Atom

Доколкото си спомням сам я набутах там, тъй като това не е строго историческа тема, а идеята беше да се обсъди паранауката в историческите ни разкази. Нещо по-скоро от полето на философия на историята, а не самата история като научна дисциплина. Сега осъзнавам, че съм сбъркал. Тук сте само научни-учени.

Гледам, че и тогава е било същото като сега. Достоевски пише за "особом славянском призвании в среде человечества" за "высшими, бескорыстными идеями и высшими целями служения человечеству" и други подобни абстракции. Това се противопоставя на "конституционное управление, парламенты, ответственные министры, ораторы, речи" ......."европейскими формами, политическими и социальными". Последните са определени за зараза. ОК, но европейската зараза има съвсем конкретни измерения. И парламентаризма, и конституционното управление са сравнително лесни за разбиране. Как да разбереш обаче в какво се състои "особом славянском призвании" или пък "высшими, бескорыстными идеями и высшими целями служения человечеству". Русия имала велика цел - "воссоединению в великое целое" на славяните. Хубаво, но защо "руската цел", трябва да е и наша цел? С какво това "велико цяло" ще допринесе на човечеството или на самите славянски народи? И защо трябва тази цел да се противопоставя на парламентаризма и конституционното управление. 145 години и нулева еволюция. Все същите абстракции, "велики идеи" и други мистични категории, без грам конкретика и смислено реално съдържание..... После руснаците се сърдят, че другите не им разбират идеите и до ги "убедят" пускат танковете.

За да не го оспорвам дай научни публикации които го подкрепят. Например писах защо смятам официалния разказ за църковните борби за менте и приложих българско подробно проучване на тази тема. Ако има алтернативно бих разгледал и него.

Няма безпокойство. Просто не мога да схвана какво конкретно искаш да разбереш. Конкретизирай и ще ти отговоря.

Защо ми е да разказвам за Възраждането? Писах вече, че разказът трябва да се базира на науката. Самият разказ не е наука и няма как да бъде, но може да се опита да е подкрепен с научни факти. Писах от какво се интересувам - от проучвания и публикации на темата строителство на църкви и училища през 30-те и 40-те. Освен това се интересувам от публикации на тема оценка на възрожденския печат - основни теми, колко пъти са отбелязвани и къде, как се променя разбирането за конкретната тема и т.н. Чак след това може да се направи разказ, който горе-долу да е базиран на някакви факти. Т.е. да се тръгне отдолу нагоре - първо с проучванията и едва след това да се състави правдоподобен разказ. Ти какво си се захванал с този разказ? Питаш ме вече за 3-ти или 4-ти път. Кажи какво те интересува конкретно и ако мога ще ти отговоря.

В кой измислен свят Римската империя се състои само от римски легионери, учени хора и патриции? ¨Вероятно 90% от населението на Римската Империя са били селяни, плебс и роби. Т.е. хора, които си изкарват прехраната с физически труд и в повечето случаи са неграмотни. На балканите се редуват редица нашествия с цел грабежи. Първо готи, после хуни, накрая авари, а между тях кой ли не - българи, херули, славяни, анти и не знам още кой. Резултатът от това нещо е, че вилите изчезват от археологическия хоризонт още по време на нашествията на готите. Откритите селища изчезват при нашествията на хуните, а укрепените при нашествията на аварите. При всеки един такъв набег по-богатите и късметлии бягат в укрепени убежища, а оцелелите селяни, плебса и робите се разбягват по планините. Източници за това бол. После баровците и бачкаторите се опитват да се върнат, но идва другото нашествие и пак бягат. Този цикъл се върти няколко века, докато накрая остават тук-там укрепени селища по крайбрежието - Константинопол, Солун, Несебър, няколко града по Адриатика и още 2-3 случайно оцелели укрепени селища във вътрешността. Власи, албанци, а може би и каракачани с голяма вероятност са наследници на бачкаторите - селяни, плебс и роби, избягали в планините. Такова население е отбелязано като скитащи скамари-разбойници по времето на Юстиниан. Споменава се и в последващите времена, а дори и на територията на ПБД по времето на Паган. Хабер от "власи" в ранното средновековие няма как да се очаква, тъй като тази дума е заета в гръцки от славянски. Значи първо славяните трябва да я научат от германците и да добие популярност в славянските диалекти. След това гърците да я научат от славяните и думата да добие популярност в гръцките диалекти. Едва след това може да очакваш да се появи в гръцки писмени източници. Власите проявяват същите разбойнически характеристики като по-ранните скамари и връзката между скамарите от по-ранните източници и власите от по-късните е очеизвадна. Когато в източниците има скамари няма власи. Когато в източниците се появяват власите, скамарите спират да се споменават и изчезват от източниците. Освен това една част от хората дошли с Кубер вероятно също са били власи (романофони), които не са се приспособили към градския начин на живот в тогавашна Византия и също са поели към планините. За Мавър изрично се споменава, че владеел гръцки, славянски, български и ромаика. С последното понятие по това време се маркира вулгарния или народен латински. Т.е. тези 4 езика най-вероятно са били и езиците на миксираната група дошла с Кубер.

