Atom

Не мисля. Мястото и е в паранауки или алтернативна история. Тогава може и да стане забавна.

По-скоро славянското море се простира дотам, докъдето са достигали желанието и възможностите на Константинопол. Българската администрация най-вероятно е вторичен фактор и е съдействала по същия начин, както варягите в Киев.

Сравнението не е съвсем точно. Аналогията с Русия е по-скоро следната: варяги - прабългари източни славяни - южни славяни угро-фини - романогласни

Точно славянските топоними в Румъния говорят, че романогласието там е вторично. Ако теорията за произхода на румънците от юг, която е подкрепена от източници и лингвистика е смешна, то тезата че са се запазили на на север от Дунав при положение, че това е магистралата на народите е чисто фентъзи и не е подкрепена с абсолютно нищо. Албанският феномен действително е от по-ново време, но преди това тече точно обратния процес и за около хилядолетие православните арнаути са подложени на славянизация и елинизация. Половината гърци са наследници на власи и арнаути, а Атина преди да стане столица е почти албански град. В почти всеки град в южна България има "арнаутска махала", а една голяма част от днешните славяно-антички македонци са наследници на власи и православни албанци. Сърбите, с изключение на торлаците нямат отношение към БЕС.

Не само гените, но и езикът говори за същото. Днес носителите на балкански езици (от БЕС) различни от славянските (румънци, молдовци, албанци, южни власи) са 2,5 пъти повече от славяно-балканците (българи, македонци, сърби-торлаци). Същата е била картинката и през 9-10 век, с тази разлика, че по това време на север от Дунав няма романогласни. "Масовата славянизация" нито е била пълна, нито толкова масова. Стартира през 9 -10 век и продължава до към 14. След това на север от Дунав протича обратния процес. Ако се вземе предвид най-правдоподобната теория за произхода на румънците (пришълци от юг) ще излезе, че по времето на Борис и Симеон, съотношението местни/славяни на територията на България на юг от Дунав е било 3:1.

Има диалекти в гръцкия където ударението е на втората сричка. КарвУна, защото в гръцки е У (ου), а не О Томпротитзас e нова дума и по това време вече има МП - Б Карвуна е стара дума и при нея няма от къде да дойде МП-то. Трансформацията Б -> В е станала на един по-ранен етап и думата си остава в гръцкия език с В, независимо, че идва време в което гърците могат пак да произнасят Б. По същия начин имаме Вулгарос и Вулгария, а не Мпулгарос и Мпулгария, Велигради, а не Мпелигради (Белград) и т.н., Т.е. няма обратна трансформация В - МП. В новите думи е различно - имаме Μπετον (Бетон), а не Ветон (думата е късна заемка).

Карвунска хора идва директно от гръцки - κάρβουνο, а не от румънски. Освен Месембрия в южна България има Боруй (Берое), а не Верея (Стара Загора) Ибър и Хеброс, а не Еврос - р.Марица Пловдив, а не Филипопол и т.н. Т.е. наистина линията Иречек е доста условна. На север има надписи на гръцки, а на юг заемки от романски.

Точно, а и не само българите. Останки от същия микс са и анти, кутругури, че и гепиди. Ето и един цитат от Приск: ".....For the subjects of the Huns, swept together from various lands, speak, besides their own barbarous tongues, either Hunnic or Gothic, or - as many as have commercial dealings with the western Romans - Latin; but none of them easily speak Greek, except captives from the Thracian or Illyrian sea-coast....." Съвсем нормално е в езика на групите получени след разпада на хунския съюз да има всякакви думи от различен произход. Приск е достатъчно ясен - всички освен собствения си варварски език ползват готски, хунски или малко латински.

Не остават много по-назад от нас. И там си имат сърби от различни модели: Српска аутохтонистичка школа Иранска теорија о пореклу Срба

Че е имало преселение - имало е. Дали е било велико е друга тема. Във всеки случай тюркския характер на хуни, авари и т.н. е много спорен. Между 400г. и 800г. имаме непрекъснато наличие на "тюркоезично" население в средна Европа. За 4 века тези тюрки са оставили почти нулев отпечатък върху езика на германи и славяни - Заимствования в праславянском языке. Това е все едно по време на османската империя в българския език активно да навлизат гръцки, италиански и т.н. думи, но не и турски.

Темата е дъвкана многократно. Няма преходни диалекти между южните и източните славянски езици и всички прилики са случайни, а не повлияни от някакви общи процеси. В определени източни диалекти има омекотяване на някои крайни съгласни - соль, конь и т.н. и по това си приличат по произношение с руския език. Основната разделителна линия обаче между нашите източни и западни диалекти е ятовата граница. В руският език имаме хлЕб, слΕп (слепой), жΕлезо, снΕг, смΕх, мΕсто и т.н. - т.е. тук руският език прилича на западните ни диалекти.

