Atom

Ако понятието "северни македонци" придобие някога популярност, то със сигурност ще важи за всички граждани на РСМ, независимо от етноса им. Дали обаче това изобщо ще случи някой ден или не, зависи от самите граждани на РСМ, а не от нас. Ще успеят ли да създадат обща идентичност или ще надделеят центробежните сили? Това е въпрос, който към днешна дата няма отговор. Друга възможност е паралелното съществуване на две идентичности, подобно на идентичностите россиянин и русский в Русия. Северен македонец - за който и да е гражданин на РСМ и македонец - за "етническите македонци". Дали подобно развитие ще се случи или не, пак зависи от самите граждани на РСМ, а не от нас. Към днешна дата, идентичност "македонец" която да е важи еднакво за всички етноси в РСМ ми се струва невъзможна. Това е възможен поглед "от вън", т.е. чужденците да възприемат всички граждани на РСМ като македонци, но не и при поглед "от вътре", т.е. самите граждани на РСМ да се възприемат по този начин. Що се отнася до историческия разказ, то ние не сме в състояние да им натресем нашата визия. Това което реално може да се направи е да се опитаме съвместно с тях да направим някаква редакция, която да е взаимно приемлива. Както се писа по-горе обаче в момента това е невъзможно.

Не. Според мен в случая по-скоро става въпрос за противоположната крайност. Имаме нещо като "безпътен консерватизъм". Консерватизъм без национална идея и без ясна визия какво искаме и как смятаме да го постигнем. При агресивния национализъм поне тези неща са ясни. Ясни са целите, ясни са и методите с които тези цели могат да се постигнат. Там по-скоро може да има риск от надценяване на собствените възможности и възприемане на всичко желано като постижимо. То затова и за разлика от обикновения, стандартен национализъм се определя като "агресивен национализъм". Агресивният национализъм няма притеснение от по-силните играчи, не се интересува от рисковете и последствията и е в състояние да се изправи срещу всеки и всичко. Виж тази тема. Колкото участници, толкова и "национални цели" и "национални интереси". Уж национални, но различни и взаимно изключващи се. Само това е достатъчно да се разбере, че всъщност нямаме национални цели и национални интереси. За какъв агресивен национализъм тогава става въпрос? За такова нещо в случая изобщо не може да се говори. Имаме безпътица и будалащина. И не визирам някой конкретно, а цялата нация, включително и себе си като част от нея. Ето например според теб националните цели са Македония да се разпадне и да престане да съществува. Според Deaf - да спрат да ни крадат историята, или както правилно колегата Ник го формулира - да се откажат от българското. Според трети напротив - целта е да приемат българското и да признаят общата история, а не да се откажат о нея. Според четвърти нещо съвсем различно и т.н.

Хубаво, но ние не искаме това. Всичките ни искания нали уж са точно в обратната посока - да накараме македонците да признаят, че имаме обща история и, че имат връзка с нас, а не да се отрекат от историята ни и да се откажат от всякакви връзки. Хайде първо да се уточним какво точно искаме и след това да се обвиняваме в предателство. В тази тема сигурно 10 пъти писах, че на първо място трябва да знаем какво точно искаме. Едва след това може да мислим как ще го постигнем и какви цели трябва да си поставим. При това целите трябва да са ясни и в двата варианта - и като максимум, т.е. какво е постижимо, а не само какво би ни се искало; и като минимум, т.е. от какво не може да отстъпим. С други думи ако целта е македонците да признаят общата ни история предател ще бъдеш самия ти, защото предлагаш нещо в съвсем противоположна посока. Ако целта ни е точно обратната - македонците да се отрекат от връзките с нас, то предател ще е всеки който настоява за "обща история" Аз затова и писах, че към момента целта и вето заради самото вето. Засега само това е ясно. Всичко друго е мъгла.