Защо да са проблем? Няма генерален проблем. Понятието нация е проблем за този който не може да осмисли понятието. Т.е. това си е личен проблем на отделните индивиди, но той не е от съществено значение. Що се отнася до идентичностите, те няма как да са проблем дори на индивидуално ниво. Идентичността е нещо лично и всеки има право да се има каквито си иска идентичности. Естествено стига да не пречи на другите. Например ако някой има идентичност на канибал и реши да я прояви, това вече не е въпрос на идентичност, а престъпление. В другата тема споменах думата "проблем", но това беше в контекст на конкретната тема. Тъй като форумът все пак е за наука, то при обсъждане на исторически теми от гледна точка на науката е важно понятията да са уеднаквени и да имат поне приблизително еднакво разбиране. Тази тема е малко по-различна и по-свободна. Тя не се занимава с това какво се е случило при "формирането на българската народност", а как "формирането на българската народност" се интерпретира от гледна точка на събития, съвременни за хората които правят интерпретацията.

По същия начин. С тази разлика, че не познах за съвремието. Засега няма такова нещо като "европейска идентичност". Като гледам няма и да има. Масовият българин говори за ЕС като за нещо в трето лице - ТЕ. Все още сме далече от момента в който може да го възприемем в първо - НИЕ.

Доколкото знам когато става въпрос за "група хора" римляните не употребяват думата natio за себе си, а по отношение на чужденци. За себе си използват populus Romanus или cives Romani. За чужденците освен natio използват и gens. Според някои изследователи natio се използва за хора родени на едно и също място (територия), а gens за действителни родственици. Ето един цитат на Цицерон, взет на заем от тук: http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A2007.01.0047%3Abook%3D1%3Asection%3D53 Gradus autem plures sunt societatis hominum. Ut enim ab illa infinita discedatur, propior est eiusdem gentis, nationis, linguae, qua maxime homines coniunguntur; interius etiam est eiusdem esse civitatis; multa enim sunt civibus inter se communia, forum, fana, porticus, viae, leges, iura: iudicia, suffragia, consuetudines praeterea et familiaritates multisque cum multis res rationesque contractae. Artior vero colligatio est societatis propinquorum; ab illa enim immensa societate humani generis in exiguum angustumque concluditur. А това е официален английски превод, пак от същата страница: Then, too, there are a great many degrees1 of closeness or remoteness in human society. To proceed beyond the universal bond of our common humanity, there is the closer one of belonging to the same people, tribe, and tongue, by which men are very closely bound together; it is a still closer relation to be citizens of the same city-state; for fellow-citizens have much in common—forum, temples, colonnades, streets, statutes laws. Courts, rights of suffrage, to say nothing of social and friendly circles and diverse business relations with many. But a sill closer social union exists between kindred. 2 Starting with that infinite bond of union of the human race in general, the conception is now confined to a small and narrow circle. 1 Degrees of social relationship: (1) citizenship, 2 (2) kinship Вижда се, че nationis е преведено като tribe (племе) и за римляните има по-скоро този смисъл. Племена обаче могат да бъдат само варварите, докато самите римляни са граждани.

