Atom

Ако нямахме вече формирана нация, нямаше да имаме и държава. Последователността е следната: 1. формиране на нацията 2. поставяне на българския въпрос 3. военното решение (руско-турската война) и правното регулиране на последствията от войната (Берлински конгрес) 4. Формиране на държавата Формирането на нацията е най-важната точка, тъй като без нея нямаше да ги има и останалите. Явно според теб заслугата за формирането на нацията ни се дължи изцяло на Султана.

Българите към края на 18-ти век представляват съвкупност в насипно състояние от многобройни "съставни части". По това време не съществува българска нация, а многобройни локални общности, всяка със своя си диалект, свои специфични носии, специфични обичаи, култура и т.н. През втората половина на 19-ти век обаче българската нация е факт. Тя е призната като единна общност и си има своя собствена институция, която олицетворява единството на нацията - Екзархията. Според собствената ти теория, това дело би трябвало да е извършено от някакъв харизматичния лидер, който "авторитарно" от някакви локални съставни части е успял да сглоби цялост и да формира българската нация. Кой е този харизматичен лидер?

Добре, а дали традиционното патриархално общество може да трансформира селския патернализъм в държавен патернализъм с Баща на нацията и йерархична държавна структура подобна на руския вертикаль власти? По-скоро не. Не само, че няма да го трансформира, но това традиционно общество не е в състояние да формира нито нация, нито държава. Иван Хаджийски задава въпроса който ни вълнува в прав текст: "Пред нашата общественост стои един голям и съдбовен въпрос: из кой път трябва да бъде поведена близката ни политическа история — по пътя на демокрацията или по пътя на авторитаризма и автокрацията?" И отговорът му е категоричен и еднозначен: "Демокрацията е вселена в съзнанието на нашия народ, защото тя беше условие за неговото обособяване като нация за неговото освобождение и обществено развитие. Тя е необходимо условие и за бъдещото му развитие."

Виж Симеон Радев, виж и Хаджийски. И двамата търсят българските традиции и ценности в българското възраждане и до там. Виж и националните ни герои.

А от къде да дойде традицията за този национален патернализъм или общо-българско признание на единствения Баща на нацията. От любов и преклонение пред Султана? Бащици - да, такива имаме колкото искаш. Това обаче са вождове и бащици на политически "племена". В момента в който се опитат да играят ролята на 'Бащата но нацията' и са дотам. Ако нещо в момента е специфично за България това не е българския патернализъм, а българския трибализъм.

И патернализмът и демокрацията ни имат само локални традиции. Т.е. те са незавършени и ограничени и това е така по простата причина, че сме нямали дълго време своя държава и свои държавни традиции. През османския период всичките ни институти и организации, независимо дали са били демократични или патерналистки са действали локално, на много ограничен географски ареал. Единствената общо-българска институция създадена преди освобождението е Екзархията и тя е конституирана като република. И ако демокрацията и републиката на общобългарско ниво все пак могат да бъдат търпими, то национален патернализъм няма. При нас може да има отделни вождове и бащици за определени групи от хора, за определени политически "племена", но не съществува образа но Бащата (с голямо Б) на цялата нация. Дори и монархията след освобождението, колкото и да се опитва не може да затвърди и да наложи този образ като безалтернативен

Доколкото знам никой не е отменял национализма и нациите. Следователно либерализмът и т.н. капиталистическа идеология няма как да се разглеждат самостоятелно без национализма и националната идеология. Нацията ни (а и по-голямата част от останалите нации) се формира под едновременното въздействие на национализма и либерализма. През 19-ти век те са неразривно свързани. По това време либерализъм до голяма степен означава И национализъм, а национализъм до голяма И либерализъм. В тази връзка пазарите сами по себе си няма как да заменят старите зависимости. Не знам кой е вярвал в нещо подобно и защо.

