Atom

Ами питай руснаците. Пусни си ако искаш и един сърч в интернет. Всички знаят, че по времето на мандата на Медведев не управляваше президента, а Путин. И къде в конституцията на РФ пише, че суверенът е Президента на РФ? Ето чети: Потеря первого лица В России в отличие от СССР за конкретной партией не закреплена конституционно роль «руководящей и правящей силы», как это было с КПСС. Но при этом, как и в Советском Союзе, ни один институт власти не определяет круг реальных полномочий людей, занимающих конкретные посты в государстве. Скажем, премьер Владимир Путин отличается по влиянию, власти, возможности принимать решения от премьера Михаила Фрадкова, как лев от комара. Более того, в 1999 году премьер Путин по реальной власти был несопоставимо слабее премьера Путина в 2011-м. Когда Путин был президентом, администрация президента фактически подменила правительство, став основным «центром тяжести» в управлении страной. Сейчас правительство как минимум сопоставимо по влиянию с администрацией президента Медведева, а сам президент Медведев не сопоставим не только с президентом Путиным, но и с премьером Путиным. ....... Такая ситуация означает, что в России произошла форменная потеря первого лица. Общество фактически не знает, кто реально правит страной, независимо от фамилий президента и премьера. Эта максимально замутненная схема власти вкупе с дискредитацией важнейшего для любого цивилизованного государства инструмента выборов позволяет первым лицам государства уходить от ответственности за свои действия и делать власть совершенно бесконтрольной. Российскую монархию, где институты власти были куда более явными (хотя бы институт императора), это не спасло. Советский Союз с его желеобразной и мутной структурой власти просуществовал и вовсе сущий миг по историческим меркам: 70 лет — одна не самая длинная человеческая жизнь. У России в ее нынешнем виде есть реальные шансы закончиться еще быстрее. Статията е публикувана на 29 април 2011 по времето на мандата на Медведев. От тогава изтече много вода и Путин концентрира в ръцете си още по-голяма власт.

Въпросът има няколко страни - легална (правна), легитимна (оправдателна) и фактическа. В Обединеното Кралство например де юре суверен не е народа, а парламента. На практика обаче парламентът се съобразява с избирателите. От друга страна личните права и свободи на хората също са защитени и гарантирани. Т.е. имаме фактическа демокрация в монархия, където юридическият суверен е парламента. В Русия де юре суверен е народа, но на практика суверенът е Путин. Т.е. имаме фактическа монархия във федерална република, където юридическият суверен е народа. Това не е проблем. По всяко едно време суверенът има възможност да си върне това което е отстъпил и да напуснем ЕС. Показателен в този случай е Брекзит. Британският парламент уважи мнението на гражданите въпреки, че във Великобритания както писах по-горе юридически суверенитетът е в парламента, а не в народа.

Кое му е объркващото? Ето ти определение на понятието суверен от българската Уикипедия: Суверен (от френски: souverain – „висш“, „върховен“) е лице, на което, без каквито и да е ограничителни условия и в течение на неопределен срок, напълно принадлежи върховната, висша власт в държавата. Сам по себе си народът (всички граждани на една държава) не може да упражнява власт, поради естеството на самото явление "власт". Т.е. налагането на волята на едни хора над волята на други хора. Ако всички граждани на една държава едновременно притежават власт това е безвластие или анархия. Ако не искаме да има анархия трябва да делегираме право на част от народа да упражнява властта за определен период от време. За да произтича властта обаче от целия народ не трябва да се допуска тази част от народа която в момента е на власт да се превърне в суверен. С други думи партията която управлява трябва да има известни ограничения, които и пречат да добие суверенитет. Т.е. да не допуснем тя да упражнява власт без каквито и да е ограничителни условия и в течение на неопределен срок Само в този случай може да кажем, че единственият северен в държавата е народа и само той притежава върховната власт без каквито и да е ограничителни условия и в течение на неопределен срок. Що се отнася до самият народ - т.е. всички граждани, то те не упражняват властта си пряко и директно (това е невъзможно) а периодично делегират част от суверенитета си на група от народа, която да властва от негово име и за определен срок от време. Между другото това е базова постановка и неслучайно е записана в чл.1 от нашата конституция: Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление. (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