Когато става въпрос за общностни структури, официалната българска историография използва три термина - етнос, народност и нация. Според нея на базата на няколко етнически групи (прабългари, траки, славяни) се създава българската народност, а на базата на българската народност се сформира българската нация. От друга страна в историографията ни думата "народ" се използва като синоним и за трите понятия - и за етнос и за народност и за нация. Относно хронологията няма разногласия. Консенсусът на историците ни е, че българската народност се формира през 9-10 век, а българската нация през епохата на възраждането. Къде тогава е проблема и има ли изобщо проблем? Първият е, че понятието народ се използва като синоним за три различни понятия - за етнос, за народност и за нация. Това само по-себе си създава объркване и размива разликите между тези понятия и не позволява тяхното отчетливо разграничаване. Вторият е, че самите процеси около формирането на българската народност и съответно по-късното формиране на българската нация не са разгледани подробно, а просто се маркират. Съобщава ни се, че българската народност се е формирала, но в какво точно се състои това формиране не е много ясно. Същото и при формирането на нацията. Иван Стоянов в книгата си декларира следното: "На базата на българската народност, населяваща споменатите територии, през XVIII и XIX в. се формира българската нация. Това е главният резултат на възрожденската епоха и той се преплита с всички основни и второстепенни процеси, протичащи в българското общество през тези последни два века на чуждоземен гнет." Това обаче е само "декларация" или "маркиране", без в книгата да се разгледа въпроса в какво точно се състои това формиране. Или да обобщим: 1. Когато се говори за "формиране" ключовият термин е "народност". Според историографията ни българската народност се формира през 9-10 век на базата на три етноса, а нацията се формира през възраждането на базата на българската народност. 2. И двата процеса на "формиране" не се разглеждат подробно, а просто се маркират. Не става ясно в какво точно се състои формирането. 3. В историографията ни думата народ се използва като синоним и за трите понятия - за етнос, за народност и за нация. От там идва и объркването. Някои отричат, че има формиране на нация през възраждането. Други, че има формиране на народност през 9-10 век. В този форум например има доста хора които приемат, че няма никаква разлика между прабългари и българи и българският народ е формиран много преди Аспарух, а всичко което става в последствие е размножаване и съответно разширение на ареала на този предварително формиран народ. А след като думата народ се използва в историографията ни като синоним на етнос, народност и нация, то съответно няма последващо "формиране", няма какво да се формира, а всичко е едно и също. Общо взето в тази връзка са и споровете във форума. Например темата за Произхода (с главно П) на българите, отричането на славяните или ако не могат да се отрекат като цяло, то отричане и омаловажаване на тяхното влияние, отричането на влиянието на местните групи, например такива като власите и т.н. В тази връзка трябва да се разглежда и недопускането на други етнически групи на територията на ПБД и ВБД. Например ако във всички останали държави, независимо кои - Византия, Аварския Хаганат, Хазарския Хаганат, по-късно Унгария, Сърбия и т.н. по подразбиране се приема, че живеят множество етноси, то в българските държави чужди етнически групи не се допускат. Тук по подразбиране трябва да живеят само и единствено българи.

Кой те излъга, че не се интересувам от средновековието? - Напротив. Независимо обаче дали става въпрос за средновековието или за новото време няма как случващото да се разглежда във вакуум все едно, че не съществува обкръжаваща среда. А то се разглежда именно така. Например ще обясняваме всичко за възраждането със средновековието, но няма да отчитаме промените в ОИ. Все едно българите живеят на Марс, а не в границите на ОИ и османско законодателство, реформи и т.н. за тях нямат никакво значение. Някой решава например, че Танзимат, Хатихумаюн и др. подобни са мръсни думи и не може да се използват, сакън да не му развалят представата за българите и българското. Когато се разглеждат неща и процеси за самото средновековие е същата работа. Пак не се отчита обкръжаващата среда и пак всичко се поставя в някаква стерилна лабораторна атмосфера.