И при двете явления (непотизъм и патроно-клиентелизъм ) пълното изкореняване наистина е невъзможно. Както писах по-горе те се опират на принципи, които са по-скоро закодирани в човешкия вид, а не са толкова продукт на различни културни проявления. Принципите на кръвно-родствения алтруизъм и реципрочния алтруизъм се наблюдават при всички човешки общества и групи, както и при някои примати, например при шимпанзетата. Т.е. може спокойно да се каже, че това са естествените и първични форми на социална организация на човека, в качеството му на биологичен вид и социално животно. Различните културни, религиозни и политически норми и взаимоотношения, могат да притъпят тези явления или да се опитат да ги заменят, но не и да ги изкоренят напълно. В момента в който държавните институти отслабнат и станат неефективни и независимо къде се случва това (на кой континент и в коя култура), непотизмът и патроно-клиентелизмът започват да процъфтяват.

Хората по природа са социални същества. Така сме създадени от биологията и еволюцията. Като "социални животни", ние сме "програмирани" да проявяваме алтруизъм към други хора. Има два принципа, които са валидни за всички човешки общества. Това са кръвно-родствения алтруизъм и реципрочния алтруизъм. При кръвно-родствения алтруизъм или т.н. 'роднински отбор', индивидите проявяват максимално близки отношения и предпочитания към хората с които имат максимално близки роднински връзки. Т.е. алтруизмът се изменя пропорционално по скалата близки-далечни роднини. Това е основата на родово-клановата организация на обществата. Реципрочния алтруизъм е свързан с размяната на услуги между приятели. Т.е. между хора, които не са свързани с кръвно-родствени връзки. В общества със социална диференциация, първият принцип стои в основата на т.н. непотизъм или шуро-баджанащината (както е по-известно това явление у нас), а вторият е в основата на патронажа или патроно-клиентските отношения. Патроно-клиентската система на практика е взаимен обмен на услуги между индивиди с различен статус и власт - патрон и клиент и е естествен резултат от действието на принципа на реципрочния алтруизъм. Още един път ще повторя - няма нищо национално специфично в тези явления и отношения. Да, те се проявяват най-силно в общества при които държавата напълно отсъства или държавните институти са силно разклатени и неефективни. Нормално е при подобно положение да се появят компенсаторни механизми, които да запълнят вакуума оставен от официалната власт. И двата компенсиращи механизма (непотизъм и патроно-клиентелизъм) имат първобитни (първични) корени в човешката биология и еволюция и по никакъв начин не могат да се обвържат с някаква специфична "национална култура".

Българите действително имаХА (в минало време) доверие на царя. Българите обаче не са глупави и вместо веднага да започнат работа по възстановяване на монархията, решиха за назначат царя за пробен период или нещо като изпитателен срок. Ако става - ОК. Оказа се обаче, че царят не става и не издържа изпитателния срок - издъни се. Що се отнася до ДНЕШНАТА политическа "система", то до голяма степен тя е е такава каквато е, именно благодарение на авантюрата с пробния период на царското управление. Много от явленията и "феномените" на днешната система възникнаха именно под крилото на царя и в недрата на царската партия. Толкова за доверието.

Темата е Бъдещето на България - република или диктатура/монархия? Монархията няма бъдеще в България или поне няма в близките няколко десетилетия. Не за друго, а защото привържениците на монархическото управление са величина клоняща към нула. Ти и такива като теб сте по-скоро изключение и сте пренебрежимо малко на фона на противниците.

Тука си прав. И аз си задавам същите въпроси. Коментарът ми беше свързан обаче с безпартийността на депутатите. При Търновската конституция царят е този който формира правителството. Дали депутатите са партийни или не, в случая няма значение. При сегашната конституция правителството се формира от народното събрание. Ако депутатите са избрани като безпартийни, те или няма да съставят изобщо правителство или в момента на съставянето му ще се пръкнат две "партии": една на управляващите (на мнозинството което гласува правителството) и поне още една партия на опозицията, а може опозиционните "партии" да са и повече от една. Т.е. в момента в който Народното събрание избере правителство, депутатите ще престанат да бъдат безпартийни. Системата на партиите се създава именно по този начин. Например при свикването на учредителното събрание депутатите са безпартийни, но по-голямата част от тях излизат от него вече като партийци - либерали или консерватори.

