Atom

И македонските "патреоти" отхвърлят френското предложение: „Цели 5 години чакаме дата за преговори, предадоха ни и все още сме в чакалнята на ЕС- 22 години чакаме. Заради погрешната политическа стратегия се отнема бъдещето на тези млади хора пред мен и като продължение на тази политическа агресия, която се извършва върху нас, пристигна и предложението, което от правителството твърдят, че нито са виждали, нито са чували за него. Това е капитулация - българизация на Македония или дипломатически нокаут”, каза Мицкоски. Неговият прочит на предложението на френското председателство е, че дата за преговори за страната няма да има, докато не бъде променена конституцията, за да бъдат изпълнени „исканията на София”, а това, което до вчера е било проблем за Северна Македония със София, сега става проблем на страната с Брюксел. Мицкоски призова премиера Ковачевски да откаже това предложение. https://offnews.bg/sviat/makedonskoto-vmro-iska-balgarite-da-kolenichat-v-skopie-i-da-se-izvini-779291.html

Слави и Радев лъжат защото няма какво друго да направят. Това което е заложено в този проект в голяма степен е заслуга на Радев. Идеята за "вписването в конституцията" официално бе въведена като българско искане именно от него. До тогава тази идея се въртеше в РСМ, но не и в България. Радев измисли тезата 5+1 уж да реши проблема, но го забатачи още повече. В решението на КСНС проблемът с историята направо отсъства, а именно това вълнува населението. Що се отнася до "проблемът с вписването" това е тема която вълнува много малко българи.

Има огромно значение. Нациите идват с набор от ценности, а това са западните ценности. Не може да премахнеш западните ценности и да ги замениш с нещо друго без да преминеш през етап на разрушение. Гръцката нация идва с революция, която разрушава старите порядки за да създаде нови. Ако няма да се разрушават западните ценности, а само ще се надграждат, това ще е еволюция и ценностите дори и да се променят ще си останат все пак "западни ценности". Това пак ще е Европа, а не Нео-Византия. Никой не ни пречи и няма проблем да се прави. В ЕС има какви ли не групи и клъстери от държави, които защитават общи интереси. Само дето няма как това да се ограничи до балканска или "византийска" политика. Гърция например освен балканска страна е и южно-европейска и има и общи южно-европейски политики и стратегии заедно с Италия, а понякога Испания и Португалия. Румъния освен балканска, е и централно-европейска страна и има общи интереси с Полша, Словакия и т.н.

Нормализиране на отношенията може да се постигне и в двата случая. Т.е. и при политика на разграничаване от типа "не ни крадете историята" и при политики на сближаване от типа "обща история". Проблемът е, че тези политики могат да се прилагат само или/или. Не могат да се съвместят и няма как да се прилагат заедно. Лично аз нямам предпочитания за някоя от тези две политики. Преди да се вдигне ветото обаче, ние българите трябва да изберем една от двете. Ако не го направим ще се получи едно голямо нищо. В момента исканията ни са безразборни и обхващат както мерки от разграничаване, така и от сближаване.

А преди да се договорят тези смислени условия и видим чаканите реални действия не трябва ли първо ние да разберем какво искаме. Да извървим тези три точки. Ако не знаем е съвсем нормално да се договори някой друг. Французите, американците или руснаците. Договорът например имаше определен дух и цели. С ветото му се сложи чертата. Не формално, но като идея. В момента той е кух, бе идея и почти без смисъл. Явно се отказваме от политики по сближаване. Какво следва от тук нататък и какъв е проблема който искаме да решим? Към момента "вето до дупка" според мен няма алтернатива. Не и преди да разберем какво целим

И ти си тръгнал по деконструктивен път. Ако едно общество има нереални и свръх очаквания, то единственото което може да постигне е разрушението. Никой отвън целенасочено не е отнел нищо на балканците. Балканците са едни от малкото общества които приемат западните идеи и се озападняват отдолу нагоре. Нациите например са модерен западен продукт, но съвременната гръцка нация е една от първите в Европа и се оформя преди италианската, белгийската, германската и т.н. Гръцката нация се заражда като контрапункт и в опозиция на "ромеизма". С други думи ако някой нещо е отнел от ценностите на миналото, това са го направили самите гърци, а не им е наложено отвън и насила.

