Atom

Според мен е малко по-сложно. Не съм сигурен дали ако Путин иска да слезе от трона, това може да стане без сътресения. Властта на Путин е персонална (лична), а не институционална и много трудно може да се предаде, прехвърли или приеме от който и да е "приемник". Русия наистина е много "особена" държава: - Русия е федерация, но федералните субекти почти нямат власт. - Тя не е национална държава, не е и многонационална, а е държава на единния многонационален народ на РФ. - единният народ на РФ обаче не е нация. Россияне, не е същото като "германци", "американци" и т.н. - Русия на практика е империя, но няма институция император. - няма институционализирана идеология/религия и се различава от страни които имат такива - Китай, Северна Корея, разни ислямски страни и т.н. - Русия е президентска република, но президентът няма реална власт. Това се видя при заемането на поста президент от Медведев. - Русия е правова държава, но правото се използва ситуативно и според зависи. Мога да изброявам още доста, но няма смисъл. Според мен цялата драма на Русия и лично на Путин е, че до голяма степен изразът "Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России" може би наистина описва най-правдиво какво точно представлява съвременна Русия.

Това важи разбира се, но при агресивните войни подкрепата е до определен момент. Т.е. войната трябва да завърши в сравнително кратко време с някакъв положителен резултат. Ако това не стане, от един момент нататък подкрепата силно спада и всички се питат "какво правим там". Американските войни във Виетнам, Афганистан и Ирак например преминават точно през тези фази.

Така е - прав си. Все пак не всичко може да се изследва и анализира. Ако човек не се интересува толкова много от даден проблем или пък напротив - живо се интересува и е пристрастен, то неминуемо в оборот влизат някакви първични инстинкти в единия случа, а в другия вярата. Например водещата хипотеза е, че една отбранителна война се приема и разбира далеч по-лесно, отколкото завоевателната. Приема се, че човекът през своята еволюция се е "одомашил". Т.е. вродената агресия при човешките индивидите силно се е редуцирала, точно както агресията на домашните животни е редуцирана спрямо дивите им събратя. Следователно докато отбранителната война лесно може да се осмисли като защита на себе си, семейството и роднините (задейства се първичен рефлекс), то завоевателната изисква допълнителна "идейна" мотивация. Това става най-лесно като противникът идейно се дехуманизира и по този начин се преодоляват табутата и вътрешните спирачки пред убийството на други хора. С други думи в коя да е война, нормалното човешко поведение на страничния наблюдател е морално да застане на страната на нападнатия. Това се случва например при втората война в Ирак, когато планетата е обхваната от масови протести- https://en.wikipedia.org/wiki/Protests_against_the_Iraq_War Обратно - да се застане на страната на агресора е нужно силно ангажиране, "информиране" и вяра в това, че нападнатия си го заслужава. Т.е. предварително трябва да се извърши обработка на общественото мнение с цел дехуманизиране на противника. С други думи искаме или не, предварително имаме някакви нагласи. В единия случай заставането на страната на нападнатия е по подразбиране и се обуславя от еволюцията на нашия вид, а не толкова от конкретната текуща информация който получаваме. В другия случай става въпрос за подлагане на предварителна обработка, включваща изключително силно "информиране" в резултат на което се появява силна вяра в правотата на агресора. Един път създадена, тя много трудно може да се преобърне от постъпването на каквато и да е "текуща информация".

Така и така тази тема се оспами, като истински русофил да пусна и аз един поздрав, този път музикален. Насладете се на Увертюра 1812 от Чайковски. Заредено с милитаристичен заряд и много силно музикално произведение, възхваляващо силата на руската армия и могъществото на Руската Империя..... и по някакъв странен начин дълбоко свързано от американците с тяхната независимост. Произведението се изпълнява всяка година на 4 юли в големите американски градове, а на неговия фон се извършва зарята - върховния момент при честването на националния празник на САЩ. Вслушайте се как американците пеят на руски "Победы борющимся за веру правую и святую Русь" Ето и текста на изпълнението на хора в 1:20 и 2:40: 1:20 "Спаси, Господи, люди Твоя, И благослови достояние Твое, Победы борющимся за веру правую и святую Русь На сопротивныя даруя, И Твое сохраняя Крестом Твоим жительство." 2:40 "Боже, царя храни! Сильный, державный, Царствуй на славу, на славу нам!" И още един път Чайковски, този път в чест на друг важен за американците ден - Memorial Day, Денят в памет на загиналите във войните:

Ха, ха. Хайде и аз да се включа като виден русофил и да поздравя останалите русофили.

