Atom

Някои неща започват да се изясняват. Изглежда ябълката на раздора във вътрешно-политически план е бил въпроса за "вписването в конституцията". Вчера Тошко Йорданов поиска от президента да разсекрети протоколите от КСНС и каза следното: "Нека да се види какво казаха другите политически сили, какъв първоначален проект имаше за изявление и как премиерът Кирил Петков и президентът спориха и кой каква теза защитаваше. В тази зала няма маймуни, което означава, че помните какво се говори.......в този прословут КСНС предложението за включване на българите в Конституцията на РСМ бе от президента и единствената политическа сила, която го подкрепи бе ИТН" Днес президентът потвърди думите на Йорданов: "За КСНС държа да стане ясно, че това е закрито заседание и аз наистина държа всеки участник да има свободата да отстоява своите позиции, но мога само да споделя, че вие чакахте долу 5 часа, в които категорично отстоявах македонските българи да се впишат в Коституцията и това да бъде задължително условие за начало на преговорите. Министър председателят Петков, неговите министри и всички участващи партии, с изключение на ИТН отхвърлиха това предложение и го приеха, едва когато то дойде чрез президента Макрон" При това положение за мен и пълна мистерия как един въпрос като "вписването в конституцията" стана "национална политика" и стигна до Макрон. Този въпрос отсъства от всички официални документи и решения. Няма го в Договора, в рамковата позиция, в декларацията на НС, в меморандума, не съществува и като официално становище на КСНС. С други думи няма институция която да е взела подобно решение. В същото време обаче тази тема влезе в медиите, завладя умовете на хората и стана едва ли не основно искане и необходимо условие за "защита на националните ни интереси". Всички партии - и управляващи и опозиция го говореха и не съм чул някой да критикува публично идеята. Никой не каза: - "Чакайте бе хора, никой не е приемал решение за подобно искане". Излиза, че искането за "вписване в конституцията на РСМ" стана национална политика и институционален факт едва с приемането на френското предложение от НС. До този момент това е едно институционално нищо. Май наистина няма такава държава. Имаме пълен отказ от институционалност. При това на всички нива - от управляващи до опозиция и от институцията на президента до коя да е институция от долните нива. В случая въобще не става въпрос за конкретния казус "вписване в конституцията на РСМ" нито за ветото и за отношенията ни с Македония. Става въпрос за базови принципи за вземане на решения и изпълнение на политики. Т.е. става въпрос за съществуването на самата държава.

Пак не разбрах. Забрави за думата вето. Има съгласие и несъгласие. Чешкото и словашкото несъгласие на практика има същия ефект, както и българското - РСМ не започва преговори. Спокойно може да приемеш, че Чехия и Словакия също са наложили вето на Македония, но по други съображения.

Къде видя противоречие? Ето ти общото становище на Чехия и Словакия от 2020: „Няма да позволим Съюзът да бъде арбитър на нашата обща история, на това как се идентифицираме или за езика, който използваме. Тези въпроси принадлежат на засегнатите страни и ние сме тук, за да ги подкрепим с опита от нашите собствени процеси на възстановяване.“ Какво неясно, противоречиво или странно виждаш в подобно становище?

Интересите на чехи, словаци, поляци и т.н. са продиктувани от техни си, вътрешни съображения. Какви са например интересите на Испания по отношение на Косово, че не иска да я признае като държава? Няма специален интерес към Косово, а по-скоро се притеснява от прецедент, който да стане коз в ръцете на вътрешните сепаратисти в самата Испания - каталунци, баски и т.н. С други думи Испания демонстрира "принципност". Ако признае Косово ще излезе, че признава правото на независимост на разни малцинства по света, но не и на собствените си, а това вече е "безпринципност". Чехите и словаците също имат някакви задрямали спорове помежду си по отношение на езици, история и т.н. Политиците им са намерели някакъв баланс и не искат да го ръчкат. Ето защо за тях е абсолютно неприемливо въпроси от такова естество да се решават или арбитрират от външни фактори. Иначе може да се получи мазало. Чия е например историята на Великоморавия - чешка или словашка? Или може би моравска? - в двете страни има и такива хора, които се идентифицират като моравци. За Полша проблема е същия. Полша има някакви вътрешни езикови малцинства (кашубците например) има различни религиозни малцинства, има хора с доста силни регионални идентичности и т.н. Всичко това в момента е в някакъв баланс и на никой не му трябва външен арбитър, който да казва кой крив, кой прав и да разваля баланса.