За мен е безсмислено да убеждавам макетата в каквото и да е преди да съм наясно какво точно искаме. Няколко пъти вече писах как виждам нещата, но хайде пак да го напиша. Преди да убеждаваме македонците в каквото и да е е нужно: 1. Да дефинираме какъв точно ни и е проблема 2. Да преценим какво е възможно да се постигне и какво не за разрешаването на проблема или за минимизирането на щетите които нанася. Т.е. да дефинираме нашата конкретна цел. 3. Да намерим подходящите инструменти за постигането на тази цел. В момента сме избрали някакъв инструмент, т.е. имаме изпълнение на т.3, но без да знаем нито какъв точно ни е проблема (т.1), нито каква ни е конкретната цел (т.2) С други думи преди да убеждаваме македонците трябва да убедим самите себе си. Да знаем какъв точно ни е проблема и каква ни е целта. В момента какво да ги убеждавам? - да изпълняват договора? - че те го изпълняват, ти сам го каза. Освен това "изискване" ние искаме още 1001 неща, някои от които взаимно се изключват или най-малкото са в противоречие и работят в различни посоки. Сближаване ли искаме? Разграничаване ли искаме? Какво точно искаме?

Само дето не живеем в средновековието, а в глобален свят който обхваща цялата планета. Да, ние (балканските православни) сме различни от запада (католици и протестанти). Хората от северна Европа обаче имат не по-малки разлики с тези от южна. Каквито и разлики обаче да имаме помежду си, ние сме още по-различни от страните на исляма и още, още по различни от страните от далечния изток. В глобалния свят ние сме запад. Защото един грък има много повече общи неща с италианеца или испанеца, отколкото с някой саудитец или японец. Какви са ти допирните точки и общите ценности с корейците или индонезийците? Нито ще се върне Византия, нито има някаква обособена православна общност.

Конкретно за темата Македония не бих говорил за предателство. Да в момента се води война в Украйна и според някои наши институции сме на страната на нападнатата страна. От друга страна обаче други наши институции, пак официално декларират, че осъждаме войната, но няма да вземаме страна. Т.е. ние сме "неутрални". Меко казано имаме шизофренична ситуация. При подобна ситуация обикновените хора не могат да се осъждат, че постъпват по един или друг начин. Що се отнася до ветото и Македония, то с началото на войната в Украйна тази тема се истеризира и вече се възприема от много хора на живот и смърт и едва ли не като война. И ако заради шизофренията на институциите за много обикновени българи мястото на България във войната в Украйна е неясно, то във "войната" с Македония е съвсем ясно. При това положение и въпреки това, че ветото няма нищо общо с националните ни интереси и е изцяло продукт на руска хибридна атака, хората го подкрепят. И няма как да е другояче. Ако през цялото време по всички телевизии разни политолози твърдят, че няма как да се вдигне ветото без да се накърнят националните интереси, хората твърдо застават зад таза идея. С други думи сме в безизходно положение. При подобна ситуация най-лошото което може да направим е да се замеряме с етикети "национален предател". Именно това е идеята на руската хибридна атака - да внася разкол в обществото ни. Затова писах по-напред, че единственото което е продуктивно в този случа да се опитаме да успокоим топката, да проведем един нормален и спокоен диалог и накрая ако може да "сглобим парчетата". Ескалацията е ненужна и само налива вода в руската мелница.

