Нека поговорим за кино

[glishev]

Театърът ни си го бива, да. Естествено, Веждьо ар-Рашид се опитва да го затрие, но се надявам да не успее. Все пак, консервативният ми вкус се бунтува срещу неумелия начин, по който нашите режисьори най-често подхождат към класически текстове - безотговорно, лекомислено и с голямата ножица. България не е страната, където да гледаш Ануи...

[AciDBurn]

Ами, върви и ги цапни с един стик за голф у НАТФИЗ, дано им дойде главата в акъла

[glishev]

Ооо, неее, не със стик. Ти не знаеш ли, че заниманията със сценична фехтовка са дълбоко презирани от нашите натфизчии? Един младеж оттам веднъж реши да показва колко е надобрял и сбърка, та взе сабя пред мой приятел, който известно време е ходил на спортна... Такава срамна картинка беше. Не, аз на инвалиди не посягам

[AciDBurn]

Ооо, неее, не със стик. Ти не знаеш ли, че заниманията със сценична фехтовка са дълбоко презирани от нашите натфизчии? Един младеж оттам веднъж реши да показва колко е надобрял и сбърка, та взе сабя пред мой приятел, който известно време е ходил на спортна... Такава срамна картинка беше. Не, аз на инвалиди не посягам

Баси, не съм очаквала, че си човек с предразсъдъци! Бива ли така да дискриминираш натфизските инвалиди?

И те са хора. И те имат правото да ги удариш с едно джезве по главата, пък да се оправят, да станат хора.

[Last roman]

Аз си падам по ненатоварващите филми, като начин за релакс и отмора. Но не обичам холивудски простотии.

Напоследък обаче съм занемарил гледането на филми на кино. А на компютъра не са особено запомнящи се.

Ама с оглед на най-измисления филм, който гледах напоследък - препоръчвам "Мачете" с батко Дани Трехо.

http://www.imdb.com/title/tt0985694/

Иначе за любителите на сериозните реалистични филми с тъжен край - руският "Война".

http://kino.gbg.bg/index.php?p=archive&filmid=6176

[AciDBurn]

Ама с оглед на най-измисления филм, който гледах напоследък - препоръчвам "Мачете" с батко Дани Трехо.

http://www.imdb.com/title/tt0985694/

Ох, този е уникален изрод

Сеща ме моментално за Grindhouse - би го оценил, ако ще не си го гледал

[glishev]

Неверникът (2009)

Мазел тов! Няма такъв филм просто

[Warlord]

Ех така като се присещам за шедьоврите на сръбското кино и винаги побеснявам от яд сравнявайки ги с нашите безкрайно некадърни продукции, които могат да те докарат до психически срив направо.

И все пак този "Източни пиеси" като го гледах се доловиха някакви наченки на европеизация на нашето кино и въобще в превръщането му в нормално кино. Иначе последния стойностен бг филм и същевременно добре пипнат откъм историческа атмосфера и реализъм според мен беше "Хайка за вълци", в 6 серии ако не се лъжа. Незнайно защо е съвсем непопулярен и недискутиран - какво е вашето мнение за него?

[AciDBurn]

"Източни пиеси" си беше пипнат и направен с малко повече мисъл - за разлика от болшинството български филми.

Аз приключих книгата на Kazuo Ishiguro - Never let me go, сега ще видим какво са сътворили във филма.

Книгата я препоръчвам - доста интересна психологическа главоблъсканица.

А някой от вас, има ли наблюдения/мнения върху иранското кино? Наскоро ми попадна един добре забравен филм, Taste of Cherry. (горещо го препоръчвам!)

[AciDBurn]

Един интересен филмов фестивал на независимото кино в София - закова ме документалният филм

В програмата на фестивала са включени ленти от независимото американско кино, разделени в три категории - игрални, документални и късометражни. Голяма част от филмите са били излъчвани, а и награждавани, на престижни форуми като Sundance и други.

