Atom

Някъде по напред писах, че първият процес, който прави от българите общност е масовото строителство на църкви и разкриването на училища. Именно в него от "местното население" се оформя местна гражданска общност. Вторият процес обхваща цялото българско землище и споява местните общности в една цялост и в една голяма национална общност. Това е т.н. организирана църковна борба. За разлика от първия процес тук има достатъчно проучвания, но въпреки всичко националният разказ не ги отразява. Т.е. и по този конкретен въпрос националният разказ е менте. Ако изключим предисторията на конфликта, то същинската организирана църковна борба започва през 1856 след публикуването на т.н. Хатихумаюн. Тя започва като изцяло политически проект и завършва с учредяването на Екзархията, което пак е политически акт. Т.е. преди всичко това е политическа борба за представителство в ОИ и за нещо като културен и религиозен, национален автономизъм, а не само религиозна или само църковна. В хода на тази борба българите от различни общини се научават да взаимодействат помежду си, да координират общи цели и задачи, да делегират права и т.н. С други думи от континуум от местни общности стават нация. Ето какво пише по този въпрос Вера Бонева: "Предимно светският по състав и духовна нагласа лидерски институт на църковното движение от периода 1856‑1870 г. задава и светските правила, по които се реализират по-голяма част от проявите на борбата – решенията се взимат с допитване до максимален брой участници в борбата; използват се наложилите се в европейското публично пространство правила на народното представителство; стриктно се съблюдава приоритетът на писмените устройствени правила, утвърдени от българските общности." "Няма съмнение, че масовостта е една от най-ярките черти на антипатриаршеската борба. Тази масовост е видима и в неизброимите подписи и печати под прошенията до Високата порта или до местните власти, и в огромния масив от документи, разказващи за това как малките и/или големи проблеми, свързани с конструирането на църковната самостойност, се решават на многочислени събрания, чрез всеобщо допитване, посредством масови демонстрации и т.н." "Направеният конкретен прочит на основните програмни документи на църковното движение показва недвусмислено, че успоредно с исканията за създаване на отделна църковна област, системно и неотклонно се поставят и автономистки претенции. Последните са насочени най-вече към укрепване на регионалните самоуправленски структури и към по-плътно вписване на българите в действащата администрация. Този, привидно невинен, но много упорит и целенасочен натиск за институционализиране на българската национална самостойност отдолу нагоре е може би един от най-съществените продуктивни компоненти на църковното движение – особено откроим през 60‑те години на ХIХ век"

Никъде, но твърдението, че всяка една статия която се занимава с "формиране на българската нация" е платена и същото. Ако трябва да се плаща е по-лесно да се плати еднократно и да се пусне в обръщение едно псевдонааучно поле, отколкото всеки път да се плаща на отделни автори. Бръсначът на Окам - нищо лично.

Що, не съм ли прав? Ти самият не отхвърляш ли процесите през 18-ти и 19-ти век? Нали са псевдонаука, дебилщина и т.н. И не ми казвай, че не е така, а просто не се интересуваш от този период. То е същото. След като не се интересуваш, значи смяташ периода за несъществен, неопределящ и т.н. Следователно там не съществуват процеси които си струват вниманието. И обратно - непрекъснато апелираш, да не се пренебрегват процесите през средновековието. Какъв извод може да се направи при това положение - има средновековни процеси, но няма съвременни. Защо се сърдиш тогава, за робите със средновековна менталност. Нали има средновековни процеси има и робство, но след това процеси няма. След това има освобождение.

Така, така. Теорията за нациите е измислена само и единствено заради българите от сръбските тайни служби. Всички чужденци и българи които споменават за "изграждане на нации" са платени от сърбите, от руснаците, от КГБ, ЦРУ и масонските ложи. Ако не бяха българите такава теория нямаше да има. Местни аборигени със средновековно мислене, формирани някъде още в степите (или в Кавказ? или някъде по иранските простори на Средна Азия?) и останали встрани от европейските процеси. Това ли сме ние според теб?

