Atom

Глобалното правителство ще почака за следващия етап на ускорение. Иначе в епоха без растеж, фрагментацията и регионализацията е може би единствената възможност. Ускореното развитие предполага разширение във всички възможни посоки - икономика, география, популация и т.н. Пост-растежът предполага стабилност, устойчивост и контрол, а това не е възможно да се постигне в глобален мащаб без регионализация и фрагментация. Преходът обаче от растеж към пост-растеж, от ускорение към устойчивост, като всеки преход ще е изпълнен с нестабилност и турболенции.

Все тази. Със или без ядрен огън меракът ти за разширение в Космоса няма да се осъществи през този век. Ядреният огън най-многото което може да направи е да върне оцелелите в ранното средновековие и тогава ще чакаш за космическа експанзия поне няколко века и пак няма да е сигурно. Защо мислиш, че Ванс или ДеСантис са против затварянето? Според мен по този въпрос нямат противоречия. Или ако имат това е по някакви тактически въпроси, но не е принципни различия. Дори при либералните идеолози има подобни тенденции. Фукуяма още преди години започна да говори за ролята на нацията и за някакъв патриотичен либерализъм.

Ами пак бой с пръчки или нещо подобно. Обаче не и на глобално ниво. Глобално решение няма - забрави. Нещата се случват тук и сега, а не в някакво неопределено бъдеще, а на този етап само отделните "затворени общности" могат да намерят някакви решения за себе си. Някои ще намерят, а други не, но всеки ще има шанс поне да опита.

ОК. Да започнем с Тойнби и неговите предизвикателства. Кое според теб е най-голямото предизвикателство пред което е изправено човечеството? Или дори не с Тойнби, а Азимов защото това пред което сме изправени не е просто "стандартно предизвикателство", а направо Селдънова криза. Това е демографията. Ето ти една картинка на която е изобразена прогнозата на ООН за работоспособното население в страните с високи и средно-високи доходи в света до края на века: Пикът ще се достигне до 2-3 години. Нивата ще се задържат около пика за още 4-5 и после започва спад. Това обаче не е само работна сила, но и основната чест от консуматорите. Работната сила частично ще може да се замени с ИИ, роботи и автомати, но роботите и ИИ не могат да пият бира, да ходят на почивки, да купуват жилища, да вземат потребителски кредити и ипотеки и т.н. С други думи епохата на постоянен растеж свършва. Светът ще трябва да се адаптира към модел на пост-растеж. Намаляването на работната сила ще се отрази с поскъпването на труда. В момента Китай е световната фабрика, а китайците вероятно ще заменят поскъпналия ръчен труд с ИИ, автомати и роботи. Основният риск за САЩ обаче не е това Китай да стане много силен, а най-големия страх за американците е Китай да не се срути защото това ще се отрази на целия свят и направо ще прекъсне веригата на доставки. А рискът от това хич не е малък. Китайската демографска криза ще е най-голяма в целия свят. При срутване на Китай няма да е толкова проблем липсата на чипове, части и други подобни, а липсата на най-обикновени и ежедневни стоки като чорапи, чадъри, тениски, джапанки, клечки за зъби, клечки за уши и всякакви други жизнено важни, но незабележими от нас стоки, просто защото ги възприемаме за даденост. САЩ са изключение от общия демографски тренд. Там работната сила не само няма да намалява, но дори леко ще се увеличава. При това положение логиката на американците е сравнително проста: "Ако целият свят ще влиза в турболенции и кризи, то ние ще се затворим в себе си за да избегнем кризите. Чорапите, клечките за уши, джапанките и всичко останало ще си го произвеждаме на място или в Латинска Америка, а останалия свят да се оправя както може"