И как го разсече Гърция? - естествено с компромис. Или спрямо разбиранията ти - с предателство Да не би Гърция да отстоя първоначалните си позиции? Нищо подобно. - първоначално Гърция настояваше името "Македония" изобщо да отсъства от името на северния им съсед. Приемливо за Гърция беше някакво име от рода на Република Скопие или Вардарска република. - на по-късен етап гърците се съгласиха в името на съседа им да присъства прилагателното "македонска", но не и самото име (съществителното) Македония. Тогава приемливо за тях беше нещо от рода на "македонка република Вардар" или "македонска република Скопие". - едва на третия етап се съгласиха думата Македония да присъства в името на БЮРМ. Тогава настояваха обаче в името да има определител, който да подчертава, че тази държава няма нищо общо с историческата, антична Македония. На този етап за тях беше приемливо име от рода на Нова Македония, Вардарска Македония, Скопска Македония или Славо -Македония. За Нова и "Славо" е ясно, Вардар не е антично име и няма нищо общо с античността. Скопие също няма отношение към античната история. Тогава все още сравнително неутрални (спрямо историята) определители като "Горна" или "Северна" бяха неприемливи. - и последния етап когато се стигна до това което е днес. Хайде сега сложи една черта и виж какво постигна Гърция. - името Македония присъства в името на държавата - определението "Северна" е неутрално спрямо историята, а не такова което да подчертава разрива между новата Македония и античната. Не е Нова, Скопска, Вардарска, Славо- и т.н. С други думи според собствените ти разбирания, разсичането на възела си е чисто предателство. Без никакви съмнения и 100%.

Е хайде сега. Това нали го минахме много по-рано в темата. Нашите представители в комисията искат да наложат нашия национален разказ. Защо мислиш, че може да бъде написан само един разказ на база "обективно тълкуване на историческите събития, основано на автентични и основани на доказателства исторически извори" Ами те собствените ни историци спорят по един куп теми, какво остава за чуждите. Освен това не може да има обективно тълкуване ако се избягва въпроса за нациите и националното формиране. А ние упорито отбягваме този въпрос. За нас той е "бля-бля", глупости и т.н. Това, че ние отбягваме този въпрос и за нас това не е наука, не означава, че наистина не е наука. Това си е съвсем нормално поле за изследване и това, че нашите историци не работят по този въпрос си е наш проблем, а не проблем на "научната дисциплина история". Въобще идеята, че можем да наложим нашия разказ и нашата идентичност с някаква комисия, при това създадена по идея с равноправни участници от двете страни е абсурдна. Не можем да наложим нищо. Следователно ветото не е наложено с идеята да накараме македонците да приемат нещо си (нашият исторически разказ или нашата идентичност), а да не се вдига. Т.е. самото вето е ценност, а не какво ще приемат или няма да приемат македонците. В тази връзка дори и да приемат "нещо" ще им наложим още по абсурдни искания за да се откажат и от това което вече са приели.

В момента никакъв. Не виждам такава възможност. В края на краищата става въпрос за идентичности, а не за спор за кило ябълки. Чисто теоретично, възможният компромис би бил трансформирането на сегашния антибългарски юго-македонизъм в пробългарски македонизъм. Писах вече, че според мен Договорът е подготвен и написан именно с тази идея. Само в този случай той би имал някакъв смисъл. За всичко друго това е само някакъв текст - просто думи и общи приказки, които обаче нямат правен смисъл и белезите на договор, а са просто някаква пожелателна и необвързваща декларация. Договорът може и да е написан с идеята за трансформиране на македонската идентичност в пробългарска посока, но по някаква причина тази идея не е нашата цел. А за да има компромис, трябва да сме наясно какво целим и в каква рамка. Какво искаме да постигнем като максимум и какво като минимум. В момента и максимумът и минимумът на това което искаме е македонците да се откажат от своята идентичност, а не да я трансформират. В този случай обаче няма място за компромиси.

