Atom

Е, то е ясно, че има разлики. Като казвам, че е все тази имам предвид, че и в двата случая става въпрос за религия. Суперчовекът е фикция, подобна на Бог. Т.е. и в двата случая вярата се използва като технология в управлението на масите. Има обаче огромни разлики между самите религии. Писах някъде по-горе, че за мен лично това, че някой вярва в Бог или пък самата идея за Бог не ме плашат, нито ме потиска. Виж това, че някой вярва в някакъв Свръхчовек или самата идея за Свръхчовеци ме плаши и направо ужасява. За мен последното е абсолютно неприемливо.

Теорията обяснява явленията, в случая управлението, а не управлява, нито е методология за управление. Ницше не обяснява нищо за управлението. Доколкото схващам няма и цел да прави нещо подобно. Държавата е зло, защо да се занимава с управлението и. Идеята, че някакъв свръхчовек може да управлява си е чиста религия. Между другото религиозния момент винаги го има. Ако не вярваш на другите виж при Ницше. "Навсякъде, където случайните или неизбежни недостатъци на държавното управление или опасните последици от династическите интереси привличат вниманието на знаещия човек и го поставят в упорито настроение, незнаещите ще си помислят, че виждат Божията ръка и търпеливо се подчиняват на инструкциите отгоре (в което понятие божествено и човешко управление обикновено се сливат): по този начин се осигурява вътрешен граждански мир и непрекъснатост на развитие" "Докато държавата или, по-ясно, правителството знае, че е назначено като пазител в полза на непълнолетните маси и от тяхно име разглежда въпроса дали религията трябва да бъде запазена или премахната, е много вероятно, че винаги ще решава за запазването на религията" "Защото религията успокоява сърцето на индивида във времена на загуба, лишения, страх, недоверие, в онези случаи, тоест когато правителството се чувства неспособно да направи нищо за облекчаване на психическите страдания на частния човек: дори в случай на универсални, неизбежни и в непосредствена перспектива неизбежни злини (глад, финансови кризи, войни), наистина, религията гарантира спокойно, търпеливо, доверчиво разположение сред масите" В случая дали "незнаещите" ще вярват в Бог или, че управникът е Свръхчовек е все тази. Нали "божествено и човешко управление обикновено се сливат". Беда е да, но Бог ще ни спаси....или Путин, или Бойко....или крал Чарлз или Супермен... Той (Бог, Путин, Бойко и т.н.) няма как да не знае как да оправи нещата.

И защо трябва да го чета основно? Той си е твой идол, ти си го чети. Относно темата за мен той няма значение. Почти всички коментатори на Ницше казват, че той няма политическа теория или ако засяга тези теми, то това е откъслечно и без практическо значение. То няма и как друго да е. Според теорията на Парето, по политическа линия хората се делят на четири типа. - Елит - тези които управляват. - Контра-елит - тези които имат ресурси и могат да управляват, но по някаква причина са извън управлението. Контра-елитът иска да свали текущите управници, т.е. да ги замени. - Анти-елит - тези които имат ресурси, но не искат да управляват и са настроени както против елита така и против контра-елита. - И накрая масите - тези които нямат ресурси и не могат да управляват. Ницше е типичен представител на анти-елита. В тази категория според Парето влизат интелектуалци или криминални елементи, но с достатъчно ресурси. Та като представител на анти-елита какво може да ти каже. Да критикува всичко и всеки или да прокламира някакви утопии или антиутопии. Във всеки слуачай мислите му нямат никаква практична стойност относно политическите процеси, политическите режими, властта и т.н. Иначе всеки може да си намери някакъв идол и да си гради представи и теории според разбиранията на идола. Един по Маркс, друг по Ницше, трети по Тойнби, четвърти по Парето, Фукуяма и т.н. Вторачването в един авторитет обаче и абстрахирането от всички други си е форма на религия. Човекът затова има глава на раменете, за да осмисли прочетеното от множество автори и чак тогава да си изгради собствената представа.

