Atom
Потребител-
Брой отговори
6813 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
190
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Братството и равенството ги има при всяка нация, независимо дали ще е базирана само на гражданство или на етнос. При етническата гражданството е по подразбиране, защото само така етносът може да стане субект. До тогава субекти са аристокрацията, може би търговците, но народът е тълпа или обект. За да добие етносът субекност трябва всичките му членове също да са субекти - т.е. граждани. Прочети който е да е възрожденски вестник и виж какво се обсъжда. Ето един откъс от Двете власти и касти на Славейков, в Македония 1872: "Много излъгани би останали онези, които би помислили, че новото движение на българите е имало и има само черковен характер, т.е. че българите се подигнаха противу гръцкото духовенство само за простото удоволствие да заместят гръцките калугери с български. Не! Тожа движение заключава в себе си до една степен и политически характер. Българският народ чрез установлението на една своя народна черква искал е и иска, защо да го крийме, да си установи и един вид народна самостоятелност, според както е позволено то в устройството на независимите черкви в османската държава." Человеческият разум не допууща съсловията (кастите), т.е. един ред членове на обществото, които да имат повече привилегии и права и някаква си самоволна власт над другия ред по-ниско стоящи членове на обществото. И както може да се мисли в началото - в предисторическите времена, в първобитните онези общински учреждения на человеческото поколение, съсловията не са съществували. Но по-после, когато народите чрез разселенията дойдоха в междуособни стълкновения и откриха завесата на първата историческа епоха, която трае даже и до днес - измежду другите злини, които са породиха в тази епоха, явява се и началото на съсловията и кастите. Най-напред виждаме, че се установява кастата на свещениците или тълкувателите на религиозните тайни: покрай нея виждаме, че все да се въздига и да се утвърждава кастата на династиите; по-после виждаме, че из войните произлезе аристократската или в други народи военната наречена каста и пр. А простият народ, селското и долногражданското съсловие биде осъдено да се отрече от своите естествени права и да се подчини на трите първи касти, за да въздигне толкоз повече тяхното богатство, тяхната сила и епоха. Както всичките народи, тъй и нашият не е можал да избегне от тази съсловническа зараза. Когато българският народ въстана против гръцкото духовенство, той замисли - казваме ний по-горе - един идеал на обществен живот, в който да се олицетвори неговото пълно равенство, без оличителни съсловия, върхуу здравите и възвишени християнски закони." Ако не си съгласен кажи според теб какво е нация и по какво се различава от народа.
-
Нацията е изцяло западно изобретение във всичките и разновидности. Без значение кой от националните модели се прилага строителите на нациите винаги са носители на активистка политическа култура. За носителите на патриархалната политическа култура понятието нация е неразбираемо и безсмислено. Ето един откъс от Иван Хаджийски: "Това активно участие на българското население в обществения живот стана конститутивен елемент на две явления, които чрез него се намират в органическа връзка. Първото явление е създаването на традициите и началата на българската демокрация, на българското народовластие. Тази демокрация, това активно участие на народа върху почвата на равенството в изграждане на новата обществена и историческа съдба мина през борбата срещу чорбаджиите, през борбата срещу гръцките фанариоти, през дейността на революционните комитети, за да даде героизма на Априлското въстание, подвига на Шипка и да се въплъти в Търновската конституция, под чието благотворно влияние с такава изненадваща бързина се разви общественият и културният живот на свободна България. Второто явление, което исторически стои в неразривна органическа връзка с първото, е „пълното“ обществено, нравствено и политическо „обособяване на нашия народ в нация“ и психическото му осъзнаване като такава. За обособяването на едно население в „нация“ не са достатъчни само връзките на езика, вярата и намирането под общ държавен суверенитет. „Пълното обособяване на едно население в нация“ се постига чрез връзките на историята, изградена с „масовото активно участие на народа“ на почвата на обща социална съдба, на повече или по-малко общи национални интереси в дадени географски и етнически граници. Масовите движения и техните борби са мартеновите пещи на нацията" И още един цитат пак от същия автор: "Паричното разменно стопанство превърна България в стопанска общност и създаде общи стопански, политически, образователни и културни интереси. Борбата за българска просвета, за черковна свобода и за свобода, т.