Atom

Братството и равенството ги има при всяка нация, независимо дали ще е базирана само на гражданство или на етнос. При етническата гражданството е по подразбиране, защото само така етносът може да стане субект. До тогава субекти са аристокрацията, може би търговците, но народът е тълпа или обект. За да добие етносът субекност трябва всичките му членове също да са субекти - т.е. граждани. Прочети който е да е възрожденски вестник и виж какво се обсъжда. Ето един откъс от Двете власти и касти на Славейков, в Македония 1872: "Много излъгани би останали онези, които би помислили, че новото движение на българите е имало и има само черковен характер, т.е. че българите се подигнаха противу гръцкото духовенство само за простото удоволствие да заместят гръцките калугери с български. Не! Тожа движение заключава в себе си до една степен и политически характер. Българският народ чрез установлението на една своя народна черква искал е и иска, защо да го крийме, да си установи и един вид народна самостоятелност, според както е позволено то в устройството на независимите черкви в османската държава." Человеческият разум не допууща съсловията (кастите), т.е. един ред членове на обществото, които да имат повече привилегии и права и някаква си самоволна власт над другия ред по-ниско стоящи членове на обществото. И както може да се мисли в началото - в предисторическите времена, в първобитните онези общински учреждения на человеческото поколение, съсловията не са съществували. Но по-после, когато народите чрез разселенията дойдоха в междуособни стълкновения и откриха завесата на първата историческа епоха, която трае даже и до днес - измежду другите злини, които са породиха в тази епоха, явява се и началото на съсловията и кастите. Най-напред виждаме, че се установява кастата на свещениците или тълкувателите на религиозните тайни: покрай нея виждаме, че все да се въздига и да се утвърждава кастата на династиите; по-после виждаме, че из войните произлезе аристократската или в други народи военната наречена каста и пр. А простият народ, селското и долногражданското съсловие биде осъдено да се отрече от своите естествени права и да се подчини на трите първи касти, за да въздигне толкоз повече тяхното богатство, тяхната сила и епоха. Както всичките народи, тъй и нашият не е можал да избегне от тази съсловническа зараза. Когато българският народ въстана против гръцкото духовенство, той замисли - казваме ний по-горе - един идеал на обществен живот, в който да се олицетвори неговото пълно равенство, без оличителни съсловия, върхуу здравите и възвишени християнски закони." Ако не си съгласен кажи според теб какво е нация и по какво се различава от народа.

Нацията е изцяло западно изобретение във всичките и разновидности. Без значение кой от националните модели се прилага строителите на нациите винаги са носители на активистка политическа култура. За носителите на патриархалната политическа култура понятието нация е неразбираемо и безсмислено. Ето един откъс от Иван Хаджийски: "Това активно участие на българското население в обществения живот стана конститутивен елемент на две явления, които чрез него се намират в органическа връзка. Първото явление е създаването на традициите и началата на българската демокрация, на българското народовластие. Тази демокрация, това активно участие на народа върху почвата на равенството в изграждане на новата обществена и историческа съдба мина през борбата срещу чорбаджиите, през борбата срещу гръцките фанариоти, през дейността на революционните комитети, за да даде героизма на Априлското въстание, подвига на Шипка и да се въплъти в Търновската конституция, под чието благотворно влияние с такава изненадваща бързина се разви общественият и културният живот на свободна България. Второто явление, което исторически стои в неразривна органическа връзка с първото, е „пълното“ обществено, нравствено и политическо „обособяване на нашия народ в нация“ и психическото му осъзнаване като такава. За обособяването на едно население в „нация“ не са достатъчни само връзките на езика, вярата и намирането под общ държавен суверенитет. „Пълното обособяване на едно население в нация“ се постига чрез връзките на историята, изградена с „масовото активно участие на народа“ на почвата на обща социална съдба, на повече или по-малко общи национални интереси в дадени географски и етнически граници. Масовите движения и техните борби са мартеновите пещи на нацията" И още един цитат пак от същия автор: "Паричното разменно стопанство превърна България в стопанска общност и създаде общи стопански, политически, образователни и културни интереси. Борбата за българска просвета, за черковна свобода и за свобода, т.е. за нова българска държавна организация, обедини духовно народа ни в нация чрез отразяване на общността на бита в съзнанието. Ала тези обществен и класови борби на нашия народ създадоха началата и на българската демокрация, защото те не бяха нищо друго освен активно участие на народа в изграждане политическите форми на неговия обществен живот. Но капиталистическото стопанство, основа на горните процеси, бе и основата за пораждане на българския индивидуализъм. Това стопанство създаде нови форми на стопанска и духовна дейност: занаяти, индустрия, търговия, наука, литература, непознати на родовото ни и феодално общество, основаващи се главно върху земеделския труд, които нови форми почиваха върху частния интерес, личната инициатива, личните усилия и качества. Тези нови форми на интензивен труд, които разчитаха на личната изобретателност, находчивост, съобразителност, усилия към съвършенство, съревнование и напредък, с неограничена перспектива, не само че не обезличаваха личността, не само че я очертаваха като нещо особено, но я тласкаха да напряга, развива и показва всичките си скрити физически и умствени сили. Под натиска на новата обществена необходимост личността растеше в дълбочина и ширина, тя се обогатяваше с нови качества, с нови културни и нравствени ценности.

