Вероучение в училище

[DendroaspisP]

... Разбира се, стига този предмет да не се превръща в религиозна пропаганда. Ако ще идват свещеници и/или ще карат децата да ходят на сила на църква, то тогава - зарежи...

Ако преподавателите са свещеници и ако ще се пишат оценки, дали ще има някакви ясни указания оценката за какво ще се слага - за доказана вяра или за познаване на материята? И как ще бъде оценено едно дете, което знае добре материята, но използва това знание, за да обоснове примерно своя атеизъм? Няма ли свещеникът да се окаже в този случай пред морална дилема? Абе има много важни моменти, които май изобщо не са помислени с тази идея.

[КГ125]

Религиозността не може да се сравнява с обучението по музика. Защото религиозността засяга други неща, въздейства пряко върху психиката и емоционалността, върху начина на възприемане на света. Религиозността не трябва да има място в преподаването. А и самото преподаване предполага известна доза "натрапване" - т.е. един материал за да се усвоява, за да има успеваемост по него, трябва и натиск. Учителите карат децата да учат, налагат им домашни, изпитват ги. Всичко това е натиск. Натиск има винаги, когато детето няма особен интерес или склонност към предмета, или просто защото е дете и се разсейва или го мързи. Но склонността или интересът към религиозността едва ли трябва да се откриват в даскалото.

Алиенизация на малките религии става само когато тези религия или традиции не се поддържат в самите общества, техни носители. Държавата роля и не би следвало да има, извън подкрепа за поддържане на архитектурни паметници да речем и отразяване и популяризиране на традиционни събития.

Опознаване на другите религии и култура, ерго съхраняването им и възпитаването на толерантност, става когато децата се запознават с тях, по възможност в по-интригуващ, недидактичен и забавен контекст. Да се водят на посещения в храмове, да се посещават служби, да се анализират ритуали и символи, по повод големи религиозни празници на всяка религия да се показват нагледно традициите. Но не и като свещеници или други духовни лица им обясняват, че господ съществува, че съди и че да си вярващ е особено важно. /Че трябва човек да е добър към другите и да не прави на тях онова, което не иска да му бъде сторено на него - да. Но едно общество като нашето едва ли ще си попълни дефицита на добрина и лична отговорност само с едното вероучение, когато всеки ден виждаме какво става по домовете за сираци, с жестокостта към животни или по пътищата./

За мен точно тази оценъчност е недопустима, защото касае нещо строго субективно и защото не съм убедена, че ще има коректив за нея. И колкото повече мисля, толкова повече стигам до извода, че последното нещо, което се отчита, е интересът и ползите за децата. Говори се за съхраняване на националната памет и традиции, за чувството на историчност, за повишаване на морала и търпимостта в обществото, за какво ли не. Това за мен е реакция на политическа немощ от някакъв вид, а не зряла грижа за бъдещите членове на обществото. И се сещам са речите на Буш и постоянното му призоваване на бог и на християнските ценности.

Разумно. Но от друга страна, те и приказките на Андерсен са фантастични, а какви неща възпитават. В израстването си личността трябва да мине според мен през това, да възприеме тази символика и дълбокият й етичен заряд, да осъзнае традицията си. И после вече да осмисли, в резултат пък на модерното образование, мястото в обществото. Така би било много по-добре, отколкото ако го няма.

Защото погледнато конкретно, всички участ своята религия/традиция в България, само българчетата - не....

Да, в часа по вероучение ще му разкажат основите на християнството. Да, би трябвало друг внимателно да му обясни, че това е традиция от 2000 г. и че обществото е извървяло историческия си път, че от 300 години цъфти градинаната на разума и знанието, че науката стига все по-далеч, но.. и че в основатана европейската цивилизация стоят християнството, ренесанса и римската държавност, например.

Може да е сложно, но е правилно.

Естествено, много е важно да се набляга на образователния, а не на конфесионалния момент. За последния следва да си важат всички закони и принципи на светската държава.

