Atom

Като се захванахме да търсим първоначалното значение на тези термини, ми стана интересно защо древните гърци са съставили термините монархия и олигархия по един модел, а демокрация по друг. Според мен при монархия и олигархия по-скоро става въпрос за управление. Т.е. монархия - "самостоятелно управление" и олигархия "управление на малцина". Докато при демокрация по-скоро става въпрос за власт. Т.е. демокрация - "народовластие". Въпреки, че термините "управление" и "власт" доста често се използват като синоними, те все пак не са буквално едно и също нещо. Питах Gemini дали може да ме светне по-подробно по този въпрос, но ми се струва, че отговорът е по-скоро "разтягане на локуми". Ето какво ми отговори: Това е много интересен въпрос, който ни отвежда към дълбините на гръцката философия и политическа мисъл. Да разгледаме по-подробно разликите в образуването на думите и какво са означавали те за древните гърци. Структура на думите и тяхното значение Олигархия и монархия: И двете думи са съставени от две части: Олигос (ὀλίγος) означава "малко", а монос (μόνος) означава "един". Архе (ἀρχή) означава "начало", "управление", "власт". Така олигархията буквално означава "управление на малцина", а монархията - "управление на един". Фокусът е върху това кой управлява - малка група или един човек. Демокрация: Съставена е от: Димос (δῆμος) означава "народ". Кратия (κρατία) означава "власт", "силна власт". Буквално означава "власт на народа". Фокусът е върху източника на властта - народа. Защо различни окончания? -архия: Означава "управление", "власт", но с акцент върху това кой управлява. -кратия: Означава "власт", но с акцент върху това къде е съсредоточена властта. Какво са влагали древните гърци в тези термини? Олигархия и монархия: Древните гърци са виждали тези форми на управление като нежелателни, тъй като властта беше съсредоточена в ръцете на малка група или един човек, което можеше да доведе до злоупотреба и несправедливост. Демокрация: Демокрацията е била идеализирана като най-добрата форма на управление, тъй като властта принадлежи на народа. Това предполагаше равенство, свобода и участие на всички граждани в политическия живот. Защо в олигархията и монархията става въпрос само за управление, а при демокрация - за власт? Олигархия и монархия: В тези форми на управление, управлението е било виждано като привилегия на определена група хора или един човек. Властта е била нещо, което се притежава и упражнява отгоре надолу. Демокрация: В демокрацията властта не се притежава от някого, а се упражнява от всички граждани заедно. Тя е нещо, което се споделя и се основава на принципите на равенство и свобода. Заключение Разликите в окончанията на думите олигархия, монархия и демокрация отразяват различните философски и политически възгледи на древните гърци. Тези думи не просто описват различни форми на управление, а носят в себе си дълбоки значения за това какво означава да се управлява и да се бъде управляван. Зададох същия въпрос и на Copilot. Тук отговорът е значително по-кратък: Точният избор на суфикси -архия и -крация не е случайност и отразява основната природа на формите на управление, които описват. Олигархия (ολιγαρχία) и монархия (μοναρχία): Суфиксът -αρχία е производен от гръцкото "άρχω" (управлявам). Създавайки тези термини, древните гърци подчертават начина на управление, тоест кой управлява. Олигархията се фокусира върху малка група управляващи, докато монархията акцентира върху управлението от едно лице. Демокрация (δημοκρατία): Суфиксът -κρατία произлиза от "κράτος" (власт, сила). Демокрацията се характеризира с това, че властта произлиза от народа, което подчертава източника на властта и не толкова самия управленски процес. Идеята е, че народът държи властта, а не просто участва в управлението. Тези различия показват различни акценти и концепции за власт и управление, които древните гърци влагат в термините, които използват.

Тя стратегията на илюзионистите е горе-долу ясна. Общо взето има три ключови точки, като и трите са свързани със системата Ние-Те (другите) или свой-чужд. На първо място илюзионистът трябва да убеди някакви хора, че Той не е той, а част от тях и от тяхното "Ние". "Ние"-то може да е вече готово (открито или изобретено преди това от някакъв друг илюзионист) или чисто ново, създадено от нашия човек. На второ е необходимо да убеди другите членове на Ние-то, че именно той е човекът който трябва да кара влака на групата. На трето, да си реши въпроса с "коравите момчета" или както ги наричат още силовите структури. Ако е добър в илюзиите, може да ги убеди, че е Свой. Ако не става, да ги убеди,че неговото "Ние" е част от по-голямото Ние, към което се числят и "коравите момчета". В краен случай може сам да си формира групи от корави момчета. Това е. Другото е въпрос на техники и тактика.