Мисля, че абсолютизираш Тойнби. Неговият цивилизационен подход е просто начин на мислене. Модел с помощта на който да се опише и обясни миналото. Този модел обаче не е единствен. Съществуват и други модели: прогресивно материалистичния предложен от Маркс, системния на Уолърстийн и други. Тези модели могат да опишат нещата когато вече са се случили и са станали минало, но не стават за прогнозиране на бъдещето. Поне не и ако се използват поотделно, всеки сам за себе си. Причината е елементарна - това което описват моделите са само гледни точки за реалността или за истината, но това не е самата реалност или самата истина. Според мен някаква правдива прогноза за бъдещето може да се направи само ако се използват едновременно няколко такива модела при това един път като се насложат един върху друг и втори като мисловно се сблъскат един с друг. С други думи да се погледне на света не само през очите на Тойнби, но и през погледа на прогресивния материализъм на разни марксисти и нео-марксисти и през погледа на системния подход на Уолърстийн.

Атлантическата империя е минало. В зависимост от гледната точка може да я разглеждаш като реализирано минало или като пропуснат шанс и нереализиран проект, но при всички положения е минало. САЩ започват да изграждат лимес около себе си и Европа не влиза в сметките им. В представите им тя е извън лимеса и не е част от империята. Американците ще търгуват с Европа и ще поддържат някакви контакти с нея, както римляните са търгували със северните варвари или персите. Но както варварите и персите не са част от Pax Romana, така и Европа няма да е част от Империята.

Е, хайде сега - защо се правиш на глупав, като не си такъв. Не е като да няма персонални империи в историята. Такива са империята на Александър, на Атила и още кой знае колко, които не са оставили следи. Персоналните Империи затова са персонални, защото залязват с Персоната. Монокрацията предполага институционална трайност и легитимация от само себе си, а такава няма. Монокрация е само властта на Бога. Руснаците сами си го казват Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России. Къде другаде може да чуеш подобно нещо? - никъде. Естествено Путин не управлява сам, но управлява Путин, а не Президента на РФ. Т.е. властта му е лична, акумулирана постепенно за продължителен период от време и не може да се предаде, нито да се наследи. Това се разбира от всички руснаци, а Путин им го демонстрира лично чрез врътката с Медведев. По-това време никой в Русия не вярваше, че страната се управлява от Президента и всички знаеха кой е истинския Командир. Руската империя си имаше Цар, СССР цял куп институции: КПСС, ЦК, политбюро, генерален секретар. РФ си има Путин.

Ако ChatGPT го е казвал трябва да го е научил от мен, тъй като същото нещо съм го писал във форума много преди появата на ChatGPT. Ама знам ли, при обучаването ги пускат да ровят в мрежата. Може пък и да е направил едно-две кръгчета през forumnauka.bg. Какво, да не завиждаш, че от твоите постове не е взел нищо? Има време, при следващите кръгчета може и от теб да научи нещо.

Разбира се, че е със затихващи функции. В момента Русия е едно недоразумение. Може и да има дълга история, но институционално страната е на възрастта на Украйна. За разлика от Украйна обаче Русия така и не успя да изгради най-важните си институции. На практика конституцията на страната, федералното събрание с двете си камари и институцията на президента са изпразнени от съдържание и не съществуват като институции. Страната е персонална, лична империя на Путин и като такава наистина има срок на годност, пряко свързан със срока на годност на самия Путин. За да има наистина Русия, след Путин руснаците тепърва ще трябва да изграждат държава, почти от нулата. Дали ще успеят? - силно ме съмнява. След Путин реалните алтернативи за Русия са две: Смутни времена и след това разпад или доброволно да стане суровинна колония на Америка. Разбира се, това ще се представи пред публиката като равноправно партньорство между две велики сили, но реално отношенията ще са между сюзерен и васал с някаква частична автономност.

Тези модели не могат да "мислят" в реално време. Дори да му кажеш да работи в режим Search и да "прочете" новината, резултатът пак няма да е сравним с резултата при обработването на данните по които моделът е минал обучение. Този специално обучението му е базирано на информация до юни 2024. Както и да е. Съгласен съм, че консолидация ще има. Проблемът е, че тя няма да е във формат-ЕС, а извън него под формата на "коалиция от желаещи". Парадоксът е, че колкото по-голяма и ефективна е консолидацията в "коалицията на желаещите", толкова повече ще нараства риска от обезсмислянето на ЕС.