[Kuna]

Неслучайно в държави с развито гражданско общество и правов ред възпитанието на децата се прави много внимателно, с прости и достъпни средства. Не се усложнява, не се залага твърде много на алегоричното и пр. Имам конкретно предвид една Великобритания, но има много други примери. Страхотни програми за обучаване на децата в истински ценности, лична сигурност и толерантност, особено в условията на много култури. Всичко това се прави успешно и ефективно, без религиозно образование. Усложняването, липсата на здравословен прагматизъм и гъвкавост и недостатъчното оценяване на императивите на съвременния свят са си наш културно-интелектуален специалитет, както на макросоциално ниво, простете за израза, така и на ниво ако щете отделен човек. Заради това много от областите на живота, в това число възпитанието на децата, са фатални и безнадеждно отживели.

Съгласна съм, че доста от нещата, които споменаваш, трябва да се преподават, несъмнено. В часовете по история. И на подходящата възраст. Явно имаме съгласие по това всички.

[Doris]

......

Лошото в случая , че методите на атеизма успяха да победят в условията на българската действителност и днес се виждат резултатите от него. Този либерален обскурантивизъм е така избуял в душите на хората , че всякакъв глас на рикащ в пустинята е безпомощен .

.....

Не е причината в годините на атеизъм, а в годините на "преход", когато българското духовенство използва свободата си за да изпадне в разкол и безкрайни борби за имущества и пари.

[mitaca]

Да, в часа по вероучение ще му разкажат основите на християнството. Да, би трябвало друг внимателно да му обясни, че това е традиция от 2000 г. и че обществото е извървяло историческия си път, че от 300 години цъфти градинаната на разума и знанието, че науката стига все по-далеч, но.. и че в основатана европейската цивилизация стоят християнството, ренесанса и римската държавност, например.

Колкото повече чета толкоз повече се убеждавам, че е не само неправилно, а и вредно.

Направо ще си е като О-ви на комунизма. Християнството не е единно даже и сега (католиците, протестантите как ще бъдат показани? Да не говорим за арианство, несторианство, ами павликяни, богомили или други?). Няма и да стане скоро. Традициите са ни доста езически и това може да се види на всяка Задушница.

По отношение на Ренесанса и римската д-ност, християнството е в остър конфликт. То руши римската д-ност, а с отслабването на мъртвата хватка на християнството се ражда Ренесанса, който пък руши самото християнство. Училището разбира се е призвано не само да учи, а и да възпитава, но и да насажда инвариантност, Православието пък напротив не търпи инвариантността, както и католицизма. Както и комунизма. Затова го оприличих. А има и нещо друго. Както едно време преподавателите по Обществознание (т.е. о-во на комунизма и как всичко друго е лошо ) ни обясняваха колко е хубав строя, а ние учениците виждахме че това е една голяма и опашата лъжа, така и сега поповете (или преподавателите по вероучение) ще изпаднат в същата, че и по-смешна ситуация.

[glishev]

Чудесно, нека тогава улицата да възпитава учениците. Родителите бездруго често не искат.

[mitaca]

Чудесно, нека тогава улицата да възпитава учениците. Родителите бездруго често не искат.

Родителите са задължени и искат, но често не могат. Всъщност, не че не могат, но искат повече. Не пишем за безотговорни родители нали? А възпитанието на "улицата" е много полезно, ако се съчетае с домашното, семейното, не само на родителите. Детето се ражда обгрижва се и първите му впечатления са родителите и фамилията. После детската и училището. И тогаз идва УЛИЦАТА! Ако "са дадени" правилните насоки - нЕма страшно. Напротив полезно е . Деца "цветя" расли в саксия не се справят и имат проблеми. За вероученито това ли са ти доводите? Очаквах повече наистина. Кат например "КАК" и "КОЙ" и най-важния въпрос "ЗАЩО"?

[glishev]

Виж, изписал съм фермани по тоя въпрос. Мога да ги препостна тук, но това е от темите, по които никак не съм безпристрастен и не ми се влиза в препирни.

[mitaca]

Дай ги на Л.С. отворен съм и не желая препирни.

[ISTORIK]

Glishev, препостни ги тук писанията си, нека ги прочетем...

