Atom

Според мен напълно възможно. Арменците даже отиват отвъд теократичната автономия и имат национална конституция и народно събрание (светски). За подобно развитие при българите обаче няма време.

Кой точно е открил тежкия плуг е дискусионно. Дори и да са българите на Волга, не виждам какво общо има това с нашата история. Нашите прадеди, а и останалите балканци са орали земята до 19-ти век (а някои и до средата на 20-ти) с дървено рало. Описание на видовете рала използвани в българското земеделие може да намерите тук

България е класически пример за попадане в т.н. капан на средните доходи от който не виждам как ще се измъкнем. Заплатите ни са никакви - безкрайно високи за да се конкурираме с евтиния ръчен труд на Индия и Бангладеш и безкрайно ниски за да се развиват индустрии с висока добавена стойност. При това ниво на средни заплати не виждам каква индустриализация ще правим. Няма как де се върне например обема на текстилната промишленост и производството на облекло - заплатите ни са високи. Няма и как да създадем индустрия с висока добавена стойност - заплатите ни са ниски. Каква е приликата и разликата при тези три професионални направления - медици, шивачки и технически кадри (с изключение на ΙΤ). Приликата е, че липсват кадри и на пазара има недостиг. Другата прилика е, че работната сила е застаряваща. Разликата е, че достатъчно млади шивачки ще има ако средната заплата в страната се върне на нива от 90-те години (но трябва да излезем от ЕС, да се върнат визите и да са останали все пак хора в България), а достатъчно млади медици и технически кадри ако заплатите стигнат поне нивата на Полша.

Това са възможностите при това ниво на средното образование. Образованието може да се раздели на две категории - подготовка на хора с достатъчно добра основа, които много бързо могат да се ориентират при промяна на средата, технологиите и да възприемат новостите. По принцип това се опитват да правят СУ и ТУ. Доколко са успешни това е друга тема. - подготовка на занаятчии - хора, които веднага могат да заемат определено работно място - това се опитва да направи Наков. За първата категория резерви няма. Младежите които излизат от средното образование и имат аналитично мислене и отношение към точните науки не са чак толкова много, намаляват непрекъснато, а и една голяма част от тях заминават за чужбина. Резерви има за втората категория. Тя изобщо не е разработена, а потенциал има. Пример: В направление Информатика и компютърни науки на СУ през 2013г. се обучават 1628 човека, докато през 2012 са били 1962. За сметка на това в същото направление на УниБИТ има ръст. През 2012 са били 848, а една година по-късно 1017. Вместо да ходят по разни измислени унита като библиотекарския, за младежите е много по-добре да учат занаят при Наков. Не знам дали образованието в СУ и ТУ е рудиментално, но с една най-обикновена задача - да се напише софтуер за изчисляване на ГПР (годишен процент на разходите) не можаха да се справят една камара програмисти с много добри умения по един куп технологии. Тогава нямах познати учили в КСТ на ТУ или в компютърните специалности на на СУ. Може би поради тази причина, проблемът ми не беше решен от програмист (подготвен незнайно къде), а от възпитаник на ТУ, който е учил в съвсем различна специалност. Човекът ми направи модел на Ексел, а занаятчиите след това го преведоха на нужния език. Това е просто илюстрация, че има нужда и от двата типа специалисти.

Фасмер Греко-славянские этюды. I. Известия Отделения русского языка и словесности имп. Академии наук. 1906. XI. 2; II. Греческие заимствования в старославянском языке // Известия Отделения русского языка и словесности. 1907. XII; III. Греческие заимствования в русском языке // Сборник Отделения русского языка и словесности. 1909. Т. 86. Това което ни интересува е втора част. Не знам дали може да се намери онлайн.

