Atom

Не бе, питам защото си отявлен русофил и краен украинофоб. Трябваше да уточня в какъв контекст го казваш. Русия Всерусийска, московска, киевска, владимирска и т.н. и т.н. е москалски проект, а не украински и в такъв случай би трябвало да те устройва. Мен не ме вълнува много, много този проблем, но теб Паисий явно живо те интересува. Нали всичко което идва от матушката е по-по-най-най? Кефи се тогава на руското творение и си трай. Нямаш право да се оплакваш.

На коя Русия? Паисий използва две думи - руси ( днешните им наследници са украинци и белоруси) и москали (днешните наследници са руснаци). За Русия на русите или за Русия на москалите?

Ти да не си оформен изцяло от българското образование та търсиш външна причинност? Рум-миллета се цепи и разпада изцяло по вътрешни причини, а не заради външни. Да твърдиш обратното е все едно да кажеш, че ОИ се разпада заради реформите наложени от запада или заради Русия или заради Англия или заради някаква друга глупост. Да, има влияния - френски, руски и още каквито си искаш. Дедите ни не са живели на изолирана планета. Основната причина обаче си остава вътрешна. Просто ромейската общност не е могла да се приспособи и времето и е свършило.

Има достатъчно материали за разцепването на ромейската общност, за гръцките национални движения и за разликите в политическите виждания на елини и ромеи. Това, че българската историография не обръща внимание на тези неща си е неин проблем. Българската нация се заражда от недрата на рум-миллета. Това поне мисля, че не може да го отречеш. По някаква неясна за мен причина обаче това се пренебрегва и просто се замита под килима. Според теб процесите в рум-миллета изобщо не засягат българите. Търсиш елит и лидери. Целият ни ранен елит идва от там. Той е образован на гръцки и ползва гръцки, но това е без значение. Виж примера с Берон. Той приема новите идеи и не може вече да е ромей. Ромейската идентичност се свързва със старото. Не може да приеме обаче и елинската идентичност, защото чувства и знае, че не е елин. В лутането си се е определил като "трак от Елада". От една страна тази декларация демонстрира отхвърляне на ромейската политическа концепция и приемането на елинската. От друга страна по този начин той декларира, че все пак не е елин и .... издава Рибния Буквар. Или виж биографията на Иван Селимски. И той е от тези среди. За обратната страна на медала виж мнението на Славейков за пловдивските гръкомани, че "не търсят гърци, а ромеи да бъдат"

Вярно е. Загледан обаче в някакви имена ти пропускаш процеса, а изграждането на нацията е процес. Да разгледаме първия период - избистряне на националната концепция. 1. Каква е обстановката през първата четвърт на 19-ти век в ОИ? В началото на века бушуват кърджалийските времена. Грабежи, своеволия, безправие, местните аяни заграбват властта по места. 2. Какво представлява по това време българското общество? - Няма българско общество. Българите принадлежат към християнската общност и определящо за тях е религията, а не етноса. 3. Кои са лидерите на християнската общност? Лидерите са обединени от гръцкия език и православието. Тук влизат епископата, търговци, интелектуалци. Етносът няма значение. Преобладават хората с гръцки произход, но има и достатъчно българи, власи, албанци, сърби, които условно и само от днешна гледна точка може да наречем гръкомани. До началото на размириците лидерите на православната общност общо-взето са доволни. Разбира се има блянове за това или онова, но общото положение е благоприятно за тях. Размириците и грабежите плюс случващото се в Европа - френската революция и Наполеоновите войни обаче пораждат недоволство. Една част от православният елит иска промяна по френски образец: свобода, права, равенство. Другите искат просто да се възстанови реда и да се спре с грабежите и своеволията. Повратната точка за първия етап е гръцкото национално движение и гръцката революция. Православния елит се разцепва на две. Едните искат промяна и излагат исканията на френската революция, другите искат просто ред и връщане на старите порядки. Тези които искат промяна започват да се определят като елини, а консерваторите остават ромеи. Какво става с членовете на елита от български произход? Консерваторите много, много не умуват. Те си останат ромеи и искат да се сложи ред.. Тези които искат промяна обаче са объркани и трябва да направят избор. Някои стават елини, други не могат да приемат подобно нещо и търсят друга идентичност. Именно тук започва да играе роля славянската идея за принадлежност на българите към славянските народи. С други думи индивидите и лидерите са важни, но не трябва да се пропуска процеса. Пропусне ли се нещата увисват във въздуха и разказът става фалшив. В този контекст стават ясни подбудите на търговците спонсорирали изданията на книгата на Наскович. Разбира се изграждането на нацията е процес и на него трябва да се гледа от тази гледна точка. Един направил едно, друг друго, трети нещо различно. При изграждането на българската нация промяната обхваща първо елита и към края на 20-те има достатъчно гръкомани които се осъзнават като българи, а не ромеи, елини или нещо друго. Те от своя страна започват да спонсорират и подпомагат други хора и така се създава българска интелигенция. Тя пък от своя страна започва агитация сред народа и така докато процесът стане масов и обхване по-голямата част от българите. Разбира се като казвам, че първи етап добива зрялост през 20-те години това не означава, че всички гръкомани се осъзнават и стават българи. Не, някои от хората с български произход си остават с мислене на ромеи. Други са разколебани, но все още се лутат. Трети друго. Важното, че през 20-те пробивът е направен и има достатъчно хора в елита, които да продължат процеса.