Според разделението активност/пасивност и познаване / непознаване на политическата система, политическите култури се делят да три типа: Патриархална или традиционна. Хората са свързани повече със семейството, рода и селото, отколкото с държавата или държавните институции. Слабо или почти никакво познание за политиката и неприпознаване на собствено място в системата. Или "Бог високо, Цар далеко, а мен не ме бърка стига да не ме закачат". Поданическа. Висок интерес на хората към политическото наред с всичките му законови и други особености, но крайно слаби мотивации за лично участие. Човекът се възприема като обект , но не и субект в обществено-политическата система. Мнението "държавата е длъжна да ....." е широко разпространено. Активистка / гражданска или култура на участието. Гражданите имат добра политическа компетентност и стремеж за влияние и участие в политическия процес. Активно участие в обществено-политическия живот на различни нива - политически и граждански. Сред българите до 19-ти век почти на 100% доминира патриархалната култура. През 19-ти век с развитието на занаятчийството и еснафите, църковните борби, училищното дело и т.н. се появяват хора с активистка култура. Именно последните са двигателят на възраждането и национално-освободителните борби. В българската държава до 1944г. продължава да доминира селското население, а от там и традиционната патриархална култура. Благодарение на ефектите на образованието, военната служба и т.н. тя се съчетава с поданическата. Т.е. имаме патриорхално-поданическа култура на масите. В градовете и сред елита пък се оформя патриархално-активистка култура. След 1944г. гражданските организации или са унищожени или стават казионни. Партии освен БКП и БЗНС няма. Профсъюзите също стават казионни, а кооперациите губят своя кооперативен дух и стават квази-държавни структури. Т.е. независимото гражданско участие се ограничава до минимум. Оформя се доминираща поданическа култура. Та не знам коя е собствено-нашата политическа култура. Ако под наша, разбираме културата на българската нация, то самата нация като феномен също е западно изобретение. Нацията предполага активистка политическа култура, а от там и ценностите на тази култура - свобода, равенство (вкл. пред закона), човешки права, баланс на интереси, върховенство на закона и т.н. Може да отчетем строителството на нацията и националните борби като грешка и да се върнем в периода преди това. Да се съсредоточим на патриархалната политическа култура. Тя също е наша. Поданическата култура също е наша.

Че са възникнали в западна Европа -да. За да кажем обаче, че са чужди би трябвало да дефинираме кои сме тези "ние" и каква ни е собствено-нашата култура и собствено-нашите ценности. Едва след това може да се анализира кое е чуждо и кое наше и кой от чуждите елементи е несъвместим със собствената ни култура или собствените ни ценности. Аз бих определил като чужди само последните, т.е. несъвместимите. Това е като лексиката. Една дума може да има чужд произход, но след като един път е заета тя става част и от нашия език.