По конституция, изпълнителната власт е на царя и той назначава министерския съвет и министър председателя. Отговорността за изпълнителната власт е негова, без значение от това дали депутатите са партийни членове или безпартийни. При парламентарна република, където изпълнителната власт се избира от парламента, безпартийния парламент де факто би бил безотговорен парламент.

Не мисля, че може да се прави паралел със съвремието. Де юре безпартийните депутати в този парламент са де факто депутати от "партията на царя", макар и последната партия да не е обявена официално и не съществува в правния свят.

Така де. В ЛИБИ в текста на Йорданес, името е изписано като Bulgarum (с Б), а под линия са дадени формите от другите преписи Uulgarum, Burgarum. Тези хора които обитават конкретната територия описана от Йорданес, дали са същите които срещаме непрекъснато в Панония и които обикновено се изписват като Vulgares. Например в сведението на Енодий за "Мундо с неговите българи" (в оригинала Vulgares)

Ами я виж какво пише Енодий и може ли да се направи връзка между това което е написал той и това в добавката

Тази добавка каква стойност има? С кой друг източник се засича тази информация

Аз така и те разбрах защо напълно изключвате ранните Vulgares и по-късните Bulgar да са две съвсем различни групи от хора. Вярно е, че на гръцки изписването е едно и също. Доколкото знам обаче на латински най-ранните текстове са винаги с V.

Навремето бях пуснал една тема за османската средна класа (или по-скоро османска буржоазия). Там стигахме до извода, че представителите на тази класа - чорбаджии, едри търговци и други подобни, си остават до края имперска класа и си отиват като такава заедно с империята. Общо взето тези хора не се проявяват нито в Гърция, нито в България като някакъв гръбнак на новите държави. Освен това по време на националните движения повечето от тях не са отявлени привърженици на националните идеи, а по-скоро си остават със старата ромейско-християнска идентичност. Не случайно Славейков отбелязва за пловдивските гръкомани, че "не търсят гърци, а ромеи да бъдат".

Не мисля, че това е определящо за нацията ни. Ако тази, както я наричаш 'Меценатско-клиентелската социална система' някога е бил определяща, това е било по-скоро през епохата преди формирането на нациите и е била характерна за християнската православна общност в ОИ или за т.н. Рум миллет. За нациите които се формират в резултат на разпадането на традиционните общности на Рум миллета определяща става демокрацията. Китай има непрекъснати държавни традиции в продължение на две хилядолетия. Те може и да имат някакви китайски характеристики и специфики, които са си само техни. Нашата нация обаче се формира през възраждането и всичките ни национални идеали, традиции и характеристики се формират през 19-ти век и нататък. Естествено, ние също имаме традиции и характеристики наследени от периода преди формирането на нацията ни. Те обаче не са специфично наши и не ни определят като българи, а са общо-балкански или ориенталски или османски. Който и от тези термини да избереш няма да сбъркаш. По време на формирането на нациите, налагането на западните идеи, шаблони и модели на територията на балканите и в средна Европа не става отгоре-надолу, а отдолу-нагоре. Ето защо тези идеи няма как да се приемат за чужди. Отказът от тях затова, че са чужди на практика е отказ от националната ни идентичност и връщане към някаква (да се надявам все пак осъвременена) версия на рум-миллета и османщината.

Нали ставаше въпрос това какво са искали българите, а не за това на какво са подложени или какво им е наложено било отвътре, било отвън. Екзархията при нейното учредяване е преди всичко организация на българския народ, а не на църквата. Напротив, църквата в лицето на тогавашните си представители и институции - Вселенската патриаршия, Московската патриаршия и т.н. не само че не подкрепя създаването на Екзархията, но и я осъжда, чрез налагането на схизма. Когато българите са оставени сами да избират как да учредят своята религиозна и политическа институция в рамките на ОИ, те избират републиканска форма с избори, мандатност и отчетност, а не автокрация под формата на пожизнено избран екзарх. След освобождението българите нищо не избират - нито монархия нито република, по простата причина, че са лишени от тази възможност. Монархичното управление на Княжеството е избрано и наложено от външни фактори и е закрепено в Берлинския договор. Българите обаче не участват в изготвянето и подписването на този договор и по него те не са субект на договаряне, а обект.