Ето един линк от който може да се изтегли статия на Д. Димитров в която са разгледани някои от възрожденските учебници по история: https://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=6820&type=.pdf Най-ранните учебници по история са Царственика и книгата на Сапунов. И двете са издадени през 1844. Ето какво казва авторът за книгата на Сапунов: "Книгата е издадена благодарение на спомоществуватели, чийто списък е поместен най-отзад и обхваща 65 ч. Според Д.Цанев от списъка е видно, че над 2000 броя са предварително поръчани за разпространение в България, като посочва: Сливен, Карнобат, Габрово, Търново, Ст. Загора, Самоков и др" Според мен и тук се повтаря модела както при Наскович. Най-вероятно тези които са помогнали за издаването и предварително са платили за книгата са познавали работата на Раич/Наскович и просто са поръчали превод. Тук е по-интересно защо на славяно-български, а не новобългарски, но това е друга тема. Ето какво казва още Димитров за тази книга: "Книгата е съставна част от училищни сбирки, лични библиотеки на видни възрожденци и дълго време е основен учебник по българска история, като по този начин оказва сериозно влияние върху утвърждаването на българската национална идентичност." Що се отнася до времето преди 1844 фактът, че „История славеноболгарског народа“ на Наскович е преиздавана три пъти показва, че е имало търсене. Доколкото това е само история на България (без тази на сърбите и хърватите от оригинала на Раич) с голяма доза вероятност може да се каже, че са я купували българи.

Книгата на Наскович е основно преработка на Раич. Освен четирите издания на Наскович, през 1844 Сапунов превежда Раич (Или Наскович) и отпечатва „История на словенно-болгарския народ - https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Сапунов Не знам дали книгата на Паисий има толкова голямо влияние за самото възраждане. За мита за възраждането със сигурност има. Царственикът уж се води първото печатно издание на един от вариантите на „История славянобългарска“, но книгата била "далечна преработка на Паисиевата история“ Ето едно мнение на Жанет Сампимон: Почти забравеният Софроний се появява в българския разговор едва с работите на Юрий Венелин през 1830-те, но Паисий си остава забравен до много по-късно. Виктор Григорович е първият изследовател, който споменава неговото дело в печатно произведение, през 1852. Това знание не достига българските среди: през 1858 Георги Раковски споменава автора в едно писмо като „някой йеромонах Паисий“ Не знам кой е по-популярен. За да се разбере трябва да се направи сериозно изследване като се проследи в цялата възрожденска преса, писма и т.н. какви исторически факти се цитират и след това да се види от къде може да са взети. Но това е много трудна работа и не знам кой би се захванал с нея. Например в едно прошение до руския Император първенците на Кукуш, Дойран и Карадаг пишат следното: Ваше Величество! Дрипи на вековете преминаха, като не само развълнуваха предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род, .... и така нататък. Обърни внимание предисторически пеласго-българомакедонски, но исторически славянски род. Някакъв автохтонизъм, но откъде са го изкопали нямам никаква идея.