Иха. Това ако не е религия и ако този твой Свръхчовек не е Бог!!! Има две опции: - Или цялото човечество стават нов вид, нови хора или Свръххора по Ницше. При това положение няма власт и няма управление. - Или имаме азиатския прочит - един Свръхчовек-Бог и останалите роби Няма средно положение. Хайде малко от твоя идол:. "Ние не „консервираме“ нищо; нито искаме да се връщаме в миналото; ние в никакъв случай не сме „либерали“; ние не работим за „прогрес“; не е нужно да запушваме ушите си за пазарните сирени на бъдещето: това, което пеят – „равни права“, „свободно общество“, „няма повече господари и никакви слуги“ – не е привлекателно за нас. Ние смятаме, че е абсолютно нежелателно на земята да се установи царство на справедливост и съгласие (защото това със сигурност ще бъде царството на най-дълбокото изравняване до посредственост); ние сме възхитени от всички, които обичат, както и ние, опасностите, войната и приключенията; които отказват да направят компромис, да бъдат заловени, да се помирят, да бъдат кастрирани; ние се смятаме за завоеватели; ние обмисляме необходимостта от нови порядки, както и от ново робство - тъй като всяко укрепване и подобряване на човешкия тип също включва нов вид поробване" Това е положението с твоя свръхчовек. Ако си от това "ние", т.е. от "екипа" или обкръжението на свръхчовека си ОК. Иначе те очаква съдбата на останалите 99,99..% - нов вид робство.

Вярата в Свръхчовека е същото. Свръхчовекът е фикция и вярата в него също е само вяра. Ако вярата в Бог не влияе на Реалността, то и вярата в Свръхчовека също не би трябвало да влияе. Не знам обаче защо намеси Ницше. Той изобщо има ли някаква политическа теория? Доколкото знам няма собствена визия за това кое управление и добро и кое лошо. От това което съм чел от него съм останал с впечатлението, че по-скоро самата Държава е зло, съответно всяко едно управление е зло, без значение какъв е модела на управлението и на какво се опира. Ето два цитата от Тъй рече Заратустра "Я вижте тези лишни люде! Трупат богатства, а стават все по-бедни с тях. Власт искат те, ала по-напред им е нужен лостът на властта — много пари — тези бездарници! Вижте ги само как се катерят — тези пъргави маймуни. Те се катерят една през друга и така взаимно се събират в тинята и пропастта. Към престола се стремят те всички: това е тяхното безумие — сякаш щастието седи на престола! Често седи тиня на престола, а често и престолът — на тиня. Безумни са те всички за мене: и катерещите се маймуни, и свръхгорещите. Вонее ми техният идол — студен удар; разнасят воня те всички, тези идолопоклонци!" "Едва там, дето свършва държавата, започва човекът, който не е излишен: там едва прозвучава химнът на необходимия човек, неповторимата и незаменима песен. Там, дето свършва държавата, тъкмо там се вгледайте, братя мои! Не ги ли виждате — дъгата и мостовете към свръхчовека? Тъй рече Заратустра." От това което виждам стигам до извода, че поне според Ницше в управлението няма как да има свръхчовек, тъй като пътят към свръхчовека започват едва там където свършва държавата. Вътре в самата държава и съответно в нейното управление самият той доста добре и цветисто е описал антуража - "лишни люде", "пъргави маймуни", "тиня". Излиза, че според Ницше няма как свръхчовек да участва в управлението на една държава. Там е запазена територия за пъргави маймуни и тиня.