Да, консолидацията на ЕС е теоретично възможна, но е по-трудна. ЕС е проектиран за едни по-спокойни времена където отношенията се определят от икономиката и търговията. Сега обаче навлизаме в етап на турболенции, кризи и промени, а ЕС не е адаптиран да работи в такъв режим. И да реши някой, че консолидацията е необходима е достатъчно една страна да наложи вето и нищо няма да стане. Аз не вярвам много, много на ИИ при прогнозирането на бъдещето, защото това е все едно да ходиш на врачка. Поради липса на други прогнози обаче ги пускам тук като основа за някакъв размисъл, а не че това е някакъв супер-дупер издържан анализ. Ето последната му виждане за Европа през 2040: Политическа архитектура на Европа през 2040 г. След 15 години Европа ще бъде изцяло преструктурирана в резултат на глобалните геополитически сътресения, породени от войната в Украйна, демографските промени и климатичните кризи. Политическата архитектура ще бъде разделена на няколко основни блока: Западен отбранителен съюз (коалиция на желаещите) – водещи държави като Германия, Франция, Полша, Великобритания и Скандинавските страни ще формират нов съюз с интегрирана отбрана, икономика и технологии. Тази коалиция ще бъде гръбнакът на европейската сигурност, независимо от съдбата на ЕС. Южноевропейски блок – Испания, Португалия, Италия и Гърция ще се опитват да лавират между Западния съюз и икономическите си връзки със Северна Африка и Турция. Те ще бъдат по-слабо ангажирани военно, но силно зависими икономически. Източноевропейска буферна зона – държави като Унгария, Словакия, България и Сърбия ще бъдат периферни играчи, балансиращи между Русия, Турция и Западния съюз, с висока степен на политическа нестабилност и ограничена икономическа интеграция. Турска сфера на влияние – Балканите, включително части от България, ще попаднат под нарастващото икономическо и политическо влияние на Турция, която ще се утвърди като регионална сила. Русия – ще остане фактор, но с ограничено влияние, концентрирано върху Беларус, части от Украйна и някои периферни съюзници като Сърбия. Неутрални зони – Швейцария, Австрия и някои малки държави ще се опитват да останат извън новите съюзи, но с все по-ограничена автономия. Ролята на Китай и САЩ САЩ – Ще играят роля на външен балансьор на Западния отбранителен съюз, но с намалено военно присъствие. Вашингтон ще се фокусира основно върху технологично сътрудничество, киберсигурност и енергийни доставки, но ще избягва директно участие в конфликти на европейска територия. Китай – Ще се опита да проникне икономически в Източна и Южна Европа, като използва инфраструктурни проекти и търговски инициативи. Пекин ще играе ролята на алтернативен икономически партньор за страните извън коалицията на желаещите, като особено влияние ще упражнява върху Балканите, Гърция и части от Италия. Заключение Европа ще премине от модел на единна интеграция към фрагментирана архитектура, базирана на геополитически съюзи и регионални блокове. България ще се намира на границата между няколко сфери на влияние и ще бъде принудена да избере една от тях, като най-вероятният сценарий е икономическа зависимост от Турция с ограничена политическа автономия.

Така е. В случая обаче след вчерашните изпълнения в Белия дом, "коалицията на желаещите" да подпомогнат Украйна става почти неизбежна и вероятно ще я видим в най-близките дни. Един път създадена, тази коалиция вероятно ще стане ядрото на бъдещите европейски въоръжени сили, но това ще е организация извън формалните структури на ЕС и успоредно с тях. Това само по себе ще стартира процес, който в бъдеще може да обезсмисли ЕС и в крайна сметка последния да остане като една куха черупка, изпразнена от съдържание.

