Atom

Колко са тези най-изявени деца - 1,2,5 - 10%? В момента 45% от паралелките са професионални или профилирани с прием след 7 клас, 50% са професионални или профилирани след 8 клас и само 5% са без профил. Т.е. 95% от децата са профилирани, номерирани и класифицирани. Децата принудително се набутват в една схема, където веднъж избран, съответният профил (или "професия") много трудно може да се промени. Да не говорим, че съответния профил и комбинацията от предмети по които ще се специализира е избран от някой друг, а не от самите деца. Ако даден ученик има интереси например по математика и история, или физика и философия, или някаква друга "странна" (за системата) комбинация, то след 7 или 8 клас няма как да учи и двата предмета в дълбочината и качеството който го интересува. В 99% от случаите той/тя (или по-скоро родителите) ще трябва да жертват единия предмет за сметка на другия. Това обаче е по-малкия проблем. По големият е сегрегацията. На практика след 7 клас, децата се разделят на "умни" (с успех над 4,50) и "глупави", като умните от своя страна са разделени на не толкова умни, умни, по-умни и най-умни (същото важи и за "глупавите"). И ако за "умните" ползите от системата са съмнителни (изборът трябва да се направи още от 7 клас, обикновено от някой друг), то "глупавите" загубват всякакъв шанс за развитие и измъкване от определеното им място.

Теоретично може. На практика не виждам как ще стане. В статията по-горе е описано - за да има смисъл от либерално образование (предполага широка базова подготовка), то селекцията на най-умните и талантливите трябва да става много по-късно (след 10-ти клас). Това означава край на езикови, математически и професионални гимназии. Системата е консервативна и никой от обществото ни няма да допусне това. Ще има вой до небесата. Ако пък се въведе либерално образование за елитните гимназии и дуално за останалите ще се създадат две отделни касти, където всяко предвижване от едната в другата ще е практически невъзможно. В университетите може да се въведе по-безболезнено, но след ограмотяване и широко разясняване какво точно се прави. НБУ се опитаха навремето, но системата така и не се възприе (от студенти, родители и т.н.). Те студентите в УНСС не знаят защо учат математика, та какво остава да учат литературен анализ или анализ на исторически източници. В СА Свищов например решиха, че програмата по финанси е излишно теоретизирана и въобще премахнаха изучаването на математика от програмата. След като финансистите не учат математика, как да обясниш на един политолог или журналист, че трябва да учи не само математика, но и статистика (в АУБ учат).

Така е. Абсолютно съм съгласен с теб. В случай обаче това е несъвместимо с очакванията образователната система да "осигури" достатъчно програмисти, трактористи, багеристи, стругари, автомонтьори ....... т.е. професионалисти. Много по-реалистично е не да търсим готовите професионалисти, а да очакваме от образователната система да даде на обучаемите такива знания и умения, че по късно благодарение на тях те да станат професионалисти. За АУБГ не е само езика. Програми 100% провеждани на английски има и в УНСС. Подходът на либералното образование е коренно различен. Виж само учебните програми в АУБ и на който и да е немски университет. Ето общообразователния курс, който преминават всички студенти (независимо какво учат): ENG 101 Exposition ENG 102 Persuasion STA 105 Statistics MAT 100 Introductory Mathematics Aesthetic Expression (1 course or 3 CR) Historical Analysis (2 courses: 1 Historical Sources Course and 1 Historical Research Course) Literary Analysis (2 courses: 1 Principles of Literary Analysis Course and 1 Literary Case Studies Course) Moral and Philosophical Reasoning (2 courses) Quantitative Reasoning (2 courses) Scientific Investigation (1 course) Social and Cultural Analysis (2 courses) А тук са описани целите на тези курсове: http://www.aubg.bg/template5.aspx?page=5839&menu=001001001 Либералното образование се критикува остро от определени кръгове в САЩ, защото не е професионално и практически ориентирано. В Шанхай обаче промените са точно благодарение на него. Ето една статия, където се предлагат либерални реформи на средното ни образование. Алберто Родригес: Образованието трябва да дава гъвкави умения Не виждам обаче големи възможности да се случат подобни реформи. Това означава коренно преобразуване на системата, премахване на "елитните" гимназии, техникуми и т.н. Промяна може да се случи в университетите (или част от тях). Обществото ни обаче иска точно обратното - специализирано, практически ориентирано образование.

