Atom

Единственият пропуск на държавата в случая е, че кредитите в размер до 400 лева не са обект на Закона за потребителския кредит. При тях няма задължение за съобщаване на ГПР. Кредитните институции се възползват от случая и товарят много яко. Например Нет Кредит отпуска кредит от 399 лева за 30 дни при ГПР 2572%. ФрешКеш отпуска същата сума, за същия срок, при ГПР само от 1647% и т.н. Не съм сигурен обаче, дори и фирмите да са задължени да съобщават ГПР, дали на клиентите на тези дружества тази информация ще им говори нещо.

Така като гледам, разликата между хуманитарни и социални науки е точно приложимостта на математиката в съответната наука. Във всички социални науки - къде повече, къде по-малко се използва математика.

Добре, как може да се елиминира или сведе до минимум субективизма в науки като теология, философия, науки за религиите, литературата или етиката? Ако се опиташ де ги изчистиш от субективизъм, от тези науки няма да остане нищо.

Всъщност може би наистина няма място за "логика" в хуманитарните науки. Явно там нещата трябва да се възприемат така както ни се поднасят. Обединяващото май е субективизма. Теология, религия, литература, философия, етика - или възприемаш идеите им или не, но винаги възприятието е субективно - няма една истина. Чуждия език или го учиш или не и т.н. Нямам идея защо историята и археологията са тук, но явно и те са натоварени със субективизъм. Явно и при тях или възприемаш разказа или не и "истините" са няколко. Интересно е, че икономическата история е друга работа. Тя заедно с науки като психология, антропология, етнология и т.н. се възприема като социална, а не хуманитарна наука. Явно икономическата история не се товари толкова с идеологеми и може да се разглежда по-обективно.

Проблемът не е толкова в логиката - дали ще се използва или не, а в предварителните предпоставки върху които се градят логическите съждения. Всяка наука се гради върху няколко аксиоми, които се приемат без доказателство и върху които се надгражда останалата част от теорията. Е, проблемът в повечето случаи е в аксиомите. Когато те са сбъркани е очевидно, че всякакви логически напъни няма да избистрят картината, а по-скоро ще я зацапат. Ето един пример. Имаме две аксиоматични твърдения: 1. Българо- византийските отношения са антагонистични (винаги!). 2. Рим е изразител на Папоцезаризмът - по всяко време и навсякъде (добре е да се види темата на Глишев). Българският разказ за събитията около покръстването и приемането на славянската писменост е изграден логически точно върху тези два постулата. Парадоксът е, че дори когато отхвърляме аксиоматичността на горните две твърдения, ние продължаваме да приемаме логическите съждения изградени върху тях. По този начин на практика създаваме трета аксиома, върху нея започваме да градим следващата си теория и т.н. С една дума, проблемът не е в самата логика. Проблемът е, когато забравяме, че градим логическите си теории върху предпоставени, а много често и поначало сбъркани тези. В резултат се получават поредица от "съждения и факти" (аксиоми), в чисто насипен вид, които нямат на пръв поглед връзка помежду си и където логиката започва до се губи. Накрая объркването е голямо, по-лесно да кажем - "това е така защото е така" и да обявим, че логиката е неприложима в хуманитарните науки.

Според КОО-2008, историята е точно хуманитарна наука. Класифицирана е в група 2 - хуманитарни науки и изкуства, подгрупа 22 - хуманитарни науки. Българският класификатор се опира на International Standard Classification of Education. Доколкото знам, поне в Европа всички образователни програми са съобразени с тези стандарти.

Добре де, пусни един линк или драсни два реда да видим каква е тезата на ГЦ по тези въпроси и какво точно твърди за да можем да коментираме.

Така е. За чуждите глупости сме обективни и няма как да ни метнат. Имаме си обаче собствени митове на които съвсем сериозно вярваме. Това и една от причините да не разбираме явление като БЕС.