Е, нали ти дадох примери от самите съвременници. Прие ли ги? - не. От къде според теб идва термина възраждане? Той не е въведен постфактум от някакви историци, а от самите възрожденци с цел да опише нещо качествено ново и различно. Народът вече не е същия, а е прероден нов младенец с нови характеристики. Ето ти няколко цитата. Българският народ, когато дойде времето да се събуди от своето многовековно мъртвило ...никога може би народ в началото на своето възраждане не е бивал изложен на толкоз разни и опасни спънки и препятствия, не е бивал тъй обиколяван от толкоз опропастителни обстоятелства и - млад още и неяк, при това и покрит с толкоз рани - не е имал да пътува през един предел, толкоз стръмен и каменит.... Нашият народ - казвали сме го и на друго място, - колкото и да е млад и още и нов, умее да схване новите мисли и да се надъхне от тях. Възрожденците са напълно наясно, че става нещо качествено ново и именно затова вкарват в употреба думата възраждане. Според тях до възраждането имаме народ, а по време на възраждането вече имаме прероден, възроден нов народ - сиреч нация.

Това никой не го отрича. Има обаче достатъчно публикации за разрива през 19-ти век, а той е чисто нов - националисти-либерали, които избират да са елини и консерватори, които избират да са ромеи. Самите гърци са изследвали много материали от това време и никой не отрича западното влияние, конкретно за тези събития. Добре, в какво се състои концепцията на неоелинизма от 15-ти век и същата ли е като концепцията за елинизма от края на 18-ти, първта половина на 19-ти век?

Естествено. Просто трябва да изписвам маса неща за доказателства които се изискват от мен за елементарни работи, докато един застъпник на учебникарската история пляска наготово някакви клишета и си мисли, че няма нужда от каквито и да е доказателства. Пробвай да спориш например с някой македонец застъпник на техния разказ и виж до къде ще стигнеш. До крива круша. Ти ще си мислиш, че всичко в твоя разказ е ОК, но неговият е лъжа, а той ще си мисли точно обратното.

Не е вторачване в социализма заради самия соц, а просто защото настоящият разказ (историята от учебниците) е този от соца. Няма друг. Има много нови проучвания и разработки, но те не са повлияли на разказа. Представата на хората за историята се гради от учебникарската история и от Укипедия, а не от научни публикации. За да се промени един разказ трябва да има нови научни разработки, нови проучвания и т.н. Те обаче сами по себе си не са достатъчни. Съдържанието на учебниците е по-скоро нещо като политическо решение, а не научно.

Е ти пък. Наши / ваши, свой-чужд, това са нормални неща. Да не мислиш, че са открити през 18 век от буржоазията? В същото време, може да се помисли за кои сърби става въпрос в надписа на победителя от битката: "а цялата земя от Одрин до Драч завладях – гръцка, още и арбанаска и сръбска." А и толкова ли да няма българи от Одрин до Драч по това време, та само гърци, албанци и сърби....

Ако някой се интересува ето една доста подробна работа (над 1100 страници) на Вера Бонева за втория (или същински) етап от църковните борби: Българското църковнонационално движение 1856-1870 Интересувам се от началния период на "масово строителство на църкви" през 30-те и 40-те, особено за по-ранния период. Ако някой има линк или някаква книга за споделяне ще съм му много благодарен. Някой знае ли кой османски акт разрешава строителството на съвсем нови църкви. Доколкото знам някъде до 1820 все още важи правилото, че разрешения се дават за ремонтиране на вече съществуващи стари църкви, но не и да се строят нови. Не, че няма ново строителство - има, но е по-скоро по изключение и срещу страшно много пари. Затова и нови църкви се строят в предимно "богаташки селища" - Москополе, Арбанаси и др. подобни. През 30-те обаче започва бум на "ново строителство" и в не толкова богати, а по-скоро "стандартни" селища.