То в самата Европа има разлики колкото искаш. В какво се състои монокултуризма при сравнение на Испания и Швеция или Гърция и Холандия? Гледано отстрани (например от Китай или САЩ), вероятно всички са един дол дренки. Дали обаче такъв един поглед дава основание да се твърди, че има монокултуризъм.

Виж при залените истории. Тя цялата зелена сделка всъщност е планова икономика с пазарни елементи. Имат там разни прогнози, но нямам идея доколко са обективни. Да, там все още се разчита на ръст на икономиката, но този ръст май е по-скоро от финансови и продуктови гимнастики. Иначе антипазарно може да развиваш нещо което вече съществува. Как например нещо което изобщо го няма може да се появи в петилетен план? Мащабните антипазарни проекти са добре за догонващи икономики. Имаш някакви готови образци - технологии, процеси, решения и т.н. Планираш, копираш, прилагаш и догонваш. За развитите са перфектни са крадене и до там.

А може да е мислил, че и той играе в "баланс на интересите", но без да разбира същността на играта. За да има баланс в тази игра трябва да се зачитат интересите на максимален или поне оптимален брой играчи-субекти. За запада всички които се декларират като субекти са такива и съответно по подразбиране се приема, че имат някакви интереси. Путин обаче по някаква причина е решил, че субектност имат само големите играчи, а останалите са марионетки и като такива не участват в играта. Ако е така, това е огромна грешка. Особено това, че изобщо не беше отчел субектността на украинците. Сега в момента не знам какво играе. Вероятно играта "тупам топката и чакам да се случи чудо". Да се върнем обаче към демокрацията. Ако в Русия системата беше демократична (пък дори и демокрация с недостатъци подобно на Турция), най-вероятно тази война изобщо нямаше да започне.

Ха, това пък от къде ти дойде на ума. Махни пазара и прогресът моментално приключва или най-малкото ще се забави като костенурка. От къде да дойде това следващо технологично ниво? - сигурно от Господ. Нещата са свързани: има пазар, има научно-технически прогрес и следващи технологични нива. Няма пазар, няма и динамично научно-техническо развитие. Оптимистичната прогноза е бъдещето да принадлежи на "стабилните икономики", без резки и бурни промени, а с постепенно и плавно развитие. И да, в тази оптимистична прогноза най-вероятно пазарът няма да играе водеща роля, а второстепенна или "обслужваща". Песимистичната е, че ще има регрес. За пръв път чувам за прогноза с едновременно бурно научно-техническо развитие и анти-пазарни обществени отношения. Тези две състояния ми се струват несъвместими.

Мисля, че все още е рано да се говори за съвременен феодализъм въпреки, че специално в България се наблюдават някои феодални проявления. Както е тръгнало обаче рано или късно ще се затворят социалните лифтове и тогава наистина ще имаме някакъв нео-феодализъм с всичките му там атрибути, съсловия, касти, нова аристокрация и т.н. Който в която група се роди в нея и ще си остава, без значение от способностите и талантите които притежава. За момента, макар и със скърцане, социалните лифтове все още работят.

Ами какво да ти кажа. Според мен проблемът не е в баланса на силите, демокрацията или в някаква друга част от надстройката, а в икономическия модел, основан на постоянен ръст. Това го обсъждахме вече с теб. Тогава ти беше на мнение, че ресурсите на планетата са огромни и "планета има гигантски запаси - от порядъка на хиляди години стабилен ръст". Виж например в тази тема от твоя пост нататък за да не се повтаряме пак:

ОК, но с какво ти пречи принципът за баланс на интересите и демокрацията? Казваш, че на човечеството му е нужно обединение. Принципът за баланс на интересите не изключва обединението за решаване на глобални проблеми. Напротив, самият принцип изисква създаването на наднационални институции които да се занимават точно с такива неща. Другият начин е силовото обединение. Смяташ ли, че то може да реши проблема? А защо да не го влоши. Силовото решение за "обединяване на света" почти със сигурност минава през ядрена война. Или излиза, че трябва сами да разрушим планетата сега, за да я предпазим от разрушение на по-късен етап.

