Atom

Добре. Да предположим, че си прав и, че "всички модели наложени след Освобождението са политически полуфабрикати еволюирали в чужда среда". Да предположим също, че са необходими реформи, които да направят така, че политическата ни система да бъде съобразена с психологичните специфики на българите. Приемаме, че наистина трябва да се действа. Веднага обаче лъсват два ключови въпроса: 1. Какво точно представляват психологичните специфики на българите? 2. Как би изглеждала политическата система, която най-пълно е съобразена с психологичните специфики на българите и би гарантирала нашия просперитет? Едва след като си отговорим на тези два въпроса,може да се мисли са конкретните стъпки за осъществяването на реформите, за промяна на конституцията и т.н.

Не може умишлено да разделяш хората, ако няма някакви предпоставки за това. В другата тема писах, че елитите могат да се опитат да яхнат някакви процеси, които така и така вече съществуват. Много по-трудно е да се създава нещо от нулата, пък било то и разделения. Четирите електорални групи съществуват още от началото на 90-те и може да се каже, че вече са традиционни. След като съществуват електорални групи с традиции: леви и социалисти; либерали и демократи; патриоти и националисти; мюсюлмани или някакви други, винаги ще се намери кой да се възползва. Не за друго, а защото тези групи търсят и очакват да намерят политическо представителство именно в качеството си на представители на горните идеи. От друга страна средната класа няма субектност като средна класа. Вярно е, че хората близки до идейната електорална група на демократи и либерали в по-голямата си част могат да се причислят към средната класа, но това далеч не са всички представители на тази класа и дори не са по-голямата и част. С други думи да се случи някакво обединение на средната класа и тя да придобие политическа субектност в качеството си именно на средна класа (а не на нещо друго) в момента ми се струва невъзможно. Не виждам на каква база може да се случи такова обединение. За да намери лидера си средната класа, първо трябва да го потърси. А за да го потърси, трябва да се осъзнае като електорална група и да придобие политическа субектност.

Съгласен съм с това мнение. Аз също виждам като основен проблем институализираната корупция. Не виждам обаче как може този проблем да бъде решен. В момента изглежда, че българските елити (в по-голямата си част) не възприемат институализираната корупция като проблем, а по скоро като възможност или в най-добрия случай "неутрално" ("така стоят нещата, човек трябва да се съобразява с тях"). С други думи елитите въобще не са фиксирали този проблем, че да търсят неговото разрешаване. От друга масите са разделени на четири големи електорални групи на база идейни различия: леви и социалисти либерали и демократи патриоти и националисти етнически мотивирани (турския вот) От тези четири групи само втората приема като приоритет идеята за разрушаването и премахването на институализираната корупция. Не, че останалите я подкрепят, но в общия случай за тях това не е въпрос с висок приоритет, а в най-добрия случай стои някъде назад след третото място. Съществува и друг тип електорална мотивация - корпоративна, клиентелистка, мотивация срещу облаги и пари и др. подобни. С други думи институализираната корупция е фиксирана като проблем от част от масата, но тази част е малцинство. Т.е. и по тази линия не може да се очаква да се случи нещо смислено.