А защо мислиш, че целта е разумен компромис, а не вето до дупка? Вето, заради самото вето. Според мен именно това се представя като "национален интерес", а не постигането на компромис, пък ако ще да е по-по-най-разумния. Обществото ни се обработва именно в тази посока. Мнозинството от хората не се интересуват от компромиси и дали ще са малки, големи или разумни, а от това да не се вдига ветото изобщо, при каквито и да е обстоятелства. Всеки компромис, независимо колко е "разумен" се представя пред българите като "клякане" и "национално предателство". Нещата според мен бяха стигнали до някаква развръзка и разумен компромис, но тогава Радев изкара картата с "българите в македонската конституция". Нещо което го няма нито в договора, нито в рамковата позиция, нито в декларацията на НС. Т.е. върна процеса в изходна позиция. При това положение за мен е очаквано македонците да не правят нищо и само да тупат топката. Какво да правят? - да си променят конституцията, та след това да им измислим още нещо, което го няма нито в договора, нито в рамковата позиция нито където и да е другаде? Ако македонците са разчели целта ни като "вето до дупка" е нормално да не предприемат нищо и да чакат някакви по-добри времена. Логиката е супер проста: - така и така българите няма да вдигнат ветото, независимо от това какво ще направят македонците, защо в такъв случай македонците да се напъват да правят каквото и да е , пък дори и неща които не им струват нищо, или пък имат ниска за тях цена. Що почнат да ги правят когато има смисъл и шанс за пробив.

Според мен по-интересни са повратните точки в големите социални процеси и трендове. Например в демографията или икономиката. Там трендовете са по-трайни и като се премине някаква повратна точка нещата много трудно могат да се обърнат в обратна посока. Проблемът е, че предварително никой не знае къде са тези точки и дали са преминати ли не. Обикновено това става ясно много след като са се случили и става очевидно, че няма връщане назад. В момента може и да сме в зоната на повратна точка, но все още да не знаем , че е премината. Кой знае.

Не мисля, че люшканията между две състояния може да се опишат като "повратна точка" от едното към другото и обратно. Т.е. при двупартийните люшкания в управлението на дадена страна или явлението русофили- русофоби в България имаме някакъв друг социален феномен, а не повратна точка. Случаите на масова смяна на религията може би е основателно да се разгледат през призмата на "повратната точка" Между другото мнението за 10-ти процента не е консенсусно. Има и други виждания, например това: https://www.theatlantic.com/science/archive/2018/06/the-tipping-point-when-minority-views-take-over/562307/. Общо взето това, че някакво малцинство може да наложи визията си над мнозинството не е ново откритие. Елитите например го правят непрекъснато. Или път т.н. от Тойнби "творчески малцинства" които според него налагат визията си над масите и т.н.

Колко популярно е на балкански терен името Борис и каква е съдбата на това име след Борис ΙΙ? Среща ли се например в документи от епохата на ВБД и в османските регистри?

Някои от унгарците застъпват тезата, че елитът на завоевателите е бил тюркски, но простолюдието е говорило на унгарски. Други са още по-крайни и застъпват тезата, че всички завоеватели са били тюркоезични, а унгарският е бил език на завареното аварско население. Позовават се най-вече на византийските източници и на това, че ромеите много добре са знаели кои са тюрките. Унгарските крале с гордост са се киприли с подарената от ромеите корона, на която е изписана титлата "крал на Туркия" Та и те си имат разни теории и теорийки.

Защото за славянски езици може да се говори след отварянето на сричката. Преди това няма праславяни, а нещо друго - балтославяни или само балти или ги кръщаваш както искаш. Кои например са хората които са използвали английски или старо-английски или някакъв друг пра-английски език преди 2500 години? - Няма такива.

Хубаво, но това са сметки без кръчмар. Поддържането на ниски заплати не води автоматично до създаването на бизнеси с по-висока добавена стойност. Няма такава корелация. При равни други условия корелацията е: ниски разходи на труд - увеличаване печалбите на капиталиста. Какво ще прави с тези печалби капиталиста си е негова работа. Освен това ние не сме изолиран остров или супер голяма самодостатъчна икономика която може да си позволи всякакви политики. Икономиката на България е отворена и е част от много по-голяма и развита икономика. Това е все едно "политиците" на област Силистра да решат, че ако държат заплатите в областта достатъчно ниски в сравнение с останалите области, местните капиталисти ще натрупат значителен капитал с който да разкриват в област Силистра производства и бизнеси с висока добавена стойност. Естествено нищо подобно няма да се случи. Резултатът ще е, че населението на област Силистра ще избяга във Варна, Пловдив или София. Накрая, поради липсата на човешки потенциал, местните силистренски капиталисти също ще се преместят някъде другаде. Същото се получава и за страната ни като цяло. Като добавим към горното, че по-голямата част от най-едрите местни капиталисти са тъкмо от котилото на т.н. "назначени капиталисти", то резултатът от подобна политика предварително е ясен. Всеки с някакви способности и малко акъл в главата бяга от тази страна с 200.