Аха, разбирам. Идентифицираш се с "екипа" и виждаш мястото си в обкръжението на Свръхчовека. В реалността обаче 99,9999.....% от хората няма да са нито членове на екипа, нито част от обкръжението, нито каквато и да е конкуренция на този Свръхчовек. Ако тези 99,99...% имат само тези две алтернативи: Свръхчовек или Бог, ще предпочетат Бога. То и затова навремето "свръхчовеците" са легитимирали властта си "от Бога". За мен лично е плашеща властта на Свръхчовека. Плаша се, защото властта му е безотговорна. Средновековните крале например не са съвсем безотговорни. Дори османският султан не е безотговорен въпреки, че в османската конституция се декларира неговата безотговорност. През средновековието съществува система от религиозни норми, обичайно право и тъй наречените "закони на природата", пред които владетелите са отговорни и които не могат да се прекрачват от тях. Ако ги прекрачат, рискуват да загубят в очите на своите подчинени божествената легитимация или т.н. "власт от Бога" и от там и де факто да загубят цялата власт. Концепцията, че може да има вяра в Свръхчовека, но без вяра в Бога е някаква крайна азиатщина, която аз лично не мога да възприема. Тя излиза далеч извън пределите на християнска цивилизация и е чужда не само на европейската култура, но и на всички култури произлезли от авраамическите религии.

Deaf може ли един уточняваш въпрос, защото вижданията ти ми се виждат малко странни. - Твърдиш, че властта винаги се упражнява от един човек. Също така твърдиш, че най-добрата власт е тази на просветения диктатор/монарх. Т.е. някакъв свръхчовек. - От друга страна в друга тема твърдиш, че идеята за съществуването на Създател, Бог е неприемлива. По твоите думи: "защото въздейства потискащо върху човека. Страшно потискащо е да мислите, че има там някакъв си Бог, който прави с вас или цели нещо да постигне чрез вас" Защо идеята, че съществува Бог с неговата безгранична власт те плаши и ти действа потискащо, а идеята, че може да съществува "свръхчовек", който да властва над теб неограничено, не само не ти действа потискащо, но възприемаш тази идея като най-естествена и най-добра?

И на мен това за оръжията ми се вижда съмнително. Не за друго, а за това, че първоначално обектът е бил определен като неолитен. Това няма как да стане, ако там е имало някакви метални предмети, каквито са средновековните оръжия.

Този цирк е игран вече, включително и на нашите територии от нашите деди. Безотговорност - това е да си над закона. САЩ са федерация, където субектите на федерацията имат достатъчно власт. При това положение едноличната, безотговорна власт в цялата държава е невъзможна. Или поне не и докато съществуват САЩ. Ако по някаква причина САЩ се разпадне и изчезне като държава, а на мястото и се преоснове нова, новото формирование може и да има диктатура или ако искат дори Падишах. Да се очаква, че при новия президент (без значение кой ще е той/тя или от коя партия) ще се появи диктатура е равносилно да се прогнозира, че при мандата на новия президент САЩ ще се разпадне и ще престане да съществува като държава. Само в този случай новият президент може да стане диктатор, но на някакво ново формирование, а не на САЩ.

ГДР през 1963. Подготовка за някакъв военен парад: Пак от ГДР, но вече в края на 80-те

Не дават кой знае какви подробности. Млад човек, погребан по езически обичай. Young adult between 17-22 years old found in flexed position, oriented SE - NW. He lay on his left side, hands folded near his face. Occlusal surface of his upper and lower first molars was heavily worn probably due to hard food consumption. His bones were large and strongly developed. His height was calculated 167.4 cm. Above his left eyebrow, a 1.5 cm healed cut mark was observed (by Alpaslan-Roodenberg). Като лице за контакт за тази проба дават Недко Еленски от регионалния музей във Велико Търново. Тук има някакви контакти https://www.museumvt.com/екипи Ако във форума има археолог или поне човек който е навътре с археологията може да пробва да се свърже с него и да пита за подробности.

