Atom

Доколкото знам огромна част от продажбите им в Китай са на коли произведени в китайски заводи или поне сглобени там. Вярно е, че китайците могат да наложат мита не само на готови автомобили, но и на възли и детайли, но не ми се вярва да го направят. Германската конкуренция на китайския пазар се отразява добре на китайските авто-корпорации.

Приема се, че основните предизвикателства пред човечеството са демографията и климатичните промени. Ще си позволя още един път да повторя това което написах по-горе: "Що се отнася до бъдещето, то климатичните промени са само един от аспектите. Мисля, че по-скоро аналитиците в ЕС ги използват като повод, отколкото да са кой знае колко загрижени. Демографията е много по-големия проблем - застаряващо население, спад в раждаемостта и спад в общото население ако няма миграция от някъде другаде. Това са реалиите пред които е изправен ЕС, при това тук и сега, а не в някакво неопределено бъдеще." Към настоящия момент, постоянният икономически ръст на Европа може да се поддържа само чрез постоянно привличане на трудови мигранти отвън или замяната на работната сила с техника (машини, роботи, ИИ). И двата начина си имат както своите плюсове, така и своите минуси, най-вече по отношение на социалната цена. Останалите мерки като повишаване на пенсионна възраст и други подобни могат да имат само временен ефект. Политиките по т.н. зелен преход, зелен ръст и т.н. са по-скоро предназначени да адаптират икономиката към режим на стагнация, отколкото да решат климатичните проблеми на планетата. Т.е. идеята е институциите и икономическите агенти постепенно да се пригодят да работят в режим на демографско свиване. В една такава среда, целта няма да е осигуряване на абсолютен икономически ръст, а на икономически ръст на глава от населението. Т.е. запазване на една що-годе стабилна икономика, въпреки намаляващото население. Дали т.н. "зелени политики" са подходящи за постигане на горната цел не е много ясно. Възможно е да се окажат подходящи и да доведат до някакви ползи, но е възможно и да не са подходящи и да донесат повече вреди.

Като стана въпрос за автомобилната индустрия в Европа, то много по-голямо значение за нея имат транспортните политики, отколкото цената на въглеродните емисии. В областта на транспорта, зеленият преход предвижда абсолютен приоритет на обществения транспорт и схемите за "колективен транспорт" пред личния автомобил. Това, плюс забраната на двигателите с вътрешно горене за новите автомобили след определена година може да има огромно влияние на автомобилната индустрия. Заводите се изнасят от Европа най-вече по тези причини, а не заради емисиите.

Добре, но каква е пряката корелация с цената в въглеродните емисии? Или хайде нека да не цената не емисиите, а цената на енергията. Като ударим чертата, въпреки разните колебания през различните години, ЕС продължава да е лидер в продажбата на автомобили и автомобилни компоненти и то много преди останалите играчи:

ЕС задника си да скъса, не може да е конкурентен в промишленото производство само на база цени. И при пълна отмяна на квотите и търговията с въглеродни емисии, пак няма да е конкурентен. С други думи в случая няма никакво прострелване в крака, а още по-малко в главата. Дали европейските джапанки ще са 10 евро, 5 евро или само 2, те пак ще са по-скъпи от китайските или виетнамските, които са само 1 евро. Който иска качество ще даде 10 евро. Който не иска, а се ориентира само по цената и при 2 евро за европейски джапанки пак няма да ги купи, а ще си купи китайски за 1 евро. А защо го правят? -явно защото мислят, че по този начин ще успеят да адаптират икономиката на съюза за реалностите на бъдещето. Дали ще успеят и дали плановете им са адекватни един господ знае. Що се отнася до бъдещето, то климатичните промени са само един от аспектите. Мисля, че по-скоро аналитиците в ЕС ги използват като повод, отколкото да са кой знае колко загрижени. Демографията е много по-големия проблем - застаряващо население, спад в раждаемостта и спад в общото население ако няма миграция от някъде другаде. Това са реалиите пред които е изправен ЕС, при това тук и сега, а не в някакво неопределено бъдеще.

