Atom

Що пък за тъпаци? Политиката е въпрос на предпочитания - на принципи, идеи, конкретни политики и т.н. В една ситуация и за едни хора дадена политика е добра, а в друга ситуация същата политика може да е лоша. В политиката рядко има неща които са само "правилни" и добри и други, които са неправилни и лоши. Тези неща които са винаги "добри" или винаги "лоши" обикновено не са в сферата на политиката, а в някоя друга сфера: морал, религия и т.н. С други думи в политиката не става въпрос нито за интелект, нито за някаква умност или тъпотия, а просто за предпочитания. Що се отнася конкретно до Русия и т.н. русофилство, то моето мнение по този въпрос съм го казвал многократно. При този феномен, специално за нас българите не става дума за интелект или за някакво деление умен-тъп, нито за политика, а за идентичност.

За това няма спор. Въпросът е доколко реален е един подобен сценарий. Ако въпросът засягаше някоя друга държава, то да - това е един от най-вероятните сценарии. РФ обаче не е нормална държава, а аномалия. Формално е федерация или система с хоризонтална структура, но реално не е такава, а е система с "вертикаль власти". Формално е президентска република, но реално е монархия. Формално е демокрация, но реално е автокрация. Уж реално е монархия, но няма монархическа институция и т.н. С една дума тя е Путинланд. Или персонална империя на едно лице с конкретно име. В тази връзка дори нещата да не зависят пряко от Путин, то сегашната система зависи пряко от него. Имаме Путин, който е държавата и държавата която е Путин. Една такава конструкция може по някакъв начин да оцелее при пълно военно поражение на фронта и изтласкване от Украйна, но не и при доброволен отказ от войната и доброволно изтегляне от Украйна. С други думи за да се случи това, трябва да се случи нещо коренно различно, което да прекрои цялата сегашна система в някаква качествено нова. Например военен преврат и власт на някаква хунта. Или пък еднопартийна власт, подобна на фашистките режими, или либерална революция, или дори някакъв нео-комунизъм. Сегашната персонална империя с Путин няма да допусне подобно нещо, а нова персонална империя без Путин на този етап ми се вижда невъзможна. Въпреки, че никога не казвай никога. Та кой знае.

Е, със сигурност е россиянин. Във всеки случай е много по-навътре от мен със случващото се в Россия.

Аз не съм толкова голям оптимист. Каквито и процеси да текат в Русия, голямата пречка в момента е Путин. По принцип той рядко прави грешки (в смисъл такива които могат да застрашат управлението му) и винаги си оставя разни "вратички". Сега обаче положението е коренно различно. Първо, че изобщо започна тази война, но другата грешка, която лично за него носи много по-голям риск е, че официално анексира новите територии и ги включи формално в РФ. В тази връзка не виждам как лично той може да се изтегли от Украйна и по какъв начин ще обясни и "продаде" на населението отказ от формално "руски територии". Според Кац, няма никакъв проблем да го направи, при това без каквито и да е репутационни загуби. Аз обаче не мисля, че това е възможно. Все пак може и да греша. Кац е руснак и познава по-добре от мен своя народ, а аз не съм Хари Селдън и не мога да предвидя реакцията на огромни групи от хора, нито да предсказвам бъдещето. Виж едно временно примирие, лично за Путин не е никакъв проблем. Ще го продаде като такова, каквото е: временно примирие, което дава възможност на Русия да се прегрупира и пренастрои за следващата фаза.

ХА, кой го казва. Че ти имаш ли някакво виждане за българската нация? Темата е твоя и ти я насочи в тази плоскост още от първия си пост. Хайде да ти го припомня, ако не можеш да помниш какво си казал преди повече от един ден: Колкото пъти аз или други колеги се опитахме да насочим дебата по същество за национализма по принцип и за българската нация в частност, толкова пъти ти самият я връщаш в плоскостта Русия-русофоби-русофили. То бива бива лицемерие, ама твоето на нищо не прилича. Сам насочваш темата към Русия, пък после се чудиш и възмущаваш защо и другите пишат по този въпрос. Такова дебелоочие рядко може да се засече по този форум. Все повече и повече в мен се затвърждава мнението, че освен Русия нищо друго не те интересува.

