Atom

Ето едно мнение в същата посока: От свобода към окови Човекът винаги е търсил смисъла на своето съществуване. Въпросите за мястото му в света, природата на доброто и злото, и възможното „отвъд“ са част от човешката история - от анимизма и политеизма до големите религии и философски системи. Тези търсения винаги са били опити да се намери универсален ред сред хаоса на живота. Но с настъпването на модерната епоха и просветителските идеи, основният стремеж се пренасочи - към свобода. Девизът „Свобода, равенство, братство“ отеква не само във времето на Френската революция, но и през вековете като символ на индивидуалните права и социалната справедливост. Именно на тази основа се ражда либерализмът — философия, която поставя човека в центъра, утвърждава свободата на индивида, равенството пред закона и правото на лична собственост. Либерализмът действително разчупи старите окови. Никога преди това обикновеният човек не е имал повече права и възможности за достоен живот. Победата му в Западния свят бе толкова пълна, че Франсис Фукуяма смело обяви „края на историята“. Либералната демокрация, според него, бе върхът на човешкото развитие - крайната точка, към която неизбежно се стремят всички общества. Но историята се оказа по-упорита. Либерализмът, който обещаваше свобода, започна да изражда своята мисия. Стремежът към защита на малцинствата и „включване“ постепенно се превърна в обсесия с идентичностите. Темата за „разнообразието“ стана централна, измествайки социалните, икономическите и дори екологичните проблеми. Либерализмът, някога гарант на свободата, се изпълни с нови догми, които ограничават и разделят. В тази нова епоха свободата се допуска, но само ако следва определени правила. Генерализацията е забранена, защото „обижда“ индивидуалността. Науката е подложена на критика, защото търси универсални принципи, които „игнорират“ уникалността на всеки индивид. Универсалното, което преди бе цел, сега е „опасност“. Това не е просто криза на либерализма. Това е превръщане в неговата противоположност. Идеологията, която освободи човека, започна да поставя нови окови, прикрити под формата на защита и грижа. Алтернативите, които се предлагат днес, не са по-добри. Те също налагат ограничения, често в още по-крайна форма. Тук идва голямата трагедия на съвременния човек - той няма истински избор. Изправен е пред въпроса кое е по-малкото зло, но този път няма ясен отговор. Може би наистина се намираме на края на един цикъл. Либерализмът достигна своя зенит, но вече не може да осигури това, което обещаваше - свобода, равенство и братство. Вместо това, новите му форми отразяват умората на една цивилизация, която, изгубила посоката си, се затваря в нови догми. Но човечеството има странна способност да търси смисъл, дори в моментите на най-дълбока криза. Може би истинската свобода предстои да бъде преоткрита.

Струва ми се, човечеството е в идейна безпътица. Нямаме идеен проект ориентиран към бъдещето. Консерватизмът е локален и гледа в миналото.Либерализмът се е превърнал в догматична и застинала квази-религия. Разните национализми също са в безпътица и по-скоро гледат в миналото, отколкото да виждат в бъдещето. Комунизмът също не може да предложи бъдеще, защото претърпя крах в близкото минало и в момента е изчерпан. Религиите не могат да ни дадат визия за бъдещето защото са оплетени от догми създадени в миналото. Само китайците май имат проект за бъдещето, но този проект е безидеен и по-скоро прагматичен.

Костенечки описва няколко различни района в които е действала славянската писменост. Това са Търново , Белград, Солун, Романия до Марица, Скитските краища и Загорие. Тъй като имаме три града и три области, спокойно може да допуснем, че не става въпрос само за Търново, а по-скоро за цялото царство, както и за териториите с административни центрове Солун и Белград. Това са шест различни "земи" с вероятно шест различни регионални и политически идентичности. Напълно естествено е всеки политически лидер да иска да консолидира поданиците си. При това положение не бива да се учудваме, че българският цар може да се отнася към поданиците на другите "земи" като "сърби". Все пак за него е важно собствените му поданици да са консолидирани точно под неговата власт, а не да се "разконцентрирани" по някакви други центрове. При това положение най-лесната консолидация е като се разграничиш от останалите. А при толкова очевидно общи неща като религия и език, най-лесно може да се разграничиш по някаква въображаема "кръв": "Ние сме от нашите и сме българи", а онези там от другите земи "не са от нашите, а са сърби"