Според мен за по-ранните времена не може да се каже абсолютно нищо. Ние дори не знаем етимологията на името "българи". Ранните българи може да са всичко - племе, племенен съюз, народ, съсловна група (по подобие на понятието 'казаци'), религиозна група, събирателно име и още ред други.

Е, тази прогноза определено е правена при допускането, че икономическият ръст ще продължи. Писах вече няколко пъти, че дебатът за ръста сред икономистите е табуиран. За мнозинството от тях постоянният икономически ръст е едва ли не аксиома. А по отношението на ръста, демографите се съобразяват с прогнозите на икономистите, а не на някакви други учени. Дори и да се достигне обаче до глобално плато, икономическият ръст в Африка обикновено се очаква да продължи, най-малкото заради процесите на конвергенция в световната икономика. По отношение на урбанизацията не мисля, че там тенденцията може да бъде преустановена или още по-малко да се обърне, освен при някакви супер катастрофични сценарии. Селото не може да поеме демографския натиск, тъй като селската икономика си има собствени демографски тавани. При влошаване на икономическата картина по-скоро се очаква повишена миграция, както вътрешна към градовете, така и трансгранична към други държави с по-развита икономика, а не селяните да остават на място и да продължават да се плодят.

За кой период става въпрос и какво точно те смущава? Не съм демограф, но доколкото си спомням за намаляването на раждаемостта основните фактори са три: общото икономическо развитие, увеличаване на градското население спрямо селското и образованието на момичета/жени.

Според мен, намаляването на населението вече е почти неизбежно. Нивата на коефициента на плодовитост и тенденциите за този параметър не предполагат друга прогноза с някаква кой знае каква вероятност. Как ще се развие това намаление, до кога ще продължи и дали трендът ще се обърне, към днешна дата е невъзможно да се прогнозира. Общо взето се очаква през този век да има пик на световната популация и след това спад. За сега пикът се изчислява някъде през 80-те години на този век, но няма да се изненадам, ако следващите прогнози ревизират това събитие за по-ранен период. Тук е интересно да се наблюдава динамиката в промяната в прогнозите. До преди няколко години прогнозите за спада на общия коефициент на плодовитост бяха едни, след това прогнозите ускориха този спад, а последните го ускориха още повече. Ето една картинка от проучване публикувано през тази година: Материал от проучването може да се види тук: https://www.healthdata.org/news-events/newsroom/news-releases/lancet-dramatic-declines-global-fertility-rates-set-transform От картинката се вижда, че през 2030г. Глобалният коефициент на плодовитост (т.е. средната величина за целия свят) ще спадне до 2,1. Последното ниво се приема за ниво на просто възпроизводство. Т.е. смята се, че под това ниво поддържането на размера на населението във времето е невъзможно. Според това проучване Глобалният TFR през 2050 ще спадне до 1,8, а през 2100 до 1,6. Тази прогноза е по-мрачна от последната прогноза на ООН, която от своя страна е по-мрачна от пред-последната прогноза на същата организация.

И аз не знам, затова и зададох въпроса. Моето усещане (но само усещане) е, че полиархията обхваща по-широк кръг от хора, които влияят на властта или са във властта в сравнение с олигархията. В полиархията институционалният характер на властта би трябвало да е по-силен и отчетлив, отколкото в олигархията. Обратно, в олигархията персоналната власт на съответния олигарх би трябвало да е силна, независимо от институцията която представлява (или не представлява) самия олигарх. Достъпът до властта при полиархията би трябвало да е по-отворен отколкото при олигархията. Системата и институтите които са създадени за взаимен контрол и ограничения във властта при полиархията би трябвало да работят, докато при олигархията взаимодействието между олигарсите се урежда, повече чрез договаряне, отколкото от ограничения на институции.