[DendroaspisP]

Glishev, препостни ги тук писанията си, нека ги прочетем...

Подкрепям искането по-горе...

[glishev]

С удоволствие тогава. Това са отговори по същата тема в разговора за вероучението от форумите "Православие" и "Християнство" на DIR.bg.

Образование и религия

Идеята е децата да изучават всяко традиционната религия за своята среда. Ако в дадено даскало има мюсюлманчета, православни хлапета, евангелистчета, армено-грегорианчета, католичета, юдаистчета и атеистчета, нищо не пречи за всяка група да има правоспособен преподавател. За атеистчетата според както бъде измислено - часове по "Морал", по история на религиите, още малко футбол или биология: според решението на училището. Това би показало, че културата на всяка група в страната е добре представена от държавата и няма да направи самото училище религиозно.

Отделно от това е добре да има и нещо като часове по гражданско възпитание: основи на конституцията, основи на европейското право, институции на българската държава, основни права и задължения на гражданите - такива неща. Малко по-малко тригонометрия в гимназията, малко по-малко литература в прогимназията и хлапетата биха се чувствали отлично.

Вместо да слушат уроци за обществено значими неща като морал, законност и религия, децата скучаят над "какво е искал да каже поетът" и "синус, косинус, тангенс и котангенс", които неща действително не са им нужни.

Отделно в часовете по литература и по история не се пишат есета, няма отворени събеседвания и не се дават задачи за преценка на извори, а се зубрят клишета и заклинания. послезащо хлапетата не умеят да се изразяват, стоят си неграмотни, плашат се от писане и четене, намразват литературата и остават с криви представи за историята. Часовете по биология, физика и химия са малко по-добре като материал, но там пък почти няма опити.

Да не говорим колко порочна е системата за прием в университетите, що се отнася до литература и история. Изпитът е мандарински: зубриш, пишеш. Мисъл никаква. Дори и да се вкара нововъведение в гимназиалните учебници, университетите не се съобразяват с това.

Образованието и системата за приемане във ВУЗ-ове трябва да се изменят сериозно. Трябва да има много повече открити беседи с учениците, по-разнообразен, но леко поднесен материал, облекчена общообразователна програма по математика, по-равномерно поднесена и по-насочена към живи автори програма към български и литература, да се вкара малко астрономия към физиката и математиката, да се позволява на учениците да пишат доклади като ползват източници от Интернет, но да им се обяснява как да го правят добре и, разбира се, да има часове като Религия (с групи по убеждения - кой на каквото се е записал), Гражданско образование и Морал. И да не се забравя физическото, разбира се.

Особено както часовете по философия и училищните клубове по дебати са почти единствените места, където учениците могат да се понаучат на малко реторика, часовете по религия могат да им предоставят нужния материал за интересни диспути.

Някога в кварталното училище в Бирмингам Толкин е трябвало да произнесе реч на латински от името на готски пратеник пред римския Сенат. Квартално училище, подчертавам, а не Итън. Представете си сега как наши ученици в клуб по дебати трябва да защитават гледната точка на православието и исляма от името на Мануил ІІ и на турския му опонент. Ще научат хем нещо за папа Бенедикт и съвременния ислям, хем нещо по история, хем нещо за двете религии, хем нещо за реториката. От часовете по Религия учениците само могат да спечелят - ако в хубави дни учителят ги заведе съответно до "Света София", до Баня баши джамеси или до католическия "Свети Йосиф".

Колкото до часовете по музика и изобразително изкуство, хайде да не навлизам в детайли, че там резилът на образователната ни система е невероятен.

Децата бездруго имат доста тежък материал, поднасян зле и по закостенял начин, който те просто не могат да усвоят, нито да харесат (цяло чудо е, че не всички намразват литературата, но пак са повечето), а и никак не им е нужен на излизане от училище. Както казва Ксенофонт, младите перси се учат само на езда, стрелба с лък и да не лъжат. Нещо подобно е нужно и у нас и дебатът около часовете по Религия е част от това.

Колкото до литийното шествие - ами това си е част от гражданското общество. няма законна кауза, за която да не може да се демонстрира на улицата. Щом може да се направи концерт в защита, да речем, на Иракли и екологичната идея, значи може да се провеждат и литийни шествия полза на религиозното образование.

