Atom

Мисля, че все още е рано да се говори за съвременен феодализъм въпреки, че специално в България се наблюдават някои феодални проявления. Както е тръгнало обаче рано или късно ще се затворят социалните лифтове и тогава наистина ще имаме някакъв нео-феодализъм с всичките му там атрибути, съсловия, касти, нова аристокрация и т.н. Който в която група се роди в нея и ще си остава, без значение от способностите и талантите които притежава. За момента, макар и със скърцане, социалните лифтове все още работят.

Ами какво да ти кажа. Според мен проблемът не е в баланса на силите, демокрацията или в някаква друга част от надстройката, а в икономическия модел, основан на постоянен ръст. Това го обсъждахме вече с теб. Тогава ти беше на мнение, че ресурсите на планетата са огромни и "планета има гигантски запаси - от порядъка на хиляди години стабилен ръст". Виж например в тази тема от твоя пост нататък за да не се повтаряме пак:

ОК, но с какво ти пречи принципът за баланс на интересите и демокрацията? Казваш, че на човечеството му е нужно обединение. Принципът за баланс на интересите не изключва обединението за решаване на глобални проблеми. Напротив, самият принцип изисква създаването на наднационални институции които да се занимават точно с такива неща. Другият начин е силовото обединение. Смяташ ли, че то може да реши проблема? А защо да не го влоши. Силовото решение за "обединяване на света" почти със сигурност минава през ядрена война. Или излиза, че трябва сами да разрушим планетата сега, за да я предпазим от разрушение на по-късен етап.

И с какво такъв един еднополярен свят, базиран на отказ от баланса между интересите ще е по-добър от сегашния свят? Ти сам каза, че сегашния свят се нуждае от промяна и, че няма време- "часовникът тиктака". Няма време за какво? Новият еднополярен свят няма да е монокултурен, тъй като културите се променят бавно. С други думи единството му може да се опира само върху насилието. Какво предимство дава такъв един свят и за кого? За какъв чеп старият свят трябва да се променя и какво ще ти донесе новия? Един свят който се опира само върху насилието ще бъде още по-неустойчив от сегашния и ще носи много по-големи рискове.

И как да стане това, като всички го абсолютизират, без значение дали на запад или на изток. Спомни си как Путин мотивира сегашната война: "НАТО и САЩ накърняват интересите на Русия, балансът е нарушен" и т.н. И това не е говорене само навън за пред западната публика, но и вътре в самата Русия. Отказът от принципа за баланс на интересите на практика е отказ да имаш каквито и да е интереси. Т.е. еднополярен свят, където най-силният е хегемон, а всички останали подчинени. Тогава няма да има субекти които да проявяват интереси, а делегиране на задължения, права и привилегии на раята. Толкова, колкото ти отпусне хегемона.

Точно. Въпросът е ако отхвърлим принципа за баланс на интересите с какво можем да го заменим. Няма много опции. Ако не може да се разберем помежду си и не се опитаме да намерим някакъв баланс, може да се избием помежду си или да се обърнем към някой външен с молба да ни управлява той, както навремето източните славяни са са се обърнали с молба към варягите. Освен "външният" този път да бъде някой мощен ИИ или самия Бог. При отказ от принципа за баланс на интересите аз не виждам друга опция.

Базовият западен принцип е "баланс на интересите". Това е западна измишльотина и възниква в Европа. Просто по някое време са решили, че ако в някаква степен се зачита интереса и на другия и се търси баланс между различните интереси е по-изгодно , отколкото да се изхожда само от собствения интерес. От тази изходна база се развива идеята за правата на човека (или, че всички хора имат интереси), върховенство на правото и равенство пред закона, разделение на властите, всеобщото право на глас и т.н.