Всъщност това не е проява на имунитет, а проява на деградация и на разпад на "народа". "Народ" в старобългарския език в мнозинството от случаите има значение на "тълпа". Думата "народ" се осъзнава в днешното си значение едва при формирането на нацията и е натоварена с ново съдържание по-близко до определението за нация. Разликата между средновековното и съвременното значение на тази дума е, че ако "народа" като тълпа може да има единен дух и сила само ситуативно и временно, то нацията е осъзнат субект и би трябвало да притежава единен дух и сила постоянно. С други думи това не беше проява на нацията-народ, а на тълпата-народ. Тълпите по дефиниция са безформена маса. Тълпите наистина могат да проявят сила, но само временно (от ден до пладне). Освен това талпите рядко могат да бъдат съзидателни и почти винаги водят до разрушение. Още един път да повторя. Ако тази инцидент доказва или показва нещо, то това е по-скоро загубата на националния имунитет и признаци на национална деградация и разпад на нацията на разнородни тълпи.

Един страничен поглед през очите на Константин Костенечки и работата му „Сказание о писменах“. НА пръв поглед това няма нищо общо с темата. ВСе пак става въпрос за граматически трактат. Обаче когато изтъква мотивите си защо има нужда от неговата работа на няколко пъти пише следното: "писмеността угаснаха, като се почне от Марица, та до Солун и Белград, е изключение на някои търновци, които се намират тук-там, или пък на техните ученици. "всички писания наистина са покварени не само в една страна, ами в Романия до Марица и Белград, и Солун, с изключение на търновските" "понеже не съм достигнал онзи велик художник на славянските писмена, имам предвид търновския отценачалник кир Евтимий, който наистина се показа като светило за тези краища и дори и днес е чак до реката, наричана Марица и в Скитските краища, и в Загорие," По времето на Костенечки славянските писмена са угаснали и покварени в "Романия до Марица" и в Солун. Това значи само едно - преди това ги е имало и не са били нито угаснали, нито покварени. Освен това изрично е писано, че Евтимий свети като светило "чак до реката наречена Марица". Вселенската патриаршия си е вселенска, но през средновековието и в "Романия до Марица" и в Солун, славянската писменост няма проблем или поне няма от страна на Патриаршията.

Е, за българи "след Одрин" или "до Одрин" (в зависимост от посоката по която се пътува) не споменава само този източник, а още маса други, независимо от произхода на автора. Всъщност само този източник посочва, че турците ги наричат "серпи". Например на отиване към Константинопол Герлах наистина не е много ориентиран. На връщане обаче след 5 годишен престой в Турция е наясно. За Одрин Герлах съобщава следното: "Тук моят милостив господар върна обратно наетите за неговите неща 5 коли и 23 товарни коне в Константинопол и им плати над 58 талера. Вместо тях нае тук десет български каруци, като за всяка дава по 11 талера до Белград, без ядене и пиене — българите поминават с хляб и чесън и каквото друго получат. Всеки кара каруцата си с три коня един до друг, които нощем оставят да пасат трева спънати. За други разходи на ден отиват най-малко по 16 талера. ... Мустафа паша кюпрю [*]... се разделя на две части от един дълъг каменен мост над реката Мерич или на български Марица. В частта към Адрианопол Мустафа паша е построил джамия, кервансарай и други пристройки, много занаятчийски и търговски дюкяни (Institotum), всички покрити с олово. Там живеят само турци и ние останахме да пренощуваме. Оттатък реката и този дълъг мост, също построен от Мустафа, на когото е наречено селището, живеят само гърци и българи, който имат ниски малки колибки и продават доста хубаво вино" За Ниш следното: "В градa живеят малко християни — те са сърби. Защото тук свършва България и започва Сърбия. Построили са си нова черквица от дърво, покрита с плоски или широки плочи, украсена също с рисунки като гръцките и българските черкви, като надписите на тези рисунки не са написани с хърватски букви" Между другото точно в такива силно смесени райони етнонимът "българин" има най-голям смисъл, тъй като там идентификацията "християни" е много обща и дава половинчата информация.