Отчасти политическата пропаганда и споровете около нея са свързани с тази тема и надали може да се избяга от тях. Това което ги свързва е определението на "Ние", а Ние може да се дефинира и пропагандира по много различни начини. Ветото с Македония се представя като спор, в който спорим Ние и македонците. Или спорим Ние и европейците. Ние в този случай се представя като "ние българите", но ние българите освен това, че не трябва да се вдига ветото, нямаме друго общо мнение. Ние българите нямаме например общо мнение защо е наложено това вето и какво целим да постигнем с него. Нито знаем какво би ни удовлетворило за да "вдигнем ветото". Това което знаем е, че не искаме да се вдигне. С други думи "ние българите" нямаме спор с македонците. Ние имаме мнение, че няма да вдигнем ветото, но не спорим за нищо. След като "ние българите" и македонците не водим спор, значи спорът е между някакви други Ние-та. Всъщност другите "Ние-та" се карат помежду си какво точно да се поиска от македонците и какво би ги удовлетворило. Именно защото спорът е между други някакви "Ние-та" се излиза от темата и се стига до спорове по други теми. Защото за едни "Ние-то" е "ние русофилите", за други "ние европейците", за трети "ние либералите", за четвърти "ние патриотичния капитал" и т.н. . Това не означава, че тези хора са някакви "национални предатели". Всъщност може да го правят от супер патриотични подбуди. Това може да са искрени патриоти, но да имат съвсем различни визии за това кое е добро за България и българите. Едни например може да виждат просперитета на българите в прегръдките на Русия, за други това да е като член на ЕС, за трети някъде другаде и т.н.

Хайде да се опитаме да направим едно упражнение по тези три точки от гледна точка на Москва. 1 - дефиниране на проблема: България трябва да е в "зоната на отговорност" на Русия, но в същото време е член на НАТО и ЕС. Следователно трябва да се извади от там. 2 - преценка на собствените възможности: Към момента това е непостижимо, но е възможно да се вкара разкол в българското общество и да се постави под въпрос членството на страната в ЕС и НАТО. Следователно целта е разкол сред българите, като голяма част от тях да започнат да поставят под въпрос и съмнение членството на страна в ЕС и НАТО 3. Инструменти за постигането на на целта - България да постави вето на Македония с нереалистични и объркани искания + редица други конкретни инструменти. Защо ветото ще работи в тази посока? Ако не знаем какво искаме, няма и как да го постигнем. В същото време ние не искаме нещо конкретно, а "всичко". От една страна това ще създаде нереалистични свръх очаквания в българите, а от друга напрежение между България и ЕС. Резултатите са налице. Виновни са левундерската Гейропа която ни натиска, а сред българите се надигат все повече гласове, че България трябва да устоява "националните си интереси" дори и с цената на напускане на ЕС и НАТО.

Хайде пак. Това за "краденето" го казваш ти и други като теб. Това е вашия интерес, но не и национален. Други искат друго - искат сближаване и обща история. Трети като новорегистрирания искат изобщо да няма македонци и Македония да изчезне. Четвърти искат коридори, да въртят бизнес и т.н.. Ние още не сме извършили работата по първата точка: дефиниране на проблема. Едва след като го дефинираме това може да стане национален проблем.

Ти не схващаш ли разликата? Защо Гърция не наложи вето до дупка на Турция за да си защити националния интерес? Нима нямат проблеми за разрешаване? Защото са преценили, че и да ползват този инструмент, това няма да им разреши проблемите. Са сметка на това пък налагане на вето до дупка може да създаде нереалистични свръх очаквания в гърците. А нереалистичните свръх очаквания винаги са проблем. Те са деконструктивни и не водят до нищо добро. Нещата са много прости: - дефинира се проблема който трябва да се разреши - преценят се собствените възможности - какво е постижимо и какво не - избират се инструментите с които да се достигне до постижимото. Ако тези стъпки не сме ги направили самите ние и дори не можем да си отговорим на някои въпроси, значи някой друг ги е направил. Някой друг е дефинирал собствения си проблем, преценил е какво е постижимо и какво не и е избрал инструментите с които да го постигне.