А как може да стане това на практика? Дори и да допуснем, че съществуват тези супер, хипер философи и им се осигури целия наличен ресурс към момента, то системата ще е само 'измислена'. Да допуснем, че измислената система е достатъчно гъвкава и отчита местните специфики. Колкото и да ги отчита обаче, тя пак ще си е нова система и въвеждането и неминуемо ще донесе някакви промени. Т.е. пак идваме до въпроса с адаптацията и приемането или отхвърлянето на системата от местните общности.

Добре. Приемаме, че демокрацията е нещо лошо. Давай да я махаме и да въвеждаме нещо друго. Какво предлагаш? - монархия, меритократична олигархия, анархия. Или пък нещо друго? Например православна теокрация или еднопартийна система със задължителна за всички идеология. Коя е най-подходящата политическа система за нас като българи?

Какво да се прави. Базовият принцип на родните русофили е Хороша страна Болгария, но Россия лучше всех. Това е положението и няма как да се измени. Свиквай.

Политическата култура е променлива величина, а не нещо неизменно. Според теорията на Алмонд и Върба има три типа политически култури - традиционна, поданическа и гражданска. Разбира се това са някакви теоретични и абстрактни обобщения. В реалния живот в едно общество има хора, които се придържат към всеки един от трите модела. Пита се кой е модела който преобладава. През възраждането например в огромна част от българската общност преобладава традиционната политическа култура, но самото възраждане е задвижено от хора, които са носители на гражданската. За поданически модел по това време е много трудно да се говори и ако е имало такъв то той е обхващал още по-малко хора и от тези които се придържат към гражданския модел. Поданическият тип започва да се формира след формирането на българската държава за сметка на намаляването на дела на хората с традиционна политическа култура и се увеличава по времето на социализма, този път за сметка на дела на хората с гражданска култура. Т.е. нещата са взаимно свързани. Политическата култура влияе на политическата система, но и политическата система влияе върху промяната на политическата култура. Обикновено процесите на промяна се задвижват от някакво творческо малцинство, а не от масата. Формирането на третата българска държава например е точно такъв акт и по същество представлява налагане на чужда обществено-политическа система върху тогавашната българска традиционна политическа култура. Социализмът също е налагане на чужда обществено-политическа система върху политическата култура на българите по това време. Та не знам кое и съвместимо и кое не. В края на краищата ще стане така както си го направим.

В голяма грешка си. Най-вероятно нямаш идея какво е това власт, до къде се простира властта и защо и кога трябва или не трябва да и се подчиняваш. Донякъде разбирам подобно мислене. То е продиктувано от културата ни, която е предимно външно-причинна и поданическа. За подобен тип култури е характерно опростеното мислене подобно на това, че властта винаги се упражнява от един човек. Обективно погледнато обаче няма подобно нещо. Упражняването на власт има две страни - едната е този който налага волята си, а другата тези които му се подчиняват. Властта се упражнява от един човек само там където втората страна позволява това да се случи. Това, че в нашата страна преобладава поданическата, външно-причинна култура и ние позволяваме подобно нещо да се случва не означава, че навсякъде е така. В повечето от т.н. развити страни хората не позволяват властта да се концентрира в един човек и там тя е разпръсната. Предполагам, че поне си чул за концепцията за разделението на властите. С други думи там властта се упражнява в режим на полиархия или поне олигархия в рамките на множество центрове на власт. Ето ти един прост тест. По-горе те питах кой има по-голяма реална власт в страната си. Путин в Русия, Краля във Великобритания или Президентът в САЩ. И тримата са държавни глави. Ако властта винаги се упражнява от един човек, то би трябвало и тримата да имат приблизително еднакъв обем власт и съответно еднаква възможност да налагат волята си. Естествено всеки в неговата си страна. Така ли е или не е така?