Фестивала ще се проведе на 5-11 ноември - препоръчвам, които може да отиде, защото има много добри заглавия! Ето и филмите, които ще се прожектират:

ВОЙ

Howl

САЩ, 2010 г., 90 мин., драма

Реж. Роб Епстийн, Джефри Фридман

С Джеймс Франко, Мери-Луис Паркър, Джон Хам

В Сан Франциско през 1957 г. един американски шедьовър е изправен на съд. “Вой” е пълнометражен филм за този ключов момент от раждането на контракултурата. Историята е разказана главно чрез три преплитащи се линии: процесът, възстановки с младия Алън Гинсбърг (Джеймс Франко) и самата поема, анимирана от автора на комикси и сътрудник на Гинсбърг Ерик Друкър като бийт-фантазия с музиката на Картър Бъруел. Прекрачващият жанровите граници филм отразява стряскащата оригиналност на самата поема.

Номинация за Златна мечка на Берлинале 2010

Номинация на Голямата награда на журито на Сънданс 2010

ВОЙНАТА Е ОПИАТ

The Hurt Locker

САЩ/Великобритания, 2010 г., 91 мин., драма/трилър

Реж. Катрин Бигълоу

С Джеръми Ренър, Антъни Маки, Брайън Джерати, Гай Пиърс

"Войната е опиат" е приковаващ вниманието, изпълнен със съспенс портрет на смелостта на непризнатите герои в армията – сапьорите от един взвод, които доброволно решават да предизвикат съдбата, за да спасят човешки животи, вършейки може би най-опасната работа в света. Трима членове на елитния взвод за обезвреждане на боеприпаси се борят с бунтовници и помежду си, докато търсят и обезвреждат бомби по улиците на Багдад, опитвайки се да направят града по-безопасно място и за иракчаните, и за американците.

6 награди “Оскар”, вкл. за Най-добър филм и за Най-добър режисьор

Въпреки, че е адаптиран по сценарии на военен журналист (професия, която изключително много уважавам), на мен филма изобщо не ми хареса.

ПАПАРАЦО

Teenage Paparazzo

САЩ, 2010 г., 91 мин., документален

Реж. Ейдриан Грение

С Остин Висчедик, Мат Деймън, Упи Голдбърг, Парис Хилтън, Мартин Ландау

"Папарацо" описва истинската история на отношенията между 14-годишен папарак (Остин Висчедик) и Ейдриан Грение – звездата от сериала на HBO “Антураж”. Вдъхновен от случайна среща с Висчедик една вечер, Грение (който вече се е изявявал като режисьор на документалния филм “Изстрел в мрака”) решава за разнообразие да обърне камерите към папараците и да се опита да документира преувеличения свят на известността.

ПЕТРОЛ

Crude

САЩ, 105 мин., документален

Реж. Джо Бърлинджър

Със Стинг, Труди Стайлър, Пабло Фахардо, Луис Янса

"Петрол" е поглед отвътре към скандалното дело за 27 милиарда долара “Амазонския Чернобил” и е реална съдебна драма с висок залог, която се разиграва на фона на движението за опазване на околната среда, глобалната политика, активизма на знаменитости, защитата на човешките права, медиите, мощта на многонационалните корпорации и бързо изчезващите местни култури.

Най-добър документален филм на годината – National Board of Review

Наградата за международен „Зелен филм”– Cinema for Peace

Най-добър международен документален филм – One World Media Awards

И още над 20 награди от престижни фестивали

Филма го гледах преди 2 седмици - доста интересно попадение от документалната филмова индустрия. Препоръчвам!

ПИАНО БЛУС

Piano Blues

САЩ, 2003, 85 мин., документален

Реж. Клинт Истууд

С Рей Чарлс, Доктор Джон, Пайнтоп Пъркинс, Джей Макшон, Дейв Брубек

Режисьорът и пианист Клинт Истууд (“Пусни ми “Мисти”, “Бърд”, “Непростимо”) изследва вечната си страст към пиано блуса, използвайки безценни редки исторически кадри, както и интервюта и изпълнения на такива живи легенди като Пайнтоп Пъркинс и Джей Макшон, а също и на Дейв Брубек и Марша Бол.

Хм, досега не съм попадала на документален филм от Клинт Истууд, но този изглежда доста обещаващ!

ПОЛОВА СРЯДА

Humpday

САЩ, 2009, 94 мин., комедия

Реж. Лин Шелтън

Сценарий: Лин Шелтън

С Марк Дуплас, Алисия Делмор, Джошуа Леонард, Лин Шелтън

Изминали са 10 години, откакто Бен (Дуплас) и Андрю (Леонард) са били лошите момчета в кампуса на колежа. Бен се е установил, намерил си е работа, съпруга и дом. Андрю е поел по съвсем различния път на скитащ художник, който кръстосва глобуса от Чиапас до Камбоджа. Когато Андрю се появява без предизвестие на прага на Бен, двамата бързо си припомнят някогашното мачовско перчене. Късно през нощта, по време на диво парти, двамата се оказват впримчени в предизвикателство: да участват заедно в конкурс за порно актьори аматьори...

