Atom

Не е само в сърбите проблема. Със сърби или без, при така стеклите се обстоятелства щеше да се получи разделение. Въпросът е, че при друго развитие на нещата (например автономия на Македония в Турция) отношенията ни щяха да са подобни на тези между Кипър и Гърция или Молдова и Румъния, а сега са такива каквито са. До началото на 19 век нещата са относително прости. Всички се самоопределят като християни (за турците са РУМ), като за българите елинофоните са гърци, а за гърците славофоните -българи. Терминът Македония започва да се налага след образуването на гръцката държава и е естествен продукт на новата елинска идентичност (първа фаза на антиквизацията), като в началото се използва само от гърците. Първото разграничаване идва след масовото печатане на книги и вестници на български език. До тогава ръкописните книги се пишат на диалект, няма литературен език и всички диалекти са български. Утвърждаването на източния диалект като книжовна норма го прави "български език", а за югозападния остава уточнението "наречие на македонските българи". Второто разграничаване е след формиране на Княжество България. Ако до тогава "македонски българин" се използва само от интелектуалците, след освобождението на България това става масово. Терминът първоначално е външен за самите "македонски българи", но постепенно започва да се възприема и от тях. Показателно е, че още първите емигранти в САЩ определят църквите си като македоно-български (а не просто български). В същото време от ВМРО започва да се налага термина "македонец" - за жител на областта, независимо от неговата народност. От тук нататък колкото по-дълго Македония и България остават разделени, толкова по-лесно е терминът "македонец" да замени " македонски-българин" и накрая "българин" да се забрави съвсем.

Щом и либертарианците започнаха да критикуват демокрацията, положението наистина е сериозно: Демокрация или свобода? (ekipbg.com е нещо като втора дивизия на ИПИ)

Причината е проста. Ако ръкополагат в Тракия, това означава, че са в състояние да влияят на българите. При цялата кореспонденция между Константинопол и Рим личи, че от патриаршията се правят на ударени и гледат да не ги обвинят в подобно нещо. "Нищо не зависи от нас, ние сме точно толкова прецакани колкото и Рим, нямаме влияние, само императорът може да оправи кашата" - общо взето това са нещата които пишат до Рим. Т.е - "Ако имахме влияние бихме помогнали Илирик да се върне към Рим, но за съжаление нямаме, а и Българите са вироглави" В края на краищата, земите на тракийския диоцез се връщат към патриаршията, но Илирик си остава в Охридската архиепископия. И нито на Цимисхи, нито на Василий II, нито на който и да е друг след тях му е минавало през ума за друго решение. Всяко закриване на независимата български архиепископия би отворило веднага проблемни въпроси с Рим. Никак не е случайно, че когато оправданието с българите изчезва (няма българска държава) се търсят други оправдания - Юстинияна прима и т.н. Чак след 1204, вече няма смисъл и всеки си прави каквото си иска.

Нямаме никакви данни за подобно нещо, а и интересите на Константинопол са точно обратните - да има независима българска църква. Откъсването на Префектура Илирик от Рим не става на църковен събор. То става с акт на император, при това император-иконоборец. Решението е абсолютно незаконно в очите на Рим и невъзможно да се защити от Костантинопол. След окончателното премахване на иконоборството, този проблем задължително трябва да се реши. За щастие на империята вече има подобен прецедент (спорът между Антиохия и Костантинопол за Кипър) и рецепта за решаването му - създаване на автокефална, "независима" църква на спорната територия. Според мен още от самото начало Теодора и приближените и са планирали точно това развитие. Търси се трайно решение и това е максималното, което може да получи патриаршията в Константинопол на този етап и на тези земи. След покръстването на българите империята продължава с мисионерската си дейност. Покръстват се сърбите, правят се опити при унгарците и част от хърватските племена, но никъде империята не прави опит да разкрива епископии и да създава църковна организация за да не дразни Рим. Първите епископии по тези спорни територии ( извън охридската архиепископия), директно подчинени на патриарха ще се появят едва след окончателния разрив с Рим, след превземането на Константинопол.

Като стана въпрос за "кървавия турски ятаган" (темата за турското робство - османско присъствие), веднага ми изплува в съзнанието и "византийската отрова". Та рекох да вдигна тази тема отново. Напълно съм съгласен с Рицар, че българските историографи подхождат изключително лековато към проблема. Положението е къде къде по сложно. Към 879 г. Църквата на територията на България е организирана минимум в три части. Изтокът (България до Крум) е на подчинение на Българския митрополит, северозападът е към Рим (най-вероятно не директно, а на подчинение на най-близкия архиепископ - Методий), а епископите от югозапада са на директно подчинение на патриарха в Константинопол. Тази конфигурация предполага много по-сложен модел от учебникарските описания.

