Atom

Да, но лице на гражданското общество може да бъде и т.н. трети сектор - съвкупността от различни НПО-та, групи по интереси, групи за лобизъм, натиск и т.н. Специално в България има голяма вероятност в повечето случаи този трети сектор да защитава интересите на елита, а не на средната класа. Причината е проста - основното финансиране на различните НПО-та идва от дарения, а при слаба и неразвита средна класа е ясно, че даренията няма как да идват от нея.

За работеща добре правосъдна система - ОК, но "гражданското общество" е достатъчно мъгливо понятие за да може да се определи еднозначно дали внася стабилност или това което сега наричаме задкулисие.

Да се обвинява професор от Харвард в либертарианство е най-малкото странно. Харвард в очите на либертарианците е гнездо на социалисти и колективисти.

Още един уточняващ въпрос и спирам. Имаме следния пример: - В България на висшето образование се гледа на нещо което трябва да даде професия и да подготви младежите за работа в бъдещ колектив. Ние учим в "специалности" и се очаква от завършилите да работят по специалността си. Обществото не гледа с добро око на образователната система когато много младежи след завършването не работят по специалността си - това е проблем. Работодателите не гледат с добро око на образователната система когато младежите не са подготвени за конкретното работно място което предлагат и нямат нужните умения- това също е проблем. - В САЩ на колежите се гледа като на нещо което дава на индивидите знания и умения, които ще им помогнат да се реализират в бъдеще. Студентите избират major в който задълбават, но от тях не се очаква, че точно тази област от науката ще е свързана с кариерата им. Те не "завършват специалност", а получават "степен по.....". Не се изживяват като завършени специалисти, а като хора получили определени знания и умения които ще им помогнат в бъдеще - пътят пред тях е открит. Т.е. от тях се очаква да не се ограничават в кариерата си до майора и това е ценност. Ето какво препоръчват от Харвард на студентите по икономика като кариерна ориентация: "remember that (1) your concentration does not determine your career and (2) where you land after graduation does not determine your career." Очевидно е, че обществото (културата) в България и САЩ се отнася по съвсем различен начин към едно и също нещо - т.е. има културни различия. Да видим как се отнасят към същото нещо индивидите. Процентът на студентите които работят по "специалността си" в България е почти еднакъв на процента на студентите в САЩ, които работят на позиция свързана с техния "major". Процентът на тези които изобщо работят на позиция която изисква висше образование (каквото и да е) в двете страни също е почти един и същ. Въпреки че културата в България ти втълпява, че не е добре да не се работи по специалността, 90% от социалните антрополози ще започнат в IT сферата или на различни позиции в бизнеса, които не са свързани директно с антропологията защото заплатите и условията са по-добри. Въпреки че културата в САЩ ти втълпява, че не е хубаво да се ограничаваш от майора, все ще се намерят 10% които ще се занимават в професионалната си кариера точно с това. Т.е. културите са различни и обществото гледа по съвсем различен начин на нещо, но ефект от това няма. Резултатът е 90:10 (числата и специалността/майора са примерни) и тук и там, а индивидите реагират по един и същ начин - гонят си интереса и изобщо не им пука какво им пее радиото (културата). Различни култури - еднакви резултати, точно както в горните изследвания на които ти пуснах линкове. Каква е ползата за една американска компания която идва в България ако знае за това културно различие? Какво ще направи различно от това което прави другаде за да привлече кадърни служители?

КНСБ: Заплатите два пъти по-ниски от реалното Много ми е интересно на какви данни стъпват. От друга страна винаги ми е било чудно, как в западните балкани си позволяват по-високи заплати и кой е сбъркания - ние или те. Малко данни за размисъл: Средна нетна заплата - номинал в долари, по данни на световната банка. Албания - 436 България - 442 Македония - 463 Босна - 567 Сърбия - 585 Черна Гора - 661 При положение, че на всички тези страни БВП на глава от населението е значителна по-нисък от този на България, би трябвало да имат много по-малко заети (в пъти) в сравнение с нас и съответно значително по-висока производителност на труда. Или пък е някаква врътка.