Е, сърбите имат някаква политическа автономия и не са напълно интегрирани в Империята. Иначе за одринците и на мен ми е интересно. В ранния период турците също използват за тях името "сърби". Ето какво споменава някакъв руснак, като описва пътя при връщането си от плен през 17-ти век:: "След Андранопол започват области, населени с българи: те са християни по вяра и славяни по език. По турски тук наричат тези хора серпи. Тези българи са доста много и всичките са земеделци." http://promacedonia.org/rp/rp_02.htm Явно те сами се наричат българи, но по някаква неясна причина турците ги наричат серпи. Ако се разгледат източниците в техния хронологичен ред и се види къде точно се намират тези сърби излиза, че няма кой да ги е прекръстил освен българите от северна България. За първи път за сърби "от Одрин до Драч" се споменава в надписа на Йоан Асен, а след това сърби се появяват на север от България във Влашката низина и на юг в Одринско. И двата района са достатъчно близо до българското царство.

Възможно е, но досега не съм срещал източници, където конкретно тези хора да се наричат сърби. Латинските източници например описват хората и земите около Одрин, Димотика и дори на места по беломорието като "български земи" или българи. Тези земи почти никога не са били в България или ако е имало нещо такова то е било за много малко. Латинците няма от къде да получат тази информация освен от местните - било елинофони, било славофони. Явно и за едните и другите това са били българи. Що се отнася до "българските земи" вероятно логиката на латините е била "щом тук живеят българи, значи някога тук е била България". Интересното е, че същите автори пишат за хората на Асен и Петър (а не само за тях двамата), че са власи. За власи пишат и при една от експедициите в Западните Родопи. Обаче за населението от Белград до Ниш пишат за българи и само чат пат за власи.

Тава принципно е така. В същото време я вярно, че в България историческата наука избягва теми свързани с "формирането на народа" или "формирането на нацията". В тази връзка не трябва да се сърдим на несъгласните с нас или на тези които показват някакви научни дефицити. Така им е преподавано в училища и по този начин се представя от медиите. Има например много книги за формирането на българската народност, но няма за формирането на народа или нацията. В същото време терминът "народност" се използва само относно конкретния етап при формирането. В момента в който вече е народността е формирана, този термин спира да се използва и от тук до съвремието се използва само думата "народ". По този начин умишлено се създава впечатлението, че трите термина народност, народ и нация са синоними, а всеки който поставя това под съмнение нещо не е наред. Този подход аз лично съм го кръстил "македонска методология". Не за друго, а защото ние българите най-добре може да разберем в какво се състои подхода ако погледнем какво правят нашите югозападни братя. С други думи дефиниции наистина има. Те обаче си стоят само в речниците и за историческата ни наука такива дефиниции няма. Стандартна македонска методология.

Тази вечер доколкото разбрах ще има концерт на Лепа Брена в НДК. Защо този концерт е точно сега "преди годишнината от Българо-сръбската война и Ньойския договор"? Дали е случайно, а? Макар и босненка, Лепа Брена е олицетворение на всичко сръбско и югославско. Що за наглост и национално предателство е точно в такъв един момент да се организира концерт, точно на Лепа Брена. Ако сме последователни дай да организираме или поне да подкрепим тази вечер една мощна атака с "камъне и дървье" на НДК.

