Atom

Тезата в moon of alabama може да е вярна само при условие, че Путин е 100% американски агент. В противен случай не виждам по какъв начин може да стане номера.

Споко. Военните престъпления ще се разгледат и докажат, вкл. и тези извършени от украинци. Що се отнася до информационната война, то там Русия си е виновна сама. Ако не беше агресията в Украйна тази тема нямаше да я има. Голямата картина е агресията на Русия в Украйна, а не обратно и нищо не може да я подмени. Това Буча, Мариупол и т.н. са само подробности. Сега руснаците и да се оправдават - ама ние сме невинни, ама онези са нацисти, ама това, ама онова е все тази.

Личното ми мнение е, че Симеон, Петър и Самуил са имали по две титли. Една универсална - цѣсарь / василевс / император (по подразбиране на римляните) и една в качеството си на български владетел - княз / архон, а по-късно автократор на българите. Симеон например никъде не се титулува "цар/василевс на българите". Той иска универсалната титла, а не някаква локална или регионална. Според мен титлата на Петър е призната като универсална, но без изричното упоменаване "на ромеите". Самият той най-вероятно се е титулувал нещо от рода на "Петър, цѣсарь на римляните и автократор на българите" Гаврил Радомир и Йоан Владислав най-вероятно се отказват от универсалната титла и претенциите да са римски императори и остават само с българската - автократор на българите.

Според мен Ресавски е прав. Симеон за българите безспорно е легитимен цѣсарь. Все пак става въпрос за международни отношения и за това доколко тази титла е бил призната / легитимна за останалия свят. Ако въпросът се разгледа по-детайлно ще се види, че единственият признат от всички и легитимен цѣсарь / василевс / император (в зависимост от езика) е Петър. Симеон се е самообявил за такъв, но знаем, че ромеите не му признават титлата. Титлата на Самуил също не е призната от ромеите, но има основания да приемем, че в очите на запада той си е съвсем легитимен. За останалите нямаме данни да са носили тази титла. Борис никога не се титулува така, а Йоан Владислав титулува себе си като самодържец, но не и цар (цѣсарь).

Не знам. Нещо в италианския план ми се губи. Липсват такива страстни миротворци като Радев, Вучич и Лукашенко. Без присъствието на България, Сърбия и Беларус манджата изглежда постна.

Италия предлага план за мирно уреждане на кризата в Украйна. Планът предвижда 4 етапа, разработен е от италианското външно министерство и е представен на генералния секретар на ООН В първия етап се предлага постигане на прекратяване на огъня, Вторият етап включва демилитаризация на фронта и преговори за международния неутрален статут на Украйна. В третия етап се предвижда обсъждане на „териториалните въпроси“ на конфликта между Русия и Украйна. Предлага се, Крим и републиките в Донбас да бъдат върнати на Украйна при условията на пълна автономия. Ще им бъдат дадени гаранции за езикова и културна принадлежност, установяване на пълно самоуправление и дори независима сигурност. Четвъртият етап включва сключването на споразумение за мир и сигурност в Европа, което ще регулира отношенията между Русия и ЕС. „Русия е поканена да изтегли войските си от окупираните територии, което ще бъде свързано с постепенното премахване на санкциите“ Подробности тук: https://www.segabg.com/hot/category-the-war/italiya-vnese-oon-plan-za-mir-ukrayna

Какъв е смисъла? Може да се разгледа като проява на лицемерие и двоен стандарт. Но може да се разгледа и като проява на идентичности. Което, ако се погледне от високо, пак си е "двоен стандарт". Един за "нас", друг за "тях". Всеки човек има множество идентичности, които се проявяват в различна среда. "Ние" например може да е семейството в опозиция на съседите. Или пък "ние съгражданите" в опозиция на жителите на другите градове, или "ние българите", или "ние европейците". Ние българите например поставихме вето на Македония и едно от исканията ни е защита на правата на българите в Македония, включително и с вписването им в македонската конституция. В същото време едно от другите ни искания е македонците да се въздържат от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България. Какво е това - лицемерие, двоен стандарт или проява на идентичност? Има общочовешки ценности при които не би трябвало да има "ние" и "те". Войната е зло. Войната в Ирак не прави изключение и бе съпроводена с едни от най-мащабните анти-военни протести в историята на човечеството - https://en.wikipedia.org/wiki/Protests_against_the_Iraq_War Хора са, да. Хората обаче сме устроени като социални животни и при нас винаги има "ние" и "те". Това нито е правилно, нито неправилно. Просто такава е нашата природа. Така сме създадени от еволюцията. Войната е абсолютно зло, но не може да помогнем на всички хора засегнати от военни конфликти. Искаме или не в главите ни подсъзнателно се създават мисловни схеми в които помощта се приоритезира - първо помагаме на тези, после на другите и т.н. В Африка например почти непрекъснато бушуват някакви военни конфликти. Африка обаче заема далечно място в нашето съзнание и африканците са във възможно най-широкото разбиране на "ние" - "ние хората" и съответно заемат най-отдалеченото място в приоритетите ни. Йемен е по-близо от Африка, но също е далеч. В съзнанието ти се пръкна примера със Сирия, а не примери от Африка или Йемен. Защо мислиш, че стана така? Защото Сирия е в по-тесен кръг. Тя може да влезе например в "ние от средиземноморието" или "ние от Европа и близкия изток". Украйна за разлика от Сирия е съвсем близо и влиза в кръга "ние европейците". Ако към горното се добави и факта, че украинските бежанци в по-голямата си част са жени и деца, докато сирийските бежанци са преобладаващо мъже, става ясно защо има разлика в отношението. В нас е заложено да помагаме първо на близките си, след това на непознати хора които според нас ще се справят по-трудно - жени, деца и старци и накрая на мъжете. Украинците влизат в по-тесния кръг на "ние" в сравнение със сирийците и освен това украинските бежанци са преобладаващо жени и деца.