Наградата „Джон Касавитис” на Independent Spirit Awards 2010

Специалната награда на журито за независим дух - „Сънданс” 2009

Номинация за Голямата награда на журито - „Сънданс” 2009

Награди за най-добър актьор (Марк Дюплас и Джошуа Ленърд) и за най-добър режисьор на Международния филмов фестивал в Хихон 2009

ПУСТИНЯТА НА ЗАБРАНЕНОТО ИЗКУСТВО

The Desert of Forbidden Art

САЩ/Русия/Узбекистан, 2010 г., 80 мин., документален

Реж. Чавдар Георгиев, Аманда Поуп

Текст зад кадър Едуард Аснър, Сали Фийлд, Бен Кингсли

Как оцелява изкуството във време на потисничество? В годините на съветската власт художниците, които остават верни на вижданията си, биват екзекутирани, изпращани в лудници или в лагери.

Тяхната трагедия вдъхновява младия Игор Савитски. Той уж купува одобрено от държавата изкуство, но вместо това дръзко спасява 40 000 творби на забранени колеги художници и създава музей в узбекистанската пустиня, далеч от зоркия поглед на КГБ...

Златен орел Cine 2010 г.

Международен филмов фестивал Палм бийч, САЩ, 2010 г. – Най-добър документален филм

Филмов фестивал Прескот, САЩ, 2010 г. - Най-добър документален филм

Нямам търпение да ми падне в ръчичките това филмче!

ПЪТЕШЕСТВИЕ С МАРТИН СКОРСЕЗЕ ПРЕЗ АМЕРИКАНСКОТО КИНО

A Personal Journey with Martin Scorsese trough the American Movies

САЩ, 1995 г., 225 мин., документален

Реж. Мартин Скорсезе, Майкъл Хенри Уилсън

С участието на: Мартин Скорсезе, Катрин Бигълоу, Франсис Форд Копола, Били Уайлдър

Мартин Скорсезе, може би най-запаленият киноман от всички велики режисьори, е създал майсторски разказ за най-голямата и най-силна киноиндустрия в света, а страстта му към киното и неговата история го превръща в увлекателен разказвач. Със своите близо 4 часа филмът е съкровищница от откъси, всички представени в оригиналния си екранен формат.

Трябва да сте в подобаващо настроение и състояние на съзнанието, готово да поеме години на кино еволюция. Скорсезе ми е един от топ 5 любимите режисьори и от самите му филми, струят познание на кино историята. Също препоръчвам!

ПЪТИ ХИЛ

Putty Hill

САЩ, 2010 г., 85 мин., драма

Режи. Матю Портърфийлд

С Кори Рей, Дъстин Рей, Джеймс Сийбор, Зои Ванс

Млад мъж умира от свръхдоза хероин в изоставена къща в Балтимор. В навечерието на погребението му близки и приятели се събират, за да почетат живота му. Техните спомени рисуват портрет на едно несигурно общество, изкривено от бедността, градския живот и пропастта между поколенията, обединено от търсенето на нова американска мечта.

САЙРЪС

Cyrus

САЩ/Великобритания, 2010 г., 91 мин., комедия/драма

Реж. Джей Дуплас, Марк Дуплас

С Джон К. Райли; Джона Хил; Мариса Томей; Катрин Кийнър; Мат Уолш

Социалният живот на Джон е в пълен застой, бившата му жена е пред втори брак, но омерзеният от съдбата си разведен мъж, Джон, най-после среща жената на своите мечти, само за да открие, че има друг мъж в живота й – нейният син.

САМОУБИЙЦИ: ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ

Wristcutters: A Love Story

САЩ/Великобритания, 2006 г., 88 мин., драма/фентъзи

Реж. Горан Джукич

С Патрик Фюджит, Ейбрахам Бенруби, Лесли Биб, Том Уейтс

Симпатичният, въпреки склонността си към депресия, младеж Зия (Патрик Фюджит) прерязва вените си, само за да разбере, че болката от живота не свършва с настъпването на смъртта. Попаднал в мрачен метафизичен свят, населен изцяло със самоубийци, лутащи се в търсене на радостите, убягнали им във физическия свят, Зия научава, че любимата му е сред наскоро пристигналите в печалната страна на мъртвите...

