Atom

Аз не отричам, че най-вероятно върху премиера се оказва натиск, но пък бих се учудил ако Русия не оказва още по-голям в обратна посока. Инвестирали са един куп пари в продължение на 30 години в бели политици за черни дни, а сега за Москва са най-черните дни. Сега ако не си поискат отплата, кога друг път. Та затова и писах, че за мен това са кални борби. Доган е неприкрито руско прокси и ДПС открито заяви, че целта и е предсрочни избори още преди месец. ДПС не може открито да атакува правителството по македонския въпрос, но пък може да имат канали за въздействие на Слави. Като сложим и парите за пътищата и скандалите с Караджов ето ти мотив за бутане на правителството.

И от къде се разбра, че е несъгласувана, като проекта е изпратен за съгласуване в МВнР. Написали от канцеларията на премиера някакъв проект, изпратили го на МВнР, а там го отхвърлил Къде е драмата в цялата работа?

Какво точно те учудва? На 23-ти трябва да се гледа молбата на Украйна за започване на преговори за членство в ЕС. Няколко страни заявиха предварително, че няма да одобрят стартирането на преговорите ако Македония и Албания не получат зелена светлина да стартират своя преговорен процес. Според тези страни няма как Украйна да изпревари РСМ и Албания защото това би означавало ЕС да наруши един куп принципни положения. В тази връзка към България в момента се оказва зверски натиск. Както в едната посока - да "пуснем" Македония, така и в другата - да не я пускаме. Не, че на някой му пука за Македония, но виж Украйна е съвсем друго нещо. Заради Украйна има кой да ни натиска както от запад, така и от изток при това с всякакви възможни средства. В момента просто наблюдаваме кални борби в резултат на този натиск. Иначе кой крив и кой е прав няма да разберем, пък и няма смисъл. Общата картина е достатъчно ясна относно външния натиск и причините за него и в същото време достатъчно мътна откъм собствените ни "национални интереси". Мен ако питаш който, каквото и да направи по тази тема все ще е греда и вреда за нас. Много се истеризира този въпрос и полезен ход просто няма.

Малко фактология. 1. Договорът, неговата рамка и формат за замислени още през 2008, най вероятно заедно с подготовката на общата декларация на Костов и Гергиевски (вижте горе интервюто на Любомир Кючуков). Текстът и рамката най-вероятно още тогава са консултирани с македонската страна. По някаква причина обаче договорът не е подписан. 2. През 2012г. България налага вето на Македония за стартиране на преговорите за присъединяване към ЕС. - https://webcafe.bg/newscafe/436753994-balgarskoto-veto-za-skopie.html Основното искане за вдигане на ветото е сключване на договор за добросъседство - https://dnes.dir.bg/politika/makedonia-siria-vesela-cherneva-12740637 3. През 2017 Договорът е сключен. Рамката на договора и форматът му са същите като замисъла от 2008. С други думи самото сключване на Договор е предварително условие за вдигане на ветото от 2012 и условието ни е изпълнено. Що се отнася до изпълнението на договора, по оригинален замисъл то е предвидено по време на преговорния процес на Македония. Това е предисторията. Нататък всички знаят какво се случи. Ново вето, нови условия фиксирани в рамковата позиция, в декларацията на НС и в решенията на КСНС. От 2008 настояваме за някакъв Договор. Имаме 10 години да го подготвяме, да градим стратегии и тактики. Накрая когато получаваме това което искаме се оказва, че този Договор, не е точно този Договор, че нещо сме се объркали и не искаме точно това, а другото, а може би третото или нещо съвсем различно. После пак казвайте, че европейските партньори не ни разбират, пък македонците тупали топката, път това, пък онова. Някой изобщо знае ли какво точно искаме и как да излезем от тази боза?