Ник, нямам хипотеза. Просто не мога да разбера някои неща и се опитвам да си дам някакво обяснение, но очевидно не успявам. Не разбирам каква е връзката между индивидуализъм/колективизъм в дадена култура и индивидуализмът/колективизмът на отделния индивид принадлежащ към тази култура. Възможно ли е носителите на една култура (отделните индивиди) да са предимно индивидуалисти и в същото време културата но цялото общество да е колективистична и обратно. Ето ти едно изследване - вътре няма никаква връзка между култура и сбор от характеристиките на отделни индивиди. Подредбата индивидуалисти->колективисти е израелци, индийци, българи, американци, ирландци и няма нищо общо с подредбата на културите на които принадлежат тези индивиди. Каква е практическата полза от изследвания, когато едното ти казва, че дадена култура е индивидуалистична, а в същото време друго отбелязва, че по-голямата част от хората принадлежащи към тази култура са колективисти. Ето още една работа която показва почти същото: Два модела за емпирично изследване на индивидуализма и колективизма Ето ти и още едно изследване, което разглежда същия въпрос, но в по-общ план - Individualism: A Valid and Important Dimension of Cultural Differences Between Nations

Виж тази статия на Южняка от неговия блог. Там той по-добре е обяснил същността на средновековната корпорация: Раждането и краят на капитализма- поглед от дясно Хвърли едно око и на Адам Смит. Когато говори за частен капитал и частна собственост, възприема тези две понятия като опозиция на корпоративната собственост. Индивидът от своя страна е в опозиция на корпорацията, а не на рода или семейството. Виж и колониалната история на Англия и Холандия. За разлика от Испания, където движеща сила, наред с държавата са авантюристите индивидуалисти, то тук на преден план са корпорациите, въпреки че и тук не липсват авантюристи. Не, работата му е била да систематизира и отбележи културните различия и го е направил чудесно. Те са факт. Обяснението за произхода на тези различия обаче не е достатъчно задълбочено. Определено има различие по оста родовост/безродовост, но безродовост все още не е индивидуализъм. Над половината от характеристиките които е залепил за това понятие са продукт не на модерността, а на определен тип колективизъм от късното средновековие.

Именно - ЗАПОЧВАТ(само), но дори и в такива колективи трудно се постига работа в екип, вътрешно-фирменото предприемачество и ефективно разпределение на задачите - т.е. не умеем за работим в колектив (дори и съставен от добри познати). Тази работа в колектив и групи е присъща на западния свят много преди модернизацията и индустриализацията. Средновековния град, гилдията, енорията - това са все корпорации които са изисквали работа в екип, разпределение на задачите и поемане на отговорности. Това обаче си е пак вид колективизъм. Какво общо има тук индивидуализма? Индивидуализмът като идеология и ценности не възниква като опозиция на родовостта, а на корпоративизма. Сега обаче на индивидуализма се приписват същите ценности, които са присъщи точно на корпоративизма.

Знам ли? По принцип си прав, че има културни различия, но да вземем ето това например: Вътрешно-фирменото предприемачество, при което колеги, работници и партньори заедно се стремят да постигат целите на организацията, да повишават качеството и да намаляват разходите, да печелят за себе си чрез организацията, у нас е твърде трудно постижимо. Изграждането на ефективно партньорство се оказва мъчителен процес, чийто единствен резултат често пъти са драматичният сблъсък на интереси и оформилите се “вражески лагери”. Тези характеристики според мен изобщо не се дължат на индивидуализма, а на корпоративизма. Присъщи са на обществата с развит корпоративизъм далеч преди да се появи културата на индивидуализма. Ако трябва да се търси някаква корелация, това е родовост/корпоративизъм, но и двете характеристики спадат към колективизма, а индивидуализмът е в опозиция както на корпоративизма така и на родовостта. Силно ме смущава факта, че Хофстеде изобщо не обръща внимание на корпоративизма. 2/3 от характеристиките на това което нарича "индивидуализъм" са присъщи на англичаните и холандците още от средновековието, когато за никаква култура на индивидуализма не може да се говори.

