Atom

В археологията има достатъчно много теми които са дискусионни и по които няма консенсус. При това положение е нормално за доказването на една или друга хипотеза да се използват и методите на други дисциплини или т.н. интердисциплинарен подход. Да вземем "аланите" от тази тема. В случая "аланите" са проби от катакомбни погребения. Това е консенсусно мнение. От там нататък обаче идват различията. От къде идва обичая с катакомбите? Кавказките "алани" имат ли нещо общо със сарматските "алани" или нямат и т.н.

На каква теоретична база се опира твърдението с нулевите резултати? Имаш D(Test, Mbuti; Alan, Sarmatian). Mbuti са избрани защото са еднакво отдалечени/близки по отношение на сармати, алани и всички тестови популации. При D=0 следва, че и тестовата популация е еднакво отдалечена или еднакво близка към двете популации - алани и сармати. Нулата обаче по никакъв начин не може да ни подскаже колко е тази отдалеченост или близост. Може да е много, може да е малко. Ако на мястото на Mbuti използваш генома на шимпанзе, а за тестова популация използваш генома на неандерталец, сигурно пак ще получиш резултат близък до нулата. Е, и?

Не ми е ясно как ги правиш тези изводи, като тази статистика се използва за съвсем други цели. Целта е да се отчетат разликите между сармати и алани, а не дали тестовите популации са близо и до двете популации едновременно (и до сармати и алани). Така както са подредени пробите: D(Test, Mbuti; Alan, Sarmatian) ако резултатът от D статистиката е положителен, това би трябвало да подскаже генен поток между тестовата популация и аланите. При отрицателен резултат има генен поток между тестовата популация е сарматите. Това е. Нищо друго не показва този инструмент и няма как да се правят от него някакви други изводи.

Аха, значи ономадосията е християнска благословия, не е канон или догма, но пък догмата все пак се нарушава. Това бабите дето продават свещи са голяма работа. Горките епископи и богослови или както ти ги наричаш Сулювци и Пулювци ряпа да ядат и нищо не знаят.

Ха, ха. След N страници напъни от твоя страна най-накрая призна с половин уста, че все пак няма нарушена Догма. Сега гледам пак се напъваш за нещо друго, но след още Ν страници и то ще отече в канала. Иначе за ономадосията си в същата ситуация. Чул - недочул, разбрал -недоразбрал. Колкото ти е ясно какво е кръщението и каква е същността му, толкова ти е ясно какво представлява ономадосията и каква е нейната същност. Т.е. все още си в гъста мъгла. Ама така е. След като за теб "мнението на църквата" = "мнението на бабата която продава свещи в църквата", няма какво да се чудим. Работата се оказа елементарна: "една жена каза". Една жена каза, че мнението на църквата е това и това, друга жена каза, че киевският митрополит направил онова и онова, трета жена каза, че украинците са нацисти и трябва да бъдат избити и т.н.

Абе писал си, но така и не каза кога се извършва онамодосията и каква е връзката с кръщението. Има ли я, няма ли я тази връзка. Пряка ли е, косвена или някаква друга. Онамодосията догма ли е, традиция или нещо друго?

И кога се извършва и как? Каква е връзката с кръщението? Или нямаш никаква идея. Сега ги откриваш тези неща и бързаш като малко дете да се похвалиш, преди още да си вникнал в същността на това за което си прочел.

Тъй ли? А какво законодателство по този въпрос има в Русия през 1839 година? Що не вземеш да цитираш съответните закони, наредби или там каквото има по въпроса през тази епоха. Резолюцията на святителя Московского Филарета за перемены имени уже крещенному человеку е от 22 май 1839г. Не вярвам да твърдиш, че в тази резолюция става въпрос за смяна на потребителско име в социални мрежи или форуми; или пък за някакво друго кръщение различно от църковното. Виж и какъв съвет дават сега на свещениците, ако в църквите им дойдат миряни които са кръстени, но с "неправилни" имена от гледна точка на руската традиция: "Священник может такому человеку лишь рекомендовать поменять своё церковное имя на другое в честь прославленного святого" - Свещеникът може само да препоръча на такъв човек да промени църковното си име на друго в чест на прославен светец - https://priest.today/questions/421 А за механизма по който може да стане номера цитират точно резолюцията на Филарет Московски от 1839г.