Двете неща вървят ръка за ръка. Как ще стане "реиндустриализацията" и дали изобщо ще стане един господ знае. Във всеки случай проблем номер едно, който всички посочват е връзката между образованието, пазара на труда и предпочитанията на бизнеса. Един пример. През последните години значително се разви автоиндустрията - производството на части и компоненти за автомобили. Редица икономисти сочат българския автомобилен клъстер като пример за другите индустрии. Всяко по-голямо предприятие изгражда около себе си кръг от десетки малки под-под-изпълнители заради които всъщност се извършват инвестициите в България и където са повечето работни места. Тези малки фирми произвеждат детайли в малки серии и ръчният труд при тях е определящ. За момента обаче тази индустрия е достигнала своя таван. Какво се получава? Когато бизнесът казва, че липсва работна ръка в този сектор се има предвид стругари, фрезисти и др., които могат да работят на обикновени машини (а не на такива с ЦПУ). В момента по-голямата част от хората, които имат тези умения са в порядъка 40-60 години, а заплатите са около 800 лева. Въпреки, че има липси, за младите тези професии да без перспектива. 1 - бъдещето е на машините с ЦПУ 2 - дори и да са добре обучени и да могат да вършат тази работа, те са по-мобилни и бързо се преквалифицират. За един младеж с технически умения и известна сръчност, който е обучен да рабати по чертежи и т.н. е по-добре да монтира кухни например (ще получава около 2000 лева) отколкото да работи на струг или на фреза за 800. За инженерните кадри проблемът е още по-голям. Средният осигурителен доход на завършилите в ТУ машинно инженерство е 913 лева, а на позиции за висшисти работят едва 36,10%. Т.е. тук също мотивацията на младежите да учат точно това е минимална (освен ако нямат намерение да заминават за чужбина). Защо му е на един младеж, ако има математически ,(и/или) технически, "креативистични" (дизайнерски, проектантски) заложби да се насочва към някаква специалност различна от свързаните с ΙΤ? Ако не иска да работи пред монитора му е по-изгодно да избере по-скоро икономика в УНСС отколкото някаква друга "техническа специалност". Дето се вика хем по-чисто, хем по-лесно, че и по-платено. Средният осигурителен доход на завършилите в направление "администрация и управление" в УНСС е 1178 лева, а на тези "икономика" 1131 лева. Да не говорим, че и в двете направления на позиции за висшисти работят над 50% от завършилите УНСС (а не 36,10%) България е с размерите на един град (като население) в икономиката на ЕС. При това ниво на заплати да се говори за някакво бъдеще на индустриалното производство е наивно. Китайският квалифициран работник малко трудно може да се премести на по-платена работа в друга държава. Българският младеж обаче няма тези проблеми. Българската индустрия се крепи на застаряваща работна сила, където заплащането на квалифицираните работници е от порядъка на 800 лева. Младежите може и да нямат необходимата квалификация, но имат алтернатива. В края на краищата интересът клати феса.

Точно обратно. Тези специално (има естествено и други представители на IT бизнеса) искат фундамент и не държат толкова на актуални знания (които имат къс живот според тях). Ето цялата статия: IT секторът пак настоя за реформа в образованието Естествено по-малките фирми ги вълнува това което казваш. Интересите на двете групи са обаче диаметрално противоположни. Хубаво, но каква е алтернативата за младежите. ΙΤ и медицина - ОК, там наистина има търсене, но могат ли всички да станат добри програмисти и имат ли изобщо данни за да им е успешна реализацията в тези професии? И една статия в пряка връзка с темата: Петте български индустрии с голям потенциал за развитие

Не знам дали може да съществува система на "държавен капитализъм" или икономика тип ИИ без пари (или поне еквивалент на пари). Нали по някакъв начин натуралните постъпления трябва да се измерват и контролират. Това е доста сложна система, изисква стабилен бюрократичен апарат, някакво дори и примитивно счетоводство и т.н. В Европа през 10-ти век надали има някой който да има капацитет да постигне византийската централизация. В края на краищата това е една от причините за възникване на феодализма - липса на пари и капацитет.