Точно така. В момента сме в кьор-сокак и тази опция не е опция. Това го писах защото според мен това е била основната идея при съставянето на Договора. Виж интервюто на Любомир Кючуков, един от идейните създатели на текста на Договора: Обърни внимание, че той не казва, че ще признаем македонска нация и език, но и не отхвърля тази опция. Историята за него е обща до 1878 (а не до 1945), след което имаме "общи борби и стремежи". Всичко от интервюто му, както и самият текст на договора (без срокове, конкретика за историята, арбитри и т.н.) показва, че идеята е било точно това. Целта е била сближаване, а комисията е трябвало да намери начини и общи формулировки които да удовлетворят и двете страни. Знаели са, че ще има съпротива и затова липсват както сроковете, така и конкретиката. Няма арбитри, няма санкции - нищо няма. Идеята и бела наистина да се работи за сближаване на позиции. Добронамерено и без натиск. Когато се разберат - тогава. При подходящи и добронамерени хора и от двете страни в комисията все ще се стигне до някакъв резултат. Според мен нещо подобно е обещано на македонците и техните представители в комисията поне в началото дойдоха с намеренията, че ще работят по тази рамка. По някаква неясна за мен причина обаче от българска страна в комисията се вкараха хора, които не са подходящи за подобна задача. В по-голямата си част това са хардлайнери, които изобщо отказват да мислят в горната рамка. От там нататък стана каквото стана и се стигна до ветото. Сега не знам как може да се излезе от тази ситуация. Според мен трябва да се върнем отначало и да определим като нация какво точно искаме да постигнем по въпроса с Македония и македонците. След това може да мислим на първо място дали това което искаме е постижимо и едва след това с какви методи и инструменти може да се постигне това, което искаме. Това обаче също не може да стане, тъй като междувременно ще се караме помежду си, ще се обвиняваме в "национално предателство", ще се замеряме с кал и ще търпим натиск от всевъзможни посоки да не се мотаем и да се определим какво точно искаме. Сами се вкарахме в някаква схема от която няма изход.

Да, някъде по-напред го обсъждахме. Както се писа многократно тук, македонизмът и българщината са несъвместими. Това което предлагаме на македонците, а именно: - до 1945г. дядовците и бабите им са били българи, а след това Тито ги е направил силово македонци не работи. В тази схема или приемаш българския разказ и ставаш българин или не го приемаш и си оставаш македонец. Няма опция едновременно да си македонец и да приемеш българския разказ до 1945г. Ако в българския разказ на който се опира горната схема македонците стават македонци поради външни за македонците причини - коминтерна, Тито и т.н. то в пробългарския македонизъм основните причини са вътрешни. Любчо Георгиевски например пропагандира точно пробългарски македонизъм. Виж този клип. В 23:35 споделя визията си за формиране на македонската нация. В 11:05 говори за АСНОМ и основаването на Македония като република в рамките на Югославия.

Точно така. Именно това, че става въпрос за идентичност прави въпроса толкова труден. Не знам как може да се реши. Договорът не е замислен да реши този проблем, а по-скоро е проектиран като старт и най-широка рамка на някакъв процес. Ето защо няма срокове и конкретика свързана с исторически събития или личности. Каква е идеята на договора? Той е замислен още през 2008г. Ето какво казва, малко след подписването му през 2017г., по този въпрос Любомир Кючуков: "Има два базисни принципа, които според мен България трябва да следва в подхода си към Република Македония: първият е да се стреми да обединява, а не да разделя, да сваля бариери, а не да издига стени; вторият – да мисли за Македония като за хора и граждани, а не като за територия. Македонизмът е този, който се стреми да обособява, да отграничава. Това е разбираемо – само по този начин може да се създаде нов идентитет. При това отграничаването е най-радикално спрямо най-близкия. Затова македонизмът търси и се подхранва от всеки публичен скандал между двете страни. В момента, в който хората от двете страни на границата започнат да се мразят без дори да се познават, това означава, че македонизмът е победил. България е заинтересована от максимално отваряне между двете страни, като българите в Република Македония и нейните граждани в България се чувстват у дома си." По принцип той е прав. Ако ще борим македонизма, именно сближаването е инструмента който подронва същността на македонизма. Това обаче няма как да стане отведнъж. За да останем в зоната на сближаване, процесът трябва да тече плавно и поетапно и задължително се минава през етап на признаване от наша страна на олекотен или пробългарски македонизъм. Къде бърка обаче Кючуков? В това, че говори от името на България: - "България е заинтересована от максимално отваряне....". Държавите обаче нямат интереси. Интереси имат хората. Доколкото ние българите възприемаме по съвсем различен начин темата Македония (както и ти сам подчерта), то има и различни визии и "интереси". При условие, че липсва общонационална визия по този въпрос се получи и това , което се получи. Например има хора, за които основна ценност е македонците да спрат да ни "крадат историята". Тази ценност обаче може да се защити не със сближаване, а напротив чрез разграничаване. Това беше например подхода на гърците при техния спор с Македония. С други думи пак опираме до това какво искаме и имаме ли общо-национална цел. Ако целта е сближаване и наблягане на общата история методите са едни. Ако целта е разграничаване и "не ни крадете историята" методите са други и точно противоположни на първите. Ако идеята е да се защитят правата на хората с българско самосъзнание в РСМ методите са трети. Ако целта ни е РСМ да се разпадне - четвърти и т.н.