хе-хе Булгаоид ей сега ще подпука и теб. Той иска и да е обща и да не се краде.

Като не щем на ни крадат историята защо искаме обща история? Значи предателството е извършено още при подписването на Договора. Сега какво ревеш.

Ехе, по-сложно е отколкото изглежда на пръв поглед. Например депутатите от ГЕРБ са убедени, че Кире трябва да върви нахуй, защото вреди на българските национални интереси. В същото време подкрепят и френското предложение защото отговаря на българските национални интереси. Затова те влязоха в играта на Слави и участваха в раздуването на предателството на Кире на Македонияяяяя, а след като Кире падна подкрепиха френското предложение. С други думи няма прОдателство, а действия по съвест и убеждение. В края на краищата хората си защитиха и двете убеждения. - и Кире падна и френското предложение мина.

Писал съм вече. Да вземем например Екзархията. Екзархията не е само религия, а и образование, новите идеи и каквото още се сетиш. Например ние, а и македонците гледаме на Гоце най-вече като на революционер, но той е и учител от Екзархията. Ние например пишем за Българската гимназия в Солун, а македонците за Солунската гимназия, а тя всъщност е на Екзархията и т.н. и т.н. Мястото на Екзархията обаче в нашия национален разказ е в пета глуха. Какво пречи да се изкара на преден план? Толкова ли ще развали нашата идентичност.

Би трябвало. С този ход той се позиционира изцяло на "патриотичния" клон, но там навалицата е много голяма. Възраждане, Янев, "старите патриоти" (те също ще отнемат някакви гласове, дори и да не влязат). БСП също иска да се държи на два клона едновременно, като единият е "патриотичния". Абе трудна работа. Най вероятно в този сегмент ще запази част от електората си, но не и целия. Ако изключим "патриотичната" част на електората на ИТН, не виждам останалите защо ще гласуват за него и какво може да очакват. Освен ако няма някаква специфична група на мазохисти-анархисти на които им харесва разрушението заради самото разрушение. Всъщност има ли някъде проучване от което да се види какъв е профила на избирателите му и какъв е типичния / среден избирател на ИТН. Ако тази информация е налична, може и да се направи някаква прогноза. Макар, че в настоящия хаос е много трудно да се прецени накъде ще се прелее народната любов.

Защо трябва да чакаме до изборите? Нали беше очевидно, че Петков е водил паралелна политика за Македония и поради тази причина да върви нахуй. Сега до него се наредиха и други, които също са водили паралелни политики. Това също е очевидно от гласуването, а пък и Слави и Тошко го казаха в прав текст: "Всичко, което казвахме, се оказа вярно. Както се оказа вярно за френския натиск, за поети ангажименти, всичко това се оказа вярно". "Най-хубавото днес, което се оказа също вярно, е че Делян Пеевски, до него Христо Иванов, до него Бойко Борисов и до него Кирил Петков заедно гласуваха нещо, което е национално предателство"

Така е да. Това е принципът който работи и до сега. Те си пишат нещо - ние не го признаваме. Ние си пишем нещо - те не го признават. Това можеше да продължи много дълго и изобщо нямаше да е проблем ако не настоявахме да имаме "обща история". Обща история означава съгласни сме да сме съгласни. Ако консенсусът е само на база Agree to Disagree всякакви напъни за "обща история" ще бъдат менте и напълно безсмислени. С други думи ние сме тези които искаме да отхвърлим този консенсус и да въведем нов. Ако няма възможност за друг, различен консенсус, просто да се отказваме от искането за "обща история" и въпросът приключва. Една от възможностите да се съвместят и двата принципа е да има някаква дата преди 1945. То затова е Кючуков говори в 2017 (подписването на договора) за "обща история" до 1878г., а не до 1945. След 1878 може да се приеме, че поради различна политическа съдба започват да протичат различни процеси от двете страни на границата, които в края на краищата водят до АСНОМ когато пътищата ни се разделят. Ако настояваме за обща история до 1945 и в същото време имаме Agree to Disagree това е възможно най-екстремния вариант. На практика това означава за македонците рязане на всичко общо между тях и българите. В резултат ще имаме не просто юго-македонизъм, а ултра-турбо-юго-македонизъм. По този повод Кючуков написа следното: В Скопие вече спокойно могат да полагат основите на паметник на победилия македонизъм. Като надписът върху него трябва да бъде: „С вечна признателност към българските политици“

След като цялата гюрултия по темата изпълни предназначението си и правителството падна, защо не? Не разбрах само, предатели ли са депутатите гласували ЗА или не са предатели? Това е интересното в случая.