А каква власт притежава според теб? Или не притежава власт. Терминът монарх тук го използвам единствено от гледна точка на властта. Писах по-горе, но пак ще повторя: В даден момент в една държава властта може да се упражнява от един човек и това е режим монархия. Ако властта се упражнява от повече от един, но все пак ограничен кръг от хора, режимът е олигархия. Накрая властта може да се упражнява едновременно от много хора при режим полиархия. Разглеждаме фактическата страна на явлението Власт, а не институционалната - дали някакъв човек официално е монарх, диктатор, президент, председател или нещо друго. Ако не ти харесват гръцките думи може да ги заменим с други термини. Например - еднолична власт, власт на много малко на брой хора (но повече от един), власт на много хора и накрая безвластие. ОК - да забравим за монархията. Приемаме, че не знаем в какъв режимът се упражнява властта в Русия. Може да е монархия, но може да е олигархия, полиархия и дори анархия (да няма власт там). Имаме трима държавни глави - на Великобритания, САЩ и Русия. Кой има повече реална власт и по-малко реални ограничения вътре в собствената си страна? краля в UK, президента в САЩ или Путин в Русия.

https://www.parliament.uk/site-information/glossary/parliamentary-sovereignty/

Че какво му пука на Путин за Конституцията. Той си има собствен конституционен съд, а и сам си е гарант на конституцията. Ако каже, че има право значи има право. Ако не иска - няма да има право. Той е Суверен и е над закона и над конституцията.

Конституция Российской Федерации, Статья 13 5. Запрещается создание и деятельность общественных объединений, цели или действия которых направлены на насильственное изменение основ конституционного строя и нарушение целостности Российской Федерации, подрыв безопасности государства, создание вооруженных формирований, разжигание социальной, расовой, национальной и религиозной розни. Сега ще излезе някой специалист по конституционно право и ще ни светне, че Конституцията на РФ не трябва да се тълкува така, а иначе. Или пък, че конституцията се нарушава от Пригожин, а не от Путин.

А какво се случва в "новите руски територии" и как живеят хората там под благодатната власт на Москва. Поглед на про-руска активистка.

Ами питай руснаците. Пусни си ако искаш и един сърч в интернет. Всички знаят, че по времето на мандата на Медведев не управляваше президента, а Путин. И къде в конституцията на РФ пише, че суверенът е Президента на РФ? Ето чети: Потеря первого лица В России в отличие от СССР за конкретной партией не закреплена конституционно роль «руководящей и правящей силы», как это было с КПСС. Но при этом, как и в Советском Союзе, ни один институт власти не определяет круг реальных полномочий людей, занимающих конкретные посты в государстве. Скажем, премьер Владимир Путин отличается по влиянию, власти, возможности принимать решения от премьера Михаила Фрадкова, как лев от комара. Более того, в 1999 году премьер Путин по реальной власти был несопоставимо слабее премьера Путина в 2011-м. Когда Путин был президентом, администрация президента фактически подменила правительство, став основным «центром тяжести» в управлении страной. Сейчас правительство как минимум сопоставимо по влиянию с администрацией президента Медведева, а сам президент Медведев не сопоставим не только с президентом Путиным, но и с премьером Путиным. ....... Такая ситуация означает, что в России произошла форменная потеря первого лица. Общество фактически не знает, кто реально правит страной, независимо от фамилий президента и премьера. Эта максимально замутненная схема власти вкупе с дискредитацией важнейшего для любого цивилизованного государства инструмента выборов позволяет первым лицам государства уходить от ответственности за свои действия и делать власть совершенно бесконтрольной. Российскую монархию, где институты власти были куда более явными (хотя бы институт императора), это не спасло. Советский Союз с его желеобразной и мутной структурой власти просуществовал и вовсе сущий миг по историческим меркам: 70 лет — одна не самая длинная человеческая жизнь. У России в ее нынешнем виде есть реальные шансы закончиться еще быстрее. Статията е публикувана на 29 април 2011 по времето на мандата на Медведев. От тогава изтече много вода и Путин концентрира в ръцете си още по-голяма власт.

