Atom

Да, Путин може да изкара до 80+ и войната да продължи още дълго. Не мисля обаче, че може да се продължи със същата политически линия или поне не и съществуващата във вътрешно-политически план. Електоралната автокрация изисква непрекъснато доказване, успехи и овации. С това нещо е свършено. С други думи дори и да се развие този сценарий (Путин остава на власт още дълго) така или иначе ще трябва да измислят нова схема. При запазване на електоралната автокрация има риск смутовете да започнат още по време на ерата Путин, а не след нея. При тази система всякакви избори, пък били те и най-нарисуваните носят риск. Виж например какво стана при последните избори в Беларус. За разлика от Лукашенко, Путин няма "по-голям брат" на който да разчита да му помогне в случай на някакви екстремни събития.

Не мисля, че Русия има пред себе си десетилетия за експерименти. За една държава с такива огромни размери това е лукс. Смутовете не могат да продължат кой знае колко дълго време. Общо взето пред тази страна няма много алтернативи. Ако след "ерата Путин" има смутове или трябва да последва сравнително бърза стабилизация в рамките на няколко години (а не десетилетия) или страната ще се разпадне на по-малки формирования.

Не знам защо реши, че склавите трябва задължително да са някакво племе. Американците например днес използват понятието "латинос". Те определят разни хора като латиноси, преброяват ги като латиноси, имат някакви специфични политики към тях като латиноси и т.н. Това не означава обаче, че някъде там съществува племе на латиносите или народ на латиносите. Самите латиноси са си мексиканци, перуанци, колумбийци и т.н. Нещо подобно имаме и със склавите. Идват някакви нови варвари на границата с Империята и за римляните те стават склавени. Това обаче по никакъв начин не означава и не гарантира, че някъде извън или вътре в римската империя съществува племе или народ наречен склавени, словени и т.н. Та племе, етнос или народ словени / склави и т.н. може и да няма. По всяка вероятност обаче славяноезичните са имали някакви понятия с които да обозначат езика си. Например нашия език, народен език, словен език и т.н. Това са били просто думи с които тези хора маркират езика си и нищо повече Гърците са заимствали една от тези думи и са започнали да обозначават с нея новите варвари. Защо точно тази дума? - така се е случило.

Колективно управление не означава непременно демократично. Колективното управление се разбира като опозиция на едноличното управление (тип монархия / автокрация) и пак може да бъде авторитарно. Просто при него пълната власт не е концентрирана в ръцете на един човек, а в някакъв колективен орган. Що се отнася до лидерите, то те са по-скоро първи сред равни. Управлението на СССР по дизайн например не е еднолично, а колективно. Като изключим Сталин, останалите лидери - Хрушчов, Брежнев и т.н. са първи след равни в политбюро, а не самовластни царе. Де юре и на практика властта е в колективен орган - политбюро, а не е концентрирана в ръцете на един човек. Дори Ленин не управлява еднолично, а властта е разпределена и споделена. При силовите режими - хунта и подобни, също имаме в повечето случаи колективно управление. То и затова например много често се употребяват изрази в множествено число, като "властта на генералите", "режимът на полковниците" и т.н. Естествено това не пречи да има силен лидер, но той си остава пръв сред равни, а не е със статут и имидж на Цар.