Термини като тюрки, славяни, иранци и т.н. отнесени към прабългарите трябва да се разглеждат единствено като понятия описващи езика на хората. Те имат смисъл само от гледна точка на лингвистиката. Всякакви други интерпретации свързани с археология, раси и т.н. са косвени, странични и не ни казват кой знае колко много по въпроса.

Нормализиране му е цаката. На първо място върховенство на закона: - по-малко и ясни правила (в рамките на възможностите наложени от ограниченията на ЕС) - спазването им от всички. От там нататък лека-полека нещата ще си дойдат на мястото. България направи своя избор с присъединяването си към ЕС. Т.е. ние вече сме избрали рамката: Форма на управление - либерална демокрация Икономически отношения - свободна конкуренция в рамките на ЕС, но ограничена от силни регулаторни механизми, субсидии в определени сектори и т.н. Всякакви напъни за излизане от тази рамка минават през напускането на съюза. Не можем да въведем авторитарната демокрация на Сингапур, автокрацията на Саудитска арабия или капитало-комунизма на Китай. Не е възможно да национализираме или либерализираме извън рамката която сме си избрали с влизането в съюза. Просто и ясно е. Утопистите или трябва да се съобразяват с реалностите или да заявят твърдо на хората, че нямаме място в ЕС, това е грешно решение и трябва да тръгнем по друг път.

На кое алтернатива, на реалния живот - тук и сега? Капитализмът е граден от консерватори, либерали и социалдемократи. Такива са били и са убежденията на хората които се редуват в управлението и са създали западната цивилизация с всичките и кусури, плюсове и минуси. Утопичните брътвежи на комунисти и либертарианци нямат място в системата и не могат да бъдат алтернатива на каквото и да е.

Подкрепям напълно. Романоезичието няма шанс на север от Дунав в ранното средновековие. От друга страна славянофоните не са били чак толкова голяма мнозинство, а разпределението им спрямо местните най-вероятно е било 50:50. При едно по-различно развитие на събитията по времето на княз Борис, днес щяхме да сме пак българи, но със съвсем различен език (от романската група).

Последното мнение на на Raven ми се вижда правдоподобно и смислено. Що се отнася до "този странен южнославянски различен от останалите славянски езици" мисля, че разните хипотетични тюркути, иранци, пенковци и т.н. нямат отношение и са излишни. Взаимодействието между езиците от БЕС дава достатъчно добро обяснение.

Още малко либертариански идеи. Този път за реките, моретата и океаните. mises.org: Water Privatization by Walter Block Rognvaldur Hannesson - The Privatization of the Oceans Ocean privatization

Компромис Гербов. Гръцкият не е имал никакъв шанс, а латинската служба е нежелана от Константинопол. При това положение друго решение няма.

Всъщност либертарианството като идеология не е нито само Хайек, нито Мизес, нито който и да е друг. Това е философия, която взема едно от един автор, друго от друг и ги компилира спрямо нуждите си. Либертарианството такова каквото го имаме днес не са класиците, а вижданията на хората които стоят зад институции като Ludwig von Mises Institute, Cato Institute и др. подобни. Т.е. нещо като идеологията на "развития социализъм", когато партийните секретари винаги можеха да измъкнат някой цитат от Маркс, Енгелс или Ленин в подкрепа на конкретна политика, без значение каква точно е самата политика. Либертарианците например възприемат "спонтанния ред" на Хайек, но само като понятие, без да се задълбават какви са точно вижданията на автора и на практика отхвърлят оригиналната концепция. Тя няма как да бъде приета, по простата причина, че си е "жив социализъм". Why Mises (and not Hayek)?: "Hayek is actually a moderate social democrat" По същия начин избирателно се цитира Фридман, без обаче да се отчете поводът по който е написано дадено нещо и цялостното виждане на автора по проблема. Естествено много от идеите му също се отхвърлят: Is Milton Friedman a Libertarian? - Laissez-Faire Либертарианството като философия която се разпространява по света (вкл и в България) не са класиците, а версията на модерните институти - съвременните партийни секретари.

Образованието до 1878г. е обществено и публично и в никакъв случай не може да се определи като частно. В началото на 19 век съществуват частни и обществени училища (към църкви и манастири) при съотношение 50:50. През следващите 60-70 години частните са смазани от конкуренцията на обществените и практически изчезват. Що се отнася до дисциплината, либертарианството е за пълното и отсъствие от училище. Всичко трябва да става на свободна вола и договаряне. Освен това задължителното образование е погазване на личната свобода и правото на избор. Фабриката за чукове 2 – закаляване Образованието – право или задължение

Естествено е, че не пречи да има частни училища. Най-малкото те са коректив и допълнение на системата. Проблемът е, че либертарианците искат цялото образование да е частно и то for-profit. В САЩ например огромната част от частните училища са собственост на организации с идеална цел, които не разпределят печалба - фондации, религиозни институции и т.н.. Например всички известни частни университети са собственост на институции с идеална цел. Държавата ги подпомага активно чрез субсидии, данъчни облекчения, възлагане на държавни поръчки и проекти, гаранции за студентските кредити и т.н. Е, целта на либертарианците е държавата да се оттегли от всичко това и нещата да се оставят само на пазара. Делът на образователните институции тип for-profit е минимален в САЩ и величина клоняща към нула в Англия, а ефектът от тяхната дейност е повече от маргинален. При това положение да се препоръчва в България частна образователна система тип for-profit e все едно да залагаш на куцо магаре. Ето малко инфо - For-profit education. Намери един университет от списъка който да е някакъв фактор и да е постигнал нещо. Репутацията им е нулева и не са доказали с нищо, че точно това е по-доброто решение. Затова и паради липса на примери в белия свят ни се предлага опита на Гана, Нигерия, Конго и забутаните провинции на Индия. Това ли бъдещето на България, така ли пазарът ще реши проблемите ни?