В някои части от Империята на Хабсбургите положението на селяните не е било по-добро от това в Русия, а в Полша положението е направо трагично. В Австрия селяните са освободени частично в 1781 - Serfdom Patent (1781) и окончателно в 1848г.

О, и не само. Крепостничеството в по-голямата част от Германия е в разгара си, а в Полша и Русия селянинът е третиран като животно. Крепостникът в Полша е Bydlo - добитък, а в Русия - Смердь - миризливец

Много емоционална тема. От гледната точка на днешния ден, няма съмнение, че Османската империя е деспотична, недемократична и т.н. Това обаче е без значение. Ще си позволя да цитирам Невски: Въпросът е каква е била тя за съвременниците. Каква е била тя за хората например от 16 век спрямо съседите им. 90% от населението тогава е селско. В каква степен например положението на българския селянин по това време е по-лошо от положението на селянина в Австрия, Унгария или Полша, за да може да се нарече робство? Останалите 10% са търговци, занаятчии и т.н. Какво е тяхното положение и защо те са роби в сравнение с колегите им от Австрия, Полша или Русия?

Спокойно Историк, повечето от студентите от тези специалности, а и завършилите, също ги бъркат и не могат да се ориентират. Бъркат / смесват понятията и в МОН. Виж например това: НАРЕДБА № 32 от 09.01.2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Икономист". Никъде по света няма икономисти със средно образование, но в България има. Проблемът е, че за младежите, които се обучават в професионалните училища за икономисти, не е предвидена никаква реализация и то съвсем официално. В Наредбата четем: Човек ако разгледа по-подробно НКПД ще види, че длъжностите (професии) от група 2631 са достъпни само за специалисти с висше образование. Т.е. с тази наредба МОН праща младежите директно за зелен хайвер Бъркат /смесват понятията и в НАОА. Например тук: ОБОБЩАВАЩ ДОКЛАД на Постоянната комисия по стопански науки и управление към НАОА. В доклада четем: Такова нещо - "Професионално направление 3.8 „Икономика” в областта на стопанските науки и управление" - НЯМА. Няма подобно нещо в света, няма го и в България. Нито тук, нито тук. Какво точно са акредитирали в НАОА - само те си знаят.

Историк, правиш ли разлика между бизнес образование и образование по икономика? Да не би да бъркаш Economics с Economy. Ето ти определението за икономика като наука - Economics Ето какво казват от Харвард по въпроса: Ето и официално българско становище: Никъде по света образованието по финанси, маркетинг или счетоводство не се счита за икономическо и съответните специалисти не се правят на икономисти, а и не им трябва. Професиите им са достатъчно престижни и доходоносни за да се правят на нещо, което не са. Що се отнася до разните специалности "Икономика на ......", то това си е чисто бизнес образование и общото на тези специалности с икономиката е толкова, колкото и с правото. Важното е съдържанието на програмата, а не името. Може да ги кръстят както си искат, но това не променя същността им. В КОО-2008 ясно си е посочено - Икономика е в група 31 "Науки за обществото и човешкото поведение", като в същата група са науки като социология, психология и политическите науки. Бизнес образованието (където се включват финанси, счетоводство, маркетинг и т.н.) си е съвсем друга област е това е така навсякъде по света.

Горе писах, че в банките имат прилични рисърч отдели. Става въпрос точно за тези които определят общественото мнение и по които се водят политиците. Ето заглавие от преди няколко дни: Икономисти очертаха 84 мерки за излизане от кризата Влез в сайта на ИПИ и се опитай да разбереш какво е образованието на тези "икономисти". Не съм сигурен дали имат в екипа си и един икономист.

Не става въпрос за ниво. Става въпрос за това, че изобщо отсъстват. Например в образованието - с изключение на СУ и АУБ където се опитват да правят нещо, другите и опит не правят. От друга страна студентите от тези два университета, които смятат да се занимават с икономика знаят всичко това много добре и затова продължават образованието си в чужбина, където се и реализират. Няма проблем в България да няма икономисти. Бих искал обаче като се изтопорчи някой по телевизията или в интернет и дава акъл на нацията да се каже честно: "Счетоводителят Х мисли това, а философът Y онова. Финансистът Z смята еди какво се и т.н." В този случай ще е абсолютно ясно, че тези хора изразяват само личното си мнение (или на групата която представляват) и твърдението им няма никаква научна стойност и не се опира на нищо.

Явно в България всички мислят така и затова тази наука изобщо не се "открива". Така де, защо да разкриваш нещо, което и без това се смята, че е ненужно.