Трудна работа, да не кажа невъзможна. Традиционната култура няма как по автоматизъм да се свърже с вертикала на властта. Традиционна култура на масите затова е традиционна, защото не се интересува. Тя нито познава политическите дела, нито търси участие. Тя е мрежа от локални култури с местна локална демокрация или местен вождизъм и толкова. Другото е някъде отвъд и далеч. Или ако традиционната култура и елитната трябва да се срещнат, то Царят трябва да отиде при масите, а не обратно - масите при царя. Руският вертикал на властта и сакрализацията на Вожда се налагат в продължение на векове с всички ресурси на държавата. В църквата поповете по Ν пъти на служба повтарят "Боже царя храни", рекрутираните войници се сражават "за Царя", отделно символи, церемонии, празници, паметници, книги и редица други свързани с Царя. В България няма нищо подобно. Затова и традиционния местен териториален демократизъм и локален вождизъм еволюират до идеен локализъм. Т.е. всеки лидер си прави собствена партия и си командва в нея. С други думи вождове и персоналиски вождиски партии има, но всеки един от тези вождове си остава признат като неоспорим авторитет само в неговия си локален кръг. Българите не допускат един от тях да заеме цялото политическо пространство и да властва за неопределено време. Виж броя на правителствата преди 1944 и след 1989. На колко години се сменят и за какъв период от време поредния вожд упражнява своята власт.

Вероятно не съм го написал достатъчно ясно. Идеята ми беше, че може би според Deaf именно вертикаль власти е "органично свързана с българската култура и душевност". Все пак човекът си иска просветен диктатор. Знам ли. Както и да е. Съгласен съм, че "сме букет" и именно за това писах, че и трите типа култури са "наши". Все пак това е типизиране само по признаците участие-неучастие и познаване-непознаване на политическата система и процеси. Относно "вертикаль власти" би трябвало да има някаква друга типизация. Не мисля обаче, че това явление има някакви дълбоки основи в собствената ни култура. Няма и от къде да има. Руснаците са имали Цар и донякъде е обяснимо да си боготворят Вожда и да го почитат, както навремето дедите им са почитали и боготворили Царя. Тяхна си работа. При нас от къде да дойдат такива традиции? Да не би българите да са боготворили Султана? Или пък мотивацията на дедите ни е била "за Бога и Султана"

Така е да, но усложнения винаги има. Все пак това са само модели. Както и да е. В Европа двата модела се смесват при революциите от 1848/9. На балканите това става още по-рано при гръцкото национално движение. Освен това по това време, като изключим някои интелектуалци, никой не гледа на тези неща като идеи на два различни модела, а като идеи на единно линейно прогресивно развитие на цивилизацията, които са универсални за всички хора и за всички култури. Ето друг цитат на Славейков: Епохата на религиозния фаантизъм, на здравата още набожност във Франция в миналия вече осемнадесети век дойде към края си. На 1789 избухна тамо голямата онази революция, която събори началата на християнството и се опита да установи върху техните развалини естествените начала или началата на истинското человечество. Но по онова време знанията не бяха се още доволно арзвили, за да определят точно законите на естествената система. Французите не знаеха за правата на жената, че са равни с правата на мъжа. Те не вярваха, че пълната нравственост е необходима за мира и за спокойствието на человеческите общества и на чистотата на человеческото име. А що е повече, те нямаха понятие за страшния онзи закон в естеството, че всяка неправда има да се накаже още и тук на този свят, който виждаме с очите си, на който живеем. Поради това установлението на французката революция не остана трайно и вълните на християнизма, като се разпиляха от страшния онзи ураган, за време нахлуха пак във Франция и я завладяха. Французката революция пропадна, но идеята й не пропадна. Тя взе да минува границите на Франция и да се разпространява в съседните германски и латински земи. Навред из Европа духовенството усети голямата опасност, която го заплашва. И то, за да поддържа вярата, разумя, че трябва саминко да стане образец на набожност, нравственост и родолюбие. Таквоз е въобще духовенството в европейските земи и чрез тези средства е спирало и спира насилното превращение на обществата, а е дало на арзвитието на работите едно толкоз тежко и трудно движение и що е главното, успяло е да поддържа властта и влиянието си до днес, за да не казвам, че то с това си поведение ще ги поддържа за дълго време още. Нека пристъпим сега към предмета си. Развитието на свобододумните идеи, като премина и разбуди всичките народи в Европа, стигна най-сетне и до нас - българите. Нашият народ - казвали сме го и на друго място, - колкото и да е млад и още и нов, умее да схване новите мисли и да се надъхне от тях." Забележи за какво Славейков критикува френската революция. От една страна, че идеите на френската революция все още не са обхванали напълно правата на човека и изключват правата на жените. Все още не са обхванали напълно идеята за върховенство на правото или, че "всяка неправда има да се накаже още и тук на този свят, който виждаме с очите си, на който живеем." От друга, че лидерите на френската революция не са отчели, че "пълната нравственост е необходима за мира и за спокойствието на человеческите общества".