За централната власт има някакво обяснение. За местните власти обаче нямам никакво. Чел съм някакви "градски истории" за периода на възраждането, а и за след това. То не са дебати, препирни, яростно защитаване но позиции, петиции на граждани, отзоваване на представители които не си вършат добре работата и т.н. Сега е пълна апатия. Отнасяме се към кметовете все едно, че не ги избираме ние, а са ни спуснати с парашут. Съветниците пък са чиста формалност. В повечето общини са просто гумен печат на кметовете с който подпечатват своите решения. А уж решенията са на общинския съвет, но самите съветници в повечето случаи не знаят какво точно са решили и защо са го решили така.

А какви са традициите на това нещо и от къде идва? Стачки преди 1944 не е да няма. Дори продължават и при комунистическата власт - https://bg.wikipedia.org/wiki/Пловдивска_стачка_и_работнически_бунт_1953_г. Що се отнася до традициите "някой да ни управлява", те също са много съмнителни. Руснаците искат "силна ръка". Няма как да се сравни възприятието на руския Цар в очите на руските селяни с възприятието на Султана в очите на българските. Що се отнася до мераците за дядо Иван това просто е мит, а не реално желание за "твърда ръка". От друга страна който и автор да видиш от епохата на възраждането или непосредствено след това всички пишат за едно и също - демокрация. Другите "ценности" може и да се различават, но демокрацията присъства винаги. Вярно е, че демокрацията има сравнително плитки корени и не е достатъчно добре институционализирана. Може би по-скоро има някакъв момент на "някой се прави, че ни управлява, пък ние си правим каквото знаем". Сещаш се - бог високо, цар далеко (а аз си правя каквото знам), или пък номерата на Андрешко...

Нещата просто трябва да се представят такива каквито са, а не да се крият, манипулират и изкривяват. Не се търси нещо ново, а истината. Т.е. истинска и правдива представа за възраждането изчистена от манипулациите по времето на соца. Ето ти Хаджийски. Той нито е постмодернист, нито западняк. Но и той пише за нации, за демокрация и т.н.: Целият този сложен процес и включените в него борби бяха изнесени от най-будната част на българското население.[1] За пръв път сега това население чрез своето активно участие в обществения живот и борби „се почувствува творец на собствената си обща история“. Това активно участие на българското население в обществения живот стана конститутивен елемент на две явления, които чрез него се намират в органическа връзка. Първото явление е създаването на традициите и началата на българската демокрация, на българското народовластие. Тази демокрация, това активно участие на народа върху почвата на равенството в изграждане на новата обществена и историческа съдба мина през борбата срещу чорбаджиите, през борбата срещу гръцките фанариоти, през дейността на революционните комитети, за да даде героизма на Априлското въстание, подвига на Шипка и да се въплъти в Търновската конституция, под чието благотворно влияние с такава изненадваща бързина се разви общественият и културният живот на свободна България. Второто явление, което исторически стои в неразривна органическа връзка с първото, е „пълното“ обществено, нравствено и политическо „обособяване на нашия народ в нация“ и психическото му осъзнаване като такава. За обособяването на едно население в „нация“ не са достатъчни само връзките на езика, вярата и намирането под общ държавен суверенитет. „Пълното обособяване на едно население в нация“ се постига чрез връзките на историята, изградена с „масовото активно участие на народа“ на почвата на обща социална съдба, на повече или по-малко общи национални интереси в дадени географски и етнически граници. Масовите движения и техните борби са мартеновите пещи на нацията. В тях личният интерес се свързва с интереса на цялата нация или на част от нея. Соц разказът отрича и двете явления. Двете неща, които са основата на българщината просто са заличени.

Вярно е, но все пак се създават механизми с които да се ограничи властта на елита. Например единият механизъм е конституцията като обществен договор и върховенството на правото. Друг е разделението на властите. Трети създаване на различни механизми и институции като стопери и ограничители. Например разните комисии за регулиране на нещо си, централни банки и т.н. Това се вижда по отношението към последните институции. Ако за суверен се възприема народа, те се възприемат нормално. Народът може да е суверен само ако властта не е концентрирана на едно място. В Русия обаче възприемат Централната банка и няколко от малкото останали полунезависими институции като ограничаващи суверенитета. Там за суверен се възприема не народа (въпреки конституцията), а Путин. Освен това съществува правото на стачка, протест и т.н. Аз например доста съм се чудил защо все още няма стачки на банковите служители. Заплатите в клоновите мрежи на почти всички банки са супер мизерни, но стачки няма. И не е да няма пари в банките и да не могат да плащат по-високи заплати. Плащат мизерно, защото никой не си отстоява правата да иска повече. За съжаление моите наблюдения са, че в по-малките населени места вместо процеси на самоорганизация текат процеси на феодализация.