Точно така. Аз това го написах и по-напред. Някой беше писал, че в ОИ няма натрупани пари и едър капитал. Има, но едрият капитал и в трите империи- Османската, Австрийската и Руската не е заинтересован от раздробяването им. От там и едрата буржоазия не е двигател на националните движения в тези империи, а двигателите на национализмите са други. При нас това са дребната, до средна буржоазия и даскалите. В Полша е шляхтата. В Чехия това са хора от елита на работническата класа и интелектуалци, в Словакия заможно селячество и интелектуалци и т.н. На полските територии например почти няма собствено-полска средна класа. Има шляхта и селяни, а ролята на средна класа се изпълнява от разни малцинства - немци, евреи и т.н. Показателно е, че когато шляхтата вдига поредното "национално" въстание, всичко което прави австрийският Император е да обещае на полските селяни лична свобода (освобождаване от крепостничество). В резултат селяните се вдигат на бунт срещу шляхтата, а крайният ефект е галицийското клане и потушаването на "националното въстание" на шляхтата. Сам си прави изводи, доколко към 1846г. има чувство за единна полска национална общност. Селяните и шляхтата по това време са две съвсем различни вселени. Обаче само две, три поколения по-късно, наследниците на тези галицийски селяни стават едни от най-големите полски националисти.

Ставаше въпрос за най-едрата търговия. Там етническият произход не е определящ. Групирането е основно по религия - православни, евреи, арменци, мюсюлмани. Този търговски елит през 18-ти век не е "национален", а общо-имперски. Виж например търговците от Арбанаси. Никой не може да определи какъв точно е етническия им произход. През 19-ти век нещата са малко по-различни, но търговският елит пак си остава общо-имперски и по-скоро космополитен, отколкото тясно национален. Да вземем например барон Георг Синас. Според изследователите той е от фамилия с арумънски произход, но доколко се е чувствал такъв е под голям въпрос. Баща му Синас старши натрупва огромно състояние в ОИ от търговия с памук и тютюн. Някъде към края на 18-ти век баща му се мести във Виена, където регистрира търговско-финансова къща. По това време основният конкурент във Виена в областта на финансите на Синас е представителят на фамилия Ротшилд. По време на наполеоновите войни обаче именно Синас стават основните кредитори на хабсбургския имперски двор, което отваря на фамилията огромни възможности. Георг Синас е провъзгласен за унгарски барон и става може би най-големия земевладелец в Унгария. В същото време като управител на централната банка на Австрия за около 25 години управлява финансите на империята. Освен това строи жп линии, канали, мостове и прави дарения в Австрия, Унгария, Гърция и за различни общности в ОИ. Можем ли с точност да кажем какъв е той по националност - влах (цинцар), грък (елин), унгарец или австриец? Мен ако питаш от всичко по малко.

От чисто любопитство. Освен това госпожата не се интересува от възраждането като цяло и от всички негови аспекти, а от конкретния въпрос за формирането на българската нация. Този въпрос не е добре проучен и изследван. В чисто професионален план от една страна това би я затруднило в работата и, но от друга и позволява да допуска много грешки и пропуски. Ако един въпрос не е изследван до сега, на пропуските и грешките на първопреходците в научните среди се гледа със снизхождение. Въпросът за нациите е табуиран за българското общество, но за научните среди той си стои и никой не го е отменял. Нашите учени могат да го заобиколят, но не могат да го отменят. Ето иден цитат, пак от Иван Стоянов: "При българите националнообразуващите процеси се изявяват през XVIII и XIX в. и те са свързани с промените в стопанските отношения, с промените в социалната област, с духовнокултурните промени, които са следствие на променената стопанска и социална структура на обществото. Като резултат се променя мисленето на хората, излиза се от омагьосания кръг и се надмогва простото възпроизводство на продължители на рода и българщината. Ако се използва икономическата терминология, може да се каже, че през XVIII и XIX в. вече е налице сложното възпроизводство в човешки план, което променя не само числеността, но което променя мисленето, съзнанието, което ражда ново качество в духовната същност на оформящата се общност. Трудно, мъчително трудно, се заражда мисълта за принадлежност към тази общност, за съпричастност с тежненията и стремежите на хората в различните територии, обитавани от тази общност, но постепенно тя става факт с първостепенно значение." Той не може да подмине въпроса, но не го изследва, а просто го маркира. Веднъж маркиран, въпросът престава да играе някаква роля и разказът му продължава все едно, че такъв въпрос не съществува.