Това не е съвсем точно, или поне не важи със 100% точност. В един национален разказ и да искаш не може да включиш всичко до което са достигнали историците и науката като цяло (история, антропология, археология, генетика и т.н.). И тук вече активно започват да се намесват политиците. Тяхното участие в цедката и пресяването на това кое влиза и кое не в националния разказ е решаващо. В нашия национален разказ например въпросът за формирането на нацията тотално отсъства. Ето защо тук много потребители си мислят, че щом въпросът с нациите и националното строителство отсъства, това е така защото тези въпроси по принцип са анти-научни и затова не си заслужава да се разглеждат. Науката обаче няма проблем с това поле. Проблемът е някъде другаде.

Ако понятието "северни македонци" придобие някога популярност, то със сигурност ще важи за всички граждани на РСМ, независимо от етноса им. Дали обаче това изобщо ще случи някой ден или не, зависи от самите граждани на РСМ, а не от нас. Ще успеят ли да създадат обща идентичност или ще надделеят центробежните сили? Това е въпрос, който към днешна дата няма отговор. Друга възможност е паралелното съществуване на две идентичности, подобно на идентичностите россиянин и русский в Русия. Северен македонец - за който и да е гражданин на РСМ и македонец - за "етническите македонци". Дали подобно развитие ще се случи или не, пак зависи от самите граждани на РСМ, а не от нас. Към днешна дата, идентичност "македонец" която да е важи еднакво за всички етноси в РСМ ми се струва невъзможна. Това е възможен поглед "от вън", т.е. чужденците да възприемат всички граждани на РСМ като македонци, но не и при поглед "от вътре", т.е. самите граждани на РСМ да се възприемат по този начин. Що се отнася до историческия разказ, то ние не сме в състояние да им натресем нашата визия. Това което реално може да се направи е да се опитаме съвместно с тях да направим някаква редакция, която да е взаимно приемлива. Както се писа по-горе обаче в момента това е невъзможно.

Не. Според мен в случая по-скоро става въпрос за противоположната крайност. Имаме нещо като "безпътен консерватизъм". Консерватизъм без национална идея и без ясна визия какво искаме и как смятаме да го постигнем. При агресивния национализъм поне тези неща са ясни. Ясни са целите, ясни са и методите с които тези цели могат да се постигнат. Там по-скоро може да има риск от надценяване на собствените възможности и възприемане на всичко желано като постижимо. То затова и за разлика от обикновения, стандартен национализъм се определя като "агресивен национализъм". Агресивният национализъм няма притеснение от по-силните играчи, не се интересува от рисковете и последствията и е в състояние да се изправи срещу всеки и всичко. Виж тази тема. Колкото участници, толкова и "национални цели" и "национални интереси". Уж национални, но различни и взаимно изключващи се. Само това е достатъчно да се разбере, че всъщност нямаме национални цели и национални интереси. За какъв агресивен национализъм тогава става въпрос? За такова нещо в случая изобщо не може да се говори. Имаме безпътица и будалащина. И не визирам някой конкретно, а цялата нация, включително и себе си като част от нея. Ето например според теб националните цели са Македония да се разпадне и да престане да съществува. Според Deaf - да спрат да ни крадат историята, или както правилно колегата Ник го формулира - да се откажат от българското. Според трети напротив - целта е да приемат българското и да признаят общата история, а не да се откажат о нея. Според четвърти нещо съвсем различно и т.н.