Res-publica е по-скоро "обществено дело" (общо дело) или "обществена собственост" (обща собственост). Дали управлението е еднолично (монархия) или на някакво малцинство (олигархия), то винаги има някаква разлика между res-publica (обществените дела/собственост) и res-privata (частните дела/собственост). Управлението в Римската република не е "в/от името на народа", а "в/от името на сената и народа на Рим" или по-известно като SPQR (Senatus Populusque Romanus).

Това наистина е интересно, но по-скоро от гледна точка на етимологията на думите и как тяхното значение се променя във времето Нещо като изследване на промяната в културата и културните нагласи или като исторически преглед. Не мисля обаче, че може да улесни диалога при обсъждането на съвременни политически явления и системи, което е заявената цел. Обратно, вместо да се улесни, според мен ще се затормози. Да вземем например думата 'народ', която много често се употребява в политически дебати. Етимологията на тази дума обикновено се свързва с "народя". Т.е. нещо което се е народило - челяд, потомство. На по-късен етап думата придобива значението "много хора, тълпа" (така е фиксирана в старобългарските текстове) и по това време народ се използва обикновено като събирателно за хора, които са извън властта. На още по.късен придобива съвременното си значение с което я използваме и в момента. Ако декларираме, че ще използваме думите само в оригиналното им първоначално значение, то моментално трябва да се откажем да използваме думата "народ" в съвременното значение на тази дума и да търсим някакъв заместител. Това обаче няма да е толкова просто, защото всички останали думи също имат някакво първоначално значение, която рядко може да се преведе 1:1 със съвременните термини. С други думи за всяка съвременна категория ще трябва да се използват дълги фермани от "неутрални" думи и термини с които да се опитаме да я опишем.

Аз продължавам да не разбирам за какво е всичко това. Като информация за миналото и метод за придобиване на знание заради самото знание е интересно и е ОК, но по никакъв начин не може да ни помогне за съвремието. Доколкото разбирам обаче автора на темата, целта е именно да се направи някаква връзка със съвремието. Социалното и политическо устройство на Атинската демокрация наистина е интересно, но както правилно отбеляза по-горе Киров, условията тогава и сега са коренно различни. Първо, в античния свят тези понятия се използват за управлението на много по-малки общности, обикновено един град и неговите аграрни околности. Второ, в атинския свят има една камара безправни роби (според различни оценки между 1/3 и 1/2 от населението), наличието на които прави възможно съществуването на самата демокрация и ангажирането на всички свободни граждани в управлението на полиса.

Да, така е. Но не са само религиите и идеологиите. Почти всичко което ни прави хора и ни отличава от животните е резултат от фикции и измишльотини. Умението на хората да създават колективно въображение и да превръщат илюзиите в някаква въображаема реалност (за самите тях) е забележително. Способността на човека да създава и вярва в абстрактни концепции е основен елемент във взаимодействието на човешките същества при изграждането на сложни общества. Без тази способност щяхме да си останем на нивото на шимпанзетата.

Ние вече минахме през този етап. Имахме си дирижирана икономика в продължение на 45 години. Не мисля обаче, че нещо подобно може да се повтори в някакъв нео-соц вариант, а още по-малко във варианта на капиталистическо дирижиране на азиатските тигри. Сега се намираме в съвсем различна демографска среда и демографски тенденции в сравнение с тези които сме имали през периода на първата петилетка. Каквото било, било. За мен е по-добре да се опитаме да реформираме и заздравим институтите на сегашната политическа система и да ги направим по-ефективни, а не да си зачертаем изцяло политическата система, защото видиш ли била "чужда". А и каква е алтернативата? - нито знаем в какво трябва да се състои , нито какви ще са нейните резултати.

Добре де, а защо ти е това? Монархии има една камара. И Швеция и Испания и Саудитска Арабия са монархии, но всичко им е различно. При републиките е същата работа, както и при разните типове олигархия. Ако тръгнеш да ги класифицираш и картотекираш, сигурно ще трябва да напишеш цял труд. Не знам обаче каква ще е ползата от това упражнение.