Вече работа на държавата е да определи кои религиозни общности имат правото да бъдат представени в такива часове. Има си закони, Дирекция по вероизповеданията и прочие. А ако държавата и служителите на всички регистрирани вероизповедания у нас си сътрудничат, няма да се получи сливане на Църквата и държавата, защото няма да е сливане с конкретна религиозна общност, а равноправна работа с всички.

Така държавата би била по-ангажирана с интересите на гражданите си от всички регистрирани вероизповедания.

Вероучение за християни и мюсюлмани

Дори аз нямам проблем със сътрудничеството между Мюфтийството и БПЦ. Българските мохамедани са особен случай на нормални хора, така че е страхотно, дето са намерили общ език с Църквата по такъв принципен въпрос.

Питай мен - аз имам откровено отвратително отношение към исляма по принцип и много търпимо - към българския ислям в частност.

Вярно е. Образованието ни в момента е не между два, а между три-четири стола и в него не се влагат нито дълготрайни замисли, нито пари. А без пари просто нищо не става на тоя свят.

И само едното голо вероучение нищо не би оправило, даже може вместо да изпише вежди - да извади очи. Но като има дебат, това е добър повод да се извади пак старата паноплия и да се говори за всички проблеми.

На едно се радвам - Синодът и мюфтийството са на един акъл. Това показва, че им пука и че въпреки всичко са български институции.

Свобода на избора - не и за непълнолетни

Е, то просто няма как непълнолетно лице да се радва на пълна свобода на избора. Повечето деца нямат против да се учат от родителите си на разни такива фундаментални неща. Някои имат против, но е неизбежно семейството да им се налага поне до 15-16-годишна възраст. Има семейства, където детето иска музикално училище, а майката настоява за Немската езикова. Няма как държавата да се меси в тези отношения там, където няма насилие. Така че ако православно или мюсюлманско семейство поиска детето им да посещава часовете по вероучение, то най-вероятно ще го посещава. И това няма да е проблем на законодателното тяло, което е разрешило религиозни часове, а на самия индивид. Не трябва и да надценяваме свободолюбието, както и рационализма на децата. Тези неща се възпитават с годините. Иначе и аз ненавиждах часа по математика, но нямаше как - учех я.

Няма общоприети ценности, за съжаление. Има милиони хора в България, на които им е абсолютно все тая за каквито и да е ценности - екологични, морални, верски, политически... такива хора на какво ще научат децата си? Дори само заради ей такива деца от семейства, където никой никого на нищо не учи, пак трябва да има какво ли не в училище: религия, морал, гражданско възпитание, кръжоци, клубове... Защото иначе се получава неприятната закономерност: у дома е тъпо, в даскало е тъпо и улицата превзема детето -чатове и срещи с възрастни господа, чалготеки, ганджа...

Преди две години освен редовните часове по английски бях започнал да водя извънкласен курс по история на старогерманската литература и култура в Класическата гимназия. Мой съученик пък беше (и още е) даскал по музика и водеше извънкласно репетициите на училищния хор. Майка на ученичка пък водеше драматичен курс (и постави с ученици от горните класове "Сън в лятна нощ", съвсем като в "Dead Poets' Society", наистина). Училищният психолог пък имаше най-доброто желание да започне курс по православно вероучение. Като ученик самият аз съм ходил на какви ли не курсове извън редовното учебно време, защото в Класическата поне това не ни е липсвало. Ами трябва да кажа, че това беше най-добрата част от училището. В два без четвърт удряше последният звънец, но сградата оставаше пълна с хора: едни ритат на двора, други в салона остават за секцията по баскетбол, трети бичат шах в класните стаи, четвърти зубрят извънредно италиански в кабинетчетата на партера, пети отиват заедно на театър или се карат по философски теми в клуба за дебати... така се прави училище. Нещо повече, така се възпитават личности и се създава общност. С повечето ми съученици още сме близки.