А Европа дали иска да е политически единна и силна?

Това е вярно само отчасти. Вярно е, че руската пропаганда в България е апокалиптична. Общо взето се свежда до "западът деградира и върви към своето самоунищожение, а България е особен случай и западът прави всичко възможно да унищожи страната". Аз обаче лично не виждам как според пропагандата Русия ще спаси Европа. Нещо алтернативата ми се губи. По времето на СССР алтернативата беше видима и ясна - комунизъм срещу капитализъм. Сега злото е ясно очертано от руската пропаганда: англо-саксите, демокрацията, концепцията за човешки права, либерастите, джендърите и т.н. Добре, ще махнем злото. Каква е алтернативната визия на Русия? По какъв точно начин ще спаси Европа? По този въпрос руската пропаганда мълчи като пън. Някои "идеолози" или по точно пропагандисти може и да имат мнение, но то е лично и само тяхно. С други думи няма позитивизъм, няма обяснение и визия за бъдещия "по-добър" свят, който би могъл да възникне на мястото на днешния "лош".

Ами проверявай тогава. Може да започнеш с това да провериш истина ли са "причините" които обявиха руснаците за оправданието на тази война. 1. За заплахата от евентуално членство на Украйна в НАТО и потенциално ядрено нападение от нейна територия върху Русия - проверяваш в кои страни членки на НАТО (от бившите комунистически страни) има разположено ядрено оръжие? - проверяваш колко пъти и къде НАТО е използвало ядрено оръжие 2. За освобождението на украинския народ от хунтата на нацистите и наркоманите. - проверяваш що е то хунта и има ли почва в Украйна - проверяваш нормативната база на Украйна и виждаш как се проявява нацизма в тази държава. 3. За геноцида върху населението на ЛНР и ДНР. - проверяваш как са живеели хората от тези две области преди 2014 и след това - проверяваш що е то геноцид. Намираш данни за ЛНР и ДНР и проверяваш може ли да се определи случващото се там като геноцид. Извършваш проверките и идваш тук да ни просветиш каква е истината. Може пък да ти повярваме.

Радев: Не трябва да допускаме легитимацията на македонизма в ЕС https://dnes.dir.bg/politika/rumen-radev-ne-tryabva-da-dopuskame-legitimatsiyata-na-makedonizma-v-es Общо взето вето до дупка и път без изход. Това е идеята на Радев. Искането му е абсурдно. Той самият обаче не съзнава колко е абсурден. Проблемът не е свежда само до Радев, а в това, че мнозинството от българите споделят същите позиции.

Винаги ми е било тъмна Идния какво се случва в райони, подобни на този около Одрин. По времето на Симеон това е доста населен район (спрямо останалата част на полуострова). Например митрополита на Филипопол има подчинени 10 епископии, всички набутани в триъгълника Тополовград, Хасково, Ивайловград. Самият Филипопол по това време е в български ръце. Явно седалището на митрополита е другаде и само номинално се води такъв на Филипопол. Това обаче не е толкова важно, а броят на епископиите. За такъв район това е страшно много. Като изключим околностите на Константинопол (за там не съм сигурен ), такава гъстота на епископии няма никъде другаде. Дори и в околностите на Солун са по-малко. От друга страна не е и като да кажеш, че в района няма славяногласни. Три от тези епископии имат славянски имена. И в това отношение другаде подобно нещо не се среща. Около Солун само една епископия е със славянско име. Една има подчинена на митрополита на Лариса, а една на митрополита на Навпакт в Епир. Две от епископиите подчинени на митрополита във Филипи също имат славянски имена и май това е. С други думи в тези списъци има общо 8 епископии със славянски имана пръснати на територия между Одрин, Лариса и Епир, като три от тях са в малкия триъгълник Тополовград-Хасково-Ивайловград. Археологията също фиксира славянско присъствие в този район. Уж българите искат да инкорпорират славяните, но този район нещо не го искат.