Не, не възвисява, но към момента няма по добро. Или викаш има - вертикаль власти. Вероятно това е най-добрата политическата система, която на всичко отгоре е органично свързана с българската култура и душевност.

Един последен цитат, този път от Симеон Радев: Миналото, от което България е получила струите на своя нов живот, е епохата на Възраждането. В нея трябва да търсим добродетелите на духа и на волята, чрез които българският народ възмогна над трудностите на една млада държава и над рисковете на една бурна история. Първата отличителна черта на нашето Възраждане е, че то бе просветително. Докато сърби и гърци се втурнаха на политическата сцена на XIX-я век с пушка в ръка, българският народ почна своето ново битие, печатайки книги и откривайки училища. Един дълъг период на народно самообразование предшествува у нас сериозния опит за революция. Тъй се създаде традицията на просвещението, която поддържа до известна степен равновесието между политическия напредък и умственото развитие на нашия народ. Другите две особености на Възраждането са национализма и демократическото чувство. ----- Демократическото чувство някои историци забелязват у българите още в първите времена на тяхната политическа организация. То оцеля през всичките тъмни времена на нашето минало и в зората на Възраждането се явява свежо и могъщо. То се заключава в едно всеобщо стремление към свободата и главно към равенство. Българинът е враг на йерархията, била тя социална или политическа.

Не. Възрожденците ни гледат на този неща като на единен и общ цивилизационен прогрес, валиден за цялото човечество, а не като на някакви различни културни явления. Т.е. имаме наслагване на граждански принципи и етническо обособяване. Ето ти още един цитат от Славейков, този път от Основите на днешната цивилизация, в. Македония, 1867г. "Человек, щом си съзнае, поченва да гони едно кое-годе улучшепне в състоянието си. Стремлението, явно или тайно, към едно усъвършенствувание ся вижда като един закон, вроден в него. Всичките сили на человечеството въобще връх тази точка ся съсредоточават. Сякаш че има някоя тайнствена сила, която да го гони непреривно и да му повтаря ежедневно: Напред! Напред! И наистина колкото пречки и да са ся представяли, то при всичко това человечеството всякога пак е вървяло и върви еще в пътят на напредъкът. Но може ли да стане напредък, може ли да ся усъвършенствува человечеството вън от обществото, вън от гражданския и политическия живот? Ето въпрос колкото лек по видимому, толкоз по-тежък по важността си и по разискванията, които той въздигна между учените. Но ако е неоспорима истина, че человек е не само животно напредователно, но и обществено, също тъй е несумнително, че и напреднуванието е невъзможно вън от политическия и гражданския живот. Напротив, колко повече чо-ловек ся обучава в тойзи живот, толкоз по-лесно ся върши и постепенното усъвършенствувание и толкоз по-чувствително става то. Политическия и гражданския живот е даже и главната цел, която гони человек в деятелността си и в подвизите си за едно по-горне усъвършенствувание, защото само от разпространението на тойзи живот ще ся роди с време съвършеното братолюбие между человеците. И тъй, благополучните устроения на человеческите общества и непрестанното им движение към напредванието, ето що съставя цивилизацията, реч, която и по самото си латинско произхождение значи начинът, с който живеят членовете на един благоустроен град, на едно мъдроуправляемо общество. Следователно цивилизация ще каже "редовен живот в добре наредено общество, справедливо удовлетворение на необходимите нужди за обществения живот, свободно развитие на человеческите сили, ежедневно улучшение на настоящето състояние, справедлива и действителна равност помежду членовете на туй общество, уважение към съставените и одобрени от тях закони, непрекъсвано напредвание в нравственото и веществено благоденствие" Или при активистите имаме първо гражданското осъзнаване, че човек ако иска едно "кое-годе улучшепне в състоянието си" може да го направи само в "гражданския и политическия живот". По този начин ще има "редовен живот в добре наредено общество" което се опира на принципите на "свободно развитие на человеческите сили, ежедневно улучшение на настоящето състояние, справедлива и действителна равност помежду членовете на туй общество, уважение към съставените и одобрени от тях закони" Следващата стъпка е това "добре наредено общество" базирано на граждански принципи като справедлива и действителна равност или уважение към съставените и одобрени от тях закони да се уреди в рамките на собствения етнос, чрез "народна самостоятелност, според както е позволено то в устройството на независимите черкви в османската държава."

