Atom
Потребител-
Брой отговори
6831 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
190
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Какво има да говорим за Самуил? Да, Самуил е част от българската история. Е, и? Писах за националния разказ в неговата цялост. Хайде още един път да повторим. Всички т.н. "национални истории", без значение за коя нация и държава става въпрос са приказки. С други думи пропаганда. Те са написани точно с тази цел - да консолидират нацията, да набият в главите на хората определени ценности и представи и т.н. Нещо неясно?
-
Ха, че ти да не би да не я оспорваш? Половината ти писания в историческите теми нямат нищо общо с "историята ни", т.е. с официалния национален исторически разказ. Да не би най-накрая да си приел тюркския произход на прабългарите, или разказа за славяните, или там не знам още какво. Ако се опитаме да съставим разказ, който не се оспорва от никой, какво мислиш, че ще излезе от него?
-
Пропаганда са естествено. Всеки национален исторически разказ така или иначе е пропаганда. Един "национален разказ" може да се напише по няколко начина. . Някои национални разкази са по-достоверни, други по-смешни. Проблемът е, че ние искаме да заменят тяхната пропаганда точно с нашата пропаганда. Няма да стане.
-
Аха- не врат, а шия.
-
С други думи необходима е денацификация, денационализация и демакедонизация. Ха, Путине!
-
Да, да, знам ти тезата. Изследвания по въпроса за генезиса на нациите и тяхното развитие има колкото искаш, но теб тези неща не те интересуват. Явно възприемаш тези изследвания като изцепка на нещастни либерасти, които правят нещо си там в загниващия запад, но то е напълно безсмислено и менте. Ти си застъпник на методологията а-ла Путин: нациите са изначални, идентичностите са едва ли не биологично закодирани и твърди и никакви промени не може да има. Вземи прочети най-накрая нещо по въпроса за нациите и виж къде бърка Путин и защо се вкара в днешната безизходица. Отричането не е най-добрата тактика. Може пък западните учени все пак да са прави.
-
В предната тема пуснах един клип за ужасиите в подземията на ЛНР. Всеки батальон на т.н. опълченци имал собствено подземие, където се извършват всякакви гадости - убийства, мъчения, изнасилвания, рекет и т.н. Нещата се разкриват само заради амбициите за политическа кариера на един от командирите - Батман, неудобен за останалите. Батман е ликвидиран, а за да се оправдае убийството му са показани на светло издевателствата извършвани в неговия батальон и прокуратурата на ЛНР официално повдига обвинения. Ако Батман нямаше политически мераци всичко щеше да остане скрито-покрито.
-
Точно така. Идентичностите са чувство и възприятие. Можем само да гадаем какво съдържа дадена идентичност и доколко се припокрива със съвременните ни разбирания. Затова и по-горе писах, че това става с изследвания, а не с лепене на етикети на едро. Не според мен, а според Йоан Асен. Хората са били поданици на кир Теодор Комнин. Кои са били по това време (1230) сръбските и арбанашки земи разположени на територията "от Одрин до Драч"? Това действително може да са били някакви политически формирования вледени от сърби и арбанаси. Ако е така, тези политически формирования би трябвало да се идентифицират сравнително лесно. За албански се сещам за т.н. Княжество Арбър. Вероятно земи на това княжество попадат под властта на Комнин. За сръбски земи обаче не се сещам. Доколкото знам Комнин усвоява земи на Стрез и евентуално Алексий Слав. Те обаче в никакъв случай не са сърби.
-
Няма и българска идентичност такава каквато я разбираме днес. През средновековието и османския период понятието "българин" включва език, християнска вяра и самоопределение "българин". Няма представа за обща история, а под "български език" всеки си разбира своя диалект, но не и отдалечените от неговия собствен. Т.е. няма представа за "ние" или "кои сме ние българите", а множество локални идентичности. Същото е за руси, германци, поляци и т.н. Тези в Киев например се възприемат за руси, но за тях онези в Москва са москали. Обратно, тези в Москва се възприемат също за руси, но пък за тях хората в Киев за украинци и т.н. Ето ти едно сведение: ......в дванадесетата година от моето царуване, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска и плених самия цар кир Теодор Комнин с всичките негови боляри, а цялата земя от Одрин до Драч завладях – гръцка, още и арбанаска и сръбска. Коя "сръбска земя" е завладял според теб Йоан Асен. За кои сърби става въпрос. И защо не е написал, че е върнал стари и изконно български земи, а заявява, че цялата земя от Одрин до Драч е "гръцка, арбанаска и сръбска", но не и българска. Именно тези неща - представата за обща история и единен книжовен език правят единната обща идентичност, еднакво разбираема и тук и там. Правят "ние". Тези процеси започват, но така и не се завършват през възраждането. По някое време процесите правят в Македония завой в посока различна от нашата посока.