Външно е - да. И придобито, а не става въпрос за някаква вътрешна "даденост". Тези неща обаче могат да бъдат много дълбоки. Нацията например също е фикция, а националното чувство е външно и придобито. То обаче е толкова дълбоко набито в главите ни, че промените там стават много трудно. И никой няма да те прати да си лекуваш националното чувство на определени места, а напротив - институциите правят всичко възможно да поддържат и култивират националната идентичност. Ако русофилството заема същото или почти същото ниво в съзнанието на даден човек както националното чувство, какво правим? И в двата случая става въпрос за някакви идентичности. А ако за този човек тези идентичности са слети в една? Например това да си българин върви за ръка с любов и положително отношение към Русия. При така оформена идентичност човек може и има пълно право да критикува собствените ни политици и политиките на България по принцип, но в никакъв случай не може да критикува Русия и руските политици. В първия случай той продължаваш да си е българин, но във втория трябва да се откаже от "българщината". Защото например в главата му, това да си българин е неразривно свързано с това да обичаш Русия и всичко руско.

Няма смисъл Сканер. Ако нещата наистина опират до идентичност, нищо не може да се направи. Така сме устроени. Ако човек се чувства застрашен, независимо дали заплахата е реална или плод на някаква фантазия или фобия, той предприема мерки да се защити - себе си, семейството, роднини или групата към която принадлежи. Кой крив, а кой прав, кой започнал, пък кой отвърнал, кой лъже и кой казва истината няма никакво значение. Задейства се стадния инстинкт. НАС ни бият, НИЕ сме застрашени и трябва да се предприемат всякакви мерки за НАШАТА защита. Това е първично, първобитно чувство което е вътре във всеки нас. Ще тръгнеш ли да се разправяш с някой руснак, който изцяло вярва на Телевизора? - няма, защото вътрешно знаеш, че няма смисъл. Може да пробваш, но ако видиш, че не поддава ще се откажеш много бързо. Защото знаеш, че това е неговата идентичност, това е вътре в него и не може да го промениш.

Не знам дали е страх от това, че Солун е голям град. Солун е ценен като голям търговски център и пристанище. Според мен ако изобщо става въпрос за някакъв страх той е по-скоро, че няма да се справят с управлението на търговията и пристанището. Май става въпрос просто за бизнес. Ако вземат града, но там няма да има търговия и пристанището ще е пусто, каква полза от него? При Симеон причината е същата.

Горе-долу е така. Чудя се обаче какъв е смисъла. Сключва някакъв новобранец хванат от пътя или директно от училищната скамейка, договор за 6 месеца. От това време за някаква подготовка могат да се отделят максимум 3 месеца и още толкова новобранецът да участва в бойни действия. Ако човекът е имал някакъв опит, например е изкарал срочна военна служба, теоретично може и да се получи. Тук обаче не се изисква никакъв опит. Какво рационално има в цялата тази работа и какво си мислят, че ще постигнат при това положение руските генерали? Имат ли някаква цел или просто са извратени садисти?

Хвърлих един поглед на възможностите за кариера които предлага министерството на отбраната на РФ. Един картечар може да се радва на заплата от 25000 рубли на месец. - https://www.superjob.ru/vakansii/pulemetchik-33494305.html Снайперист от 35000 до 45000 рубли на месец. https://www.superjob.ru/vakansii/snajper-41636785.html Има обаче и обяви с много по-високо възнаграждение. Например, търси се Военнослужащий по контракту. Опит не се изисква. Може да се сключи краткосрочен договор само за 6 месеца, а заплатата е цели 200000 на месец. Има и допълнителна екстра: Присваивается статус «ветеран боевых действий» Ето и обявата - https://www.superjob.ru/vakansii/voennosluzhaschij-po-kontraktu-42456949.html Интересно е дали има много желаещи.

