Atom

След като обсъдихме три от възможностите "след ерата Путин" - военен режим, еднапартиен режим с фашистка идеология и преход към демокрация, остава да се разгледа и четвъртата възможна опция - еднопартиен режим с официална нео-комунистическа държавна идеология. Тази опция също си има своите основания и предпоставки. На първо място това е соцносталгията + историческите митове за величието на СССР, които са просмукани в съзнанието на руснаците. На второ това е социалната структура на руското общество и големите неравенства, които се чувстват като несправедливост. Не на последно място това е ненавистта към олигарсите и самата същност на капитализма, който се разглежда от много руснаци като присъщ на на омразния запад и чужд на "руската душевност" Разбира се ако тази опция се осъществи, то най-вероятно това няма да е повторение на комунизма/социализма от времето на СССР, а по-скоро опит за прилагане на китайския модел на руска почва. Доколко един такъв опит би бил успешен и продуктивен е друга приказка.

Проф. Дарина Григорова дава следното определение: "Русия като култура е европейска, като дух-православна, а като държава-евразийска". Не знам колко е правдиво то и на какво се опира. Нямам идея какво трябва да се разбира под "православен дух" и какви са характеристиките на това явление. Ако под "култура" се разбира т.н. висока култура, то определено руската висока култура е европейска. Ако под "държава" се разбира политическата култура и политическата система в Русия, то определено те са евразийски. Руската култура (в най-широкия смисъл на това понятие) е микс между европейска висока култура и азиатска политическа. Това положение си има своите исторически обясняния. Ако понятието "нация" се разбира като политически субект, а "народ" като политически обект, то в Русия историческите събития протичат по начин по който така и не се оформя някаква руска или российска нация във формата на политически субект. В Руската империя процесът по формирането на руска нация протича между 1905 и 1917г., но той е прекъснат от болшевишката революция. По времето на СССР се набляга на субектността на малките нации, но не и на руската. Така в рамките на КПСС съществуват отделни партийни организации в републиките, например "Коммунистическая партия Украины", но няма КП на РСФСР. Такава се учредява едва в 1990г. Като учредители на ООН участват СССР, Украинската ССР и Беларуската ССР. Русия като РСФСР обаче не участва. Това спомага за утвърждаването на украинската политическа субектност. Руснаците обаче политически и институционално са приравнени на съветския народ. След разпада на СССР започва нов процес, но отгоре надолу за формиране този път на российска нация, но новият процес засега е безплоден. В конституцията на РФ като суверен е посочен "многонациональный народ Российской Федерации", но до момента многонационалният народ все още не се е осъзнал като единен политически субект за да кажем, че има жизнена российска нация. При липса на ясно изразен политически субект или субекти, единственото възможно решение е автосубектност на самата власт. Тази автосубектност на властта от своя страна предполага изграждането на т.н. вертикаль власти. Проблемът в случая е, че властта е персоналиска, е не институционална.

"82% граждан считают Россию великой державой" - https://newizv.ru/news/2023-02-17/vtsiom-82-grazhdan-schitayut-rossiey-velikoy-derzhavoy-397754 . За да бъде "велика държава" обаче, освен от велика армия, Русия се нуждае и от велика икономика, а и от велика "мека сила" (култура, наука, образование и т.н.). В същото време все повече се налага идеята "Россия может быть либо великой, либо никакой". Т.е., че самата същност на Русия изключва друго съществуване - било като регионална сила, било като "нормална" държава. Велика държава или нищо -това са възможностите в главите на руснаците. Ако към това се прибави и другата основна идея на руснаците "Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России", нещата се изясняват. Диагнозата се очертава на шизофрения + ясно изразен садомазохизъм.

Посочих ти конкретната тема, тъй като в нея съм писал подробно по този въпрос. Ако толкова те интересува моето мнение по въпроса за русофилите, може да ми прочетеш постовете там. Просто не ми се повтарят едни и същи неща. Тук темата е друга - "Какво предстои след ерата Путин?", а не за еврото, кой ще победи във войната в Украйна или за русофилството.

Дорогие наши друзья! Трагедия назревает, она уже видна

Има си тема за русофилите и ако толкова искаш да да дискутираш този въпрос може да го правиш там. На мен лично ще ми е интересно да споделиш собствената си визия по този въпрос. Какво например те мотивира теб самия.

А какво означава да се родиш като българин? Едно новородено на което и двамата родители са българи, но е осиновено в ранна възраст от чужденци, дали е българин по рождение? Всичко зависи от възпитанието и средата. Ако осиновителите му кажат, че биологичните му родители са българи може и да стане българин, а може и да не стане, което е по-вероятно. Ако не му кажат, забрави за българската му идентичност. Същото е и с русофилията. Тя е заложена като програма в националната ни митология, в националните ни символи, в образователната програма и т.н.