-
Няма македонска идентичност, такава каквато се разбира днес в РСМ през 10-ти и 15-ти век. Ако има изобщо нещо подобно на "македонска идентичност", то съдържанието на тази идентичност е било коренно различно. Например някакви гръкоезични от определена област или нещо подобно.
-
А ние не правим ли нещо подобно? Е, не колкото тях, но все пак и ние имаме случаи да преименуваме някои неща в "български". Например в източниците пише скити, мизи, власи и т.н., но ние си ги преименуваме на "българи". Е, и? През средновековието и османския период нещата не са такива каквито си ги мислиш. Аз и ти например живеем през османския период. Живея аз в Охрид и се определям като българин и езика си с като български. Ти си в Мизия и също се определяш за българин, но за мен не си такъв, защото езикът ти е малко по-различен. За мен ти си мизиец, а не точно българин (като мен). По същия начин за теб аз не съм българин , а сърбин, арнаут или нещо от този род. Или пък да вземем понятието родина или отечество. За мен родината ще е Охрид, за теб например Търново. Нито на мен, нито на теб ще ни мине през ума, че имаме някаква обща родина/отечество. Същото е с руси, дойчовци и т.н. По всяка вероятност положението в Китай или Япония не е по-различно.
-
Виж, наистина пишеш наизуст. Какво разбираш например под "българска етническа идентичност" през 10-ти век, през 15-ти век и през 20-ти век. Различни неща или едно и също нещо? Съдържанието на това понятие трябва да си е "все същото" за да твърдиш това което твърдиш. Опитай се да дефинираш понятието "българска етническа идентичност" и тогава ще видим дали става въпрос за все същата "българска идентичност"
-
Съвременните китайци, корейци, японци и т.н. може да са наясно с каквото си искат. Какви са били идентичностите преди 10 века и какво е било съдържанието на тези идентичности знае един Господ. За да разберем ще трябва да се правят специални изследвания. Ако има такива дай да ги видим. Ако няма, говорим наизуст.
-
Няма как да е същата идентичност, тъй като "националната идентичност" е сравнително ново явление. Преди 10 века национална идентичност, по начина по който я разбираме днес, просто няма.
-
Точно така. Обърни внимание обаче, че Украйна не е някакво изключение, а това мнение се отнася до всички малки държави. Според Пучков "в реалния живот има големи държави има и малки държави. Големите диктуват на малките своята непреклонна воля какво да правят и как." Т.е. малките не са суверенни и могат да имат само "господар", някоя от големите суверенни държави. За съжаление тази представа е широко разпространена и тук в България. Аз затова роптая непрекъснато срещу робофилията или путинопоклонството, които насаждат това чувство.
-
Едно парче, което много хора свързват с епохата на Сталин. По някакъв особен начин обаче то има връзка и с настоящата война. - композиторът. Велик руснак роден в Империята, но получил най-голямата популярност по времето на СССР и Сталин. Днес родното му място се намира в центъра на настоящите събития - Донецка област, Украйна. - парчето. Темата е за невъзможната любов, но в същото време от парчето лъха брутална агресия. Руската агресия над Украйна също е продиктувана от някаква странна и може би извратена любов към украинците. - диригентът. Голям артист, също толкова голям циник и още по-голям почитател на Путин. Прокофиев, танц на рицарите от балета Ромео и Жулиета: За сравнение "Имперския марш" на Джон Уилямс. Произведението е написано с цел да внуши брутална военна агресия. Няма глупости от рода на любовни истории, възможни или невъзможни. Има цел - завземане на Галактиката, при това цялата. Само на мен ли ми се струва обаче, че парчето на Прокофиев е по-брутално, по-агресивно и по-милитаристично въпреки, че уж става въпрос само за една любовна приказка.