Колко много са я искали тази монархия? Да вземем например Екзархията, която е чисто българско дело. Тя е конституирана като република, където властта на екзарха е ограничена с четири годишен мандат. В първоначалния устав е предвидено на всеки четири години да има избори. Вярно е, че след освобождението този устав е променен, но промяната не става поради желанието на българите, а поради натиска на руснаците. Ако толкова бяха силни монархистките чувства на българите, още при учредяването на екзархията те щяха да предвидят екзархът да се избира пожизнено, а не само за четири години. Ако се вгледаш по-подробно в дебатите през 19-ти век ще видиш, че по това време почти не се обсъжда дали бъдеща България ще е република или монархия. Има обаче видим дебат дали бъдеща България ще тръгне по пътя на автокрацията и авторитаризма или по пътя на демокрацията и при него огромното мнозинство от българите е на страната на демокрацията.

А дали става въпрос за парадокс или това е същностна черта на 'Иво Христовщината'. От една страна имаме основната теза на тази "доктрина": "с България като суверенна държава е приключено след Балканската война и нищо не може да се направи по този въпрос, за да възкръсне Лазар." От друга страна са основните причини за това според същата "доктрина", а именно че в България се налагат чужди политически модели и чужди идеи, които не са присъщи на "психологичните специфики на българите". В една такава мисловна матрица България по принцип е несъстоятелна и неуместна, тъй като третата българска държава е създадена изцяло под въздействието на чужди политически модели и чужди идеи. При това не само държавата, но и нацията ни е продукт на същите тези чужди модели и идеи, следователно и тя е "неуместна". Ето защо, каквато и да е алтернатива да се предложи за България и българите, тя ще изглежда парадоксално. България в парадигмата на 'Иво Христовщината' няма алтернативи и бъдеще "и нищо не може да се направи по този въпрос, за да възкръсне Лазар". Какво означава например политическият модел да се съобрази с националните характеристики и манталитета на населението? Това също е парадокс. Национализмът и концепцията за нация също са продукт на западната мисъл, точно както либерализма, социализма и т.н. Следователно по логиката на Христовщината те автоматично са чужди за психологичните специфики на българите. Ето ти още един парадокс. От една страна политическият модел трябва да се съобрази с някакви национални характеристики. Самите характеристики обаче бидейки 'национални' са продукт на чужд модел и би трябвало да са чужди на психологичните специфики на българите. Та няма какво да се чудиш на парадоксите. Ако се премахнат "чуждите" модели, влияния и идеи, то това което ще остане ще е нещо като портрет на мисленето и психологическите характеристики на българите от 17-ти век. Нормално е при това положение да се появяват парадокси.

Не знам колко е ерудиран. Не съм присъствал на живо на някаква публична среща с него или на негова публична лекция, а и честно казано нямам никакъв интерес за подобно нещо. Вероятно е такъв, но по медийните си изяви създава впечатление на скучен е еднообразен човек. Според мен се опитва да имитира Андрей Фурсов, но медийните прояви на Фурсов са класи над тези на Христов. Освен това руснакът не е толкова апокалиптичен и мрачен и съответно не въздейства толкова депресиращо, каквото е въздействието на нашия човек. Както и да е. Аз затова и в началото писах, че не ми допада тема в която рамките и началните условия са създадени под влиянието на Христов. Да циклим по някакви апокалиптични сценарии без алтернатива или опит за решение на проблемите за мен е напълно безсмислено.

Ти успя ли да изслушаш цялото интервю на професора? Не ме интересува толкова конкретната му теза, а дали предлага някаква алтернативи или поне евентуални решения на "проблемите" които поставя.