Въпросът има няколко страни - легална (правна), легитимна (оправдателна) и фактическа. В Обединеното Кралство например де юре суверен не е народа, а парламента. На практика обаче парламентът се съобразява с избирателите. От друга страна личните права и свободи на хората също са защитени и гарантирани. Т.е. имаме фактическа демокрация в монархия, където юридическият суверен е парламента. В Русия де юре суверен е народа, но на практика суверенът е Путин. Т.е. имаме фактическа монархия във федерална република, където юридическият суверен е народа. Това не е проблем. По всяко едно време суверенът има възможност да си върне това което е отстъпил и да напуснем ЕС. Показателен в този случай е Брекзит. Британският парламент уважи мнението на гражданите въпреки, че във Великобритания както писах по-горе юридически суверенитетът е в парламента, а не в народа.

Кое му е объркващото? Ето ти определение на понятието суверен от българската Уикипедия: Суверен (от френски: souverain – „висш“, „върховен“) е лице, на което, без каквито и да е ограничителни условия и в течение на неопределен срок, напълно принадлежи върховната, висша власт в държавата. Сам по себе си народът (всички граждани на една държава) не може да упражнява власт, поради естеството на самото явление "власт". Т.е. налагането на волята на едни хора над волята на други хора. Ако всички граждани на една държава едновременно притежават власт това е безвластие или анархия. Ако не искаме да има анархия трябва да делегираме право на част от народа да упражнява властта за определен период от време. За да произтича властта обаче от целия народ не трябва да се допуска тази част от народа която в момента е на власт да се превърне в суверен. С други думи партията която управлява трябва да има известни ограничения, които и пречат да добие суверенитет. Т.е. да не допуснем тя да упражнява власт без каквито и да е ограничителни условия и в течение на неопределен срок Само в този случай може да кажем, че единственият северен в държавата е народа и само той притежава върховната власт без каквито и да е ограничителни условия и в течение на неопределен срок. Що се отнася до самият народ - т.е. всички граждани, то те не упражняват властта си пряко и директно (това е невъзможно) а периодично делегират част от суверенитета си на група от народа, която да властва от негово име и за определен срок от време. Между другото това е базова постановка и неслучайно е записана в чл.1 от нашата конституция: Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление. (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

'Държавата' e фикция и абстракция. В природата няма държави. Има хора, има и човешки общности. Исторически сме се развили така, че човешките отношения се организират от властта, а властта е способността на едни хора да налагат волята си над други хора, дори въпреки тяхната съпротива. Без власт, хората щяха да застинат на нивото на ловци и събирачи. По-големите групи от тези на ловците и събирачите не могат да се организират и взаимодействат на базата на други принципи различни от властта. Например договаряне, консенсус или нещо от този род. Кой упражнява власт? Властта може да се упражнява: - от един човек - монархия - от малко на брой (но повече от един) и ограничен кръг от хора - олигархия - от много на брой хора - полиархия. Няма как властта да се упражнява от всички хора, тъй като няма да има над кого да наложат колективната си воля. В този случай реално няма да има никаква власт, а ще има анархия. Тук идва следващия момент на легитимацията на властта или нейното оправдание - защо едни хора трябва да се подчиняват на други хора и кой е източникът на власт. Властта може да се легитимира като произтичаща от Бога, може да се оправдае като произтичаща от разума (например властта се делегира на най-способните и най-достойните), може да се оправдае, че произтича от народа и т.н. Демокрацията в нейния съвременен вид е полиархия, легитимирана като произтичаща от народа. Легитимацията включва: - всеобщо избирателно право - разпръскване на властта в различни властови институции. - системи за контрол и противотежест на различните институции - периодична ротация на хората заемащи постове в тези институции и др. Освен това за да може властта да е 'от народа' трябва да има системи, които гарантират личните свободи и права на всеки един човек. Т.е. да се ограничи възможността мнозинството да приема закони и действия против разни малцинства или отделни граждани. С други думи системи които не допускат появата на неограничена власт или на суверен. Народът може да е суверен, само в случаите в които вътре в държавата липсва суверен. Т.е. когато нито една институция, човек или група от хора не могат да концентрират напълно в ръцете си цялата власт в съответната държава.