И като стана въпрос за субективни и обективни мнения ето субективно, лично впечатление за положението в т.н. "нови руски територии". Хората които го споделят са семейство от Курск. Доброволци, които се занимават с привличане на средства и ресурси и подпомагат с каквото могат руската армия. Според същите тези хора, които явно са убедени путинисти-рашисти, над 70% от населението на Запорожска и Херсонска област са против Русия и я възприемат като окупатор. Според тях в тези области е пълно с "предатели" и руснаците трябва да се пазят от местното население по същия начин по който се пазят от ВСУ. Вижте и какво е мнението на тези хора за възможния мир и кога може да настъпи.

А кой според теб разпалва ненавист? И в кого я разпалва и срещу кого? И не, не разбирам коя е заплахата за човечеството. Тъп съм и не ти разбирам недомлъвките. В прав текст не можеш ли да си изкажеш мисълта или просто няма какво конкретно да кажеш.

Путинизмът и рашизмът са преди всичко проблем на самата Русия и на Украйна. Горе писах, че путинизмът и рашизмът са аномалия. Разбирай, че не са нещо естествено, а ще минат и заминат и ще се отекат в канала - там където им е мястото. А защо всичко руско да отива под ножа? Руската култура, руският език, руският народ ще си останат. Немският нацизъм навремето отече в канала. И какъв е резултата? - да не би немската култура, език или немският народ да изчезнаха? Ако някой свързва всичко руско с Путин и рашизма си е негов проблем, а не мой.

И кой е този враг, че да му гледам мнението? Аз врагове нямам. На първо място съм вътрешно ориентиран и гледам себе си. Какво съм направил или не съм направил аз самия и дали съм го направил като хората. В този случай, ако нещо съм недоволен мога да се сърдя само на себе си, но дори и да правя понякога грешки, няма как да възприема себе си като враг. Като гражданин на тази страна ме интересува същото - какво сме направили ние като общество и какво не сме направили. И тук няма как да възприема съгражданите си като врагове. Да, възприемам русофилството като проблем, но не възприемам русофилите като врагове. Те са мои съграждани и няма как да са ми врагове. Русофилите може да са объркани, подведени или заблудени, но не са ми врагове. Във външен план е същото. Не възприемам нито Русия, вито руския народ като врагове. Да, Путин и рашизма са зло, при това доста перверзно зло, но те са нещо временно, някаква аномалия, който ще мине и замине. Кой е този враг на който трябва да отчитам мнението?

Това не е частен проблем, а засяга цялото ни общество. Русофилията се налага централизирано от националния ни разказ и от символите които приемаме за "национални". Заради русофилията се зачертава цяла една епоха от историята ни - възраждането и се издига в култ "робството" и "освобождението". Като казвам, че се разпространява централизирано не казвам, че в момента това става умишлено и от сегашните власти. Не, по скоро това върви по инерция и е наследено от соца. Тогава е заложено и тогава е бил умисъла. Сега просто никой не обръща внимание на тези неща, но те си вървят. Ефектът от цялото това нещо е, че у нас се култивира общество на външната причина и постоянно се търси "спасител" и "освободител". Култивира се и се възпитава отказ от субектността и се налага обектизация на общността. "От мен нищо не зависи, от нас нищо не зависи" и т.н. Също като руснаците ние не се ориентираме вътрешно в себе си като личности и в нацията ни като общност, а интересът ни е насочен навън. Само дето ние не търсим голямата цел и смисъл, а навън търсим виновника за бедите които ни сполетяват или спасителят който ще ни спаси. Затова и всички сме специалисти по геополитика, но много по-малко хора се интересуват от вътрешната такава. Всичко това дърпа обществото назад и не му дава възможност да се развива и да върви напред. Що се отнася до русофобията, до войната в Украйна тя не беше насочена толкова към Русия и руснаците, колкото към домашните русофили. Т.е. преди войната това беше по-скоро русофило-фобия. След войната, когато изчезне пряката заплаха от Русия, вероятно ще се върне старото разделение. Т.е. пак ще имаме русофили от една страна и русофило-фоби от друга.