То ако нещата опират само до размечтаване е неприятно, но не е чак толкова голям проблем. Неадекватни хора и глупаци има в управлението на почти всяка една страна. Проблемът е ако не става въпрос за размечтаване, а за заиграване по свирката на някакъв друг център на североизток от нас, който подсеща какво и как да се прави. Както и да е. Рамковата позиция предполага, че подробностите би трябвало да се договорят. Както между нас и ЕС, така и между нас и Македония. Механизмът не е толкова сложен. Водят се някакви разговори, стига се до някаква договорка която удовлетворява трите страни - ЕС, нас и макетата и за по-голяма легитимност и да няма не чул, не разбрал се поставя пред НС за приемане и утвърждаване. Проблемът е, че изобщо не се допуска работа по рамковата позиция. Всякакви разговори се представят като натиск, национално предателство и т.н. Сега сме в режим на изчакване. Какво чакаме и аз не знам, но най-вероятно нещата да се случат по обратния ред. Т.е. първо макетата безусловно да изпълнят предписанията на КСНС, след това пак безусловно да изпълнят точките от декларацията на НС. Едва след това ще се премине към договарянето на подробностите по рамковата позиция. Естествено, резултатът от договореното ще се постави на референдум пред българите и при успешен референдум най-накрая ще се стигне до вдигане на ветото. В това май се състои "стратегията" на Радев. Тази схема обаче няма как да се случи. Следователно стратегията е ветото да не се вдига при никакви обстоятелства. Изводът е, че от цялата работа в крайна сметка ползите ще са за някой друг. За нас ще останат само вредите.

Ами знам ли. И аз се питам същото. То не е въпроса в сърбите. Въпросът е ние защо сме така. Ние сме шампионите по демографски спад в света, а не сърбите, чехите, словаците или някой друг. И при тях имаше соц, но ние сме лидерите, а не те. Може би от социализъм (свят уж на общото) минахме към атомизъм (интересуваме се само от себе си и от никой друг). Кога е станал този преход нямам никаква идея. Като дете си спомням, че баба ми метеше всеки ден тротоара пред къщата заедно с частта от улицата пред нас. Никой не я караше да го прави. И не беше само тя. Правеха го всички баби по цялата дължина на улицата. Баба ми не е била възпитавана при соца, а преди 9 септември. Явно тогава "общото" наистина се е възприемало като общо. Т.е. всеки индивид притежава част от "общото", съответно то се възприема като "наше" и естествено като такова се поддържа и пази. Сега "общото" се възприема като чуждо или ничие. Общото благо не е нещо което засяга индивидите, а е някаква абстракция, някаква смешка или виц. Навлязох в някакви философски отклонения, но наистина и аз не знам защо е така.