Не знам. Аз ако трябва да давам пари не бих ги дал за тролинг. Тролингът се хваща сравнително лесно и е прекалено прозрачен и праволинеен. Общо взето пълна скука и с много ниска ефективност ако се прилага с цел манипулация. Виж, интелигентния и качествен спам е съвсем друго нещо. Един добър манипулатор-спамер може да се прояви като изключителен артист. Там може без да се усетиш да те очарова като при тангото - две напред, една назад, чупки в кръста, завъртане..... Ама и парите сигурно ще са съвсем различни. Като помислиш обаче нещата за Кремъл са толкова натопорчени, че в момента качеството е последното нещо за което трябва да мислят. По-скоро се действа като при трудно гасим пожар и се пробват всякакви инструменти и хватки за които се предполага, че могат да свършат някаква работа.

Чудя се каква е вероятността в този форум да се появят два трола едновременно. Дълго време нямаше ни един, а сега цели два. Плашилакис да не тъче на два стана?

Ами знам ли. Виж какво става в момента например в руското общество. Луди ли са всички? Или виж какво става в нашето по отношение на Македония. Непрекъснато вдигаме и вдигаме ставката и изискванията си. Луди ли сме всички? Пак казвам, лесно е да се каже постфактум какво е трябвало да се направи. В епицентъра на събитията обаче нищо не е ясно. Пътища много, както и много възможни развръзки. Никой обаче не знае какво ще стане в реалност, но всеки се надява на нещо. Постфактум например може да кажем, че Русия, Австро-Унгария, Германската империя и Османската не е трябвало да влизат в първата световна война. В резултат на войната всички тези империи рухват. Тази опция обаче не е предвидена в нито един генерален щаб на тези империи, където са се планирали военните действия и са правени сметки за бъдещи победи и "печалби". Луди ли са били, че влизат в тази война?

Постфактум е лесно да се каже, но по това време е било много трудно да се осъществи. И "най-добрия" арбитраж би се приел като национално предателство. По отношение на Македония нашата политика е последователна - всичко или нищо. Това е напълно ирационална политика, но е факт. Виж положението в момента. Никакви отстъпки и вето до дупка. И не само това, но летвата непрекъснато се вдига. Т.е. към първоначалните условия и искания поставяме още и още нови условия.

Че има ли по-некадърни и по-корумпирани от "патриотите"-популисти? При т.н. "патриоти" на практика няма нищо патриотично. Напротив, това са хора, чиято цел е разбиване и заличаване на българската нация. Виж, корупцията е друго нещо и при тях това е основната и може би единствена същност.