И с какво такъв един еднополярен свят, базиран на отказ от баланса между интересите ще е по-добър от сегашния свят? Ти сам каза, че сегашния свят се нуждае от промяна и, че няма време- "часовникът тиктака". Няма време за какво? Новият еднополярен свят няма да е монокултурен, тъй като културите се променят бавно. С други думи единството му може да се опира само върху насилието. Какво предимство дава такъв един свят и за кого? За какъв чеп старият свят трябва да се променя и какво ще ти донесе новия? Един свят който се опира само върху насилието ще бъде още по-неустойчив от сегашния и ще носи много по-големи рискове.

И как да стане това, като всички го абсолютизират, без значение дали на запад или на изток. Спомни си как Путин мотивира сегашната война: "НАТО и САЩ накърняват интересите на Русия, балансът е нарушен" и т.н. И това не е говорене само навън за пред западната публика, но и вътре в самата Русия. Отказът от принципа за баланс на интересите на практика е отказ да имаш каквито и да е интереси. Т.е. еднополярен свят, където най-силният е хегемон, а всички останали подчинени. Тогава няма да има субекти които да проявяват интереси, а делегиране на задължения, права и привилегии на раята. Толкова, колкото ти отпусне хегемона.

Точно. Въпросът е ако отхвърлим принципа за баланс на интересите с какво можем да го заменим. Няма много опции. Ако не може да се разберем помежду си и не се опитаме да намерим някакъв баланс, може да се избием помежду си или да се обърнем към някой външен с молба да ни управлява той, както навремето източните славяни са са се обърнали с молба към варягите. Освен "външният" този път да бъде някой мощен ИИ или самия Бог. При отказ от принципа за баланс на интересите аз не виждам друга опция.

Базовият западен принцип е "баланс на интересите". Това е западна измишльотина и възниква в Европа. Просто по някое време са решили, че ако в някаква степен се зачита интереса и на другия и се търси баланс между различните интереси е по-изгодно , отколкото да се изхожда само от собствения интерес. От тази изходна база се развива идеята за правата на човека (или, че всички хора имат интереси), върховенство на правото и равенство пред закона, разделение на властите, всеобщото право на глас и т.н.

А как може да стане това на практика? Дори и да допуснем, че съществуват тези супер, хипер философи и им се осигури целия наличен ресурс към момента, то системата ще е само 'измислена'. Да допуснем, че измислената система е достатъчно гъвкава и отчита местните специфики. Колкото и да ги отчита обаче, тя пак ще си е нова система и въвеждането и неминуемо ще донесе някакви промени. Т.е. пак идваме до въпроса с адаптацията и приемането или отхвърлянето на системата от местните общности.

Добре. Приемаме, че демокрацията е нещо лошо. Давай да я махаме и да въвеждаме нещо друго. Какво предлагаш? - монархия, меритократична олигархия, анархия. Или пък нещо друго? Например православна теокрация или еднопартийна система със задължителна за всички идеология. Коя е най-подходящата политическа система за нас като българи?

Какво да се прави. Базовият принцип на родните русофили е Хороша страна Болгария, но Россия лучше всех. Това е положението и няма как да се измени. Свиквай.

Политическата култура е променлива величина, а не нещо неизменно. Според теорията на Алмонд и Върба има три типа политически култури - традиционна, поданическа и гражданска. Разбира се това са някакви теоретични и абстрактни обобщения. В реалния живот в едно общество има хора, които се придържат към всеки един от трите модела. Пита се кой е модела който преобладава. През възраждането например в огромна част от българската общност преобладава традиционната политическа култура, но самото възраждане е задвижено от хора, които са носители на гражданската. За поданически модел по това време е много трудно да се говори и ако е имало такъв то той е обхващал още по-малко хора и от тези които се придържат към гражданския модел. Поданическият тип започва да се формира след формирането на българската държава за сметка на намаляването на дела на хората с традиционна политическа култура и се увеличава по времето на социализма, този път за сметка на дела на хората с гражданска култура. Т.е. нещата са взаимно свързани. Политическата култура влияе на политическата система, но и политическата система влияе върху промяната на политическата култура. Обикновено процесите на промяна се задвижват от някакво творческо малцинство, а не от масата. Формирането на третата българска държава например е точно такъв акт и по същество представлява налагане на чужда обществено-политическа система върху тогавашната българска традиционна политическа култура. Социализмът също е налагане на чужда обществено-политическа система върху политическата култура на българите по това време. Та не знам кое и съвместимо и кое не. В края на краищата ще стане така както си го направим.