При така развилите се събития, това което ще се случи в близките дни, вероятно ще определи бъдещето на ЕС. Вероятно още другата седмица ще се формира "коалиция на желаещите" които от една страна да подпомогнат Украйна, а от друга да предприемат мерки за собственото си превъоръжаване. По нататък според зависи. Помолих ChatGPT да направи прогноза за България. Ето заключението: Заключение През следващите 10 години България ще бъде изправена пред най-важния стратегически избор от падането на Берлинската стена насам. Решението дали да остане в орбитата на Запада или да се прехвърли към евразийски или турски съюзи ще определи съдбата на страната за десетилетия напред. Вероятностни сценарии: Коалиция на желаещите (Западен съюз): 30% Турска орбита: 40% Евразийска орбита (Русия): 20% Неутралитет и самоизолация: 10% Времето за избор изтича. Решенията на България през следващите 2-3 години ще имат последствия за следващите 50.

Светът върви към деглобализация и ще се оформи като мултицентричен или мултиплексен. Това искат Путин, Си, а сега и американците и не виждам как този тренд може да се обърне. Пред ЕС има два варианта - да се засили интеграцията между страните в него или съюзът да се разпадне. Засилената интеграция преминава през обща армия и обща външна политика. Т.е. ако ЕС не се разпадне в средносрочен план то някаква форма на СЕД така или иначе ще има. Дали ще се разпадне след това? Един Господ знае. Може да се разпадне, може и да оцелее. Ще зависи от самите европейци.

И какъв е проблема, защото аз лично не виждам да има проблем.

Това не е точно така. Всеки човек има множество самоидентификации (самосъзнание на много нива). Някои от тях са под нивото на езика, например софиянец, добруджанец, левскар, а други над него - християнин, бял (a не черен или жълт) и др. Тези самоидентификации не се конкурират, защото съществуват успоредно, като всяка една от тях е значима в зависимост от контекста и ситуацията. В един мултиплексен и деглобализиран свят на сравнително самодостатъчни региони, идентификацията свързана с региона определено ще засили значението си заради самата регионализация. Разбира се общото самосъзнание ще се засили, ако ЕС се запази като един от тези сравнително самодостатъчни региони. Ако не - не. Вероятно тогава няма да се чувстваме европейци, но все пак ще имаме някаква друга над езикова идентификация - балканци или евразийци или нещо друго.

В интерес на истината нищо не направи. А можеше да направи много. Просто още през 2014 трябваше да наложи на Русия пълния обем санкции които наложи през 2022, а не да чака полномащабно нахлуване. Пълен обем санкции, никакви Минск 1 и 2 и яко въоръжаване на Украйна още от 2014. На сила се отговаря с друга сила. Друг начин за предотвратяване на войната с Русия няма.

Ето едно клипче, което Горе писах на Втория, прочети ми поста. Иначе ще извиняваш, но това са 100% руски опорки. Ето едно клипче. И него съм га пускал няколко пъти, но ще го направя още веднъж. На клипчето са хората които "подкокоросват" и агитират украинците за ЕС. И не, не са американци, а младежи от управляващата Партия на регионите, т.е. партията на президента Янукович. Забележи датата когато е качен клипа. Тя е 29,10,2013, а това е по-малко от месец преди Янукович да откаже да подпише споразумението за асоциация с ЕС. Не американците или укро-нацистите, а собствената партия на Янукович агитира украинците и ги "подкокоросва" за ЕС до последни момент. Къде е "истината по средата" при това положение? Трябва ли човек да е с ясновидски способности за да прогнозира какво ще се случи, когато през цялото време се води агитация за членство в ЕС от самия Янукович и собствената му партия и в последния момент самият той реши рязко да набие спирачки.