ОК. Имаме заявление, че политическата ни система е фарс. С това мисля, че могат да се съгласят повечето от българите. От тук нататък обаче почват разликите, когато си зададем въпроса "Какво да се направи?". Отговорът до голяма степен ще зависи от това, кой къде вижда, че е проблема, а от там и какви могат да са мерките, които могат да разрешат този проблем или ако няма мерки, как ще се развият процесите при един или друг сценарий. Според Борисов например проблемът е, че изборната ни система е смотана и като приемем гръцката система ще цъфнем и ще вържем и въпросът ще се реши. Други също виждат проблема в избирателната система, но не виждат решението в гръцкия модел, а в мажоритарния вот. Трети на същия проблем предлагат друго решение - президентска република. Според Христов (или поне от цитираното в картинката) проблемът е по-дълбок и виновникът е българското общество или "Българската обществена маса с нейния мързел, страхливост, неграмотност, апатичност и с нежелание да приеме отговорност за живота си. Не защото масата ще стане и ще направи революция, а защото ще се срути под нейната неуместност." На база на на така фиксирания проблем, Христов прави извод, че "в такъв тип "средиземноморско примитивни общества" идва диктатура." Хубаво, но защо трябва да обръщам внимание на мнението му? (а не на неговата личност) Дали тази констатация е вярна и на база какви изследвания Христов стига до този извод? Ако е вярна, дали изводът му е на база научна прогноза (така както се правят прогнози в науката) или просто прави следващото внушение: "в такъв тип "средиземноморско примитивни общества" идва диктатура." Та не знам какво трябва да дискутираме в тази тема. ОК, политическата ни система е фарс. Но знаем ли защо е такава и какви са причините за фарса? Едва след като диагностицираме причините и отчетем какво точно става, може да се опитаме да направим и някаква по смислена прогноза.

Какво да ти кажа. Встъпителният ти пост се базира на мнение на Иво Христов. На мен специално нищо от това което представя Иво Христов не ми е интересно. Ако имаш някаква собствена теза, може да я поставиш и да я обсъдим. Така обаче излиза, че се очаква да дебатираме тема, на която началните условия и рамките в които е възможен дебата са създадени от външен човек (за форума) или в случая Иво Христов.

Не съм много сигурен. Ако говорим за пробите от железния век на нашите територии (Свиленград, Диамандово, Стамболово и Капитан Андреево) или за т.н. 'траки', то те на първо четене ми приличат повече на прадеди на съвременните албанци, отколкото на нас. Ние пък на първо четене изглеждаме по-близки до пробите от желязната епоха на днешна Северна Македония отколкото на Капитан Андреево.

Хайде пак траки. И защо да оцелеят само траките, а не например и мизите. Има редица лингвисти, които твърдят, че мизите и траките за две различни езикови и етнически общности. Или защо не са оцелели и даките? След оттеглянето на римляните от старата провинция Дакия, се образува нова Дакия на юг от Дунав, която попада почти изцяло в днешна северна и централна западна България и в която се оттегля голяма част от населението на старата провинция. Малко по-късно провинцията е разделена на две - Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea) с главен град Сердика (София) и Крайбрежна Дакия (Dacia Ripensis) с главен град Рациария (Арчар). А може да са оцелели и македоните, дарданите, пеоните.....

Има два ключови момента. Първият е отвлеченото местно балканско население което се смесва с разни нашественици на север от Дунав. В конкретния случай със славяни или прабългари. Това става преди трайното заселване на последните на юг от Дунав. Второто смесване е след като славяни и прабългари вече са се заселили по тези територии. Тук основното смесване е с власи, гърци и албанци. Нашите прадеди не са познавали никакви траки, даки, маки и подобни. Знаели ли са гърци и власи. Това е - други местни те не са знаели. Първоначално даже и албанците не са познавали и най-вероятно са ги приемали за власи. Т.е. не са ги различавали от тях. Преди десетина години отворих специална тема по този въпрос. От тогава премина много време и по някои пунктове разбиранията ми са променени, но като обща идея мнението ми е същото:

Власи и албанци добре, но защо точно +траки? Защо не власи и албанци + маки, или +даки, или +пеони, +мизи, +дардани, +илири......? От къде мислиш, че идват власите и албанците? От същите тези траки, маки, даки, дардани, илири и т.н. Горе в планината тези хора също се миксират и в крайна сметка именно те поставят началото на власите и албанците. При това, началото е поставено много преди тук да пристигнат славяни или прабългари.

До идването на славяните, балканите са подложени на системно разграбване и опустошаване. След нашествията на готите от археологическите пластове изчезват вилите (именията на богатите), а след хуните изчезват и откритите села. Преди нашествията на аварите почти всички селища са укрепени, но накрая и те са затрити. През цялото това време текат мащабни бягства, преселвания, отвличане на население, местене от тук на там и от там на тук и т.н. Не знам дали при тези условия може да остане "забито тракийско селце" където и да е на територията на балканите.