Какъв е властовия механизъм на 'Государство Путина' според Сурков: "Умение слышать и понимать народ, видеть его насквозь, на всю глубину и действовать сообразно – уникальное и главное достоинство государства Путина. Оно адекватно народу, попутно ему, а значит, не подвержено разрушительным перегрузкам от встречных течений истории. Следовательно, оно эффективно и долговечно. В новой системе все институты подчинены основной задаче – доверительному общению и взаимодействию верховного правителя с гражданами. Различные ветви власти сходятся к личности лидера, считаясь ценностью не сами по себе, а лишь в той степени, в какой обеспечивают с ним связь. Кроме них, в обход формальных структур и элитных групп работают неформальные способы коммуникации. А когда глупость, отсталость или коррупция создают помехи в линиях связи с людьми, принимаются энергичные меры для восстановления слышимости." Какъв е способа за предаването на власт, където всички институти имат само една цел - да осигурят връзката на Върховния Вожд с гражданите? Кой и как може да стане Върховен Вожд? Държавата на Путин е електорална автокрация. Задължителен елемент при нея е Вождът от време на време да се представя пред народа на мероприятия наречени избори, а народът да го акламира чрез овации (да го избира). Това е същността на путинската изборната система, а не осъществяването на истински избори, между конкурентни кандидати. Този процес на пръв поглед е елементарен - ако не ти стигат гласове фалшифицираш изборите и толкова. Нещата обаче не са чак толкова прости. За да е легитимна властта на Вожда както в очите на елита, така и в очите на народа, овациите трябва да са искрени и бурни. Ако на едни нормални избори победа с 51% е победа, то при електоралните автокрации такъв резултат би бил поражение и целия вертикал на властта може да се срути. Просто в очите и на елита и на народа Вождът няма да е достатъчно вожд. Следователно при този тип управление, Вождът трябва непрекъснато да доказва лидерството си както пред елита, така и пред народа. Путин го правеше чрез войните. Първия му мандат идва с втората чеченска война. Победата в нея (или поне обявяването на победа) + последващото увеличаване на цените на въглеводородите и дъждът от петродолари който се изля върху Русия му създаде образ на изключителен лидер. Врътката с Медведев обаче му помрачи имиджа и победата на изборите през 2012 се възприе като неубедителна - овациите не бяха достатъчни. Последва 2014 и Крым Наш, които отново го изстреляха към върха. Сегашната война бе планирана като малка, бърза и победоносна, а целта и беше отново да вдигне поразклатения рейтинг Путин. Отново да има бурни овации, които от своя страна да позволят един относително безпроблемен "трансфер власти" Такъв един модел е неустойчив, рисков и овациите никога не са гарантирани, а трябва да се "изработят". Моделът работи ако непрекъснато има някакви успехи - било военни, било икономически. Ако успехите спрат, спира и модела и ще трябва да се замени с нещо друго. Другото се писа по-напред - хунта, еднопартиен фашистки режим, монархия или отказ от авторитаризма, кръгла маса с опозицията и т.н. Това при положение, че Русия изкара късмет. Ако няма късмет следват смутове, революции и едва след това хунти, монархии и т.н. А може и Русия да не издържи на смутовете и Империята окончателно да се разпадне.

За Русия тя си е ера Путин. Нещо повече, самата държава е "Путинска държава". Поне така се възприема от елита, а и от голяма част от народа. Ето един цитат от Сурков, но в по-голямата си част почти същото се споделя и от останалата част на елита: "Обрушившись с уровня СССР до уровня РФ, Россия рушиться прекратила, начала восстанавливаться и вернулась к своему естественному и единственно возможному состоянию великой, увеличивающейся и собирающей земли общности народов. Нескромная роль, отведенная нашей стране в мировой истории, не позволяет уйти со сцены или отмолчаться в массовке, не сулит покоя и предопределяет непростой характер здешней государственности. И вот – государство Россия продолжается, и теперь это государство нового типа, какого у нас еще не было. Оформившееся в целом к середине нулевых, оно пока мало изучено, но его своеобразие и жизнеспособность очевидны. Стресс-тесты, которые оно прошло и проходит, показывают, что именно такая, органически сложившаяся модель политического устройства явится эффективным средством выживания и возвышения российской нации на ближайшие не только годы, но и десятилетия, а скорее всего и на весь предстоящий век. Русской истории известны, таким образом, четыре основные модели государства, которые условно могут быть названы именами их создателей: государство Ивана Третьего (Великое княжество/Царство Московское и всей Руси, XV–XVII века); государство Петра Великого (Российская империя, XVIII–XIX века); государство Ленина (Советский Союз, ХХ век); государство Путина (Российская Федерация, XXI век)." В тази картинка обаче няма опция за "ера Песков", ера Мишустин или който и да е друг. Сегашният модел изисква "ерата Путин" да продължи и след Путин по путински. Ето пак цитат от Сурков: "Необходимо осознание, осмысление и описание путинской системы властвования и вообще всего комплекса идей и измерений путинизма как идеологии будущего. Именно будущего, поскольку настоящий Путин едва ли является путинистом, так же, как, например, Маркс не марксист и не факт, что согласился бы им быть, если бы узнал, что это такое. Но это нужно сделать для всех, кто не Путин, а хотел бы быть, как он. Для возможности трансляции его методов и подходов в предстоящие времена." Цитатите са от Владислав Сурков: Долгое государство Путина