Нищо не е прочел. Той по принцип не чете, "той си знае". Сгреших като писах, че се води по думите на някой селски поп. Няма как и с поп да си е говорил. Най-вероятно познанията му са от разговорите с бабата която продава свещи в църквата и записва имената на миряните. Бабата е важна фигура и в някои случаи дори попът не може да излезе наглава с нея. В неговия случай основната линия за получаване на информация на първо място е "Москва каза", а на второ "една баба в църквата каза". Това е - друго няма.

Факт къде? - в собственото ти въображение и мисли или според мнението на попа на Ниа Виса. Цитирах ти официален източник. "Настольная книга священнослужителя", т.IV на руската патриаршия, където пише, че може. Относительно перемены имени уже крещенному человеку нет общецерковных правил, поэтому можно сослаться на резолюцию святителя Московского Филарета (от 22 мая 1839 года), согласно которой следовало поступить так: «Велеть отроку приготовиться к принятию Святых Таин, и при исповеди и причащении Святых Таин нарещи΄ ему имя, которое, быв употреблено при Таинствах, и будет для него твердым». Так же, по его мнению, следует поступить и в случае перемены имени «по неудобопроизносимости» За теб явно православните патриарси и архиепископи са Сулювци и Пулювци, а официалните требници и книги по които се ръководят православните свещеници са "изрезки от вестници", които пропагандират ереси. Кой си ти е за какво се бориш? Явно ти самият членуваш в някаква секта, която смята себе си за истинската Църква, след като отричаш официалната православна църква и я обявяваш за ерес, а епископите и за Сулювци и Пулювци.

Продължавай да затъваш. Къде е казано, че кръщението трябва да се извършва в "чест на свети някой си". Има ли я тази традиция някъде другаде освен в Русия? На всяко руско кръщелно пише изрично в чест на кой светец е кръщението. Къде другаде кръщелното свидетелство съдържа такъв реквизит?- в Гърция, Сърбия, някъде другаде....? От къде накъде някаква руска традиция ще става общоправославна догма? Още повече, че самата руска традиция позволява без проблем да има и промяна: Вопрос: Здравствуйте. Меня крестили в честь Александра Солунского. Можно будет поменять небесного покровителя на Александра Невского? На вопрос отвечает: Протоиерей Димитрий Шушпанов Ответ священника: Здравствуйте, Александр. Вашу проблему решить легко: подойдите к священнику, объясните ему ситуацию, и попросите прочитать над Вами молитву о наречении нового христианского имени. С этим именем Вы будете исповедоваться и причащаться. Только об одном нужно не забывать: святой, в честь которого мы наречены, не механически делается нашим небесным покровителем, а в силу обретения с ним молитвенной связи, в силу ведения нами христианской жизни (подобное соединяется с подобным). Без этого, ничего не получится, ибо Золотое правило Христианства, гласит: «Бог спасает нас – не без нас». Човекът е кръстен в чест на Александър Солунски. Иска да се смени "светецът покровител" на Александър Невски. Отецът му отговаря, че Вашу проблему решить легко и му обяснява какво трябва да направи. Както "легко" ги кръщават в чест на някой си, така и "легко" правят промяна в чест на друг светец съименник.

В руската православна църква например има традиция при кръщение да се дават имена които задължително присъстват в месецословите. При това без каквато и да е промяна. Ако в месецослова пише Феодор, значи е Феодор и не се допуска Теодор, Тодор или други подобни. Ако на църковните служби присъства християнин, който е кръстен, но името му не присъства в руските списъци, много често може да има проблем. Например да му се откаже изповед или причастие , защото името му "не е християнско". От канонична гледна точка това е недопустимо, но често се случват такива проблеми. Свещениците нямат право да отказват, но могат да ПРЕПОРЪЧАТ на вече кръстен човек да смени името си по собствената му воля. Поэтому, всякое ограничение со стороны служителей храма (не допущение к Таинствам или отказ поминовение на церковном богослужении), является недопустимым, так как отрицает действительность правильно совершённого Таинства, только лишь на основании нарушения местной традиции, соблюдение которой не является обязательной. Священник может такому человеку лишь рекомендовать поменять своё церковное имя на другое в честь прославленного святого. Възможността за промяна на името според руските стандарти е отбелязана и в "Настольная книга священнослужителя", т.IV, официално издание на руската патриаршия. Нещо повече, там се препоръчва, ако името не присъства в списъците то да се промени, дори и човекът да е кръстен. "Относительно перемены имени уже крещенному человеку нет общецерковных правил, поэтому можно сослаться на резолюцию святителя Московского Филарета (от 22 мая 1839 года), согласно которой следовало поступить так: «Велеть отроку приготовиться к принятию Святых Таин, и при исповеди и причащении Святых Таин нарещи΄ ему имя, которое, быв употреблено при Таинствах, и будет для него твердым». Так же, по его мнению, следует поступить и в случае перемены имени «по неудобопроизносимости»." На никой обаче няма да му мине през ума да обвинява руснаците, че нарушават догмата и не са православни. Ето какво казват по въпроса и в еладската църква: "πρέπει να διευκρινιστεί ότι η ονοματοδοσία ή ονοματοθεσία δεν είναι συνδεδεμένη αρρήκτως με το βάπτισμα." - именуването не е неразривно свързано с кръщението Та толкова за догмата ти. Давай ляв мигач и тичай да се оплачеш на попа в Неа-Виса.