Да се върнем към прошението от 1856г. То става известно сред българите като „Общий глас на Българията за решението на Възточний въпрос“. Според Бонева, исканията общо-взето се свеждат до следното: 1. Българите да получат право да си избират „един върховен църковен началник“, който да е суверенен в църковно-управленските си действия от други християнски институции. 2. Българите да получат право да си избират „един върховен граждански началник“, който да предлага на правителството кандидати за административните постове и да бъде официален посредник на народа си пред Високата порта. 3. Образователната система да бъде поставена под пряката власт на „двамата [български] началници“, като се управлява според „царските закони на Високата порта“. 4. На регионално ниво административните и съдебни органи да се разграничат на етнорелигиозен принцип – за българи и за турци. 5. При възникване на съдебен спор между българин и турчин въпросът да се решава от смесен съд. 6. Усъвършенстване на съдебните процедури, свързани със свидетелските показания, с цел постигане на реална равнопоставеност между тежестта на свидетелските показания на българи и на турци. 7. Охраната на реда по места да се възложи на „оръженосци“ от доминиращата етническа общност, т.е. да се създадат полицейски органи на етнически принцип. 8. Криминалните престъпници да се съдят от съдилище, действащо по местонахождение на извършеното престъпление „без разлика на народност“. 9. Ако българите получат достъп до войската, техните войници да служат в отделни части, командвани от български офицери на български език и обслужвани от български свещеници Иван Стоянов определя прошението по следния начин: "С тези искания всъщност се очертава новата национална програма, която съществено се различава от първата, издигната през 1844–1845 г. Сега вече цариградската българска община поставя открито въпроса за църковна автономия и за относителна административна самостоятелност в рамките на империята. на цялата нация или на част от нея." Това са изцяло политически искания. Те са радикални, но нереалистични и неизпълними. Те обаче са това, което поставя българите на картата на Европа, като субект който търси себеизразяване и признание. Австрийския консул в Русе Емануил фон Рьослер определя прошението като "идеята за скъсване на България с Портата“. Портата отхвърля исканията, но при положение, че току-що е обявила Хатихумаюна не може да отреже съвсем българите и така исканията и усилията се пренасочват към въпроса за църковната автономия. Църковните борби са стартирани като политически проект и се водят основно от светски лица. Това е първото организирано и всенародно движение което обхваща цялата българска територия. Още по времето на самите борби именно те са осмислени като "възраждане". Самите възрожденци съзнават, че в момента се създава нещо ново, че народът вече не е същия, а се "преражда". И накрая ще цитирам Иван Хаджийски: "За обособяването на едно население в „нация“ не са достатъчни само връзките на езика, вярата и намирането под общ държавен суверенитет. „Пълното обособяване на едно население в нация“ се постига чрез връзките на историята, изградена с „масовото активно участие на народа“ на почвата на обща социална съдба, на повече или по-малко общи национални интереси в дадени географски и етнически граници. Масовите движения и техните борби са мартеновите пещи на нацията. В тях личният интерес се свързва с интереса на цялата нация или на част от нея."

Никаква. Пробвал съм много неща, но без успех. Няма какво да се лъжем - в това отношение моето поколение (хората родени и образовани по времето на соца) се провалихме и не успяхме да създадем гражданско общество. Вместо това обществото се атомизира и всеки си решава проблемите сам за себе си. Към днешния ден нацията ни е обединена единствено от някаква представа за миналото. Без идея за настоящето и без никаква визия за бъдещето. Дори от миналото се плашим. Виж си темата. За какво я откри всъщност? Да докажеш, че такова нещо няма. Ти самия, Сир, Новия-3... Имате съвсем различни мотиви, но общото е, че отказвате да видите гражданското общество при прадедите ни. От десет кладенеца вода ще донесете за да "докажете", че те такова животно нема. Та псевдонаука, та дебили, та това не важало за нас, а само за запада, та рубли, та сръбски динари.... Дори дежурната тема МакИдониоо се намеси.