е. за нова българска държавна организация, обедини духовно народа ни в нация чрез отразяване на общността на бита в съзнанието. Ала тези обществен и класови борби на нашия народ създадоха началата и на българската демокрация, защото те не бяха нищо друго освен активно участие на народа в изграждане политическите форми на неговия обществен живот. Но капиталистическото стопанство, основа на горните процеси, бе и основата за пораждане на българския индивидуализъм. Това стопанство създаде нови форми на стопанска и духовна дейност: занаяти, индустрия, търговия, наука, литература, непознати на родовото ни и феодално общество, основаващи се главно върху земеделския труд, които нови форми почиваха върху частния интерес, личната инициатива, личните усилия и качества. Тези нови форми на интензивен труд, които разчитаха на личната изобретателност, находчивост, съобразителност, усилия към съвършенство, съревнование и напредък, с неограничена перспектива, не само че не обезличаваха личността, не само че я очертаваха като нещо особено, но я тласкаха да напряга, развива и показва всичките си скрити физически и умствени сили. Под натиска на новата обществена необходимост личността растеше в дълбочина и ширина, тя се обогатяваше с нови качества, с нови културни и нравствени ценности.
-
Според разделението активност/пасивност и познаване / непознаване на политическата система, политическите култури се делят да три типа: Патриархална или традиционна. Хората са свързани повече със семейството, рода и селото, отколкото с държавата или държавните институции. Слабо или почти никакво познание за политиката и неприпознаване на собствено място в системата. Или "Бог високо, Цар далеко, а мен не ме бърка стига да не ме закачат". Поданическа. Висок интерес на хората към политическото наред с всичките му законови и други особености, но крайно слаби мотивации за лично участие. Човекът се възприема като обект , но не и субект в обществено-политическата система. Мнението "държавата е длъжна да ....." е широко разпространено. Активистка / гражданска или култура на участието. Гражданите имат добра политическа компетентност и стремеж за влияние и участие в политическия процес. Активно участие в обществено-политическия живот на различни нива - политически и граждански. Сред българите до 19-ти век почти на 100% доминира патриархалната култура. През 19-ти век с развитието на занаятчийството и еснафите, църковните борби, училищното дело и т.н. се появяват хора с активистка култура. Именно последните са двигателят на възраждането и национално-освободителните борби. В българската държава до 1944г. продължава да доминира селското население, а от там и традиционната патриархална култура. Благодарение на ефектите на образованието, военната служба и т.н. тя се съчетава с поданическата. Т.е. имаме патриорхално-поданическа култура на масите. В градовете и сред елита пък се оформя патриархално-активистка култура. След 1944г. гражданските организации или са унищожени или стават казионни. Партии освен БКП и БЗНС няма. Профсъюзите също стават казионни, а кооперациите губят своя кооперативен дух и стават квази-държавни структури. Т.е. независимото гражданско участие се ограничава до минимум. Оформя се доминираща поданическа култура. Та не знам коя е собствено-нашата политическа култура. Ако под наша, разбираме културата на българската нация, то самата нация като феномен също е западно изобретение. Нацията предполага активистка политическа култура, а от там и ценностите на тази култура - свобода, равенство (вкл. пред закона), човешки права, баланс на интереси, върховенство на закона и т.н. Може да отчетем строителството на нацията и националните борби като грешка и да се върнем в периода преди това. Да се съсредоточим на патриархалната политическа култура. Тя също е наша. Поданическата култура също е наша.