В голяма грешка си. Най-вероятно нямаш идея какво е това власт, до къде се простира властта и защо и кога трябва или не трябва да и се подчиняваш. Донякъде разбирам подобно мислене. То е продиктувано от културата ни, която е предимно външно-причинна и поданическа. За подобен тип култури е характерно опростеното мислене подобно на това, че властта винаги се упражнява от един човек. Обективно погледнато обаче няма подобно нещо. Упражняването на власт има две страни - едната е този който налага волята си, а другата тези които му се подчиняват. Властта се упражнява от един човек само там където втората страна позволява това да се случи. Това, че в нашата страна преобладава поданическата, външно-причинна култура и ние позволяваме подобно нещо да се случва не означава, че навсякъде е така. В повечето от т.н. развити страни хората не позволяват властта да се концентрира в един човек и там тя е разпръсната. Предполагам, че поне си чул за концепцията за разделението на властите. С други думи там властта се упражнява в режим на полиархия или поне олигархия в рамките на множество центрове на власт. Ето ти един прост тест. По-горе те питах кой има по-голяма реална власт в страната си. Путин в Русия, Краля във Великобритания или Президентът в САЩ. И тримата са държавни глави. Ако властта винаги се упражнява от един човек, то би трябвало и тримата да имат приблизително еднакъв обем власт и съответно еднаква възможност да налагат волята си. Естествено всеки в неговата си страна. Така ли е или не е така?

А каква власт притежава според теб? Или не притежава власт. Терминът монарх тук го използвам единствено от гледна точка на властта. Писах по-горе, но пак ще повторя: В даден момент в една държава властта може да се упражнява от един човек и това е режим монархия. Ако властта се упражнява от повече от един, но все пак ограничен кръг от хора, режимът е олигархия. Накрая властта може да се упражнява едновременно от много хора при режим полиархия. Разглеждаме фактическата страна на явлението Власт, а не институционалната - дали някакъв човек официално е монарх, диктатор, президент, председател или нещо друго. Ако не ти харесват гръцките думи може да ги заменим с други термини. Например - еднолична власт, власт на много малко на брой хора (но повече от един), власт на много хора и накрая безвластие. ОК - да забравим за монархията. Приемаме, че не знаем в какъв режимът се упражнява властта в Русия. Може да е монархия, но може да е олигархия, полиархия и дори анархия (да няма власт там). Имаме трима държавни глави - на Великобритания, САЩ и Русия. Кой има повече реална власт и по-малко реални ограничения вътре в собствената си страна? краля в UK, президента в САЩ или Путин в Русия.

https://www.parliament.uk/site-information/glossary/parliamentary-sovereignty/

Че какво му пука на Путин за Конституцията. Той си има собствен конституционен съд, а и сам си е гарант на конституцията. Ако каже, че има право значи има право. Ако не иска - няма да има право. Той е Суверен и е над закона и над конституцията.

Конституция Российской Федерации, Статья 13 5. Запрещается создание и деятельность общественных объединений, цели или действия которых направлены на насильственное изменение основ конституционного строя и нарушение целостности Российской Федерации, подрыв безопасности государства, создание вооруженных формирований, разжигание социальной, расовой, национальной и религиозной розни. Сега ще излезе някой специалист по конституционно право и ще ни светне, че Конституцията на РФ не трябва да се тълкува така, а иначе. Или пък, че конституцията се нарушава от Пригожин, а не от Путин.

А какво се случва в "новите руски територии" и как живеят хората там под благодатната власт на Москва. Поглед на про-руска активистка.