И 205-ти път да го напишеш е все тази. Не си ти човекът, който да раздава присъди, дали се нарушава християнска догма или не. Преди т.10 от символа на вярата има друга точка. Вярвам: 9. В една, света, съборна и апостолска Църква. Дали има нарушена догма или няма нарушена догма не се определя от теб, от попа в Νέα Βύσσα, Νομός Έβρου или от попа в Краснообск, Новосибирский район. Това може да се определи: "στην Παράδοση, στην Αγ. Γραφή, στους κανόνες και στις κανονικές αρχές της Ορθοδόξου γενικώς Εκκλησίας και όχι στις διατάξεις ή τις συνήθειες μιας επί μέρους τοπικής ή εθνικής Ορθοδόξου Εκκλησίας." Машинен превод на горното: "в Традицията, в Св. Писание, в правилата и каноничните принципи на Православната църква като цяло, а не в разпоредбите или обичаите на определена местна или национална православна църква." За да кажеш дали има или няма нарушена догма трябва да разгледаш и анализираш традициите на всички поместни църкви и да намериш най-малкото общо кратно. Или с други дума това е което е валидно за Православната църква като цяло, а не за разпоредбите или обичаите на тази или онази местна или национална православна църква. В противен случай ти си този който нарушава догмите, защото не вярваш в едната, света, съборна и апостолска Църква, а вярваш на попа в Νέα Βύσσα, Νομός Έβρου. За да не пишеш глупости, вземи поне сравни практиките на еледската, руската и сръбската православни църкви и тогава раздавай присъди.

Как какво? Според него "християнско мнение" или "мнение на църквата" е мнението на попа в Νέα Βύσσα, Νομός Έβρου или някой друг селски поп в забутаната гръцка провинция. Каквото каже полуграмотния селски поп, това е мнението на църквата и християнската догма. Това богослови, епископи и т.н. са пълна шашма. Абе някакви Сулювци и Пулювци.

За руската традиция и за догмата: "Протоиерей Максим Обухов: В последние сто лет Православие перестало быть государственной религией, но некоторые рудименты той ситуации, которая сложилась к 19 веку, сохранились до сегодняшнего дня, а именно запрет на использование имен, не входящих в святцы. Это государственная традиция, которая не имеет отношения к Священному Преданию." Традиция, която я няма в светото писание, няма отношение и към светото предание.

