ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

[Apofis]

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ, 1722 - лятото на 1773 г.

Народен будител, един от основателите на българската национална идея. Роден в гр. Банско в семейството на търговеца Михаил Хаджи Вълчов. По-големият му брат - Лазар, с духовно име Лаврентий, е монах и игумен на Хилендарския манастир, а по-малкият му брат - хаджи Вълчо, е търговец и щедър ктитор на Зографския и Хилендарския манастир. Около 1745 г. Паисий отива в Хилендарския манастир, където приема монашество. В продължение на две десетилетия изпълнява съвестно задълженията си и се откроява като един от най-авторитетните и уважавани членове на хилендарското братство. Става йеромонах, а през 1759 г. е избран за проигумен на манастира. Около 1760 г. Паисий Хилендарски започва да работи върху историческото си съчинение „История славянобългарска" и близо две години усилено се труди в библиотеките на Атон. През 1761 г. пътува до Сремски Карловци (тогава на територията на Австрия), за да събере допълнителен материал за миналото на българския народ. След завръщането си се премества в Зографския манастир, където през 1762 г. завършва „История славянобългарска". В основата на съчинението лежат наши и чужди извори: историческите съчинения в руски превод на Цезар Бароний („Деяния церковная и гражданская", 1719) и на Мавро Орбини („Книга историография", 1722), старобългарска литература, грамоти на български царе, жития, летописи и др. „История славянобългарска" е първото произведение на новата българска литература и историография. С идеите си за просвета, духовна самостоятелност и политическо освобождение Паисий поставя основите на духовната пробуда и националната еманципация на българите. След като завършва своя труд, Паисий Хилендарски отново обикаля страната, за да събира помощи за манастира, и сам разнася своята „История". Умира в района на дн. Асеновград. Известни са около 60 ръкописни преписа и преправки на Паисиевата история, като първият е направен от Стойко Владиславов (Софроний Врачански) през 1765 г. в гр. Котел.