Ето и един по-различен поглед: Muslim individualism, Christian corporatism

От доста време се чудя, дали измерението индивидуализъм/колективизъм е в състояние да опише и обясни българската действителност. Да, в много отношения обществото и културата ни са подчинени на колективизма. От друга страна има неща които изобщо не могат да се впишат в представата за колективизъм. Мисля, че Хофстеде е пропуснал много от измеренията и формите на индивидуализма и колективизма. Преводът на Минков - родовост-безродовост е много по-точен и описва значително по-добре това което е изследвал Хофстеде, но това е само частен случай от проявите на индивидуализма и колективизма. Българинът има поговорки от рода на: - На вълка му е дебел врата, защото си върши работата сам. - Орташката работа и кучетата не я ядат. - Помогни си сам и Господ ще ти помогне. - На каквото си постелиш, на това ще легнеш ... и още маса други, които говорят по-скоро за някакъв свиреп индивидуализъм, отколкото за колективизъм. В същото време обаче по ред особености е типичен колективист. Т.е. получава се някаква шизофрения. Цялата работа според мен е, че Хофстеде свежда колективизма единствено до родовост и пропуска такива форми като кооперативност, корпоративизъм и др., които силно присъстват в западната култура, но изобщо не е задължително да ги има в останалия свят. Не им обръща внимание защото са част от културата му, докато Минков много точно е фиксирал проблема. С една дума много от особеностите които Хофстеде приписва на индивидуализма са всъщност проява на корпоративизъм, кооперативност и др. подобни и въобще не се дължат на индивидуализъм, а на колективизъм, но не родов, а от съвсем друг характер.

Според Industry Watch, през последната година се наблюдава една интересна тенденция. Заплатите на базовите позиции (нискоквалифициран труд, но с изградени трудови навици и етика) отбелязват по-висок ръст в провинцията отколкото в София. Ако през 2011 в провинцията (големите градове) може да се наеме човек на базова позиция срещу 50% от заплатата в София (за същата работа), то сега вече заплатите стигат до около 75%. Обратно, за средните позиции (изискват определени качества и умения, но не и специализирано знание у служителите) през 2011 съотношението големи провинциални градове/София е било 75:100. Сега съотношението е 60:100, но не защото заплатите в провинцията са намалели, а защото в София се отчита значителен ръст. Ето и данните които дават Industry Watch за София и Пловдив (заплатите са нето, след осигуровки и данъци) Базови позиции: София - 640 Пловдив - 505 Средни позиции София - 880 Пловдив - 575 Индъстри уоч: Работодателите предпочитат опита пред дипломата Повече информация може да се намери в редовния им доклад - Biggest Cities Review

Така е - данни няма. Въпреки това мисля, че относно технологиите проблеми няма. Средновековната земеделска революция подминава балканите. Общо взето методите за обработка и оръдията на труда остават едни и същи през цялото средновековие и османския период. Като изключим новите култури дошли от Америка, всичко друго си остава същото. Щом може с подобни технологии Византия да е номер едно през първото хилядолетие, а Османска Турция за един дълъг период от време да е страшилище за Европа, няма проблеми и ПБД да е това което е. Проблемът е по-скоро да разберем по какъв начин става организацията и "експлоатацията" на селяните. Нямаме данни за някаква по-сериозна система за събиране на данъци - било от държавата (по модела на Византия) било от църквата (по модела на западна Европа). В същото време Aspandiat е прав - между 805 и 969г. България демонстрира големи икономически, военни и културни възможности. Явно аристокрацията е намерила начин да мотивира селяните и да ги накара да се гърбят повече от това което им е нужно на тях самите за да може тези постижения да станат факт. Въпросът е как.

Не съм категоричен. Просто повечето автори използват това съотношение. Например тук - Nicolas Oikonomides: The Role of the Byzantine State in the Economy и тук - Jacques Lefort:The Rural Economy Пак според тях "брана" и брануване във Византия е имало винаги. Използва се просто примитивно оръдие, съставено от греда с вързани (закачени) за нея клони. Туй чудо се използва в средновековието, в османския период и в наше време, а сигурно идва от зората на земеделието.