Добре, хайде тогава малко конкретика. Ще си позволя да ви цитирам: "Тук на разположение един основен модел за сравнение на националните движения – моделът на Мирослав Крох, Този много гъвкав модел, както е известно, се основава на развитието на всяко национално движение в три фази." Да, етапите наистина са три. Само дето в официалния български разказ (или учебникарската ни история) вторият етап го няма. Хванала го е липсата. И не защото наистина българското национално движение се развива по някакви уникални свои си пътища, а защото етап 2 умишлено е заметен под килима. Етап две при нас се изразява именно в масово движение за църковна самостоятелност. Защо църковна? Защото в Османската империя само това е начина една нация да заяви своето присъствие и да извоюва политически права. На цялата територия на българската землище се строят църкви, създават се училища, читалища и различни други дружества. Всичко това българите правят съвсем сами, със самоорганизация и без подкрепа на държавата. Това е епохално дело, което ние съвременниците не можем да си представим, пък още по-малко да повторим. Именно в тази връзка споменах и имената на Тъпчилещов и Робеви. Всяка една църква е построена основно със средства на местните хора, но и почти всеки един строеж е подпомогнат в по-малка или по-голяма степен от Тъпчилещов, а в Македония от Робеви. Имената на тези хора обаче са забравени и изтрити от учебникарската ни история. Венец на този втори етап е учредяването на Екзархията. Тя е конституирана като демократична институция, където всяко едно ниво е изборно и отчетно. Всички - от писаря до Екзарха се избират и се отчитат. Общото събрание на Екзархията е предвидено да се свиква редовно, а управлението на Екзарха е ограничено от 4 годишен мандат след който ако желае пак се явява на избори. Това обаче няма как да се прочете в учебниците по история, а приетия от учредителното събрание устав е заметен, скрит и текстът му не може да се открие от обикновения човек. Други нации щяха да обявят този документ като своеобразна тяхна Магна-Харта. Ние го крием. Уставът го няма. Тъпчилещов го няма, Робеви ги няма. Защо ги няма? Защото етап две пречи на някого. В един малък град, прадедите ни построяват сами 2-3 църкви. Не само ги строят, но след това и изцяло ги издържат. Строят 2-3 училища и също ги издържат. Няма помощ от държавата, няма министерство на образованието, няма никой. Сами събират средства, сами търсят даскали, сами избират подходяща методология и съставят учебните програми и т.н. Това е само в едно малко населено място, а такива има десетки или може би стотици. Защо се крие всичко това? Защото прадедите ни трябва задължително да са били роби за да може някой да ги освободи. Не може от една страна да подчертаваш постиженията на прадедите ни, а от друга страна да натъртваш на робството. Необходим е избор - или едното, или другото. Етап 2 е жертван именно за да се увеличи значението на освобождението. Ако няма роби, няма нужда и от освободител. Това е конкретиката. В името на Русия и за да може значението и да бъде преекспонирано се отказваме от част от собствената си история. Това е затритото и забравеното, а не Ботев, Левски или Каравелов. Всъщност те също са забравени, или хайде не забравени, а изкривени. Ще си позволя пак да цитирам възрожденския автор: "На руското немско правителство, каквото са види, пак трябва да му се е пощяло някой баламач, че рови толкоз безобразно с носът си в нашитe работи. То днес подсъсква Фенерската патриаршия да протестира против ферманът, а от друга страна интригува пред турското правителство, че българитe не били уж узрели още да имат самостоятелна иepapхия; затова трябвало да са измени ферманът в полза на продадената Гръцка патриаршия, която са обзалагала да бъде от сега нататък панславистическа мекереджийница на Русия. Чувате ли българе, какво братство, какво добро ви желае московското продадено правителство? То иска да ви направи най-честити на света, каквито бяxтe преди 20–30 години под Гръцката патриаршия. За това молете са на Бога да живеят Бакуновци, да живee руский народ и бъдещата свободна Русия!" Според вас това би трябвало да е написано от русофоб-гръкофоб. Името на автора е Христо Ботев. Все още ли държите българската история да е "такава, каквато е с истинската фактология"?

Ама верно? И как ще визуализирате тези три етапа конкретно върху българската история. Няма смисъл от общи приказки. В какво конкретно се изразява например втория етап.

Ясно. Пак клишета. Наистина нямате никаква идея. Русия ви е заслепила и не виждате нищо друго. Хайде да видим тогава, един според вас русофоб-гръкофоб: "На руското немско правителство, каквото са види, пак трябва да му се е пощяло някой баламач, че рови толкоз безобразно с носът си в нашитe работи. То днес подсъсква Фенерската патриаршия да протестира против ферманът, а от друга страна интригува пред турското правителство, че българитe не били уж узрели още да имат самостоятелна иepapхия; затова трябвало да са измени ферманът в полза на продадената Гръцка патриаршия, която са обзалагала да бъде от сега нататък панславистическа мекереджийница на Русия. Чувате ли българе, какво братство, какво добро ви желае московското продадено правителство? То иска да ви направи най-честити на света, каквито бяxтe преди 20–30 години под Гръцката патриаршия. За това молете са на Бога да живеят Бакуновци, да живee руский народ и бъдещата свободна Русия!" Някакъв коментар? Или пак нямате собствено мнение.

Даже не схващате какво ви питам нали? Представа нямате. Не ви питам за мнението на Ботев. Общо взето съм запознат с него. Питах ви за вашето.