Но всичко това иска въображение, нахъсани даскали и пари. Защо не продължих със старогерманския курс? Ами не можех да си плащам сметките, затова. Още ме е яд - децата бяха страхотни и това е невероятно добра работа. Често казано, не бях очаквал, че толкова много wannabe викингчета и метълчета ще се съберат, за да слушат лекции за Зигфрид и Брунхилда.

Хайде сега да допуснем, че младият устат даскал е по вероучение. Ами че нали в часовете му ще се съберат: 1) вярващите, 2) невярващите - за да спорят с него; 3) любопитните, за да видят тоя па екзотичен идиот какъв е сега; 4) мацките, за да кокетничат; 5) гаджетата им, за да им държат чантите; спортистите, защото даскалът по физическо е закъснял малко; 6) зубрачите и интелектуалците - за да блеснат. И ако на това отгоре научат нещо: почнат да правят разлика между опело и венчавка, между молитвеник и Евангелие, между свети Георги и свети Димитър или дори - о, надежда над надеждите! - са упражнили красноречието си, тогава поне малко от работата на Църквата, държавата и училището ще е свършена.

Защото, какво да си кривим душите, бабите, родени в двайсетте и трийсетте започнаха да си заминават по Пътя на лебедите към тихите селения на нашите прадеди и останаха активистките, родени по ОФ-времената, а дори и тях никой не ги слуша. Хлапетата не знаят като идат на Великден на църква защо са там, шоколадово яйце ли да носят или дървено и кой е тоя с брадата/якичката, дето мрънка отпред, а камо ли че се било казвало "Во истину воскресе" в отговор на всичките заклинания. Печална ситуация за конфуцианската ми, патриотично и консервативно настроена душа.

Така че часове си трябват.

Не е ли порочно да разделяме децата по какъвто и да е принцип, особено религиозен; нецивилизованата и неморална позиция на религиозните среди

Как ги възпитаваме като ги разделяме ли? Прощавай, реториката ти ме развесели. Тя не е само твоя реторика, а на мнозина неолиберално настроени. ще последва дълг инвектива, но не е лично срещу теб, а срещу реторическата кухост на популярния обществен дискурс.

Та напоследък е мода да разделяме хората по най-различни и доскоро екзотични критерии. По сексуален принцип. По това дали карат скейтборд или имат прическа-гребен. По етнокултурна, субкултурна, градска културна, музикална, геймърска и каква ли не принадлежност. По това дали предпочитат "Хари Потър" или "Здрач". По това дали са "десни" или "леви". И това е общоприето да наричаме "мултикултурализъм". Обичаме да се "потапяме", да "опознаваме нови култури". Celebrating Diversity, in varietate concordia, гетото vs. предградията (не са синоними), постмодерните, Зелените, автохтонците, креационистите, скинхедовете, транссексуалните... Та в днешното ни общество разделението е светиня!

Някои неолиберали дори обясняват, че тези различия трябва да се изучават в училище, за да създават социални рефлекси и да позволяват на децата да се ориентират в пулса на динамичното мултикултурно общество и да разбират своята културна принадлежност.

И на фона на всички тези приказки някой неолиберал ще има дързостта да обяснява, че религиозното образование било неморално и нецивилизовано? Ами че то е все едно да кажеш, че политическото или сексуалното е нецивилизовано и неморално. Такова изказване е фашистко и дискриминативно, защото пренебрегва свободата на самоопределението и искрените чувства на много хора - така ще кажа аз, за да хвърля либералните камъни обратно по либералните глави.

А като нецивилизован, неморален, религиозен фанатик, мракобес, консерва, десняк, фашага и мъжки шовинист бих добавил, че това е просто поредното неолиберално лицемерие - всяко разграничение, разделение и културна форма са годни да влязат в образованието... освен религиозните. Значи всичко освен религията е важно и може да се упражнява свободно. Значи свободата на словото и мисълта е позволена за всичко друго, но не и за религията. Всяко осъзнато и мотивирано раздробяване на обществената хомогенност е добре дошла и е белег за демократизъм - освен това по верски принцип. Сякаш религиите са по-маловажни от субкултурите, оставящи своите разнообразни графити по калканите на сградите.