Вярно е това, но все пак ние се различаваме доста от Русия. При нас все още има алтернативи, а освен това властта на ББ никога не била толкова всеобхватна като властта на Путин. Имаме ББ, опозиция на ББ и най-малко още един център на власт представен от групата Доган-Пеевски-Гешев. Колкото и да действат заедно, това все пак са някакви независими играчи и не са едно цяло с ББ. В Русия нещата са докарани до крайност и цялата държава се управлява по волята на един човек. Освен това в момента руският елит просто не вижда алтернатива на Путин, ама никаква. При положение, че няма механизъм за предаване на властта това е огромен проблем. Думите на Володин "Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России" не са някакъв празен ПР ход, а съвсем искрена констатация на този човек. Елитът наистина мисли така и пред себе си не вижда друга опция.

И защо да чакат чак когато бъде сломена "нацистката армия на киевския режим" ? Нали войната уж се води за "освобождаването" на тези хора. Ако ги имаше и бяха толкова много и толкова угнетени от "нацистите", хората щяха да посрещнат руската армия с цветя като истински освободители още в началото на войната, а не да чакат нейния край. Толкова много угнетени и потискани хора няма нито как, нито къде да се скрият. Ето посрещането на нацистката армия в Судетите от тамошните немци, които навремето също са се чувствали угнетени от чехите: А ето и посрещането на руската армия в Херсон: "Народната любов" и в двата случая няма как да се скрие. Руснаците не могат да съберат дори 100 човека в тяхна подкрепа за пропагандни цели. Ето един клип който би трябвало да рекламира, че "Россия пришла в Херсон навсегда". Обърнете внимание колко човека има на площада за среща с "главните асвабадители" в самото начало на клипа:

Не ти ли харесва Бетховен? - жалко, това изпълнение наистина е много добро. Тогава ти препоръчвам Время, вперед! на Свиридов. Парчето е създадено, когато все още е имало хора, които искрено са вярвали в идеите на комунизма и, че строят един нов, много по-добър свят. Без значение, че самият комунизъм доказа своята несъстоятелност, произведението си е супер и от него лъха на оптимизъм и енергия:

Утро е - успокой топката. Пий едно ελληνικό καφέ, фрапе или там каквото ти харесва (чай разбрахме, че не пиеш). След това ако нямаш работа си пусни някакво готино парче. Горещо препоръчвам 9-та симфония на Бетховен в изпълнението на musicAeterna (много готини руснаци) под диригентството на Теодор Курентзис - гениален грък за който се говори, че е един от изгряващите звезди от световен мащаб на класическа музика:

Това го обсъждахме вече с теб, някъде още в началото на войната, но ще ти отговоря заради читателите на форума. Аз нямам проблем с руснаците. Руснаците са велик народ, който е дал на човечеството още по-велики личности в един куп сфери - наука, литература, музика и т.н. Нямам проблем и с немците, които също са велик народ и също са дали на човечеството един куп още по-велики личности във същите тези сфери. Нямам никакъв проблем и с гърците, които като народ също са дали много на човечеството. Въобще нямам проблем с който и да е народ на тази планета. Ще ти цитирам думите на Димитров в Лайпциг: "Диваци и варвари в България са само фашистите. Но аз ви питам, господин Председател: в коя страна фашистите не са диваци и варвари?" Бесни кучета са путинстите-фашисти, но в коя страна путинистите-фашисти не са бесни кучета? Или хитлеристите-нацисти, или οι μεγάλοι Πατριώτες - православни джихадисти, които не приемат източно-европейците за хора, а ги считат за полу-човеци или полу-животни, но искат да ги използват като инструмент с който да построят някакъв утопичен ортодоксален райх.