Нацията не е чак толкова сложно нещо. Ако приемем (съвсем условно), че характеристики като език, бит ,култура, религия и т.н. са едни и същи за нация и народ, то разликите остават в политическото. Народът е население от което не зависи нищо - т.е. обект, а нацията самоорганизирана общност, която отстоява своете интереси и цели - т.е. субект. През социализма трябваше да се набие в главите на хората, че от тях не зависи нищо, а всичко ще се решава от партията. Вероятно това е причината разказът за възраждането да се фалшифицира. По-лесно е да се приеме, че такова нещо като нация изобщо няма, отколкото да се обясни как така през възраждането хората са били такива, а сега изведнъж ние сме станали онакива. Ако признаем съществуването на нация, трябва да напишем и разказ за строителите на нацията. От него ще се види, че въпреки чуждата власт, недостатъчното икономическо развитие, пречките от всякакво естество, включително съпротива на велики сили, прадедите ни не са се уплашили, а са се самоорганизирали и през цялото време са отстоявали интересите си и последователно са постигали това което искат. При това сами, със собствена организация и средства, без помощ от държава, а по-скоро с множество спънки. За нас обаче това ще е неудобен разказ. Ние сме станали пасивни, обвиняваме всички, но не предприемаме нищо. Управляващите са виновни (сякаш те са нещо друго, различно от нас), виновни са ЕС или САЩ или Русия или геополитиката като цяло и т.н. С други думи от нация сме се превърнали пак в "население от което не зависи нищо". Ако през соца управляващите са цензурирали разказа за възраждането и са го фалшифицирали за до го пригодят към своите цели, сега ние се самоограничаваме заради нас самите.

Напротив. През цялото време пиша за формирането на нацията, а не общо върху възраждането като период от историята ни. Конфликти с епископи е имало винаги. Организирани съпротиви срещу патриаршията не стават всеки ден. Същинското началото на организираната съпротива се поставя когато група цариградски дейци съставят и депозират в правителствената канцелария прошение с искане за административна автономия и църковна независимост, при това от името на всички българи. Това става възможно именно с обявяването на Хатихумаюна. Преди това и да искат не могат да направят подобно нещо. В това прошение се иска не само църковна, но и съдебна и административна автономия. Естествено турските власти отхвърлят исканията за административна и съдебна автономия, като се мотивират, че принципът за равноправие прокламиран в т.н. Хатихумаюн не може да се реализира, тъй като българите са зависими от Цариградската Патриаршия, а само религиозните общности могат да се ползват с правата прокламирани в документа. В резултат на това и като единствен легитимен способ за реализиране на политическите си идеи българите се концентрират само върху църковната независимост. През цялото време на борбите обаче надделява политическото. Например в хода на борбата Патриаршията назначава в определени епископии българи, но те се отхвърлят защото се възприемат от местните общности като лоялни на Патриаршията. Напротив - в други случаи епископи които не са етнически българи, но застават на страната на българите и отхвърлят Патриаршията се поддържат с всички средства. Такъв е например случая в Пловдив. Българите застават зад митрополит Паисий, който не е българин, а албанец, влах или грък (има спорове и не е ясно какъв е точно) и отхвърлят Панарет. Между 1861 и 1868 пловдивчани на практика нямат епископ и в същото време имат едновременно двама. Албанецът Паисий което е свален и изпратен на заточение, но именно той е признатия от пловдивчани митрополит и назначения от Патриаршията българин Панарет, който обаче не се признава от местната българска общност до момента в който не се отрича от Патриарха. С други думи това е принципен политически въпрос, а не просто мерак да стане някой грък и да седне българин.