Извинявам се за отклонението. Няма пряка връзка с темата, но ми се струва любопитно от гледна точка на хипотезите за праисторията на езиците които влизат в съюза. Бях чул, че славяните са потомци на "античките македонци", но тук излиза, че всъщност всички славяни са балтизирани албанци. SLAVIC, A BALTICIZED ALBANIAN? И като бонус това: DACIAN AND THRACIAN AS SOUTHERN BALTOIDIC

Идеята, че българският език е тръгнал към аналитичност в резултат на пославянчването на прабългарите се опира на исторически предположения, а не на лингвистични и е предубедена. В официалната историография, при образуването на българската народност участват славяни, прабългари и местно, дославянско население. Защо точно фактът, че прабългарите приемат славянския език като втори да е причината за разпадането на падежната система, а не овладяването на славянския език от местните?

В темата става въпрос за балканския езиков съюз. В него членува само един славянски език - българския (заедно с македонския и преходните със сръбски диалекти). Територията на която са разположени езиците в съюза е ясна, а останалите славянски езици, които си описал са извън нея и нямат нищо общо с процесите в съюза.

Няма смисъл да влизаме в хипотези, които са трудно могат да се защитят. По всяка вероятност разпадането на падежите при имената върви от запад на изток, а не обратно. Ст. Стойков - Българска диалектология:

В България няма оправия. За разрешаването на проблемите започнаха да се предлагат какви ли не екзотични и крайни решения. Например, според Хърсев е задължително трайно-безработните да се вкарат в нещо като концлагери: Комунарски манифест

Проблемът на либертарианците е, че предлагат псевдо-пазарни решения за неща които не могат да се решат от пазара. Образованието е типичен пример. Там където образованието е предимно частно, то е здраво свързано с гарантирани от държавата студентски кредити. Без кредитирането и държавните гаранции системата би увиснала. Това работи, но само докато икономиката е във възход. Надуваш един балон (студентското кредитирате), който рано или късно ще се спука. Въпросът с частните пенсионни фондове е същия - квази-пазарни институции, които унищожават частната собственост и спомогнаха в значителна степен за колективизацията на капитала на американските корпорации.

Комунизмът, че е бита карта - бита е. Какво имаме обаче днес, дали това е капитализъм и каква е дефиницията за "капитализъм" изобщо. Либертарианските разбирания ли са капитализъм или това е утопия подобна на комунистическата. Libertarianism and communism, two sides of the same coin Къде е капитализма еталон? - в САЩ, с доминираща (като влияние, не по обем) колективна собственост върху средствата за производство и където частната собственост (дребния и среден бизнес) се мачка и губи позиции. - в Европа - с разглезеното си население , социалните програми и тъпите регулации. - или в Турция и Китай където държавата ти казва малко (Турция) или много (Китай) какво може и какво не може и как се прави бизнес

А какво точно търсят бизнеса и работодателите? Очевидно е, че за да не го намерят има някакъв проблем.

Друга съществена разлика между политическия либерализъм и икономическия (либертарианството) е начинът по който смятат да променят света. Либералите разчитат на политическото представяне. В световен мащаб, заедно с консервативните и социалистическите, либералните партии са едни от най-популярните. За разлика от тях, либертариански партии няма. Икономическите либерали действат не чрез партии и партийни структури, а чрез фондации, клубове, мозъчни тръстове, медии и др. подобни. Стремежът им е да обхванат колкото се може повече сподвижници в целия политически спектър.

О, бъркат се и още как: Щастливи кокошки - звучи смешно, но е сериозно Наливният зехтин остава в ресторантите - това все пак не успа да мине. И още един куп глупости, на които така сме свикнали, че не им обръщаме внимание.

Не е точно така. Политическият либерализъм е доминиращ в момента. Бъркат се във всичко - колко процента да са жените в бордовете на директорите, какви квоти за малцинства (най-различни) трябва да има в университетите и т.н. Гарантират се права (повече от тези на "нормалните") на хора с различна сексуална, расова и не знам каква си още ориентация. Всичко това е здрава намеса на държавата в обществените отношения. Най-важното - демокрацията е висша ценност за либералите и те се стремят да я наложат в целия свят. Всичко това за либертарианците (радетелите за икономически либерализъм) е пълен абсурд. Самата демокрация е пречка за налагането на икономическия либарализъм и те не пропускат случай да я атакуват. Пример: Демокрация или свобода

Стинка и прав. Съвременният политически либерализъм е по-скоро социален либерализъм и е за активна държавна политика в обществените отношения. Икономическият либерализъм или либертарианството (някъде се използва и неолиберализъм) е за минимална държавна намеса в икономиката и обществения живот. Двете идейни течения на практика наистина са в противоречие. Демокрацията е основна ценност при политическия либерализъм и е непреодолима пречка за налагане на икономическия.