В руското пространство на интернет циркулира някаква теза, че Путин и управляващите в Русия не искат победа, но не искат и поражение. Искат замразяване на ситуацията с намален интензитет на бойните действия. Т.е. вечна или най-малкото дълга война. Не за друго, а защото и при победа и при поражение ще трябва да предприемат нещо, а не знаят какво. "Элитка, на мой взгляд, больше боится победы России, чем поражения. Потому что не знают что делать дальше, после победы.. Весь их комфортный мирок затрещит, и надо будет включать голову и принимать решения по дальнейшему пути и развитию России, а они привыкли жить по указке кураторов запада..Поэтому на украине на СВО шаг вперед, два назад." Разни коментари в този дух започнаха все по-често да се появяват под различни статии и клипове.

На кого симпатизираш повече? 1. На управляващите в Русия - Путин, "Едина Россия" и т.н. Т.е. на "стандартния фашизъм" по марксиското определение на този термин или 2. На военните кореспонденти или както още ги наричат в Русия "турбопатриоти". Т.е. на "истинските автентични фашисти", според определението на Дугин. Коя разновидност на фашизма ти е на сърце - "стандартния фашизъм" или "истинския фашизъм".

По-горе писах, че един от възможните сценарии за ерата "след Путин" е партийния режим: "4. Колективно управление на базата на управляваща партия, т.е. партиен режим. Ниско, до умерено вероятно, тъй като населението е деидеологизирано, а при този тип режими е почти задължително управляващата партия да има някаква идеология, споделяна от мнозинството от населението. Все пак руското общество при определена обработка може да приеме подобен режим на базата на някаква профашистка идеология" Още през 90-те в една от статията си "Фашизм безграничный и красный", Александър Дугин излага идеята си, че единственият път пред Русия е фашизма: "В XX веке существует всего три идеологические формы, которые смогли доказать реалистичность своих принципов в вопросе политико-государственной реализации - это либерализм, коммунизм и фашизм. При всем желании невозможно назвать иную модель общества, которая не была бы одной из форм этих идеологий и одновременно существовала бы в реальности. Есть либеральные страны, есть коммунистические и есть фашистские (националистические). Других нет. И быть не может. В России мы прошли два идеологических этапа - коммунистический и либеральный. Остается фашизм......" Според Дугин, още тогава руското общество е готово да приеме една от формите на фашизма, а именно т.н. десен фашизъм или национал-капитализъм. Според него обаче това е по-лошата версия на фашизма, нещо като фашизъм менте: "Доминация национального капитала - это марксистское определение фашистского феномена. Оно абсолютно не учитывает специфической философской саморефлексии фашистской идеологии, сознательно игнорирует базовый, корневой пафос фашизма" Според него истинският фашизъм е левият фашизъм или национал-социализма: "О русском фашизме можно говорить как о "русском социализме"........... Русский социализм - это не русские для социализма, но социализм для русских." Тъй като думата "фашизъм" не се приема добре от руското общество, в по-късните си работи Дугин се отказва от тази концепция и предлага идеята за някакъв "четвърти път". Т.е. уж нещо различно от либерализма, комунизма и фашизма. Общо взето това е критика и на трите идейни течения, но авторът не предлага нищо ново. Четвъртият му път на практика е все същия ляв фашизъм или национал-социализъм, но този път без да се акцентира на понятието фашизъм. Това което се наблюдава сега - раздори между представители на управляващата партия "Единая Россия" и т.н. турбопатриоти (военкори и др.) е борба между две концепции, коя от тях ще определи бъдещето на Русия и ще се наложи в епохата "след Путин". Дали десния фашизъм на националния капитал, чиито представители са членовете на Единая Россия или новото ляво и "истинско фашистко движение" (според ранния Дугин), чийто представители са т.н. турбопатриоти.

Не знам думата словени какво общо може да има с някакво хипотетично племе "склави". Славянската дума словени обаче има пряка връзка с гръцката дума "склави". Гръцката дума е директна адаптация (според особеностите на фонетиката на двата езика по това време) на славянската.