Така е. Но точно затова и писах, че с ескалациите свърши. Македонците не искат да капитулират. Това или трябва да се приеме или да се върви към някакви други фази - спецоперации, БГ-екзити и т.н. Ти какво предлагаш? Затова и казвам, че за момента вето-до-дупка няма алтернатива. Не и докато не приемем, че македонците няма да капитулират. Тогава ще трябва да се намери някакво решение с всичките му там гаранции за двете страни и т.н. Доколкото тяхната визия оспорва нашата или не аз лично не знам. Както не знам и защо "нямаше време". След като сме започнали операция "преговори с ескалация", която по подразбиране е многоходова с постепенно вдигане на залозите, защо решихме, че точно сега "няма време" и трябва да се финализира. Кое точно налага това нещо? Ето ти една македонска визия за "столбот на македонскиот национален идентитет": Развојниот пат на македонската нација и на Република Македонија, како што покажуваат и самите документи, има непрекинат континуитет во употребата на зборот Македонија. Овој континуитет, без разлика дали содржи етничка компонента или не, во почетокот создава илузија, а денес реалност за особеноста на другите балкански држави и етнички заедници. За разлика од средновековната бугарска, односно српска политичка заедница, македонска не постои, односно додека постои не остава белег на натамошниот развојен пат. За разлика од возобновената бугарска, односно српска православна црква, македонска не постои. За разлика од постоењето на Византиската империја која го чува грчкиот јазик и овозможува негова непречена употреба и развој во рамките на Цариградската патријаршија, а со тоа и во изградбата на свеста за другоста на Грците, такво нешто во македонскиот случај не постои. Единствено што постои е само името на регионот Македонија, име кое поради неговата античка тежина е доволно моќно да ги компензира сите други недостатоци, но уште повеќе во периодот на балканскиот романтизам, паралелно со изградбата на етнички квази-истории, да создаде и сопсвена квази-историја Е пък толкова ли е трудно това нещо да се съвмести с нашата идентичност: Име кое поради неговата античка тежина е доволно моќно да ги компензира сите други недостатоци, но уште повеќе во периодот на балканскиот романтизам, паралелно со изградбата на етнички квази-истории, да создаде и сопсвена квази-историја Че те повечето от нещата които искаме аха-аха да ги свършат. За разлика од средновековната бугарска политичка заедница, македонска не постои,

За нас - да. За македонците обаче не е така. Това е нашата визия за тях, а не тяхната собствена. То затова и нашата визия я възприемат като оспорване на идентичността. Македонците не могат да бъдат македонци ако нямат някаква история преди 1945. Виж пак и интервюто на Кючуков от 2017. Там той говори за "обща история" до 1878г. Явно при консултациите на договора тази година неформално е била спомената като възможно най-късната година за която евентуално може да има някакво разбирателство при историците от двете страни.

Виж например предложенията на Ковечев за "прецизиране" на протокола: 1. Преди свикване на първа междуправителствена конференция да бъде постигнат компромисен исторически наратив, да бъде взето решение за общо честване и да бъде изготвен примерен текст за учебниците и примерен урок за учениците относно личността на Гоце Делчев. 2.Преди свикване на втора междуправителствена конференция да бъдат постигнати компромисни исторически наративи, да бъде взето решение за общи чествания и да бъдат изготвени примерни текстове за учебниците и примерени уроци за учениците относно Илинденското въстание и ВМОРО/ВМРО. 3.Задължение за приключване на работата на Смесената историческа комисия по отношение на теми и личности от новата история в срок от 3 години. 4.Задължение за прилагане в учебниците на постигнатите исторически компромиси в срок от 2 години. Ковачев не е премиер, но все пак е евродепутат, а не някой Атом, Ник или друг случаен човек. Неговите искания ще се възприемат 100% като оспорване на идентичността. Да, те може и да не влизат сега в протокола, но точно заради подобни изказвания македонците искат "твърди гаранции", че исканията ни са окончателни и се изчерпват с това което залегне в този протокол.