Проблемът е, че или нямат умения, знания и компетенции или ако ги имат, не умеят да намерят начин как да ги приложат. За това обаче не са виновни самите младежи, а обществото и образователната ни система. Ние дори не можем да дефинираме какво искаме от образованието и какви цели трябва да постига то. Или пак опираме до спецификите на нашето мислене и нагласи. Например тази дума "специалност" аз изобщо не мога да я схвана. Да, има разни регулирани професии - медицина, право, архитектура и т.н. където думата има някакво съдържание, но какво означава някой да учи в "специалност" математика, философия, история или минало и съвремие на Югоизточна Европа например. Какво се очаква от младежите "завършили" тези специалности? Кога те са реализирани и "работят по специалността си". По света хората получават "степен" по нещо си. По времето на обучението те придобиват различни умения и по-задълбочени знания в една или повече области на науката - нищо повече. Самата дума "степен" означава, че това е само един етап от живота им и възможностите пред тях са неограничени. Ние обаче завършваме специалност и се изживяваме като "завършени специалисти". Ето цитат от страницата After Graduation на департамента по икономика в Харвард, един прост съвет който дават на възпитаниците си: As you browse this page, remember that (1) your concentration does not determine your career and (2) where you land after graduation does not determine your career. Ето каква кариера препоръчват Warwick на бакалаврите си по философия: Philosophical training is valuable for a very wide variety of careers. Our students have had success in jobs that require rigorous and imaginative thinking in response to complex problems, including accountancy, banking, consultancy, IT, journalism, law, marketing, media, management, recruitment, as well as teaching and research in Philosophy and related areas. В България не знаем какво искаме, оплели сме се като в пате в кълчища и нямаме представа накъде да поемем. Ето какво препоръчват например от БСК: "Критерият за предоставяне на субсидия от държавния бюджет за висшите училища трябва да бъде само един - нуждите на страната, както за общественото, така и за икономическото й развитие в настоящия момент и в близкото бъдеще от кадри с точно определени професии и специалности, съгласно изготвената държавна заявка" А ето какво искат от консултативния съвет на IT сектора, който е под шапката на същата БСК: "....актуализация на учебните програми във висшите учебни заведения. Изучават се излишни неща и се придобиват знания, които имат къс живот. Трябват ни фундаментални знания, комбинирани със социални умения" Ха сега де, кой е приоритета -точно определени специалности и професии или фундаментални знания? Как да намерят младежите "работа по специалността" си при тази ситуация? И още един пример. Цели 6,19% от бакалаврите по икономика в АУБ работят като "специалисти по информационни и комуникационни технологии". Просто никой не им е казал, че трябва да работят по специалността си, а и най-вероятно нямат представа, че с излизането от университета имат "специалност". Изкарали са някакъв курс, имат обща представа за материята, но рядко някой става добър програмист - нямат нужните умения. За сметка на това повечето изкласяват до ръководители на екипи, управляват проекти и т.н. - т.е. позиции за които наистина са им помогнали уменията придобити в университета.

Не е само в соца проблема. По начало манталитетът ни е такъв. Ние сме работливи, но нетрудолюбиви (това Ник го разясняваше някъде, ако трябва да ме поправи). Блъскаме се, но не знаем защо. Разни поговорки от рода на "Залудо работи, залудо не стой", "Луд умора няма, само се поти" и т.н. показват сбърканото ни отношение към труда и дълбока ирационалност. Просто не можем адекватно да преценим защо, какво и как. Няколко примера от края на 19 век: - Земледелието във Видинския санджак, както и в цяла България, се намирало в първобитно състояние....Българите продължавали да обработват земята по същия начин, както това са вършили дедите им в XIII и XIV в., даже в някои отношения са отишли много назад. По-голямата част от земята останала в треви и бурени - Открай време македонците обработват земята с най-голямо старание и получават най-добри добиви....Наистина – и това важи за всички земеделски народи на Балканите – все още земята не се стопанисва рационално..... Както са работили бащи и деди, така искат да работят и синовете, и упорито се придържат към старите похвати. Невежеството и леността, които тук наричат навик, спъват прогреса в селското стопанство и са по-силни откъдето и да било. -В Добруджа, особено в северната ѝ част, обработването на земята е още твърде екстензивно. В цяла Добруджа торът е неизвестен, угари също оставят твърде малко. И досега има мнозина селяни в тая област, които смятат, че добруджанската почва не търпи тор! Младежите инстинктивно усещат тази ирационалност и искат да се променят, да станат рационални, а не "будали" и да "работят залудо". Естествено няма как да се получи. Резултатът е, че от неефективно блъскане се преминава към ефективно седене, но рационалният момент продължава да липсва.