Разбира се, че това е търсения резултат. То самото вето да не би да е наложено заради "национални интереси". Какви точно "национални интереси" се надяваме да постигнем с това вето? Няма такива, защото никой не ги е дефинирал. Ветото го измислиха руските проксита и единствената му цел е да всява раздор в българското общество. Сега наистина не може да се вдигне защото ни води право в прегръдките на Москва. Московците ни заложиха абсолютен капан от който няма измъкване.

"Патриотите" са под критичното ниво сега. Представи си ситуация при която сегашното правителство пада. Те вече са заклеймени като "национални предатели". Наесен ни управлява коалиция Доган, Бирисов, Слави. Не е нужно даже да вдигат ветото. Виж какво се случи сега. Достатъчно е само да се водят някакви разговори по тази тема за да им лепнат и на тях етикета "национални предатели". При това положение е достатъчно Радев да излезе пред президентството, да размаха юмрук и да призове за "спасяване на майка България". Ето ти условие за перфектната буря, за бързо увеличаване на "здравите патриотични сили" и най-важното за консолидацията им под юмрука на Радев. Ти казваш да не гледаме Гърция. Хубаво, но защо да не се замислим поради какви причини гърците не използваха подобни инструменти по отношение на Турция. Нима гърците нямат проблеми за разрешаване с турците? През 1999г. Турция получава официален статут на страна кандидат за членство, а през 2005 се приема рамката за преговорите и преговорите се откриват официално. Защо Гърция не наложи "вето до дупка" и не отложи началото на преговорите до момента в който си разреши всички проблеми с Турция? Гърците имат такава теоретично възможност. Те обаче са преценили, че с подобен инструмент проблемите няма да се разрешат. От друга страна ако поставят вето и държат на него "до дупка" могат да създадат свръх очаквания по тази тема в самата Гърция, а свръх очакванията винаги са потенциал за вътрешни проблеми и размирици. За Македония стратегията им е съвсем различна в сравнение с подхода им към Турция. Какво е общото обаче и при двата случая. Гърците първо много добре дефинират какъв точно е проблема пред който са изправени. Следващата крачка е да определят какво реално могат да постигнат за разрешаването на този проблем. Т.е. какво на този етап е постижимо и какво не. Едва след това избират инструментите с които да постигнат това за което са решили, че е постижимо според техните възможности. И всичко това в рамките на възможностите и процедурите на институциите, чрез които смятат да приложат тези инструменти.

В света съществуват нации и държави с много по-малко население и те се справят чудесно. В случая не е важно самото число, а тренда - скоростта с която става промяната. Всяка бърза промяна на населението, било в едната или другата посока, поставя в риск институциите. Те са конструирани да работят в рамките на население с определен брой. Ако промяната на населението е сравнително плавна (плавно нарастване или плавно намаление) обществото е в състояние да пренастройва институциите си за новата реалност. Ако промяната на населението обаче е много бърза (бърз ръст или бърз спад), институциите не смогват да се адаптират и се създават допълнителни проблеми, които могат да доведат до крах на цялата система. Или както го наричаш ти "апокалиптичен" сценарии. Скоростта с която спада българското население е феноменална и надвишава далеч и най-лошите прогнози. В света няма друг такъв случай, или поне няма такъв който да е достатъчно подробно описан и изследван от науката, при който населението на дадена страна да спада с такава скорост. В момента се намираме в зона в която е невъзможно да се правят каквито и да е научно-издържани прогнози. Могат да се изказват само хипотези или предположения, но кое точно от всичките хипотези и предположения има по-голяма вероятност да се случи не може да ти каже никой.