Не знам как ги различават. Всички са православни, една култура, една класа, говорят на гръцки и са роднини чрез брачни връзки. Хайде за първото поколение може да се търси някакъв етнически произход, а от там нататък? Иначе се смята, че най-представени са арумъните. Като етнос те са най-малобройни, но са несъразмерно представени сред едрите търговци. Ако се съди по разни австрийски регистри има и хора със славянски имена - българи или сърби. Има с албански произход, естествено има и с гръцки етнически произход. Интересен момент свързан с този въпрос е фолклора на ашкенази. Едни от най-популярните техни танци са булгар и сирба. Една от хипотезите е, че те са заети покрай гръцките търговци и именно последните като балканци са популяризирали "българското" и "сръбското" в двете империи - Австрийската и Руската.

И понеже не можем да разберем или не искаме да разбираме приемаме, че са изпитвали едно и също. Днес, преди 500 години, преди 1000, 1500.......

Защо да не може? Тук над 90% ще ти кажат, че може. Според тях нация, народ, племе - няма разлика, всичко е едно и също. Формирани сме като нация през средновековието (а може би и по-рано?) и от тогава нищо не се е променило. Местни аборигени (хайде да не е роби) със средновековни разбирания, останали встрани от всички процеси в Европа.... Или поне щяхме да останем такива , ако не беше Русия да ни освободи. Удобно, комфортно и в същото време много признателно и задължаващо към освободителката.

Че защо да я оправдаваме? Дебил - дебил. Не виждам обаче какво значение има това. И 100 пъти да е по-голям дебил от най-големите български дебили е все тази. Работата и не влияе на нищо, освен на нея самата и тези които я четат. По скалата за дебилност настоящият ни официален разказ за възраждането може да се класира и като по-малко дебилен, но това не го прави истински и той си остава такъв (дебилен) и менте. Той обаче влияе върху всички нас. Благодарение на него се създават фалшиви митове, които от своя страна нанасят директни вреди върху българите.

Не знам. Зависи как ще се погледне на епохата на възраждането. Ако се гледа от гледна точка на икономическо развитие, просвещение, образование и т.н. - да, всичко е много закъсняло. Ако обаче нещата се разгледат от гледна точка на формиране на нацията, то българската нация се формира синхронно с повечето от останалите европейски нации. Що се отнася до т.н. "велики сили", то именно при тях въпросът с нациите е малко по-сложен. Не знам например доколко съществува британска нация - има ли я, няма ли я и ако я има доколко е жизнена. Австрийската нация започва да се формира след разпада на Австро-Унгария, но истински импулс получава едва след ВСВ. В Русия все още не е ясно има ли нация и коя е тя - русская (етническа) или российская (гражданска). Османската империя, въпреки мераците така и не успява да изгради османска нация. Турската нация се създава след ликвидирането на ОИ.

Специално по този въпрос не виждам как ще стане по друг начин. Основната маса документи които засягат формирането на българската нация през възраждането са написани от българи на български език. Ако човек не знае езика и ако дори го знае, но не мисли на него, трудно ще се ориентира в материята. То за съвременен българин е трудно докато свикне с езиковите особености на възрожденците, а какво остава за чужденец.

Нямам такова намерение. Писах вече, че смятам сегашния ни исторически разказ за възраждането за менте. Той не може да се поправи, а е нужен изцяло нов с акцент върху формирането на българската нация. При това разказът трябва да се напише от българи, а не от чужденци. За да се направи това обаче, преди това е нужно да се извършат един куп изследвания и проучвания именно от тази гледна точка. Такива общо-взето няма. Например, може да се каже, че цялата публицистика от 50-те, 60-те и 70-те години на 19-ти век, никога не е проучвана с цел да се изясни въпроса за формирането на нацията.