'Държавата' e фикция и абстракция. В природата няма държави. Има хора, има и човешки общности. Исторически сме се развили така, че човешките отношения се организират от властта, а властта е способността на едни хора да налагат волята си над други хора, дори въпреки тяхната съпротива. Без власт, хората щяха да застинат на нивото на ловци и събирачи. По-големите групи от тези на ловците и събирачите не могат да се организират и взаимодействат на базата на други принципи различни от властта. Например договаряне, консенсус или нещо от този род. Кой упражнява власт? Властта може да се упражнява: - от един човек - монархия - от малко на брой (но повече от един) и ограничен кръг от хора - олигархия - от много на брой хора - полиархия. Няма как властта да се упражнява от всички хора, тъй като няма да има над кого да наложат колективната си воля. В този случай реално няма да има никаква власт, а ще има анархия. Тук идва следващия момент на легитимацията на властта или нейното оправдание - защо едни хора трябва да се подчиняват на други хора и кой е източникът на власт. Властта може да се легитимира като произтичаща от Бога, може да се оправдае като произтичаща от разума (например властта се делегира на най-способните и най-достойните), може да се оправдае, че произтича от народа и т.н. Демокрацията в нейния съвременен вид е полиархия, легитимирана като произтичаща от народа. Легитимацията включва: - всеобщо избирателно право - разпръскване на властта в различни властови институции. - системи за контрол и противотежест на различните институции - периодична ротация на хората заемащи постове в тези институции и др. Освен това за да може властта да е 'от народа' трябва да има системи, които гарантират личните свободи и права на всеки един човек. Т.е. да се ограничи възможността мнозинството да приема закони и действия против разни малцинства или отделни граждани. С други думи системи които не допускат появата на неограничена власт или на суверен. Народът може да е суверен, само в случаите в които вътре в държавата липсва суверен. Т.е. когато нито една институция, човек или група от хора не могат да концентрират напълно в ръцете си цялата власт в съответната държава.

Силата не е крайна, а базова опция. Всяка власт се крепи на два фактора. Това е способността и да убеждава и влияе (мека сила) и способността и да упражнява принуда и насилие (твърда сила). Т.е. властта е упражняването на сила - мека или твърда. Следователно има ли власт има и сила. Ето ти определение за 'власт' от руската Уикипедия: Власть — это возможность навязать свою волю другим людям, даже вопреки их сопротивлению

Преди няколко дни попаднах на едно руско филмче, но тогава не му обърнах достатъчно внимание. Помислих, че е работа на някоя от т.н. патриотични групи в Русия, но не от твърдите "Ζ-патриоти", а по-скоро някаква група "софт патриоти" Идеята на филма е да агитира за изтегляне на руските войски до границите от 23 февруари 2022. Ето и филмчето: Днес обаче в Politeka Online попаднах на интервю на Дмитрий Спивак, който твърди, че американците натискат Зеленски да се задоволи с освобождаване на териториите контролирани от Украйна до същата тази дата 23,02,2022. Ето и интервюто: Според мен не е случайно, че една и съща идея се пуска в оборот, един път насочена към руската публика и втори към украинската. Въпросът е чия е тази идея. Авторите на Ловушка-22 са анонимни, но филмът определено е насочен към руската публика. Дмитрий Спивак от своя страна е много интересна личност. От една страна се води човек на Медвечук, но от друга го свързват и с украинските служби. - https://focus.ua/politics/540695-eks-vedushchiy-kanalov-medvedchuka-poluchil-gramotu-ot-voennoy-razvedki-ukrainy-foto-video Та чия е идеята руснаците да се изтеглят (или украинците да ги изтласкат) до контролираните територии към 23,02,2022 и с това да се приключи с горещата фаза на войната?

При наличие на нация и осъзнаването на народа на неговата субектност, държавата се разглежда от същия този народ като средство и механизъм за осигуряването на определени услуги на гражданите. Т.е. имаме суверен (гражданите на дадена държава) и държава която да служи на суверена. При липса на нация (както е случая в Русия) държавата се разглежда като ценност сама по себе си. Т.е. самата тя е суверен, а хората са предназначени да служат на суверена (на държавата). От горното, съчетано с имперските традиции идва и манията на руснаците за величието на държавата. Ако питаме руснаците как си представят настоящето и бъдещето, най-вероятно мнозинството от отговорите ще са нещо от този род: - Мы Великая Держава! - Мы делаем и всё делать будем, чтобы наша страна, наша Родина всегда была великой и могучей державой! - Мы обязаны быть великой державой! - Если Россия не будет великой державой, то она станет изгоем и други подобни. А какво е "велика държава"? Ето определението на руската Укипедия: "Вели́кая держа́ва — условное, не юридическое обозначение суверенных государств, которые, благодаря своему политическому влиянию, играют определяющую роль «в системе международных и международно-правовых отношений»" Т.е. "велика държава" е тази която притежава способности да се намесва в работите на други държави и в международните отношения. Това е характеристика която описва изцяло външните взаимодействия и политики на държавата, но не и вътрешните. Един народ, който осъзнава себе си като субект или нация, на първо място гледа на държавата като на вътрешен институт в услуга на субекта (на гражданите) и едва след това гледа външните политики и външните взаимоотношения на същата тази държава. При руснаците е обратно. На първо място за тях е величието на държавата и едва след това, какво прави същата тази държава вътре в своите граници.