Според мен на проф. Иво Христов не трябва да се обръща кой знае какво внимание. Изказванията му в общия случай не са никакви анализи, а най-обикновени плашилки и страшилки. Не знам дали го прави нарочно (съзнателно и планирано) или има някаква проблеми от друго естество.

Няма такива данни. Дори и има някъде обаче, те са пръснати на многобройни места и не е ясно доколко могат да се ползват заедно. Проблемът е, че демографските данни са текущи и след всяко преброяване НСИ е длъжен да ги ревизира, като ревизията обхваща цялото предходно десетилетие. В момента в НСИ са извършили частична ревизия и все още една голяма част от данните не са ревизирани. Например коефициентът за плодовитост (TFR) между 2011 и 2021 все още не е ревизиран. Дори и там където е извършена ревизия обаче, тя не е отразена във всички таблици публикувани от НСИ, а те са множество на брой. Това затруднява изключително много ползването на тези данни. Когато се анализират например времеви редове е много важно всички данни от съответния времеви ред да бъдат калибрирани. Сега обаче не винаги е ясно дали е така. Ако една част от тях е ревизирана, а друга не, се получава "манджа с грозде". Ето например картинка за TFR за 2000-2023. Тя е генерирана на база данните на Инфостат (публичната система на НСИ). В момента обаче тази диаграма не е съвсем вярна, тъй като данните за периода 2011-2021 тепърва трябва да се ревизират.

По-рано тази година НСИ ревизира демографските данни от предходното десетилетие. Жените в репродуктивна възраст (15-49 години) през 2020 са били общо 1309358. Десет години по-рано (през 2010) жените в тази група (15-49) са били с 364865 повече или общо 1674223. С други думи за десет години (2010-2020) имаме спад от 21.8% на жените способни да раждат деца. Този спад обаче не се дължи само на ниската раждаемост през годините. Същите жени, които през 2020 влизат в групата 15-49, десет години по-рано (през 2010г.) са отчетени в групата 5-39. Тогава броят им е бил 1486363. Т.е. за десет години групата на тези конкретни жени е намаляла със 177005 или с 11,91%. Това са млади жени и в тази възрастова група смъртността е изключително ниска. Единственото обяснение е, че огромната част от тези 177005 жени са мигрирали извън България. Другото което промени ревизията е, че благодарение на по-ниската база (по-малък брой жени) коефициентът на плодовитост за 2022 скочи рязко до 1,78, а за 2023 НСИ отчетоха 1,81. За сравнение през 2010 същият коефициент е бил 1,49. Тази промяна поставя редица въпроси. Едно от обясненията би било, че благодарение на ръста на икономиката младите хора са чувстват по уверени и раждат повече деца. Другото обяснение обаче (което е по-вероятно) е, че за тези 10 години силно се е изменил етническия състав на жените във фертилна възраст. Пак от НСИ (но друга публикация) четем следното: "Разпределението по етническа принадлежност показва, че единствено при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за просто възпроизводство - 2.25 деца. Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група. По-висок от средното за страната е този показател при турската етническа група - 1.79. Средният брой живородени деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1.41." Да приемем горните числа за етническите групи за верни. Да приемем също, че средният коефициент за страната е 1,79 (а не 1,78 или 1,81). По този начин може да изключим турската общност, която има същия коефициент от 1,79 и не променя картината. При това положение, разпределението на жените в детеродна възраст при останалите две групи - българи (с коефициент 1.41) и роми (2.25) трябва да е почти изравнено, някъде в съотношение приблизително 55:45 в полза на българките за да се получи среден коефициент от приблизително 1,79. Коефициент обаче не стои на 1,79, а вероятно ще нараства (за 2023 е 1,81). Т.е. в рамките само на няколко години (до 5) броят на жените в детеродна възраст от ромски произход ще стане по-голям от броя на жените в детеродна възраст от български произход. Горното са само спекулации на база на данните от НСИ. НСИ нямат изследване което да е фокусирано върху резкия скок на TFR и което да се опита да обясни това явление. Дали причините се дължат на културни промени при младите хора по отношение на семейството и децата. Дали причината е усещане у младите хора за по-високо благосъстояние и по-голяма сигурност или има промяна на етническия състав на жените в детеродна възраст към момента не се знае.