Колкото и да ни се иска, такива неща няма. Буржоазията през 18-ти век доколкото я има е османо-имперска буржоазия. Тя може да се раздели по верски признак, съответно на православна, еврейска, арменска и мюсюлманска, но за някакъв "национален характер" не може да става и дума. Вярно е, че в редиците на буржоазията от православното вероизповедание има идея за възстановяване на Византия, като някаква нео-православна империя, но тази идея няма нищо общо с модерния национализъм и така или иначе не се реализира. То другояче не може и да бъде. Едрата буржоазия няма интерес от разцепването на ОИ на малки национални държави. Нейният интерес е реформи в ОИ или в по-далечна перспектива преобразуване на ОИ в православна империя или ако това не става в дуална - мюсюлмано-православна империя. Елинската национална идея и създаването на Сръбското автономно княжество слагат край на тази идилия и разцепват православната буржоазия. Едва след тези събития може да се говори за буржоазия с национален характер - такава, която желае нация в собствени граници и държава. При това, такива желания и стремежи имат тези от средите на дребната и средната буржоазия. По-голямата част от едрата буржоазия, така и до края си остава османо-имперска, а не национална. Или както пише Славейков "не търсят гърци(елини), а ромеи да бъдат". Това обаче не е някакво изключение за ОИ. И в трите империи - османската, руската и австрийската, едрата буржоазия няма интерес от разпада на империите на отделни, по-малки национални държави. Дори и българската "едра" националната буржоазия, или тези които тръгват от средите на дребната или срадна буржоазия, но със собствени усилия се издигат до едра, по отношение на идеята за "нация в собствени граници и държава" са плахи, неуверени и по-скоро консервативни. Просвещение, учебно дело, модернизация - да. Когато се опре до "нация в собствени граници и държава" нещата стават други и ентусиазмът изчезва.

Проблемът не е, че авторът е изсмукал тези неща от пръстите. Проблемът е, че така се възприемат и от останалите българи. Пусни един сърч в Гугъл със "Зараждане на националноосвободителната идеология" и виж какво ще излезе. Навсякъде е едно и също - 18-ти век, Паисий, Софриний и т.н. То не са готови кандидат-студентски теми, помагала за курсови работи и какво ли не още. Виж и страницата за възраждането в Укипедия. Достатъчно е да се прочетат само първите редове и внушението е набито в главите на читателите: Българското възраждане е период на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя. То започва през XVIII век, според някои с първата писана българска история на Паисий Хилендарски, и продължава повече от столетие до Освобождението на България през 1878. Цялото възраждане се свежда до "националноосвободително движение". После госпожата пишела глупости. Ами пише, какво друго да пише. Има ли разказ за тази епоха, който да не е глупости?

Ами няма. То няма нация, ти искаш да има национално освобождение. Нацията тепърва ще се създава. Нашият разказ обаче е написан така, че внушава наличието на нация още от средновековието. Да питам тогава, след като в средновековието има написани маса истории и хроники, дали всички те са антифеодални? Ето какво пише Паисий за ползите от историята: Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях. И още: Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване миналото на всички царства на тоя свят и ставащите сега събития в тях и да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите, чети историята! Искаш ли да видиш като на театър играта на тоя свят, промяната и гибелта на големи царства и царе и непостоянството на тяхното благополучие, как господстващите и гордеещите се между народите племена, силни и непобедими в битките, славни и почитани от всички, внезапно отслабваха, смиряваха се, упадаха, загиваха, изчезваха — чети историята и като познаеш от нея суетата на този свят, научи са да го презираш. Това е някаква странна смесица от мотиви: от една страна рекламира История си като нещо "полезно, но и твърде потребно", от друга като "умна наслада", от трета историята е "да видиш като на театър играта на тоя свят" и накрая "като познаеш от нея суетата на този свят, научи са да го презираш"

И къде в Историята видя идея да се отхвърли османското владичество? Единственото което има в нея е българите да знаят своята история.