Аз лично не виждам какво положително може да ни даде либертарианство. Виж например този сайт и темите за образованието. Всички знаем, че образованието ни има проблеми и е нормално в сайта да го критикуват. Какво обаче предлагат като алтернатива - нищо. Във всички статии се повтаря едно и също - "само частното образование ще спаси положението защото само то е добро". Естествено, тъй като никъде по света няма система с частно образование- for-profit, се стига до абсурда, че в САЩ системата е гнила, а пример за нас трябва да са Гана, Нигерия и забутаните села на Индия ( Обучение в частни училища – само за богатите, или пък не?). Кое е конструктивното, полезно и положително в този подход?

Аз също не мога да разбера какво разбира КГ под "умерено либартарианство". Умерените са либерали. Прокламират свободен пазар, либерална демокрация и отворено общество (информираност и контрол на обществото върху институциите). Самият факт, че либертарианците се самоидентифицират чрез различен термин показва, че няма как да се сложат под общ знаменател с останалите либерали, а са нещо различно. Кое е това "умерено различно"? Ето платформата на либертарианската партия в САЩ. Прочети я внимателно. Ако се изпълни и една малка част от нея ще се получи разпад на системата и преминаване към циничен неофеодализъм. Зад всяка тяхна "уж свобода" се крие стремеж за ограничаване на правата на хората и връщане към джунглата. Под свободен пазар разбират единствено пазар освободен от държавна намеса. Частните ограничения, митници, забрани, дискриминация и т.н. са напълно допустими. Ето един цитат: "Consequently, we oppose any government attempts to regulate private discrimination, including choices and preferences, in employment, housing, and privately owned businesses. The right to trade includes the right not to trade -- for any reasons whatsoever; the right of association includes the right not to associate, for exercise of the right depends upon mutual consent." И това: If a private employer screens prospective or current employees via questionnaires, polygraph tests, urine tests for drugs, blood tests for AIDS, or other means, this is a condition of that employer's labor contracts. Such screening does not violate the rights of employees, who have the right to boycott such employers if they choose. Private contractual arrangements, including labor contracts, must be founded on mutual consent and agreement in a society that upholds freedom of association. On the other hand, we oppose any use of such screening by government or regulations requiring government contractors to impose any such screening.

Бъркотията идва според мен от едно грешно допускане. Приема се, че в черноморските степи всички езици са само от две групи - иранска и тюркска. Като се има предвид, че това е контактна зона и голямото движение в района това е доста опростено. Кой знае защо се изпуска угро-финската група, а унгарците са жив пример, че е имало и такива хора. Никак не е изключено и наличието на идндоевропейски език (езици) различен от иранските. Типичен пример са антите, чийто език най-вероятно е някакъв преходен между ирански и славянски. Запазените три "хунски" думи също говорят за нещо подобно. И накрая, голяма част от хората в тези райони са били многоезични и са използвали поне два различни езика. Да се правят изводи от няколко думи или изрази, какъв е бил основният език на дадена група в подобна среда е наивно, удобно и опростено, но и с голяма вероятност грешно. Ето един пример от подобна контактна зона. Румънец обяснява на българин. Действието се развива на паркинг на територията на България, по трасето Турция - Румъния: Некст уик есть ешьо бир камион и финиш - кол'да. Превод: Следващата седмица ще направя още един курс и спирам, за мен започват коледните празници. Ако някой може да категоризира от кой език е горното изречение е голям майстор. Още по-голям майстор ще е ако от него познае, че родният език на човека е румънски.

Проблемът е, че източниците свързват българите с хуни и авари. Т.е. по твоята логика би трябвало и те да са тюркоезични. От появата на хуните, до идването на унгарците имаш над 4, почни 5 века "тюркско присъствие" в средата на Европа, което обаче не е оставило никакви следи. При това положение езикът на западните славяни би трябвало да прелива от тюркизма, германците и те би трябвало да са прихванали нещо. Хайде пак да видим и унгарците - повече тюркски думи, наричат ги турки, но не са. Може ли в този случай да се каже нещо определено? За мен какъвто и микс да се е домъкнал и да се крие под името хуни и и авари е много по-вероятно да е използвал някакъв индоевропейски език, който по-късно се е разтворил в наследниците и затова не може да се долови.