Не се ражда такъв, както никой не се ражда българин, грък, сърбин и т.н. Това не са биологични категории. Етническата или национална идентичност се определят от средата, семейството, културата, образованието и т.н. Същото е и с русофилството. То се култивира от семейната среда, образованието, национални митове, национални символи и т.н. Какво неясно има?

Сигурно е така и точно това да е предпоставката за този феномен. Това само по себе си обаче не е достатъчно и не може да обясни изцяло русофилията. Защо например искат това по-голямото да е точно Русия и руския мир, а не нещо друго? Русия не е единствената възможна опция, която да компенсира чувството за непълноценност и незначителност. Явно Русия е закодирана някъде в културната ни матрица или в националният ни мит и при наличие на предпоставки (това за което спомена) по някакъв начин заема място в съзнанието на част от нашите сънародници. Т.е. ако желанието да си част от нещо по-голямо и по-значимо може да е рационално (дори и рационалното да е неосъзнато), то изборът това голямото да е точно Русия и руския мир е нерационален избор, а избор предопределен от други фактори, които са свързани по-скоро с идентификацията и самоопределението.

Така е. Това обаче е валидно ако разглеждаме нещата рационално. Горе писах, че в случая става въпрос за идентичност. При идентичностите няма рационалност. Аз например съм българин не защото съм избирал да бъда такъв, ръководен от някакви рационални подбуди, а защото да съм българин е част от моята идентичност. Та и тук така. Родните русофили са русофили и рускомирци защото това е част от тяхната идентичност. Рационализмът в случая е безсилен.

Както всичко останало при путиназма, така и понятието "русский мир" има много значения и е доста разтегливо. Най-много ме кефи определението на Сурков: Русский мир, - Это везде, где люди говорят и думают по-русски. - Это там, где, может быть, они не говорят и не думают по-русски, но где они очень уважают русскую культуру. Там, где уважают наших ученых, наших писателей, наше искусство - Там, где они видят в русской модели развития национального альтернативу для того, что у них есть у себя дома. - Там, где уважают нашего Путина, — это тоже все русский мир - Там, где люди боятся русского оружия, — это тоже русский мир - Это также любая страна, которая надеется на Россию, на ее защиту, покровительство, на то, что она может прислониться к ней в случае конфликта. Таких стран очень много: и в Африке, и где угодно, по всему миру С други думи "руският мир" е там където Русия може да влияе и да налага собствените си политики. Без значение по какъв начин - било чрез език, култура, путинизъм, страх, армия..... и без значение къде е това "там" (где угодно, по всему миру). Съответно рускомирците са хората които поддържат руските политики и идеологии. И пак без значение какви точно са тези политики и идеологии и каква е тяхната конкретика. Единствено важно в случая е да идват от официална Москва. Ако Москва хвали Путин и го обожествява и те ще го хвалят и боготворят. Ако утре се обърне палачинката и на власт дойде някой който да хули Путин и да го обвинява в най-големите престъпления, рускомирците ще станат най-големите критици и най-яростните обвинители на Путин.

Задължително е за "русский мир" и за хората които се идентифицират с това явление. Както има българи, гърци, украинци и т.н., така има и рускомирци - хора, които се чувстват комфортно само като част от руския мир. Задължително е и за путинистите. Въпрос на идентичност.

Само едно вмъкване - целта на темата не е да се сравняваме със запада, а със страните от централна и източна Европа. Все пак "историческите фактори" на България не са чак толкова уникални, а и няма как да ги променим.

Economic.bg са опитали да разберат защо България е толкова бедна. За целта са питали ChatGPT. Ето и отговора: Защо икономиката на България е толкова малка? 1. Исторически фактори: България е преминала през множество исторически събития, които са влияели върху икономическото ѝ развитие. Например, като социалистическа държава, България е имала централизирана и контролирана от държавата икономика, която е довела до малка иновативност и забавяне на икономическия растеж. 2. Ниска продуктивност на труда: България има ниска продуктивност на труда в сравнение с други по-развити страни. Това се дължи на множество фактори, като ниска образователна степен на работната сила, ниска технологична осведоменост и ниско ниво на иновативност. 3. Ниска инвестиционна активност: България има ниско ниво на инвестиции в икономиката. Това се дължи на множество фактори, като липса на достъп до кредити, ниски доходи на населението и липса на стимули за инвестиции в някои сектори. 4. Корупция: Корупцията е сериозен проблем в България и оказва отрицателно въздействие върху икономическото развитие. Тя може да увеличи разходите за бизнеса, да намали ефективността на публичния сектор и да подкопае доверието на инвеститорите. 5. Ниски доходи на населението: България има една от най-ниските медиани на доходите в Европейския съюз. Това означава, че консумацията на стоки и услуги е ограничена, като резултат от което се намалява размерът на икономиката. https://www.economic.bg/bg/a/view/zashto-bylgarija-e-tolkova-bedna-chat-gpt-ima-otgovor Какво ни показва този отговор в контекст на темата: Историческите фактори, така както са отбелязани тук не са специфични проблеми само за България. Ниската продуктивност без съмнение се дължи на посочените фактори, но тя е в пряка корелация и с ниските доходи. Трудно е да се каже кое в България е първичното - ниските доходи или ниската производителност. За останалите фактори - корупция, ниска инвестиционна активност и ниски доходи на населението е ясно.