-
Че са възникнали в западна Европа -да. За да кажем обаче, че са чужди би трябвало да дефинираме кои сме тези "ние" и каква ни е собствено-нашата култура и собствено-нашите ценности. Едва след това може да се анализира кое е чуждо и кое наше и кой от чуждите елементи е несъвместим със собствената ни култура или собствените ни ценности. Аз бих определил като чужди само последните, т.е. несъвместимите. Това е като лексиката. Една дума може да има чужд произход, но след като един път е заета тя става част и от нашия език.
-
Виж при залените истории. Тя цялата зелена сделка всъщност е планова икономика с пазарни елементи. Имат там разни прогнози, но нямам идея доколко са обективни. Да, там все още се разчита на ръст на икономиката, но този ръст май е по-скоро от финансови и продуктови гимнастики. Иначе антипазарно може да развиваш нещо което вече съществува. Как например нещо което изобщо го няма може да се появи в петилетен план? Мащабните антипазарни проекти са добре за догонващи икономики. Имаш някакви готови образци - технологии, процеси, решения и т.н. Планираш, копираш, прилагаш и догонваш. За развитите са перфектни са крадене и до там.
-
А може да е мислил, че и той играе в "баланс на интересите", но без да разбира същността на играта. За да има баланс в тази игра трябва да се зачитат интересите на максимален или поне оптимален брой играчи-субекти. За запада всички които се декларират като субекти са такива и съответно по подразбиране се приема, че имат някакви интереси. Путин обаче по някаква причина е решил, че субектност имат само големите играчи, а останалите са марионетки и като такива не участват в играта. Ако е така, това е огромна грешка. Особено това, че изобщо не беше отчел субектността на украинците. Сега в момента не знам какво играе. Вероятно играта "тупам топката и чакам да се случи чудо". Да се върнем обаче към демокрацията. Ако в Русия системата беше демократична (пък дори и демокрация с недостатъци подобно на Турция), най-вероятно тази война изобщо нямаше да започне.
-
Ха, това пък от къде ти дойде на ума. Махни пазара и прогресът моментално приключва или най-малкото ще се забави като костенурка. От къде да дойде това следващо технологично ниво? - сигурно от Господ. Нещата са свързани: има пазар, има научно-технически прогрес и следващи технологични нива. Няма пазар, няма и динамично научно-техническо развитие. Оптимистичната прогноза е бъдещето да принадлежи на "стабилните икономики", без резки и бурни промени, а с постепенно и плавно развитие. И да, в тази оптимистична прогноза най-вероятно пазарът няма да играе водеща роля, а второстепенна или "обслужваща". Песимистичната е, че ще има регрес. За пръв път чувам за прогноза с едновременно бурно научно-техническо развитие и анти-пазарни обществени отношения. Тези две състояния ми се струват несъвместими.
-
Мисля, че все още е рано да се говори за съвременен феодализъм въпреки, че специално в България се наблюдават някои феодални проявления. Както е тръгнало обаче рано или късно ще се затворят социалните лифтове и тогава наистина ще имаме някакъв нео-феодализъм с всичките му там атрибути, съсловия, касти, нова аристокрация и т.н. Който в която група се роди в нея и ще си остава, без значение от способностите и талантите които притежава. За момента, макар и със скърцане, социалните лифтове все още работят.
-
Ами какво да ти кажа. Според мен проблемът не е в баланса на силите, демокрацията или в някаква друга част от надстройката, а в икономическия модел, основан на постоянен ръст. Това го обсъждахме вече с теб. Тогава ти беше на мнение, че ресурсите на планетата са огромни и "планета има гигантски запаси - от порядъка на хиляди години стабилен ръст". Виж например в тази тема от твоя пост нататък за да не се повтаряме пак:
-
ОК, но с какво ти пречи принципът за баланс на интересите и демокрацията? Казваш, че на човечеството му е нужно обединение. Принципът за баланс на интересите не изключва обединението за решаване на глобални проблеми. Напротив, самият принцип изисква създаването на наднационални институции които да се занимават точно с такива неща. Другият начин е силовото обединение. Смяташ ли, че то може да реши проблема? А защо да не го влоши. Силовото решение за "обединяване на света" почти със сигурност минава през ядрена война. Или излиза, че трябва сами да разрушим планетата сега, за да я предпазим от разрушение на по-късен етап.