Плюс някои по-обикновени стоки като тъкани, вино, различни плодове (Повесть временных лет), църковна утвар, обков за книги, може би пергамент. От краткото сведение в Повесть временных лет, може да се съди, че търговският баланс с Византия и северозапада (Унгария, Чехия в източника) е положителен - повече изнасяме от колкото внасяме (в замяна получаваме злато и съответно сребро). Аз друго не мога да си обясня - каква е мотивацията на селяните да произвеждат повече? Човек е устроен така, че се напъва толкова колкото е нужно. В Западна Европа, производството на значително количество селскостопански излишъци, които да позволят появата на градовете се обяснява с два фактора: - технологичните промени в земеделието - въвеждането на тежкия плуг, триполната система и конския впряг - пълно закрепостяване и обезправяване на селяните. Т.е. от една страна новите технологии позволяват със същите усилия да се произвежда повече, а от друга принудата (обезправяването, закрепостяването) кара селяните да се напънат значително повече, отколкото ако произвеждаха само за тях. В резултат на комбинирането на двата фактора се получават излишъци достатъчни за възникването на градовете. Естествено това е първоначалния импулс. С разрастването на градовете и налагането на стоково-паричните отношения самия пазар вече мотивира селяните да произвеждат още повече. Очевидно е, че тези обяснения нямат нищо общо с положението в България и тук трябва да се търсят съвсем различни механизми. В България по това време няма промяна в земеделската технология. Няма и пълно закрепостяване и размер на принудата в мащабите на западна Европа (прието е, че повечето селяни по това време са собственици на земята си и са свободни). Няма и развити стоково-парични отношения (за разлика от Византия), а търговията поне за селяните е натурална. Въпреки липсата на тези фактори нещо в организацията се е променило и е накарало селяните да се напънат значително повече в сравнение с това което е необходимо за изхранването им, без някакви видими допълнителни ползи тях. С наличните технологии селянинът може без проблем да изоре, засее и ожъне вместо 30-40 декара за себе си още 30, но кой и защо може да го мотивира да направи това?

Aspandiat, добивите в Струмикшото поле винаги са били с една идея по-високи от Петричкото, а за Петрич вече ти писах -140-150 кг./дка към 1887г. За Скопие Кънчов дава следните данни: "Плодородието на Скопското поле може да се разбере от следующите числа: на 1 турски дюлум земя се хвърля обикновено 2 шиника семе за житата, а се получава пшеница от 10 до 15 шиника (1 ш. = 10 оки), ечемик 20 до 30 шиника (1 ш. = 8 оки), овес до 30 ш. (1 ш. = 6 оки), ръж, колкото пшеницата." "Главният износ на тая страна (скопския вилает) се състои в жита, кожи и вълна.....Всичкото събрано жито се изкарва за Европа и през Солунското пристанище. Търговията с кожи става тоже чрез солунски големи търговци" Хайде малко и за София: "Според сведенията на австро-унгарския дипломатически агент Толи от есента на 1876 г. в София са били закупени и транспортирани по река Дунав и през Солун над 9 млн. оки зърнени храни, предназначени за износ във Франция и Австро-Унгария........Само в София през ноември 1876 г. били закупени около 3-4 милиона оки пшеница, а в цялото Софийско поле - три пъти повече." Преди 1000г. земеделските технологиите са почти същите. Разликата е, че местното градско население е в пъти по-малко в сравнение с това от края на 19 век. Няма кой да консумира излишъците и искат или не искат местните баровци ще изпращат излишъците там, където други ще ги изпращат и след 1000г. - към Солун.