Sundance Film Festival 2006 – Номинация за Голямата награда на журито

Independent Spirit Award 2007 – Номинация за най-добър игрален дебют и за най-добър пръв сценарий

Ashland Independent Film Festival 2007 – Наградата на публиката

Gen Art Film Festival 2006 – Най-добър игрален филм

Motovun Film Festival 2006 – Наградата на публиката; Пропелер

Philadelphia Film Festival 2006 – Най-добър режисьорски дебют; Награда на журито за най-добър дебют

Seattle International Film Festival 2006 – Златна совалка за най-добър режисьор

Wisconsin Film Festival 2007 – Наградата на публиката за Best Narrative Film

СЕПТЕМВРИЙСКИЯТ БРОЙ

The September Issue

САЩ, 2009 г., 90 мин., документален

Реж. Р. Дж. Кътлър

С участието на: Ана Уинтур, Грейс Кодингтън, Жан-Пол Готие, Хилари Рода, Андре Леон Тали, Исабел Толедо, Чарлс Таунсенд

Ана Уинтур, легендарната главна редакторка на „Вог” от 20 години, е най-влиятелната и противоречива фигура в света на модата. Скрита зад прическата „боб” и слънчевите очила, които са нейната запазена марка, Ана не е позволявала на никого да рови зад кулисите на списанието й. Досега. Със своя безпрецедентен достъп, новият филм на Кътлър „Септемврийският брой” постига в модата онова, което филмът му The War Room направи в политиката – завежда ни в един свят, който само си мислим, че познаваме.

Наградата за операторско майсторство в категорията за документални филми на „Сънденс” 2009

Номинация на Голямата награда на журито за документален филм на „Сънденс” 2009

Не е задължително да се интересувате от мода, да сте чели Vogue (е, може би няма да е зле да знаете, че списанието е най-скъпото издание в печатната медия + септемврийския брой е с теглото на новородено). Лично аз тая интерес и към двете - и модата и печатната медия, за това и филмчето доста ми хареса. Де що съм знаела, че в американския Vogue, редом с Ана Уинтур, работят цяла камара професионалисти, филма определено ме изненада приятно.

СЕРИОЗЕН ЧОВЕК

A Serious Man

САЩ, 2009 г., 105 мин., драма/комедия

Реж. Итън Коен, Джоел Коен

С Майкъл Стълбърг, Ричард Кайнд, Фред Меламед, Сери Леник

Годината е 1967 и Лари Гопник, професор по физика в тих университет в Средния Запад, току-що е бил информиран от съпругата си Джудит (Сери Леник), че тя го напуска. Влюбила се е в един от неговите по-впечатляващи познати – Сай Ейбълман (Фред Меламед), който й изглежда по-надежден от безхарактерния Лари. Негодният за работа брат на Лари, Артър (Ричард Кайнд), спи на дивана, синът му Дани (Аарон Улф) има проблеми с дисциплината и бяга от еврейското училище, а дъщеря му Сара (Джесика Макменъс) краде пари от портфейла му и спестява за пластична операция на носа си.

Номинации за Оскар 2010:

Най-добър филм – Джоел Коен, Итън Коен; Най-добър оригинален сценарий - Джоел Коен, Итън Коен

Номинация за Златен глобус 2010:

Най-добро актьорско изпълнение в игрален филм – мюзикъл или комедия – Майкъл Стълбърг

Филма е доста забавен, но забавен в стил братя Коен Няма да си загубите времето, нито ще ви е яд за парите.

СТРЪКЧЕТА ТРЕВА

Leaves of Grass

САЩ, 2009 г., 104 мин., криминална комедия/ драма

Реж. Тим Блейк Нелсън

С Едуард Нортън, Ричард Драйфус, Сюзан Сарандън, Мелани Лински

Когато Бил Кинкейд, професор по класическа литература в университет от Бръшляновата лига, научава за убийството на своя отчужден брат близнак Брейди (и двете роли се изпълняват от двукратно номинирания за “Оскар” Едуард Нортън) при осуетила се сделка за марихуана, той напуска североизточния академичен свят и отпътува за родния си щат Оклахома. Когато пристига, установява, че новините за смъртта на брат му са силно преувеличени, и скоро се оплита в опасния непредсказуем свят на търговията с наркотици в затънтения Югозапад.