Първият етап - избистряне на концепцията, започва с Паисий, но според мен достига зрялост през 20-те години на 19-ти век. През 1924 по време на т.н. врачански събития врачани настояват за български епископ, а през 1829 такова искане поставят гражданите на Скопие. През този период е издаден рибния буквар. Пак в този период българите се представени по-сериозно на международна сцена. През 1822 Вук Караджич издава във Виена "Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рјечницима свују језика и наречија, с особитим огледима бугарског језика", а през 1829 е публикуван трудът на Венелин. Разбира се през този етап се случват един куп други неща които спомагат за избистрянето на концепцията. Това са историческите трудове на Паисий, Спиридон, Раич и Наскович. Сръбските въстания, гръцкото национално движение, гръцката революция и руско-турските войни, във всички които участват значителен брой българи. Следващия период - агитацията е стимулиран от реформите в ОИ и се проявява в разкриването на български училища, строеж на църкви, появата на първите български вестници и т.н. Според мен обхваща периода от 30-те до 50-те. Последния период е 60-те и 70-те години.

Персонифицирането.... Че нали точно това е проблема. Националните движения са национални именно заради това, че стават масови и постепенно обхващат мнозинството. Ако само ще персонифицираме, то субектът се губи. Няма прото-нация, няма народ, а само някакви индивиди. Аз затова и те питах къде са българите в твоята схема - къде е субекта? Защо е нужно например либерализма да идва от Русия било персонифицирано - било не, като либерализмът е основният разлом в Рум миллета и един от факторите за разделение между елините и ромеите. Нима българите не са в тази среда, не са част от рум-миллета? Или са безправни роби поставени в някакъв вакуум и не знаят какво се случва около тях? Да, но митологизирането на Паисий отрича например Наскович. Него направо го е хванала липсата от нашия разказ - няма го никакъв. Защо? - защото не е българин, не е руснак, а сърбин. Това е едната страна на заличаването, а другата е историята с неговата "История...", а тя не пасва с представата за българите-роби която е в основата на русофилския разказ за възраждането. Историята на Наскович е написана по поръчка на българи, издадена с пари на българи и разпространявана от българи. За разлика от книгата на Паисий тя е печатна. Издадена е през 1801 и до 1810 се преиздава още три пъти. Това е емблематичен пример за проявление на субекта, на прото-нацията. Някакви българи, не като индивиди, а като група осъзнаваща се като общност са поръчали написването на книгата и след първоначалното и издаване я препечатват още три пъти. В твоя разказ всичко идва от Русия, а другото е заличено. Какви например са българите-роби в твоите представи? Монархисти - мотивирани от мита за дядо Иван и впечатлени от силата на руския Цар или републиканци и демократи подбудени от българите студенти в Русия. Кое от двете е преобладаващо?

Така е. Паисий поставя началото. Но не е само той. Достатъчно е да се сравни текста на неговата история с представите на възрожденците и да се оцени конкретното влияние на Паисий. Например Спиридон Габровски пише за разни български царе като Илирик, Коледа и т.н. които ги няма при Паисий. Същите Илирик и Коледа обаче се появяват в Царственика на Христаки Павлович и в едно от писмата на Димитър Миладинов до Александър Екзарх. В западните части на страната пък се разпространява „История славеноболгарског народа“ на Атанас Наскович, който също не се опира на Пасиий, а основно на Раич. Тя за разлика от книгата на Паисий е печатна, издадена е през 1801 и до 1810г. се препечатва още три пъти. Акцентирайки само върху Паисий и Венелин, ние зачертаваме всичко друго. Българската нация се изгражда от православната общност в ОИ - рум миллета. В началото на 19-ти век тази общност започва да се разпада. От една страна заради зараждането на гръцката нация и противопоставянето на елини (националисти) срещу ромеи (традиционалисти), а от друга заради сръбските въстания и осъзнаването на сърбите като отделна нация. С други думи етапът на национално осъзнаване започва с Паисий, но се оформя окончателно в средата която описах - разпадането на рум-миллета. По това време основните влияния идват от сърбите и от елините (да не се бъркат с ромеите). От сърбите идват славянските идеи, а от елините идеите на френската революция - свобода, братство, равенство, човешки права и т.н. Следователно на въпроса кои сме ние? - възрожденците дават отговор - българи, сродни с останалите славянски народи. На въпроса какво искаме? - отговорът на възрожденците е свобода, равенство и човешки права. В Европа през 19-ти век вървят три мощни идейни течения. Това са либерализма, национализма и идеята за всеобщото просвещение (а не само на елита). Българските възрожденци в по-голямата си част са последователи и на трите. Т.е. те са либерали, националисти и просветители. Разбира се има и консерватори, но основният двигател са либералите. А Венелин? Къде се вписва в картината? Той е просто един от многото. Да, заслужава отбелязване, но не е нужно влиянието му да се преекспонира за сметка на всичко останало. Венелин спомага, но без Венелин българското възраждане нямаше да пропадне, нито кой знае колко неща можеха да се променят.