Ето какво знаят в България за българското възраждане. "Промените, които настъпват в българското общество през първите десетилетия на XVIII в., довеждат до възникване на националноосвободителната идеология. Това е естествен процес, свързан с промените в съзнанието на българите, с промените в начина на живот и с промените в начина на възприемане на заобикалящата ги действителност." П. Хилендарски пръв долавя и дава ярък израз на процеса на зараждането на българската нация. Но със своя труд той помага за развитието на този процес. Заедно с това Паисий посочва и трите основни задачи, които стоят пред българския народ: развитие на българската национална просвета, борба за самостоятелна българска църква, борба за извоюване на политическа независимост. По такъв начин той очертава ясно основното съдържание на българската национална революция. П. Хилендарски е изразител на коренните интереси, на стремежите и настроенията на селяните, на занаятчиите и търговците, на патриотично настроената част на зараждащата се българска буржоазия. Ето защо той е идеолог на целия български народ. Неговата идеология има антифеодален, буржоазнодемократичен, националноосвободителен характер. Това е много по-голям виц от глупостите на госпожата заради която се отвори тази тема. Ние обаче толкова сме свикнали със собствените си глупости, че не им обръщаме внимание. Чуждите глупости за нас са псевдонаука, но нашите глупости за нас са научна наука.

Според мен правилното е всеобща. Може да е и католическа или вселенска. Това което цитирах го копнах от сайта на българската Патриаршия. Явно нашият епископат предпочита традиционния Кирилов превод. Също е ясно защо не се използва оригиналната гръцка дума - да няма двусмислие и бъркане с Римската католическа църква. Но си прав, че така написано е двусмислено и ако не се познава доктрината човек може да изпадне в заблуда. Както и да е. Това не променя факта, че църквата е само една и идеите за "национална" църква не могат да се свържат директно с православието. Нацията и националността са светски идеи и като такива те наистина са ерес ако се намесят в църковната уредба. Православието познава и приема автокефални поместни църкви, които са част от единната и всеобща църква, но ги третира като териториални, а не като етнически или национални. Въпросът с православната диаспора и с множеството църкви които обслужват православните в САЩ, Австралия или други подобни места е наболял и трябва да намери своето канонично решение. С този въпрос трябваше да се занимава всеправславния събор през 2016. Решиха ли обаче нещо, нямам никаква представа. БПЦ бойкотира събора и в България неговата работа така и не беше отразена с подробности. Друг е въпроса, дори и да има някакви решения, доколко биха се приели като канонични.

Църквата е само една според символа на вярата: Вярвам..... 9. В една, света, съборна и апостолска Църква. Тази една църква не е еврейска, гръцка, римска и т.н., а на Христос, на апостолите и на всички вярващи. След своето възкресение, Спасителят заповядва на апостолите да не се пръскат, а да стоят в Йерусалим и да чакат: "И като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий." На петдесетия ден след Пасха..... "те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят." Именно Петдесетница се смята за момента на раждането на Църквата. Макар, че всички апостоли са евреи, Светият Дух ги дарява със знания на други езици за да могат да славят Бога пред всички хора от всякакви народности. Т.е. Църквата се заражда изначално като наднационална. Като потвърждение на това в Откровението на Йоан, може да се прочете следното: 5,9: "и пееха нова песен, думайки: достоен си да вземеш книгата и да снемеш печатите й, защото Ти бе заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога от всяко коляно и език, народ и племе," Разбира се, това, че църквата е една, света, съборна (на гр. καθολική) и апостолска, не означава, че трябва да има някакъв върховен институт във вида на римския Папа. Не означава и обаче, че автокефалните поместни църкви са нещо отделно и различно от цялото и единното. Всичко това се знае от вярващите и точно затова Симеон Радев, Славейков и т.н. пишат това, което пишат. Импулсът и идеите за национално движение няма как да бъдат вдъхновени от идеи свързани с православието. Вдъхновението за тези идеи идва от съвсем различен източник. Те идват от запад, от идеите на френската революция и от западната мисъл. Идеите вдъхновени от православието се простират до възраждането на някаква Нео-Византия или до идеята "измъчените и унижени раи да станат изведнаж граждане на великата славенска империя". Това са православните алтернативи на западните идеи. В края на краищата обаче всички знаем какво се случва. Побеждават идеите на младите. Идеи които идват от запад и които са свързани с националната държава, свободата, човешките права, правата на народите и т.н. Идеите на православието за Нео-Византия или някаква Мега-славянска Империя подвластна на руския Император така и не се реализират.