Старо, но все пак полезно. Опит за обяснение какво се е случило в Русия до 2017 (Клипът е от 2017г.)

След като обсъдихме три от възможностите "след ерата Путин" - военен режим, еднапартиен режим с фашистка идеология и преход към демокрация, остава да се разгледа и четвъртата възможна опция - еднопартиен режим с официална нео-комунистическа държавна идеология. Тази опция също си има своите основания и предпоставки. На първо място това е соцносталгията + историческите митове за величието на СССР, които са просмукани в съзнанието на руснаците. На второ това е социалната структура на руското общество и големите неравенства, които се чувстват като несправедливост. Не на последно място това е ненавистта към олигарсите и самата същност на капитализма, който се разглежда от много руснаци като присъщ на на омразния запад и чужд на "руската душевност" Разбира се ако тази опция се осъществи, то най-вероятно това няма да е повторение на комунизма/социализма от времето на СССР, а по-скоро опит за прилагане на китайския модел на руска почва. Доколко един такъв опит би бил успешен и продуктивен е друга приказка.

Проф. Дарина Григорова дава следното определение: "Русия като култура е европейска, като дух-православна, а като държава-евразийска". Не знам колко е правдиво то и на какво се опира. Нямам идея какво трябва да се разбира под "православен дух" и какви са характеристиките на това явление. Ако под "култура" се разбира т.н. висока култура, то определено руската висока култура е европейска. Ако под "държава" се разбира политическата култура и политическата система в Русия, то определено те са евразийски. Руската култура (в най-широкия смисъл на това понятие) е микс между европейска висока култура и азиатска политическа. Това положение си има своите исторически обясняния. Ако понятието "нация" се разбира като политически субект, а "народ" като политически обект, то в Русия историческите събития протичат по начин по който така и не се оформя някаква руска или российска нация във формата на политически субект. В Руската империя процесът по формирането на руска нация протича между 1905 и 1917г., но той е прекъснат от болшевишката революция. По времето на СССР се набляга на субектността на малките нации, но не и на руската. Така в рамките на КПСС съществуват отделни партийни организации в републиките, например "Коммунистическая партия Украины", но няма КП на РСФСР. Такава се учредява едва в 1990г. Като учредители на ООН участват СССР, Украинската ССР и Беларуската ССР. Русия като РСФСР обаче не участва. Това спомага за утвърждаването на украинската политическа субектност. Руснаците обаче политически и институционално са приравнени на съветския народ. След разпада на СССР започва нов процес, но отгоре надолу за формиране този път на российска нация, но новият процес засега е безплоден. В конституцията на РФ като суверен е посочен "многонациональный народ Российской Федерации", но до момента многонационалният народ все още не се е осъзнал като единен политически субект за да кажем, че има жизнена российска нация. При липса на ясно изразен политически субект или субекти, единственото възможно решение е автосубектност на самата власт. Тази автосубектност на властта от своя страна предполага изграждането на т.н. вертикаль власти. Проблемът в случая е, че властта е персоналиска, е не институционална.

"82% граждан считают Россию великой державой" - https://newizv.ru/news/2023-02-17/vtsiom-82-grazhdan-schitayut-rossiey-velikoy-derzhavoy-397754 . За да бъде "велика държава" обаче, освен от велика армия, Русия се нуждае и от велика икономика, а и от велика "мека сила" (култура, наука, образование и т.н.). В същото време все повече се налага идеята "Россия может быть либо великой, либо никакой". Т.е., че самата същност на Русия изключва друго съществуване - било като регионална сила, било като "нормална" държава. Велика държава или нищо -това са възможностите в главите на руснаците. Ако към това се прибави и другата основна идея на руснаците "Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России", нещата се изясняват. Диагнозата се очертава на шизофрения + ясно изразен садомазохизъм.

Посочих ти конкретната тема, тъй като в нея съм писал подробно по този въпрос. Ако толкова те интересува моето мнение по въпроса за русофилите, може да ми прочетеш постовете там. Просто не ми се повтарят едни и същи неща. Тук темата е друга - "Какво предстои след ерата Путин?", а не за еврото, кой ще победи във войната в Украйна или за русофилството.