Нациите не падат от небето. Те се създават. Общо взето етапите при изграждането на нация в рамките на чужда политическа система (какъвто е нашия случай) са три: - етап в който който се създава националната идея. Т.е. етап в който се изясняват основите на националната идентичност - кои сме ние, какво ни отличава от другите, какви искаме да бъдем и т.н. - етап в който основната задача е агитацията и привличането на все повече хора към националната идея - етап в който националното движение е обхванало по-голямата част от хората. В тази схема къде е мястото на Венелин? Според теб всичко започва от него и именно той дава тласък на за етап 1 или нещо друго?

А от къде се пръква този субект. Даденост ли е според теб? Или го изобретиха руснаците и Венелин?

Че кой говори за филии? Примерът е за това, че през възраждането не всичко се върти околво православието и Русия. Очевидно е обаче, че колкото и примери да ти се дават няма никакъв смисъл. Добре. Да приемем, че си прав. Къде са българите тогава в твоя разказ? В уравнението възраждането = православие + Русия няма българи. Кои са българите и за какво се борят? Ако ценностите на местното население са били православието и Русия, то решението е просто - местните стават руснаци и толкова. Въобще не е нужно да са българи. Или хайде, за да не е толкова рязко нека да са бългоруси, както има великоруси, малоруси и белоруси. Защо трябва да минават през разни междинни стадии под формата на българи-русофили?

И като стана въпрос за двата стълба на възраждането - православието и Русия. Ето мнението на двама възрожденци: Любен Каравелов: Американското духовенство и черковното управление в тоя далечен край трябва всякога да бъдат пред очите на нашия български синод, ако нашите епископи не искат да бъдат изгонени като гръцките. В Северните Американски Щати свещеникът често бива и свещеник, и учител, и съдия, но в същото това време той е човек, американец и християнин, следователно интересите на народа са и негови собствени интереси. в.Македония: Нашето духовенство, което пороят на обстоятелствата доведе начело на българския народ, ако иска да поддържа влиянието си и силата си, трябва да се държи и занапред с общото движение на народа, то даже трябва да вземе само в ръцете си развитието на напредъка у нас: то трябва само да стане образец на истинна християнска добродетел и нравственост, на родолюбие, каквото е духовенството у други народи, а особено у братския нам и съплеменен народ - хърватите. Ако ли пък не направи това, то ще бъде завлечено от колелото на движението на народа и хвърлено в гроб заедно с началата, които не умее да защищава. Като пример за българското духовенство Каравелов дава американските свещеници, а Македония - хърватските.

Нашето възраждане (въпреки името) има много малко общи черти с европейския ренесанс, много повече с просвещението и напълно съвпада с епохата на нациите. На практика възраждането ни и борбата за църковна независимост са национално движение. В рамките на ОИ и нейната система от миллети, единственият легитимен начин за добиване на национални права е извоюване на собствена, призната от властите църква. Българската екзархия има повече политически смисъл, отколкото религиозен. Тя е напълно признат политически субект от османското правителството и от европейските велики сили. С нейното признаване на практика се признава българската нация. От гледната точка на един вярващ човек обаче тя е по-скоро проблем отколкото решение, тъй като е схизматична и непризната от останалите православни църкви. Между другото това е използвано доста ефективно от гръцката пропаганда. От българска гледна точка например патриаршистите са "гръкомани", т.е. имаме българи срещу гърци и гръкомани. От гръцка гледна точка екзархистите са схизматици, а патриаршистите - православни, т.е. от тяхна гледна точка има православни срещу схизматици.