Хайде малко по-спокойно. Дръжте се на ниво. Тук сте от няма и един ден, но засипахте с обиди една камара потребители. За да ви обърнат внимание първо дайте нещо ново и оригинално от себе си - някакви нови идеи, знание или прозрения. Чак след това може да имате претенции към останалите потребители. До тук показвате само шаблони и клишета. Наистина ли вярвате, че някой ще ви възприеме сериозно? И какво стана с Тъпчилещов, Робеви и Екзархията? Питах ви, ама нещо ме отсвирихте. Имате ли да кажете нещо по-въпроса или познанията ви се ограничават само до Русия?

Не. Нито едното, нито другото. Ако някой нанася вреди на България, това са по-скоро българските русофили, а не самата Русия. Русия си има някакви игри и политики. Добри или лоши, няма значение. Ние все пак не сме пръв техен приоритет и грижа за да отделят толкова внимание на нас. Виж българските русофили са друго нещо. Те са тук и техен пръв приоритет е как да се угажда на руснаците, независимо за какво става въпрос. Това е големия проблем, а не толкова какво прави или не прави самата Русия. Да вземем например това твое изказване: "вече много млади българи не знаят, дори елементарни исторически понятия, като кой е Апостола на свободата, кой е Каравелов, Ботев и пр. Положението е отчайващо". Приемаме, че това е вярно и положението наистина е отчайващо. Това е гадно, но си има своите обяснения. Едно от тях е, че в ерата на интернет образованието не може да намери себе си, да се приспособи към новите условия и да привлече вниманието на децата. Това е проблем в световен мащаб. Отделно българската образователна система има собствени проблеми. Ако младите българи имаха проблем само с историята, Апостола, Каравелов и Ботев да кажеш, че става въпрос за някакви идеологически причини. Но те имат проблеми с математиката, физиката, критичното четене и т.н и т.н. Следователно проблемите имат по-общ характер, а не частния русофили/русофоби. Колко обаче от "не толкова младите" българи знаят кой е Тъпчилещов, кои са Робеви, какво съдържа първия устав на Екзархията, какво представлява самата Екзархия и т.н. Ти самият знаеш ли нещо по въпроса?

От какви факти изхождаш и как определяш кой е патриот и кой е предател? Зарежи историята и дай примери от съвремието. Все пак темата е за това как ще се отрази тази война върху българското общество, а не е историческа.

Не. Нито в нормална, нито в ненормална.

Да го кажем така - русофилията не е любов към Русия, руснаците, руската култура, кухня, наука и т.н., а сляпо поддържане на руската политика към дадения момент, при това независимо каква е тя и без оглед на вижданията на конкретния "русофил". Русофобията възниква като опозиция и контра на така дефинираните русофили и в България е по-скоро фобия от българските русофили, отколкото фобия към самата Русия. Например през последните 30 години в Русия върлува възможно най-свирепия и див капитализъм. В същото време в България русофилството е най-разпространено сред хора с леви и социалистически убеждения. Аз например много се кефя на руската класическа музика. Харесва ми и руската литература, включително и някои автори от съветския период. Не ми харесва обаче Путин, не ми харесва империализма на руското управление, демагогията и т.н. При нормална ситуация най-вероятно бих се определил като "русофил". Това, че не харесваш дадено политическо управление или дадени политики не те прави етно-фоб. Например човек може много да харесва французите (американци, англичани, германци и т.н.) и френската култура (американска, английска, германска и т.н.) и в същото време да не одобрява, да критикува и дори да мрази определен техен текущ политически лидер или политики на дадената държава. Ако не харесваш например Макрон или Шолц или Байдън, ако не одобряваш политиките им и ги критикуваш за техните простотии, на никой няма да му мине през ума да те обвинява във франкофобия, германофобия и т.н. В българската действителност обаче думата "русофил" има друго съдържание. В България ако не одобряваш текущата руска политика, ако си критик на Путин, то в очите на русофилите си най-големия "русофоб".