Хубаво. Повтаряш го за 102 път, но това няма как да стане истина. Имената нямат отношение към догмата. Имената имат отношение към традицията и това го твърдят всички богослови, независимо дали са гърци, руснаци и т.н. Традициите на всяка поместна църква обаче са различни и на всичкото отгоре узаконени достатъчно късно - към края на 17 и през 18 век. Няма общо-валидни традиция на Църквата с голямо Ц. Няма традиция на Едната, света, съборна и апостолска Църква. Т.е. на същата тази Църква от символа на вярата. Например Еладската църква разрешава кръщение с древногръцки имена, дори и да не са християнски. Руската църква обаче ги забранява. Доколкото знам в Гърция няма проблем Мария да празнува имен ден в деня на света Богородица. В руската това е абсолютно забранено. Там деца не могат да се кръщават на Света Дева Мария или на Христос. Индивидуалният "светец покровител" е измислен пред 18 век под влияние на католицизма. Дотогава хората носят имена на светци, но не се счита, че имат специална връзка с тях и още по-малко пък, че някой от тези светци ще им е личен "светец покровител". Обясни ми от твоята "догматична гледна точка" как се тълкува това: Πρέ­πει ἀ­πα­ραί­τη­τα νά εἶ­ναι ὄ­νο­μα χρι­στι­α­νι­κό γι­ά νά ἔ­χει τό παι­δί προ­στά­τη του τόν ἅ­γι­ο τοῦ ὁ­ποί­ου φέ­ρει τό ὄ­νο­μα. Γι­ά λό­γους ἱ­στο­ρι­κῆς συ­νέ­χει­ας ἡ Ἱερά Σύ­νο­δος δέ­χτη­κε νά δί­νο­νται καί ὀ­νό­μα­τα ἀ­πό τήν ἀρ­χαι­ό­τη­τα. Ἄλ­λα ὅ­μως ὀ­νό­μα­τα δέν πρέ­πει νά δί­νο­νται. От "исторически съображения" Светия еладски синод освен т.н. от теб християнски имана разрешава и древно-гръцки имена които не са християнски. Да не говорим пък, че сръбската, българската, словашката и един куп други православни църкви не ползват списъци със светци, а имената се определят единствено от родителите и от традициите на самите семейства. Какво става с Догмата за имената при това положение? Утече в канала. Иначе еретизъм е твоето твърдение което цитирах: "Кръщелното име дадено при светото кръщение, определя уникалноста на човека, то е паспорта към Царството Небесно и Вечния живот. Само чрез него човека бива разпознат и му се усигурява достъп. Уникалността се определя от уникалните връзки които се правят при Светото Кръщение и приемането на християнството. Ако бъдат нарушени, човека вече не е християнин и достъпа до Царството Небесно, както и възможността за Вечен живот, бива отнет." Ако горното твърдение принадлежи на някой полуграмотен селски свещеник, най-вероятно ще му бъде простено, тъй като човекът толкова си знае и не разпространява умишлено лъжливи учения. Ако обаче подобно нещо се твърди от образован свещеник или не дай боже от някой епископ, това си е точно разпространение на ерес. Няма как собствените традиции на някоя от поместните църкви (която и да е тя) да се издигат до статут на догма на Църквата като цяло. Това би означавало загуба на съборност и единност. Няма лошо да се спазват разни традиции от поместните църкви, но е лошо тези традиции да се представят като Догма на цялата Църква.

Това е суеверие. Кръщението не е "даване на име", а сливане с Христос, а чрез него и с всички членове на Христовата Църква, включително и с всички светии. Бог не се нуждае от посредници (светци покровители, ангели и т.н.) за да се свърже с нас. Бог познава всички и всичко и не се нуждае от имена, "паспорти" и "лични карти". Християнските имена са символ на уважение и почит към заслужили за вярата и Църквата християни (светци), почит към определени важни събития от живота и пътя на Христос и т.н. Обичаят да се именуват хората с имена на светци е похвален и е добре да се поощрява. Абсолютизирането на този обичай и превръщането му в догма обаче е антихристиянско. По този начин от светец към който може да се обръщаме за ходатайство пред Бога, светецът покровител се издига в статут на личен Бог, наравно с единствения. Това вече не е християнство, даже не е и авраамическа религия, а нещо друго. Помисли пак върху факта, че монасите променят имената си, а от там и своите "светците покровители". Според теб, това е нещо друго. Не, не е друго. Ако наистина името е "запечатано" и фиксирано от светото тайнство кръщение, то никакво друго тайнство не може да го замени. Това би било пълен абсурд, независимо какви други тайнства, обреди или ритуали изпълняват монасите. Всяко преименуване би било равносилно на ново кръщение. Само, че няма ново кръщение, следователно и името и "светецът покровител" имат само косвено отношение към тайнството кръщение и не оказват влияние върху неговата същност. Помисли и върху факта, че познаваме и признаваме един куп светци не с имената които са получили при светото кръщение, а с други имена. Например българският владетел Борис е бил кръстен като Михаил, но днес църквата го почита като свети Цар Борис. Руският княз Владимир е кръстен като Василий, но се почита като свети княз Владимир и т.н. Има един куп светци със славянски, германски и не знам още какви имена, които приживе са били кръстени с други имена, а не с тези които ги познаваме. Ето чети например за Άγιος Βλαδίμηρος Как и защо според теб е канонизиран с езическото си име, а не с името с което е кръстен? Не се ли усещаш, че залиташ в сектанство и ерес?

