и религията.

Ама тема - гени, религии, езици ....... Каква всъщност е идеята?

Не съм искал да обидя никого. Вижте си първия пост: Тема - Цар Самуил - кръстителят на Русия текст - който няма нищо общо с темата линк - към нещо си, което няма нищо общо с покръстването на русите Ваша си е темата, но е нормално така зададена да стане боза. Да се върнем обаче към същността. Доколкото разбирам тезата ви е следната: 1. Владимир воюва със Самуил по долния Дунав някъде през 986/7г.. Побеждава го, подписва мир и поема ангажимент да се покръсти. 2. Договаря се с империята да изпрати помощ на Василий, за брак и приемане на християнството. В резултат на уговорката се покръства в Херсон. 3. Връща се в Киев и там вече го очакват предварително пратени от Самуил свещеници по уговорката с българите. 4. Покръстване на русите от български свещеници. Руската митрополия се учредява към българската патриаршия. Ако е така - да я дискутираме точка по точка. Ако не - формулирайте си тезата защо мислите, че точно Самуил е покръстил русите, но в няколко изречения и тук във форума, а не да ни пращате да четем разработки на десетки страници.

Тук не става дума даже за квазинаука, а за манипулация. Авторът никъде не е формулирал тезата си - даже няма и опит за някакво изложение. Имаме едно заглавие - "Цар Самуил - кръстителят на Русия" и нищо друго. Първият, встъпителен пост, който би трябвало да ни осветли за идеите на Добрев е за Ахтум - нерде Ямбол, нерде Стамбул. От там нататък следва една боза - Симеон, та Олга, та Петър, та този, та онзи и нито дума за Самуил. Аз така и не разбрах защо точно Самуил е кръстителят на Русия и какво общо имат писанията по темата със заглавието и. Какво точно трябва да обсъждаме: - дали Самуил е покръстил русите? - дали български владетел (независимо кой) е покръстил русите? - дали има изобщо българско участие при покръстването на русите?

Нов поглед върху правораздаването през средновековието: Икономика на суеверията Божият съд - суеверие или социално продуктивна система и коректен арбитър за вината на хората през средните векове?

Не знам дали славяногласието се е зародило по средния Дунав, но империята все си има вземане-даване със славяни по долния. - Действията на Хилвуд са по долния Дунав - наемниците славяни и анти при Велизарий са от долния Дунав - Тиберий изпраща конницата на Баян за да принуди славяните да отбраняват "бащината си земя", а не да тормозят ромеите в Елада, а бащината земя е до "земята на скитите" от другата страна на Истър. Т.е. трябва да се търси на територията на Румъния, някъде над Добруджа. - Приск е изпратен да възпира славянските пълчища също по долния Дунав - Маврикий заставил Петър да презимува заедно с войската в "страната на славяните" отвъд Истър, т.е. пак някъде във влашката низина. - и т.н. и т.н. Истинската експанзия на славяногласието (трайно заселване) в империята е по времето и след Ираклий. До тогава славяните действат като всички варвари - набези, грабеж и оттегляне в "земите си", а тези земи са все по долния Дунав. Т.е. тезата, че славяногласието се е зародило по средния Дунав иска доста по-сериозна обосновка. Има един куп проблеми от гледна точка на лингвистиката (сатемизацията, нищожно келтско влияние и др.) и още по-големи проблеми с историографията.

Оказва се, че връзката с имената на дните и имената за празници е направена много отдавна. "......Некоторые названия дней недели предполагают в качестве мотивирующей базы словосочетание со словом день: понедѣлъкъ вътoръкъ, четвьртъкъ, пятъкъ - как *svętъkъ (святки); также понедѣльникъ вътoрьникъ - как праздник." Естествено, тъй като винаги е имало идеологически мотивирани и предпоставени тези, до никакъв извод не се е стигнало или ако има нещо подобно на изводи те са миш-маш и пълна боза. Цитатът е от тук: К ИСТОРИИ ЛИНГВИСТИЧЕСКОЙ МОДЕЛИ НЕДЕЛИ В СЛАВЯНСКИХ ЯЗЫКАХ. Предпоставената теза която е била модерна по това време е, че седмицата е позната на индоевропейските народи още от доисторически времена и е лепната в самото начало на статията (да не би някой да заподозре автора, че бяга от нея): "Семидневный временной цикл был в ходу у индоевропейских народов с доисторической древности. Профессор О. Шpaдep писал в начале <XX-го> века: "Семилетние и семидневные сроки соблюдались и почитались в Европе до победоносного пришествия в мир семидневной римской недели позднего времени"