Това е просто една пиеса. Случилото се пред народния театър не ми дава повод нито за срам, нито чувството, че се излагаме. В края на краищата каква ще е оценката на другите за нас е по-малкия проблем, а в конкретния случай и изобщо не ме интересува. Дори и да се отрази някъде в чужбина тази "новина", тя бързо ще се забрави. По-важното е обаче как самите ние виждаме тази случка. Обществото ни изглежда от една страна деградира, а от друга се поляризира. За мен е абсолютно непонятно как може да има подобна реакция към една пиеса, или филм, или роман или каквото и друго художествено произведение. На който не му харесва да не си купува билет и да не ходи. Ако иска да напише критика или да призове хората за бойкот на представлението. Ама да се атакува народния театър с "камъне и дървье", все едно от тази пиеса зависи живота на хората или устоите на държавата.....? Не знам. Ако изпитвам някакво чувство, по-скоро е чувството за страх. Що за общество сме, ако част от нас допускат, че нацията или държавата могат да се срутят от една пиеса? Ами нали ако реално наистина има такава заплаха, то вероятно и нацията и държавата ни, не просто са болни, а отдавна вече не съществуват или ако съществуват това е само формално. Може ли една пиеса, независимо колко е велика и по-по-най да повлияе на каквото и да е, което има здрави основи?

Думите са само символно понятие. Какво стои зад всяка дума зависи от консенсуса на носителите на езика за нейното значение. Обикновено някакви по-умни люде съставят речници, където е отразен консенсуса. Ако няма консенсус, всеки възприема дадена дума, според субективното де разбиране. Доколкото схващам в тази тема няма консенсус нито за значението на думата народ, нито за значението на думата нация. В този случай всеки е свободен да си тълкува тези думи както си иска. Следователно това дали има или няма народ или съответно нация, зависи изцяло от личните разбирания на всеки от нас. За един има народ, за друг няма. Чисто субективна преценка.

Ето ти текст на български без научни термини: "Развитието на свобододумните идеи, като премина и разбуди всичките народи в Европа, стигна най-сетне и до нас — българите. Нашият народ — казвали сме го и на друго място, — колкото и да е млад и още и нов, умее да схване новите мисли и да се надъхне от тях" В него няма никаква наука. Просто хората са усещали какво и как.

Колкото повече се въртиш, толкова повече затъваш. Върни се и си виж постовете. Нищо не лъжа. За асимилация започна да говориш едва когато ти зададох въпроса отродени ли са българите след като и държавата и българската църква вече ги няма. До тогава тезата ти в общи линии беше, че щом има български народ в царството, другите групи не те интересуват. Чак тогава се усети и започна да пишеш за някакви хипотетични асимилации. Истината е, че тезата с разни земи и кървища те доведе до това положение. Те са напълно излишни и като се опитваш да ги вкараш в играта само влошаваш нещата. Ние си имаме достатъчно богата история. Българите като съвкупност от общности съществуват непрекъснато във времето от ПБЦ до възраждането и няма нужда да им се приписват някакви излишни качества. Езикът, самоидентификацията и религията са напълно достатъчни. Всичко друго усложнява картината, създава проблеми и объркване и на всичкото отгоре няма нищо общо с епохата към която се отнася. Между другото това се разбира и от науката. Навсякъде в науката се разглежда темата за формирането на българската народност, но досега не съм видял някой да разглежда въпроса за формирането на българския народ. Явно има причини да не го разглеждат.

Много и интересен въпроса с идентификациите във Византия. Римлянин или ромей не е етническа идентичност, нито религиозна, а имперска и показва принадлежност към империята. Империята си има общ език - гръцкия, който се ползва като лингва франка от всички поданици на империята. Терминът "ромеика" или римски език, не се отнася до гръцкия език обаче, а е маркер за латинския език. В старобългарския език ние сме заели думата със същото значение. На български "роумскъ" означава латински. С други думи във Византия нямаме римлянин, на който родния му език да е римски (латински).., т.е. няма най-римляни. Вярно е, че всички ползват гръцкия език като общ, но това какъв е родния език на римляните - гръцки, български, сръбски, арменски, грузински, албански или дори някой западен няма значение. Разбира се това е така до време. Когато империята се свива на практика става малка гръцка държава около Цариград, тази мотивация за "политически инженеринг" вече се губи, защото се губят и предпоставките да я има. Тогава "ромеика" губи своето латинско значение и става синоним на "елиника".