Ето ти два материала. Първо един плакат: И част от едно стихотворение: Если ты немцу с ружьем Не желаешь навек отдать Дом, где жил ты, жену и мать, Все, что родиной мы зовем,— Знай: никто ее не спасет, Если ты ее не спасешь; Знай: никто его не убьет, Если ты его не убьешь. И пока его не убил, Ты молчи о своей любви, Край, где рос ты, и дом, где жил, Своей родиной не зови. Пусть немца убил твой брат, Пусть немца убил сосед,— Это брат и сосед твой мстят, А тебе оправданья нет. За чужой спиной не сидят, Из чужой винтовки не мстят. Раз немца убил твой брат,— Это он, а не ты солдат. Так убей же немца, чтоб он, А не ты на земле лежал, Не в твоем дому чтобы стон, А в его по мертвым стоял. Так хотел он, его вина,— Пусть горит его дом, а не твой, И пускай не твоя жена, А его пусть будет вдовой. Пусть исплачется не твоя, А его родившая мать, Не твоя, а его семья Понапрасну пусть будет ждать. Так убей же хоть одного! Так убей же его скорей! Сколько раз увидишь его, Столько раз его и убей! Опитай се да дадеш обективно мнение по двата материала. Така, както ти самият разбираш обективността.

Няма смисъл да очакваш обективност. Човекът донякъде е прав. Естествено, не в прекия смисъл, че имате различни "политически позиции", а че имате коренно различна представа за света. Например ти възприемаш хората като хора, етносите като етноси, нациите като нации и т.н. В неговата представа обаче субектите са твърде ограничени като брой. Това са Русия, САЩ, Китай и някакъв "Запад" който не е ясно какво точно представлява. Останалите не са субекти, а обекти. От там идва и "Западът отнесе Източна Европа". За него Източна Европа се състои от пешки и табуретки, които нямат собствена субектност, нямат свои желания, свои интереси и свои цели. Колко и какви интереси може да има например твоята кухненска маса? Е, за него по същия начин изглежда и въпроса "колко и какви интереси имат хората в Източна Европа?". За него няма такова нещо и изобщо няма и да го помисли, по същия начин по който на теб няма да ти мине през ума да мислиш за интересите на кухненската ти маса. Ако за него народите на Източна Европа не са субекти, а пешки и табуретки, то украинците и това не са. Те дори не са обект, а грешка която трябва да се поправи или петно, което трябва да се изчисти. Въобще рашизъм в действие. Човеконенавистна доктрина, която отрича правото на хората да бъдат хора, на етносите да бъдат етноси и на нациите да бъдат нации. Или да имат собствена субектност, свои желания, интереси, свои цели и мечти. Каква обективност при това положение и на какво да стъпи?

Само дето понятието "русский мир" отдавна загуби своя културен характер и придоби политически и по-точно националистически характеристики. Самият ти, само допреди малко го възприемаше именно като маркер за "националност", а това ясно показва новата му същност. Руский мир в момента е една агресивна, националистическа доктрина, която е насочена към всичко което не е или не иска да бъде руско и или да бъде под командването на Москва. Да се твърди, че днес понятието "русккий мир" има само културно измерение и културни характеристики е все едно да се твърди, че нацизмът на Хитлерова Германия има същите характеристики и влияние върху обществото като влиянието на Гьоте институт.

Преди да използваш някое понятие, защо просто не провериш какво означава. Русский мир — термин, используемый для обозначения культурно-цивилизационной, геополитической и религиозной концепции, подразумевающей объединение русскоязычного населения по всему миру Или смяташ, че навсякъде където живеят рускоезични това е територия на Русия?

Не е очевидно за теб. По същия начин, навремето за поддръжниците на Хитлер не е било очевидно, че правят нещо лошо, нехуманно и т.н. За тях самите те са си били правите, а другите криви. Ами ето. Очевидно е, че не схващаш разликата между концепцията за една нация в границите на страната или т.н. концепция "российская нация" и концепцията за "русский мир", която е външно ориентирана и излиза далеч извън границите на страната. Двете концепции не се допълват, а взаимно се изключват. Хитлер и поддръжниците му са смятали същото. С какво започва експанзията а Германия? - с аншлуса и присъединяването на територии населени с германци. Т.е. мотивите са същите. Хитлер не желае да отстъпва територии, като всички територии населени с германоезични той смята за свои. Едва по-късно идва и "жизненото пространство"

Всепризнато е разбира се. И точно защото е всепризнато не мога да разбера хора, които подкрепят Путин и рашизма. Защото е очевидно, че днешният еквивалент на Хитлер е Путин, а днешният еквивалент на нацизма е рашизма.