Абсолютно вярно. Точно това става с латинизираните и полулатинизирани местни. Според доста експерти броят на това население към 7-8 век е поне равен, ако не и по-голям от броя на славяните на балканите. Те обаче не създават нито култура, нито политически обединения, а съществуването им е сведено до биологично оцеляване. Причината е, че няма земеделие, а само едно куцо животновъдство (без собствена земя). Но дори и да имаш своя земя, с основен поминък животновъдство пак си до никъде. Можеш да поддържаш някакво племенно обединение или квази-държавно образувание ако комбинираш животновъдството с икономиката на грабежа, но си до там. Градове, култура, литература, империя - всичко това може да се постигне върху основите на икономика базирана на развито земеделие или на търговия и развити стоково-парични отношения (или и на двете заедно). За ПБД се приема, че няма развити стоково-парични отношения и търговията се базира на натурална размяна. До тук добре, но приемем ли, че няма и развито земеделие, а основният отрасъл на икономиката е скотовъдството ще трябва да се направят супер гимнастики за да се обясни появата на империята, разпространението на славянското богослужение, градовете и въобще това което наричаме златен век. Не мисля, че когато са дошли се различават коренно от предходните племена. Спокойно може да се види еволюцията в поведението и стратегията им, особено преди и след Крум.

Иначе Добри е прав, че всичко трябва да се разглежда към конкретния момент. Например части от Горнотракийската низина и въобще земите по цялото протежение на Марица до делтата и, могат да бъдат както изключително плодородни ниви, така и гъсти непроходими гори. Ако по някакви причини земята не се обработва (войни, епидемии и т.н.), благодарение на разливите на Марица и особеностите на терена, само за няколко години израства гъста джунгла. Доколкото по времето на ПБД в района не се случва почти нищо, най-вероятно положението по това време е точно такова - гъста гора. На изток в областта Загоре има един куп градове и всички войни се водят за нея. В западната част на Тракия е е само един Филипопол, а и той се споменава много рядко. Между другото, Горнотракийската низина многократно променя облика си. Заселват се някакви хора, култивират земята, следват войни или епидемии, земята спира да се обработва и гората си завзема територията. После се заселват други хора и цикълът се повтаря. Това може да се види и сега при различните акции за почистване на коритото на реката. В даден участък между дигите се изсича цялата растителност и се изкоренява всичко. Само след 4-5 години не личи изобщо, че е извършена някаква работа - на терена е същата джунгла, каквато е била и преди.

Стоманените плугове правят възможна обработката, но дори и с тях добивите не са кой знае какви. Ето кратко описание за живота в Гурково (община Балчик) до 1940г.: "До 1940 година в селото няма трактор. Преминаването на някой трактор от околните чифлици представлявало невероятна атракция за хората от селото. През посочения период в земеделието съществува угарната система, като една трета или една втора от нивите се оставят за паша на добитъка, като през май и юни се извършва оранта за сеитба през следващата година. В селото е силно развито говедовъдството и овцевъдството – има 1500 говеда, които през пасищния период се събират на селския мегдан – кайряка, който в момента представлява парка около читалищната сграда. От там животните се отправят на паша, съпровождани от двама-трима селски ратаи, на които хората заплащат в натура с пшеница. Добивите от пшеницата на угарната система са ниски. От един хектар се получават 10 - 12 чувала пшеница, а най-добрите земеделски стопани са достигали до 18 – 20 чувала от хектар. По това време това са мерните единици. Превърнато в съвременни мерни единици добивите са 70 – 80 кг, максимум 100 кг от декар." Ето и малко официална статистика: За периода 1907-11 средният добив на пшеница на територията на България е 95-96 кг. от декар, а за периода 1930-34 115-116 кг. от декар. Източник: Статистически годишник на Царство България - 1941г.