Това е вярно за северна Европа, където преди тези нововъведения добивите са 1:3 На балканите триполната система, целенасоченото торене, конският впряг и тежкият плуг са непознати до началото на 19-ти век, а масовото им въвеждане става в края на века и в началото на 20-ти. Почти през целия период на османското владичество, методите и технологиите в земеделието по нищо не се различават от средновековните - дървено рало, двузонова угарна система и липса на целенасочено торене. Добивите обаче са същите 1:5(6) Ето сведение от Кнежа: "Земеделието и след Освобождението продължава да е примитивно и ралото и мотиката са основни средства за обработка на земята, която тогава още не се тори. Едва към 1898г. за цялото Врачанско окръжие са доставени 11 железни плуга, а през 1909г. на 1 рало се падат вече по 8 плуга." Това е от Добруджа: "В цяла Добруджа торът е неизвестен, угари също оставят твърде малко. И досега има мнозина селяни в тая област, които смятат, че добруджанската почва не търпи тор! А това от Македония: "Вместо да се тори почвата с оборски или изкуствен тор, нивите се оставят на угар. Дребните стопани почти не съблюдават принципа на редуване на посевите. А едрите едва сега започват да въвеждат, и то съвсем предпазливо, "франкските" новости. Както са работили бащи и деди, така искат да работят и синовете, и упорито се придържат към старите похвати."

Забрави фанариотите които въвеждат славянската книжнина и панславистите от Дунавската империя. Въобще световен руско-гръко-австрийско-руско-османски заговор и конспирация, но не е ясно срещу кого.

Доколкото знам модият е различен (като обем) за всяка област и е трудно да се стандартизира. От друга страна житото в различните области също се различава (по сортове), а и тежестта му зависи от климата. Един модий земя е земята която се засява с модий зърно. При добиви 1:5(6), 48*5 е точно 240 модия. Ето какво казват за размера на земята - модий / кв.м. "Under this system, a hypothetical square with a true area of 45,369 m2 would be reckoned as 50 modioi if it were fertile land, 40.5 modioi if it were in the Balkans, or 35 modioi if it were in the East." Това обаче е без значение. Едно е ясно - данъците в България са нищо в сравнение с тези в Империята. Просто няма база за сравнение. Явно е, че за стопанските и властови взаимоотношения в ПБД трябва да се търси друг модел - византийският не пасва.

Да направим една съпоставка с положението в Европа и да видим къде се намира ПБД. В западна Европа няма централни данъци (с изключение на църковния десятък). Доходите да кралете се формират: - от доходите на личните им владения - от глоби, мита, съдебни такси, конфискации и др. подобни - от феодални права - от извънредни данъци свързани с конкретно събитие Изключение прави Англия, където освен всичко друго, кралят може да разчита и на някаква форма на национален поземлен данък, но размерът му не е значителна величина. На другия полюс е Византия, където системата е централизирана и държавата облага с данъци почти всичко. Най-високи постъпления генерира поземления данък. На всеки 48 модия земя със средно качество се дължи 1 номизма. Например, ако един селянин притежава 96 модия, от които обработва половината, а половината оставя на угар ще получи добив около 240 модия зърно, а ще дължи 2 номизми или около 24 модия ще отидат за данък. Ако земята е първо качество данъкът е два пъти по-висок - т.е. 1 номизма на всеки 24 модия. Освен това се дължат маса други данъци. Положението в България не е като в континентална Европа - съвсем без централни данъци и практически с отсъствие на централна власт, но и изобщо не се доближава до това в империята. Системата би трябвало да е нещо подобно на тази в Англия. Т.е. държавата все пак е централизирана, но със силни местни магнати, почти равни по икономическа мощ на царя.

Така е. Въобще въпросът с икономиката на ПБД е тъмна Индия. Имаме един куп клишета, но обща картина няма.

Вярно е, че е далеч от представите ни за класическия западен феодализъм, но към този момент и Европа не е достигнала все още до него. От друга страна Графа е прав, че по това време България е далеч от възможностите на Византия за налагане на силна централна власт. Според мен, след Крум се върви от икономика на грабежа към система с условни вледения, където основната част от излишъците остават в ръцете на местните величия. Подобна система е централизирана, но неустойчива. Стремежът е владенията от условни да станат безусловни (наследствени) и рано или късно системата се разпада. След разпада е необходимо ново преформулиране на стопанските и властови отношения, но до този етап въобще не се стига. Имаме прекалено мощен съсед, който прекъсва процеса.