За мен подобно мислене е лицемерно, глупаво и оскърбително. Всъщност всички неолиберални заклинания са напълно лишени от рационална основа - те са си просто пуберитетски бунт срещу традиционната цивилизация и затова толерират всяко публично говорене, колкото и безумно да е, освен това от гледна точка на традициите на Запада*.

Всъщност невъзможността на неолибералния дискурс (или дискурси) да излезе от лесното отрицание на традиционализма (конкретно и само на него сочи, че самите неолиберали имат фрустрации по адрес на традиционната цивилизация. В нея те виждат само репресивното начало, защото просто не я разбират и не умеят да се впишат в нея. Липсват им самодисциплина и задълбоченост. Няма такованещо като неолиберален ерудит. Половината съществителни, особено за абстрактни понятия и нюанси на чувствата в съвременния масов език са заместени с неизразителното "stuff". Разбира се, за хора с ограничен речник, интелектуална и гражданска незрялост, духовни псевдохипита, лишени от чувство за сакралност е нормално да се страхуват от строгите линии на катедралите, от стегнатия стил на юридическите принципи, от методологичната последователност на историка, от математическата оразмереност на Бах и от педантизма на филолога.

Затова на наистина важните, фундаменталните неща, които ни обединяват или разделят се гледа с подозрение. Позволено ни е да се делим на левскари и слависти (или на "ларпъри" и "толкинисти", Бога ми), но не и на българи и сърби, на мъже и жени, на православни и сунити.

Политически некоректно е да говорим срещу политическата коректност (тази неспособност да се засяга дъното на която и да е тема), но е политически коректно да се обявява законният стремеж към религиозно образование на част от гражданите за "неморален" и "нецивилизован".

И тези две думички, "неморален" и "нецивилизован" съм ги чувал и чел от застъпниците на релативизъм в морала (ха!) и от хора, които под "цивилизация" имат предвид възможността да си купят дюнер в три сутринта (но за Бах няма да се сетят).

Разбира се, същите неолиберални дървета без корен са готови да защитават със зъби и нокти дори най-деструктивни, безвкусни или безхарактерни прояви, както и фундаментализма на онези, които презират и тях, и западния тип консерватор с еднаква силана убеждението - защото от мултикултурализъм не им е останало нито чувство за чест (още една забравена дума), нито дори инстинкт за самосъхранение. Но това е друга тема

Да върви по дяволите неолибералщината, казвам аз. Тя е обида срещу човешкия дух. Дъвка, а не хляб.

-----------------------------------------

*Заради евентуалните зилотски реплики ще добавя, че и православието с неговия консервативен морален ригоризъм и патриархалност е част от традиционната западна цивилизация. Ако някой държи, може да я нарича още християнска или постхристиянска. В общ културноисторически план Западът свършва не с границата на ЕС, а с Черно и Каспийско море.

Старият и Новият завет - единият жесток, а другият остарял; моралът в религията

Убеден съм, че не си прочела целия Нов завет, а за Стария да не говорим (него и аз не съм го чел целия).

Естествено, че религията възпитава морални ценности. Мога да те засипя с исторически примери.

Какво ограничава развитието на оръжейната индустрия? Християнството. Някога един папа е забранил триножника за арбалет, защото прави изстрела почти сигурно смъртоносен. Друг път френският крал е отхвърлил предложението да му бъде продаден патентът на първата картечница. А титлата му е било "по Божията милост най-християнски крал"...

Кога е съсипан частният предприемачески дух и верността на дадената дума у българите? Това не е тайна - по време на и чрез влиянието на атеистичния режим.

Какво сваля прираста на европейските нации? Пряко - отдалечаването от религията, което намалява броя на браковете, а увеличава този на разводите.

Какво превръща войните от локални кампании за професионалисти в безмилостни национални хекатомби? И това не е тайна - либералните революции, които разделят Църквата от морала и държавата. И това не са дрънканици, а исторически факти. И не, не относителни мнения, а обективни. Защото разчитат не на изброяването на мнения, а на логика, документи и проследени дати.