Хубаво, но ние не искаме това. Всичките ни искания нали уж са точно в обратната посока - да накараме македонците да признаят, че имаме обща история и, че имат връзка с нас, а не да се отрекат от историята ни и да се откажат от всякакви връзки. Хайде първо да се уточним какво точно искаме и след това да се обвиняваме в предателство. В тази тема сигурно 10 пъти писах, че на първо място трябва да знаем какво точно искаме. Едва след това може да мислим как ще го постигнем и какви цели трябва да си поставим. При това целите трябва да са ясни и в двата варианта - и като максимум, т.е. какво е постижимо, а не само какво би ни се искало; и като минимум, т.е. от какво не може да отстъпим. С други думи ако целта е македонците да признаят общата ни история предател ще бъдеш самия ти, защото предлагаш нещо в съвсем противоположна посока. Ако целта ни е точно обратната - македонците да се отрекат от връзките с нас, то предател ще е всеки който настоява за "обща история" Аз затова и писах, че към момента целта и вето заради самото вето. Засега само това е ясно. Всичко друго е мъгла.

И как го разсече Гърция? - естествено с компромис. Или спрямо разбиранията ти - с предателство Да не би Гърция да отстоя първоначалните си позиции? Нищо подобно. - първоначално Гърция настояваше името "Македония" изобщо да отсъства от името на северния им съсед. Приемливо за Гърция беше някакво име от рода на Република Скопие или Вардарска република. - на по-късен етап гърците се съгласиха в името на съседа им да присъства прилагателното "македонска", но не и самото име (съществителното) Македония. Тогава приемливо за тях беше нещо от рода на "македонка република Вардар" или "македонска република Скопие". - едва на третия етап се съгласиха думата Македония да присъства в името на БЮРМ. Тогава настояваха обаче в името да има определител, който да подчертава, че тази държава няма нищо общо с историческата, антична Македония. На този етап за тях беше приемливо име от рода на Нова Македония, Вардарска Македония, Скопска Македония или Славо -Македония. За Нова и "Славо" е ясно, Вардар не е антично име и няма нищо общо с античността. Скопие също няма отношение към античната история. Тогава все още сравнително неутрални (спрямо историята) определители като "Горна" или "Северна" бяха неприемливи. - и последния етап когато се стигна до това което е днес. Хайде сега сложи една черта и виж какво постигна Гърция. - името Македония присъства в името на държавата - определението "Северна" е неутрално спрямо историята, а не такова което да подчертава разрива между новата Македония и античната. Не е Нова, Скопска, Вардарска, Славо- и т.н. С други думи според собствените ти разбирания, разсичането на възела си е чисто предателство. Без никакви съмнения и 100%.

Е хайде сега. Това нали го минахме много по-рано в темата. Нашите представители в комисията искат да наложат нашия национален разказ. Защо мислиш, че може да бъде написан само един разказ на база "обективно тълкуване на историческите събития, основано на автентични и основани на доказателства исторически извори" Ами те собствените ни историци спорят по един куп теми, какво остава за чуждите. Освен това не може да има обективно тълкуване ако се избягва въпроса за нациите и националното формиране. А ние упорито отбягваме този въпрос. За нас той е "бля-бля", глупости и т.н. Това, че ние отбягваме този въпрос и за нас това не е наука, не означава, че наистина не е наука. Това си е съвсем нормално поле за изследване и това, че нашите историци не работят по този въпрос си е наш проблем, а не проблем на "научната дисциплина история". Въобще идеята, че можем да наложим нашия разказ и нашата идентичност с някаква комисия, при това създадена по идея с равноправни участници от двете страни е абсурдна. Не можем да наложим нищо. Следователно ветото не е наложено с идеята да накараме македонците да приемат нещо си (нашият исторически разказ или нашата идентичност), а да не се вдига. Т.е. самото вето е ценност, а не какво ще приемат или няма да приемат македонците. В тази връзка дори и да приемат "нещо" ще им наложим още по абсурдни искания за да се откажат и от това което вече са приели.