Силата не е крайна, а базова опция. Всяка власт се крепи на два фактора. Това е способността и да убеждава и влияе (мека сила) и способността и да упражнява принуда и насилие (твърда сила). Т.е. властта е упражняването на сила - мека или твърда. Следователно има ли власт има и сила. Ето ти определение за 'власт' от руската Уикипедия: Власть — это возможность навязать свою волю другим людям, даже вопреки их сопротивлению

Преди няколко дни попаднах на едно руско филмче, но тогава не му обърнах достатъчно внимание. Помислих, че е работа на някоя от т.н. патриотични групи в Русия, но не от твърдите "Ζ-патриоти", а по-скоро някаква група "софт патриоти" Идеята на филма е да агитира за изтегляне на руските войски до границите от 23 февруари 2022. Ето и филмчето: Днес обаче в Politeka Online попаднах на интервю на Дмитрий Спивак, който твърди, че американците натискат Зеленски да се задоволи с освобождаване на териториите контролирани от Украйна до същата тази дата 23,02,2022. Ето и интервюто: Според мен не е случайно, че една и съща идея се пуска в оборот, един път насочена към руската публика и втори към украинската. Въпросът е чия е тази идея. Авторите на Ловушка-22 са анонимни, но филмът определено е насочен към руската публика. Дмитрий Спивак от своя страна е много интересна личност. От една страна се води човек на Медвечук, но от друга го свързват и с украинските служби. - https://focus.ua/politics/540695-eks-vedushchiy-kanalov-medvedchuka-poluchil-gramotu-ot-voennoy-razvedki-ukrainy-foto-video Та чия е идеята руснаците да се изтеглят (или украинците да ги изтласкат) до контролираните територии към 23,02,2022 и с това да се приключи с горещата фаза на войната?

При наличие на нация и осъзнаването на народа на неговата субектност, държавата се разглежда от същия този народ като средство и механизъм за осигуряването на определени услуги на гражданите. Т.е. имаме суверен (гражданите на дадена държава) и държава която да служи на суверена. При липса на нация (както е случая в Русия) държавата се разглежда като ценност сама по себе си. Т.е. самата тя е суверен, а хората са предназначени да служат на суверена (на държавата). От горното, съчетано с имперските традиции идва и манията на руснаците за величието на държавата. Ако питаме руснаците как си представят настоящето и бъдещето, най-вероятно мнозинството от отговорите ще са нещо от този род: - Мы Великая Держава! - Мы делаем и всё делать будем, чтобы наша страна, наша Родина всегда была великой и могучей державой! - Мы обязаны быть великой державой! - Если Россия не будет великой державой, то она станет изгоем и други подобни. А какво е "велика държава"? Ето определението на руската Укипедия: "Вели́кая держа́ва — условное, не юридическое обозначение суверенных государств, которые, благодаря своему политическому влиянию, играют определяющую роль «в системе международных и международно-правовых отношений»" Т.е. "велика държава" е тази която притежава способности да се намесва в работите на други държави и в международните отношения. Това е характеристика която описва изцяло външните взаимодействия и политики на държавата, но не и вътрешните. Един народ, който осъзнава себе си като субект или нация, на първо място гледа на държавата като на вътрешен институт в услуга на субекта (на гражданите) и едва след това гледа външните политики и външните взаимоотношения на същата тази държава. При руснаците е обратно. На първо място за тях е величието на държавата и едва след това, какво прави същата тази държава вътре в своите граници.

Старо, но все пак полезно. Опит за обяснение какво се е случило в Русия до 2017 (Клипът е от 2017г.)