Не съм много сигурен в това. През 90-те и в началото на века редица институции се опитаха да въведат практически ориентирани програми (3-годишно обучение в т.н. колежи). Те обаче не бяха приети добре нито от кандидат-студентите, нито от бизнеса и постепенно се "теоретизираха" подобно на университетските. Сега се правят нови опити (СофтУни) и дано този път опита да е успешен. От друга страна Американският университет, който предлага само либерално образование и където се учат куп "ненужни глупости" се радва на популярност както сред студентите така и сред бизнеса, а възпитаниците му правят едни от най-успешните кариери у нас. Може да обучиш един стругар по дуална програма, чрез която да го направиш перфектен практик и специалист. Същият стругар може да бъде обучен по друга програма, където няма да бъде толкова добър практик, но чрез програмата да го "светнеш", че знанията и уменията които има могат да го направят ценен кадър в един куп индустрии. В първия случай създаваш добър специалист, но го ограничаваш и го правиш зависим от търсенето на една, единствена професия, във втория му разширяваш хоризонта. Трудно е да се определи кой вариант е по-добрия за конкретния индивид. И двата имат предимства и недостатъци. Що се отнася до образователната ни система, тя по принцип копира германския модел (посредством съветската му версия). Същият модел с някакви местни особености беше популярен и в цяла Източна Европа. Повечето страни обаче не го ъпгрейдват с новите германски версии, а въвеждат собствени нововъведения, често копирани от съвсем различни системи, но подходящи за местните условия.

Това е безспорно. Как обаче на практика системата може да се осъвремени сама, при положение, че културата ни е неравновластна? Щем не щем пак трябва да стане отгоре. И тук вече идва големият проблем по разрешаването на противоречия за които спомена Историк. Например за целта на висшето образование? 1 - Да те направи "добре подготвен специалист, в съответната област, знаещ нещата и на практика, а не както е в момента само на теория." Типичен пример за учебни заведения които дават перфектна подготовка са германските Fachhochschule. 2- Да дава гъвкави умения и възможност за адаптация и преквалификация в един променящ се свят. Типичен пример за учебни заведения които дават перфектна подготовка са американските Liberal arts. И двата типа учебни заведения са създадени от неравновластни култури, но нито германския опит е разпространен кой знае колко в САЩ, нито американския в Германия. Каквото е ценно за всяка една култура те са си го направили. Въпросът е, знаем ли какво е ценно за нас и как трябва да променим нашата система.

+1 за Историк. Аз обаче не вярвам, че тези разнородни интереси могат да се интегрират и да излезе нещо читаво. Не и в родните условия. Всеки дърпа чергата към себе си и с всяка промяна системата вместо да се подобри, става по-лоша.

Тази тема направо "блика" от наука. По всички правила на форума модераторите би трябвало да я заключат, изтрият и накрая да се самобанират.

Масивни съоръжения се строят там където има смисъл. Водните пътища са основни, а сухоземните имат дублираща роля, за връзка на къси разстояния. По Вия Егнация мостове трябва да се търсят в участъка Драч - Солун. От Солун до Константинопол не виждам смисъл да се пътува по суша, а от там и да се строят скъпи масивни съоръжения. Същото е положението и с дунавския път.

Наясно ли сме какво искаме от образователната система? За да фиксираме проблемите трябва първо да знаем какво целим на всеки един етап от образованието на децата. За началното образование е ясно - целта е грамотност (умения за четене, писане, смятане). Какво обаче очакваме да има на финала на основното, средното или висшето образование? Не трябва ли първо да си отговорим на тези въпроси, а едва след това да търсим кусури на образователната система и какво трябва да се промени за да постигнем това което искаме.