Добре. В Църквата на Гърция владиците са гърци, службите се четат на гръцки, но тя също е обявена от Патриаршията за схизматична при своето създаване. Схизмата е дигната чак през 1850. Догматично не може да има "национални" църкви - това не е православие, а ерес. Какво неясно има в това? От гледна точка на догмата това което е разрешено е поместна църква. Тя обаче се определя от територията, а не от народността на вярващите. В САЩ, Австралия и т.н. от гледна точка на православната догматика действат правилата при мисионерството. Приема се, че това са "нови територии", в които все още няма църковна структура и там могат да действат едновременно мисионери от различни поместни църкви. Ако обаче по някое време в тези "нови територии" са разкрие нова поместна църква, всички останали трябва да се съобразят с нея и да преустановят своята независима дейност.

Не знам, затова и питах. В каква връзка изобщо беше споменато протестантството? Защо го намеси и какво искаше да кажеш с този пост? Борбите са само църковни. Кое ти дава основание да ги определяш като "православни"? Това да не би да са някакви догматични борби (в рамките на православието), за различно тълкуване на словото божие, че да ги определяш като православни. Напротив, от гледна точка на православието това е филетизъм, а филетизмът е ерес. Именно на това основание Екзархията е обявена за схизматична, т.е. за изключена от единната православна църква.

Разгледах думата в речниците. В старогръцкия език думата етнос е имала много по-широко значение от сегашното: ἔθνος • (éthnos) n (genitive ἔθνεος or ἔθνους); third declension group of people: tribe, family group of animals: flock, herd country, nation (later, in the plural) foreign nations, barbarians (Jewish and Christian usage, in the plural) gentiles, heathen class, caste Сегашното стеснено значение изглежда е сравнително ново. Според Βικιλεξικό то е следното: σύνολο ατόμων που έχουν αντίληψη κοινής ιστορικής, κοινωνικής, πολιτισμικής κτλ. παράδοσης, έχουν ή διεκδικούν αυτόνομη πολιτική συγκρότηση και κατοικούν σε καθορισμένη εδαφική έκταση Превод на Гугъл: набор от хора, които имат представа за обща историческа, социална, културна и т.н. традиция, имат или претендират за автономна политическа конституция и живеят в определена териториална област. Според същия речник, съвременното значение на гръцката дума е заето от значението на френската дума natio. έθνος < (διαχρονικό δάνειο) αρχαία ελληνική ἔθνος και σημασιολογικό δάνειο από τη γαλλική nation С други думи задънена улица. Трябва да се види как точно се е употребявала думата през византийския период 9-10 век и с какво конкретно значение и чак тогава да се съди за славянските еквиваленти. Това обаче е къртовска работа и далеч извън възможностите на форума или членовете на форума.

Това в какъв смисъл е написано и защо? Твърдиш, че просвещението, национализмът и демократизмът са неестествени за българите и са привнесени? Или пък нещо друго. Православието като догмат, само по себе си не може да даде импулс за това което се е случило през 19-ти век или пък да го обясни. Християнството възниква като надетническа религия и не може да съществува като "етническо православие". Всяка православна общност която обяви, че е етническа или национална, от гледна точка но православната догма и богословие не е православие, а ерес. Днешните т.н. "национални църкви" се разглеждат от православното богословие не като национални (църква на нацията), а като поместни, т.е. териториални църкви, части от единната православна църква. Още по времето на възраждането българите са били наясно какво правят и защо. Екзархията не се разглежда само и единствено като религиозна институция, а преди всичко като политическа, а в известен смисъл и като социална. Хайде пак един откъс от Двете власти и двете касти: Такава декларация е всичко друго, но не и православна. Тя не е мотивирана от православните догми или от православното богословие. Не е случайно, че след тази статия вестник Македония е спрян, а Славейков като главен редактор на вестника е арестуван.