Защо да не може? Хипотезата за снежната топка е, че от някъде тръгва някакво ядро и към него постепенно се "лепи" материал от там където минава топката. На финала материалът на ядрото вече е пренебрежимо по-малко отколкото материала от по-външните слоеве. Материалът с най-голяма тежест е този който се наслагва към края на "търкалянето". Т.е. близката чужбина около крайната точка. И при "завоевателите" и при Аспаруховите прабългари, при тази хипотеза популацията с най-голяма тежест в "топката", би трябвало да е е население с произход от източна Европа. При тях с основен източник някъде северно от Карпатите, при нашите прабългари, основният източник би трябвало де е населението обитавало териториите от Дунав, максимум до Днепър. Между другото при унгарците това горе-долу се потвърждава от изследванията. По-голямата част от пробите на "завоевателите" имат европейски произход.

А защо да не е достатъчен. Я виж унгарците. Техните "завоеватели" идват доста по-късно от Аспаруховите прабългари, но днес унгарците са неотличими от съседите си. При тях унификацията със съседните народи не е по-малка, отколкото нашата с нашите съседи.

А какво пречи и двете групи да са "оригинал". Аз отдавна съм изказал в този форум хипотезата за "снежната топка" и съм декларирал, че съм привърженик именно на тази хипотеза. В тази хипотеза волжските прабългари и аспаруховите прабългари може да се различават значително, но и двете групи да са в еднаква степен оригинално-български. Просто снежната топка в единия случай се търкаля в една посока, а в другия в друга. Нормално е при това положение да има разлики.

Под устойчиво развитие или икономика с устойчив ръст обикновено се разбира икономика която от една страна може да задоволи нуждите на настоящото поколение,но от друга да не компрометира възможността на бъдещите поколения да задоволят своите собствени нужди. С други думи икономика в която е постигнат някакъв баланс между икономически растеж, социално благосъстояние и опазване на околната среда. Аз лично причислявам тази концепция към "зелените истории". Само "устойчива икономика" е икономика пригодена да работи в среда с нисък или никакъв ръст. В момента това определение не е прието широко, тъй като самата тема за икономика с нисък или без ръст до известна степен е табуирана от класическите икономисти. Темата се разглежда по-скоро от учени от други полета на науката . Между другото си прав, че има объркване, тъй като в икономическата литература понятието "устойчива икономика" често се използва като съкратен вариант и синоним на понятията "икономика с устойчиво развитие" или "икономика с устойчив ръст"

Ако се изходи от основната идея на темата (икономиката), то да - най-вероятно в дългосрочен план демокрацията ще се изроди в нещо друго или напълно ще бъде заменена с някакъв друг модел. Ако действително в някакъв момент двигателят на растежа спре и икономиката стане "устойчива", то на днешната демокрация ще и е много трудно да оцелее. Постоянният ръст позволява поне теоретично всички да печелят от икономиката, а това прави малко или много възможна и демокрацията. Разбира се, тази възможност не се определя само от ръста, а и от много други фактори - културни особености, исторически опит и т.н. В устойчива икономика без ръст или с много нисък такъв, за да печелят еднакво всички (или еднакво да губят) е възможно само при някаква система много близо до идеалния комунизъм и то при пълна промяна на съзнанието на хората и техния светоглед (всички да са отговорни, умни, работливи, с висока интелигентност, висока обща култура и т.н.). Към момента обаче такава перспектива изглежда напълно утопична. Ако нещата се запазят такива каквито са: наличие на конкуренция, наличие на различни качества на различните хора, различни култури, различен социален статус и т.н, то в общия случай демокрацията ще стане невъзможна. Разбира се, това не изключва тук-там да има малки "острови", където демокрацията да се запази и то само в рамките на някакви относително малки общности.