Хайде моля ти се. Каква асимилация, какви пет лева. Тезата ти беше, че щом някъде съществува български народ (според теб в границите на БВЦ), останалите не те интересуват и ме посъветва да ги възприемам като северните македонци и като "отродени" Не заради някаква хипотетична асимилация, а просто защото не са в границите на ВБЦ. Пак да припомня каква точно ти беше репликата: "И по какъв начин това противоречи на моето твърдение? Приравни твоите одрински българоезични на днешните македонисти. Същото е. Част от българският народ остава извън държавните и духовните граници на България и се отродява." Няма никакво споменаване на думата "асимилация" от твоя страна. Отродяването е само заради това, че са извън границите на държавата. Така, че освен глупост, горното е и абсолютен 100% антибългаризъм. 1. при положение, че съм писал изрично за хора които се самоопределят като българи в Одринско, ти манипулираш думите ми до "одрински българоезични" 2. даде ми съвет да ги приравня на днешните македонисти, защото "Част от българският народ остава извън държавните и духовните граници на България и се отродява." Никакви асимилации няма тук, а просто някакви хора които не те кефят, защото са "извън държавните и духовните граници на България". Що се отнася до "отродаването", то въпросът не е само в думата. Отроди ги един път, като от българи по самоопределение (в моя пост) ги манипулира на "одрински бългороезични" (в твоя). Втори път ги отроди като изрично писа, че тези хора са лично мои (твоите одрински българоезични), явно да подчертаеш, че това са само "мои хора", а теб не те интересуват. Накрая ги отроди като ме посъветва да ги възприемам като македонци, които са отродени българи

Българин съм разбира се. Между другото същия въпрос си зададох и аз - дали ти си българин. За мен тезата ти от една страна не се опира на нищо освен голи пожелания, а от друга, чисто идеологически е абсолютно антибългарска. Теза, която явно или неявно предполага "отродяване" за някакви групи от историческите българи, без при това никакви основания ..... !!! Както и да е. Мисля, че си македонец. Само на тях могат да им дойдат такива идеи. Не, че имам нещо против македонците. Според мен всеки има право да се определя както си иска. Няма смисъл обаче от исторически глупости, чрез които да се измисля или подкопава нечия идентификация.

И каква е ползата от този биологичен факт, за чувството на мета общност в народа? Като никой не знае за факта и с него и без него все тази. Е така да си пишем някакви работи.... щото така ни отърва. Друга полза няма.

Точно де. От там и локалността на отделните общности в голямата съвкупност от такива. На ниво "съвкупност" или "народ" обаче не съществува представа за някакво мета кръвно родство между всички. Такова обаче съществува в момента, благодарение на масовото образование и учебниците по история.

Exa. И какво общо има това със средновековните хора. Как те са разбирали кой каква кръв и какви гени носи, за да се самоопределят "по кръв". Хайде стига глупости. Средновековната представа за "кръвно родство" отнесено към големи групи от хора може да се поддържа само от някаква абстракция - мит, легенда, от религията чрез някой светец набеден,че от същата кръв или светстките власти...... Иначе самоопределянето "по кръв" включва само близките роднини за които се знае, че са действителни кръвни родственици.

