Atom

Е, там културните влияния са многопластови и проявленията му не са толкова видими, но да се каже, че корпоративния дух отсъства е крайно. Сравни ги пак с арабите, а не с Италия или Холандия. От друга страна освен църквата, роля за формирането на културата оказват и останалите институции. Например в ИРИ поземления данък се отнася до индивида и неговото семейство. Отношенията са индивид - държава. В Англия мерките за данъчно облагане са такива, че много често данъците се изискват солидарно от няколко семейства, което пак предполага известно коопериране на усилията. Виж например това - Tithing. Подобен институт е абсолютно немислим за арабите, а в ИРИ ще се чудят какви са му предимствата.

Корпорациите не са европейско изобретение, но само в западна Европа обхващат почти цялото население и проникват във всеки аспект от живота. Връзката с църквата е пряка, а причината е църковния десятък. Всяка енория трябва колективно да реши как да го събере, а още по-важно, как колективно да изразходва една част от данъчните постъпления, които остават на разположение в самата енория, а не отиват нагоре по стълбата. Това е причината за създаването на корпоративния дух на европееца, а кооперативно-корпоративните отношения от селската енория се прехвърлят в града, университета, гилдията и т.н., където значението им нараства още повече. В ИРИ подобно нещо няма (задължителен църковен десятък), а при арабите концепцията за корпоративност е тотално чужда.

Какви са целите ти? Каква езикова подготовка имаш? Как си с математиката?

Вярно е, но Англия не става първо световна супер сила и едва тогава да се модернизира, а по скоро е обратното - световната хегемония е следствие от индустриализацията. Да не говорим, че в САЩ вървят успоредни процеси към модерност, във време когато страната не е нито световен хегемон нито морска сила. Темата много се разводни, а тя е "Християнската средновековна цивилизация". Въпросът който се постави по едно време беше защо точно от нея се пръква модерността, а не от друга цивилизация (арабите, Китай, източното православие и т.н.). Засегнаха се няколко тези: - варварския дух и стремеж към новото - има го при всички култури - териториално разширение - също не е нещо което да не се е случвало другаде и преди - териториално разширение на цивилизацията, но морско - арабите са го извършили много преди европейците. - склонност към технологични иновации - араби и китайци не са по-назад в това отношение. Моята теза - Европа успява заради комбинацията между корпоративния дух (който е типичен феномен на християнската средновековна цивилизация) и стремежът към новото на индивидуалистите. - Индивидите-авантюристи са тези които прокарват новото - корпорациите и корпоративния дух са тези които го подпомагат и затвърждават. Корпорациите обаче с времето са склонни да се консервират. Именно Англия е първата държава която унищожава или ограничава старите средновековни корпорации и сама се превръща в най-голямата корпорация. На свой ред тя подпомага новаторите и дава път на индивидите да модернизират системата. Резултатът е индустриализация, най-силния военен флот и модерност. Световната експанзия на западната цивилизация на свой ред създаде нови корпорации които да затвърдят системата. Т.е. следва ново консервиране.

Невски, излез малко от евроцентризма. Това за което пишеш е вътрешен европейски въпрос и касае отношенията между Англия, Испания, Португалия и Холандия, а не между Европа и останалия свят. Западната култура извършва териториална експанзия много преди наличието на "силен военен флот" на която и да е от тези държави. Наличието на подобен флот е следствие от териториалната експанзия и конкуренцията между отделните европейски играчи, а не причина за разширението. Първо са индивидите, след тях корпоративните структури, а накрая идват правителствата. Без корпоративните структури нишката се прекъсва и разширението на западната култура нямаше да е по различно от разширението на исляма по бреговете на индийския океан и островите на Индонезия - хаотично и извършено от индивиди, а не от институции и държави.