Каквото е станало е станало. Останалите неща са в сферата на алтернативната история от рода на "ако беше станало това - щеше да стане онова". Към септември 1944 според мен няма вариант да попаднем в западната сфера. Съдбата ни вече е решена. Такава опция най-вероятно е съществувала до началото на 1944, а след това шансът да стане нещо подобно непрекъснато намалява. Дали щеше да е по-лека или по-тежка не се наемам да кажа.

Не, това е изкривената и фалшифицирана представа за възраждането, влязла в учебниците ни по история. Точно фалшификацията ни обезличава. Прави ни такива каквито не сме. Чети възрожденската литература и публикации в оригинал, а не разни псевдо "анализи" и учебникарски разкази. Цивилизационният избор на възрожденеца е просвета, прогрес, развитие, националното обособяване, индивидуални и народни (разбирай национални) свободи и модернизация. Това се вижда от всички възрожденски материали. Православието също присъства през възраждането, но то по-скоро е приоритет на "старите" и консерваторите. Самото възраждане възниква като такова именно поради отричане на старото. Ако въпросът опираше само до православие и Русия, то нямаше да има каквото и да е възраждане, а не е и нужно. Определящата идентичност на рум миллета е православието, а Русия и руския цар са признати за закрилници на православните в ОИ. За какво им е на хората от рум-миллета при това положение каквато и да е промяна? Каквото и да се промени, то само може да разруши идилията Провославие+Русия.

Като 'отявлен русофил' се чудих към коя категория да се причисля. По метода на изключването, единственото което остава е природната ми простотия. Смятам го за правдоподобно и горе-долу смислено обяснение за русофилството ми. Ето една по-подробна и по-задълбочена класификация на различните видове русофили: Осем вида неприятни русофили у нас.

А защо реши, че трябва да има омраза? Фобията е страх, а не омраза. Да не мислиш, че Стамболов някога е изпитвал омраза към руснаците? Фобията може да доведе до омраза, но това изобщо не е задължително. На мен ми се вижда напълно нормално отношението им такова, каквото е. Без повратни точки, без преходи и т.н. Да, те разчитат на Русия - няма на кой друг. В същото време обаче изпитват страх от нейния абсолютизъм, от нейните порядки, от социалната и система..... И не искат нищо от това на българска почва. То няма и какво друго да е. Българските реалии са коренно различни от руските. Писах ти вече няколко пъти. Повратни точки трябва да търсиш в по-късни времена, някъде през социализма. До тогава отношението към Русия е нормално, без сакрализация, фетишизъм, безусловна любов или пък омраза, нетърпимост и т.н. Отношението към Русия е оценъчно, както е оценъчно към която и да е друга страна. Виж например Вазов. Това което цитирах от 1906, думите на двамата му герои - руснаци: Днешната Русия – това е тираническият режим, който от дълги векове тегне въз руския народ. Днешната Русия, официалната Русия е враг на истинска Русия, на руския народ..... Да, вие сте щастлив народ и ако и ние обладавахме половината от онова, което вие имате днес, и ние бихме имали едно отечество и бихме го обичали. Виж например и това от 1916: И пак не ви мразим (не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода, стократно ми любим я ния. За тоз кумир ние се бием и с чужд, и със близък упорно и няма ний врат да превием пред никакво иго позорно! О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете! През 1906 Вазов вкарва в думите на героя си желание руснаците да могат да живеят като българите и да ползват същите свободи. 10 години по-късно той сам им пожелава същото. Да виждаш промяна? Да виждаш повратна точка? Да, той обича руснаците и точно заради това им пожелава да имат свобода като българите, а не да живеят в "тираническият режим, който от дълги векове тегне въз руския народ" Какво неясно е непоследователно може да има в подобно мнение?

И тъй като стана въпрос за русофилство, повратни точки и връзката им с настоящата руско-украинска война, ето един откъс от статия на Любен Каравелов: Всекиму е известно, че в Русия има три славянски народности: руска, украинска (малоруска) и полска, които петербургското правителство, попщината и присноблажените славянофили гледат по всякакъв начин да обединят и слеят в един народ, но досега ние не виждаме никакъв резултат. Ако великорусите бяха свободен и прогресивен народ, каквито са англичаните в Америка, тези три народности можеха да се обединят, но те действуват с нож, със секира и кръст и поради това се натъкнаха на силна опозиция и вместо желаното обединение се повдигат бунтове и скоро трите народности ще се разделят. Това е написано преди 153 години.