Покрай дебатите около приемането на бюджета се запитах кои са най-добрите икономисти в България, развива ли се тази наука и къде са центровете където се извършват проучвания по въпроса. Оказа се, че това са въпроси на които не може да се отговори (или поне на които аз не мога да отговоря). След кратко търсене в интернет ето до какво достигнах: 1. Образование Програмите, които обещават обучение по икономика на ниво бакалавър са седем. Три в УНСС (политическа икономия, макроикономика и икономика), и по една в АУБ, СУ, ПУ и СА Свищов. За разлика от модерните програми в университетите от останалата част от Европа и САЩ, родните са силно орязани (от страна на математика, статистика и т.н.) и с хаотична структура. Изключение прави донякъде СУ. Сравнително добро образование може да се получи в АУБ, но студентът трябва сам да си подбере предметите, т.е. освен major economics трябва де се досети да избере и minor mathematics. В момента, общо в двата университета (СУ и АУБ) на година се обучават по-малко от 30-40 студента (българи) от които най-вероятно само около 10 знаят защо са там. Т.е. може да се каже, че студенти, които да се обучават по икономика в България практически няма. Или ако има, то 90% от тях получават осакатен вариант на образование по Economics. . 2. Наука Величина клоняща към нула. Университетите почти не произвеждат научен продукт. С изключение на някоя друга публикация няма сериозни проучвания и изследвания, които да заслужават отбелязване. 3. Приложна икономика Сравнително прилични рисърч отдели имат БНБ, някои от търговските банки (Уникредитит, Райфайзен). Нямам идея какво е положението в МФ и дали след закриването на Агенцията за икономически анализи и прогнози остана някакъв по-сериозен капацитет за проучвания извън задължителните за министерството. Университетите и БАН пускат съвсем епизодично по някое друго проучване и с това нещата се изчерпват. 4. Икономисти. Тук положението е най-трагично. Университетските кадри може и да са добри като преподаватели (нямам идея), но като влияние в обществото и върху решенията на политиците регистрират пълно отсъствие. Най-популярни и с най-голямо влияние са "икономистите" от различните НПО. Проблемът е, че те са толкова икономисти колкото и всеки един от този форум. Почти никой от тях няма икономическо образование (дори и българско в орязан вариант). В най-добрия случай са завършили бизнес (финанси или счетоводство) и 99% от тях през живота си не са направили нито едно научно издържано икономическо проучване. И така, аз не можах да си отговоря на въпросите. Очевидно е, че науката икономика отсъства от БГ НАУКА. Пита се дали отсъствието е само от списанието или от българската наука изобщо. Дайте да видим какво можем да измъдрим по темата. Вашите мнения?

Бозата в българското образование е доста гъста. Ето ви един премер: НАРЕДБА № 32 от 09.01.2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Икономист" Става въпрос за професионално (средно) образование. Вътре в наредбата четем: Придобилите трета степен на квалификация по професията „Икономист" могат да постъпват на работа на длъжности (професии) от единична група 2631 „Икономисти", както и на други длъжности, допълнени при актуализиране на НКПД. То това хубаво, но за всички длъжности от "единична група 2631 „Икономисти" от НКПД има изискване за висше образование. Т.е. с квалификацията "икономист" и средно-професионално образование можеш да работиш едно голямо НИЩО. Ето и едно друго примерче: Висшето образование използва "Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления", който е от 2002г. През 2008г. се приема "Класификация на областите на образование и обучение", които са съобразени с международните стандарти. В средното образование специалностите са класифицирани по новата КОО-2008, а за висшето остава старата от 2002г. Влезте в сайта на който и да е университет и ще видите, че специалност счетоводство е класифицирана в професионално направление "икономика", а не в "администрация и управление". Влезте в сайта на МОН и ще се убедите, че специалност счетоводство за средното образование е класифицирана в област "стопанско управление и администрация", а не в "икономика" Закона за Счетоводство е съобразен с класификатора за висше образование (старият от 2002г.) и мв него за съставителите на ГФО се изисква висше счетоводно-икономическо образование или друго висше икономическо образование. За среднистите се изисква средно икономическо образование и стаж като счетоводител 8г. Какъв извод можем да направим от горното: 1. Икономистите със средно професионално образование не могат да работят като икономисти (въпреки, че в документа на МОН се твърди обратното), но за сметка на това ако имат стаж от 8 години като счетоводители, могат да съставят Годишни финансови отчети (Според закона за счетоводството). 2. Счетоводителите със средно професионално образование могат да си работят като счетоводители, но никога не могат да съставят годишни финансови отчети защото нямат икономическо образование.