А ние ти писахме, че това са глупости и това е твоето ЛИЧНО мнение. Или както ти сам се изразяваш: "мнение на някой Сулю или Пулю". И не защото това мнение е изказано от Cucumerario, а защото е ЛИЧНО мнение, което не обвързва никой друг освен самия Cucumerario. Това са си твоите догми, догмички и догменца и те нямат нищо общо с догмите на църквата. Ако изобщо се нарушава нещо, то се нарушават традициите на някоя от поместните църкви, но не и някоя от християнските догми. Това е - друго няма. Ако поне малко си размърдаш мозъчните клетки, сам ще разбереш защо не може и да има друго. Иначе и сто пъти да повтаряш едно и също, то няма да стане истина, а ще си остане една голяма, опашата, рускомирска лъжа. Спрашивает: Александр Вопрос: Здравствуйте. Меня крестили в честь Александра Солунского. Можно будет поменять небесного покровителя на Александра Невского? На вопрос отвечает: Протоиерей Димитрий Шушпанов Ответ священника: Здравствуйте, Александр. Вашу проблему решить легко: подойдите к священнику, объясните ему ситуацию, и попросите прочитать над Вами молитву о наречении нового христианского имени. С этим именем Вы будете исповедоваться и причащаться. Только об одном нужно не забывать: святой, в честь которого мы наречены, не механически делается нашим небесным покровителем, а в силу обретения с ним молитвенной связи, в силу ведения нами христианской жизни (подобное соединяется с подобным). Без этого, ничего не получится, ибо Золотое правило Христианства, гласит: «Бог спасает нас – не без нас». Сега включи двете мозъчни клетки, помисли малко защо свещеникът е отговорил така и сам ще стигнеш до прозрението.

Не е да няма никакви реакции. Реакции има, но в България не им се обръща внимание или нарочно се крият е не им се дава гласност. Ако пък по случайност се огласят, орда от "коментатори" в медиите или социалните мрежи ги омаловажават и ги представят като лични мнения на Сулювци и Пулювци. Ето например една от реакциите: За идеологията на „Руския свят“ като лъжеучение

На практика така стават нещата. Всяко дйствие поражда противодействие.

Християнството е универсално. РПЦ обаче провежда активна политика да го национализира и етнизира посредством внедряването на концепцията за "русский мир" в църквата.

Това е така наистина. От никъде не следва обаче, че украинците с кеф и по соствени убеждения ще се юрнат да приемат вярванията на новата секта. Ставаше въпрос за смяна на религията. Смяна има, но тя е при руснаците и върви от православно християнство към нещо друго. При руснаците тече процес по формирането на нова религия. Дали ще я бъде или не ще покаже времето. Украинците не искат да си сменят религията и си остават на традиционните християнски позиции.

На теб казали ли са ти в чест на кой светец си кръстен? Или никой не ти е казал и сам си мислиш, че си кръстен на някой от т.н. важни светци. Кръщаването в чест на някакъв конкретен свветец е традиция, а не догма. За това нещо се писа вече няколко пъти.

Да, много по-зле е. Не мисля обаче, че целта му тук е само тролинг и забавление. По-соро в тази тема човекът си е поставил като основна цел да ретланслира и усилва руската пропаганда. Това е по-силно от мотива за обикновено забавление чрез дразнене и съответно изследване на емоциите на останалите потребители. И не го прави защото много обича руснаците или, че е убеден русофил или нещо от този род. Човекът искрено мрази запада и западните ценности, мрази сегашния начин на живот и т.н. Западът в очите му е сатанински, антихристиянски и пропаднал. Украинците не го интересуват, но тъй като са поддържани от запада, те по автоматизъм придобиват в очите му западните "характиристики" - сатанисти, антихристияни и т.н. Затова е и цялото това лъжене, мажене, обвинения и т.н. Преди си мислех, че е вярващ християнин, но вече не съм убеден, че е такъв. Може и да вярващ, но това не е християнство, а по-скоро вярата на някаква твърдолинейна секта. За разлика от християнството, което доктринално се задвижва от любовта, при него основният двигател е омразата. Излиза, че човек може да е рускомирянин, дори ако презира руснаците, стига да мрази достатъчно силно запада.

Аз затова му казах, че по нищо не се различава от Етиен. Единият държи само на писания текст в светите писания, а другият на това което е чул, недочул, прочел, непрочел. И двамата обаче въртят всичко през собствената си итепретация и разбирания.