Atom

По някаква странна логика на първите слависти, германският произход на някои общо-славянски думи винаги е с приоритет и се приема за аксиома. За чуждици с доказано латински произход се приема, че са навлезли в славянските езици с германско посредничество, а не директно от латинския. Примери: - църква, олтар, кръст, вино, оцет и т.н. Много по-логичната версия, че тези термини са навлезли директно от латинския, първо в езика на южните славяни, а след канонизирането на старославянския и в останалите славянски езици се отхвърля, почти без аргументация. Приема се, че делото на Кирил и Методий е с предимно локално влияние сред православните славяни и се отхвърля възможността за някакво по-мащабно влияние сред останалите. В същото време присъствието във всички славянски езици на думи и конструкции, които със 100% са нововъведени за пръв път по време или малко след Кирил и Методий се подминава и не му се обръща внимание. Примери в това отношение са дните от седмицата (от понеделник до неделя), конструкцията за пасха (велик ден, велика нощ) и др. Според мен има малка вероятност и не и изключено, княз да произлиза от KANAS. При всички случаи теорията заслужава по-сериозно проучване, а не отхвърляне с лека ръка. Доводи за това има: Факт е, че до покръстването в източниците славяните имат жупани, но не и князе. Факт е, че в езиците на западните славяни, думата има значение за свещеник, но не и за светски владетел. Това донякъде е в подкрепа на теорията, че терминът може и да е навлязъл в съответния език след приемане на християнството. Всъщност терминът "Княз" за обозначаване на владетел (светски господар) се използва само при източните и южните славяни. При западните, при които германското влияние би трябвало да е по-непосредствено, кой знае защо става въпрос за църковни, а не за светски отношения. Долният цитат е по-скоро наивно, отколкото убедително.обяснение: Ксёндз (польск. Ksiądz — «священник») Польское слово (ср. чешское kněz и словацкое kňaz — 'священник') германского происхождения, родственно русскому князь и восходит к эпохе западнославянских представлений о единстве духовной и светской власти. Князь обозначается на современном польском словом książę, первоначально «сын князя», «княжич».

Ако наистина славянското богослужение е било пред унищожение, как се е възстановило в България по времето на ВБЦ, в Сърбия, че и в Румъния и Влашко. Къде са източниците в които пише, че по времето на Калоян, Борил или Иван Асен II или Стефан Първовенчани трескаво са се превеждали наново или поне преписвали книги, обучавали са се наново ученици и т.н.

ОК, но е факт - В Сърбия, България при византийското владичество,в Киевска Рус, във Влашко и Молдова. Има опити в Полша, Чехия (след мисията на К и М) и Хърватско.

Все пак България при Борис включва доста по обширна територия. За славяни се говори на северозапад и югозапад. В центъра на тогавашна България около днешните Видин, София, горното поречие на Струма, Скопие, Ниш - няма никакви славяни

В рамките на ИРИ не, но на всякъде другаде, където е имало условия, ИРИ е налагала славянския език като експортен продукт.

На практика Византия никога не се е съпротивлявала на богослужението на славянски. Напротив, тя е активната страна при налагането му, включително и при българите.

Според мен славянският език е наложен като политически компромис. Алтернативата е не езика на прабългарите (независимо дали е бил тюркски или ирански), а латинския език. Каквито и етнолингвистични процеси да са се развивали през 7 и 8 век в Мизия, те нямат никакво отношение към 70% от територията на България в 9 век при Борис. От друга страна при разглеждането на проблема упорито се избягва въпроса за завареното, неславянско население. Приемаме като аксиома, че траките участват в създаването на българската народност, но е загадка как и кога се вливат в нея.