Навремето Путин прокараше идеята за РФ като държава на российската нация (а не на руската). От тази идея не се получи абсолютно нищо, тъй като преди установяването на Русия като държава на някаква нация би трябвало да се формира самата нация. Или поне двата процеса да протичат успоредно. Сега российската идея се позабрави и на мода пак е руската. Докато Путин е на власт и от тази идея няма да излезе нищо, но за сметка на това по всичко изглежда, че "руската идея" има най-голям потенциал да предопредели ерата "след Путин". Ето един цитат: "Фашизмъ — формула чистаго націонализма, появившаяся въ противовѣсъ безбожному безпощадному интернаціоналу. Фашизмъ положилъ въ основу охранять старину—нравственную, свои національно историческія святыни—религію. Значить, русскій фашизмъ не можетъ быть принятымъ полностью — итальянцами, итальянскій — китайцами, китайскій — американцами, американскій фашизмъ — японцами и т. д. Поэтому у каждой націи будетъ свой специфическій фашизмъ, хотя—бы съ неизмѣннымъ однимъ основнымъ положеніемъ для всего міра: всѣ и все для своей націи и свою жизнь для нея. Да, только одинъ религіозно-нравственный фашизмъ сотретъ съ лица земли этотъ кровавый, звѣриный матеріалистическій интернаціонализмъ съ возглавляющимъ его жидо—масонствомъ." Това е цитат от книжката "Первый русский фашист Петр Аркадьевич Столыпин", публикувана през 1928г. от Ф. Т. Горячкин. С лека редакция с цел осъвременяване на понятията тези идеи са актуални и в днешна Русия. Според Горячкин основният враг на Русия тогава е "звѣриный матеріалистическій интернаціонализмъ". Сега не е модерно да се говори за интернационалисти, а за глобалисти. И тогава и сега противодействието се базира на опора в "нравствените особености" на руснаците и се търси в традициите и миналото. И тогава и сега от хората се очаква жертвоготовност - да отдадат живота си за нацията, за русския мир или за Россия. Днешните идеи за русский мир и противопоставянето му на някакъв глобализъм и "глобалния елит" не са нещо ново и революционно. Същите идеи могат да се видят в работите на Горячкин, Илин, Дугин, Сурков и др. По своята същност това са идеите на фашизма. И ако Горячкин, Илин или Дугин споменават директно фашизма и се уповават на него, то Путин, Сурков и другите съвременни идеолози прокламират все същите фашистки идеи, но свенливо и без изрично да афишират, че става въпрос за фашизъм. Като едноличен властелин Путин не иска да се обвързва официално с която и да е идеология, тъй като всяка идеология може да ограничи собствената му власт. Предстои да видим дали "след ерата Путин" Русия ще се трансформира в пълноценна фашистка държава. Това е една от опциите и тя си има своите солидни предпоставки. Все пак "глубинния народ" е достатъчно облъчен с фашистка пропаганда, а и за елита това е една от опциите при която самият елит би имал възможност да запази статуса си и да получи някакви перспективи.

Безсъмнено историческите интерпретации на Арестович са правдиви. Не съм съгласен обаче, че Путин се опитва да построи Русия като национална държава на руснаците. Това което прави на практика Путин (неговите дела, а не думите му) е едно единствено - този човек построи своя собствена, персонална държава. Той никога не е имал за цел да строи Русия като нещо различно - било национална държава, било универсална империя. Цялото говорене при Путин е ситуативно и има за цел решаването на неговите текущи проблеми и оправдание на моментните му действия, а няма за цел постигането на някакви дългосрочни цели. Що се отнася до "текущите му проблеми", те се свеждат до разширяване и запазване на властта. Власт заради самата власт, а не власт заради постигане на някакви национални или държавнически цели.