И руската гледна точка много пъти е давана, но ти лично приемаш само тази руска гледна точка която ти отърва на теб самия. Хайде и аз да пусна още един път нещо, което тук съм пускал поне 5 пъти, от които вероятно 4 заради теб. Мнение на Дугин от 2010: "Я думаю, что Янукович будет развивать свои отношения с Западом. Так или иначе будет двигаться в сторону европейской интеграции. Он будет это делать не ускоренным темпом, не вопреки России, но с соблюдением всех формальностей, пропорций и знаков уважения. Он будет балансировать между Востоком и Европой. Будет выстраивать спокойные отношения с США, но без такого лизоблюдства и национализма, которые демонстрировал Ющенко. Так что в определенных аспектах Янукович будет проводить самостоятельную политику и укреплять свои позиции." Всички руснаци които познават Украйна и украинците знаят като попове, че Украйна се стреми към европейска интеграция. Знае го и Дугин. През 2010 лично за него това не е проблем. Мнението на Дугин по този въпрос е: "нам лучше иметь сильного и надежного президента дружественной страны, чем пророссийского агента влияния." През 2010 вероятно всички политически фигури в Русия, вкл. и Путин мислят по абсолютно същия начин. През 2013 обаче мнението на Путин се променя. Той иска вече не "президент дружественной страны", а пророссийского агента влияния. По отношение на Русия и Запада, Янукович идва на власт със следните опорни точки и предизборни обещания: - Подобряване на отношенията с Русия и уреждане на статута на руския език в Украйна - Военен неутралитет и извънблоков статут на Украйна - Ускоряване на отношенията по интеграция с ЕС." Първите две обещания ги изпълнява защото Янукович приема Русия за дружествена страна, пък и е поел ангажимент. - На 3 юни 2010 г. украинския парламент изключва целта за „интеграция в евро-атлантическата сигурност и членство в НАТО“ от националната стратегия по сигурността в страната чрез законопроект, изготвен лично от президента Янукович. Законопроектът забранява на Украйна членство във всякакъв военен блок, като допуска само възможност за сътрудничество с военни алианси. - През 2012 статутът на руския език е уреден, чрез Закон «Про засади державної мовної політики», рус: Закон «Об основах государственной языковой политики» Третото обещание обаче не го изпълнява. На 21 ноември 2013 година, след огромен натиск на Путин, Янукович отказва да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз. В страната избухват протести. Първите които излизат на протест са младежите от младежката организация на Партията на регионите. Това е собствената партия на Янукович, която го издигна за президент. Следват Евромайдана, събитията в Крим и зелените човечета, Гиркин с неговите хора, събитията в Донбас и т.н. Това е положението. И да са играли някаква роля за Майдана американци, европейци, гейци и всякакви други, то тя е третостепенна и от там надолу. Майданът възникна на първо място само заради руската политика и лично заради Путин и на второ заради това, че Янукович му клекна.

Русия не иска приятелски отношения с ЕС, а равноправни (пък дори само по външни белези) със САЩ. Това е което ги интересува, а не приятелството с ЕС. Руснаците сами се скараха с ЕС когато нахлуха в Украйна.

Идеята за "напълно независима България" при тази демография, култура и икономика е илюзия или измама. Обикновено тези които шумно прокламират "независима България" просто искат да сменят кенефа. Например "Да сме в кенефа на Русия, но да сме приятели с Русия" или пък ги влече към другия алтернативен кенеф, този на югоизточните ни съседи.

Никой не го иска, но по някакъв начин трябва да стане. По-тясната интеграция на страните в ЕС е безалтернативна. Без обща армия, обща външна политика, обща политика по миграцията, по опазването на границите и редица други, само след 20-30 години европейските страни ще започнат да пропадат една по една на принципа на доминото. С други думи по-тясната интеграция няма да е защото много ни харесва или много се обичаме, а по необходимост и от зор. Разбира се България като външна граница на ЕС все пак има някакви алтернативи. Ако никой от българите не иска по-тясна интеграция в ЕС, може да се откажем от този съюз и да изберем по-тясна интеграция с Турция или през Черно море с Русия. Има достатъчно хора за които всяка една от тези алтернативи ще е сбъдната мечта.