-
И с какво такъв един еднополярен свят, базиран на отказ от баланса между интересите ще е по-добър от сегашния свят? Ти сам каза, че сегашния свят се нуждае от промяна и, че няма време- "часовникът тиктака". Няма време за какво? Новият еднополярен свят няма да е монокултурен, тъй като културите се променят бавно. С други думи единството му може да се опира само върху насилието. Какво предимство дава такъв един свят и за кого? За какъв чеп старият свят трябва да се променя и какво ще ти донесе новия? Един свят който се опира само върху насилието ще бъде още по-неустойчив от сегашния и ще носи много по-големи рискове.
-
И как да стане това, като всички го абсолютизират, без значение дали на запад или на изток. Спомни си как Путин мотивира сегашната война: "НАТО и САЩ накърняват интересите на Русия, балансът е нарушен" и т.н. И това не е говорене само навън за пред западната публика, но и вътре в самата Русия. Отказът от принципа за баланс на интересите на практика е отказ да имаш каквито и да е интереси. Т.е. еднополярен свят, където най-силният е хегемон, а всички останали подчинени. Тогава няма да има субекти които да проявяват интереси, а делегиране на задължения, права и привилегии на раята. Толкова, колкото ти отпусне хегемона.
-
Точно. Въпросът е ако отхвърлим принципа за баланс на интересите с какво можем да го заменим. Няма много опции. Ако не може да се разберем помежду си и не се опитаме да намерим някакъв баланс, може да се избием помежду си или да се обърнем към някой външен с молба да ни управлява той, както навремето източните славяни са са се обърнали с молба към варягите. Освен "външният" този път да бъде някой мощен ИИ или самия Бог. При отказ от принципа за баланс на интересите аз не виждам друга опция.
-
Базовият западен принцип е "баланс на интересите". Това е западна измишльотина и възниква в Европа. Просто по някое време са решили, че ако в някаква степен се зачита интереса и на другия и се търси баланс между различните интереси е по-изгодно , отколкото да се изхожда само от собствения интерес. От тази изходна база се развива идеята за правата на човека (или, че всички хора имат интереси), върховенство на правото и равенство пред закона, разделение на властите, всеобщото право на глас и т.н.
-
А как може да стане това на практика? Дори и да допуснем, че съществуват тези супер, хипер философи и им се осигури целия наличен ресурс към момента, то системата ще е само 'измислена'. Да допуснем, че измислената система е достатъчно гъвкава и отчита местните специфики. Колкото и да ги отчита обаче, тя пак ще си е нова система и въвеждането и неминуемо ще донесе някакви промени. Т.е. пак идваме до въпроса с адаптацията и приемането или отхвърлянето на системата от местните общности.
-
Добре. Приемаме, че демокрацията е нещо лошо. Давай да я махаме и да въвеждаме нещо друго. Какво предлагаш? - монархия, меритократична олигархия, анархия. Или пък нещо друго? Например православна теокрация или еднопартийна система със задължителна за всички идеология. Коя е най-подходящата политическа система за нас като българи?
