Atom

Единствено поради факта, че употребата на думата се простира доста на север. Всъщност жупа (джупа) май все още се среща в България: Диалектната дума ДЖУПА в Златоградско

Не, че може много да се вярва на Уикипедия, но дайте да видим какво пише там. Според немската уикипедия, Gespan (превод на жупан) и Gespanschaft навлизат в немския след усвояването на славянски територии. Т.е. дори германците са заварили жупани. Според унгарската - титлата също се счита за славянска заемка. Т.е. българи и маджари отпадат и остават едни авари. При всички положения това е единствената засвидетелствана титла, носена от славяни до създаването на първите им държави.

Isav, Фасмер е безспорен авторитет и в повечето случаи трябва да му се довериш. Просто по-добър от неговия речник няма. Друг е въпроса, че и ти донякъде си прав - на влиянието на южните славяни върху западните не е обърнато достатъчно внимание. Ето два примера: за църква:....."Исторически более оправданная д.-в.-н. этимология сопряжена с бо́льшими фонетическими трудностями, чем объяснение из гот" за олтар:......"Неприемлемо произведение из ср.-греч. ἀλτάρι(ον) уже из-за одного факта распространения этого слова в зап.-слав." От горните примери се вижда, че дори за църковните термини за които може да се допусне, че са навлезли по-късно се търси приоритетно произход в евентуалната славянска прародина, а на влиянието юг-север върху западните славяни не се обръща достатъчно внимание. Лично аз мисля, че това не е толкова пропуск на самия Фасмер, а по-скоро на редакторите на руското издание, но не съм подробно запознат, по-добре специалистите да се произнесат.

Възстановяване на патриаршията (или създаване на нова) по това време е невъзможно. По-голяма вероятност има Самуил да получи лично кралска корона от папата, отколкото същият да предприеме акт за възстановяване (или учредяване) на патриаршия. Това нито е ставало преди Самуил, нито след него. Вероятността за подобен акт от страна на германския император е никаква (това изобщо не е в неговите компетенции).

Правилата да прости. Има ли някоя дума аналог в германските езици - тя е германска заемка, ако няма аналог - тогава се търси друга етимология. Точно за княз обаче няма как етимологията да е друга. Контактите с германците неминуемо са повлияли на славянските езици. Мен лично ме дразни само "германското посредничество" на латинските думи. Някак странно ми звучи цар и църква да са приети с германско посредничество, но знае ли човек.

Германският произход на думата "Княз" е доказан. Въпросът е не в етимологията на думата, а в нейното приложение. До образуването на първите славянски държави и появата на славянската писменост, няма данни някой от славянските вождове да е носил тази титла. А няма данни, означава няма данни. Т.е. недопустимо е опирайки се на по-късни източници да се връщаме назад и да доказваме, че някой славянски предводител е носил титлата. Специално за ПБД, заместването на Канас с Княз и връзката между тях може да има няколко обяснения: 1. Княз е термин използван само за владетел (но не и за император). - В този случай за местните славяни Княз е Хана (Кан, Канас и т.н.), а цар е Василевса. Аналогично за славяните в Германия княз е бил местния херцог, а за тези в аварския хаганат - хагана (кагана). - Всички така наречени славянски князе - вождове на племена, ръководители на пред-държавни образувания, славинии и т.н. никога не са носили тази титла (не са били владетели и са нямали това право), а най-вероятно, поне на балканите са носели титлата жупан. - при налагането на славянския език в България това е единствената титла останала в употреба (на славянски друга титла за хана е нямало). 2. На местна почва има титла Княз, но е второстепенна - по тази причина не е отбелязана в дославянските източници. - с течение на времето и поради близкото езиково сходство с Канас измества жупан и се приравнява на владетелската титла. - Въведена е от Кирил и Методий в официалната книжнина и след канонизирането на славянската писменост се разпространява и в останалите славянски държави със значение владетел. 3. Титлата Княз не е присъща за южните славяни, а само за западните. - липсва в източниците, защото просто никога не се е използвала - в България титлата на владетеля просто е преведена с термин заимстван от Моравия. - поради факта, че Княз е чужда за южните славяни, титлата жупан се запазва по-дълго на местна почва. Във връзка с темата е т.2. Лично на мен тя ми се вижда малко вероятна, а т.3 най-невероятна.