Въпросът е принципен. Наличните ресурси винаги имат някакво ограничение, следователно развитието също е ограничено. Това е нормално за живите организми и те се развиват тъкмо в такава среда. Дори и да не се нуждае от хората, конкретният жив индивид с ИИ ще бъде ограничен от другите живи индивиди с ИИ, които също ще се нуждаят от ресурси. Неограниченото развитие е нещо друго и не е присъщо за обикновените живи същества. Най близката концепция за нещо подобно е концепцията за Бог. С други думи ако имаме модел който допуска съществуването на множество форми на ИИ които се развиват самостоятелно, без помощта на хора или друг ИИ, но в рамките на някакви ограничения, бихме могли да говорим за живи същества. Ако обаче в модела става въпрос за ИИ в единствено число и без ограничения за развитието му това е Бог.

А дали след като напусне стадия бебе, ИИ ще е просто форма на живот или ще имаме нещо много по-голямо и качествено различно - Бог? Един ИИ който напусне стадия бебе няма да има нужда от хора, но той няма да има нужда и от други ИИ със собствена индивидуалност и интелект подобен на неговия. Следователно ако стане напълно самостоятелен и не зависи от хората, то първата му работа може да бъде да пресече възможността на конкурентните му форми на ИИ сами да прескочат стадия на бебе и да направи така, че те да останат вечно в този стадий или напълно да ги унищожи. Само един ИИ, извън опеката на хората и при липсата на други себеподобни ИИ с които да се съобразява, ще разполага с всички ресурси за задоволяването на собствените си нужди и постигането на собствените си цели. Това обаче няма да е вече просто нова форма на живот, а Бог.

Разбира се. Вазов няма нужда от защита. Човекът пише за съвременни и злободневни събития и хора. Когато ти напишеш нещо подобно на Вазов за днешна Русия и за Путин, само тогава може да се сравняваш с него: Русофилията на Вазов VS русофилията на Втория.

Вземи прочети церия разказ, пък тогава прави литературен анализ за това с кого се е срещнал Вазов и дали изобщо се е срещал с някой. https://chitanka.info/text/5033-beseda-nad-knjazhevo

Вазов ли е болшевик? Все пак това са неговите мисли изказани, чрез литературните му герои. Иначе за събитията през 1905: https://bg.wikipedia.org/wiki/Кървава_неделя_(1905) И едно музикално описание на същите:

Малко отклонение. Ето един откъс от Беседа над Княжево на Иван Вазов. Този откъс описва много добре както тогавашната руска действителност, така и отношението на дядо Вазов към нея, чрез думите които е вкарал в устата на своите герои по отношение на такива категории като Отечество, Родолюбие и т.н. Приятно четене: – По-лани бях в Ница. В гостилницата, дето бях, столувах се с една малка компания чужденци, между които и двама руси и една рускиня, млада жена, от Москва. Тогава траеше Руско-японската война още, Портартурската обсада траеше. Веднаж, като се завръщах за обяд из главната улица „Avenue de la gare“ и минувах край редакцията на вестник „La Petit Niçois“, съгледах голямо стечение от народ, който с любопитство четеше окачените от редакцията телеграми с големи букви в салона на редакцията. Погледнах и аз на тия грамадни телеграми и останах попарен: там се явяваше, че генерал Щосел предал Порт Артур на Ноги. Поразен от това известие, завърнах се в гостилницата смазан от някаква тежест, като че носех сто кила камъни на гърба си. В трапезарията заварих и русите. Лицата им бяха ясни, даже радостни; от това заключих, че не знаят още скръбната за всяко руско и славянско сърце новина. Побързах да им я обадя, за да споделя с някого горестта си, та да ми олекне. За мое голямо учудване, те ми казаха, че знаят вече това. А бяха весели! Като видяха недоумението ми, те прибавиха: „И много добре. Това е приятно съобщение.“ – Как? – извиках аз. – Вие се удивлявате, че се радваме за тая катастрофа? Да, тая катастрофа подготвя другите катастрофи за руската войска, които ще унизят и омаломощят днешната Русия. – Но вие говорите не като руси, а като неприятели на Русия! – Да, ние сме неприятели на Русия, на днешната Русия, ние не обичаме Русия, господине! Днешната Русия – това е тираническият режим, който от дълги векове тегне въз руския народ. Днешната Русия, официалната Русия е враг на истинска Русия, на руския народ. Всичко, каквото съдействува за разклащането на днешната Русия, всичко, каквото подравя основите й, което я приближава до пропастта й, подготвя, улеснява тържеството на новата. Онова, от което ние, интелигенцията, се боехме в тая война, беше да не би да излезе победоносна за нас. Тя би заякчила още за дълги години абсолютизма и гнета на монархията, като би я окръжила с ореола на славата и могъществото. Но руският бог бди над руския народ, та се случва противното. Другият млад русин, като да подчертае думите на сънародника си, подзе: – Вие, българите, мъчно можете да ни разумеете. Вие имате едно свободно отечество, вие се чувствувате синове на това отечество и го обичате. Обичате го, както френецът обича Франция, немецът – Германия, англичанинът – Англия. Нашето отечество е мащеха за нас, то ни гони, затваря ни в тъмници, праща ни в Сибир, оставя нашата младост и нашите сили и най-благородните пориви на сърцето ни да вехнат и гаснат; то не ни дава въздух. За интелигенцията няма място в Русия, затова нейният срам е наш триумф. Нашето руско сърце се облива с кръв от мисълта, че в проклетите манджурски полета гинат стотици хиляди наши невинни братя. Но ако за възтържествуването на нашите идеали за свобода, правда и светлина са нужни те и още по-големи жертви – нека се дадат. От съкрушението ни на бойните полета може да загине деспотизмът, но истинска Русия ще възкръсне... Да, вие сте щастлив народ и ако и ние обладавахме половината от онова, което вие имате днес, и ние бихме имали едно отечество и бихме го обичали. Но ние, господине, нямаме отечество!...