Така е да. При всички положения обаче властта трябва да е легитимна за да е власт. Ако няма легитимност, няма и власт, а има ОПГ - банда мутри и рекетьори. Вече как ще се формулира тази легитимност и дали тази формулировка ще се приеме от широките маси е съвсем друго нещо. Въпросът беше, че идеята за независимост на централните банки идва от сегашната най-масова разпространена легитимация за власт произтичаща "от народа" или "от нацията". Това не е някакво лицемерие или глезотия, а просто необходимост при сегашните условия. Ако утре условията се променят и властта се легитимира по някакъв друг начин, може тази необходимост да отпадне и да се появи нещо друго.

А властта "от Бога" какво е? Не е ли също измишльотина и манджа. Ако я претоплим пак дали ще е по-добре.

Дадох ти линк. Там е описано какво се има предвид

Не е лицемерие, а необходимост. Властта на монарха се легитимира "от Бога" и монархът е суверен. Концепцията за сегашната власт е различна. Тя се легитимира "от народа" и за суверен е обявен самия народ. Разбира се "народът" сам по себе си е абстракция. За да се поддържа обаче съвременната легитимация на властта са необходими две неща: 1. индивидуални права на членовете на "народа" и 2. нито един център на власт да няма суверенитет, а властите да са взаимно зависими и да подлежат както на взаимен контрол, така и на контрол "от народа".

ОК, но във въпроса ми не става въпрос за Русия, а точно за САЩ. Защо точно олигархия, а не полиархия. САЩ са федерална държава, с множество центрове на власт на общинско, щатско и федерално ниво. Освен това властта е измислена да е с множество противотежести и механизми за взаимен контрол. Това позволява във властовите решения и механизмите за контрол да са намесени множество хора. Разбира се, това далеч не означава, че всички хора са ангажирани във властта, но броят на ангажираните все пак е много повече, от класическото разбиране за олигархия. Ето малко повече за концепцията полиархия - https://en.wikipedia.org/wiki/Polyarchy

Може това да им централната идея - възраждане на Средното Царство, където ролята на колективен император се изпълнява от ЦК. Все пак китайската култура и усещането им за света са доста специфични и се отличават значително от западните.

Да, тогава са се справили. Не мисля обаче, че сега нещата могат да се повторят по същия начин. Прекалено много разлики има в положението тогава и положението сега. Условията са коренно различни.

Така е да. Но генералния план не е съставен в търговските банки. Виж например при рисковото финансиране е друго нещо, но и там според мен не може да се говори за "планиране". Не за друго, а защото е много трудно да се планира коя нова технология и съответно коя компания ще стане звезда. Ако беше толкова лесно за планиране, отдавна да сме усвоили космоса, но не сме. Между другото една от причините да се провали СССР и другите планови икономики е, че планирането работи много добре, но само в режим на догонване. Т.е. имаш вече утвърдени технологии и модели и планираш колко, къде и как да се внедрят. Не можеш обаче да планираш нещо което въобще не си го виждал или дори чувал за него и което тепърва ще се появи на хоризонта. Освен политиците друг планировчик са монополите е картелите. Някои по-шумни, упорити и богати НПО също могат да се окажат плановици.

Пак не разбирам. Въпросът за централните банки тръгна от това кой е планировчика в съвременната система. Съгласих се, че централните банки участват в планирането, но по-скоро в частта за осигуряване на стабилност на системата. Що се отнася до търговските банки, те трудно биха могли да минат за "планировчици" тъй като все пак не говорим за една банка, а за множество от банки. Т.е. отношенията им с преките им клиенти и другите търговски банки са чисто пазарни. Естествено пазарни в рамките на правилата определени от ЦБ.

Е да де, но в момента определяме степента на властта на ФЕД спрямо останалите центрове на власт. Това, че доларът е световна резервна валута не означава автоматично, че властта на ФЕД е не знам колко пъти по-висока от властта на президентската администрация или властта на конгреса. По какъв начин могат да се измерят тези власти и да се отчете колко пъти едната е по-голяма от другата? - аз мисля по никакъв. Става въпрос за различни полета в които всяка една институция си има своите правомощия.