-
Ти чел ли си Хитлер за да класифицираш украинците като нацисти? За фашизма използвам определението на РАН. Не за друго, а защото руснаците сами започнаха да лепят етикети, затова и използвам собственото им определение. Фашизм — это: 1. - "идеология и практика, утверждающая превосходство и исключительность определённой нации или расы и направленная на разжигание национальной нетерпимости, обоснование дискриминации в отношении представителей иных народов" Нима самите руснаци не твърдят, че са "особен" народ, че имат определена мисия и се различават от всички останали. Не признават украинците като нация. Възприемат себе си над станалите (чувство за превъзходство) не признават правото на т.н. малки нации на самостоятелен политически живот. искат за себе си някакви изключителни права за сигурност, които са за сметка на малките нации. 2. - отрицание демократии, установление культа вождя; Без коментар 3. - применение насилия и террора для подавления политических противников и любых форм инакомыслия; без коментар 4. - оправдание войны как средства решения межгосударственных проблем. Пак без коментар. Хайде още веднъж, този път цялото определение на Руската академия на науките: Фашизм — это идеология и практика, утверждающая превосходство и исключительность определённой нации или расы и направленная на разжигание национальной нетерпимости, обоснование дискриминации в отношении представителей иных народов; отрицание демократии, установление культа вождя; применение насилия и террора для подавления политических противников и любых форм инакомыслия; оправдание войны как средства решения межгосударственных проблем. По това определение руснаците са 100% фашисти, а Русия 100% фашистка държава.
-
Смеещото се човече под картините на ужаса Емотиконът на смеещо се човече обичайно се поставя под забавна история, виц или политическа, обществена сатира публикувана в социалната мрежа. До сега. Вече е грозното мерило на падение, етикетът на безчовечност, белегът на хуманен разпад. ТО - лицето на пропагандата. https://offnews.bg/analizi-i-komentari/smeeshtoto-se-choveche-pod-kartinite-na-uzhasa-774129.html Познахте ли се Орбит-хи-хо-ха-хо, Хи-хо-ха-хо2025 и т.н.? Много ли е смешно?
-
Как, как? При положение, че всеки има да изпълнява някакви тактически задачи, но липсва обща стратегическа визия е съвсем нормално да се появи разнобой. Мизинцев например има задача да превземе Мариупол и осигурява коридор на украинските бойци да се изтеглят без оръжие към териториите контролирани от Украйна. Човекът иска да изпълни тактитечската си задача колкото се може по-бързо. А това, че тези бойци ще бъдат превъоръжени и ще подсилят други направления не го интересува. Един командир се отнася към окупираното население по първоначалните инструкции -т.е. населението се щади. За друг всички на окупираната територия са нацисти и бандеровци и се отнася към тях като такива и т.н. Ние нищо няма да определяме. Засега имаме комфорта да сме извън горещите събития и при желание може да "определим" това или онова събитие с някаква относителна обективност, разбира се на базата на общо-взето необективната информация която достига до нас и от двете страни. Пак да повторя, става въпрос за Русия и нейното обществено мнение. Снощи се появиха например мнения, че евентуално широкомащабно руско настъпление в Донбас в момента е много рисково. Да, една значителна победа може да усили преговорните позиции на руснаците, но победата не е гарантирана, а шансовете са 50:50. Евентуалната загуба си е загуба. Да се чака също е рисково, тъй като се очаква украинците да започнат да получават не само леко отбранително, но и тежко въоръжение и тогава нещата стават сложни и има риск от украинско контранастъпление. Ето защо е възможно решение с бързо прекратяване на войната, а на руското обществото да се предложи "нарисувана" победа. Т.е. каквото се разберат с украинците на преговорите, същото да се представи като изначални цели на "спецоперацията". С други думи "винаги сме искали това и го постигнахме". Никой не знае обаче може ли да мине този номер и ако мине доколко ще е без отрицателни последствия.