Братството и равенството ги има при всяка нация, независимо дали ще е базирана само на гражданство или на етнос. При етническата гражданството е по подразбиране, защото само така етносът може да стане субект. До тогава субекти са аристокрацията, може би търговците, но народът е тълпа или обект. За да добие етносът субекност трябва всичките му членове също да са субекти - т.е. граждани. Прочети който е да е възрожденски вестник и виж какво се обсъжда. Ето един откъс от Двете власти и касти на Славейков, в Македония 1872: "Много излъгани би останали онези, които би помислили, че новото движение на българите е имало и има само черковен характер, т.е. че българите се подигнаха противу гръцкото духовенство само за простото удоволствие да заместят гръцките калугери с български. Не! Тожа движение заключава в себе си до една степен и политически характер. Българският народ чрез установлението на една своя народна черква искал е и иска, защо да го крийме, да си установи и един вид народна самостоятелност, според както е позволено то в устройството на независимите черкви в османската държава." Человеческият разум не допууща съсловията (кастите), т.е. един ред членове на обществото, които да имат повече привилегии и права и някаква си самоволна власт над другия ред по-ниско стоящи членове на обществото. И както може да се мисли в началото - в предисторическите времена, в първобитните онези общински учреждения на человеческото поколение, съсловията не са съществували. Но по-после, когато народите чрез разселенията дойдоха в междуособни стълкновения и откриха завесата на първата историческа епоха, която трае даже и до днес - измежду другите злини, които са породиха в тази епоха, явява се и началото на съсловията и кастите. Най-напред виждаме, че се установява кастата на свещениците или тълкувателите на религиозните тайни: покрай нея виждаме, че все да се въздига и да се утвърждава кастата на династиите; по-после виждаме, че из войните произлезе аристократската или в други народи военната наречена каста и пр. А простият народ, селското и долногражданското съсловие биде осъдено да се отрече от своите естествени права и да се подчини на трите първи касти, за да въздигне толкоз повече тяхното богатство, тяхната сила и епоха. Както всичките народи, тъй и нашият не е можал да избегне от тази съсловническа зараза. Когато българският народ въстана против гръцкото духовенство, той замисли - казваме ний по-горе - един идеал на обществен живот, в който да се олицетвори неговото пълно равенство, без оличителни съсловия, върхуу здравите и възвишени християнски закони." Ако не си съгласен кажи според теб какво е нация и по какво се различава от народа.