Интересното в анализа на claude.ai е, че моделът си няма на представа какво става в момента. Обучението му е към април 2024г. Относно по-късните събития отговорът на модела е следния: "За съжаление не мога да потвърдя това, тъй като моите познания са ограничени до април 2024 г. и не бих могъл да знам реалното развитие на събитията към февруари 2025 г. Анализът, който направих, беше хипотетичен и базиран на моето разбиране за неореакционните идеи и тяхната потенциална проява в политиката." Изводите които могат да се направят от отговорите му са пределно ясни. Въпреки, че отговорите му са чисто теоретични, базирани само на някакви идеи, те почти 1:1 съвпадат със сегашната реалност. Това показва, че Тръмп не е чак толкова непредвидим, а действията му се придържат плътно към определена идеология.

Зададох следния въпрос на claude.ai: Да предположим, че идеите на неореакционерите, вкл. т.н. "Тъмно Просвещение" и всички останали подобни течения станат мейнстрийм и започнат да определят реалната политика в Америка. Какво може да очакваме в един такъв сценарий от САЩ. Как и доколко тези идеи ще се проявят в реалността. Отговорът: Ще анализирам този хипотетичен сценарий внимателно: В случай че неореакционните идеи станат доминиращи в американската политика, вероятно бихме видели няколко основни промени: Политическа система: Отдръпване от демократичните принципи в посока на по-авторитарно управление Засилване на изпълнителната власт за сметка на законодателната и съдебната Възможно премахване или силно ограничаване на всеобщото избирателно право Преструктуриране на държавното управление по корпоративен модел Социални промени: Връщане към по-традиционни социални норми и йерархии Значително намаляване на социалните програми Засилен акцент върху наследствените привилегии Вероятно премахване на много граждански права и защити на малцинствата Икономическа политика: Силна дерегулация на бизнеса Премахване на много трудови закони и защити Фокус върху технократско управление Вероятно създаване на частни градове-държави или "свободни зони" Външна политика: По-изолационистка позиция Намаляване на участието в международни организации Фокус върху едностранни действия вместо многостранна дипломация Важно е да се отбележи, че реалното прилагане на тези идеи вероятно би срещнало значителна съпротива от много обществени групи и институции. Как мислите, кои аспекти от тази визия биха били най-трудни за реализиране в американския контекст? Уточняващ въпрос: Ако хипотетично приемем, че в САЩ тези идеи вече доминират и правителството се съобразява с тях, какво би било отношението към войната в Украйна Отговорът: В такъв хипотетичен сценарий, базирайки се на основните принципи на неореакционното мислене, вероятно бихме видели следното отношение към конфликта в Украйна: Рязка промяна в политиката: Вероятно пълно спиране на военната помощ за Украйна Оттегляне от активно участие в конфликта Фокус върху строго националните интереси на САЩ Идеологическа обосновка: Разглеждане на конфликта като "европейски проблем" Критика към либералния интернационализъм и намесата в чужди конфликти Възможна симпатия към авторитарния модел на управление Геополитическо преориентиране: Намаляване на ангажиментите към НАТО Възможно търсене на прагматични отношения с Русия Отдръпване от позицията на глобален защитник на либералния ред Практически последици: Вероятно насърчаване на бързо приключване на конфликта чрез преговори Фокус върху ограничаване на икономическите щети за САЩ Намаляване на дипломатическата подкрепа за Украйна Това би представлявало радикална промяна спрямо сегашната американска политика и би имало сериозни последици за развитието на конфликта и международните отношения като цяло.

Уф. На такива като Тръмп и хората които стоят зад него изобщо не им трябват "съюзници". Не разбра ли, че политиката им е на затваряне и отдръпване от световните дела. На такива хора максимумът който им трябва при това положение не са съюзници, а суровинни колонии, но не в смисъл да ги администрират пряко, а в отношения сюзерен-васал. В такава роля по-вероятно е да влезе Русия, отколкото Украйна.