Не казвам, че вярвам или не вярвам в "сглобяването". Казвам, че имаме такава нужда. Хайде да не е чак "сглобяване", но поне трябва да има някаква по-нормална и спокойна комуникация по тази тема. Плаши ме истеризирането на въпроса. В момента например темата се истеризира за да се свали сегашното правителство. Борисов, Слави, Доган и т.н. са по-скоро бизнесмени и брокери, отколкото "идейни" политици. Темата Македония ги интересува само на думи. Ако след изборите съставят правителство те нямат проблем да вдигнат ветото стига да възприемат това като "добра сделка". А трябва да си сигурен, че от една страна ще ги натискат да го свалят, но от друга ще има и предложение за "добра сделка". В ЕС поне морковът и тоягата винаги вървят в комплект. Въпросът е доколко политиците управляват масите и доколко тази истерия е обхванала умовете на хората. Няма ли едно подобно действие да свали и новото правителство? Нагласата "всички са маскари" е неприятна, но обикновено води само до апатия. Ако към една такава нагласа обаче се прибави истерия може да се преформатира в нагласата "всички са национални предатели". При подобно развитие политическия живот в България може да придобие много по-различни черти. Ако сега обществото ни е обхванато от "консервативен будализъм" при подобно развитие може наистина да преминем към фаза "агресивен национализъм" с проруска и антинатовска/анти-ЕС закваска.

Аз ти казах - вътрешните конфликти и раздори. Проблемът с това какво искаме и очакваме от Македония си е наш. От сглобяване на картината се нуждаем ние, а не Македония, Албания или ЕС. Иначе този проблем ще изкача периодично за щяло и нещяло и ще се използва като повод за постигане на кой знае какви цели. И не става въпрос за това да ги "пуснем" или да не ги пускаме, а за това какво искаме и какво очакваме. До момента в който ветото се поддържа конфликти ще има само сред елита и политиците. Вдигне ли се ветото преди да е осъществено "сглобяването", очаквам обществото да се разцепи на две. Тогава освен разделението русофили-русофоби ще получим още една трайна разделителна линия.

Не мисля. Въпросът е принципен и то не за РСМ или Албания, а за начина на функциониране на ЕС. За това какъв е механизма за вземане на решения, изпълнението им, контролирането на това изпълнение и т.н. При нас да се вземе някакво решение и после да не се изпълни си е съвсем в реда на нещата. Ние не обръщаме внимание на тези неща, но те са важни за западните демокрации. Според мен има много по-висока вероятност да оберем пешкира, отколкото проблемът да се забрави или по някакъв чудодеен начин да се реши в наша полза. Прекалено много шмекери се навъдиха, които гледат да заобиколят общите решения и процедури в съюза. Ние сме най-слабото звено и е много вероятно точно ние да изядем шамарите за назидание на останалите, а не Унгария или Полша които също се опитват да шмекеруват. Не знам защо не се поучим от гръцкия опит. Гърция си постига целите, но винаги гледа да се съобразява с европейските бюрократични правила и норми и да се впише в тях.

Разбира се, че може да се противопостави. Това може да стане обаче по някакви детайли или конкретни причини, а изпълнението на поставеното условие да може лесно да се проследи и контролира. Т.е. противопоставянето на този етап се разбира като нещо временно и което не нарушава принципното съгласие. Трябва да направите това и това и за изпълнение ще се се приеме първо или второ. При нас въпроса е принципен - не ни устройва вашата идентичност. Това обаче не е причина която да се изрази чрез техническо вето, а чрез принципно при вземането на политическо решение за членството на Македония. Защо при първото вето от 2012 нямаше проблем? Защото там нещата бяха кристално ясни. Искахме договор за приятелство между нас и Македония. Има договор - искането е изпълнено. Няма договор - не е изпълнено. Въпросът с изпълнението на самия договор въобще не беше предмет на ветото. Т.е. по подразбиране за започване на преговори на Македония с ЕС тя се нуждаеше само от подписването на Договора, а самото изпълнение на този договор ще е постоянно и ще става както по време на преговорния процес, така и след неговото приключване. Сравни пак гърците и нас. Гърците първоначално искаха името Македония изобщо да отсъства от името на северния им съсед. Това е ясно и конкретно искане, което лесно може да се проследи и контролира дали е изпълнено или не. С течение на времето гърците постепенно сваляха летвата и накрая се стигна до сегашното положение. Ние при ветото ни от 2012 също стартирахме с ясно и конкретно искане, но след като то беше изпълнено започнахме да вдигаме летвата и да поставяме нови искания. Т.е. направихме точно обратното на гърците . Ако през 2012 искахме да подпишем договор и ветото беше само за подписване, без да поставяме условия договорът да се изпълни то през 2019 вдигнахме летвата - не договорът трябва да се изпълни и тогава. След това още веднъж дигнахме летвата с декларацията на НС и още веднъж с решението на КСНС. От действията ни на всички стана ясно, че в нашето вето не става въпрос за някаква конкретика или детайли, а то е принципно и по широк кръг от въпроси. Това обаче е шмекеруване и е недопустимо. Вето по принципен въпрос не може да се поставя на този етап. Мястото на принципните несъгласия е на друго място.