Балканите са сравнително хомогенни - неравновластни и колективисти. Въпреки това и тук има различия. Ето измерването по оста неравновластие / равновластие: Това са данните по отношение колективизъм / индивидуализъм. Веднага се набива на око географското разпределение на показателите. От данните спокойно може да се спекулира, че сме продукт на една ("римо-османска") култура с център Константинопол, където с отдалечаването от центъра неравновластието и колективизма се увеличават.

Така е, но тук става въпрос точно за сравнение по базови показатели. Според Хофстеде, най-равновластната култура в света (изобщо) е тази на Австрия. Пак според него, няма по-неравновластна култура от словашката. Малайзия има същите стойности, а при всички останали държави се отчитат по-ниски нива. Най-високи нива на индивидуализма в континентална Европа има в Унгария (заедно с Холандия), а Словения (заедно с Португалия) заема второ място по колективизъм. На една сравнително малка територия (при това с преплетена история) това е огромна поляризация. Аз също съм на мнение, че това няма как да се обясни от Хофстеде (не му е това целта). Дайте да видим, точно с помощта на историческата наука и класическата хуманитаристика, как може да се обясни този феномен и има ли изобщо някакво обяснение.

Някой може ли да обясни тази картинка: Сравнението е по две измерения - колективизъм-индивидуализъм и равновластие-неравновластие. Видно е, че по тези две измерения практически няма разлика между българи, гърци и турци. На практика по тези показатели имаме една култура. Да приемем, че този факт има лесно обяснение с общото историческо минало. В ляво обаче всяка страна е сама за себе си, въпреки че австрийци и словенци от една страна и унгарци и словаци от друга имат обща история от над 1000г., а четирите страни заедно са част от империята на Хабсбургите. Какви са историческите особености които запазват (култивират) културните разлики в единия случай и уеднаквяват и хомогенизират различията в другия?

Не знам какви са специфичните му недостатъци. Общ минус за всички т.н. "икономически" университети са леко сбърканите им учебни програми. С 1-2 изключения (счетоводство, донякъде финанси и може би още някоя "специалност") се учи нещо като нищо. В АУБ и СУ поне това го няма. Програмите им се покриват с чуждите, а учебниците в по-голямата си част са същите по които се учи на запад. Естествено това се знае от работодателите. Ако пък решиш да продължиш образованието си на запад, ще откриеш, че разликите и възможностите пред възпитаниците на УНСС от една страна и АУБ и СУ от друга са още по-големи.

Специфичен (уникален) недостатък на УНСС не мога да ти кажа - български университет с всичките му кусури. Общ минус на всички т.н. "икономически университети" е, че програмите им са леко сбъркани, остатък от разбиранията отпреди 1989г. След завършването, с едно- две изключения (счетоводство и донякъде финанси), много трудно можеш да обясниш на един колега завършил на запад какво точно си учил. В АУБ и СУ поне това го няма. Програмите им се покриват с чуждите, а повечето от учебниците са същите по които се учи навън. Това се знае от работодателите и големите, чужди фирми предпочитат възпитаници на АУБ и СУ. От УНСС се котират само две специалности - финанси и счетоводство. Същото е положението и ако решиш да продължиш образованието си (магистър) на запад. С диплома от УНСС ще ти кажат, че ти липсват кредити по това, онова и не знам какво още и накрая се оказва, че могат да те допуснат до 1-2 програми, докато образованието от СУ или АУБ дава многократно повече възможности.

Не се сещам за нито едно предимство на УНСС, но за сметка на това минуси има колкото искаш. СУ също има минуси, но е далеч по-добра оферта от УНСС. Икономика, на някакво смислено ниво в България, може да се учи само на две места - АУБ и СУ.