След краха на СССР Русия е страна в преход. Персонална империя, която институционално е нещо като нищо. Манджа с грозде или както казват руснаците "борщ с компотом в одном ведре". При персоналните империи личната власт на владетеля се поддържа с постоянни "победи" които да подхранват "безалтернативността" на владетеля. Причините за войната се крият в характера на особеностите на персоналната империя. Една бърза и победоносна война може да осигури още една "победа". Това е - всичко останало е бля-бля. От друга страна в съвременната епоха завоевателните войни, които носят нови територии и победи са недопустими и "непрестижни". Ето защо руската пропаганда представя агресията в Украйна като: - отбранителна операция. В Украйна ще се разположат бази на НАТО и ядрено оръжие. В Украйна има био-лаборатории и биооръжие създадено специално да поразява етнически руснаци. Украйна сама разработва ядрено оръжие и т.н. Следователно Русия е оставена без избор и е принудена да извърши превантивен удар единствено и само с отбранителна и защитна цел. - освободителна операция. Украинската легитимна власт е свалена в резултат на преврат в 2014. Оттогава Украйна е окупирана и се управлява от нацистка хунта и наркомани. Операцията има за цел да освободи братския украински народ от хунтата, нацистите и наркоманите и да даде възможност на народа сам да определя своята съдба. - хуманитарна операция. Населението на ЛНР и ДНР е подложено на геноцид от украинските нацисти и Русия е длъжна да го спаси.

Това са пълни глупости. Точно част от информационната война и нямат нищо общо нито с обективност нито с аналитичност.

Пак да повторя. Ако имаме външен наблюдател, който не е пряко замесен и еднакво отдалечен от двете страни, нормалното отношение е или безразличие (ако воюващите страни са на майната си) или съчувствие и морална подкрепа на нападнатата страна. Така сме устроени от еволюцията. За да симпатизираш на агресора е необходимо нещо повече: - заинтересован си - било заради идентичност, било по друга причина - повлиян си от пропагандата на агресора. Няма друга причина. Фактът си е факт - А напада Б, а не обратно. Няма лошо да поддържаш руснаците, но по-добре е да си го кажеш честно - поддържам ги защото ме кефят и са готини, а не да измисляш разни причини и да се правиш на обективен и незаинтересован. Все пак този форум е малко по-различен (за наука) и тук на обективността се гледа малко по-строго отколкото в разни други платформи.

Нормално. Имаме типичното "обединение около знамето"

За да оцениш, че и единият и другият магазин продават ментета трябва да гледаш и на двата като страничен, незаинтересован наблюдател. Ако възприемаш единия като "свой" нещата стават по-различни. Тогава се задейства механизма за който спомена ти самия в един от предните си постове "обединение около знамето". Не съм се задълбавал много-много с русофилството, но е възможно поне отчасти явлението да е свързано с някаква форма на идентичност. Т.е. чувство за принадлежност към някаква единна общност с руснаците. Нямам идея как родните русофили чувстват, формулират и осмислят тази идентичност - може да се възприемат самите те за руснаци, за славяни, за православни или нещо друго, което ги слага в една общност с руснаците. Ако има такава налична идентичност това би обяснило много неща. При идентичностите не може да търсиш някаква рационалност. Идентичността се формулира като "аз съм това което съм, защото е така"

Има значение разбира се. Винаги съм твърдял, че историята като наука или както казваш ти "историята такава каквато е" може да се намери само в научните публикации. Навсякъде другаде това е просто някакъв разказ. Ако по въпроса няма научни публикации картината може да се изясни като се направи подробно изследване. То не става с ровене в интернет, а в архивите и в библиотеките. Със или без изследвания обаче не е възможно да "напишем история" различна от разказ. А разказът пек ще си е разказ - т.е. "обща приказка". Единственото което може да направим е да напишем разказа така, че приказката да не е анти-историческа. В това отношение те подкрепям напълно. Не съм се ровил в библиотеките да чета тогавашната преса, а за статията който ти казах говоря по памет. Това което исках да кажа е, че ако обществените настроения по това време наистина са били такива, не се учудвам от това което е станало. Ти търсиш някаква персонална "вина" и отговорност. Ако въпроса опира само до тренинга, дай да направим тогава друго упражнение. Кой носи отговорност и взема решения за сегашната ни политика спрямо Македония? Сега поне едно подобно проучване може да се направи сравнително лесно. Всички материали и документи са налични в интернет и няма нужда човек да се рови в архиви и библиотеки.

Има ли значение кой точно е подписал нещо си? Навремето четох една статия върху преглед на настроенията в българската общество по тогавашната преса. Сега не мога да я намеря, но общо взето ставаше въпрос за някакъв всенароден транс и вяра в крайния успех. И никакво отстъпление от "националния интерес". Т.е. в общонароден план войната от 1913 не се възприема като нова, а като "същата война", продължение на вече започнатата в 1912. Сега не съм се ровил по-надълбоко в обществените настроенията по това време, но ако те наистина са били такива, то войната от 1913 получава своята логика.. Ако имаш някаква цел и твърдо си убеден, че тя е осъществима, то при първия неуспех не се отказваш, а в общия случай влагаш нови ресурси и продължаваш. Това е общо правило и важи без значение какво точно правиш.