Какво означава империя? Самата дума предполага, че имаш предвид някаква институционалност, а не става въпрос само за култура или за цивилизационна особеност. Почти цялата колониална история на практика е история на корпорациите. Именно чрез тях се управляват колониите и за един дълъг период от време те са институциите за налагане на контрол и влияние. Да вземем за противовес арабите. За няколко века Индийския океан е почти вътрешно езеро за търговците им. Няма обаче корпорации, няма и търговска арабска империя. Има отделни търговци - предприемачи индивиди, които действат всеки сам за себе си. Може ли индивид или група от индивиди да се конкурира с Източно-индийската компания? Това, че ние (сега) възприемаме корпорацията за някаква даденост изобщо не означава, че тя е нещо без което не може. Например, през средновековието арабите дори нямат концепция за юридическо лице. Трупа Синбад пари, а при смъртта му цялото имущество се разпределя между наследниците - рестарт и се започва отначало. Самата идея, че може да има компания или фирма, която ще надживее основателите си, за средновековните араби е неразбираема. Друг пример - в Южна Америка основната институция която има роля за налагане на контрол е друга корпорация - църквата. Има ли ислямска църква? Коя е думата с която да обозначим подобна институция, не само на български, а на който и да е език? Няма такава, защото пак липсва подобна концепция. Ние не можем да си представим как е съществувало това вероизповедание без структура която да стои зад него, но очевидно е, че може.

Ако се разглеждат нещата само от евроцентрична гледна гледна точка - да. Корпоративният дух е присъщ за цяла западна и средна Европа и причините трябва да се търсят в специфичните разлики между отделните страни. Ако се разглеждат нещата от глобален мащаб, то корпоративния дух веднага се набива на очи като отличителен белег на европейците спрямо останалия свят. Глобализация и мащаб в достатъчни размери за да се извърши индустриалната революция има и при монголи, араби, в Римската империя, Китай и Русия - всички те обаче си остават само с мащаба.

Не мисля, че мащабът е основната причина за успеха на Европа в модернизацията. Ислямът завзема културно и търговски огромна територия - от Анлантика до Индонезия и от Волжка България до Мадагаскар. Технологичните иновации и наука при арабите също не липсват. Модерност обаче няма - индустриалната революция не се случва там, а в Европа. Според мен основната причина не е външна - мащаб или технически нововъведения, а вътрешна. Предприемачи, авантюристи и изобретатели има навсякъде. Това което отсъства при другите е корпоративния дух - една типична западноевропейска черта, без която нямаше да има модерност. Отделният човек е самодостатъчен само в тоалетната. За индустриализацията са необходими колективни усилия, а корпорацията се оказва най-добрата форма за коопериране на усилията на отделните индивиди.

Не става въпрос за църквата като институция, а за културата на християнска Европа и по точно тази на западната и част. Варварски дух, склонност към риск и нови неща имат и монголи, тюрки и казаци. Географската експанзия на монголите, османците и руснаците се дължи до голяма степен на тези хора. Нито една от тези групи обаче не се доближава до модерността. Преди тях арабите освен географски се разширяват културно и търговски на територия която обхваща почти целия познат свят. На пръв поглед арабите са много близо, но и те не правят крачката: Early Islam and the Birth of Capitalism Capitalist Traditions in Early Arab-Islamic Civilization Capitalism and Islam Очевидно е, че има още нещо в западната култура което спомага точно тук да се случи прехода, а тези културни разлики идват от недрата на средновековието.

ОК, но защо модерността се заражда тъкмо в недрата на християнската средновековна цивилизация, а не в Индия или Иран например? Кои са отликите на западната християнска култура в сравнение с останалите средновековни общества, които правят възможен този преход? Ислямът например има всички предпоставки да направи прехода преди Европа. Осъществил е търговска експанзия от Атлантика до Тихия океан, науката запазва всичко от античността, а в някои области има и надграждане. Цивилизацията има достъп до технологиите на целия познат свят, а икономическите отношения са почти капиталистически. Въпреки всички тези предимства ислямът не прави решителната крачка и постепенно цивилизацията запада.

Като се вземе под внимание факта, че в последните 30 години средната класа намалява като относителен дял и като влияние даже и в развития свят е ясно, че глобалните тенденции никак не са добри. В тази връзка, а и като се знаем какви сме и що сме, перспективите пред България са меко казано лоши. Невски забравя третата голяма група - тази на маргиналите. Това са хората които нямат мнение по нито един въпрос, не учат, не работят и не получават пенсии, а разчитат на социални помощи. Гласът им обаче тежи точно толкова колкото и на останалите (тези които пълнят социалните фондове). Колкото и да е парадоксално, интересите на маргиналите съвпадат с тези на висшата прослойка. Средната класа и да се напъва не може да се пребори едновременно с двете крайности, още повече когато те действат в комбина.