Какво значение има дали са били под властта на чужда сила или на собствена сила. Да не би преди завладяването на българите от турците, тукашните царства и деспотства да са били либерални. Всяка една идея идва с времето си. От къде според теб идва идеята за либерализма, проявен при по-голямата част от депутатите на Учредителното събрание. Във всеки случай не пада от небето, нито се разпространява благодарение на харизматичните качества на големите лидери - Султана, Императора или Кайзера. Идеята за либерализма е култивирана през предходния период - през възраждането. Млади срещу стари, либерали-националисти срещу консерватори - това е основното разделение и през възраждането и през първите години на княжеството. Идеите на либерализма могат да си видят отчетливо в по-голямата част на писмените свидетелства от политически характер, които са останали от видните ни възрожденци: Каравелов, 1869: В живота си съвременното човечество се ръководи от две идеи: идеята „за права на човека“ и идеята „за права на народа“, за народността, за независимото политическо битие на народността. Славейков, 1867 - гражданин, тоест человек свободен, член на едно устроено общество, имеюш право да участвува в управлението му. Славейков, 1872 - Человеческият разум не допууща съсловията (кастите), т.е. един ред членове на обществото, които да имат повече привилегии и права и някаква си самоволна власт над другия ред по-ниско стоящи членове на обществото. Ботев, 1871: Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ — дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински? Или не видите в него и това, що казахме по-горе?…

И какъв ще е този нов подход? Във всяко държавно управление, независимо на какво се опира е важно да има устойчиви институции. Институтите принципно са деперсонализирани, дори и в по-по-най-абсолютните монархии. В Египет например властва института "фараон", без значение как се казва личността която олицетворява този институт и независимо колко е "велика" тази личност. В републикански Рим властта принадлежи на института на сената, консулството, разни трибуни.... В Руската империя властта е на института на императора и т.н. Тъй като държавната власт е институционална, всякакви политически персонални мрежи и отношения (вкл. патрон-клиент) които са извън институционалната рамка, винаги малко или много подронват държавността. Ако на теб ти се вижда по-добре новият подход да се опира на отношенията патрон-клиент и тези отношения да влязат в институционалната рамка като се официализират, то за мен това е супер лоша идея. Ако тези отношения придобият институционалност и са гръбнакът на новата система, то това ще доведе до нео-феодализъм и до нищо друго. С какво точно една нео-феодална система ще е по-добра от либерализма?

Какъвто и подход да се измисли, той пак ще е чужд за по-голямата част от населението ни и неотговарящ на неговия манталитет. При това независимо дали ще е копиран от някъде другаде или е "измислен на местна почва". Собствените ни политически традиции и колективна политическа памет стигат до възраждането и до османщината. За по-назад във времето нямаме политическа приемственост - нито с ПБЦ, нито с второто българско царство. Либерализмът поне е пряко свързан с българската история, с българското възраждането и с формирането на българската нация и малко или много е 'свой'. Каквото и друго да се измисли ще бъде много по-чуждо

Разбира се, че е враждебен. Цялото ни възраждане по същество е отрицание на старото и стремеж към новото. А новото за възрожденците е свободата - лична и на народа, човешките права и прогреса. Българите не искат да върнат лентата назад и да установят собствено феодално или неофеодално царство. Целта на възрожденците е да се създаде ново и модерно общество, базирано на либералните принципи за „Свобода, братство и напредък“. Идеалът за възрожденците е едно общество без касти, "без калугерократия и без аристократия". Ако искаме да се отречем от либерализма, ние трябва да се отречем и от възраждането. А ако търсим някакви собствени "традиции" от преди този период, неминуемо ще се натъкнем на политическите традиции на османския провинциализъм. Въпросът е защо и в името на какво трябва да правим нещо подобно?

Сигурно е така. Не съм се заглеждал в социалната структура на мафията, но предполагам, че там са преплетени и непотизъм и патроно-клиентелизъм и обикновено връзкарство. Все пак според мен е по-добре корените и особеностите на тези явления да се осмислят и разграничат.

Не е едно и също. Системата патрон-клиент е много по-опасна от обикновеното връзкарство. Социлните връзки не са в състояние да срутят институтите, за да станат "връзкарство", но системата патрон-клиент е в състояние да провали институтите.

Дублиран пост

На практика механизмът е един и същ. Как ще го възприемем зависи от институциите - дали работят или не, дали са ефективни или не. Ако институтите не работят или са неефективни, а "социалният капитал" работи добре ще кажем, че има "връзкарство". Ако институтите работят добре и са ефективни и социалният капитал също работи добре, ще кажем, че става въпрос за "социални връзки". Това, че институтите са неефективни, не работят добре и в резултат на това се получават някакви дефицити не означава, че за дефицитите е виновен социалния капитал. В случая той се явява само като механизъм за компенсация. Естествено при неработещи институти, освен компенсиране на дефицитите със сигурност може да има и злоупотреби.