Като стана въпрос за стратегия се чудя какво е положението към настоящия момент. Гледам рамковата позиция на правителството от 09,10,2019 която никой не е отменял и към която се придържат всички политически сили. "Вдигане на ветото" в тази позиция е предвидено в две стъпки. За да се свика първата междуправителствена конференция (с която на практика се стартират преговорите за членство) страната ни има изисквания в преговорната рамка да влязат някои конкретни постановки: На практика това не са изисквания към страната кандидат (РСМ), а към останалите страни членки. Искането ни е всички страни в ЕС да се съгласят тези точки да станат неразделна част от преговорния процес между ЕС и РСМ, а да не са само въпрос на преговори между нас и македонците. Едва след като останалите страни членки се съгласят на подобно нещо ние трябва да се договорим конкретно с макетата за вече наша двустранна конкретика, което пък е условие за свикването на втората междуправителствена конференция. https://www.gov.bg/bg/prestsentar/novini/ramkova-pozitsia С други думи за вдигане на ветото искаме нещо от останалите страни членки на ЕС, а от Македония искаме ангажимент и времева рамка за последващи действия. Изглежда, че срещата при Макрон трябваше да се занимава точно с това. Т.е. да се уточнят кои неща е как ще станат част от общия преговорен процес между ЕС и РСМ и кои да се договорят като ангажимент и времева рамка между РСМ и България. Именно защото имаме изисквания към ЕС като цяло, а не само към РСМ, срещата трябва да е тристранна. Проблемът е, че последващите документи и решения - декларацията на парламента и решението на КСНС при президента не са съгласувани с този алгоритъм. С Декларацията например на думи се подкрепя рамковата позиция на правителството, което би трябвало да означава, че се подкрепя и двустепенния механизъм за вдигане на ветото, но в същото време се поставят някакви условия на РСМ които не е ясно кога трябва да се изпълнят. Т.е. дали преди вдигането на ветото или да се включат във времевата рамка и ангажиментите на РСМ по време на самия преговорен процес. По отношение на КСНС нещата стават още по-сложни. Там се поставят още искания които на практика забраняват вдигането на ветото и обезсмислят рамковата позиция и декларацията на НС въпреки, че формално в решението е записано, че изискванията на рамковата позиция и декларацията трябва да се спазват.

Алчност, липса на визия по-далеч от края на носовете ни, непукизъм, травми и изкривено мислене наследство от социализма и т.н. Виж например Добри И. За него всякакви стратегии и политики са "левашки фантазии". Подобно мислене е породено от травмиране по време на соца. Соцът с неговото планиране е зло, следователно добър е антипода на соца, а това е крайното либертарианство. Т.е. доброто са пазарните механизми без каквато и да е намеса, без стратегии или политики. Стратегиите и политиките се възприемат като планиране, следователно са социализъм, следователно са зло. Това обаче са учебникарски, заучени схеми и шаблони които са много далеч от действителността. Проблемът е, че тъкмо либертарианството за Европа и ЕС е фантазия и няма нищо общо с реалностите в които сме принудени да живеем. Искаме или не, ЕС е пълен със стратегии, политики, регулации и т.н. Искаме или не, пазарът на труда в ЕС е отворен за всички граждани на ЕС. Що се отнася до либертарианството, то в Европа го е хванала липсата и да се позовава човек на неговите принципи наистина е пълна фантазия, без грам връзка с реалността. Либертарианство има в Сомалия, но не не и в Европа.

Именно. Пазарът на труд обаче е общоевропейски и всеки може да работи където си иска. Да говориш за български пазар на труда е горе-долу същото като за пазар на труда в Тутракан или Любимец. Пазарът на труда в Любимец например е 550-700 лева и всеки с акъла си и способности отива в Европа, София или най-малкото в Хасково. Питай Лапландеца. В момента в София липсите не се усещат защото се изпомпва човешки потенциал от провинцията. Рано или късно това ще свърши. Като дойде време да няма хора, няма да има от къде да намериш. За да наемеш една медицинска сестра например, тя трябва да е учила 4 години и и след това да изкара някъде поне една година стаж. За да има наплив от ученици които искат да учат за медицински сестри трябват още 4-5 години да се настроят родителите и самите деца, че в тази професия има "хляб". С други думи когато изчезнат медицинските сестри от пазара на труда и да вдигаш заплатите ще е късно. Няма от къде да ги вземеш и ще трябва да чакаш поне 10 години да се появи новата кохорта.