Преврата през 1881г.

Хайде, хайде. Разказът е написан през 1906г. Какво двулично виждаш? Славейков е принципен либерал. Ако някой застрашава представите му за свобода за него той е тиранин. Няма двуличност, а последователност. Хайде пак цитата от Македония: „Русия може да пази своето човеколюбие за своите полудиви народи, а нас да остави на нашата участ. Панславизмът не може днес без Русия, а това е, което ние не щем. Да припознайме първенството на Русия, ще каже да наведем глава пред нейната желязна власт.“ След преврата той е още по-яростен критик на Русия. Хайде и цитата от С.Радев: "След преврата обаче едновремешната идейна омраза се събуди пак, по-ядовита сега"

Не само възвеличаването. Писах по-горе за фалшификациите в разказа ни за възраждането. Възраждането ни е изцяло под знака на западните идеали. Свобода, братство, равенство, човешки права, върховенство на правото. Това са нещата които вълнуват възрожденците ни. През соца тези неща са заметени под килима и табуирани. Така си остават и до ден днешен. Именно това позволява съвременното русофилство да обедини в едно антизападни настроения и възвеличаването на Русия. Това са възприятията обаче на съвременните русофили. Да се приписват такива "качества" на исторически личности е гавра с тяхната памет. Идеите на Вазов и Славейков например от гледна точка на днешните русофили биха се охарактеризирали като идеи на либерасти и соросоиди.

Глупости, не глупости - това е положението. Променихме ли в първите години нещо? Не е нужно да се споменава Русия. Има една камара косвени неща в които няма Русия но са свързани с темата. Например турското робство - що рев , що чудо и каква енергия се изхаби да се защити робството и робофилията. Или разказа за възраждането. Той е изцяло наследство от соца и е пълна фалшификация. Промяна? - Не, промяна не се предвижда. Ти самият си скачал тук и не даваш дума да се каже, за преразглеждане. Ето това е поражението на робофилията. Ние не сме ли народ да излезем и да кажем, че това не го искаме. Само когато ни питат ли трябва да си казваме мнението? Ама всеки си трае, всеки се снижава и не иска да поема отговорност. Все другите ни виновни и никога не търсим причината в себе си. Критикуваме по кръчми и форуми и до там. Цяла тирада си изписал да виниш кого ли не, но не и себе си.