Не мисля, че връзкарството има каквато и да е връзка с патернализма. Връзкарството е пряко следствие от реципрочния алтруизъм и в повечето случаи е хоризонтално. Всеки човек има една камара приятели и лични познати на които може да разчита, когато се наложи. Приятели от детинство, съученици, колеги от университета, от разни други алумни мрежи, бивши и настоящи колеги от месторабота, общо членство в разни спортни, културни и всякакви други клубове и т.н. и т.н. Аз затова и писах, че всеки човек малко или много е "връзкар". Форма на някакво връзкарство също се препоръките, които се изискват от работодателите и от приемни комисии в разни институции (учебни, разни клубове), при наемане на жилище и др. Форма на връзкарство са предимствата които се дават на някакви основания. Например предимствата които имат при прием децата на възпитаниците на елитните университети в САЩ, както и на служители в самите университети.

Не е точно по темета, но някой има ли информация, какви са най-новите изводи за обектите с трапецовидните ниши в Родопите. Четох разни неща за тях, но не разбрах нещо. Нито какво е датирането на тези артефакти (диапазонът в който попадат разните хипотези е много голям), нито с кои други култури могат да се свържат тези ниши. Има ли вероятност тези ниши да са свързани по някакъв начин с пробите от КА, Свиленград, Стамболово.... Обект с трапецовидни ниши има в Мезек, който е на около 25 км. от Капитан Андреево и на Глухите камъни, които са малко по-отдалечени - 40 километра.

Не всички български турци, а само една от изселническите организации. Бойкот на предстоящите парламентарни избори обяви една от организациите на българските изселници в Турция. От Сдружение "Бултюрк" посочват, че решението за бойкот на изборите на 27-и октомври е резултат от натрупаните с години несправедливости, разочарования, пренебрегнати права и игнорирани искания. Няма да подкрепим тези, които виждат представяните от нас турски граждани като втора категория хора, допълват от организацията. От "Бултюрк" искат представители на изселниците в Турция да бъдат избирани за български депутати, както и обявяват, че решителността им за бойкот ще продължи, докато не получат това право. Сдружението отправя призив към всички политически партии в България: която партия предприеме стъпки да даде право на турците, живеещи в Турция, да бъдат избирани, и която ни представи достойни кандидати, ние ще я подкрепим. Вече няма да се ръководим само от име или етническа принадлежност, а ще подкрепяме партии, които реално защитават интересите ни, подчертават от "Бултюрк". https://bnr.bg/horizont/post/102062035/organizacia-na-balgarskite-izselnici-v-turcia-obavi-boikot-na-izborite

Връзкарството е различен феномен. То се различава както от системата патрон-клиент, така и от непотизма. Патрон-клиент системата се характеризира с ясно изразена йерархия, където патронът има значителна власт и контрол над клиента. Връзкарството, от друга страна предполага по-равностойни отношения, базирани на взаимна помощ и подкрепа. Естествено връзкарството не изключва напълно йерархията и това двете страни да не са равностойни, но йерархичните отношения въобще не са задължителни. Освен това патрон-клиент отношенията обикновено са по-трайни и силно обвързващи, докато проявите на връзкарството са по-необвързващи и временни. Връзкарството съществува във всички човешки общества и във всички времена. Всеки човек притежава някакъв "социален капитал" под формата на връзки и контакти с други хора. Следователно всеки човек малко или много е "връзкар". Много по-малко хора обаче се явяват "клиенти" на някакъв патрон и още по-малко са "патрони".

Аз затова и предложих три векторен произход: автозомният произход идва от един ареал, E-V13 от друг, а езикът от трети. Все пак за фермерския компонент мисля, че балканите са най-подходящия източник. Например в гръцкия неолит има достатъчно проби без WHG.

За Трансилвания не важат ли същите мотиви? - много високи стойности на EEF, липса на WHG...... Не знам, това също ми се струва съмнително.

Добре, а от къде според теб идва популация с подобен профил? - от Пелопонес, от някъде другаде в Европа......

Според мен, запазването на някаква популация на днешните ни територии, която е със силен неолитен генетичен профил не бива да се изключва на 100%. Тукашните планини винаги да били убежище през прекалено динамичните времена. Ако теоретично една такава популация усвои планинския номадизъм, те могат да оцелеят практически за хилядолетия. Вече от къде и кога идват тук траките е отделен въпрос. Няма да се учудя, ако отделните компоненти на т.н. траки пристигат по различно време и от различни изходни ареали. Например неолитния компонент да си е тукашен от близките планини, основната мъжка група E-V13 някъде от средна Европа (или от другаде?), а езикът (или езиците?) от източна Европа.

Хайде моля ти се. БРЦК е финалния етап. При неговото създаване нацията вече е факт. БРЦК и останалите революционни лидери работят за реализиране на идеята за Свободата. За да се освободи някой обаче, първо трябва да съществува - да го има. Т.е. субектът който ще се 'освобождава' трябва вече да е наличен и да е роден (формиран). Да разбирам ли все пак, че според теб нацията ни е формирана от Султана?