В момента никакъв. Не виждам такава възможност. В края на краищата става въпрос за идентичности, а не за спор за кило ябълки. Чисто теоретично, възможният компромис би бил трансформирането на сегашния антибългарски юго-македонизъм в пробългарски македонизъм. Писах вече, че според мен Договорът е подготвен и написан именно с тази идея. Само в този случай той би имал някакъв смисъл. За всичко друго това е само някакъв текст - просто думи и общи приказки, които обаче нямат правен смисъл и белезите на договор, а са просто някаква пожелателна и необвързваща декларация. Договорът може и да е написан с идеята за трансформиране на македонската идентичност в пробългарска посока, но по някаква причина тази идея не е нашата цел. А за да има компромис, трябва да сме наясно какво целим и в каква рамка. Какво искаме да постигнем като максимум и какво като минимум. В момента и максимумът и минимумът на това което искаме е македонците да се откажат от своята идентичност, а не да я трансформират. В този случай обаче няма място за компромиси.

А защо мислиш, че целта е разумен компромис, а не вето до дупка? Вето, заради самото вето. Според мен именно това се представя като "национален интерес", а не постигането на компромис, пък ако ще да е по-по-най-разумния. Обществото ни се обработва именно в тази посока. Мнозинството от хората не се интересуват от компромиси и дали ще са малки, големи или разумни, а от това да не се вдига ветото изобщо, при каквито и да е обстоятелства. Всеки компромис, независимо колко е "разумен" се представя пред българите като "клякане" и "национално предателство". Нещата според мен бяха стигнали до някаква развръзка и разумен компромис, но тогава Радев изкара картата с "българите в македонската конституция". Нещо което го няма нито в договора, нито в рамковата позиция, нито в декларацията на НС. Т.е. върна процеса в изходна позиция. При това положение за мен е очаквано македонците да не правят нищо и само да тупат топката. Какво да правят? - да си променят конституцията, та след това да им измислим още нещо, което го няма нито в договора, нито в рамковата позиция нито където и да е другаде? Ако македонците са разчели целта ни като "вето до дупка" е нормално да не предприемат нищо и да чакат някакви по-добри времена. Логиката е супер проста: - така и така българите няма да вдигнат ветото, независимо от това какво ще направят македонците, защо в такъв случай македонците да се напъват да правят каквото и да е , пък дори и неща които не им струват нищо, или пък имат ниска за тях цена. Що почнат да ги правят когато има смисъл и шанс за пробив.

Според мен по-интересни са повратните точки в големите социални процеси и трендове. Например в демографията или икономиката. Там трендовете са по-трайни и като се премине някаква повратна точка нещата много трудно могат да се обърнат в обратна посока. Проблемът е, че предварително никой не знае къде са тези точки и дали са преминати ли не. Обикновено това става ясно много след като са се случили и става очевидно, че няма връщане назад. В момента може и да сме в зоната на повратна точка, но все още да не знаем , че е премината. Кой знае.

Не мисля, че люшканията между две състояния може да се опишат като "повратна точка" от едното към другото и обратно. Т.е. при двупартийните люшкания в управлението на дадена страна или явлението русофили- русофоби в България имаме някакъв друг социален феномен, а не повратна точка. Случаите на масова смяна на религията може би е основателно да се разгледат през призмата на "повратната точка" Между другото мнението за 10-ти процента не е консенсусно. Има и други виждания, например това: https://www.theatlantic.com/science/archive/2018/06/the-tipping-point-when-minority-views-take-over/562307/. Общо взето това, че някакво малцинство може да наложи визията си над мнозинството не е ново откритие. Елитите например го правят непрекъснато. Или път т.н. от Тойнби "творчески малцинства" които според него налагат визията си над масите и т.н.

Колко популярно е на балкански терен името Борис и каква е съдбата на това име след Борис ΙΙ? Среща ли се например в документи от епохата на ВБД и в османските регистри?