Разбирането ти за "кръв" какво е? - Не е ли абстракция. Аз също се водя по писмените източници и си дадох моето определение. Ако искаш пак да ти го напиша:. Българите през средновековието са съвкупност от локални общности с устойчиви характеристики. Характеристиките включват: самоопределение българин, български диалект (диалект от източния клон на южнославянската езикова под-група) и християнско вероизповедание. Това определение е максимално широко и не "отродавя" нито един човек който някога се е самоопределял като българин. Определението отговаря и на средновековните реалии, тъй като език, религия и самоопределение са напълно достатъчни за средновековния човек. Това, че местният феодал днес е българин, утре сърбин, после ромей и после обратно българин, обикновеният човек от някакво село слабо го интересува.

В големите групи обаче представата за "обща кръв" се поддържа само от нещо външно. Било религията, било общи институти, било общи митове. Именно "общата кръв" ти е най-слабата точка. Това не е като общия език или общата религия, които лесно се идентифицират и забелязват. Сега е лесно: задължително образование, стандартизиран исторически разказ, паметници, ритуали, церемонии и събития. През средновековието обаче Иван Асен не вижда къде е общата кръв дори с българите от Одрин, които дето се вика са на един хвърлей разстояние, пък какво остава за тези от Драч. Затова е са "отродени" и са наречени сърби. Гледаш на миналото през очилата на днешните реалии оформени от масовото образование и медиите и прехвърляш някакви абстракции в средновековието, без изобщо да отчиташ разликите в реалиите и свързаността между различните групи от българи тогава и сега.

Въпросът ми беше броиш ли селянина с двете идентичности ромей и българин, за неразделна съставна част от българския народ или не го броиш, а го отродяваш. Не ми отговори директно, но по отговора ти разбирам, че по-скоро го отродяваш, защото видиш ли евентуално, хипотетично и може би, това ще стане при поколението на въпросния селянин. В България понятието "народ" се разбира като устойчива общност с някакви характеристики. Чрез този термин се внушават почти всички характеристики на нацията, без нейната субектност. Между другото точно затова и примерите ти и сравненията, винаги са от съвремието, като горния Михайло от СФРЮ. Проблемът обаче е, че голяма част от характеристиките на нацията направо липсват преди появата на самата нация. В същото време за да е устойчива някаква общност, тя трябва да се опира на устойчиви характеристики, които да не се променят във времето и които да бъдат валидни през цялото време на съществуването на "народа" В началото предложените от теб "устойчиви характеристики" бяха обща земя, език, кръв и религия. След това се отказа от устойчивостта и писа, че тези характеристики са "нужни при създаването на българския народ". Хубаво, но ако не можеш да покажеш някакви устойчиви характеристики на народа, които да са валидни за всяко едно време от неговото съществуване и са валидни за всички членове на народа, то автоматично изпразваш от съдържание и самото понятие.

Т.е. признаваш, че всъщност нямаш дефиниция за това що е то народ след създаването на народа. Приемаш, че един път създаден, проста ей така си съществува и няма никаква нужда от дефиниране и разбиране на това, какво точно представлява този народ. Признавам, че е удобно. Колкото и да е удобно обаче, едно подобно съждение е изпразнено от съдържание. Стойността му е е нула по простата причина, че не ни казва нищо. Един ромейски селянин например може да се самоопредели едновременно и като ромей и като българин. За него и двете идентичности могат да бъдат абсолютно валидни. Просто отразяват различни характеристики. Нещо като идентичностите варненец и българин. Може ли някакъв човек едновременно да е и варнененц и българин? - може разбира се и то без никакъв проблем. Та какво правим с подобни хора, които през средновековието едновременно са ромеи и българи. Броим ли ги за членове на българският народ или не ги броим, а ги отродяваме.

АхЪ - аз. Пет пъти те питам едно и също нещо....... Как средновековните хора определят критериите земя, кръв, език, религия, за да определят кои са техните сънародници. Хайде религията за мен няма проблем - християни и толкова. Езикът въпреки, че и там има мноооого условности също приемаме, че няма проблем. Но земята...., кръвта.... Твоят отговор какъв беше помниш ли? После аз съм се правил на ударен.