Дорогие наши друзья! Трагедия назревает, она уже видна

Има си тема за русофилите и ако толкова искаш да да дискутираш този въпрос може да го правиш там. На мен лично ще ми е интересно да споделиш собствената си визия по този въпрос. Какво например те мотивира теб самия.

А какво означава да се родиш като българин? Едно новородено на което и двамата родители са българи, но е осиновено в ранна възраст от чужденци, дали е българин по рождение? Всичко зависи от възпитанието и средата. Ако осиновителите му кажат, че биологичните му родители са българи може и да стане българин, а може и да не стане, което е по-вероятно. Ако не му кажат, забрави за българската му идентичност. Същото е и с русофилията. Тя е заложена като програма в националната ни митология, в националните ни символи, в образователната програма и т.н.

Не се ражда такъв, както никой не се ражда българин, грък, сърбин и т.н. Това не са биологични категории. Етническата или национална идентичност се определят от средата, семейството, културата, образованието и т.н. Същото е и с русофилството. То се култивира от семейната среда, образованието, национални митове, национални символи и т.н. Какво неясно има?

Сигурно е така и точно това да е предпоставката за този феномен. Това само по себе си обаче не е достатъчно и не може да обясни изцяло русофилията. Защо например искат това по-голямото да е точно Русия и руския мир, а не нещо друго? Русия не е единствената възможна опция, която да компенсира чувството за непълноценност и незначителност. Явно Русия е закодирана някъде в културната ни матрица или в националният ни мит и при наличие на предпоставки (това за което спомена) по някакъв начин заема място в съзнанието на част от нашите сънародници. Т.е. ако желанието да си част от нещо по-голямо и по-значимо може да е рационално (дори и рационалното да е неосъзнато), то изборът това голямото да е точно Русия и руския мир е нерационален избор, а избор предопределен от други фактори, които са свързани по-скоро с идентификацията и самоопределението.

Така е. Това обаче е валидно ако разглеждаме нещата рационално. Горе писах, че в случая става въпрос за идентичност. При идентичностите няма рационалност. Аз например съм българин не защото съм избирал да бъда такъв, ръководен от някакви рационални подбуди, а защото да съм българин е част от моята идентичност. Та и тук така. Родните русофили са русофили и рускомирци защото това е част от тяхната идентичност. Рационализмът в случая е безсилен.

Както всичко останало при путиназма, така и понятието "русский мир" има много значения и е доста разтегливо. Най-много ме кефи определението на Сурков: Русский мир, - Это везде, где люди говорят и думают по-русски. - Это там, где, может быть, они не говорят и не думают по-русски, но где они очень уважают русскую культуру. Там, где уважают наших ученых, наших писателей, наше искусство - Там, где они видят в русской модели развития национального альтернативу для того, что у них есть у себя дома. - Там, где уважают нашего Путина, — это тоже все русский мир - Там, где люди боятся русского оружия, — это тоже русский мир - Это также любая страна, которая надеется на Россию, на ее защиту, покровительство, на то, что она может прислониться к ней в случае конфликта. Таких стран очень много: и в Африке, и где угодно, по всему миру С други думи "руският мир" е там където Русия може да влияе и да налага собствените си политики. Без значение по какъв начин - било чрез език, култура, путинизъм, страх, армия..... и без значение къде е това "там" (где угодно, по всему миру). Съответно рускомирците са хората които поддържат руските политики и идеологии. И пак без значение какви точно са тези политики и идеологии и каква е тяхната конкретика. Единствено важно в случая е да идват от официална Москва. Ако Москва хвали Путин и го обожествява и те ще го хвалят и боготворят. Ако утре се обърне палачинката и на власт дойде някой който да хули Путин и да го обвинява в най-големите престъпления, рускомирците ще станат най-големите критици и най-яростните обвинители на Путин.

Задължително е за "русский мир" и за хората които се идентифицират с това явление. Както има българи, гърци, украинци и т.н., така има и рускомирци - хора, които се чувстват комфортно само като част от руския мир. Задължително е и за путинистите. Въпрос на идентичност.

Само едно вмъкване - целта на темата не е да се сравняваме със запада, а със страните от централна и източна Европа. Все пак "историческите фактори" на България не са чак толкова уникални, а и няма как да ги променим.