Трудно ако трябва да сме прецизни. Общата картина обаче е видна почти до вчера. Това е от тук: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. За 1912, и 1913 положението е още по-трагично за Северна Добруджа (под 100 кг/декар), но тогава има войни, мобилизации и данните няма да са много показателни. 25 години по-рано, според Кънчов добивите в петричкото поле са 140-150кг. от декар, а в Серско и Демир хисарско (Валовища) над 200-225. Към 1887г. 3/4 от операциите се извършват по технологии, които почти не се различават от средновековните.

Aspandiat, преписваш ми неща които не съм казал. Никъде не твърдя, че Самуилова България произвежда два пъти повече от северна. Нямам представа нито колко произвежда северна, нито Самуилова. Твърдението ми е, че по това време добивите от единица площ в югозапада са по-високи от тези в северна България. Там където има възможност да се отглежда дава повече, там където няма (чукарите) не се отглежда изобщо. Хайде да се цитирам сам: Най плодородно е солунското поле, след това серското, но и което друго да вземеш - петричко, струмишко, полето на Прилер-Битоля-Лерин, полето на Мъглен и т.н. - всички дават по това време повече от декар в сравнение на черноземите на Дунавската равнина. Просто това са възможностите с тогавашните технологии (ралото) И пак да се повторя, като говорим за икономическият потенциал на България, основното което според мен трябва да се разглежда са възможностите за генериране на селскостопански излишъци (тая дума сигурно я писах над 10 пъти), а не производството изобщо. Именно излишъците дават възможност част от населението да се откъсне от земята и да строи градове, да се занимава със занаяти и изобщо да строи това което наричаме златен век. Общото производство няма значение. Ако не генерираш излишък, изяждащ всичко и за екстрите трябва да разчиташ на "икономиката на грабежа". Ако в един район 2000 домакинства произвеждат 2000 тона зърно и изяждат всичко, то няма излишък, няма занаятчии, няма търговия няма нищо. Ако в друг, 10 домакинства произвеждат 20 тона от които консумират 10, а 10 остават излишни, то се появява възможност на други 10 семейства да се занимават с нещо друго. Явно през 10 век в България е създадена такава организация, че икономиката започва да генерира излишъци. В северна България благодарение на тях се пръква Преслав. При това за да съществува град от подобен мащаб е необходимо да излишъците да не са само данъчни, но и търговски (в противен случай трябва да приемем, че на населението на Преслав е раздавано безплатно жито за сметка на хазната). И като говорим за излишъци, за това дали ще има или няма се определя от редица фактори: - качество на почвата (добиви от единица площ) - големина на селото (при равни други условия по-малките села са по-ефективни) - способност на местния баровец да мотивира селяните - близост до град (по-голямо село, манастир или изобщо търговски център) - и още куп други фактори, но най важни от всички са селянинът да се чувства сигурен и мотивацията (да има някакъв смисъл да се пъне повече от това което е необходимо) И накрая пак да питам, ако може северна България да произведе търговски излишъци само за функционирането на Преслав за около 400000Ν, защо да не може югозападът да произведе търговски излишък за 200000Ν?

През "границата" са преминавали стада ежегодно, поне два пъти в годината и то без задължително да отиват на пазар. Дали тези сезонни преходи са облагани и до колко са били сигурен източник на приходи е божа работа. Случката с убийството на Давид подсказва, че може би са правени опити за налагане на подобна практика. Пак от нея може да се съди, че по-скоро ефектът от тези опити е бил отрицателен.

Петър и Асен са велможи, които живеят на определено място и са с определен статус в обществото.Това не са полуномади, които днес са на едно място, а утре на друго. Нали това писах по-горе - има данни, че велможите организират собствени стада. Е, след като понатрупат малко мощ и станат видими е нормално и империята да си поиска своето. Влахът, който е в Тесалия, жена му и стадото в "планините на България", а брат му с другото стадо някъде по Пинд къде и как ще го обложиш?