Не. Никой не смятам да хрантутя. Не смятам и от никого да вземам. Става въпрос за заплати. Т.е. за нещо изработено, а не за социални помощи. Кому е нужно работно място с 550.94 лева заплата (чисто)? Ти сериозно ли мислиш, че човекът който ще получава такава сума ще мисли за "кариерно развитие", а не как да изкара от ден за ден? А работодателят има ли стимул да въвежда иновации, да оптимизира нещо си в тази фирма, да повишава производителност на труда и т.н. Нищо няма да оптимизира, защото няма да вижда смисъл. Има евтина работна ръка, а всичко друго е много по-скъпо. Затова печалбата ще се инвестира в скъпи коли, къщи, вили и апартаменти, почивки, цици за любовницата, бижута за жената и т.н. Заплатата и на най-бедния работещ би трябвало да му позволи наем (па макар и за дупка), да си плаща сметките - ток, вода, топло, храна и да му остава някакъв минимум за други елементарни цели (на годината веднъж да си купи някоя дреха, за здравеопазване, образование и т.н.). Това не е измислено самоцелно, а де се осигури някакъв социален ред и стабилност, да се намалят предпоставките за кражби и друга престъпност, да се намали риска от социални бунтове и т.н. Заплата от 550,94 лева (чисто) обаче не може да осигури нищо от изброеното. В темата става въпрос за демография и за нищо друго. Всеки малко с акъла си и някакви способности няма да стои на 550,94 и ще търси начин да си задоволи потребностите. Когато едно малко населено място деградира от него си отиват и високо-образованите, дисциплинираните и работохолиците. От една страна в деградиралото място вече няма кой да им плати. От друга, самите условия за живот там стават не особено приятни. Някои от високо-образованите ще отидат в областния град, но други в чужбина. След това и областният град ще деградира и съответно неговите високо-образовани, дисциплинирани и работохолици ще отидат в София, а други в чужбина. Накрая ще деградира и самата София и нейните високо-образовани, дисциплинирани и работохолици също ще отидат в чужбина. В една отворена икономика това е неумолимия ход на събитията. Не можеш да откъснеш високо-образованите, дисциплинираните и работохолиците от средата. Има страни в които никой не "хрантути" никого и бедните наистина работят за една кора хляб. Сигурно ще се чувстваш щастлив в такава страна, но ще трябва и да заделяш една солидна чест от дохода си за охрана, защото не се знае знае ли се. Сомалия например е точно едно такова хубаво място. Направо либертариански рай.

Ето още един показател който отразява неравенствата. Съотношение на доходите на най-богатите 20% към доходите на най-бедните 20%. Естествено и по този показател сме лидер в ЕС. Т.е. имаме най-високите неравенства. Данните са от тук: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi180/default/table?lang=en Интересно е да се види промяната. През 2010 за България този коефициент е бил 5,86, а през 2020 е 8,01. В Македония промяната е в обратна посока. През 2012 същият показател там е 10,20 а в 2020 - 5,92. С други думи ако през 2012 най-бедните българи за живеели по-добре от най-бедните македонци, то през 2020 най-бедните българи вече са по-зле от най-бедните македонци и то въпреки факта, че икономиката ни на глава от населението е почти два пъти по-голяма от македонската.

Добре е да се гледат всички числа, тъй като картината е по-пълна. Средната заплата в България за март е 1668 лева. Само една област в България има по-висока средна заплата отколкото средната за България и това е София-град. Там средната е 2340 лева. Всички останали области имат нива под средната за страната, вкл. Пловдив и Варна. Т.е. географското разпределение на заплатите има структура на град-държава или метрополия и подчинени територии, където разликите между метрополията и подчинените територии са значителни. В Румъния и Сърбия например не е така. Там освен столиците има и други области където средната заплата е по-висока от средната за страната. Т.е. географското разпределение е по-равномерно и не е така екстремно както в България. Разпределението по нива на заплати при нас също е по-екстремно отколкото при съседите. Минималната нетна заплата в България в номинално изражение е малко по-ниска от минималните нетни заплати в Македония и Сърбия (и двете икономики на глава от населението са по-малки от българската икономика). Медианата ни номинално също е по-ниска отколкото в Сърбия и Македония. Т.е. ако се гледа номиналното ниво на заплатите в България за тези работещи то те са с една идея по-зле отколкото в Сърбия или Македония. Разликите обаче стават значителни ако нещата се разгледат през призмата на покупателната способност както на минималните заплати, така и на медианата. Т.е по покупателна способност първата половина на работещите у нас имат доста по-ниски заплати, отколкото колегите им в Сърбия и Македония, да не говорим за Румъния или останалите страни от ЕС. С други думи в момента 50% от работещите в България живеят доста по-зле, отколкото 50% от работещите в Сърбия и Македония, да не говорим за колегите им от Румъния и останалите страни в ЕС. Ако българите от втората група (горните 50% по заплати) напускат България с цел по-добра реализация, то хората от долната половина напускат просто защото заплатите не им стигат за осигуряване на елементарни потребности. Неравенствата в България през последните 10-15 години растат. Това се вижда от промяната на коефициента GINI в България в сравнение с промяната в останалите страни от ЮИ Европа. В резултат на това се увеличава скоростта на миграцията, а от там и скоростта на спада на населението в България.