Икономическа мощ. Каролингите узаконяват десятъка в полза на църквата и тя получава икономическа независимост. Благодарение на тези промени се ражда западния корпоративен свят. Пак благодарение на тях църквата постепенно добива огромна икономическа мощ и мераци да управлява светските дела. На изток в ИРИ и в ислямския свят няма подобно централизирано облагане в полза на религиозните институции.

Освен положителни моменти, тази особеност е и слабост. Тя не се отнася само до религията, но и до ислямската култура изобщо. В исляма всичко се върти около индивида, а институциите са на заден план. Продукт на тази култура е Синбад - предприемач и откривател, авантюрист и самотник. Muslim individualism, Christian corporatism

Със сигурност част от доклада (липсата на ечемик) потвърждава факта, че в България по това време няма интензивно, оборно животновъдство. Стадата се гледат предимно екстензивно, като се местят от паша на паша - факт който също е потвърден от ромейските източници. Това не е новина, а преобладаването на екстензивното животновъдство пред интензивното се запазва почти до наше време. Колкото до основното сведение - "земята на българите, където има недостиг на всякакви храни", то може да означава всичко: - Ниска производителност и недоразвити технологии (по принцип има недостиг) - Производство има, но липсват складове където да се съхранява резерв в случай на нужда (по-лесно е да се плячкосват те, отколкото да се обикаля от стопанство на стопанство) - Производителността е добра, но експлоатацията е висока. По-голямата част от продукцията се изземва от аристокрацията и се продава. На място остават малко излишъци. - и още поне 2-3 възможности.

Славяни е преди всичко термин обозначаващ езика на хората, а не произхода. Ако тръгнем да търсим етимологията на имената на различните племена и по това да съдим кои са славяни и кои не, трябва да разкараме не само берзити и сагудати, но и сърби, хървати и още един куп други. Очевидно е, че този подход не води на никъде и е непродуктивен.

Това, което е цитирал Юхас е свързано с моравци между Драва и Сава и между Дунав и Тиса. Няма никакви преки данни за "моравци в Поморавието" Юхас предполага (но не го доказва), че тези "моравци" са дошли от юг, по аналогия с тимочаните или, че "моравци" е сборно наименование на избягалите от българската власт славяни (тези за които спорят българи и франки). В тази теза има логика, но все още е предположение - преки доказателства няма.

На въпроса "какъв си", в 1025г. хората в шоплука най-вероятно ще кажат, че са християни. Може да се получи и отговор - овчар, ковач, човек на еди-кой си и т.н. Ще поназнайват някоя дума на славянски (български) и сигурно ще се оправят на него, но най-вероятно домашният им език все още ще е или някакъв романски (влашки) или полуромански (праалбански) Съвременни интерпретации има много, но положението с моравците е по-лошо и от това на Берзитите - няма ги въобще в източниците. Измислени са за да се запълни празнотата между източните балкански славяни и западните (сърби и хървати).

Тимочаните нямат работа в Поморавието. Моравците в кой източник са фиксирани и в какъв контекст?

Пенсионните фондове нанасят повече вреда на световната икономика отколкото ползи. На практика те изкривяват пазара и унищожават капитализма. Благодарение на тях собствениците са на изчезване и се заменят от инвеститори, а в управлението на фирмите на мястото на капиталистите се появиха интегратори.

Точно. Проблемите обаче са: 1. Никой никога не се е поставял подобна цел - задържане на най-ценните хора. 2. Дори и целта да бъде поставена, не виждам механизмите по които може да се изпълни.

Не може да имаш глобална, свободна икономика и едновременно парцелиран пазар на труда и ограничения за свободното движение на хора. Система в която пазарът на стоки, капитали и услуги е либерализиран в световен мащаб, а в същото време пазарът на труда остава затворен в рамките на националната (съюзната) икономика, няма как да е балансирана. Това е системен проблем. В случая не става въпрос за временна криза, а за "нормално" състояние. При така зададени параметри това е резултата - разбалансиран двигател в който работят три от четирите цилиндъра.