Турбопатриоты против "Единой России"

Какви са възможностите за ерата "след Путин": 1. Нов персонален режим. Този сценарий е много малко вероятен. Путин бавно и методично, в продължение на години концентрира в ръцете си своеобразен "политически ресурс", който си е лично негов и много трудно може да го предаде или преотстъпи на някой друг. Новият лидер ще трябва да тръгне практически от нулата и тепърва да събира и концентрира в ръцете си свой собствен "политически ресурс" 2. Колективно управление, тип консолидирана силова диктатура или нещо като хунта. Също малко вероятен. Силовите структури са фрагментирани и консолидацията между тях практически е невъзможна. 3. Колективно управление тип неконсолидирана силова диктатура. Т.е. властта да се поеме от някоя от многобройните силови структури. Този сценарий е по-вероятен, но съществуването на такъв режим в дългосрочен период не е гарантирано, тъй като останалите силови структури ще се явяват естествени конкуренти на "официалната" власт. 4. Колективно управление на базата на управляваща партия, т.е. партиен режим. Ниско, до умерено вероятно, тъй като населението е деидеологизирано, а при този тип режими е почти задължително управляващата партия да има някаква идеология, споделяна от мнозинството от населението. Все пак руското общество при определена обработка може да приеме подобен режим на базата на някаква профашистка идеология. 5. Отказ от авторитаризма. Елитите обявяват амнистия и организират кръгла маса на която канят избрани опозиционни лидери за да се очертае преходния период към частична или пълна демократизация на страната. На сегашния етап този сценарий е с много ниска вероятност. Нито един от горните сценарии не е очевиден и безпроблемен. За елитите всеки един от тях носи повече минуси, отколкото плюсове. Рисковете от турболенции или дори разпад на РФ идват именно от липсата на безпроблемна алтернатива на сегашния персоналистки режим, където цялата власт е съсредоточена в ръцете на една личност.

За една тайфа, дружина, група, партия, която се създава и води от най-силния не е въпроса дали се базира на терор, убеждения/идеология или някаква договореност, а дали групата е институционализирана или не. Дори мафията си има своите институти. Без институти на каквато и основа да се крепи тази група тя е неустойчива и ще се разпадне след като си отиде нейният основател. Такова нещо като управлението на съвременна Русия няма никъде другаде. Аналози могат да се търсят в историята, като например империите на Александър Македонски или Атила. Тази пропаганда се разпространява от самата глутница, а не от опозицията или от някой друг. Целта е електоратът да не си и помисли за друга алтернатива. Това обаче е късогледа политика. Сега, когато наближава момента вождът да бъде заменен, същата пропаганда работи срещу глутницата. Който и да наложат друг, винаги в обществото ще има хора, които няма да приемат новия и ще очакват при неговото управление да има разпад на Русия. Това е още една от аномалиите на Русия. В коя друга държава елитът поддържа тезата, че без някаква личност, било това Макрон, Байдън, Тръмп, Меркел или който и да е друг, държавата ще изчезне или ще се разпадне? Дори на турците няма да им мине през главите подобна идея, че без Ердоган Турция ще изчезне или ще се разпадне. А идеята, че без Путин Русия е загубена са набива в главите на руснаците от много дълго време. Това например е от преди повече от 10 години и е по повод изборите през 2012:

По-скоро въпросът е откога ние използваме думите Империя и Император. В старобългарския език, а и в новобългарски до сравнително късно думите са Царство и Цар. На сръбски език например все още са Цар и Царство: Октавијан Август (лат. Gaius Julius Caesar Octavianus Augustus;[н. 1] Рим, 23. септембар 63. п. н. е. — Нола, 19. август 14) био је први римски цар и оснивач Римског царства - https://bg.wikipedia.org/wiki/Октавиан_Август Наполеон I Бонапарта (франц. Napoléon I Bonaparte; Ајачо, 15. август 1769 — Лонгвуд Света Јелена, 5. мај 1821) је био генерал у Француској револуцији и као вођа био је први конзул Француске Републике од 11. новембра 1799. до 18. маја 1804. и цар Француске и краљ Италије од 18. маја 1804. до 6. априла 1814. и онда поново на кратко Конзул од 20. марта до 22. јуна 1815. - https://sr.wikipedia.org/wiki/Наполеон_I_Бонапарта

Ето виждаш ли - глутница вълци. Тази ''глутница вълци'' има ли някакво институционално изражение или няма? Какво представлява глутницата на практика, как се вземат решенията в нея, как се изпълняват и контролират тези решения, кой е водача на глутницата и какъв е механизма за установяване на водачество........ Подобен механизъм на управление тип "глутница вълци" има ли някакъв аналог по света, било в съвремието, било някъде в миналото?