Нищо, както почти във всяка друга област. Пускаме се по течението и както казваш обвиняваме някой за несполуките си. Не знам обаче дали не е било по-добре така. Като гледам нивото на политиците ни и сферите в които те имаха някакви "активни политики", май без каквито и да е собствени политики е по-добре. За да имаме някаква стратегия първо трябва да фиксираме кои са проблемите и едва след това да се набележат мерки за преодоляването им. В момента стреляме хаотично във всички посоки и най-много да се простреляме по погрешка я в собствен крак, я в ръка. С други думи вместо ползи, активните ни позиции спрямо Македония да донесат по-скоро вреди. Например ако основният проблем е риск от разколебаване на идентичността на собственото ни население (или част от него), политиките и мерките са едни. Ако проблемът е в антибългарската агресивност на македонизма, мерките и политиките са други. Ако основният проблем е правата на хората с българско самосъзнание в РСМ - трети и т.н. Това което иска голяма част от българското общество - всички проблеми да се решат изведнъж и с едно вето е пълна утопия. Това вече не е стратегия, а бягане от реалността и фантастика. В момента се случва точно това.

Според мен не толкова на македонски политики, колкото на югославски. Това не е нов феномен от последните 30 години, а доста по-стар. Ние също имаме заслуга за това нещо. След ВСВ маса народ с българско самосъзнание напуска родните си места в Гърция и се изтегля заедно с българската армия на наша територия. Властите ни обаче се отнасят с тях като македонци и една голяма част от тези хора е натирена към Югославия. По-късно значителна част от тях бягат и от там и отиват в Канада или САЩ. Именно такива хора стават най-яростните македонисти, отрицателно настроени и към сърби, и към българи и към гръцкото управление. Всички обаче имат роднини останали в Гърция и ако могат да им влияят това е само в една посока - македонската. По времето на гражданската война отношението ни е същото. Приемаме само хора които се декларират за гърци. Ако каже, че е българин му се лепи етикет македонец и се наритва към Чехословакия, Полша или СССР. Тези хора също имат роднини в Гърция и също им влияят в македонска посока.

Те нещата не са толкова сложни. Ако целта ни беше да си построим една уредена държава с върховенство на правото, просперираща икономика, население с прилични доходи, качествено и достъпно образование и здравеопазване и т.н. нещата щяха да са съвсем различни, пък дори и при липсата на целенасочени политики към Македония. Макетата сами щяха да идват в България да берат череши или грозде , да се натискат децата им да учат в наши университети и т.н. Пак сами щяха да търсят и да изравят документи, че дядовците им са били българи и да се осъзнават, че и те могат да станат като нас. То и затова толкова се дразня от "Ние-то". Държавите нямат интереси, но хората имат. Ако в държавата ни суверен действително е народа (гражданите на България) то горното е естествения интерес на суверена, а от там вече и интерес на България. Да, ама не. Разправят ми тука разни хора, че било хубаво заплатите да са ниски, за да се стимулирал износа. Че потреблението е вредно, а трябва да се стимулират спестяванията и т.н. и т.н. Това били "интересите на България" и наш общ интерес. Алоо - да не би да е станал преврат в България и суверен да е станал някой друг? Мнозинството от населението в България няма интерес заплатите в България да са ниски и няма интерес потреблението да е свито и да се свежда до най-необходимото. Икономиката ни на глава от населението е два пъти по-голяма от македонската, но те имат по-висока медиана на заплатата от нас. Това е пълен резил. Пък после се чудим защо макетата не искат да се осъзнават като българи. Че те българите от България бягат с 200 от тук - вижте темата за демографията. Има ли смисъл да се чудим за македонците?

Искаш ли да ти продам правата? Уговаряме цената, плащаш 50% авансово и веднага почвам.