Регионалната идентичност е ограничена на сравнително малки територии. "Нашият край" обикновено е самото село или в най-широкия случай близкия град и околностите му. Дори и в първата половина на 19-ти век 'родината' е все още съвсем малка. Когато пишат за "родината" или за "татковината" си, немалко възрожденци разбират именно родния си град. Всеки един човек може да има паралелно няколко различни идентичности. В римската империя е било същото. Като римски гражданин един човек има римска гражданска идентичност, има регионална идентичност, има езикова идентичност и религиозна идентичност. Освен това може да има съсловна, професионална и др. Тук не става въпрос обаче за нещо подобно. Попов и Ангелов внушават, че е имало някакво тракийско етническо съзнание, което се е запазило през вековете. За подобно нещо обаче нямаме никакви доказателства. Нито по времето на Римската Империя, нито преди нея.

Те и албанците донякъде си запазват езика, въпреки големия пласт заемки от латински. От къде сме сигурни, че именно албанците не са наследници на траките? Що се отнася до гръцкия език, то той е заемат особено място в империята. Първо, ареалът му е бил много по-широк отколкото сега. На практика в източната част на империята това е бил главния език за общуване между различните етнически групи, включително на територията на Египет, днешен Израел, Ливан, Сирия и Мала Азия. Второ, всеки римлянин от елита, почти задължително освен латински е знаел и гръцки.

ОК, но в селата едва ли е имало някаква обща идентичност за всички т.н. "траки", дори и преди идването на римляните. Как да се запази нещо, което въобще не е ясно дали изобщо го е имало.

Как я запазват? Гърците стават римляни (ромеи). Може и да имат допълнително (или успоредно) някоя друга регионална идентичност, но в общия случай тя няма нищо общо с идентичностите преди идването на римляните.

То затова и писах по-горе, че "зелените истории" се използват по-скоро като повод и май са предназначени да адаптират икономиката към режим на стагнация (или "устойчивост" да не се плашат хората ), отколкото да решат климатичните проблеми на планетата. Например една от мерките е драстично увеличаване на гаранцията на уредите и стимулиране на тяхното ремонтиране, а не замяна. Друга е налагането на модела за "колективен транспорт" и стимулирането за използването на обществен транспорт срещу използването на лични автомобили. Намаляване на използването на пестициди и изкуствени торове в земеделието и т.н. Ето например картинка, която прогнозира производството на автомобили в Германия при успешно реализиране на зелените мерки: От картинката се вижда, че ако през 2023г. в Германия са произведени около 3,7 милиона автомобила, за 2050 се прогнозират с един милион по-малко или около 2,7 милиона. Обърни внимание, че в тази прогноза през 2050 личните, частни автомобили се прогнозират да са много малко, а по-голямата част от автопарка се прогнозира да се използва в "колективни схеми". Не съм гледал други прогнози, но при тези политики се очаква и в другите сектори да е така. Т.е. по-малко произведени уреди (перални, сушилни, съдомиялни и т.н.), по-малко произведена земеделска продукция и още един куп индустрии в които да има значително намаление.

Щом е имало тракийско съзнание значи е имало и македонско. А щом е имало македонско и е оцеляло толкова века под римска власт нищо не му пречи да оцелее и при българската и при османската власт.... до съвремието.