glishev, Естествено, че изчетох темата преди да си позволя да пиша. За да няма недоразумения ще се опитам да уточня: Тезата ми е, има малка вероятност и не и изключено княз, като титла за владетел, да е приета под влияние на KANAS. Хипотезата е следната: 1. Думата Кънѧsъ навлиза в славянския, заета от германските езици със значение господар или нещо подобно (но общо понятие), а не конкретно за владетел. 2. Терминът за владетеля при славяните е пан, жупан, зоупан, бан и производните и. 3. Някъде преди покръстването, между Крум и Борис, поради езиково сходство между KANAC и Кънѧsъ, княз като термин е започнал да измества жупан и да се осмисля не като общо понятие за велможа, а като понятие за владетел. 4. След покръстването на България и канонизирането на старославянския, постепенно Княз се налага като титла при останалите южни славяни и при русите. Не казвам, че хипотезата е вярна, а че заслужава проверка. Факт е, че има маса ранни източници където се споменават панове, банове, жупани, зоупани и др. подобни, но княз няма. Факт е също, че княз като върховна титла за владетеля се появява за пръв път в местни старославянски източници. Аз поне не знам по-ранни чужди (гръцки или латински) източници да са отбелязали тази титла.

По някаква странна логика на първите слависти, германският произход на някои общо-славянски думи винаги е с приоритет и се приема за аксиома. За чуждици с доказано латински произход се приема, че са навлезли в славянските езици с германско посредничество, а не директно от латинския. Примери: - църква, олтар, кръст, вино, оцет и т.н. Много по-логичната версия, че тези термини са навлезли директно от латинския, първо в езика на южните славяни, а след канонизирането на старославянския и в останалите славянски езици се отхвърля, почти без аргументация. Приема се, че делото на Кирил и Методий е с предимно локално влияние сред православните славяни и се отхвърля възможността за някакво по-мащабно влияние сред останалите. В същото време присъствието във всички славянски езици на думи и конструкции, които със 100% са нововъведени за пръв път по време или малко след Кирил и Методий се подминава и не му се обръща внимание. Примери в това отношение са дните от седмицата (от понеделник до неделя), конструкцията за пасха (велик ден, велика нощ) и др. Според мен има малка вероятност и не и изключено, княз да произлиза от KANAS. При всички случаи теорията заслужава по-сериозно проучване, а не отхвърляне с лека ръка. Доводи за това има: Факт е, че до покръстването в източниците славяните имат жупани, но не и князе. Факт е, че в езиците на западните славяни, думата има значение за свещеник, но не и за светски владетел. Това донякъде е в подкрепа на теорията, че терминът може и да е навлязъл в съответния език след приемане на християнството. Всъщност терминът "Княз" за обозначаване на владетел (светски господар) се използва само при източните и южните славяни. При западните, при които германското влияние би трябвало да е по-непосредствено, кой знае защо става въпрос за църковни, а не за светски отношения. Долният цитат е по-скоро наивно, отколкото убедително.обяснение: Ксёндз (польск. Ksiądz — «священник») Польское слово (ср. чешское kněz и словацкое kňaz — 'священник') германского происхождения, родственно русскому князь и восходит к эпохе западнославянских представлений о единстве духовной и светской власти. Князь обозначается на современном польском словом książę, первоначально «сын князя», «княжич».

Ако наистина славянското богослужение е било пред унищожение, как се е възстановило в България по времето на ВБЦ, в Сърбия, че и в Румъния и Влашко. Къде са източниците в които пише, че по времето на Калоян, Борил или Иван Асен II или Стефан Първовенчани трескаво са се превеждали наново или поне преписвали книги, обучавали са се наново ученици и т.н.

ОК, но е факт - В Сърбия, България при византийското владичество,в Киевска Рус, във Влашко и Молдова. Има опити в Полша, Чехия (след мисията на К и М) и Хърватско.

Все пак България при Борис включва доста по обширна територия. За славяни се говори на северозапад и югозапад. В центъра на тогавашна България около днешните Видин, София, горното поречие на Струма, Скопие, Ниш - няма никакви славяни

В рамките на ИРИ не, но на всякъде другаде, където е имало условия, ИРИ е налагала славянския език като експортен продукт.

На практика Византия никога не се е съпротивлявала на богослужението на славянски. Напротив, тя е активната страна при налагането му, включително и при българите.

Според мен славянският език е наложен като политически компромис. Алтернативата е не езика на прабългарите (независимо дали е бил тюркски или ирански), а латинския език. Каквито и етнолингвистични процеси да са се развивали през 7 и 8 век в Мизия, те нямат никакво отношение към 70% от територията на България в 9 век при Борис. От друга страна при разглеждането на проблема упорито се избягва въпроса за завареното, неславянско население. Приемаме като аксиома, че траките участват в създаването на българската народност, но е загадка как и кога се вливат в нея.