Някои от унгарците застъпват тезата, че елитът на завоевателите е бил тюркски, но простолюдието е говорило на унгарски. Други са още по-крайни и застъпват тезата, че всички завоеватели са били тюркоезични, а унгарският е бил език на завареното аварско население. Позовават се най-вече на византийските източници и на това, че ромеите много добре са знаели кои са тюрките. Унгарските крале с гордост са се киприли с подарената от ромеите корона, на която е изписана титлата "крал на Туркия" Та и те си имат разни теории и теорийки.

Защото за славянски езици може да се говори след отварянето на сричката. Преди това няма праславяни, а нещо друго - балтославяни или само балти или ги кръщаваш както искаш. Кои например са хората които са използвали английски или старо-английски или някакъв друг пра-английски език преди 2500 години? - Няма такива.

Хубаво, но това са сметки без кръчмар. Поддържането на ниски заплати не води автоматично до създаването на бизнеси с по-висока добавена стойност. Няма такава корелация. При равни други условия корелацията е: ниски разходи на труд - увеличаване печалбите на капиталиста. Какво ще прави с тези печалби капиталиста си е негова работа. Освен това ние не сме изолиран остров или супер голяма самодостатъчна икономика която може да си позволи всякакви политики. Икономиката на България е отворена и е част от много по-голяма и развита икономика. Това е все едно "политиците" на област Силистра да решат, че ако държат заплатите в областта достатъчно ниски в сравнение с останалите области, местните капиталисти ще натрупат значителен капитал с който да разкриват в област Силистра производства и бизнеси с висока добавена стойност. Естествено нищо подобно няма да се случи. Резултатът ще е, че населението на област Силистра ще избяга във Варна, Пловдив или София. Накрая, поради липсата на човешки потенциал, местните силистренски капиталисти също ще се преместят някъде другаде. Същото се получава и за страната ни като цяло. Като добавим към горното, че по-голямата част от най-едрите местни капиталисти са тъкмо от котилото на т.н. "назначени капиталисти", то резултатът от подобна политика предварително е ясен. Всеки с някакви способности и малко акъл в главата бяга от тази страна с 200.

То ако нещата опират само до размечтаване е неприятно, но не е чак толкова голям проблем. Неадекватни хора и глупаци има в управлението на почти всяка една страна. Проблемът е ако не става въпрос за размечтаване, а за заиграване по свирката на някакъв друг център на североизток от нас, който подсеща какво и как да се прави. Както и да е. Рамковата позиция предполага, че подробностите би трябвало да се договорят. Както между нас и ЕС, така и между нас и Македония. Механизмът не е толкова сложен. Водят се някакви разговори, стига се до някаква договорка която удовлетворява трите страни - ЕС, нас и макетата и за по-голяма легитимност и да няма не чул, не разбрал се поставя пред НС за приемане и утвърждаване. Проблемът е, че изобщо не се допуска работа по рамковата позиция. Всякакви разговори се представят като натиск, национално предателство и т.н. Сега сме в режим на изчакване. Какво чакаме и аз не знам, но най-вероятно нещата да се случат по обратния ред. Т.е. първо макетата безусловно да изпълнят предписанията на КСНС, след това пак безусловно да изпълнят точките от декларацията на НС. Едва след това ще се премине към договарянето на подробностите по рамковата позиция. Естествено, резултатът от договореното ще се постави на референдум пред българите и при успешен референдум най-накрая ще се стигне до вдигане на ветото. В това май се състои "стратегията" на Радев. Тази схема обаче няма как да се случи. Следователно стратегията е ветото да не се вдига при никакви обстоятелства. Изводът е, че от цялата работа в крайна сметка ползите ще са за някой друг. За нас ще останат само вредите.