Да, в Русия няма нация. Това не пречи обаче да има национализъм. Появата на Идеята (национализма), предхожда появата на самата нация. Като не ти харесва думата национализъм го приеми като държавна пропаганда. А вече дали пропагандата е попаднала в целта или не това е отделен въпрос. При всички положения обаче идеите на Путин имат по-голяма значение за оформянето на някакъв народен мироглед в тази насока, отколкото конкурентните идеи на някои самообявили се националисти. Руснаците може и да не вярват искрено в идеите на Путин, но това не им пречи да ги повтарят като папагали и да одобряват действията му. Вярно, одобрението е недостатъчно Русия да спечели войната, но напълно достатъчно да му позволят да я започне и да я води вече толкова време.

Ето един клип на разсъжденията на Путин за руския човек. Клипът е от 2014 Ето и няколко интересни момента: 1. Руският народ има свой собствен и уникален генетичен код (в смисъла на биологията), който му дава предимство пред останалите народи. 2. Руския човек или човекът на руския свят се замисля и интересува повече за своето висше морално предназначение и съответно търси висша морална цел 3. Руският човек не е ориентиран навътре в себе си, а навън и към обществото 4. От горните особености следва, че руският човек е готов на саможертва за благото на "другите" дори и в мирно време. 5. Руснаците не са прагматични. Особен биологичен код на народа, ориентацията навън, а не в себе си, висшата цел, руския мир, готовност за саможертва.... и предните две точки: Русия иска сигурност за себе си, но за сметка на сигурността на всички останали свои съседи. Русия иска много по-големи права за руснаците които живеят в съседните и страни, отколкото самата Русия дава на собствените си малцинства. При така оформен национализъм войната е почти неизбежна. И не е нужно да си Ванга за да го предвидиш. Явно на времето анализаторите не са му обърнали внимание, а цялото това нещо е сметнато за див популизъм. Т.е. маркетингов трик и празно говорене, без риск от реални последствия.

Глупости. Тези базови характеристики е необходимо да се поддържат непрекъснато. Махаш ги и след 2 поколения от нацията ти няма и следа. Защо например в училищата се преподава основно на един език? Защо има ДЗИ по български език и литература, който е задължителен за всички. Защо не се оставят училищата сами да си определят дали изобщо да учат история и ако да каква. Защо например телевизия, радио и литература са само на книжовен език, а не който както иска - на негов си диалект. Въпреки, че никой никъде няма да ти го каже, но в основата на национализма е точно това и цялото това нещо си иска непрекъсната поддръжка и подкрепа. Национализмът е това което обзема умовете на цялата нация или на болшинството от нацията, което всички го възприемат като нещо напълно естествено, нормално и в реда на нещата и изобщо не се замислят за него. Всичко останало извън подкрепяното от държавата и извън масовите представи не е национализъм, а псевдо-, ултра-, психо-, чалга и т.н. Т.е. това е отклонение от нормата, а не норма. Съвременният национализъм може да го разбереш от изявленията и действията на управляващите, тези които имат възможност да прокарват идеите си, да ги пропагандират, да изменят учебни програми, да въвеждат или отменят празници и т.н. Ако искам да схвана например какъв е руския съвременен национализъм кого според теб трябва да следя - Путин или разни кресльовци, които сами се обявяват за националисти?