Очевидна е ролята на религията за морала в Европа. Морал не значи да правиш каквото си искаш и да потупваш по раменете онези, които също правят така. Морал означава да постъпваш както трябва, каквото и да става. Морал най-вече е да не наричаш с тази дума неморални неща.

Колкото до Стария завет, християнството очевидно не го ползва за преки напътствия, а само го чете. Тогава няма защо да се обяснява колко лошо нещо е религията (пардон, в частност християнството) с примера на Стария завет. Религия на Стария завет не е християнството, а една друга.

А "садо-мазо идеята за греха" е всичко друго, но не и термин, който може да бъде защитен и въведен в употреба. Учението за грях, за преодоляването му и пр. има градивна функция. И това е блестящо показано в историята на потестантското благочестие.* Да не говорим, че ако учението за греха бъде отхвърлено, тогава например убийството не е грях. Дори хладнокръвна стрелбана улицата може да бъде оправдана, щом грях няма. Тъй че по тая тема не ми се чете поредният неолиберален поток от блудкава боза.

Училището като остров

Ако даскалото може да се справи без религия - ОК. Засега не виждам да се справя със или без каквото и да е - аз си говоря някакви неща за извънкласното седене в училище и допълнителни занимания, но те са рядък и късметлийски случай, а за да станат всеобщ, ще трябва много време, воля и пари.

Дали ще има история на религиите, отделни вероучения, гражданско възпитание, сексуално възпитание, ходене по музеи и театри, кръжоци по корабомоделиране, шах, фехтовка или каквото там ти хрумне - все би било добро. Разбира се, убеден съм от опит, че с такива извънкласни или поне допълнителни дейности биха се заемали само най-нахъсаните даскали. А това винаги нахъсва и учениците. Във всеки случай такива неща трябва да има. Сега БПЦ и Мюфтийството са се сетили за религиите. Добре, да пробваме. Ако не стане - поправимо е. Да не сме пробвали обаче, ще е глупаво.

А при заетостта на родителите и скуката в училище като варианти за прекарване на времето остават улицата и чатрумовете. От това нищо добро не може да произлезе. Донякъде разсъждавам като елините - децата трябва да са често заедно и винаги под надзор и "облъчване".

[Kuna]

Донякъде разсъждавам като елините - децата трябва да са често заедно и винаги под надзор и "облъчване".

Спор няма за това. Само че не трябва да е религиозно

[glishev]

От моята камбанария така се вижда - така го пиша

[ISTORIK]

Първи мултимедиен кабинет по религия

Първият мултимедиен учебен кабинет по религия в Бургас започна работа днес. Той се помещава в ОУ "Георги Бенковски" и е оборудван със съвременна аудио и видео техника, на която ще се прожектират религиозни филми и ще се представят учебни материали по вероучение. Занятията ще се водят от педагози-богослови. Лентата на новия кабинет "Православие" преряза директорът на дирекция "Образование" в община Бургас - Веселина Таралова. На тържественото откриване присъстваха ставрофорен иконом Захарий Дечев, директорът на Общински детски комплекс Пепа Николова, общинският съветник Диана Йорданова, директори на бургаски училища.

За създаването на кабинета са обединени усилията на няколко институции. Помещението е ремонтирано със средства на общината, мултимедийното оборудване е предоставено от църквата, а компютърната техника от областния управител. По време на първия урок в новия кабинет учениците се запознаха с библейската притча за Ной. Като специален подарък от ОДК децата получиха икона на Св. Николай Чудотворец, Библия за деца и сборник "Религиозни приказки".

Занятията по вероучение в училищата на община Бургас започна през март 2009 г. Тогава бе открит и първият специално пригоден кабинет по религия в СОУ "Константин Петканов". Той също е ремонтиран и оборудван със съдействието на общината и Архиерейското наместничество в града. Обучението е резултат от разработената от Общината Стратегия за православно образование, просвета и култура и създадения към ОДК клуб "Православни традиции,ценности и празници". То се провежда под формата на извънучилищна дейност и обхваща вече над 2500 деца от училища и детски градини.

http://www.radar.bg/...?newsid=7553138