Това какво ще очакваме ние няма значение. Важно е какво ще очакват самите руснаци от новия президент. Ако си мислиш, че докато Медведев заемаше този пост някой в Русия вярваше, че Медведев държи властта си в голяма грешка. Всички го възприемаха като фигурант и всички знаеха, че истинската власт е в ръцете на Путин. Именно с този си ход Путин разруши институцията Президент. Всички руснаци разбраха, че не е важно кой ще е на този пост, а кой командва парада. В случая парада се командва от Путин, независимо от това каква е формалната длъжност която заема - дали Президент, дали министър председател, дали нещо друго.

Е хайде сега. Житието на Методий е писано след неговата смърт, най-вероятно в България. Всички споменавания на "словени" са от късни преписи. В запазените ранни такова нещо няма, както няма между другото и "блъгари". Най-ранното споменаване на името "блъгари" в текст написан на български език е в Битолския надпис. По твоята логика щом са руски преписи няма смисъл да обсъждаме нищо, включително и твоята собствена теза. Това е картинка от руската версия на Укипедия за житието на Методий. Пише, че е от препис 12-13 век:

Виж житието на Методий: "Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия [пратеници] до цар Михаила, които казаха така: "Ние, с божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от италианците, от гърците и от немците, които ни учат различно. Но ние, славяните, сме прости хора, и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла [на Писанието], затова, добрий господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда." Според житието Ростислав и Светополк са "словенски" князе, а хората им са "словени" още докато са прости люде и преди измислянето на азбуката.

Аз го прочетох, но не разбирам идеята ти. Ако "словенин" е човек на Словото, т.е. на Божието Слово, то той е такъв независимо от етноса или езика си, пола или социалния статус. Християнската концепция не допуска различно тълкуване. Виж например Посланието на ап. Павел до галитяните, глава 3: 26-28 26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; 27. всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. 28. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. 29. Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници. Това е базова концепция в християнството. Виж и тук: "Чрез Светото кръщение всеки, който се кръщава в името Христово, се облича в Христа. Двамата стават „синове Божии“ чрез вярата в Христос. Свети Иоан Златоуст казва, че кръстеният човек „носи Христос в себе си, става едно цяло с Него, получава дълбока свързаност с Него и се превръща в икона Христова“. Като резултат от това съединяване с Христос стигаме до единението между всички кръстени, „защото вие всички сте едно в името на Иисуса Христа“. Всички кръстени образуват едно тяло, тялото на Църквата, и имат една Глава: Христос. Това премахва националните различия, социалните разслоения, противопоставянето между половете." https://www.pravoslavie.bg/Беседа/Равни-или-единни-в-Христа/ Следователно словенин / несловенин може да изразява само разлика в езика: разбираем / неразбираем, но не и разлика в религията.

Много му се връзваш на Плашилакис. Човекът е прозрачен - има си някакви личностни проблеми. Извън интернет вероятно е плах и с ниско самочувствие. Тук е да се прави на страшен и "голямата работа", та поне малко от малко да компенсира липсите от реалния живот. Не му се получава, тъй като е избрал много неподходящо място. Все пак това е форум за наука, а той освен личностни проблеми има и огромни дупки в образованието. Както и да е. Остави го да си пише глупостите и му отговаряй само от време на време, там където има риск да заблуди случайните читатели на форума. Постоянните членове на форума няма как да заблуди, защото всички вече му знаем номерата, но със случайните читатели които попадат тук от Гугъл, Фейсбук и т.н. може и да му се получи.