Комунизмът като практика (не като идеология) има за цел да модернизира и индустриализира бившата Руска империя. Тази практика е съобразена с тамошните условия и култура. Системата не е универсална и има редица пороци, но някак пасва на Русия. За страните от източна и югоизточна Европа системата по начало е противоестествена и натрапена. Ако комунизмът си беше останал в рамките на границите на СССР (отпреди втората световна война), най-вероятно щеше все още да съществува, заедно със самата СССР. При този сценарий дори и да имаше някакви сътресения, нещата щяха да си останат до "перестройка", но не и до смяна на цялата система. Износът на революция, създаването на източния блок и подпомагането на най-различни режими в целия свят източват маса ресурси и подкопават и без това немного конкурентната икономика. Т.е. системата е обречена в момента в който СССР се оказва победител във ВСВ и в резултат комунизмът се разширява извън границите на съюза. Войната в Афганистан е последната капка, която прелива чашата и резултатът е налице. Западът и да има някакво отношение по въпроса, то е второстепенно. Със или без запада, рано или късно, системата щеше да рухне.

Невски, спор няма - хората са най-важни. Качествени хора обаче за сега не можем да внесем. Може да се направи опит съществуващия човешки материал да се промени. Не подкрепям твърдението, че тъй като културите са сравнително устойчиви, почти нищо не може да се направи в това отношение. Затова и пуснах снимката с показателите на Сингапур и Норвегия. Коренно противоположни култури, но и в двата случая има минимално равнище на корупция - т.е. може. Някой ще каже сингапурците са богати, затова няма корупция. Ето една друга снимка: По четири от общо шест показателя, България и Чили имат сходни параметри и се отличават от UK, по петия си приличат България и Великобритания, а по шестия Чили и Великобритания. Кои са тези културни различия, които правят невъзможно ограничаването на корупцията в България. Защо в Чили може, а в България не. Явно нещата не опират само до култура, а и до шибаните институции. Румънците са същите като нас, но за няколко години предприеха такива мерки, че в момента е почти невъзможно да подкупиш румънски полицай. Преди Румъния се преминаваше транзит с минимум 100 долара за пътна полиция. Сега ако опиташ да дадеш рушвет, рискуваш да ти сложат белезници.

Че всички тези неща имат значение - имат. Въпросът е каква е връзката между тях и как да сработи механизма в България, така че нещата да се оттласнат от дъното и да се тръгне към подобрение. Пример: Govt. expend. % GDP: 1. - Turkmenistan- 15,2, Singapore- 17,1 2. - Iraq- 44,6, Norway- 43,9 Туркменистан и Сингапур преразпределят малко, но едната страна е свръх корумпирана, а при другата корупцията е минимална. Ирак и Норвегия разпределят много, но поляризацията е същата. Норвегия и Сингапур имат еднакъв индекс на корупция и са едни от страните където тя е най-малка. Културите им обаче са диаметрално противоположни. Т.е. фактори като съзнание, формиране на гражданско общество и т.н. би трябвало да имат съвсем различна мотивация, а много вероятно и съдържание:

Гражданското общество обикновено се разбира като противотежест и коректив на институциите. Проблемът идва, когато чрез неговата легитимация се отива отвъд тази функция и институциите направо се заменят, а решенията започват да се вземат някъде другаде. От Wikipedia, Civil society: "...Latest analyses suggest that civil society is a neoliberal ideology legitimizing antidemocratic attack of economic elites on institutions of the welfare state through development of third sector as its substitute." Пример: - Ако правителството и парламентът решат да увеличат минималната заплата, данъците или осигуровките, то това решение ще се извърши след задълбочено обсъждане. Обществото ще бъде запознато с мотивите за и против и ако решението не е в интерес на големи групи от хора, на следващите избори те ще санкционират управляващите. Ето защо подобни промени се правят сравнително рядко, след анализ на всички "за" и "против" - Минималните осигурителни прагове се определят всяка година след договаряне между работодателски организации и синдикати (граждански организации), а държавата само узаконява тази уговорка. Проблем нямаше да има ако праговете са валидни само за страните които са се договорили, но те са задължителни за цялото общество. Тук всяка година се правят промени, абсолютно на тъмно, без никаква публичност и никой няма възможност за реакция или възможност за санкции ако не е доволен. По този начин елитът няма нужда да взема непопулярни решение за каквато и да е промяна в размера на осигуровките (като %). Вместо това се променя базата върху която се начисляват ставкитe,а ефектът е същия. Това е типичен пример за изместване на институциите и за прехвърляне на функциите им към структури, маскирани като представители на гражданското общество.