-
Политическата култура е променлива величина, а не нещо неизменно. Според теорията на Алмонд и Върба има три типа политически култури - традиционна, поданическа и гражданска. Разбира се това са някакви теоретични и абстрактни обобщения. В реалния живот в едно общество има хора, които се придържат към всеки един от трите модела. Пита се кой е модела който преобладава. През възраждането например в огромна част от българската общност преобладава традиционната политическа култура, но самото възраждане е задвижено от хора, които са носители на гражданската. За поданически модел по това време е много трудно да се говори и ако е имало такъв то той е обхващал още по-малко хора и от тези които се придържат към гражданския модел. Поданическият тип започва да се формира след формирането на българската държава за сметка на намаляването на дела на хората с традиционна политическа култура и се увеличава по времето на социализма, този път за сметка на дела на хората с гражданска култура. Т.е. нещата са взаимно свързани. Политическата култура влияе на политическата система, но и политическата система влияе върху промяната на политическата култура. Обикновено процесите на промяна се задвижват от някакво творческо малцинство, а не от масата. Формирането на третата българска държава например е точно такъв акт и по същество представлява налагане на чужда обществено-политическа система върху тогавашната българска традиционна политическа култура. Социализмът също е налагане на чужда обществено-политическа система върху политическата култура на българите по това време. Та не знам кое и съвместимо и кое не. В края на краищата ще стане така както си го направим.
-
В голяма грешка си. Най-вероятно нямаш идея какво е това власт, до къде се простира властта и защо и кога трябва или не трябва да и се подчиняваш. Донякъде разбирам подобно мислене. То е продиктувано от културата ни, която е предимно външно-причинна и поданическа. За подобен тип култури е характерно опростеното мислене подобно на това, че властта винаги се упражнява от един човек. Обективно погледнато обаче няма подобно нещо. Упражняването на власт има две страни - едната е този който налага волята си, а другата тези които му се подчиняват. Властта се упражнява от един човек само там където втората страна позволява това да се случи. Това, че в нашата страна преобладава поданическата, външно-причинна култура и ние позволяваме подобно нещо да се случва не означава, че навсякъде е така. В повечето от т.н. развити страни хората не позволяват властта да се концентрира в един човек и там тя е разпръсната. Предполагам, че поне си чул за концепцията за разделението на властите. С други думи там властта се упражнява в режим на полиархия или поне олигархия в рамките на множество центрове на власт. Ето ти един прост тест. По-горе те питах кой има по-голяма реална власт в страната си. Путин в Русия, Краля във Великобритания или Президентът в САЩ. И тримата са държавни глави. Ако властта винаги се упражнява от един човек, то би трябвало и тримата да имат приблизително еднакъв обем власт и съответно еднаква възможност да налагат волята си. Естествено всеки в неговата си страна. Така ли е или не е така?
-
А каква власт притежава според теб? Или не притежава власт. Терминът монарх тук го използвам единствено от гледна точка на властта. Писах по-горе, но пак ще повторя: В даден момент в една държава властта може да се упражнява от един човек и това е режим монархия. Ако властта се упражнява от повече от един, но все пак ограничен кръг от хора, режимът е олигархия. Накрая властта може да се упражнява едновременно от много хора при режим полиархия. Разглеждаме фактическата страна на явлението Власт, а не институционалната - дали някакъв човек официално е монарх, диктатор, президент, председател или нещо друго. Ако не ти харесват гръцките думи може да ги заменим с други термини. Например - еднолична власт, власт на много малко на брой хора (но повече от един), власт на много хора и накрая безвластие. ОК - да забравим за монархията. Приемаме, че не знаем в какъв режимът се упражнява властта в Русия. Може да е монархия, но може да е олигархия, полиархия и дори анархия (да няма власт там). Имаме трима държавни глави - на Великобритания, САЩ и Русия. Кой има повече реална власт и по-малко реални ограничения вътре в собствената си страна? краля в UK, президента в САЩ или Путин в Русия.
-
Конституция Российской Федерации, Статья 13 5. Запрещается создание и деятельность общественных объединений, цели или действия которых направлены на насильственное изменение основ конституционного строя и нарушение целостности Российской Федерации, подрыв безопасности государства, создание вооруженных формирований, разжигание социальной, расовой, национальной и религиозной розни. Сега ще излезе някой специалист по конституционно право и ще ни светне, че Конституцията на РФ не трябва да се тълкува така, а иначе. Или пък, че конституцията се нарушава от Пригожин, а не от Путин.