Хм, това с празниците наистина е много интересно. Кратка справка показва, че имената на дните на словашки - pondelok, utorok, štvrtok и piatok са по модела на Sviatok. Така е на чешки, полски, сръбски, хърватски и словенски . т.е. завършват на ок, ек, ак. В българския език обаче има интересна особеност. Понеделник и вторник са по модела на "празник", а четвъртък и петък по модела на Sviatok - Svatek. Това дава повод да се мисли дали някъде тук не е съществувала друга по-стара система. Или хипотезата може да изглежда така: 1. Някъде по Македония, славяни - християни имат система взаимствана от гърците, която изглежда така: кириаки, ден на господ, но и "неделя" вторник, но и "понеделя" третник, четвъртник петник параскеви събота. Всички числителни са съгласувани с празник. С течение на времето "понеделя" под влияние на вторник става "понеделник" и към средата на 9 век вече твърдо е от м.р. и по модела на празник. Все пак и двете думи се отнасят за един и същи пореден ден от седмицата. 2. В средния Дунав славяните имат понятие святок (сватек?, святък?). Светите братя въвеждат балканската система, модифицират я, а местните съгласуват всички числителни с местната дума святък? ("празник" там няма). 3. При въвеждането на новата модифицираната седмица в България има разколебаване. В резултат понеделник и вторник остават по старата система (подобно на празник), а четвъртък и петък по новата. Най-вероятно рола за това изиграва новата дума "сряда", която се вклинява между числителните имена и разкъсва връзката между тях.

Така е, системата няма как да е по-ранна от времената на св. св. Кирил и Методий, а от друга страна фактът, че е широко разпространена във всички славянски езици говори, че няма как първоначалното и въвеждане да е станало и много по-късно от тези времена. Тук според мен също има две възможности: 1. В Романия на някои места съществува по-ранна славянска система, 1:1 еднаква с гръцката от вида: Κυριακή - Кириаки, неделя, ден на господ Δευτέρα - вторник Τρίτη - трети или Трити (оригинал) Τετάρτη - четвъртък Πέμπτη - петък Παρασκευή - Параскеви Σάββατο - Събота Братята я използват и я модифицират за нуждите на славяните от средния Дунав, като преномерират дните и вмъкват понеделник. На мястото на трети (трити) идва германската калка "сряда", а госдподния ден става твърдо "неделя" Дали славяните християни по средния Дунав са имали до тогава собствена система или не, няма как да знаем. Нищо не ни подсказва за подобно нещо. 2. Братята изцяло са конструирали системата и имената на седмицата, като са използвали съществуващи славянски думи (числителните, неделя, сряда) и думата събота. Въвели са една камара нови понятия, защо не и тези. Фактът, че са гърци и мислят на гръцки обяснява числителните, това че са от 2 до 5 (а не до 6) и наличието на "събота". Все неща които липсват в германския свят или се срещат изключително рядко. И в единия и в другия случай така стандартизираната системата се разпространява сред всички славяни посредством църквата. Показателно за това е думата "събота". Системата е стандартизирана, но самата дума има различен произход при различните славяни. Просто едните за първи път я чуват от устата на гръцки свещеник, а другите от латински.

Няма място за смущение. Римляните са имали висока култура с календарно установени празници и със сигурност са познавали лунните фази, но въпреки това дълго време са нямали нужда от понятие като седмицата. Понятия като "неделя" и "по-неделник" нямат нужда от седмицата за да съществуват самостоятелно и да имат определен смисъл, а именно - неработен, свободен ден и денят след неработния. Според мен има две вероятности за възникването на думата "неделя" 1- Калка на латинската Feria - дава обяснение за женския род. Тук се очаква името на следващия ден също да е от ж.р - понеделя. Следа за подобно нещо е в.-луж. póndźela В случая е необходимо обяснение защо и как в повечето славянски езици понеделник става от м.р. 2. Собствено-славянски произход, със значение "неработен ден" (напр. дъждовен). В този случай се очаква първоначално думата да е от м.р., - неделник (като понеделник, празник). Ж.р. може да се обясни с по-късно гръцко влияние - Κυριακή (ж.р.), Ημέρα (ж.р.)