Получи се нещо като перпетуум мобиле. На въпроса: Защо няма тюркски следи в диалектите на моравци и панонци (въпреки два века и половина аварско доминиране), отговорът е "защото Кирил и солунчаните не са аварски поданици". На въпроса: Защо няма (или има малко) тюркски следи в диалектите на южните славяни (въпреки политическото доминиране на прабългарите), отговорът е защото св. Кирил е създал книжовният им език не за тях, а за моравци.

Тезата, че старобългарският език няма (или има малко) тюркски заемки защото литературната форма е създадена за моравци издиша много. Имаме два века и половина аварски хаганат, срещу НУЛА години прабългарско присъствие в солунско. Би трябвало да се очаква точно обратното - езикът на панонските и моравските славяни да прелива от тюркско влияние. Нищо подобно обаче няма. За аварския хаганат е прието аксиоматично, че славянският се е използвал като лингва франка. Това дава основание на някои учени (Курта например) да приемат, че в България по времето и след Крум славянският е получил същия статут. Все пак при Крум има редица аварски нововъведения. Защо славянският език да не е едно от тях?

Според Гугъл е традиционна османска архитектура. Traditional Ottoman house Може да се хвърли и един поглед на Safranbolu

Мисля, че изводът (Петър в даден момент се отказва от титлата, дадена му от ромеите) е прибързан. Тамарин доста добре е обяснил всичко по темата за Цар. Не виждам какво повече може да се каже. Ето едно официално изявление от британското посолство: Нейно Величество Кралица Елизабет II изпраща поздравления за 3-ти март Просто титлата на Петър се е превеждала на различните езици по същия начин по който се превежда титлата на Елизабет II днес. Никакъв отказ от каквото и да е няма.

Очевидно е, че се търси някакво преосмисляне. Ето една статия от Ев. Дайнов: В какво вярват десните. Тук се акцентира на противопоставянето - неолиберализъм срещу консерватизъм. Добрите са консерваторите, а неолибералите са гадните лоши, които създават проблеми. За относително кратък отрязък от време, двама т.н. "десни политолози" едва ли не съгласувано направиха рязък завой. Засега обаче не се виждат промени в препоръките на икономическите гурута от ИПИ, Индъстри Уоч и т.н. Интересно е дали това за "преосмислянето на ценностите на капитализма" е местна инициатива или е повлияно от подобни процеси извън България?

Съгласен съм, но доколко културата ще е същата? Бебетата от "малцинствата" превзеха САЩ

Скучно е наистина. А се предъвква постоянно защото така или иначе на много въпроси все още няма отговори.

Някой знае ли на какъв принцип се превеждат титлите? Например в писмата на Папа Йоан VIII преводът е следния: Michaelem regem Bulgarorum е "българския княз Михаил" Domagoi duci Chrobatorum - "Домагой, хърватски княз" Montemerum ducem Sclaviniae - "славянския княз Мутимир" Sventopulco comiti Moraviae - "княз Светополк Моравски" В по-късно писмо имаме промяна: Sventopulco principi, но преводът е пак "княз Светополк" Sedeslavo comiti Slavorum - "славянския княз Седеслав" Като гледам няма значение дали е дукс, комит, принц или рекс. Щом носителят на титлата е свързан със славяни, винаги е "Княз" Обаче, Petrum comitem е "комита Петър", а Ludovicus rex - "крал Людовик"

Когато и да се е появило названието Цариград (вместо "цѣсарь градъ") това е станало тук (на юг от Дунав) и от тук е преминало в езика на московските славяни (а не обратно). Оригиналната източнославянска форма е ЦѣсарьГОРОДЪ, ЦьсарьГОРОДЪ (Пов. врем. лет.). Явно обаче е забравена от московците и те възприемат ЦарьГРАД (а не ГОРОД) - ясен южнославянски произход.

Алвата да вземе да пусне една тема за новите отношения, които се оформят в постиндиустриалното общество. Разликите в нагласите и възприемането на света стават все по-видими. Противопоставянето глобализъм - патриотизъм, собственик - инвеститор, консерватизъм - (нео)либерализъм става все по-отчетливо. В очите на младите неолиберали, динозаврите Сорос и Бъфет изглеждат като комунисти(?), а старите пушки виждат младите лъвове като егоисти, които се интересуват само от себе си. Ето два примера, две различни постъпки, които точно описват различния подход на днешните силни. Съосновател на "Фейсбук" се отказа от американско гражданство Уорън Бъфет купува мрежа от американски вестници Старите пушки не биха разбрали действията на Едуардо Саверин - за тях самоцелната печалба не е всичко. Младите неолиберали още по-малко могат да разберат Бъфет - за тях да инвестираш в "хартиен информационен носител" в днешния електронен век е пълна глупост. На кого е бъдещето - на "собствениците" или на "инвеститорите"? Променя ли се културата на западния свят?