Защо мислиш така? Идентичностите са усещане, а не нещо което може да се измери или оцени обективно. В началото ветото се възприемаше от македонците като поредната стъпка в тактиката "преговори с ескалация". Обвинението ни бе формулирано доста общо - не изпълняват договора. Очакванията на Заев и ко бяха, че ние ще поискаме нещо изпълнимо и конкретно, те да го изпълнят и да се продължи нататък. Обаче се появиха разни документи - та рамкови позиции, та декларации, позиции на този, на онзи, меморандуми и и др. които поставяха все повече и повече условия, после КСНС и т.н. Даже не толкова официалните искания (ние досега нищо не сме им искали официално) колкото говоренето истеризира възприятието, че ние им оспорваме идентичността. Това непрекъснато говорене и то от високопоставени лица, че македонската история е само тази след 1945г., че македонизма не трябва да се допуска в ЕС (все едно на нас някой да ни каже, че българщината трябва да се изкорени от съюза), че ги е създал Тито, че са рожби на Коминтерна и т.н. и т.н. Дори това, че говорим за тях като за "северни македонци" се възприема като оспорване на идентичността. С гърците по този повод имаха препирни и накрая ако не ме лъже паметта се прие, че държавата е Северна Македония, но гражданите и са македонци, а езикът им не е "северно македонски", а само македонски. В момента оттатък границата са твърдо убедени, че им оспорваме идентичността и не виждам как това им усещане може да се промени. Те затова искат и "гаранции". Та не знам какво има за чудене. Ние искаме гаранции, че ще изпълнят това което поемат като ангажимент, а те искат гаранции, че няма да искаме нищо повече от това за което се договорим. Удовлетворението и на двете страни може да стане с документ подобен на Преспанското споразумения. Със срокове, предварително предвидени санкции, арбитри и т.н. Имаше едно интервю на Кючуков, където се обяснява защо нашия договор се различава толкова много от Преспанското споразумения: "Гърция се опитва да докаже, че между нея и РСМ няма нищо общо, а ние се опитваме да докажем, че всичко ни е общо, затова при нас това е въпрос на процес, защото става дума за съзнанието на хората" Съзнанието на хората обаче не се променя от днес за утре: "До края на тази година да мислите така, а след още две и така". Това се разбира много добре от дипломатите и затова договорът е написан така, както е написан. Борисов дали умишлено или не, дали съзнавайки или изобщо неосъзнавайки какво точно прави реши да финализира процеса.

Протокол може да се подпише ако има принципно съгласие. Като гледам настроенията и в България и в РСМ сме много далеч от такова. Според мен тези 50% които даваш са страшно много. За мен вероятността да има пробив е нищожна, а вероятността нещата да останат такива , каквито са в момента и френското предложение да отиде в небитието са над 98%. Това ще се влачи още дълго време. Писах вече, че се намираме в съвсем различна ситуация. Това с ескалацията свърши. И докато не го разберем, въпросът няма да има никакво друго развитие освен вето-до-дупка. До сега македонците настояваха да влязат в ЕС и бяха готови да изпълняват някакви наши искания. От тук нататък други страни ще настояват те да започнат преговори с ЕС, а македонците ще им отговарят, че могат да го направят, но ако се изпълнят техните искания. Основното им искане през цялото време ще е документът който ще подпишат с нас (протокол, договор или както там се казва.) да е окончателен. Т.е. каквото и писано там с това да се изчерпват и техните отстъпки и нашите искания. С други думи край на ескалацията. Вето-до-дупка на Македония предполага такова развитие и не виждам какви други "златни шансове" могат да се сънуват или очакват. Македонците имат опит при вето-до-дупка и действията им могат да се предвидят с доста висока точност и вероятност. Виж случая с Гърция. Очаква ни нещо подобно или "преговори с пазарене" при които ние постепенно ще сваляме летвата, а финалът ще е окончателен договор - със сроковете му, арбитражи, санкции и т.н. Колко ще се разтегне във времето нашето вето-до-дупка не знам, но от този сценарий вече няма мърдане. Като си поставил всички карти на масата (всичките си искания накуп) друго развитие няма. Другото е някакви фантасмагории или кошмари от рода на спец-операции, БГ-екзити и т.н.

Нищо не е вдигнато. Днес в НС ще приемат декларация с която подкрепят френското предложение, но с някакви добавки. Т.е. с допълнителни искания. Македония от друга страна иска отстъпки, иначе отхвърля предложението в този му вид. Довечера на съвета на ЕС, при гласуването на предложението, Петков ще повтори позицията на НС, а някоя страна (Чехия, Словакия или която и да е друга) ще отхвърли предложението и с въпроса се приключва. Няма вариант след като РСМ е отхвърлила това предложение, съветът на ЕС да го гласува положително и да го направи обвързващо за в бъдеще. С други думи нещата ще се нулират, ветото си остава, а с проблема и неговото разрешаване през следващия период от 6 месеца ще се занимава Чехия.

