ИЗВЪНЗЕМИЕТО

[BG-Science]

ИЗВЪНЗЕМИЕТО

Изпълнявайки завета на Константин Циолковски, човечеството няма да остане да обитава своята люлка, Земята, а постепенно ще овладее и насели цялата Слънчева система. За изпълнението на тази задача вероятно ще му е необходим целият XXI век. Но несъмнено космическата експанзия на хората ще започне (тя вече е започнала!) с пространството около нашата планета, с Извънземието. Това е естествено не само защото то е най-близо, най-достъпно, но и защото овладяването му може да донесе полза на човечеството.

Този процес, започнал почти едновременно с космическата ера, вероятно ще бъде завършен още през първата половина на XXI век. Тази нова «територия», зоната на изкуствените спътници, се простира от около 200 до няколкостотин хиляди километра. Тя ще бъде изпълнена с най-различни спътници (там вече има хиляди) — автоматично действащи и обитавани от хора, — кръжащи около Земята на различни нива.

Кои са тези качества на Извънземието, които ще привлекат хората да го овладеят и населят и ще го превърнат задълго в най-важната космическа база на човечеството?

В околоземното пространство цари практически абсолютен вакуум, там температурата се приближава до абсолютната нула и всички космически лъчи се намират в естествения им вид, неизменени от земната атмосфера. Затова една значителна част от многобройните изкуствени спътници ще служат на науката като наблюдателни станции и експериментални бази.

Както е известно, земната атмосфера е най-големият враг на астрономите — тя пропуска постъпващата от Космоса лъчева и корпускуларна информация само през няколко тесни «прозореца», и то с немалки изкривявания и смущения. А обсерваториите, монтирани в Извънземието, ще улавят цялата космическа информация в автентичния й вид и така ще обогатяват неимоверно науката с познания за Вселената, за физичните н химичните процеси, които протичат по небесните тела и в междузвездното пространство.

Дълбокият вакуум, редките температурни разлики между огряваната от Слънцето страна и тази, намираща се в сянка, и особено безтегловността ще станат основа на някои невъзможни на земната повърхност космически технологии (в химията и физиката, ботаниката, зоотехниката). В Извънземието могат да бъдат изведени стотици спътници, които непрекъснато да се огряват от Слънцето. Техните леки панели, проснали се на много декари площ, ще преобразуват слънчевата енергия в електричество. В този енергетичен океан не само всички изкуствени спътници ще бъдат богато снабдявани с енергия, но ще остава и за «износ» на Земята.

Една от главните задачи на изкуствените спътници на Земята ще бъде комуникационната. Чрез три стационарни спътника, намиращи се през 120° на височина 36 000 км над екватора, може да се обхване практически цялата повърхност на земното кълбо. Това означава, че тези спътници ще обезпечават връзките между всички пунктове — за видеотелефоните, за всички радио и телевизионни програми, за получаване на всякакъв вид информация по всички единно свързани информационни центрове на човечеството.

Освен комуникационната си роля изкуствените спътници ще наблюдават и цялата земна повърхност — било във видимата светлина, било в инфрачервения спектър, било радиосигналите за бедствие или някакви други събития. Тези наблюдения несъмнено ще служат преди всичко на метеорологичните прогнози, на селското стопанство, риболовството, но те ще информират съответните служби и за всяко нормално или извънредно събитие на Земята. Така ще бъдат наблюдавани всевъзможни явления на земната повърхност — от горските пожари до положението на самотната яхта в океана и състоянието на отделния турист в планината.

Система от изкуствени спътници в Извънземието ще играе ролята на космодрум и на трамплин за далечни полети. Два фактора благоприятствуват тази функция. Първо, че изкуствените спътници на Земята в зависимост от височината на своята орбита се движат със скорости от порядъка на 8—10 км/сек и ако се излита от тях, само няколко километра в секундата допълнително ускорение е достатъчно, за да се достигне Луната и дори планетите. И второ, докато различните конструкции на корабите — космопланите, излитащи от и кацащи на Земята, пресичащи нейната атмосфера, трябва да имат много яки конструкции и аеродинамична форма, то планетолетите — междупланетните кораби, обслужващи далечните между-планетни линии, движещи се само в състояние на безтегловност и във вакуум, могат да бъдат леки, ажурни конструкции с произволна форма.

Само преди 60—70 години да летиш със самолет е било героизъм, достъпен за избрани смелчаци, а да прекосиш океана с аероплан — чутовен подвиг. Ние имаме всички основания да екстраполираме тази възможност и да допуснем, че след нови 60—70 години (ако ли не и по-рано), през първата половина на XXI век космическите полети ще станат достъпни за всички хора.

Като се основаваме на идеята, че цел на всички начинания на човечеството през третото хилядолетие ще бъдат добруването и щастието на хората, то освен за нуждите на науката, техниката и икономиката, на съобщението и транспорта в Извънземието ще бъде отделено достатъчно място и за радостта на хората. Там ще бъдат построени най-големите, най-сигурните и най-комфортните изкуствени спътници на Земята, специално предназначени за отдих и увеселения. Да кажем, нещо като съвременните санаториуми, курортни хотели, спортни и туристически бази. Земните жители (от деца до старци) ще ги посещават, за да се любуват на Вселената «отблизо» и за да изживяват необикновени усещания.

Така Космосът, първоначално най-близкият, а по-нататък все по-далечният, докато стигнем и до звездите, ще се превръща в арена на едно от най-човешките качества, култивирано през хилядите, през милионите години на еволюцията — арена на смелостта и героизма, на стремежа към опасни приключения. В този смисъл Извънземието и особено далечният Космос ще играе ролята на клапана, през който поривите на човешкия героизъм ще намират отдушник.