Разбира се, че Украйна може да загуби войната. Това дали ще има 'победа' или 'загуба', освен от битките на бойното поле до голяма степен зависи и от настроенията на обществото. Да си представим следната ситуация: Украйна изтласква напълно агресора от четирите области - Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожска, но по някаква причина Крим остава руски. Настроенията на украинското общество са такива, че дори да отблъснат агресора напълно от четирите области, това пак може да се почувства като загуба, тъй като Крим остава руски. Нищо не пречи горната ситуация да се представи от Кремъл за 'победа'. Ще кажат нещо от рода на: "Русия водеше война срещу НАТО и целия западен свят, които искаха да унищожат РФ, но руската армия победи, благодарение на което запазихме страната си цяла и я спасихме от унищожение" Т.е. освен от битките на бойното поле, това коя страна ще победи и коя ще загуби зависи и от субективната оценка на събитията. Личното ми е мнение е, че Русия загуби тази война в деня в който е започна.

Мога да се съглася, че самият народ не е готов за демокрация, а и не иска такава. Не мисля обаче, че ФСБ са истинските властимащи в РФ. Властта в РФ е персоналиска и произтича от Путин. Той е източникът на власт, а не ФСБ. Да опитаме да видим нещата през погледа на елита. Основната цел на всеки елит е на първо място да запази и гарантира своя социален и икономически статус. Сегашният елит е "кръгът на Путин". Ако след него имаме нов лидер, някой Путин-2 и той продължи по путински, то новият лидер задължително ще трябва да се опре на свой собствен "кръг Путин-2". Двата кръга обаче - този на Путин и този на Путин-2 няма да съвпадат и е почти сигурно, че ще има размествания в елита и сътресения. Ако властта директно премине в ръцете на някакви силови структури - било само ФСБ, било комбинация от няколко такива силови структури, то почти сигурно пак ще има размествания и сътресения в елита. Една от опциите на сегашният елит да запази своя икономически и социален статус след "ерата Путин" е именно демокрацията. Вадят например Навални, Карамурза и др. подобни от затвора, канят някой друг опозиционер от чужбина и организират кръгла маса на която да се договорят условията на прехода. Резултатът най-вероятно ще е някаква "демокрация по руски". По този начин, чрез един управляем и контролиран преход към демокрация членовете на елита си гарантират своето непосредствено бъдеще, а от там нататък каквото сабя покаже. Другият вариант сегашният елит да запази своя икономически и социален статус е властта от персонална да се трансформира в партийна. Моделът е една управляваща партия и една официална идеология, а всичко останало подчинено на тях. Т.е. от фашизоиден да се премине на класически фашистки режим.

А дали "след ерата Путин" е възможно са се конструира някаква демократична система (пък била тя и несъвършена) или такава опция е невъзможна (или с много ниска вероятност). Оставам с впечатлението, че повечето анализатори прогнозират по-скоро авторитарно или тоталитарно развитие на РФ. Разбира се изключвам политическите лидери на опозицията в емиграция, които просто са длъжни да предсказват демократично бъдеще на Русия.

Нямам думи. Втори, не се ли усещащ какви гадости пишеш. То бива бива, ама чак толкова. Как може изобщо да приравняваш убийство на човек с бан в някакъв си форум. Абе хора, някаква човещина не е ли останала във вас !?

И тъй като агентурната робата с изселените няма да се води директно от Москва, а от руския вече Киев, то и нашите русофили ще се прехвърлят от директно подчинение на Москва, към подчинение на регионалния център Киев. А може би дори не към Киев, а към Черновци. Все пак Буковина ментално е по-близо до нас и от Киев и от Москва. Или пък ще минат към Кишинев, ако руснаците прилапат и Молдова. Като през турско. Тогава центърът за работа с българите е бил Одеса, а не Петербург или Москва.

"Нам надо будет Францию, Италию, Болгарию, и ещё что-нибудь, украинцом отдать" се превежда като Ще трябва да дадем Франция, Италия, България и още нещо на украинците. Според него с украинците «надо честно поделиться» и да ми се даде нещо като компенсация за страданията от сегашната война. Същото може да се види и тук: Пригожин: Францию, Италию, Болгарию нужно будет отдать украинцам

Гледайте цялото интервю на Пригожин. За нас като българи е интересно това което казва след 28:21 За мен това не са празни приказки на луд човек. В случая Пригожин просто озвучава по-радикалните идеи на Кремъл, които няма как да се заявят открито и директно от управляващите. Това не е нещо ново. Преди тази роля изпълняваше Жириновски. Сега Пригожин явно е един от хората които ще трябва да вършат тази работа. Както и да е. Изводите са, че в случай на победа за руснаците те няма да се задоволят само с нея. Ще има и следваща фаза, а на финала за нас е предвидена ролята на васали на руските васали. Т.е. ние да станем васали на украинците, които от своя страна ще са васали на руснаците. Родните русофили трябва хубаво да си помислят какво пишат за украинците, защото в случай на руска победа за българските русофили вече няма да отговаря директно Москва, а ще бъдат прехвърлени на подчинение на Киев.