В резултат на войната в Украйна проблемите които чепкахме в темата за демографията и доходите станаха много по-остри. Лъснаха две категории хора, които до скоро не забелязвахме или се правихме, че не забелязваме: - лумпен-пролетариат. Хора, които имат постоянна работа, но доходите им са толкова ниски, че не могат да осигурят базовите им потребности. - прекариат. Хора, които нямат постоянна работа и постоянни доходи. Тези хора са далеч от това което става в Европа или света. Не са нито русофили, нито русофоби и в общия случай не се интересуват от тези въпроси. В същото време нищетата и мизерията в която се намират ги прави податливи на всякакви внушения и са готови да се хванат за всяка сламка. Именно такива хора се използват и мобилизират от всякакви популисти, путинисти и други -исти.

Пръкна се още една организация по казуса Македония: Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония. Комитетът ще носи името "Национален кръг "За Македония". Целта на комитета е да "държи будна обществеността по този жизненоважен въпрос и ще направи всичко възможно да не допусне национално предателство нито от това, нито от което и да е друго управление!". https://epicenter.bg/article/Obshtestvenitsi-sazdavat-Obshtobalgarski-komitet-za-zashtita-na-natsionalniya-interes-v-Makedoniya/281731/11/0

Дудаев за бъдещата война в Украйна:

Когато поколения са възпитавани в духа на идеята, че "Дружбата със СССР е нужна на България така, както въздуха и слънцето за всяко живо същество" няма какво да се чудим за поколението 50+. Малко или много по-голямата част от това поколение са засегнати по един или друг начин. По-важно според мен е, че все още робофилията оформя мирогледа на българите. Русофилията върви ръка за ръка с робофилията. Двете явления са неразривно свързани. Дори официално русофилията да не се афишира, има ли робофилия има и поне прикрита русофилия. Въобще не се учудвам на резултатите от проучването. Качества като снишаване, бягане от лична инициатива и отговорност, търсене на външни причини и покровители и т.н. са оформени от робофилските идеологеми налагани от образователната система. Показателно е, че на въпросите отнасящи се за някакво действие, независимо дали става въпрос за "подпомагане на украинските бежанци" (73,5% не искат да помагат), активно участие в НАТО (61,9% са за снишаване и въздържане от активност) или участие в отбраната на сраната в случай на военна агресия на наша територия (67,5% заявяват, че ще намерят начин да се скатаят и да не участват в отбраната на страната) няма толкова отчетлива разлика при различните поколения. Високите проценти на хората които проявяват пасивност и избягват всякакви активни действия ( 73,5, 61,9 и 67,5) показват, че тези качества -пасивност, търсене на външни причини и т.н. са по-скоро оформени и следствие от робофилската идеология и нямат толкова пряка връзка с русофилията. С други думи българите може да даваме всякакви оценки - за или против Русия, Украйна, НАТО и т.н. Когато опре обаче до някакви конкретни действия свързани с тези оценки, всички (или поне по-голямата част) сме против. Снишаване, пасивност и чакаме някой друг да дойде да ни оправи. Това са ни ценностите. Естествено когато този някой друг вземе, че ни "оправи" се сърдим на него, че не ни е оправил както трябва, но няма да погледнем себе си и да потърсим отговорност в нас самите.

Намаляват жителите на София и големите градове Населението на София намалява за втора поредна година. През последните 20 години населението на София непрекъснато се увеличаваше. През 2020 имаше намаление с около 20000 спрямо 2019. Сега спадът е много по-малък, но все пак спад.

Войната в Украйна отново повдига въпроса за значението на ядрените оръжия като възпиращ фактор, който до известна степен може да осигури "суверенитет" на дадена страна, поне по отношение на директна външна военна агресия. До началото на войната, различните страни имат различни стратегии по този въпрос. Ето ревю на книгата “Seeking the Bomb”, където са описани тези стратегии: A look at how countries go nuclear — and why some do not До голяма степен как ще се развие в бъдещето този въпрос зависи от поведението на Русия и изходът от войната. Допуска се, че някои от т.н. "хеджиращи" страни ще станат ядрени, докато други "криещи се" ще ускорят програмите си. Тази тема, която доскоро беше табу, сега се обсъжда съвсем открито: A Nuclear South Korea? Why It Might Be the Best Option Will Ukraine invasion push Japan to go nuclear?