Далеч съм от мисълта, че българската държава има организационния капацитет на Византия. От друга страна тук нещо не се вързва с представите изградени от историографията ни и няма как едно такова сведение да се приеме за чиста монета, без резерви. Подобен размер на данъка е напълно възможен, но той предполага една съвсем различна структура на държавата. При това положение спрямо останалите благородници царят/князът би бил пръв сред равни по чест, но някъде далеч, далеч назад по богатство. С една дума положението би трябвало да е нещо подобно на това в западна Европа. Силно децентрализирана държава с мощни барони и слаб финансово монарх, чиято власт се опира по-скоро на морални категории като чест, вярност, традиция и т.н., но не и върху реални властови механизми.

Много ме съмнява това да е размера на данъка. Във Византия, освен държавните данъци, бирниците събират и т.н. такса κανίσκιον. Тя осигурява издръжката на служителя за времето когато събира данъците и е нещо подобно на описаното в текста. Всеки собственик на "зевгари" е длъжен да осигури на бирника един хляб, едно пиле, стомна вино и един модий ечемик. Тези продукти са изцяло за лична консумация на бирниците и нямат нищо общо с данъците.

Ето малко данни за цените: For the second half of the 10th and the first half of the 11th century non-crisis prices given by Morrisson and Cheynet (2002, p. 823) range between 1/15N and 1/8N. Lefort (2002, p. 301) uses 1/12N per modios as the average price. Morrisson and Cheynet (2002, p. 858) cite BasilI’s policy of maintenance of “normal” wheat prices at 1/12N. Kaplanis (2003) gives the wheat price as 1/12N. Harvey (1989, p. 203) believes that during the “normal times” the price was between 1/8N and 1/10N per modios. Therefore, the range of “normal” prices is from 1/15 N to 1/8N; we use the mean of this range (1/12N). И една таблица: Данните са от тук: http://www.clds.rs/newsite/ekonomska_istorija/saradnici_CLDS/WP%20Byzantium%201000.pdf Като гледам, виното е направо без пари.

Наистина по темите за точните науки е трудно да се пише, но има какво да се направи например със социалните науки. Ако се направи една статистика не по подфоруми, а какви теми с отварят в най-масовия форум "история" може и да излезе нещо и да се създадат условия за привличане на нови, активни потребители. Във форума например няма раздел за науката икономика (Economics). Има "икономика" в подфорум "Съвремие, политика и геополитика" от форум "История". Там поставена по-скоро се приема за "economy" и се пише за бизнес, а не по теми свързани със самата наука. Например темата "Икономическият потенциал на Първото българско царство" поставена във форум история ще се разгледа по един начин, а във форум "economics" по съвсем различен. Просто инструментариума на икономистите които се занимават с икономическа история е съвсем различен от инструментариума на историците с класическо образование. Липсва раздел "социална и културна антропология", а хора които да пишат по темата, при това качествено има. Сега темите на Южняка, Ник, Алвата и още куп други потребители са разпилени и са набутани пак в "История" "Генетика" също няма, а теми има доста - естествено пак в "история" Това показва, че не толкова всички искат да пишат в раздел "история", а по-скоро пишат там поради липса на специализиран раздел на науката в която имат интерес. Не е лошо да се направи опит за привличане на математици и физици, но при положение, че така и така например има антрополози, защо да не им се създадат условия за още по-голяма изява, а и за привличане на нови членове на форума.

Професоре, темата не е за тежкия плуг, темата е "Икономическият потенциал на Първото българско царство" Каква е тезата ви - че тежкият плуг е изобретен от българите на Волга и след това е въведен в експлоатация в ПБД? Ако е така, мотивирайте се как и по какви пътища от Волга е попаднал тук - на Балканите. Какви са доказателствата ви, че се е използвал в ПБЦ и защо след това е изчезнал и заменен с по-старото и примитивно рало? Ако изобретението (каквото и да е то) на волжките българи няма отношение към ПБД, то за мен този факт няма отношение към българската история. Българите на Волга са правили много неща - например приели са исляма. И това ли има отношение към историята ни?