Economic.bg са опитали да разберат защо България е толкова бедна. За целта са питали ChatGPT. Ето и отговора: Защо икономиката на България е толкова малка? 1. Исторически фактори: България е преминала през множество исторически събития, които са влияели върху икономическото ѝ развитие. Например, като социалистическа държава, България е имала централизирана и контролирана от държавата икономика, която е довела до малка иновативност и забавяне на икономическия растеж. 2. Ниска продуктивност на труда: България има ниска продуктивност на труда в сравнение с други по-развити страни. Това се дължи на множество фактори, като ниска образователна степен на работната сила, ниска технологична осведоменост и ниско ниво на иновативност. 3. Ниска инвестиционна активност: България има ниско ниво на инвестиции в икономиката. Това се дължи на множество фактори, като липса на достъп до кредити, ниски доходи на населението и липса на стимули за инвестиции в някои сектори. 4. Корупция: Корупцията е сериозен проблем в България и оказва отрицателно въздействие върху икономическото развитие. Тя може да увеличи разходите за бизнеса, да намали ефективността на публичния сектор и да подкопае доверието на инвеститорите. 5. Ниски доходи на населението: България има една от най-ниските медиани на доходите в Европейския съюз. Това означава, че консумацията на стоки и услуги е ограничена, като резултат от което се намалява размерът на икономиката. https://www.economic.bg/bg/a/view/zashto-bylgarija-e-tolkova-bedna-chat-gpt-ima-otgovor Какво ни показва този отговор в контекст на темата: Историческите фактори, така както са отбелязани тук не са специфични проблеми само за България. Ниската продуктивност без съмнение се дължи на посочените фактори, но тя е в пряка корелация и с ниските доходи. Трудно е да се каже кое в България е първичното - ниските доходи или ниската производителност. За останалите фактори - корупция, ниска инвестиционна активност и ниски доходи на населението е ясно.

Навремето Путин прокараше идеята за РФ като държава на российската нация (а не на руската). От тази идея не се получи абсолютно нищо, тъй като преди установяването на Русия като държава на някаква нация би трябвало да се формира самата нация. Или поне двата процеса да протичат успоредно. Сега российската идея се позабрави и на мода пак е руската. Докато Путин е на власт и от тази идея няма да излезе нищо, но за сметка на това по всичко изглежда, че "руската идея" има най-голям потенциал да предопредели ерата "след Путин". Ето един цитат: "Фашизмъ — формула чистаго націонализма, появившаяся въ противовѣсъ безбожному безпощадному интернаціоналу. Фашизмъ положилъ въ основу охранять старину—нравственную, свои національно историческія святыни—религію. Значить, русскій фашизмъ не можетъ быть принятымъ полностью — итальянцами, итальянскій — китайцами, китайскій — американцами, американскій фашизмъ — японцами и т. д. Поэтому у каждой націи будетъ свой специфическій фашизмъ, хотя—бы съ неизмѣннымъ однимъ основнымъ положеніемъ для всего міра: всѣ и все для своей націи и свою жизнь для нея. Да, только одинъ религіозно-нравственный фашизмъ сотретъ съ лица земли этотъ кровавый, звѣриный матеріалистическій интернаціонализмъ съ возглавляющимъ его жидо—масонствомъ." Това е цитат от книжката "Первый русский фашист Петр Аркадьевич Столыпин", публикувана през 1928г. от Ф. Т. Горячкин. С лека редакция с цел осъвременяване на понятията тези идеи са актуални и в днешна Русия. Според Горячкин основният враг на Русия тогава е "звѣриный матеріалистическій интернаціонализмъ". Сега не е модерно да се говори за интернационалисти, а за глобалисти. И тогава и сега противодействието се базира на опора в "нравствените особености" на руснаците и се търси в традициите и миналото. И тогава и сега от хората се очаква жертвоготовност - да отдадат живота си за нацията, за русския мир или за Россия. Днешните идеи за русский мир и противопоставянето му на някакъв глобализъм и "глобалния елит" не са нещо ново и революционно. Същите идеи могат да се видят в работите на Горячкин, Илин, Дугин, Сурков и др. По своята същност това са идеите на фашизма. И ако Горячкин, Илин или Дугин споменават директно фашизма и се уповават на него, то Путин, Сурков и другите съвременни идеолози прокламират все същите фашистки идеи, но свенливо и без изрично да афишират, че става въпрос за фашизъм. Като едноличен властелин Путин не иска да се обвързва официално с която и да е идеология, тъй като всяка идеология може да ограничи собствената му власт. Предстои да видим дали "след ерата Путин" Русия ще се трансформира в пълноценна фашистка държава. Това е една от опциите и тя си има своите солидни предпоставки. Все пак "глубинния народ" е достатъчно облъчен с фашистка пропаганда, а и за елита това е една от опциите при която самият елит би имал възможност да запази статуса си и да получи някакви перспективи.