Ако У-то в булгар е било кратко, няма проблем на праславянски да е българин. Ъ е свръх-кратка задна гласна с гласеж между О и У. Що се отнася до наставката -ин тя е типична и се среща в много дублетни форми - боляр - болярин, чобан - чобанин, стопан - стопанин, господ - господин и т.н. При отварянето на сричката съчетанието -ъл става нетърпимо. Тогава съгласната Л се трансформира в сричкотворна, а сричката става Блъ. В нея еровата гласна вече не е от нормален тип, а знак който подчертава, че съгласната Л е сричкотворна. Ето тук е описано в старобългарската граматика на Мирчев:

И аз те разбирам. За мен обаче е по-добре да не се връщаме по-назад от СВБ защото няма смисъл, а и има голям риск да се подведем. По-ранните вулгари или там както са записани може да нямат нищо общо с нас. Има например една камара източници, че през османския период селяните от Балкана и предбалкана са ходили на жътва в Руманя, а момите жътварки са наричани руманки. След 1500 години на база на тези източници някой може да реши, че са ходили на жътва в Румъния, а жътварките са били румънки. Да, ама не.

Добре, но ако например името българи произлиза от латинската vulgaris, то може да принадлежи на една камара различни групи от хора. Т.е. и тук да има vulgaris и там и онам, но между тези групи да няма никаква връзка. Ако думата “българи” произлиза от алтайския глагол “булгамак” - смесвам, разбърквам е същата работа. Смесват се някакви 2 племена в Панония - ето ти "българи". Разпада се съюза - няма българи. В същото време някакви други две племена се смесват в прикавказието - хоп и там има българи. Разпада им се съюза - няма българи. Ако ситуацията с името е горната, на кои точно от всичките българи търсим географското положение?

Добре де, аз пак да питам - знаем ли какво точно търсим? Каква е етимологията на името 'българи' и какво точно означава? Имената имат свойството да променят значението си, могат да "пътуват" и могат да означават съвсем различни неща. Например името 'българи' първоначално може да е било събирателно име, както съседите ни използват името 'скити'. Как се търси точното местоположение на скитиТЕ преди 7-и век, като с това име ромеите са наричали кого ли не. Виждаме да речем името "скити" в документ от 12 век и същото име в документ от 5-и. Дали става въпрос за едни хора и техните прадеди или за нещо съвсем различно. Или пък да вземем имена като 'франки' или 'руси'. През 8, 9-ти век тези имена означават едно, а в 12-и съвсем друго. Или различните видове римляни при идването на Аспарух - гръкоезични римляни, латиноезични римляни, но все са римляни (ромеи). Вярно е, че дедите ни много, много не за зачитали съседите си за римляни и са ги наричали гърци, но в случая това няма кой знае какво значение. Или пък да вземем името казаци. Такива има на Днепър, на Дон, на Кубан.... В средна Азия пък има казахи, като и двете имена имат един и същ произход. Може ли да се търси оригиналното местоположение на казаците/казахите?

При електромобилите специално, изглежда нещата не опират само до пари, субсидии и въглеродни емисии, а май става въпрос и за технологично изоставане. Ето една картинка за авто-корпорациите с най-големи продажби в Китай за 2023: А ето и само за най-продаваните марки електрически коли: Вижда се, че двете картинки се различават доста. Когато става въпрос за общи продажби на автомобили (с вътрешно горене, хибриди и електрички) картинката е доста разнообразна. При електромобилите обаче като се изключи Тесла с 11,71% и Фолксваген с 3,02% всичко останало са китайски марки. И в двете класации участват само автомобили произведени в китайски заводи. Т.е. разни условия като цени на енергия, на въглеродни емисии или субсидии би трябвало да са еднакви за всички. Картинките са взети от от тук: https://carnewschina.com/2024/01/12/top-selling-car-brands-in-2023-in-china-byd-surpassed-volkswagen-and-won-the-championship-for-the-first-time/

От руга страна е възможно трите немски компании да са планирали да внасят собствени автомобили произведени в заводите им Китай в ЕС и сега да ги е страх и техния внос да не попадне под ударите на митата. Кой знае.