То май няма не детайлна, а никаква информация. Доколкото си спомням за пръв път при Алексий Комнин се правят опити да се контролира това население и да се облага по някакъв начин. По скоро ми се струва, че не се разчита на данъчни постъпления, а там където има възможност велможите сами организират стада, които се отглеждат от наети пастири. Доколко са успявали да си контролират чобаните е друга работа. В края на краищата обаче това е без значение. В случая темата е за икономическия потенциал на ПБЦ, а не за данъчните приходи на царството. Т.е. нас ни интересува преди всичко възможностите населението да се самоиздържа, на второ място количеството на излишъците които може да се произведат в повече от това което е необходимо за собствените нужди на конкретното домакинство и едва на трето каква част от тези излишъци са данъците. В случая ако един болярин има стадо и продаде част от животните на пазара, то парите от продажбата няма да отидат само за лична консумация и глезотии, но и за църкви, крепости, издръжка на войници и т.н. Всъщност това е сърцевината на понятието "икономически потенциал", а не това което се превърта чрез данъците.

Исав, това с добитъка и добре, но ако е имало подобно нещо, то собствениците на животните са търгували изцяло за своя сметка. Животновъдството на балканите е полуномадско и е изключително трудно да се обхване от данъчната система. Правени са опити, на май така и империята не е успяла в това начинание. Едва османците, със своите регистри и преброявания успяват да получат приходи от този отрасъл. Доколкото знам ромеите са събирали данъци на самия пазар. Ако не изкараш животното на пазара или го размениш за нещо друго в някое село няма данъци. Т.е. българската централна власт би получавала приходи от животните само ако на територията на България има организирани тържища на които животните да се продават и то срещу пари. Ако власи или българи закарат животните директно на ромейския пазар, то приходи ще имат те самите и ромейската администрация. Не виждам как централната българска власт би намазала от сделката. Уседналите земеделци отглеждат животни колкото за собствени нужди и консумация.

Не става въпрос какво има или няма на територията на империята, а какво има или няма на територията на България. И не съм казал, че югозападът е по-по-най изобщо, а че има по-високи добиви от северна България. Ти погледна ли си изобщо картата преди да я пуснеш тук. Къде ти е зърното в северна България (или за там картата не важи)? Имаш една тясна ивица около черноморското крайбрежие - "жито-лозя" и още по тясна в подножието на Стара планина- жито. И въобще как си представяш обработката на тежките северни черноземи с рало. Без тежък плуг черноземите се превръщат от предимство в недостатък и дават добиви около 3, до 4:1, докато по-леките почви на юг дават 5, до 6:1. Да си повторя тезата, ако не си ме разбрал правилно: АКО (в което силно се съмнявам) Преслав е бил наистина 60000, то това означава, че в България са създадени такива условия и организация, че стопанството на северна България е в състояние да осигури излишъци за изхранването на това население. Т.е. генерира излишък на стойност 300-400000N годишно (извън собствената консумация на производителите) само и единствено за нуждите на Преслав. При това положение и при същата организация югозападът също би генерирал излишъци, които няма обаче къде да се пласират на местна почва (няма гигант като Преслав) и биха позволили експорт на стойност 200000N. Подобна сума в добрите години може да се постигне с 20 000т. зърно (160 000N) и други продукти за още 40000N Ето ти по-подробна карта на югозапада. Имаш достатъчно площи подходящи за зърно.

Или око приемем, че местните са били романизирани по времето на Аспарух, то румънците са малко повече българи и славяни от нас, а ние сме малко повече румънци от румънците.

Тук има една статия където въпросът е разгледан по-подробно. Според статията: "Рейтинговата система включва научната продукция за 5 години, отчетена в две бази данни - Scopus и Web of Knowledge - от 2008 до 2012 г."

Земеделците използват за животните си основно сено и слама. С какво изхранват стадата си през зимата власите и другите животновъди нямам идея. Във всеки случай и да използват зърнени култури или отпадъчни продукти (слама) трябва по някакъв начин да ги получат от земеделците. Сметката не опира до това дали селяните могат или не могат да произведат количества за тях самите, за аристокрацията, армията, църквата, конете и да остане за износ. Определено могат. Въпросът е има ли мотивация която да ги накара да направят това. Какво биха получили в замяна на произведените излишъци (или какво биха им направили ако не желаят да произвеждат повече от необходимото).