Нацията е изцяло западно изобретение във всичките и разновидности. Без значение кой от националните модели се прилага строителите на нациите винаги са носители на активистка политическа култура. За носителите на патриархалната политическа култура понятието нация е неразбираемо и безсмислено. Ето един откъс от Иван Хаджийски: "Това активно участие на българското население в обществения живот стана конститутивен елемент на две явления, които чрез него се намират в органическа връзка. Първото явление е създаването на традициите и началата на българската демокрация, на българското народовластие. Тази демокрация, това активно участие на народа върху почвата на равенството в изграждане на новата обществена и историческа съдба мина през борбата срещу чорбаджиите, през борбата срещу гръцките фанариоти, през дейността на революционните комитети, за да даде героизма на Априлското въстание, подвига на Шипка и да се въплъти в Търновската конституция, под чието благотворно влияние с такава изненадваща бързина се разви общественият и културният живот на свободна България. Второто явление, което исторически стои в неразривна органическа връзка с първото, е „пълното“ обществено, нравствено и политическо „обособяване на нашия народ в нация“ и психическото му осъзнаване като такава. За обособяването на едно население в „нация“ не са достатъчни само връзките на езика, вярата и намирането под общ държавен суверенитет. „Пълното обособяване на едно население в нация“ се постига чрез връзките на историята, изградена с „масовото активно участие на народа“ на почвата на обща социална съдба, на повече или по-малко общи национални интереси в дадени географски и етнически граници. Масовите движения и техните борби са мартеновите пещи на нацията" И още един цитат пак от същия автор: "Паричното разменно стопанство превърна България в стопанска общност и създаде общи стопански, политически, образователни и културни интереси. Борбата за българска просвета, за черковна свобода и за свобода, т.е. за нова българска държавна организация, обедини духовно народа ни в нация чрез отразяване на общността на бита в съзнанието. Ала тези обществен и класови борби на нашия народ създадоха началата и на българската демокрация, защото те не бяха нищо друго освен активно участие на народа в изграждане политическите форми на неговия обществен живот. Но капиталистическото стопанство, основа на горните процеси, бе и основата за пораждане на българския индивидуализъм. Това стопанство създаде нови форми на стопанска и духовна дейност: занаяти, индустрия, търговия, наука, литература, непознати на родовото ни и феодално общество, основаващи се главно върху земеделския труд, които нови форми почиваха върху частния интерес, личната инициатива, личните усилия и качества. Тези нови форми на интензивен труд, които разчитаха на личната изобретателност, находчивост, съобразителност, усилия към съвършенство, съревнование и напредък, с неограничена перспектива, не само че не обезличаваха личността, не само че я очертаваха като нещо особено, но я тласкаха да напряга, развива и показва всичките си скрити физически и умствени сили. Под натиска на новата обществена необходимост личността растеше в дълбочина и ширина, тя се обогатяваше с нови качества, с нови културни и нравствени ценности.

Според разделението активност/пасивност и познаване / непознаване на политическата система, политическите култури се делят да три типа: Патриархална или традиционна. Хората са свързани повече със семейството, рода и селото, отколкото с държавата или държавните институции. Слабо или почти никакво познание за политиката и неприпознаване на собствено място в системата. Или "Бог високо, Цар далеко, а мен не ме бърка стига да не ме закачат". Поданическа. Висок интерес на хората към политическото наред с всичките му законови и други особености, но крайно слаби мотивации за лично участие. Човекът се възприема като обект , но не и субект в обществено-политическата система. Мнението "държавата е длъжна да ....." е широко разпространено. Активистка / гражданска или култура на участието. Гражданите имат добра политическа компетентност и стремеж за влияние и участие в политическия процес. Активно участие в обществено-политическия живот на различни нива - политически и граждански. Сред българите до 19-ти век почти на 100% доминира патриархалната култура. През 19-ти век с развитието на занаятчийството и еснафите, църковните борби, училищното дело и т.н. се появяват хора с активистка култура. Именно последните са двигателят на възраждането и национално-освободителните борби. В българската държава до 1944г. продължава да доминира селското население, а от там и традиционната патриархална култура. Благодарение на ефектите на образованието, военната служба и т.н. тя се съчетава с поданическата. Т.е. имаме патриорхално-поданическа култура на масите. В градовете и сред елита пък се оформя патриархално-активистка култура. След 1944г. гражданските организации или са унищожени или стават казионни. Партии освен БКП и БЗНС няма. Профсъюзите също стават казионни, а кооперациите губят своя кооперативен дух и стават квази-държавни структури. Т.е. независимото гражданско участие се ограничава до минимум. Оформя се доминираща поданическа култура. Та не знам коя е собствено-нашата политическа култура. Ако под наша, разбираме културата на българската нация, то самата нация като феномен също е западно изобретение. Нацията предполага активистка политическа култура, а от там и ценностите на тази култура - свобода, равенство (вкл. пред закона), човешки права, баланс на интереси, върховенство на закона и т.н. Може да отчетем строителството на нацията и националните борби като грешка и да се върнем в периода преди това. Да се съсредоточим на патриархалната политическа култура. Тя също е наша. Поданическата култура също е наша.