Изобщо не се съмнявам, че е така. Обикновено преди непопулярни решения има "подгряване" на масите. За гръцкия случай предположих, че преди да се вземе решението също е е имало някаква кампания по всички възможни легални и полулегални канали - медии, партийни мероприятия, известни личности и т.н. чрез които да се обработи общественото мнение и да го "подготвят" за решението. Иначе не виждам как едно непопулярно решение изобщо е възможно да мине. Интересно ми беше какво са постигнали след цялата подготвителна работа и какви са числата. Въпреки това пак ми е странно. При над два пъти неодобрение не е ли все още много рисково за политиците които ще вземат такова решение? Като знам как гърците скачат за щяло и нещяло, а пък и още повече методите които могат да използват протестиращите..... И ако след всичките му там "подготовки" и обработване одобрението е стигнало само до 27%, колко ли пък да е било преди тях. Както и да е. Това ме интересува не толкова като исторически факт за самата Гърция, колкото като някакъв много груб модел и шаблон за това какво може да се случи тук, ако политиците ни решат да "приключат" случая. Вярно е, че България не е Гърция и българите не са гърци, но пък проблемът е сходен, макар и с доста специфики и разлики.

Мен ме интересуват по-скоро настроенията на обикновените хора. Т.е. масовите настроения. Намерих някакво, но е правено от телевизия и доколкото разбрах по времето на някакъв дебат. Все пак не е правено от професионална социологическа агенция, пък и по време на дебати числата много зависят от представянето на самите дебатиращи. Резултатите са следните: 47% - определено отрицателно 15%- по-скоро отрицателно 12% - определено положително 15% - по-скоро положително Или общите числа са 62% отрицателно отношение и 27% положително. Явно останалите 11% (до 100) са без определено мнение. Това е от тук: https://www.naftemporiki.gr/story/1437927/pulse-oxi-sti-sumfonia-ton-prespon-leei-to-62 Доколко тези числа се доближават до масовите представи нямам никаква идея, но общата картина поне като настроения би трябвало да е нещо подобно. Т.е. хората които се отнасят отрицателно към това споразумение са повече от хората които се отнасят положително. Дали наистина тези които не одобряват са над два пъти повече от одобряващите за момента не ми е ясно. Не знам при толкова високо неодобрение гръцките политици предприемат ли непопулярни решения и как им се отразява по-късно. Както и да е. Явно тези които не одобряват са повече, но чак да са били над два пъти повече, много не ми се вярва. Най-вероятно реалното число е по-малко.

Има ли официална статистика или някакво достоверно проучване за това как гърците възприемат т.н. Преспанското споразумение като цяло и името Северна Македония в частност. Интересно е да се види колко процента от гърците ги възприемат като: - успех на гръцката дипломация, който защитава националните интереси - провал на гръцката дипломация, който застрашава националните интереси - нямат определено мнение

Сега чак схванах. Явно тактиката на Борисов е била нещо от сорта - ние ще се изсерем, а после все ще намерим някой да го обвиним, че не ни е изчистил лайната и не ни е избърсал задниците. Сега се намери и виновен. Киро е виновен и е изпуснал златния шанс да го направи. И за мен няма никаква полза, пък и нали се разбрахме вече, че Киро е виновен за казуса Македония. Какво да му обсъждаме повече.

Абе аз теб те разбрах, но ти явно също си в някакъв ступор или режим на отричане. Добре Киро е виновен. И като Киро е виновен ще се реше ли оттук нататък въпроса или просто ще си повтаряме като папагали, че Киро е виновен. Днес, утре, други ден, догодина, след още 2 или 5 години и така докато въпросът го реши от някой друг без нашето участие. И тогава ще въздъхнем доволни е ще кажем - Киро е виновен, че изпусна златния шанс, ние нямаме нищо общо.