Турция Е официален кандидат и води преговори с ЕС? Може никога да не ги приключи, но все пак води преговори. Отваря някакви глави, други не може и т.н. Напредъкът на Турция в преговорния процес се ограничава от съвсем различни механизми. РСМ също е официален кандидат, но ние не допускаме тази страна да стартира преговорния процес. Това е много голяма разлика.

Добре, да забравим за момент Македония и да разгледаме нещата от гледна точка на ЕС. За съюза този въпрос е принципен и засяга функционирането на самия съюз. Как роботи съюза? Да вземем пример с кандидатурата на Украйна. Днес Европейската комисия трябва да излезе със становище по този въпрос. Тя може да предложи статут на кандидат, статут на потенциален кандидат или да изкаже отрицателно становище. Очакванията са становището да не е отрицателно. От там нататък въпросът ще се разгледа на срещата на съвета на ЕС. Именно това е мястото където се излагат принципните политически съображения. Ако една страна каже не, значи е не. Ако всички са съгласни, въпросите с принципните съображения приключват. От тук нататък може да се излагат само въпроси от техническо естество. Подобен е механизма за вземане на решения по още един куп други въпроси - бюджет, финанси, извънредно разпределение на фондове и помощи, разни политики и т.н. Преди няколко дни група български историци бяха в европейския парламент да изложат българската позиция защото според тях тя не се разбира добре от партньорите ни в ЕС. Проблемът е, че ние сме тези които не разбираме как функционира ЕС. В случая от гледната точка на съюза не става въпрос изобщо за Македония, а за принципите за вземане на решения в съюза и за самото функциониране на ЕС. В тази връзка каквото и правителство да дойде на власт, натискът от страна на ЕС ще продължи. И не защото ЕС се интересува толкова много от Македония, или македонците им са много симпатични, или са много прави, или нещо от този род, а защото нашето поведение засяга основополагащи принципи за вземането на решения в ЕС, а от там е от значение за самото съществуване и функциониране на съюза като съюз. Ако следващите правителства не разберат това и "не могат да сглобят парчетата" ЕС ще намери други начини да им въздейства през съвсем различни механизми. Било чрез рязане на фондове, било чрез спъване на наши политики и искания в съвсем други области или други подобни. С други думи тезата, че "времето работи за нас" е една голяма заблуда и илюзия. Каквото и правителство да дойде на власт няма да има лукса да не вижда този проблем или да го отложи за по-добри времена.