Че са възникнали в западна Европа -да. За да кажем обаче, че са чужди би трябвало да дефинираме кои сме тези "ние" и каква ни е собствено-нашата култура и собствено-нашите ценности. Едва след това може да се анализира кое е чуждо и кое наше и кой от чуждите елементи е несъвместим със собствената ни култура или собствените ни ценности. Аз бих определил като чужди само последните, т.е. несъвместимите. Това е като лексиката. Една дума може да има чужд произход, но след като един път е заета тя става част и от нашия език.

То в самата Европа има разлики колкото искаш. В какво се състои монокултуризма при сравнение на Испания и Швеция или Гърция и Холандия? Гледано отстрани (например от Китай или САЩ), вероятно всички са един дол дренки. Дали обаче такъв един поглед дава основание да се твърди, че има монокултуризъм.

Виж при залените истории. Тя цялата зелена сделка всъщност е планова икономика с пазарни елементи. Имат там разни прогнози, но нямам идея доколко са обективни. Да, там все още се разчита на ръст на икономиката, но този ръст май е по-скоро от финансови и продуктови гимнастики. Иначе антипазарно може да развиваш нещо което вече съществува. Как например нещо което изобщо го няма може да се появи в петилетен план? Мащабните антипазарни проекти са добре за догонващи икономики. Имаш някакви готови образци - технологии, процеси, решения и т.н. Планираш, копираш, прилагаш и догонваш. За развитите са перфектни са крадене и до там.

А може да е мислил, че и той играе в "баланс на интересите", но без да разбира същността на играта. За да има баланс в тази игра трябва да се зачитат интересите на максимален или поне оптимален брой играчи-субекти. За запада всички които се декларират като субекти са такива и съответно по подразбиране се приема, че имат някакви интереси. Путин обаче по някаква причина е решил, че субектност имат само големите играчи, а останалите са марионетки и като такива не участват в играта. Ако е така, това е огромна грешка. Особено това, че изобщо не беше отчел субектността на украинците. Сега в момента не знам какво играе. Вероятно играта "тупам топката и чакам да се случи чудо". Да се върнем обаче към демокрацията. Ако в Русия системата беше демократична (пък дори и демокрация с недостатъци подобно на Турция), най-вероятно тази война изобщо нямаше да започне.

Ха, това пък от къде ти дойде на ума. Махни пазара и прогресът моментално приключва или най-малкото ще се забави като костенурка. От къде да дойде това следващо технологично ниво? - сигурно от Господ. Нещата са свързани: има пазар, има научно-технически прогрес и следващи технологични нива. Няма пазар, няма и динамично научно-техническо развитие. Оптимистичната прогноза е бъдещето да принадлежи на "стабилните икономики", без резки и бурни промени, а с постепенно и плавно развитие. И да, в тази оптимистична прогноза най-вероятно пазарът няма да играе водеща роля, а второстепенна или "обслужваща". Песимистичната е, че ще има регрес. За пръв път чувам за прогноза с едновременно бурно научно-техническо развитие и анти-пазарни обществени отношения. Тези две състояния ми се струват несъвместими.