Че Киро сгреши с Украйна, че е виновен, че отиде нахуй и т.н. спор няма. Общото обаче между тези факти и казуса Македония е горе-долу същото, както между руската гаранция от преди 110 години и сегашната френска. Както се разбра обаче нямаме гаранция от велика сила, а от временния председател на ЕС. С други думи общото е отказа да се види същността на проблема. Докато обаче не се види същностния проблем, няма и същностно решение. Спорът ни с Македония няма никаква връзка с решението за Украйна или ако има тя е нищожна. Много, ама много наивно е да мислиш, че американците или който и да е друг може да ни реши проблема с македонците и да ги накара да приемат нашите 1001 искания. Това нито отговаря на стила на американците, нито отговаря на собствените им политически разбирания. Да, щяха да натиснат македонците, но положително решение за нас няма. Виж случая с Гърция. САЩ са безспорен съюзник на Гърция, гръцкото лоби е едно от най-силните в САЩ, но още веднъж ще те помоля да питаш Плашко как се възприема в Гърция Преспанското споразумение. Голямото осиране го направи Борисов като реши да финализира процеса в средата на нищото. Или пък е решил да промени тактиката в средата на процеса.. Не знам какво точно е решавал и дали го е решавал, а не просто да е бил изпързалян от Каракачанов, но това в случая няма никакво значение. И не го казвам самоцелно да търся вина в някой, а защото ако човек иска да направи правилните неща от тук нататък трябва да е наясно какво и как е направено до момента и къде точно се намира. Иначе вероятността да направи мазалото още по-голямо хич не е малка. Това което е задължително да се направи в момента е, политиците да се съберат, да анализират случилото се до момента да осъзнаят какво е станало и да се опитат да намерят някакво решение за минимизиране на щетите и за действията от тук нататък. И не става въпрос за политиците от една партия или коалиция, а за възможно най-широко обхващане на основните политически сили. Ако наистина става въпрос за "национални интереси" се прави точно така. Без подобно нещо политическите последствията може да са катастрофални. Дотогава е по-добре да не правят нищо по този въпрос, защото каквото и да направят ще е грешка. Доколкото обаче няма да направят нищо подобно ни очакват поредица от политически кризи, най-вероятно всяка по-мощна от предишната.

Виж, че ни управляват малоумници е факт, но пак ще повторя, Кировата заслуга по заформянето на този батак е най-малката. Причината е елементарна и я споменах тук вече няколко пъти, но явно изобщо не се схваща за какво става реч. При преговори с ескалация мизата се вдига постепенно, но всеки път се иска нещо изпълнимо. Свалянето на всички карти на масата се прави в края на процеса, когато си решил да го финализираш. Тогава или противникът капитулира и ти приема условията или не ги приема и се преминава в някаква друга, различна фаза. По някаква неясна за мен причина ние възприехме началото на преговорите на Македония с ЕС като край и нещо фатално и решихме точно тук да финализираме процеса. Само дето противникът не иска да капитулира, не иска да ляга по гръб. Ако началото на преговорите го бяха възприели не като край, а като някаква междинна точка, с налагането на ветото трябваше да вдигнем мизата, но да искаме нещо все пак изпълнимо, а не да сваляме всички карти на масата и да поставим всичките си искания. После при отваряне на някаква глава друго, после трето, четвърто и чак накрая преди самото стъпване в членство да свалим картите които са останали. Тази игра се играе така. Сега с всичко това свърши. Сега се намираме в друга фаза. Македонците знаят, че вече нещата са в друга фаза. Обществото им все повече се консолидира, че при тези условия членството в ЕС не им е нужно. С други думи и да са вътре и да не са вътре драми няма. Ние обаче все още не сме разбрали, че това с ескалацията приключи. Македонците може и да не искат да са в ЕС при тези условия, но пък някои други страни ги искат в ЕС. Следователно, от тук нататък трябва да се мине в някакъв друг сценарий. Като си сложил всички карти на масата нямаш голям избор. Или преговори с пазарене, но вече ние ще сме тези които ще клякаме и едно по едно ще се отказваме от повечето от тези 1001 искания или нещо друго, но не знам точно какво. Мненията на двете страни в близко бъдеще няма как да се срещнат. Затова и вето-до-дупка няма алтернатива. Но ти може да си фантазираш, че има. То, че има - има, но ти ще си един от първите който ще я откаже. Защото от тук нататък всяка алтернатива ще се възприеме като поражение и предаване на националните интереси. Ако не вярваш питай Плашко, как се възприема в Гърция Преспанското споразумение. Що се отнася до това кой е виновен и кой има заслуги, Киро няма нито заслуги за избора на тактиката "преговори с ескалация", нито има заслуги за решението играта да се финализира с ветото по повод началото на преговорния процес. За тези решения заслуга имат съвсем различни хора. Руснаците ни подхлъзнаха чрез Каракачанов, а Борисов се хвана в този елементарен капан. Заев беше добронамерен и щетите можеха да се минимизират още тогава дори да вдигнехме мизата, но ако искането ни беше все пак нещо изпълнимо. Ние обаче започнахме да искаме и още, и още, и още и накрая свалихме всички карти.