Дунавският път например (по десния бряг на реката). Съществува от римско време и пресича една камара притоци на Дунав. Не знам да има останки от римски мостове по трасето му. Отделен е въпроса дали е ползван през средновековието. Но и за другия голям път (Виа Егнатия), който почти винаги е бил под контрола на империята, няма данни за мостове над големите реки (Вардар, Струма, Места, Марица) - нито от античността, нито за средновековието. В Одрин е имало византийски мост над Тунджа - Gazi Mihal Bridge. Марица се е преминавала със салове или гемии, а мост е построен едва през 19-ти век. До 19-ти век, мостовете на Марица са два - един при Пловдив и един в Свиленград.

Добра работа - браво. Все пак според мен, мостът в Свиленград е най-впечатляващото съоръжение. Не знам как е изчисляван, но почти до вчера (началото на 90-те), целият тежкотоварен трафик за Турция е преминавал през него. Темата май се изчерпа. Дайте да видим как стои въпросът с византийските мостове на балканите. Има ли ги, няма ли ги или и за тях не се знае нищо?

То като се замисли човек и запазените османски мостове на територията на България не са кой знае какво. Ако трябва да търсим някакъв аналог на западните от снимките на Thorn (масивни внушителни съоръжения), май всичко се изчерпва с моста в Свиленград,

Не само в България. Струва ми се, че като цяло на балканите, въпросът с римските мостове не е проучен както трябва. От линка който пусна Римлянина е видно, че в сравнение с Испания, Галия и Италия, балканите са много слабо представени. На мен например ми е интересно, какви са били съоръженията по Via Egnatia. Пътят се използва непрекъснато и пресича маса реки - Вардар, Струма, Места, Марица.

Темата - Бедността в България още от самото начало тръгна зле. Не знам дали е замислена като политическа, но определено стана такава. Бедността е относителна величина - беден си спрямо някой. Ще се опитам да уточня: 1. Заглавие като "бедността в България" предполага, че предмет на дискусия ще са бедните граждани на България. Тази група общо-взето е ясна - хора с ниско или без никакво образование, без квалификация, социално изключени, част от възрастните, хора в неравностойно положение и т.н. 2. Дискусията тръгна още от първия пост (на автора на темата) в посока "бедността НА България" (в сравнение с останалите страни). Това обаче не е вярно - българите (като цяло) и страната ни НЕ СА бедни. Т.е. човек който е наясно с това, би предположил (от първия пост), че предмет на дискусията ще е "как българите да станат по-богати" или "как да избягаме от капана на средните доходи" или нещо подобно. Дискусията по т.1 обаче има много малко допирни точки с дискусията по т.2. Нещо повече, някои от мерките по 1 имат отрицателен ефект за 2 (и обратно). Т.е. дори да си наясно с икономическата теория може да се получи объркване, тъй като двете теми са доста различни, а цялото това объркване много лесно може да се политизира. Ако имаше модератор в раздел "икономика" това объркване нямаше да се случи. Сигурен съм, че Невски (а и Ник) през цялото време дискутира разумно и обосновано, мислейки по т.2, без да влага каквато и да е политическа пропаганда. Склонен съм да мисля, че Галахад е имал предвид т.1, а цялото объркване идва от това, че един разбира в темата едно, а друг - друго. Не съм склонен обаче да приема обвиненията към Невски за преднамерена политическа пропаганда. Според мен това е залитане и още един път призовавам Галахад да намери начин за помирение.

Прочетох още веднъж темата за бедността много внимателно. Обръщам се към Невски и Галахад - опитайте се да намалите емоциите, пийте тази вечер по едно и успокойте малко топката. Галахад, твоята отговорност е по-голяма и би трябвало да предприемеш първата стъпка към помирение. Към администраторите - ако искате всички раздели във форума да са на ниво е задължително област "икономика" да има модератор, който разбира от материята. Предлагам за такъв Невски. Ако поради някакви съображения смятате, че не се вписва в екипа или политиката ви - Ник1.