Хмм. Смесени чувства. Филма има притенции за комедия и драма. Но не е нито едно от двете. Като цяло изобщо не ми хареса и единствената причина, поради която го гледах беше Нортън. Независимо в какви уникални бози се снима последно време, добрия актьор си остава добър.

Официален сайт на фестивала

[Last roman]

Филм който гледах вчера и който много ме изкефи, тъй като не приличаше на нищо, което бях гледал досега:

А и саундтракът е много добър.

Редактирано Ноември 1, 2010 от Last roman

[AciDBurn]

Мда, Кристофър Нолън е изключително иновационен във филмите си, а този е просто черешката на творчеството му засега.

Филма е абсолютно изпипан до последният детайл. Zimmer е направил и страхотен саудтрак (тази песен, която си линкнал + Radical notion са ми любимите), а актьорския състав е просто без коментар - хвани едния, удари другия. Аз лично много се зарадван на присъствието на Килиън Мърфи, които добре го раздаваше на арогантно копеле + Марион Котияр и моя любимец - Майкъл Кейн (нищо, че се появи за има-няма 10 минути, но ролята му беше много важна, особено ако се впусне човек да се опита да разбере, какво по дяволите стана ).

[Last roman]

Да, определено сложен и многопластов филм, заплетен като сън в съня, в съня... и пак в съня.

[AciDBurn]

Да, определено сложен и многопластов филм, заплетен като сън в съня, в съня... и пак в съня.

Главоблъсканица си е филмчето.

Аз след като го гледах си играх да го разнищя - стигнах до някакви изводи, сама за себе си (споделям ги, ама тези, които не са гледали филма, да не се занимават да го четат).

[Last roman]

Главоблъсканица си е филмчето.

Аз след като го гледах си играх да го разнищя - стигнах до някакви изводи, сама за себе си (споделям ги, ама тези, които не са гледали филма, да не се занимават да го четат).

Ааа, много добро предположение. И аз се чудех и се маех в края как Коб изведнъж толкова бързо се издърпа от третата степен на сънуване.

Обаче имам възражение - пумпала. На два-три пъти във филма Коб пуска тотема си да се върти, за да провери, дали не сънува. Така че филмът по тази логика не би трябвало да е непрекъснат негов сън, а преливане от будно състояние в сън и обратно. За да се стигне до крайната сцена, от която връщане няма.

[AciDBurn]

Ааа, много добро предположение. И аз се чудех и се маех в края как Коб изведнъж толкова бързо се издърпа от третата степен на сънуване.

Обаче имам възражение - пумпала. На два-три пъти във филма Коб пуска тотема си да се върти, за да провери, дали не сънува. Така че филмът по тази логика не би трябвало да е непрекъснат негов сън, а преливане от будно състояние в сън и обратно. За да се стигне до крайната сцена, от която връщане няма.

Да, но пумпалът не е негов тотем (реално погледнато) - бил е на жена му.

Нали се сещаш, когато Артър обясняваше на Ариадне, колко е важен тотема и как не й даде да докосне неговия, защото всеки личен тотем трябва да си е уникален за индивида.

[Last roman]

Да, но пумпалът не е негов тотем (реално погледнато) - бил е на жена му.

Нали се сещаш, когато Артър обясняваше на Ариадне, колко е важен тотема и как не й даде да докосне неговия, защото всеки личен тотем трябва да си е уникален за индивида.

Мдам, значи и тотемът е въображаем. Е, тогава нещата съвсем се накъдрят.

[glishev]

Един от най-смехотворните, бутафорни и нескопосани исторически филми, който съм виждал някога, е "The Pagan Queen"/"Кралицата на езичниците". Чешко филмче, изиграно на английски (с много смешен централноевропейски акцент), съвсем ново. Фабулата е животът на легендарната княгиня или кралица Либуше (който е чел "Чешки предания" от малката бяла поредица на "Панорама", ще се сети за историйката с добрата и мъдра владетелка, която няма много общо с кинаджийската изцепка, на която се нахаках). Пълен кич. Всички във филма са красиви, млади, не особено принципни или логични в действията си. Има лошковци-авари, които приличат на татари. Има двама безмислени "съветници". Има я, разбира се, русичката, хубавка и невероятно еманципирана княгиня. Цари някакъв хуманен матриархат начело с мъдри, справедливи, нелошо изглеждащи моми-чехкинчета, които не щат да се омъжват, а народът им ги обожава. Мирна западнославянска идилия. Ако полският "Старинно предание" е на положителния край на скалата за приятно историческо филмче, то чешкият "Кралицата на езичниците" е на отрицателния.