Да, има тема. Вътре има достатъчно лингвистични доказателства. Има и мнения на част от модераторите: glishev: Боже, тая тема ще стигне до невероятни глупости. Last roman: айде да не се 'доверяваме' на глупости, щото темата отдавна плаче за затваряне или отиквяване в алтернативния раздел. Когато една идеологема е в противоречие с дадена наука (в случая лингвистиката), няма начин да променим представите които сме си наложили - просто науката се отхвърля. Няма изложение което да е достатъчно "логично обосновано", а още по-малко да се приеме за "сериозно опровергаване". Няма проблем обаче, когато изводите на науката не засягат собствените ни идеологеми да и се доверим. Това е положението - поне тук на балканите е така.

Естествено, че Тамарин е прав. Когато става въпрос за чуждите идеологеми е много лесно човек да се съгласи с добре обоснована гледна точка. Много ми е интересно, ако Тамарин напише едно добро изложение, но за балкано-романския, дали уважаемите модератори биха изразили същото съгласие. Силно ме съмнява. Ще е в пълно противоречие със собствените им идеологеми и ще заклеймят Тамарин със същия ентусиазъм с който скопските им колеги биха заклеймили горното изложение. Пълна безсмислица е да гледаме глупостите в чуждите дворове преди да преосмислим собствените си.

Точно. Кое е това в либертарианската идеология което би ограничило алчността? Според самите либертарианци, свободният пазар ще е този който наказва прекалено алчните. При тази идеология личната свобода и индивидуализма са на първо място. Може би се разчита, че те ще се издигнат до такава висота, че ще се превърнат във всеобщ егоизъм, който евентуално би пресякъл всеки опит за картелно споразумение например. Само така свободният пазар би оцелял и би изпълнявал регулаторните си функции без да се налага каквато и да е друга намеса.

Лично аз не мисля, че днес сме свидетели на криза. Това е по-скоро преход - нещо като бурните времена на границата между феодализма и капитализма или бавния и мъчителен преход от стабилността на римската империя до установяването на варварския ред. Няма общоприета дефиниция за капитализъм, но най-често се приема, че това е система опираща се на частната собственост върху средствата за производство с цел реализиране на печалба (а не консумация). Няма спор, че повечето работни места са точно в частния сектор. Икономиката обаче се дирижира или от компании които са с някаква колективна собственост - (САЩ, Европа) или от смесени държавно-колективни компании (Китай, Русия, Европа и т.н.). Доколкото социалните отношения са изградени да се опират на частната собственост, а доминира колективната (като влияние, не като обем) то няма начин да няма сътресения и да не се усеща като криза. Като прибавим към това глобализацията и демографския проблем нещата стават съвсем засукани. Докато състоянието е преходно все ще сме така. Явно нещата трябва да се стабилизират някъде. Как, кога и около какво - един господ знае.

Какво да ти кажа. За мен тази идея са подкопава от действията на самите либертарианци, или поне на хората които се декларират като такива. Уж идеята е, че нищо не трябва да се манипулира и направлява, а всичко да се остави на пазара, но в същото време непрекъснато се предлагат ( и то агресивно) някакви нововъведения и квази-пазарни решения, които рушат същия този пазар. Причината е, че промените които се предлагат и приемат са също "направляване" и "манипулиране". Т.е. получава се омагьосан кръг: ние сме за ненамеса, но ще се намесим понеже няма все още свободен пазар. Тази намеса прави пазара още по-малко свободен и се налага ново "освобождаване" и така до безкрай. В България, всички които се декларират като либертарианци - хората от ИПИ, Отворено общество, Центъра за либерални стратегии и другите знайни и незнайни фондации, организации и клубове постоянно правят точно това. Непрекъснато се лобира за някакви реформи, промени и т.н. като целта е винаги уж да вървим към "по-свободен пазар" и по-справедливо общество.