Според мен, запазване на неутралността можеше да има до момента в който темата "Бедността в България" не се кръстоса с въпроса за земеделието. Бедността е относително понятие (беден си спрямо някой друг) и бедност има навсякъде по света и във всяка една икономика. Характерът и измеренията и обаче са различни, а от там и средствата за борбата с нея. Земеделието е фактор при борбата с бедността в икономики попаднали в капана на ниските доходи. България обаче е в съвсем различен етап от развитието си и в момента земеделието като сектор изобщо няма потенциал да се справи с проблема. Каквито и гимнастики да се правят в сектора, ефектът по отношение на бедността ще е незначителен, а след като няма пряка връзка между двете теми, неутралността изчезва и неминуемо се стига до политиканстване. Същият ефект щеше да се получи например, ако в темата за бедността се вкара енергетиката. В момента в който различните решения за развитието на сектор енергетика започнат да се мотивират с "намаляване на бедността" с неутралния тон е свършено и се преминава към политиканстване. Причината е същата - няма пряка връзка между двете теми, а колкото земеделието е в състояние да намали бедността (общата, а не на някои индивиди) толкова и енергетиката. Модераторите просто трябваше да отделят постовете за земеделието в друга тема и страстите щяха да утихнат.

Когато говорим за дребно, средно и т.н. фермерство е добре да видим какво стои зад числата. Броят на фермите който отчита министерството на земеделието през 2010г. е 357074, а според същото министерство заетите със селско стопанство са 738634 души. В същото време, през третото тримесечие на 2010 (най-натоварения период) НСИ отчита заетост в селско, горско и рибно стопанство в размер на 228000 души, от които наетите са били около 73000. Т.е. самонаети (стопаните) са 155000. С една дума в огромната си част тези които чоплят земята (разликата между 738634 и 228000) не са типични фермери или наети в земеделието, а хора които имат други основни доходи (пенсии, заплати), които обаче са изключително ниски. Земеделската работа която извършват е по принуда и резултатът попълва някои дупки в бюджетите им. Това са непазарни или полупазарни структури които не знам кой умник е решил, че трябва да носят гръмкото наименование - ферми. От останалите 155000 души - реалните фермери, по-голямата част едвам крета. Да, раздробените парцели са пречка пред работата им, но с незначително и второстепенно влияние. Огромният проблем е липсата на капитали (на първо място), недобро управление, неразработени или неустойчиви дистрибуторски канали и т.н. В България при т.н. средни ферми има ръст в периода 2002-5. След 2005 средните ферми непрекъснато намаляват. Една незначителна част от тях са станали големи, но по-голямата част съкращава дейност. Фирми които са обработвали по 400-500 дка се свиват до 100-150 или от 100-150 съкращават дейността си на 50. При малките псевдо-ферми има непрекъснато намаление от поземлената реформа до момента. Причината не е, че доходите на хората се увеличават и няма смисъл през свободното си време да се гърбят с копане, а миграцията (на младите) и това, че в един момент пенсионерите стигат до възраст, когато повече не могат да работят. Т.е. при малките псевдо-ферми няма съкращаване на дейност, а директна ликвидация.

Как ги докарвате тези 5000 лева от 50 декара? Ето една статия от 2013 - Реколтата от пшеница – рекордна, печалби – няма А тук има примерна технологична карта за пшеница - http://mysmartfarm.com//tcards/v.popov/tcard_phenitsa_2009.pdf Каквито и гимнастики да се правят толкова пари от пшеница няма как да се изкарат.

Според мен, това което не търпи повече отлагане е: - институционална реформа гарантираща върховенство на закона - образователна реформа - административна реформа (електронно правителство, намаляване на бюрокрацията и т.н.) На този етап съм скептик по отношение на ролята на държавата като инвеститор и на способностите на правителството или държавни структури (подобно на Българската Банка за развитие) да определят кой проект е иновативен и кой не и съответно къде да има държавна или финансова подкрепа.