Ами знам ли. И аз се питам същото. То не е въпроса в сърбите. Въпросът е ние защо сме така. Ние сме шампионите по демографски спад в света, а не сърбите, чехите, словаците или някой друг. И при тях имаше соц, но ние сме лидерите, а не те. Може би от социализъм (свят уж на общото) минахме към атомизъм (интересуваме се само от себе си и от никой друг). Кога е станал този преход нямам никаква идея. Като дете си спомням, че баба ми метеше всеки ден тротоара пред къщата заедно с частта от улицата пред нас. Никой не я караше да го прави. И не беше само тя. Правеха го всички баби по цялата дължина на улицата. Баба ми не е била възпитавана при соца, а преди 9 септември. Явно тогава "общото" наистина се е възприемало като общо. Т.е. всеки индивид притежава част от "общото", съответно то се възприема като "наше" и естествено като такова се поддържа и пази. Сега "общото" се възприема като чуждо или ничие. Общото благо не е нещо което засяга индивидите, а е някаква абстракция, някаква смешка или виц. Навлязох в някакви философски отклонения, но наистина и аз не знам защо е така.

Като стана въпрос за стратегия се чудя какво е положението към настоящия момент. Гледам рамковата позиция на правителството от 09,10,2019 която никой не е отменял и към която се придържат всички политически сили. "Вдигане на ветото" в тази позиция е предвидено в две стъпки. За да се свика първата междуправителствена конференция (с която на практика се стартират преговорите за членство) страната ни има изисквания в преговорната рамка да влязат някои конкретни постановки: На практика това не са изисквания към страната кандидат (РСМ), а към останалите страни членки. Искането ни е всички страни в ЕС да се съгласят тези точки да станат неразделна част от преговорния процес между ЕС и РСМ, а да не са само въпрос на преговори между нас и македонците. Едва след като останалите страни членки се съгласят на подобно нещо ние трябва да се договорим конкретно с макетата за вече наша двустранна конкретика, което пък е условие за свикването на втората междуправителствена конференция. https://www.gov.bg/bg/prestsentar/novini/ramkova-pozitsia С други думи за вдигане на ветото искаме нещо от останалите страни членки на ЕС, а от Македония искаме ангажимент и времева рамка за последващи действия. Изглежда, че срещата при Макрон трябваше да се занимава точно с това. Т.е. да се уточнят кои неща е как ще станат част от общия преговорен процес между ЕС и РСМ и кои да се договорят като ангажимент и времева рамка между РСМ и България. Именно защото имаме изисквания към ЕС като цяло, а не само към РСМ, срещата трябва да е тристранна. Проблемът е, че последващите документи и решения - декларацията на парламента и решението на КСНС при президента не са съгласувани с този алгоритъм. С Декларацията например на думи се подкрепя рамковата позиция на правителството, което би трябвало да означава, че се подкрепя и двустепенния механизъм за вдигане на ветото, но в същото време се поставят някакви условия на РСМ които не е ясно кога трябва да се изпълнят. Т.е. дали преди вдигането на ветото или да се включат във времевата рамка и ангажиментите на РСМ по време на самия преговорен процес. По отношение на КСНС нещата стават още по-сложни. Там се поставят още искания които на практика забраняват вдигането на ветото и обезсмислят рамковата позиция и декларацията на НС въпреки, че формално в решението е записано, че изискванията на рамковата позиция и декларацията трябва да се спазват.

Алчност, липса на визия по-далеч от края на носовете ни, непукизъм, травми и изкривено мислене наследство от социализма и т.н. Виж например Добри И. За него всякакви стратегии и политики са "левашки фантазии". Подобно мислене е породено от травмиране по време на соца. Соцът с неговото планиране е зло, следователно добър е антипода на соца, а това е крайното либертарианство. Т.е. доброто са пазарните механизми без каквато и да е намеса, без стратегии или политики. Стратегиите и политиките се възприемат като планиране, следователно са социализъм, следователно са зло. Това обаче са учебникарски, заучени схеми и шаблони които са много далеч от действителността. Проблемът е, че тъкмо либертарианството за Европа и ЕС е фантазия и няма нищо общо с реалностите в които сме принудени да живеем. Искаме или не, ЕС е пълен със стратегии, политики, регулации и т.н. Искаме или не, пазарът на труда в ЕС е отворен за всички граждани на ЕС. Що се отнася до либертарианството, то в Европа го е хванала липсата и да се позовава човек на неговите принципи наистина е пълна фантазия, без грам връзка с реалността. Либертарианство има в Сомалия, но не не и в Европа.