"За да победим аварите, имаме нужда от армия.

Женската ми проницателност ми го подсказва."

Това е дословно цитирана гениална реплика от филма. В сравнение с подобен кич разни недоразумения като "Центурион", новият "Александр Невский", "Valhalla Rising" или дори "Патфайндър" започват да изглеждат направо кадърни (макар че "Патфайндър" е потресаващо глупав). Да не говоря за сълзливо патетичната музика.

Все пак, филмчето поне е заснето красиво, личи му, че е евтино и без никакви консултации, на почти любителско ниво, чехкинчето в главната роля наистина е очарователно и озвучаването е добро. Което го прави по-приятно за гледане от жалки нашенски провали като "Хан Аспарух", "Сватбите на Йоан-Асен" (хубава книга, но адски лош филм), "Ивайло", "Калоян" ("Сир, аз съм гладен, сир") или "Часът на владетелите".

Патосът е нюейджърски, антиисторичен, неопаганистки и лееекинко, така нали небрежно феминистки, че даже и с намек за правата на сексуалните малцинства Ако беше анимационно филмче или комикс, щях да му се кефя. Или ако си беше откровена фентъзи-приказка като любимия ми италиански детски филм "Принцеса Фантагиро". И не, не казвам, че е лош, защото е нюейджърски и феминистки. А защото е антиисторичен. Това е някаква утопия, която дори не е прикрита зад удобния параван на приказното. Уж божем исторически филм по легенда, а всъщност нещо без форма. Донякъде е забавно колко много политкоректни и фантастични клишета могат да се набутат в wannabe-исторически филм. Може да се гледа главно с чувство за хумор и на места - с одобрение към някой и друг приятен момент. Към края става по-добър, при все че като цяло е доста нелеп.

Все пак има и приятни неща вътре - като пророчествата на Либуше и хубавата опозиция между трите сестри от княжеска кръв и селянина, ядящ хляба си не върху маса, а върху желязна наковалня. Такива детайли биха накарали и Робърт Грейвз да се зарадва, а и на мен ми харесват. Внушението не е чак толкова плоско като в "Мъглите на Авалон", да речем. Това е останало във филма от легендата, разбира се.

[КГ125]

Хе, "Старинни чешки предания" на Алоис Ирасек.... Малиии, колко отдавна беше :)

А инак - надявам се тозии филм съзнателно да е направен на такава пародия, тъй добре разказан впрочем по-горе ))

[Doris]

"Сватбите на Йоан-Асен" (хубава книга, но адски лош филм)

Наскоро го даваха по телевизията. В битката при Клокотница имаше един епизод, в който византийците направиха "костенурка", а българите ги обстрелваха с някакво съоръжение, приличащо на ваза, от което изхвърчаха запалени колове. Възможно ли е наистина да са използвали такова нещо?

[Б.Богданов]

Наскоро го даваха по телевизията. В битката при Клокотница имаше един епизод, в който византийците направиха "костенурка", а българите ги обстрелваха с някакво съоръжение, приличащо на ваза, от което изхвърчаха запалени колове. Възможно ли е наистина да са използвали такова нещо?

Най-близо до показаните във филма оръжия съм виждал в един гръцки музей. Там има реплики на ръчни огнехвъргачки.

Но това чудо на техника, заснето във филма... аз лично не съм чувал да има. А и изглеждаше доста неефективно.

[glishev]

"Сватбите..." е нещо като учебник за това как не се прави филм.

[Doris]

Обаче е възможно да е първият филм, в който са пресъздадени първите европейски оръдия в действие :

[glishev]

Да, възможно е

[КГ125]

"Сватбите..." е нещо като учебник за това как не се прави филм.

Съгласен съм. Макар режисьорът да е сериозен, толкова превземки накуп съм виждал само в претенциозните западни модернизми. Всъщност филмът е добре направен, но естетиката му е крайно неприемлива.