Какво има за чудене? Писах вече, че възрожденците ни са хора прагматици. И за Вазов и за Славейков основополагащи са западните ценности. Свобода, човешки права, върховенство на правото и т.н. Ако критикуват това или онова западно правителство те не критикуват западните ценности и модел, а конкретното правителство за конкретната ситуация. Ако възхваляват руския Цар или русите, те не възхваляват руския модел, руската политическа система или социалните им порядки, а конкретните действия. Ето ти цитат от разказ на Вазов: – Но вие говорите не като руси, а като неприятели на Русия! – Да, ние сме неприятели на Русия, на днешната Русия, ние не обичаме Русия, господине! Днешната Русия – това е тираническият режим, който от дълги векове тегне въз руския народ. Днешната Русия, официалната Русия е враг на истинска Русия, на руския народ. Всичко, каквото съдействува за разклащането на днешната Русия, всичко, каквото подравя основите й, което я приближава до пропастта й, подготвя, улеснява тържеството на новата. Онова, от което ние, интелигенцията, се боехме в тая война, беше да не би да излезе победоносна за нас. Тя би заякчила още за дълги години абсолютизма и гнета на монархията, като би я окръжила с ореола на славата и могъществото. Но руският бог бди над руския народ, та се случва противното. Другият млад русин, като да подчертае думите на сънародника си, подзе: – Вие, българите, мъчно можете да ни разумеете. Вие имате едно свободно отечество, вие се чувствувате синове на това отечество и го обичате. Обичате го, както френецът обича Франция, немецът – Германия, англичанинът – Англия. Нашето отечество е мащеха за нас, то ни гони, затваря ни в тъмници, праща ни в Сибир, оставя нашата младост и нашите сили и най-благородните пориви на сърцето ни да вехнат и гаснат; то не ни дава въздух. За интелигенцията няма място в Русия, затова нейният срам е наш триумф. Нашето руско сърце се облива с кръв от мисълта, че в проклетите манджурски полета гинат стотици хиляди наши невинни братя. Но ако за възтържествуването на нашите идеали за свобода, правда и светлина са нужни те и още по-големи жертви – нека се дадат. От съкрушението ни на бойните полета може да загине деспотизмът, но истинска Русия ще възкръсне... Да, вие сте щастлив народ и ако и ние обладавахме половината от онова, което вие имате днес, и ние бихме имали едно отечество и бихме го обичали. Но ние, господине, нямаме отечество!... .......Това, което ми говореха тъй свободно тия млади, образовани руси, проглежда, прокарва се доста прозрачно от няколко десетки години в цялата напредничава руска литература... Каква беше тя? Изобличение, протест, стигматизация на режима на царизма и на тежките условия на живота, създадени от деспотизма. Нашите младежи гълтат тая литература и се напояват с духа й. Гълтат безразборно и без критика. Те забравят, че тя е писана за Русия, а не за България, не се замислюват върху огромната разлика на политическия и обществения живот на двете страни, не виждат онова, което ние имаме и което русите нямат. Понеже за руската интелигенция всичките фактори и емблеми, които изразяват официална Русия, тоест режима на потисничеството: църква, корона, знаме, отечество, власт, закон, са противни, то, по подражание, казаните младежи мразят тия неща и у нас. Да стъпчеш народното знаме, за тях значи да бъдеш прогресивен, модерен човек; да плюеш на България, то значи да бъдеш истински човек, българин на бъдещето. Уродливо маймунство на ума, идиотски тесен мироглед, престъпно сгазване най-светите чувства на човека... Добре, русите викат против царизма, и нашите викат против него пред статуята на Царя Освободителя. А какво ни чини нам руският царизъм и защо това негодувание против него? Защо тия сълзи въз чужд гроб. Защо тия ругателства въз свещения образ, изправен срещу Народното събрание? Ние, българите, знаем само едно: руският цар Александър II, който ни освободи. Ако в нещо е повлиял руският царизъм връх нашата съдба, то е било само в това благодетелно дело: нему, изключително нему дължим освобождението си от петвековно робство. При една конституционна Русия ние едвам ли в подир сто години би дочакали такъв подвиг, нечут в историята. Не нарекоха ли най-авторитетните руски писатели, даже славянофили като Ламански и философи като графа Толстоя, тая освободителна война „величайша глупост на Русия“? Въобразявам си при една конституционна Русия, занята всецяло с лекуване своите безчислени вътрешни недъзи, при отсъствието на един Александър II, който да извърши тая монархическа „глупост“, каква би била днес България и де и какви щяха да бъдат тия младежи, които днес свободно плюят въз паметника из Царя Освободителя! Питам се още дали у други народ по лицето на земята би се вършили подобни кощунства? Кое е това отечество, което презират? Кое е това знаме, което ругаят? – Видимите, конкретните образи на нашите постигнати национални идеали. Ония руси в Ница въздишаха за тия неща, ние ги псуваме. Това е идиотство. Обърни внимание: "Ние, българите, знаем само едно: руският цар Александър II, който ни освободи. Ако в нещо е повлиял руският царизъм връх нашата съдба, то е било само в това благодетелно дело" Нито Вазов, нито Славейков, нито който и да е друг възрожденец допускат противопоставяне запад/изток или западни ценности / руски ценности. Западният модел и западните ценности за тях са аксиоматични и се приемат по подразбиране защото цялото възраждане минава под влиянието на западните идеи. На никой няма да му мине дори и през ума да приема каквото и да е от руския модел. Затова и двамата - и Славейков и Вазов нямат никакъв проблем от една страна да изкажат благодарност към русите и лично към Александър ΙΙ за освободителната война и в същото време да отхвърлят всякакви руски порядки и модели. Ако Вазов и Славейков могат да възкръснат те щяха да са първите които да скочат срещу Путин и съвременната руска политика и то много преди войната в Украйна.