Действително, точни отправни точки няма. Все пак има някои индиректни, например историята с Хилвуд. Той е стратег на Тракия и една от задачите му е да охранява дунавския бряг. Според Прокопий - "ромеите минавали често заедно с Хилвудий на отсрещния бряг, избивали и заробвали тамошните варвари", а малко преди това пише и кои са тамошните варвари - хуни, анти и славяни. Длъжността стратег на Тракия и комбинацията - хуни, славяни, анти издава, че става въпрос за долния Дунав, а не за средния. Това, че набезите са доста чести означава само едно - местата които обитават варварите не са кой знае колко отдалечени от брега на реката. Пак при Прокопий срещаме същата комбинация - "..... В Италия пристигнали Мартин и Валериан, които водели хиляда и шестстотин конници. Повечето от тях били хуни, славяни и анти, които живеели отвъд реката Истър, недалеч от нейния бряг" От двете сведения може да се съди, че става въпрос по-скоро за долния Дунав, а не за средния.

Ето още един пример от Фасмер Середа середа середа́ вин. се́реду, чаще среда́ (заимств. из цслав.), среди́, середь, середи́на, укр. середа́, сере́дина, блр. середа́, др.-русск. середа, ст.-слав. срѣда μέσον (Супр.), τετάρτη (Остром., Супр.), болг. среда́, сербохорв. сриjѐда, вин. сри̏jеду, словен. sréda, чеш. středa, слвц. streda, др.-польск. śrzoda, польск. środa, в.-луж. srjeda, н.-луж. sŕoda, полаб. srėdа "середина, среда". Др. ступень вокализма: праслав. *serda "середина": *sьrdь "сердце" (см. се́рдце). Знач. "средний день недели" слав. слово получило в порядке калькирования д.-в.-н. mittawëcha "среда" или – аналогично последнему – из народнолат. media hebdomas, вельотск. missedma, ст.-ит. mezzedima (М.-Любке 343; Zschr. f. d. Wf I, 192 и сл.). География слов в слав. говорит скорее в пользу д.-в.-н. посредства, а не влияния лат.-ром. названий; ср. Миклошич (Мi. ЕW 292), Брюкнер (534; AfslPh 23, 537), Шрадер–Неринг (2, 666) против Брандта (РФВ 24, 150), Мелиха (Jagić-Festschrift 213 и сл.), Скока (RЕS 5, 14). Д.-в.-н. слово сменило более древнее название "день Вотана", ср. англ. Wednesday "среда", ср.-нж.-нем. Wodensdach, потому что упоминание языческого бога являлось одиозным (Клюге-Гётце 395; Хольтхаузен, Aengl. Wb. 403). Праслав. *serda "середина" родственно вост.-лит. šerdìs, вин. ед. šérdį, ж. "сердцевина", šerdė̃, вин. ед. šérdę – то же, лтш. ser̂de – то же (ср. греч. καρδία δένδρου), греч. κῆρ (из *kērd), арм. sirt, гот. haírtô "сердце" (Траутман, ВSW 302; М.–Э. 3, 819; Буга, РФВ 66, 250; Торп 77). Ср. се́рдце. Этимологический словарь русского языка. — М.: Прогресс М. Р. Фасмер 1964—1973 Какво разбираме от Фасмер - Славянската дума има германски произход. - Германската дума е заменила по-стара - Причината за замяната е - "упоминание языческого бога являлось одиозным" Ако следваме вашата логика. може да приемем следна версия: - германците случайно или от масов религиозен плам са приели идеята, че "упоминание языческого бога являлось одиозным" и то само за името на един ден от седмицата, но за останалите дни няма "одиозность" да се използват имена на езически богове - абсолютно съвпадение е, че точно този ден за църквата е по-специален и за него се изисква пост. - църквата няма нищо общо, защото ако допуснем, че има това води до "грешната илюзия, че нещата са под контрол, когато действително те са случайни." Може и така да е, но лично на мен подобна логика ми се вижда малко странна. С риск да ме обвините отново, че страдам от апофения предпочитам обяснението, че това е станало под влияние на църквата - вижда ми се по-просто, по логично и напълно в синхрон с епохата. От тук вече може да определим и времето кога точно е станало това - най-ранната дата е времето на Карл Велики , като най-вероятно процесът с налагането на промяната продължава десетилетия (а може би и повече), включително и по времето когато светите братя въвеждат славянското богослужение и литургия.

Идеята ви е добра, но не знам защо изключвате югоизточния ъгъл. Ако трябва да се търси проветриво място, то влашката низина и историческа Молдова са лидери. Сблъсъкът на езиците там е по-голям от този на територията на днешна Унгария, а и източниците май за първи път откриват славяни точно там. Мястото обяснява безпроблемно германско, латинско, а и по-ранно иранско влияние. Няма проблеми и с гръцките изолати като кораб, лазур, сак и т.н. (черноморското крайбрежие е сравнително близо). Няма проблем и с това, че езикът е сатем. За средния Дунав би трябвало да има по-задълбочено обяснение за незначителното келтско влияние и сатемизацията.