Да не искаш да кажеш, че сме преминали някаква "повратна точка" от която няма връщане. Говорехме си в темата за демографията, че рискът е от профанизация и лумпенизация на населението. Сещаш се - населението намалява, читавите се изнасят навън в резултат на което расте профанизацията, а тя от своя страна ускорява още повече емиграцията. При един такъв процес, ако се премине повратната точка няма връщане назад и се стига до разпад на обществото. Не може "да не може да се сглобят парчетата". Ние сме взели политическо решение, че Македония може да стане член на ЕС. Тя затова е и в списъка на кандидатите. Ако действително парчетата не могат да се сглобят не е трябвало изобщо да приемаме такова политическо решение. При това положение, ако принципно не сме съгласни с членството на РСМ в ЕС тя нямаше да е в списъка за кандидатите, а най-много при потенциалните кандидати заедно с Косово и Босна или пък въобще да отсъства от списъците, както към настоящия момент отсъстват Украйна, Грузия и Молдова. Ние може и да си мислим, че ветото ни е политическо, но за останалия свят ветото НЕ е политическо (принципно несъгласие), а техническо. Ако не може да решим един технически въпрос демонстрираме тотална некадърност и некомпетентност. Или не разбираме как работи ЕС, или пък разбираме, но самите ние не сме в състояние да работим по тези правила. В тази тема някъде по-напред се писа за морални или имиджови вреди ако "пуснем" РСМ. Ако не ги пускаме просто защото не сме в състояние да "сглобим парчетата" имиджовите вреди ще са многократно по-големи.

Хвърлих едно око на вчерашните кавги и честно казано нищо не разбрах. По отношение на РСМ се набутахме в една клоака от която няма излизане. Всички тези документи които се цитират са от общи по-общи. Декларацията на НС например "призовава" РСМ да направи нещо си. Не е ясен обаче времевия порядък кога трябва да изпълнят нашите искания и как ще се отчете дали са изпълнени или не са изпълнени, например по въпроса за т.н. език на омразата. Решението на КСНС изисква "действия" от страна на РСМ. Единственият документ който има някаква конкретика е рамковата позиция. В него има съвсем ясен текст: Първата междуправителствена конференция на практика стартира преговорите на страна кандидат с ЕС. Т.е. за да се свика първата МПК или "да вдигнем ветото" ние искаме в преговорната рамка между РСМ и ЕС да влязат някакви наши искания. Това обаче може да стане само през разговори, преговори или както там искате го разберете с партньорите ни от ЕС. Няма друг начин нашите искания да влязат в преговорната рамка. С други думи правителството е ДЛЪЖНО да води такива разговори с партньорите ни в ЕС, защото само по-този начин може да изпълни рамковата позиция. А тази рамкова позиция е препотвърдена във всички последващи документи. Нашите искания не могат да се телепортират сами от София и по някакъв чудодеен начин да се окажат в брюкселската преговорна рамка с РСМ. Генчовска водила някакви разговори с партньорите ни от ЕС, Петков също водил някакви разговори. Кой друг да ги води? - нали това им е работата. Това не са разговори по тяхно желание, а това е наложено от рамковата позиция. Предложили били някакъв проект от кабинета на министър-председателя, но МвнР не го утвърдил. Е, и? Къде тук е драмата и "националното предателство". Има ли някакво решение, акт или нещо друго което да накърнява "интереса на България"? Проекти и предложения може да има всякакви - и умни, и глупави и каквито там може да се сетим. В края на краищата за да се стигне до някакво решение преди това винаги има проекти и предложения. В какво точно се състои "националното предателство"? Петков може да има маса недостатъци, но досега не съм забелязал да взема някакви еднолични решения. Това се потвърждава и от самата Генчовска:

Не знам. За мен очевидното е в съвсем друга посока. Кога разбра Слави, че Петков води самостоятелна политика за Македония? Не беше ли когато отрязаха Караджов за исканите 2 или 3 милиарда. А ако не бяха го отрязали? Щеше ли да разбере тогава нещо за Македония или не? Освен това от ИТН имаше изявление, че няма да подкрепят друго правителство на ПП или на ГЕРБ, но ако получат трети мандат ще съставят тяхно правителство. Как може да стане номера с правителство на ИТН без уговорки с други партии. И може ли изобщо? Цялата работа смърди та се не трае.